Oснови на будизма

Всичко това съвпада до най-голяма степен с идеята на Веданта, че светът от имена и форми такъв, какъвто го познаваме, е една илюзорност, едно творение на ума, проекция на въображаем свят върху абсолютната реалност Брахман.

“Своята Природа (Свабхава)” на езика на Веданта е неопределимото и непознатото - Брахман. Както Брахман във Веданта е отвъд всяко определение, така и истинската природа на нещата е отвън всяко определение. Дори думата “природа” е вече определение. И за да се избегне употребата на определения, се използва отрицанието на думата, тоест “не природа”.

Нека подчертаем отново важността от разбирането на Шунята по отношение на Аз-а. Анализирането на Шунята по отношение на Аз-а заема централно място в Зен. Будизмът отрича напълно съществуването на какъвто и да е Аз или Атман. Това кара много коментатори коренно да разграничават Будизма от Веданта. Всъщност Веданта поставя равенство между Атман и недвойнствената реалност - Брахман. Идеята за недвойнствена реалност не е чужда на Будизма. Така, ако се анализират внимателно, привидните различия между тези две учения почти се заличават.

Разбирането на концепцията за Шунята е вратата, която води към Нирвана. Това разбиране няма характера на анализ, синтез, заключение и всякакви логически операции, които са специфични за дуализма. Професор Сузуки се изказва дори още по-драматично: “Невежество” е другото име на логическия дуализъм! Снегът е бял, гарванът е черен. Тези определения принадлежат към света на установения конвенционализъм. Само невежите говорят с автоматизма на станалите вече в продължение на години употреба подсъзнателни договорености. Ако искаме да се доберем до абсолютната истина за нещата, такива каквито са, трябва да ги видим от гледната точка, когато конвенционалният свят още не е бил създаден. От гледната точка, когато обусловеното съзнание за този или онзи обект още не е било създадено, и когато умът е бил свободен от всякакви предварително създадени идеи, мнения, предразсъдъци.

Когато умът на практиканта е в най-висшата фаза на медитация, той е отвъд всякакви желания, тоест отвъд всяка идея за постигане на каквото и да е. Няма цел за постигане, няма намерение, няма стремеж, няма планове за бъдещето. Поради това няма и сравнение, няма окачествяване, няма преценки, няма анализиране на миналото, няма радост при успех или себепорицание при неуспех. Добро и зло, морално и неморално, красиво и грозно, морал, етика и естетика губят своето значение, своя смисъл и престават да съществуват. Това е момент, в който времето като психически феномен изчезва заедно с целия логически дуализъм. Вече не възникват въпроси като: защо, как, къде и т.н., поради тяхната ненужност за един медитативен ум, така че няма и нужда от отговори. (Причината и следствието принадлежат единствено на конвенцио­налния свят.) Такъв ум е свободен от всякакви договорености или конвенции наложени в обществото. Той не определя бялото като бяло и черното като черно, столът като стол, и масата като маса. Без тези автоматични определения се губи значението на предмета, който се наблюдава, онова значение, което е определено и прието от обществото. А когато се съзерцава светът с такъв ум, се разбира празнотата или Шунята на нещата.

Нека се върнем отново към темата на тази глава.

Както беше отбелязано в началото, не всяко незнание е невежество, така че не всяко незнание се включва в цикъла на Обусловения Генезис. Незнанието, което принадлежи на висши човешки същества, бодхисатви, и т.н. не води до привързване, карма и т.н., защото няма идентификация в началото на възникването. Хората, които имат развита мъдрост, помнят за относителността на знанието си.

Не всяко незнание принадлежи на цикъла на дванадесетте взаимозависимости. Всички притежават известно незнание, дори и Буда. Незнанието на този, който е развил мъдрост (Пана), тоест на Будите, на Арахатите и т.н. не води до нови обусловености. Това е така, защото те не се идентифицират със своето незнание или със своето знание. Трябва да се отбележи, че съществуват два вида мъдрост - висша и низша. Едната е резултат от четене и слушане на учението и прилагане на наученото. Тази мъдрост се сравнява с отразено в огледало слънце. Докато висшата мъдрост е резултат на Нирвана и тя се сравнява със самото слънце.

Втората обусловеност е изобразена като грънчар, който прави грънци - някои са добри, а някои лоши. Всичко зависи от грънчаря, ако той е внимателен, и спокоен, грънците ще са добри, ако е ядосан, качеството се влошава. Четвъртият агрегат е този, който произвежда нашите бъдещи карми, някои са добри, а някои лоши. Коренът на волевите формации (волевите действия) е в невежеството. Някои от действията пораждат добра карма, която е благоприятна за развитието на духовност и мъдрост. Някой от действията предизвикват лоша карма, от която произтичат, произлизат страдания. Всяка активност, която е извършена от обусловеното съзнание, която е извършена сляпо, без наличието на безусловна будност, която не е придружена от Правилно Внимание – Сама Сати, води до образуване на нови карми, нови привързаности, нови желания.

Отново, както и при първата взаимозависимост, не всички действия са част от цикъла на дванадесетте обусловености. Тези действия, които се извършват с Мъдрост (Пана), не водят до бъдещи карми. Причината е същата - няма идентификация с действието. Деятелят се самонаблюдава и вижда във всяко действие неговата Празнота (Суня), неговата относителност, вижда как ние живеем с илюзията, че нещата могат да имат самостойно съществуване.


3. Съзнание (Виджнана – санскр. – това е петият агрегат) – Човек познава сетивните обекти посредствум петте вида съзнание – визуално, слухово, мирисно, вкусово, допирно и съзнание за мисъл. Третата обусловеност е изобразена като луда маймунка, която тича неуморно нагоре-надолу по дървото, скача от клон на клон, намира се в постоянно безразборно движение и не се намира под какъвто и да е контрол . По същия начин нашето внимание се фиксира върху един обект за кратко, а след това върху друг обект и т.н. Мисълта бяга непрекъснато и безспирно, ние сме съзнателни ту за едно, ту за друго нещо.

В момента, в който се извърши едно волево действие, то оставя след себе си потен­циалност в съзнанието за бъдещите карми. Функцията на съзнанието е да носи и съхранява тези потенциалности, докато те узреят, тоест докато дойде времето за проя­вата на бъдещите карми.

Всеки път когато нашите сетива влезнат в допир с материалният свят, или когато шестото сетиво умът, влиза в контакт с умствени обекти, в резултат на това се формира някакво възприятие, ние ставаме “съзнателни” по отношение на този предмет. Нашето съзнание бяга като луда маймуна от един предмет на друг, от една идея на друга, от едно чувство на друго, до безкрайност. Тази съзнателност е един вид отделно “съзнание” което може да съществува самостоятелно. Безбройните възприятия формират безброй отделни “съзнания”. Свързващото звено на множеството отделни обусловени подсъзнания е погрешната идея за дуалност, възникнала от неразбирането на идеята за “празнотата” – Суня на наблюдаваните обекти. Ние определяме и разграничаваме света на „аз” и „не аз”. Разграничаваме обектите на наблюдение от всичко останало което ги заобикаля. Ние казваме че „масата” е различна от всичко останало, което е „не маса”, „столът” е различен от всичко останало което е „не стол” и т.н. Това е така защото ние не разбираме че никой предмет не може да има самостоятелно съществуване. Предметът като самостоятелност изчезва. Затова не е правилно да го разглеждаме като нещо отделно, като нещо друго. От погрешната идея за дуалност, възниква погрешната идея за съществуването на някакво “АЗ”, което събира в едно цяло всички тези подсъзнания.

Отново не всяко съзнание принадлежи на цикъла на обусловения генезис. Съзнани­ето на обикновения човек приема безусловно потенциалностите от волевите действия. Съзнанието на Будите не бива засягано от волевите действия и не приема тези потенциалности. Геше Гятсо Келсанг сравнява съзнанието с бяла хартия, върху която като с печат се отпечатват кармичните действия. При човек, който е развил мъдрост (Пана), волевите действия не оставят отпечатък върху хартията, тоест върху съзнанието.

Човешките същества се сдобиват с петте агрегата в момента на зачеването. Безтелесните същества обаче не притежават “форма”, тоест първия агрегат. Това е светът на боговете и демоните, тоест светът на идеите, емоциите и т.н.

Този етап съответства на момента на зачеването.


5. Областта на Шестте (Салаятана) (петте физически органи на осезание и умът – манас) – Петата обусловеност е изобразена като празна къща с шест прозореца, готова да приеме нейния обитател. Имената и формите на обектите на възприятие могат да бъдат „възприети” посредством петте сетива и посредством ума може да се видят „умствените” обекти.

Тази обусловеност съответства на ембрионалното развитие на зародиша от момента на зачеването до момента на раждането, тоест до момента на пълната проява и из­ява. Тъй като съзнанието все още не е пробудено напълно, този етап се изобразява като къща, в която обитателят все още не се е нанесъл.

6. Контакт (Пхаса) (контактът на шестте органа на възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени) – Когато сетивата са създадени, те търсят техните съответни обекти, и когато ги намерят изпадат в сладостна прегръдка със тях. Шестата обусловеност е изобразена като мъж и жена в страстна прегръдка. Това символизира, че органите на възприятие влизат в контакт с обектите на възприятие по същия начин, те се търсят едни други и когато се срещнат изпадат в сладостно отдаване един на друг.

7. Усещане (Ведана) (приятно, неприятно или неутрално – тоест вторият агрегат) – в следствие на контакта на сетивата със техните обекти възниква усещане. Седмата обусловеност е изобразена като човек, който е прострелян в окото със стрела. Ние усещаме болка, но не можем да видим от какво е причинена. Кой е изпратил стрелата, от къде е дошла, това не може да се види от човека. По същия начин с вторият агрегат само се констатира усещането, но то не може да бъде анализирано.

В процеса на развитие на личността това е онзи умствен фактор, който след като бъде развит, личността може да определя дали контактът между органите за осезание и обектите на осезание е приятен, неприятен или неутрален.

8. Желание (Танха) – в следствие на усещането се създава желание да се повтори или да се избегне повтарянето на това усещане. Ако усещането е било приятно, желанието е да се повтори това усещане, ако е било неприятно, желанието е да се избягва за в бъдеще подобно усещане. Осмата обусловеност е изобразена като човек, който пие алкохолно питие. Често се изобразява като жена която предлага питие на мъж. Пиенето и секса са най-добрият пример за ненаситно и страстно желание, най-лесно се разбират .

След като личността е изпитала приятен контакт с обект, в ума се развива желание за неговото повтаряне (рага клеша). И обратното - ако контактът е бил неприятен, се развива желание за неговото избягване (двеша клеша). Така както пияницата жадува за глътка алкохол, по същият начин сетивните органи “жадуват” за обекта на желание. Това е един от най-важните моменти в духовната практика на будизма. Когато желанието се прояви, ние имаме възможност да го разпознаем, и да определим накъде води това желание. Ако то не води към пътя предначертан от Буда, ние можем да останем безучастни наблюдатели към това желание, без да го задоволяваме нито пък да го подтискаме. Затова е нужно дълга предварителна практика в медитацията за да се научим как да оставаме безпристрастни и безучастни към нашите желания. Тук е едно от местата където може да се счупи веригата на дванадесетте взаимозависимости.

Връзката между седмият и осмият член, между усещането и навика, е там където трябва да се насочат усилията на практикуващият будист. Това е най-слабото звено на тази верига, която може да се прекъсне най лесно в това място. След като се създаде правилна будност по отношение на усещанията може да се предотврати създаването на желание. Изграждането на правилна будност, по отношение на усещанията е ключов момент не само в Будизма но и в останалите учения.

9. Пристрастяване (Упадана) – вследствие на неколкократното повтаряне на желанието се получава пристрастяване. Това е навик, който далеч надхвърля изпитването на удоволствие. Човек който се е пристрастил, вече не изпитва удоволствие, когато влиза в контакт с обекта на желание. Такъв човек търси обектите на желание автоматично, по силата на навика, изпълнява всичко като някакъв ритуал, механично, една вътрешна лична традиция. Деветата обусловеност е изобразена като маймуна, която е сграбчила плод. Маймунката не изглежда нито да е щастлива, от това че е сграбчила плода, нито пък изпитва някакво удоволствие. Просто стиска с някаква животинска упоритост плода, с чувството за “мое”. Пристрастяването е засилено желание. То е свързващото звено между “Аз искам” и “Аз трябва да притежавам”. След като е изпитан неколкократно контакт с приятен обект, се създава силно желание, създава се навик, който се проявява също и на подсъз­нателно ниво. В други случаи е изобразена жена която бере плодове от дърво. Така както жената откъсва един плод слага го във кошницата и след това посяга за друг плод и т.н. по същият начин когато има пристрастяване към даден обект, сетивата правят опит отново и отново да изпитват контакт.

10. Приспособяване (Бхава) – в следствие на пристрастяването настъпва създаване на Васани (или Самскари) идване в съществуване, възникване на нови подсъзнателни тенденции. Тези тенденции коренно променят цялата наша умственна дейност, променят нашето съзнание, нашата личност. Ние започваме да съществуваме така да се каже във друг, различен свят, защото имаме вече различно съзнание. Например човек който се пристрастил към алкохола става пияница и като такъв цялата негова личност се променя напълно.

Десетата обусловеност е изобразена като бременна жена точно в момента преди да роди. По-често тя е изобразена като любовна двойка в момент на секс. Така както при сексуалният акт когато се прави за забавление, има пълно отдаване на удоволствието, пълна забрава, и безотговорност за последствията, по същият начин от Бхава – приспособяването към дадено удоволствие има пълна забрава, невъзможност да се контролира, без да се мисли за последствията. Тук силата на навика е в неговото пълно действие. Приспособяването е началото или зародишът на реализирането на нашите желания. Тук на тази степен на приспособяване, контактът на органите на осезание със техните обекти със сигурност е началото, зачатъкът на нови васани, на нови желания.

Това е умствено действие или желание, което има силата да предизвика непосредствено раждане или реализиране. Някои от карма формациите могат да дадат плод (карма випака) в бъдеще, други дори могат да бъдат неутрализирани без да се налага да дават плод. Но тези карма-формации трябва да дадат плод непосредствено и те не могат да бъдат избегнати. (Това съответства на Прарабда васаните във веданта-философията.)

11. Ново раждане (Джати) – Единадесетата обусловеност е изобразена като новородено. Понякога се изобразява като жена която е във момент на раждане. Рано или късно след като има приспособявана на сетивата към изпитване на някаква опитност, настъпва раждане на ново. Това което казваме на български: „Каквото си посял това ще жънеш”. Дори тук в случая трябва да се каже малко по силно: „Каквото си посял, щеш не щеш ще си го жънеш!” Пълното задоволяване на дадено желание, води до образуването на нови желания, на нови Васани. Тези нови Васани, изискват раждането на ново обусловено съзнание което да извърши тяхното реализиране. Това са първите моменти на прераждането в Самсара, когато напълно развитото съзнание се събужда и “влиза в къщата” на петте агрегата.

Стареенето започва в момента на раждане и обхваща целия живот на човека, докато съзнанието не прекъсне връзката с тялото и не настъпи смъртта.

Когато се анализира цикъла на Обусловения Генезис или когато се медитира върху него, трябва да се има предвид следното правило, дадено от Буда:

Това е в процес на изява, Онова е в процес на изява. (Имасуп-пада идам упаджати.)

Когато Това не е и Онова не е. (Имасмин асати идам на хоти.)

Това се прекратява и Онова се прекратява. (Имаса ниродха идам нируджхати.)

Когато има А, има и Б

Когато А е в процес на изява, Б е в процес на изява.

Когато няма А, няма Б

Когато А изчезва, Б изчезва.
Колелото на живота не трябва да се взема непременно в тази последователност, в която е дадена в разговора на Буда с Кашапа. Други зависимости между секторите от Колелото на Живота, които трябва да се имат предвид, са:

- На Шестте Взаимозависимости – Невежество (1), Кармични формации (2), Съз­­­нание (3), Желание (8), Пристрастяване (9) и Приспособяване (10) – на тях трябва да се гледа като на Причини.

- На останалите Шест Взаимозависимости – Имена и форми (4), Област на Шестте (5), Контакт (6), Осезание (7), Ново раждане (11), Стареене и смърт (12) – трябва да се гледа като на Следствия. Те са така наречения “плод на Карма”, Карма Випака.

- Първите три: Невежество (1), Кармични формации (2), Съзнание (3) се наричат “далечни”, защото може и да не породят следствия, да не са плодоносни (да не носят Карма Випака)

- Желанието (8), Пристрастяването (9) и Приспособяването (10) се наричат “непосредствени”. Те със сигурност ще произведат някакъв ефект в бъдеще, ще дадат плод, ще има Карма Випака.

- Невежеството (1) се сравнява със семе. Кармичните формации (2) се сравняват със сеенето на семената. Съзнанието (3) се сравнява с нивата, в която се сее. Желанието (8) и Пристрастяването (9) се сравняват с водата и наторяването на нивата. Приспособяването (10) се сравнява с добре напоено с вода семе, което е попаднало на благоприятна почва и е готово да покълне. Ново раждане (11) и Имената и формите (4) се сравняват с покълналото семе. Областта на Шестте (5), Контакта (6) и Осезанието (7) се сравнява с различните етапи на растеж на растението. Стареене и смърт (12) се сравняват като узряване и събиране на реколтата.

- Според Нагарджуна есенцията на Дванадесетте Взаимозависимости се разкрива в следното тристишие:

От трите се развиват двете;

От двете се развиват седемте;

От седемте се развиват трите.

Той обяснява, че под “трите” се разбират “трите заблуди” - Невежество (1), Желанието (8) и Пристрастяването (9). От тях произлизат и се развиват “двете действия” - Кар­мичните формации (2) и Приспособяването (10). От тези “две действия” се развиват “седемте плода на страдание” - Съзнанието (3), Имената и формите (4), Областта на Шестте (5), Контакта (6), Осезанието (7), Ново раждане (11), Стареене и смърт (12). От тези седем плода отново се развиват трите заблуди и така веригата на Самсара се затваря, колелото на живота се завърта в едно вечно движение.