Органи на данъчния контрол
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Данъчна основа за облагане на доходите от трудови правоотношения.
| Облагат се доходите на лицата, придобити през данъчната година. Ако не е предвидено друго в закона доходът се смята за придобит на:
датата на плащането-при плащане в брой; датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или получаването на чека –при без налично плащане; датата на получаване /фактическото прехвърляне и приемане на обекта на възмездните отношения/-когато плащането е не парично; датата на документа /нотариален акт, акт за възмездно прехвърляне на права върху собственост, в т.ч. на права по разпореждане, владеене и ползване/- в случаите на сделки с недвижимо имущество; датата на съдебното решение – в случаите на регистриран доход от прехвърляне на предприятието на едноличен търговец. Законът допуска изключенията на получени суми или придобивки условно да се идентифицират като „недоход”. За целите на предвиждането им в обхвата на закона, те не са обект на облагане и следователно задължението за тяхното деклариране не съществува. Не стои така въпросът с необлагаемите доходи. Пример за недоход са получените акции и дялове за направени непарични вноски в търговско дружество, при условие, че са получени от лице, което не изпълнява стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон или като едноличен търговец. Данъчна основа за облагане на доходите от трудови правоотношения. Данъчната основа за облагане на доходите от трудови правоотношения се определя за всеки календарен месец на база облагаем доход от всички суми, получени от физическите лица като плащания от или за сметка на работодателя. Трудовите правоотношения се формират по реда и условията на Кодекса на труда (КТ). Същевременно за данъчни цели възникват приравнени на тях правоотношения, каквито са служебните правоотношения при държавните служители, при изборни длъжности, в системата на вътрешните работи и националната отбрана. От 2008г. в обхвата на трудовите правоотношения попадат и правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия. Тази промяна довежда до отпаденето на нормативно признатите разходи за този вид доходи. Физическите лица в качеството на страна по посочените правоотношения получават доходи, които формират общ месечен облагаем доход. Към този доход се причисляват сумите по изплатени възнаграждения на основание трудово правоотношение, включващи елементи на брутното трудово възнаграждение в пари и натура, а също и награди. В частта необлагаеми доходи съществува голямо разнообразие на сумите по произход на изплащане, които се изключват от месечната данъчна основа за облагане. Необлагаеми доходи се явяват сумите по: обезщетения при средна и тежка телесна повреда, смърт и професионално заболяване; парични суми и материални награди, получени от донори по установен надлежен ред; добавки, обезщетения и помощи за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта; командировъчни пари и т.н. Освободени доходи, получени по трудови и приравнени на тях правоотношения, се явяват определени парични обезщетения и помощи, получени от ДОО и приходите от инвестиране на активите на пенсионни фондове, разпределяни по индивидуалните партиди на осигурените лица основно под формата на доходи от лихви. В частта вноски облагаемият доход се намалява със сумите, внесени от работодателя като лична осигурителна вноска за сметка на лицата по трудови и приравнени правоотношения за: задължително социално, здравно, пенсионно и друго осигуряване, и доброволно социално, пенсионно и здравно осигуряване. По аналогичен начин се намалява основата за облагане със сумите за посочените по-горе осигуровки и застраховки извършени доброволно и лично от работниците и служителите. Получената данъчна основа се облага месечно по пропорционална данъчна ставка от 10%. Дължимият данък се изчислява от работодателя, който го удържа и внася в приход на бюджета при изплащане на трудовите възнаграждения. Данъчната основа за годишни доходи се изчислява като сбор от определените месечни данъчни основи. Годишния данък за доходите от трудови правоотношения се определя от основния работодател на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, т.е преизчисляването на данъка на годишна база се извършва от работодателя, с когото работника или служителя към тази дата има основно трудово правоотношение. Работодателят до 31 януари на следващата година изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка. Когато работникът или служителят през данъчната година е работил по трудово правоотношение и при други работодатели той следва да предостави служебна бележка за доходите си при тях, за да бъдат включени при изчисляването на дължимия данък. Когато определения годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания през годината данък, разликата се удържа от възнаграждението на лицето до 31 януари на следващата година. В случай, че размера на годишния данък е по-нисък от авансово внесения данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|