ПРАВИЛНО УСИЛИЕ – Сама Ваяма

Усилието, което се прави от медитиращия, се уподобява на усилие­то, което се прави от опитния градинар. Градинарят първо трябва да под­гот­ви почвата за посев като изкорени плевелите. По същия начин медитиращият трябва да изкорени неправилните, деструктивни мисли и да създаде условия умът да стане възприемчив към конструктивните мисли. След като градинарят е посял семената трябва да натори почвата и да я полива редовно, да се грижи за реколтата и да я предпазва от птици, гризачи, насекоми и т.н. докато я прибере. По същия начин медитиращият трябва да бъде внимателен към своето умствено поле. Функцията на Правилното Усилие е четиристранна:

1. Самвара – Да предпази – от възникването на неправилни нездравословни мисли. Полага се усилие, когато шестте сетива (уши, очи, нос, кожа, език и ум) влизат в контакт с физически или умствен обект да се запази безпристрастие, тоест да не се позволи да възникне емоционално отноше­ние към обекта, да не възниква алчност или отвращение към обекта.

2. Пахана – Да се изоставят възникнали вече деструктивни мисли. Полага се усилие да не се допускат сетивните желания да надделеят, те се отбягват, отблъсват, изчистват от ума.

3. Бхавана – Да се развиват, отглеждат, култивират конструктивни, здравослов­ни, правилни мисли, които все още не са възникнали в ума. Това са мисли, водещи към свобода от привързаност, към прекратяване, спиране на страда­ни­е­то и постигане на освобождение, тоест мисли от рода на: Правилно Внима­ние (Сама Сати), изследване на Учението за правдата (Дама Вичая), енергич­ност (Виря), радост (Пити), запазване на спокойствие в условията на непрес­танните промени (Пасадхи), концентрация (Самадхи) и балансираност на ума, непозволяване на желанията да надделеят над разума (Упекша).

4. Ануракхана – Да се задържа вниманието върху конструктивните, здравословни мисли, които вече са възникнали в ума.

Четиристранното Усилие се практикува с цел успех в концентрацията и премахване на зломислието, което пък се явява бариера, препятствие за медитиращия ум. Човек не трябва да влиза в непосредствена борба и мъчително усилие за пре­махване на нежеланите и нездравословни мисли. Те трябва да отпаднат от самосебе си. Ако се опитаме да им се противопоставим директно няма да имаме успех, както е невъзможно да си наложим да заспим. Колкото повече се опитваме да заспим, т.е. колкото повече умствени усилия полагаме, колкото повече се напрягаме да заспим, толкова повече мисли възникват в ума ни и толкова по-невъзможно става заспиването. Само когато прекратим всяко усилие и се отпуснем, когато отстраним умственото напрежение, сънят идва от само себе си. По същия начин няма нужда да се опълчваме директно срещу зломислието. Вместо това тря­бва само да направим усилие да разпознаем тези нездравословни мисли, да ги класифицираме като нежелани мисли, да имаме будност, когато те възникват, тоест да имаме съзнателност за това, когато те започнат да се появяват и да завладяват ума ни, да ги анализираме, да видим откъде се пораждат, какъв им е коренът, каква е причината за тях­но­то възникване, да се дистанцираме от тях и да се опитаме да намалим напре­же­­нието, което те създават в нас като се стараем да се отпуснем така, както преди заспиване.

Контролирането и отхвърлянето на деструктивните мисли не тря­б­ва да се прави с аскетично себеизмъчване на тялото. Извънредното стара­ние без благоразумие е като да се бяга без посока в тъмна нощ. Усилието трябва да е правилно дозирано и степенувано, подобно на лекарство. Дозата е, която превръща лекарството в отрова и обратно. Или както опитният ездач възпира с юзди коня, когато бърза безпричинно и го подтиква да ускори хода си, когато се бави ненужно.

В Маджхима Никая се дават ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ как да се обуздават неправилните мисли:

“О, сподвижници, този бхикшу сред вас, който се е отдал на възвишена мисъл, би трябвало да размишлява над пет неща от време на време (тоест когато нездравословни, деструктивни мисли спохождат ума му). Кои са тези пет неща?

1. Ако в този бхикшу чрез размишление (рефлексия) върху обект възни­к­­­нат деструктивни, нездравословни мисли, свързани с желание, омраза или заблуда (за да може да се освободи от тях), той трябва да размишлява върху друг обект, който е противоположен и предизвиква здравословни мисли. Така нездраво­слов­ните мисли изчезват. Посредством тяхното премахване умът става стабилен и се успокоява, единен и концентриран в себе си (тоест мислите вече не са насочени към физическия свят и чувствените удоволствия). Така, както сръчният дърводелец или неговия чирак, избиват клин с друг клин, по същия начин и бхикшу трябва да избие неправилния обект с правилен. Така деструктивните мисли, които са свързани с желанието, омразата и за­блу­­дата, изчезват, биват премахнати. Посредством тяхното премахване умът се успокоява и става стабилен, единен и концентриран, събран в себе си.

2. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който размишлява върху друг противоположен обект и се опитва да предизвиква конструктивни, здравословни мисли, тогава той трябва да разгледа недостойнствата на деструктивните мисли така: “Действително тези мои мисли са непристойни, нездравословни и последиците от тях ще бъдат болез­нени.” Така нездравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посред­ст­вом тяхното премахване умът се успокоява и става стабилен, единен и кон­цен­три­ран, събран в себе си.

3. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който размишлява върху техните недостойнства, той трябва да ги игнорира, да не им обръща внимание и да не размишлява върху тях. Така не­здравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посред­ст­вом тяхното пре­махване умът се успокоява, става стабилен, единен и кон­цен­три­ран, събран в себе си.

4. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който не им обръща внимание и се опитва да не размишлява върху тях, той трябва да обмисли как да премахне корена на тези мисли. Така незд­ра­вословните мисли изчезват, биват премахнати. Посред­ст­вом тяхното према­хване умът се успокоява, става стабилен, единен и кон­цен­три­ран, събран в себе си.

5. Ако въпреки всичко деструктивните мисли продължават да възникват в ума на Бхикшу, който обмисля как да премахне техния корен, той трябва със стиснати зъби и език, притиснат към небцето, (на български също се употребява подо­бен израз “стискане на зъби”, за да се покаже крайно усилие на волята) да въздържа, преодолява и контролира ума (лошия) чрез ума (добрия). Така не­здравословните мисли изчезват, биват премахнати. Посред­ст­вом тяхното пре­махване умът се успокоява, става стабилен, единен и кон­цен­три­ран, събран в себе си.”

Това са ПЕТ СТЕПЕНИ НА КОНТРОЛ НА МИСЪЛТА, за които се дават съответно пет техники. Когато нежеланата мисъл, която е възникнала в ума, е съвсем слабо изявена, е достатъчно само да се отвлече вниманието в друга посока.

При втората техника, когато нежеланата мисъл е по-силна, е нужно убе­ждение, човек сам трябва да си каже, че подобни мисли са недостойни. Това също е мисъл и, когато тази мисъл се “прикрепи” към недостойните мисли, те, недостойните мисли, се обезсилват. Това прикрепяне на дадена мисъл към други мисли е много често употребявана техника в йога и веданта. Когато се прикрепят дадени мисли към основните мисли, те се изменят и придобиват сила или губят своята сила. (Виж Шрадха във Веданта.). Първата и втората техники заедно се наричат Пратипакша Бхавана в Йога и Веданта.

Ако въпреки всичко нежеланите мисли не бъдат потиснати, третата техника препоръчва да се игнорират и човек да продължи да се занимава с това, което изисква ситуацията, момента, т.е. да продължи да си върши работата. Ако въпреки всичко нежеланите мисли продължават да смущават ума, четвъртата техника препоръчва да се направи себеанализ и да се види кои са причините за възникването на тези мисли. Обикновено това е много си­лен и ефикасен метод и той се прилага само в случаи, когато нежеланите мис­ли са се превърнали в навик и непрестанно спохождат ума. Виждайки тях­ната причина, човек стига до убеждението, че те са илюзорни и техният корен е себичността. Този метод може да се прилага само след много продължител­на подготовка на ученика, който е постигнал сериозен напредък и в когото се е събудила мъдростта – Пана. Този метод не се препоръчва за начинаещи уче­ни­ци, садхаци, защото те не знаят как да анализират правилно възникналата мисъл и нейните причини. Е, с помощта на учител е възможно и за начинаещите да постигнат резултат, но е необходимо да имат пълно доверие в учителя, а и самият учител да е на много високо ниво.

Ако въпреки това нежеланите мисли продължават да смущават ума, се препоръчва последната техника на “стискане на зъби и притискане на езика към небцето”. Това е директно опълчване срещу нежеланите мисли, когато със силата на волята човек се опитва да спре тяхното бушуване в ума. Това е най-трудната техника, която се препоръчва само на много напреднали в медита­ци­ята ученици. Петата техника е насочена срещу най-упо­ритите мисли, които се проявяват като пристрастие в най-тежката му форма. Напредналите форми на алкохо­лизъм са пример за такова пристрастие. Разбира се напредналите ученици не могат да имат проблем с пристрастие към алкохол. Но при тях също същест­вуват пристрастия към определен начин на живот, към учителя, към учението, и т.н. Всички тези пристрастия, макар и към висши “добродетели” са все пак пристрастия и техния механизъм на действие е подобен на пристрастието към алкохола. Тези пристрастия са дори по-силни от пристрастието към алкохол или цигари и те трябва да бъдат превъзмогнати и преодолени дори със “стискане на зъби”, тоест с крайно усилие на волята. Петата техника може да се практикува са­мо с помощта на опитен учител и в подходяща среда, където ученикът има за пример други, които са по-напреднали от него. В противен случай тя е обре­чена на неуспех.

07. ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ – Сама Сати.
Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение на обект) – Сама Сати е вторият член от групата на Умствените Дисциплини (Концентрация, Медитация, Самадхи). Думата Сати (санскр. Смри­­­­ти) означава памет, запомняне, припомняне. Ние можем да запомним, да запаметим нещо, само ако имаме будност по отношение на това нещо. Само ко­гато нашето внимание е насочено към даден обект, към дадено нещо и то е осъз­­­нато, ние можем да го запомним, запаметим. В противен случай този обект не съществува за нас. В такъв смисъл се употребява тук думата памет, внима­ние, будност.

Но какво означава това правилно внимание, правилна будност. В за­висимост от нашето отношение към обекта ние можем да имаме различна буд­ност по отношение на този обект. Един физик може да наблюдава Ниагарския водопад с очите на физик и да пресмята колко тона или колко кубически метра вода падат в секунда. Един инженер мо­же да наблюдава Ниагарския водопад и да пресмята колко гигавата електроенергия може да се получи. Един художник може, наблюдавайки същия водопад, да се въодушеви от неговата грандиозност и да нарисува прекрасна картина. Един музикант може да напише симфония, един мистик - да получи провидение, един авантюрист може да се впусне в ня­ка­к­во рисковано начинание и т.н. Всеки един от тях вижда Ниагарския водопад в зависимост от това с какво се идентифицира в момента, в зависимост от това каква е неговата обусловеност, какви са неговите васани. Обикновено хората се идентифицират със своя пол, национална, религиозна принадлежност, възрас­това група и т.н. Във Веданта и Йога наблюдателят се стреми да се идентифи­цира с така нареченото чисто или необусловено съзнание наречено, Атман. В Будизма идентификацията на наблюдателя е с учението на Буда. Когато обек­ти­те се наблюдават от такава една позиция, се казва, че имаме Сама Сати или Правилно Внимание.

Но как да се практикува и за какво служи Правилното Внимание? Веднъж Буда разказал историята за един акробат и неговия млад асистент, по­мощник. Акробатът се покачил на бамбуков прът и, пазейки равновесие, казал на младежа: “Сега ти също се покатери по пръта и след това се качи на раме­не­те ми. Гледай да ме пазиш, подкрепяш и аз също ще те пазя, подкрепям. Така като се предпазваме един друг, ще показваме този трик пред хората и ще се пре­хранваме.” Младежът отвърнал: “Не господарю, това няма да може да стане по този начин. Ти предпазвай себе си, а аз ще пазя себе си. Така всеки като пази сам себе си, ще показваме този трик пред хората и ще се прехранваме.” После Буда обяснил, че Правилното Внимание трябва да се практикува по същия на­чин. От една страна с Правилно Внимание човек предпазва себе си и по този начин предпазва другите, от друга страна с Правилно Внимание човек пред­паз­ва другите и по този начин предпазва себе си. Когато човек прила­га, прак­тику­ва многократно Правилно Внимание (Сатипатхана) към себе си, той се разви­ва ду­ховно. Когато човек многократно прила­га, практикува Правилно Внима­ние (Сати­пат­­хана) към другите той развива търпеливост, ненасилие, любов и състрада­ние. Буда заключава: “О, Бхикшу, когато практикувате Правилно Вни­мание, трябва да си казвате – Аз предпазвам себе си, аз предпазвам другите.”

Само човек, който е съзнателен, който има будност, който е внимателен по отношение на своите мисли, може да ги коригира, може да премахне лошите и да култивира добри мисли. Правилното Внимание предпазва човек от откло­нение от пътя на правдата. Пълното познаване на писанията и учението на Буда е безполезно, ако не се приложи на практика. Само с помощта на Пра­вилно Внимание може да започне прилагането, практикуването на учението. Чрез него се изостря бдителността на човек, изостря се неговата способност да различава доброто и злото, изостря се чувството му за етичност и морал. С него се постига духовно пречистване, преодоляват се всяка скръб и печал, ридания и воп­ли заради сполетяло го нещастие, постига се прекратяване на страданието, постига се Нирвана. Чрез Правилното Внимание, човек може да схване преход­ността на нещата и това се нарича Правилно Схващане - Сампаджана. (В бу­дизма се слага равенство между Правилното Внимание и Правилното Схващане – Сама Сати и Сампаджана.) Липсата на разбиране за преход­ността на нещата води до неконтролирани и при­бързани думи или действия и подхранва въображението за непри­сто­й­­ни постъпки. Липсата на Правилно Схващане, А-Сампаджана се проявява по четири начина:

1. Сатха А-Сампаджана – Липса на правилно схващане на целта, тоест когато някой върши нещо с неправилни, не­ясни мотиви, когато върши нещо без да има ясна цел.

2. Сапая А-Сампаджана - Липса на ясно схващане за правилен подход, тоест когато някой върши неща, които не помагат за утвърждаване на доброто, нито пък за предотвратяване или ограничаване на злото.

3. Гочара А-Сампаджана - Липса на ясно схващане на средствата, тоест когато някой се отклонява от Дама – Учението, пътят който Буда е посочил. Истинското средство и истинското убежище за този, който следва пътя са Четирите благородни истини.

4. Асамоха А-Сампаджана - Липса на ясно схващане на “Липса на Не­вежество”. Обикновеният човек живее с илюзията или невежеството, че прият­ните за сетивата неща са същественото в живота, че те са вечни и носещи щас­тие. Той живее според това разбиране като насърчава себе си и другите около него да следват пътя на задоволяване на сетивата, вместо този на тяхното обуз­даване. Това е израз на невежеството. Липсата на невежество, означава зна­ние за преходността на нещата, знание за тяхната истинска природа, знание за илюзорността на аза. Така Асамоха А-Сампаджана може да се преведе и като неправил­но разбиране на учението на Буда.

Как става формирането на Правилно Внимание е обяснено в Сати Патана Сута (санскр. Смрити Упастхана Сутра – Сутра на Формиране на Правилно Внимание – бук. “поставяне близо до паметта” - Смрити Упастха­на). Това е десетата беседа в Маджхима Никая и се среща в по-разширен вид като двадесет и втора беседа в Дигха Никая. Сати Патана Сута се смята за най-важната част от учението на Буда в Хинаяна Будизма. Тук ще представим основните идеи съдържащи се в тази сута. Формирането на Правилно Внима­ние става в четири основни направления наречени четири основни фондации: І. Към тялото - Кая, ІІ. Към чувствата, усещанията - Ведана, ІІІ. Към ума, съзна­нието - Чита, ІV. Към умствените обекти от морален характер свързани с уче­нието - Дама. Основно правило, основен принцип при формиране на Пра­вилно Внимание е да се поддържа пълно безпристрастие и непривързаност към обекта на наблю­дение - без да се създава отношение на харесвам или не харесвам, желание или нежелание, страст и отвращение. Без да се допуска или пра­ви каквато и да е оценка на обекта като добър или лош, желан или нежелан, полезен или безполезен, без сравнения. Без да се реагира на обекта на наблюде­ние по какъвто и да е начин, нито да се подкрепя, подпомага, нито да се възпи­ра, възпрепятства, без да се намесва в действието, независимо какво е то. Без да се правят планове за бъдещето или анализи за миналото. Просто едно мълчаливо свидетелствуване, безпристрастно присъствие, наблюдаване на това, което ста­ва, което се случва и пълно приемане на това, което е без намеса, без реакция. И по този начин живот в безпристрастност и независимост, неподвластен на въз­действията на двойките противополож­ности. Това са абсолютно задължи­тел­ни условия, които трябва да се имат предвид, когато се практикува която и да е от изброените по-долу практики на медитация.

Мярката, критерият за Правилно Внимание е собственото състояние на ума. Ако в медитиращият възниква гняв, страст, срам, вина, радост, задо­вол­ство или каквито и да са състояния на умствено неспокойство или умствена възбуда, значи вниманието е неправилно. А ако умът се успокоява и чувствата, емоциите затихват, това значи, че се формира Правилно Внимание.

1. Формиране на Правилно Внимание към дишането – Ана Апана Са­ти – бук. внимание към вдишването и издишването. Човек наблюдава диша­нето си без да се стреми да го променя съзнателно. Съзнателната промяна на дишането е предмет на Пранаяма. Това е само насочване на вниманието към дишането. (Това е част от Випасана Медитацията описана в първата част на книгата, като Анапана Сати.). Според предписанията това трябва да се прави в позата Лотос, в гората под някое дърво. Но в днешно време се практикува на някое тихо и спокойно място, в седнало положение с изправен гръб. Ако тялото прави дълбоко дишане медитиращият осъзнава, че тялото прави дълбоко дишане, ако тялото прави плитко дишане медитиращият осъзнава, че тяло­то прави плитко дишане. Това е една от най-съвършените медитации, при коя­то човек се научава да наблюдава безпристрастно, без да се намесва и без да ре­агира. (По същия начин, по който се научава да наблюдава дишането си, той може да се научи да наблюдава и всичко останало на този свят, дори и своите реакции! Звучи като противоречие на пръв поглед - от една страна се казва да не се реагира, а от друга страна да наблюдава собствените си реакции без да реа­гира? На практика това означава да се създаде дистанция между наблюдателя и действието. Това ще бъде обяснено малко по-късно.)

2. Формиране на Правилно Внимание към позицията на тялото. Меди­таторът насочва своето внимание към позицията на тялото си, независимо дали то е в право, седнало или легнало положение, без това да предизвиква някакви желания или някакво отношение. Например, ако човек се намира в препълнен автобус и ако е успял да седне, това не трябва да предизвиква в него задовол­ст­во или пък ако е прав, това не трябва да предизвиква в него недоволство. Дали позицията на тялото е удобна или не, това не трябва да има отношение към със­тоянието на ума, на съзнанието на медитиращия. През цялото това време той остава безпристра­стен наблюдател на своето тяло.

3. Формиране на Четиристранно Правилно Внимание. В момента, в който се направи опит да се промени или се промени позицията на тялото с цел заемане на по-удобна поза, това е реакция. В такъв случай се казва, че Правил­но­то Внимание към тялото се прекъсва от реакция. За да не се прекъсне меди­тацията, трябва безпристрастно да се наблюдават и движението на тялото, и менталната реакция, която е предизвикала реакцията. а) Дали се върви напред или назад; дали се гледа напред или в друга посока; б) Дали човек се навежда или изправя; какви дрехи носи, как държи в ръцете си паницата за просене (Всеки бхикшу трябва да има малка паница, която се носи с двете ръце отпред пред долната част на корема. В тази паница се слага милостиня. Просенето е било съставна част от днев­ната практика на будистките монаси. В днешно време е трудно да се видят такива бхикшу, освен в специални дни и на специални места. Веднъж попитали Буда защо ходи да проси всеки ден, след като е богат и не се нуждае от милостиня. Просенето спо­ред Буда се извършва не защото бхикшу има нужда от помощ. Бхикшу трябва да бъде абсо­лютно независим материално и едва тогава той има право да проси. Такъв бхикшу проси за да се даде възможност на другите хора за извършат едно добро дело. Когато се помага на другите да извършват, добри дела това се смята за най-съвършената помощ, която мо­же да се даде, да се окаже на другите хора, които още не са готови да поемат по пътя на истина­та.), как се храни, как пие, как дъвче, как вкусва, как ходи по нужда; в) Как вър­ви, как стои, как седи, как заспива; г) Как се събужда, как говори, как пази мълчание.

Трябва да се наблюдава тялото, когато е в движение. Това е значително по-трудно и в началото е необходимо да се започне с много внимателни забаве­ни движения. Насочва се и се задържа вниманието си върху положението на тяло­то - как това положение се променя, под какъв ъгъл са ръцете и краката, дали се движат плавно, как постепенно преминават от едно положение в друго и т.н. За Буда се казва, че той се е движил с бавна и много спокойна походка, с пълно съзнание за всяка своя стъпка. Медитация с бавно ходене и днес е много раз­про­странена практика в будистките манастири (тъй наречения кинхин или дза дзен в движение). Съвременната система на Тай-Дзи се изгражда на основата на ме­ди­тация върху движенията на тялото. Постепенно, след многократно повторение движенията на тялото се ускоряват, докато достигнат своя максимум след годи­ни повторения.

4. Формиране на Правилно Внимание към отвратителността на тяло­то. Обикновеният човек се привързва към своето тяло и към телата на другите хо­­ра, които той смя­та за красиви и привлекателни. От това привързване възник­ва страдание поради неизбежното остаряване на тялото, което постепенно губи своята привлекателност. Чрез Формиране на Правилно Внимание към отврати­телността на тялото се избягва възникването на подобна привързаност. Напри­мер, силно влюбен младеж си загубва ума по красавица с разкошна коса. Ако на същия този младеж му поставят в чая един-единствен косъм от косата на та­зи красавица, без да му казват от къде е взет, той най-вероятното ще откаже да пие чая си. Но в същото време е загубил ума си по косата на красавицата!?

Така бхикшу насочва своето внимание към различните части на тялото об­вито от кожа и изпълнено с нечистотии, от петите до върха на главата като размишлява: Действително по това тяло има косми по главата и по кожата, нок­ти, зъби, кожа, плът, сухожилия, кости, костен мозък, бъбреци, сърце, дроб, ко­рем, далак, дробове, черва, стомах, изпражнения, урина, жлъчка, слуз, гной, кръв, пот, тлъстини, слюнка, носни секрети, мазнини (по кожата и космите) и т.н..

5. Формиране на Правилно Внимание към Материалните Елементи Според Будистите тялото е съставено от четирите първични елемента - земя, вода, огън и въздух. В съвременна интерпретация тялото е съставено от около 60 различни химични елемента, намиращи се в определена комбинация. Рано или късно то отново ще се разпадне на съставните си елементи. Тук елементите се интерпретират също и като първични осезания на съответните сетива. Идеята за всяко от първичните осезания след смъртта ще се върне към съответния елемент.

6. Формиране на Правилно Внимание към деветте гробищни обекта (или деветте гробищни медитации). Човек живее с мисълта, че той няма да ум­ре или че неговите близ­ки няма да умрат. Ние отхвърляме тази мисъл и не ис­ка­ме да приемем смъртта като факт. Това кара обикновения човек да действа, работи, живее, егоистично. Чрез насочване на вниманието към деветте различ­ни степени на разпадане на тялото след смъртта човек ста­ва по-обекти­вен към своите желания, към своите постижения, към постиженията на другите хора. Той се смирява и не отдава такова голямо значение на успехите или неуспехите в живота. Това не е песимизъм, а абсолютен реализъм. В Индия според някой от вярванията тялото на мъртвеца не се погребва, нито пък се изгаря, а се оста­вя на открито в специално гробище, където може да послужи за храна на живо­т­ните. Така човек след смъртта си може да извърши още едно добро дело като остави тялото си за храна на животните. Описаните по-долу размишления се отнасят за именно такова гробище.

1. Бхикшу размишлява върху това как изглежда тялото на човек, който е умрял преди няколко дни – подуто, посиняло, започващо да се разлага, захвърлено на гробището. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съд­ба.”

2. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, наяде­но от птици, лешояди, кучета, чакали и различни червеи. Той раз­мишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

3. После Бхикшу размишлява върху тяло захвърлено на гробището, от ко­ето е останал само скелетът и тук там остатъци от плът и кръв по кос­ти­те. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

4. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, от ко­ето са останали само костите, все още свързани със сухожилия, със сле­­­­­­­­ди от кръв по тях, но без плът. Той размишлява така: “Наистина, мо­­­­­­ето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съд­ба.”

5. После Бхикшу размишлява върху тяло захвърлено на гробището, от ко­ето са останали само костите, все още свързани със сухожилия, но без кръв по тях. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

6. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, от ко­ето са останали само костите, но вече отделни, несвързани и пръснати безразборно на разни страни, тук кост от ръка, там кост от крак, ребро, гръбнак или от череп. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съд­ба.”

7. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, кос­ти­те на което са избелели. Той размишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

8. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, пове­че от година време след смъртта, само някои от костите са останали на купчината. Той раз­мишлява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

9. После Бхикшу размишлява върху тяло, захвърлено на гробището, кости­те на което са съвсем изгнили и са се превърнали на прах. Той размиш­лява така: “Наистина, моето тяло е от същата природа и един ден ще го сполети същата съдба.”

Когато се изпълнява медитация върху деветте гробищни обекта, човек, който не е подготвен, може да изпита отвращение, страх или други подобни неприятни емоции. Но за този, който е установен в учението на Буда, подобно размишление води към удоволствие, успокоение, чувство на вътрешен мир и блаженство. Тези екстазни състояния на ума не са резултат от перверзен ум, който намира удоволствие в подобни отвратителни за обикновения човек картини. Чувството на удоволствие възниква в резултат на разбирането на преходността на нещата в живота, то е резултат от победата над собствения страх и отвращение, то е резултат от удовлетворението, че сме изградили в себе си знание, с което можем да се борим и да победим своите собствени егоистични страхове.
ІІ. ФОРМИРАНЕТО НА ПРАВИЛНО ВНИМАНИЕ КЪМ УСЕЩАНИЯТА

Формирането на Правилно Внимание към усещанията е втората основна фондация при формирането на Правилно Внимание. Тук то е насочено към втория аг­регат, аг­регата на усещанията, които се делят на приятни, неприятни и неутрални. Когато изпитва някакво усещане, медити­ращи­ят само отбелязва в себе си дали то е при­­ятно, неприятно или неутрално. Без да отива по-нататък в мисленето си, без да анализира, защо или как да избегне, задържи или продължи това усещане. В не­­го не се появява емоционално отношение към усещането, нито към неговите причинители. Например, ако се стои по-продължително време в поза за меди­тация, се появяват неприятни усещания на умора. То­ва е идеален случай да се наблюдава безпристрастно тялото без да се реагира на усещането. Ако наблю­де­­­нието е напълно безпристрастно, усещането изчезва.

Формирането на Правилно Внимание към ума е третата основна фонда­ция при формирането на Правилно Внимание. Това е по-трудна медитация, при ко­ято вниманието се насочва към различните състояния на ума – емоционални със­тояния на страст, гняв, омраза, обида, радост, и т.н.; към състояния на: не­вежество, концентрираност, разсеяност, невнимание, превъзходство, подценя­ване, надценяване, чувство на свобода, чувство на зависимост, състояние на развит (в дадена област) ум, или състояние на неразвит (в дадена област) ум и т.н.. Медитиращият само отбелязва, че умът е в съответното състояние или че съответното състояние липсва. Медитиращият върху ума знае например, че в определен момент умът му е обхванат от чувство на радост или че чувството за радост липсва, знае че умът е обхванат от чувство на страст или че чувството на страст липсва в момент, в който би трябвало да бъде налице. Медитиращият знае, че в момента в него има тъга или че е весел, или че е с неутрален ум. Знае че в ума му има чувство на себенад­ценяване или чувство на себеподценяване Той създава дистанция между чувството или настроението, в което се намира умът и онази негова част, която е безпристрастно наблюдаваща. Тази безпри­ст­растно наблюдаваща част от него е мъдростта, Пана. Тази мъдрост се изгражда и разкрива постепенно с изучаване на Дама (учението на Буда) и неговото практическо прилагане.

Формирането на Правилно Внимание към умствените обекти е четвър­та­та основна фондация при формирането на Правилно Внимание. Всичко, към което се насочи умът става, умствен обект. В такъв смисъл, когато умът се насочи към изброените по-долу неща, те стават умствени обекти. Четвъртата фондация по принцип СЕ ЗАНИМАВА СЪС САМОТО УЧЕНИЕ на Буда.

1. Формирането на Правилно Внимание към ПЕТТЕ ПРЕЧКИ – Пан­ча Ниваранани (ед.ч. Ниварана): а) Камачханда – страст, сетивно желание; б) Вя­­­пада – гняв, зломислие; в) Тхина Мидха – апатия, тъпота, мързел, бездейст­вие; г) Удхача Кукуча – припряност, без­­покойство, тревожност; д) Вичикича – съмнение, скептицизъм. Бхикшу, който практику­ва Правилно Внимание към пречките, само отбелязва, че в дадения момент те са в него или не са в него. Ако са в него, не се самообвинява или самопорицава, нито пък се радва, ако не са в него. Той само установява факта без да се въвлича в констатацията. Са­мо когато се наблюдава по този начин, човек може да види истинските причини за зараж­дането или за липсата на зараждане на пречките.

2. Формирането на Правилно Внимание към ПЕТТЕ АГРЕГАТА, как се зараждат и как отминават и изчезват: материалните форми, усещанията, въз­приятията, менталните формации и съзнанието.

3. Формирането на Правилно Внимание към ШЕСТТЕ ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ОСНОВИ НА ОСЕЗАНИЕ. Тоест безпристрастното внимание на Бхикшу е насочено към: 1. носа и мириз­мата, 2. очите и формите и цвето­ве­те, 3. ушите и звуците, 4. кожата и допира, 5. езика и различните вкусове, 6. ума и обектите на ума. Той знае само дали те са възникнали или не са въз­ни­кнали и по този начин живее в безпристрастност без да бъде засяган от двойки­те противоположности.

4. Формирането на Правилно Внимание към СЕДЕМТЕ ФАКТОРА НА ПРОСВЕТ­­­ЛЕНИЕ – Боджханга: 1. Сати – На будност, на концентрация, на внимание към всичко, което човек върши умствено или физически. (Това е предметът, който разглеждаме в момента на тези страници). 2. Дама Вичая – На размишление и изследване на умствените обекти, които са свързани с док­три­ната на Будизма. 3. Виря – На енергия, динамичност, отдаденост, с която да се следва Буда-уче­ни­ето, безотказно до самият край, тоест до постигане на Нирвана. 4. Пити – На радост и доволство, които са следствие на правилното прилагане на учението. 5. Пасадхи – На липса на напрежение в тялото и ума, състояние на релаксация при всяка умствена или физическа активност или дей­ност. Това не е бездействие. Това е правилно усилие, при което не се използва енергия повече от колкото е необходима за да се извърши действието. А самото действие е действие, в чиято необходимост сме напълно убедени. Такова уси­лие се схваща като нещо приятно. То е действие свободно от напрежение, из­лишна припряност, суетене или очаквания. 6. Сама­дхи – На концентрация, на съсредоточеност. Това ще бъде разгледано по-долу. 7. Упек­ха – На равновесие, балансираност. Това означава да се приема всичко, което ни поднася животът – добро или лошо, приятно или неприятно с балансиран ум, ум който не се влияе от постоянните промени в света.

5. Формирането на Правилно Внимание към ЧЕТИРИТЕ БЛАГО­РОД­НИ ИСТИНИ. С това бхикшу развива безпристрастие дори и към самото уче­ние на Буда и така става по обективен към него. По този начин се избягва раз­виване на религиозен фанатизъм.

В заключение ще повторим, че независимо от това каква форма на ме­ди­тация е избрана, независимо към какъв обект е насочена тя, важната и същест­вена особеност е да има Правилно Внимание – Сати, правилна буд­ност в духа на безпристрастието и липсата на чувство за “аз”. Правилно наб­­­людение (Ану­пасана – това е друга дума употребявана вместо Сати) има, когато се осъзнае фиктивността и илюзорността на Аз-а. Например, медити­ра­щият изпитва негативно чувство на нещастие, депрeсираност, тревога и т.н.. Понякога той не е наясно защо това чувство е възникнало в ума му. Първа­та стъпка за медитиращия е да се разграничи от чувството. Това означава, че негативно­то чувство, каквото и да е то, не трябва да става причина медитира­щият да се чувства нещастен. В повечето случаи, когато медитиращият се са­мо­наблюдава неправилно, в него възниква мисъл от вида: “Аз съм обладан от негативно чувство. Аз не искам да съм обладан от негативно чувство. Аз тря­бва да се освободя от това чувство. Но аз не мога да се освобо­дя от това чув­­­ство, защото има обективни причини, които го предизвикват и които аз не мога да преодолея, защото нямам контрол над тях.” Точно тази мисъл го прави още по-нещастен. Той се чувства нещастен, защото е нещастен. Това е зат­во­рен кръг, в който негативното чувство се засилва, вместо да намалява. За да се разграничи медитиращият от чувството, е нужно да излезе от този затворен кръг на мислене, да спре този процес на засилване на негативното чувство от самосебе си. Как? Правилното Внимание се насочва към истинските причини за възникване на това чувство, те трябва да се изследват отвън, като че ли някой друг човек наблюдава и изследва, така както ученият изследовател прави откри­тия - с пълна обективност, без какъвто и да е субективизъм. Тогава медити­ра­щи­ят НЕ се отнася към негативното чувство с думата “моето чувство на ...” или с “АЗ се чув­ствам ...” Той се отнася към чувството с думите “ЕДНО чувство на ...” Той знае за фик­тивността на идеята за “Аз”, че това е една илюзорност и съвкупност от непрестанно променящите се пет агрегата. Наблюдава фактите и събитията от гледна точка на мъд­ростта (Пана). Така може да види истинс­ка­та причина, корена за възникналото негатив­­но чувство. Чувството е резул­тат от невъзможността да се задоволи някакво желание, принадлежащо на фиктивния Аз. То е форма на егоизъм, проява на себичност. Същото се отнася и до положителните чувства на радост, щастие, които се изпитват от обикновените хора. Те са резултат от задоволяването на някое желание, принадлежащо на “Аз-илю­зорността”. Те са също проява на егоизъм.

Разбира се будизмът не отрича тези чувства, нито пък ги порицава или поощрява. Те са част от петте агрегата и трябва да се приемат такива, каквито са. Чувствата са горивото, енергията, която е нужна, за да се действа в света. Най-доброто, което може да се направи с тези чувства, е над тях да се осъществява постоянен кон­трол. Не чувствата да контролират човека, а човек да контролира чувствата.