Oснови на будизма

За будизма няма значение по какъв път е достигната тази истина или чрез кое религиозно учение. Поради това будистите са изключително толерантни към всички учения и религии, които се стремят към постигане на истината. Описан е случай, в който Буда отказва да приеме за свой ученик един от последователите на Махавира като го съветва да се върне обратно при своя първоначален учител.

Според Буда има четири начина да се третира един въпрос и той винаги се е придържал към това правило:

1. На някои въпроси трябва да се отговаря директно. Това са въпроси, зададени от ученик с непоклатима вяра в учителя; от ученик, който без колебание ще приложи на практика, получения съвет. Такъв отговор получават и абсолютно начинаещите ученици или тези, които не са ученици и не са запознати с учението, но които имат отворен свободен от предразсъдъци ум.

2. На някои въпроси се отговаря като се анализира въпроса. Този начин на отговаряне не е толкова директен и се прилага към ученици, които са напреднали в уче­нието за Дама и могат самостоятелно да мислят и чрез анализ да стигнат до правилния отговор. Такъв отговор се дава и на тези, които не са ученици, които не познават учението, които се съмняват, които нямат пълно доверие в учителя, но които могат да мислят самостоятелно.

3. На някои въпроси може да се отговаря с контра-въпрос. Този начин на отговор е предназначен за много напреднали ученици, които имат съвсем малко нужда от подкрепа и могат да мислят и анализират самостоятелно. По този начин се отговаря и на тези, които не са тръгнали по пътя на истината и мъдростта и са твърде привързани към своите заблуди, които са на много низша степен в духовното си развитие и за които е достатъчно само да им се посочат някой погре­ш­ни техни схващания. Това е твърде болезнено за тях, защото е насочено против тяхното его.

4. И накрая - на някой въпроси се дава отговор с мълчание. Този начин на отговаряне на въпросите е предназначен за най-напредналите ученици, тези, които почти са извървели целия път към знанието и мъдростта. На тях е достатъчно само да им се покаже, че отговорът на всички въпроси се намира в тях самите. Достатъчно е само да се обърнат навътре, да станат по-медитативни и ще открият истината в себе си. Тези ученици все още имат съмнение, че единствено учителят е този, който може да отговори на най-трудните въпроси, и нямат доверие в себе си. Подобен отговор се дава също и на най-заблудените, най-неве­жите, които са изцяло отдадени на мисли за материалния илюзорен свят, които са изцяло под властта на собствените си егоистични желания. Те задават въпроси само, за да провокират или да изявят собственото си его, без да имат в себе си какъвто и да е стремеж към разкриване на истината. Напротив, те са напълно убедени, че знаят истината, когато в действителност са в пълно незнание. На тях не може да им се помогне директно и те трябва да бъдат оставени да живеят със своите грешки и страдания, които ще доведат до развиване на будност по отношение на допусканите грешки и ще формират правилни нагласи, правилно отноше­ние, необходими за разбиране на учението.

Една сутрин при Буда дошъл един човек и го запитал дали Атман съществува, или не съществува, с други думи дали има Бог, или не. Случило се така, че до Буда стоял неговия най-верен ученик Ананда. За най-голямо учудване на Ананда Буда отговорил положително на въпроса. По-късно същия ден друг човек задал същия въпрос. Този път Буда отговорил отрицателно. Отново същия ден и отново пак пред Ананда трети човек задал същия въпрос. Този път Буда не отговорил нищо. Вместо това Буда влязъл в самадхи и отговорил с Благородно Мълчание. Човекът също притихнал със затворени очи. След известно време човекът отворил очите си, поклонил се на Буда с голяма благодарност и си отишъл. Ананда бил безкрайно озадачен. Той помолил Буда за разяснение. Защо на първият човек той отговорил нещо, което противоречи на неговото учение. Защо на третият човек въобще не отговорил и въпреки това той му благодарил за отговора. Буда обяснил, че първият човек е бил привърженик на анихилационата теория – Учхеда-вада, която учи, че Атман не съществува. За да разбие тази негова илюзия, Буда му отговорил положително на въпроса. Така в него ще се зароди съмнение и той няма да бъде толкова привързан към своето убеждение. Вторият човек бил привърженик на теорията за вечното – Сасата-вада, според която Атман съществува. За да разбие тази негова илюзия и за да го освободи от привързаност към собствените му убеждения, Буда отново отговорил противно на неговите разбирания. А третият човек бил с отворен ум, свободен от всякакви натрапени и готови идеи. Той искрено се стремял към познаване на истината и бил готов да я приеме. А Абсолютната Истината не може да се обясни с думи, тя е неизречима. Тя е трансцедентална, отвъд законите на логиката, отвъд всякакво описание. Тя може само да бъде преживяна. На този човек Буда само показал с пример как Истината може да бъде достигната в състояние на медитация. Самият Буда преживял отново тази истина пред самия човек, а той, следвайки примера на учителя, също я постигнал.

Виждаме, че Буда е отговарял не на въпросите, а по-скоро на хората, които са задавали въпросите. Това е индивидуален подход и той показва как Буда е поставял в центъра не самите проблеми, а хората, които са създавали тези проблеми. Затова не е правилно да се търси в учението на Буда някаква стройна и непротиворечива система за разрешава­не на светските проблеми или за разгадаване на тайните на света. Онова, което Буда се е опитвал да даде с учението си, е било разрешаване на вътрешните противоречия, които съществуват във всеки човек. За Буда не е важно да се отговори на въпроса, а по скоро да се убие въпроса, да се направи така, че въпросите да престанат да съществуват и да не възникват нови въпроси. Това състояние на ума при което не възникват въпроси, е състоянието на Нирвана. Това състояние на ума няма нищо общо със въпросите които възникват във ума. Всички въпроси имат за цел се разбере нещо което принадлежи на рационалният свят, на светът на имена и форми. И точно този свят е илюзорен и не може да бъде обяснен. От всяко обяснение възникват нови въпроси, и от тяхното обяснение възникват нови въпроси и така до безкрайност. Целта е да се постигне състояние на ума в който няма въпроси. Това се вижда ясно и от следния пример:

Един ден Малункяпута станал от своята следобедна медитация, отишъл при Буда, поздравил го с уважение, седнал от страни на учителя и казал: Уважаеми Господине (Бханте – уважаеми или почитаеми господине или господарю. Това е обикновеното обръщение на учениците към Буда или към тези, които са по-старши. Когато те се обръщат един към друг или когато се обръщат към тези, които са на по-низше ниво се употребява думата Авусо – приятелю. Същата дума се е употребявала от Буда, когато се е обръщал към своите ученици.), по време на медитацията една мисъл възникна в мен. Съществуват необяснени въпроси, които са пренебрегнати от Благословения. Те са: (1) Вечна ли е вселената (2) или не е вечна? (3) Безкрайна ли е вселената (4) или е крайна? (5) Тялото и духът едно и също нещо ли са (6) или тялото е едно нещо, а духът друго? (7) Продължава ли да “съществува” Татхагата след смъртта? (8) Или той “не съществува” след смъртта? (9) Или той едновременно продължава да “съществува” и да “не съществува” след смъртта? (10) Или той едновременно продължава да НЕ “съществува” и да НЕ “не съществува” след смъртта.

След това Малункяпута обяснил, че той е недоволен от това, че тези въпроси не са обяснени от учителя, и че той иска на всяка цена да узнае дали Буда изобщо знае какъв е отговорът им. Казал още, че ако не получи отговор на тези въпроси, ще напусне Сангха и няма да бъде повече Бхикшу. (Буквалното значение на Бхикшу е просяк, човек който преживява като проси храна от другите. По времето на Буда тази дума се е използвала за всички аскети, които са пре­живявали по този начин. Но след Буда тази дума се налага и се употребява предимно за хората, които са тръгнали по пътя на учението и които са членове на някаква будистка организация – Сангха.)

- Не, Уважаеми Господине.

- И ти, Малункяпута, казвал ли си ми някога: Уважаеми Господине, аз ще водя праведен живот под ръководството на Благословения, ако Благословеният ми отговори на тези въпроси?

- Не, Уважаеми Господине.

- Дори и сега, Малункяпута, аз не ти казвам: Ела и води праведен живот под мое ръководство и аз ще ти дам отговор на тези въпроси ... Ако предположим, Малункяпута, че един човек е прострелян с отровна стрела и неговите приятели го заведат при лекаря. И ако предположим, че човекът каже на лекаря: Аз няма да позволя да се извади тази стрела, докато не узная кой ме е прострелял; дали той е Кшатрия, Брахман, Вайша или Шудра; какво е неговото име и от какво семейс­тво произхожда; дали е висок, нисък или среден на ръст; какъв е цветът на кожата му - черна, кафява или златна; от кое село или от кой град идва. Няма да позволя да се извади тази стрела, докато не узная от какъв лък е била изстре­ляна; каква е била връвта на този лък; каква е стрелата - с какви пера и с какъв връх. Този човек ще умре преди да разбере отговора на тези въпроси. По същия начин ако някой каже: Аз няма да водя праведен живот под ръководството на Благословения, докато не разбера дали вселената е безкрайна и т.н., той ще си умре без да узнае отговора ... Защото тези въпроси не са важни, не са съществени, не са фундаментално свързани с праведния живот, те не водят до безпристрастие, до спиране на желанията и успокояване на ума, с тях не може да се постигне Нирвана.

Този отговор имал нужния ефект, защото Малункяпута се отдал на правилна прак­­тика и успял да постигне Арахатство.

Тези въпроси са известни като “Неопределените Въпроси” в Будизма. Буда дори е изпращал своите ученици, преди да започне проповедта, да обяснят на слушателите, че учителят не отговаря на подобни въпроси и моли те да не му бъдат задавани.

Отговорът, който се дава на тези въпроси от будистите, съвпада с този, който се дава и от ведантистите. Уолпола Рахула, един от най-видните познавачи на Будизма в днешно време, обяснява: Човек, който задава въпрос: “Защо е сътворен света?” очаква отговор, който да е логически обоснован. За него отговорът ще бъде задоволителен само, когато посочва някаква цел. Но всички цели, стремежи и желания принадлежат на обикновеният, всекидневен, логическия разум. Тези, които вярват в Бога-Творец, отговорът е, че светът е сътворен от Бог. Но когато им се зададе въпрос - “А кой е създал Бог и с каква цел?”, вярващият е принуден да отговори по същия начин, по който би отговорил и будистът. Такъв въпрос е невъзможен? Тук се прекрач­ват границите на обикновения разум. За обикновения всекидневен човешки разум съществуването на цел, предназначение, стремеж за постигане на някакъв идеал, дори и любопитството - обикновеното или това на учените изследователи и т.н., са необходима съставка. Обикновеното мислене има за основание стремеж към задоволяване на някакво желание, жажда за постигане на нещо, Танха. Но ние не можем да очакваме от природата, че тя трябва да притежава на всяка цена същите качества като човешкия разум. Не можем да кажем, че светът непременно е създаден с определена цел от няка­къв Бог, нито пък, че се е самосъздал с определена цел. Фактически Будизмът учи, че в природата няма такова нещо като цел, целенасоченост, предназначеност, предварително обмислено действие. Всичко, което става в природата, е само проява на една последователност от взаимно обусловени причини и следствия, една безкрайна верига от промени и трансформации, основани на закона за Карма – на причинността.

Дори когато се изследва така нареченият обикновен човешки разум и неговата характерна особеност - желанието (Танха), се вижда че то самото е част от една верига от взаимно свързани елементи в цикъла на Обусловения Генезис. Обикновеният човек живее с илюзията, че всяко негово желание е независимо, спонтанно възникнало и че той има пълен контрол над своите желания. Тази заблуда, че ние имаме “свободна воля” и пълен контрол над своите мисли и желания, е дълбоко вкоренена в обикновеното светско мислене и това е най-съществената част на невежеството Авидя. Истината е, че всяка една наша мисъл, всяко едно наше желание, са обусловености в петте агрегата. Те са само следствие от нещо в миналото и ще станат причина за нещо в бъдещето. Самата идея за “Аз” е също една комбинация от мисли и няма самостоятелно съществуване. Така дори това, което наричаме цел, стремеж, намерение; това което наричаме Аз, его, личност, наблюдател, мислител, анализатор; това, което задава въпросите и търси отговор за тях - всичко това е само една част от веригата на взаимно свързани причини и следствия. Така наречената “свободна воля” се оказва една илюзия и всяка мисъл, която имаме в ума си, е само закономерен резултат. Но тъй като всяко действие се предхожда от мисъл, то и всяко действие е също предопределено.

Въпросът, който възниква тогава, е как може да се излезе от този омагьосан кръг на взаимно подчинени и следващи едно след друго явления? Ако всяко едно наше действие е предопределено, ако всяко едно наше желание е предопределено, какъв е смисълът да се правят усилия за излизане от колелото на Самсара – омагьосаният кръг на взаимните подчинености? Всяко усилие, което правим в тази посока, е предопределено от нашите предишни действия и всяко усилие ще доведе до бъдещи последствия. Отговорът е, че никакво усилие не може да ни доведе до постигането на Нирвана. Огънят не може да бъде изгасен, ако към него постоянно се добавят още дърва, просто трябва да бъде оставен на себе си, без намеса и когато горивото привърши, той ще угасне от самосебе си. Така по същият начин чрез волеви действия, чрез съзнателната преднамереност (Четана) не може да бъде изгасен огънят на карма. Оставени без реакция, самскарите се самоизразходват от само себе си.

Каква е ползата от постигането на Нирвана? От гледна точка на този, който е постигнал себереализация, полза няма, защото за такъв разум, който е отвъд добро и зло, отвъд време, пространство причина и следствие, отвъд всяка цел, не може да се говори за полза. Но когато се има предвид обикновения светски разум, ползите са много - както за отделната личност, свободна от страдание, така и за обществото като цяло. Защо мъдреците са били мъдреци и от къде идва тяхното величие, защо са били толкова ценени от обществото? Защото са били бодри и жизнерадостни, когато е било трудно да бъдеш бодър и жизнерадостен - защото са били търпеливи, когато е било трудно да се прояви търпение. Те са продължавали да вървят напред, когато другите са стояли и са мислили, че е невъзможно да се продължи, те са запазвали мълчание, когато им се е искало да говорят. Величието на будизма се състои в събуждането на тази мъдрост. Ето само няколко бисера, оставени от този велик Учител:

1. “Не е възможно в този свят омразата да бъде спряна с омраза – омразата може да бъде спряна само с любов.”

2. “Победата над другите е извор на омраза, защото прави победения нещастен.”

3. “Великите завоеватели побеждават хиляди хора в битка, но най-големият завоевател е този, който победи себе си.”

4. “Нека човек преодолее гневът чрез благост, лошото чрез добро, алчността чрез щедрост, лъжата чрез истина.”

5. “Правдивостта е тронът на истината, а Любовта и добронаме­ре­ността са нейните украшения.”

6. “Истината не може да се прекроява, тя е вина­ги една и съща - неизменна.”
Човекът е социално същество, което може да живее само когато е в отношение с другите хора, човек съществува само като част от обществото. И дори нещо повече, човек съществува само като част от цялата вселена. Дори да не искаме да признаем тази истина на себе си ние сме неразривно свързани със цялото, със природата, със космоса, със вселената. И затова е абсолютно необходимо да съществуваме в някаква хармония със света. Само тогава може да се постигне лично щастие, и мир на духа. Постигане на хармония с вселената, означава да се спазват вечните принципи на морал и етика. И затова всички наставления в Будизма не трябва да се вземат като излишно морализиране, а трябва да се обръща сериозно внимание на тази част на учението. Нещо повече, това е най-съществената част на това учение, и в същност това е най-съществената част от всяко „духовно учение”, на всяка една даршана било то будизъм, йога, веданта и т.н. Затова преди да завършим ще дадем тук популярните в Махаяна така наречените Парамити.

ШЕСТТЕ ПАРАМИТИ

Нека да бъда щедър, великодушен и да съм в помощ на другите.

За да се култивира качеството на благотворителност е добре да се размишлява върху това колко много са ползите от тази практика, колко са недостатъците от това да бъде човек скъперник, и също върху очевидният факт че тялото и богатството са преходни и краткотрайни.

Човек може да дава пари, храна, облекло, всякакви материални предмети. Тази помощ е на най-низше ниво. Тя се приема най-лесно, и най-лесно се оценява. Но резултатите от този вид помощ са най-нетрайни. Може да се помага на емоционално ниво, да се прояви състрадание и да се подкрепя когато другите имат нужда от това. Емоционалната подкрепа е по-висша от грубата материална подкрепа, защото убеждава страдащият че той е ценен и нужен и няма да бъде оставен в беда и за в бъдеще. За това се изисква да се отделя лично време. Тази помощ е по-трудно да се приеме и да се оцени от този който я получава. Най-висшата помощ е като се дава съвет и се споделя с другите учението на Буда, до толкова до колкото ние може да правим това. Тази помощ е най-трудна за да се оцени и да се приеме.
2. Съвършеност на Етичност - Сила Парамита

Нека да бъда добродетелен и непорочен.