Спасяване на човешки живот на корабите

130 000 с хепатит С, половината не се лекуват

Бум на хепатит има в страната. Точният брой на заразените обаче не се знае. Предполага се, че само тези със заразата от тип С са около 130 000 души. Това стана ясно по време на кръгла маса на тази тема, която се проведе в парламента вчера. Освен от Народното събрание тя бе организирана още от Българската асоциация за изучаване на черния дроб и националното сдружение за борба с хепатита "Хепасист".

9 от 10 души знаят за диагнозата си но от тях се лекуват не повече от 9 процента. Това съобщи проф. Крум Кацаров - председател на Българското дружество по гастроентерология. Масово състоянието на инфектираните се превръща в хронично, тъй като не е започнало лечение навреме, посочи водещият специалист в тази област.

Само през 2015 година установените носители на вируса, които вече са в хронично състояние, са били 539, като от тях 472-ма са преминали терапия.

По думите на специалистите един курс на лечение струва 6000 лева. За да е по-сигурна терапията при тези, които влачат болестта с години се налага да бъдат направени няколко. Така лечението на един човек излиза не по-малко от 90 000 лева, което за здравноосигурените се поема от Националната здравноосигурителна каса.

Протоколи за започване на терапия на 300 човека е издала осигурителната институция само от 1 март до момента, каза още проф. Крум Кацаров и допълни, че между 75 и 85 на сто от хората, заразени с хепатит, развиват хроничната му форма, която е упорита, трудно лечима, а терапията излиза неколкократно по-скъпо, от колкото ако заразата е открита навреме.

По света всяка година само с хепатит от тип В се инфектират 240 млн. души. Други 130 - 150 млн. се заразяват с тип С. Броят на починалите от това заболяване превишава този на починалите от СПИН. Тези данни пък съобщи представителят на Световната здравна организация за България доц. Михаил Околийски. Той подчерта, че амбицията на СЗО е до 2020 година заболеваемостта от всички видове хепатит по света да бъде намалена с 10 процента, което се равнява на 170 000 случая по-малко, отколкото са те сега.

Кой е моделът за подражание

Мийте ръцете със сапун и топла вода поне 30 секунди, за да сте сигурни, че по тях не са останали микроби. Не посягайте към храната, ако не сте ги измили. Все азбучни и изречения, които децата наизустяват още в детската градина. Това обаче съвсем не означава, че са наясно защо учителката ги кара да си мият ръцете, след като таткото вкъщи не прави това дори и когато излиза от WC-to. Естествено е, че моделът "тати" е много по-силен от модела "госпожата". И това е напълно естествено. Друг е въпросът какви навици за живота се опитва да възпита единият и какви без особени затруднения налага другият.

Като се има предвид устойчивостта на този модел във времето, не е за учудване, че у нас по разпространение на хепатит "А" - болестта на мръсните ръце, достигаме рекордни нива, почти като тези за страните, в които 70% от населението не разполага с течаща вода.

Проблемът съвсем не е за подценяване, защото след себе си той влачи още редица други проблеми - като се започне от личната трагедия да се разболееш и да те лекуват в болница, та се премине през финансовата страна на въпроса, която за Националната здравноосигурителна каса, плащаща терапията на осигурените, никак не е малка и се завърши със социалното ощетяване на обществото - изгубени работни дни, неясен брой недиагностицирани заразени или хронично развиване на заболяването, което уврежда черния дроб и мъчи до гроб. Нещо повече, често пъти то дори води точно до него.

Хепатитът в още по-трагичните му и зловещи форми, когато е от тип "В" и "С", има още по-неприятно изражение както за пациента, така и за огруханата ни финансово НЗОК. Това са формите, които се предават по полов път или интравенозно, както е при наркоманите.

В същото време независимо от проблема страната ни няма национален план за борба с хепатита, за какъвто не един и двама специалисти в областта на лечението на черния дроб настояват от години. Няма създадени и специализирани малки центрове, които не само да поемат по-леките случаи, които не са за болница, като следи начина им на живот, след като премине острата фаза на болестта, провеждат кампании в полза на тестването за заболяването и изготвят програми за промоция на здравословен начин на живот. Практиката показва, че точно такива малки центрове, с конкретен обект на медицинска дейност, вършат най-много работа по отношение на ограничаването на заболеваемостта от една или друга болест.

Например в малка Словения, наброяваща население колкото жителите на столицата ни София, преди седем години бяха изградени пет такива центъра. Разбира се, по програми с европари, от които се ползва без проблем и нашата страна, стига да има воля. В резултат към днешна дата инфектираните с хепатит от всичките му типове там се откриват в начална фаза, когато заболяванията се лекуват не само по-ефикасно, но и по-евтино за здравноосигурителната система на Словения.

Какво пречи да бъде копиран нейният опит?! Да се надяваме, че не е администраторски мързел, а просто някой не се е сетил навреме.