Oснови на будизма



страница9/9
Дата15.09.2017
Размер1.62 Mb.
#30279
1   2   3   4   5   6   7   8   9
3. Съвършеност на Търпеливост - Кшанти Парамита

Нека да бъда търпелив и да мога да понасям грешките на другите.


Тази парамита е просветителското качество на търпеливост, толерантност, въздържаност, способност да се приемат нещата такива каквито са, станалото станало, без да се нарушава от това вътрешното равновесие, без да се засяга от това ентусиазмът за бъдещи начинания. Балансът, вътрешното спокойствие и мир не биват нарушени от превратностите на съдбата, и човек не губи здравият си разум, каквото и да стане около него, успява да запази спокойствие и обективност. Егоистични мисли не нарушават мисловният процес и човек може да прояви състрадание към враговете си, бива незасегнат от неоснователен критицизъм, нито пък е депресиран от грешки и неуспехи. Човек е незасегнат също и от положителни опитности, не се възгордява от успехи и победата над враговете не му носи излишна радост и злорадство. Вътрешният мир – кшанти, не е резултат от подтискане на собствените мисли, или емоции. Подобно подтискане на мислите и емоциите води само да фрустрация, и физически и психически заболявания.

Търпеливостта, и вътрешното спокойствие са резултат от разбиране и следване на закона за Дхарма - законът за правдивостта. Всяко нещо, всяко същество си има своя собствена природа, свои собствени качества, и един вид свое собствено предназначение определено от това как се отнася към околният свят, как взаимодейства с околният свят. Природата на лъва е да убива, няма смисъл да се порицава това негово качество, това е неговата природа. И той следва своята собствена природа когато убива. Природата на змията и на скорпиона е да вливат отрова когато хапят. Няма смисъл да бъдат порицавани за това. По същият начин сред хората има лъвове, змии и скорпиони, това е тяхната природа, така са били програмирани. Те следват своите тенденции, своите самскари. Няма смисъл да се порицават за техните постъпки. Единственото което може да се направи е да се променят техните самскари, техните тенденции. Това става бавно и постепенно с много търпеливост, като им се дава учението на Буда.

В резултат от разбиране на преходността на нещата също спомага за постигане на вътрешен мир. Няма смисъл да се съжалява за края на дадено нещо или състояние. Всичко има своето начало и своя край.

И накрая в резултат разбиране на закона за Карма – закона за причина и следствие. Понякога не винаги става това което е прието за средно статистическо. Но каквото и да стане, за това е имало обективни причини, и дори ние да не може да ги видим точно кои са причините, ние знаем че всичко което става е закономерен резултат от предшествуваща причина.


4. Съвършеност на Радостно и Ентусиазирано Усилие - Виря Парамита

Нека да съм упорит, настойчив, пълен с енергия.


Тази парамита е просветителското качество на енергия, сила, виталност, ентусиазъм, решителност, предприемчивост, твърда убеденост да се върви до края на предприетото дело, непоколебимо и неотклонно без да се плашим от трудности. То е резултат от практиката на предишните три парамити и в същото време ги подсилва и ги заздравява. Главната причина за неизчерпаемата енергия на такъв Бхикшу произлиза от това, че той е посветил вече живота си на висш идеал и в него няма егоистични мотиви. Когато човек работи с такива мотиви, той не чувства усилие когато изпълнява задълженията си. Това е „без-усилно усилие”. Това е както усилието на двама влюбени готови да извървят огромно разстояние за да се срещнат. Или както усилието на планинаря който се изкачва на върха на планината, той не чувства усилието. Или както усилието на родители които обичат децата си и „работят за тях” през целият си живот. Те не чувстват усилие! Егоистичните мотиви са причината човек да губи лесно ентусиазма си. Чувствайки състрадание и симпатия, Бодхисатвите са изпълнени със енергия и неизчерпаем ентусиазъм да работят за облекчение страданията на другите хора, за премахване на тяхното невежество и заблуда. От такава нагласа на ума се изгражда силен характер, характеристика която е необходима за следващата Парамита.
5. Съвършеност на Концентрация - Дхиана Парамита

Нека да практикувам медитация и да постигна концентриран ум за да служа на всички същества.


Тази парамита е просветителското качество на способност на ума да се концентрира в една единствена насока, да се изключват всички останали смущаващи мисли, да може да се запазва обективност и безпристрастност в наблюдението, за да може да се постигне онази душевна спокойна и стабилна медитативност на ума, онази способност за безусловно съзерцание, която води до самадхи и в крайна сметка до Нирвана. Нашият ум има тенденцията да отскача от една мисъл на друга, лесно да се разсейва, да бъде неспокоен. Поради тази причина, ние сме заети главно с егоистични мисли. От другата страна егоистичните мисли стават причина за неспокойството на ума. Получава се затворен кръг. Ние попадаме в капана на „мислене по силата на навика”, движим мисълта си по предварително изградени схеми, по „старите пътища”, в една несъзнателна автоматизираност. Цялото ни наше поведение е съставено от отделни шаблони, към които ние несъзнателно се придържаме. Ние се смеем страдаме, действаме, реагираме, анализираме и т.н. шаблонно. Всичките наши емоционални и логически дейности са резултат от някакви първични матрици. Някой ни казва обидна дума, и ние веднага реагираме, все едно че някой е натиснал бутон в нас. Умът трябва да се тренира за да може да излезе извън „мисленето по навик”. Когато се медитира човек забелязва как в ума му възникват многобройни мисли като, че ли от „само себе си”. Това е силата на навика и това е автоматизма, който съществува в ума. Съвършеност на концентрация, Дхиана – означава да се излезе от този навик. Първоначално е достатъчно само да бъдем будни по отношение на ума, само да знаем, че дадена мисъл е възникнала. По късно като видим какви са корените на тази мисъл, какви са първоначалните тенденции на ума които са причина за възникването на тази мисъл, какви са Самскарите, ще може да излезем от силата на този „навик”. Така чрез продължително самонаблюдение, човек трансформира себе си цялостно, преобразува се в Бодхисатва. Когато се разчистят тези „навици” – самскарите, и човек разкрива своята истинска природа която е Буда.
6. Съвършеност на Мъдростта - Праджна парамита

Нека да се сдобия с висша мъдрост да може другите да имат облага от това.


Тази парамита е просветителското качество на трансцеденталната мъдрост, вникването в същността на нещата, съвършено разбиране. Тя се изразява в няколко основни принципа, които се разбират от Бодхисатва, не само теоретически а като практическа опитност. Ето някой от тях:

  • Всички същества имат природата на Буда.

  • Светът на Самсара е светът на Нирвана.

  • Четирите благородни истини.

  • Същността на нещата, когато са взети сами по себе си, е суня -празна, тоест илюзорна. Дори категориите като време, пространство и причина не могат да се вземат като отделни единици.

  • Всички неща са свързани в едно цяло, Абсолютната реалност, от закона за Карма – закона за причина и следствие.

  • Абсолютната реалност не може да се познае от обикновеният ум. Единствено с помощта на Праджна може да се разбере мистерията Абсолютната реалност.

  • Идеята за „АЗ” е също илюзорност.

Тази мъдрост не може да се постигне с описание, не може да се изрече с думи, тя е отвъд всякакви концепции, идеи, логически анализи и т.н. С тази висша мъдрост се елиминира невежеството – Авидя и страданието – Дукха. Бодхисатва знае, че този на когото се оказва състрадание и помощ, този който оказва състрадание и помощ, и самото състрадание и помощ, всичко това е едно цяло. Няма отделно „АЗ” в тези трите, няма самостоятелно съществуване на тези трите. С тази висша мъдрост се отива отвъд одобрение и не-одобрение, надежда и страх, отвъд дуалистичното мислене, отвъд егоистичното пристрастяване. Дори ако има привързване към Буда, или към шестте парамити е неправилно и ние просто минаваме от едната крайност към другата. Тази истина, шестата парамита, трансформира останалите пет парамити до тяхната трансцедентална същност.
Описанието на тази мъдрост, разбирането на нейното истинско значение, е извън възможностите на обикновеното логическо мислене, извън възможностите на изразяването с помощта на речта. Вималакирти Нирдеша сутра, която е част от Праджна Парамита сутра, дава следната чудесна история. Вималакирти бил обикновен човек от Висали – Индия. Той живял по времето на Буда, бил бизнесмен който имал добро семейство, водил праведен живот, и успял да получи просветление. През месец август всички просветлени членове на Сангха – будисткото общество, всички Бодхисатви и Арахати дошли при него на дискусия. Сред тях били Манджушри, Авалокитешвара, Ваджрапани, Тара. Всички те дошли със своите тронове и своите орнаменти и принадлежности в малката стаичка на Вималакирти. Това разбира се е символично, и показва че те не са присъствали там с физическото тяло, а само със своите идеи. Темата на дискусията била да се обясни с думи Праджна Парамита – върховната трансцедентална Мъдрост.

Всеки един от присъстващите дал своето определение, своето разбиране за това какво е Праджна Парамита. И всяко определение било блестящо представяне, чудесно описание на необяснимото. Затова Вималакирти сутра се смята за една от най-важните писания в Будизма. И всяко следващо представяне, всяко следващо описание е по-съвършено и по-добро от предишното. Когато човек чете, и той изпада във възхищение, какво повече може да се каже, какво повече може да се даде? И въпреки това всяко следващо определение е още по-прекрасно, още по-чудесно. Все по-дълбоко и по-точно се дава учението за Дхарма. Накрая дошъл ред на Манджушри – богът на Мъдростта. Той също отговаря на темата и отговора е главозамайващ, надминава всички други неща които са казани изобщо. Това е най-съвършеното представяне на да доктрината за Върховната Истина на не-двойствената Реалност, трансцеденталната Мъдрост! Всички присъствуващи се поклонили с уважение на Манджушри. Читателят може да недоумява - какво повече може да се каже след това?

Но въпреки всичко накрая всички се обърнали към Вималакирти и го попитали да каже и той своята дума по дискутираният въпрос. И Вималакирти „отговорил”!! Това е едно от най-вълнуващите места в цялата история на всички духовни писания на изтока – Вималакирти отговорил с мълчание и „...мълчанието с което отговорил разтърсило всички като гръмотевично ехо...” Това е последната дума, която може да се каже за Праджна Парамита, последната дума която може да се каже за това какво е просветление, какво е Нирвана. Разбира се всеки може да даде такъв отговор, всеки може да отговори с мълчание. Но човек трябва да е като Вималакирти, за да може да предаде с мълчание Знанието. Само когато човек е себе-реализиран, когато той самият е превъплъщение на истината, когато е извор на необусловена любов, състрадание, безпогрешност, мъдрост, само тогава неговото мълчание може да разтърси света. Така както е направил Буда!

Ще завършим отново с думите на Буда: “Не вземайте на сляпа вяра това, което сте чули. Не вярвайте на доктрини, само защото те идват от древността и са се предавали от поколение на поколение. Не вярвайте на каквото и да е, само защото то се следва сляпо от множеството. Не вярвайте на каквото и да е, само защото е било казано от древните мъдреци. Не вярвайте на истини, са­мо защото имате пристрастие към тях или по силата на стар навик. Не прие­май­те за истина нещо само, защото е било изречено от някой авторитет, ваш учител, по-възрастен или по-знаещ от вас. Обмисляй­те, анализирайте и проверявайте в практиката и, ако резултатите потвърждават казаното и спомагат за доброто на всички, приемете истината и я следвайте, приложете я в живота си.”

Съдържание:
Връзката Между Будизъм, Веданта и Йога 1

Животът на Буда 3

Разпространение на Будизма 4

Учението На Буда 5

Първата Благородна Истина 6

Петте Агрегата – Панча-Кханда 7

Втората Благородна Истина 11

Авидя – невежеството 22

Волеви (или кармични) формации - Самскара 25

Съзнание - Виджнана 26

Имената и формите - Нама-Рупа 27

Областта на Шестте Салаятана 28

Контакт - Пхаса 28

Усещане - Ведана 29

Желание - Танха 30

Пристрастяване - Упадана 31

Приспособяване - Бхава 32

Ново раждане - Джати 32

Стареене - Джара, смърт - Марана 33

Третата Благородна Истина 34

Четвъртата Благородна Истина 37

Правилно Разбиране – Сама Дитхи 38

Правилна Мисъл – Сама Санкапа 40

Правилно Слово – Сама Вача 42

Правилно Действие – Сама Каманта 43

Правилен Начин На Живот – Сама Аджива 44

Правилно Усилие – Сама Ваяма 47

Правилно Внимание – Сама Сати. 49

Правилна Концентрация – Сама Самадхи 55

Манджушри Мандала 63

Заключение 68



Шестте Парамити 73




Каталог: file -> knigi
knigi -> Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл
knigi -> Без граници д-р Стоун Един друг свят само чака да натиснете вярното копче
knigi -> Приятелство с бога нийл Доналд Уолш
knigi -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун
knigi -> -
knigi -> Книга Нийл Доналд Уолш
knigi -> Свръхсетивното едгар Кейси увод
knigi -> Селестинското пробуждане джеймс Редфийлд
knigi -> -
knigi -> Скитник между звездите Джек Лондон


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница