ПРАВИЛНА МИСЪЛ – Сама Санкапа

Погрешно е да се мисли за Будизма като за бягство от живота или вид себе изтезание и аскетичност. Самият Буда е прилагал в живота си най-висша безпристрастност и себеотречение. Той е имал възможност да живее в пълно охолство и разкош, но това не му е донесло щастие. Истинското щастие той открива в независимостта от материалните удоволствия, т.е. във вайрагя спрямо материалните удоволствия; в алтруистична служба на обществото, в подпома­гането, в спасяването на страдащите, т.е. в каруна (активно състрадание); и разбира се в Нирвана, т.е. върховната Мъдрост. Буда говори за ДВА ВИДА ЩАСТИЕ: щастие на чувственото удоволствие – Кама Сукхам и щастие, което е резултат на Випаря, на независимост от чувствените удоволствия – Некхама Сукхам. Първото е низше, непостоянно, неносещо удовлетворение. Второто е висше, съвършено и носещо пълно удовлетворение. Мислите, нагласите на отказ, независимост от светските удоволствия не са резултат от фанатично себе налагане, а резултат от различаване, вивека, и разбиране преходността на нещата, разбиране на тяхната илюзорност, на тяхната празнота – Суня.

Докато човек не постигне просветление, в ума му възникват мисли, които смущават неговата духовна практика. Буда препоръчва ПЕТ СЪВЕТА за поддържане на мисли на доброжелание:

1. Добър приятел.

2. Добродетелно държане, насочвано от или базирано на същностните, принципните наставления в учението.

3. Добър съвет и препоръка, водещи към безпристрастност, себевладеене, просветление и Нирвана.

4. Усилие да се откажем от зломислие и да се придържаме към здраво­с­ловни, конструктивни и благотворни мисли.

5. Придобиване на мъдрост, с която се различава преходността на нещата.
Най-отличителните, характерните мисли на доброжелание са Мета (санскр. , Майтри) – любов и Каруна – състрадание. (Те са част от четирите върховни състояния на ум, който е постигнал Нирвана, така наречените Брахма Вихара – 1. Безусловна любов към всички живи същества – Мета. 2. Състрадание към страданието на другите – Каруна. 3. Радост към тези, които са в състояние на щастие – Мудита. 4. Състояние на уравновесеност на ума – Упекша.)

Мета (санскр., Майтри) означава човек да бъде добросърдечен, благ, мил, дружелюбен в отношенията си с другите. Това качество се формира не само в прякото, директно отношение към другите хора, но то е включено и в практиката на будистката медитация за развитие на Брахма Вихара Бхавана (четирите върховни състояния на ума). В състояние на медитация се отправят мисли на доброжелание към всички живи същества, близки и далечни, родени и неродени, видими и невидими: “... Нека никой да не мами или презира другите, където и да е и по какъвто и да е начин. Нека ни­кой няма зломислие към другите ...” “... Омразата задушава, любовта осво­бождава; от омразата следва угризение на съвестта, от любовта следва мир на духа; омразата възбужда, любовта успокоява; омразата разделя, любовта обе­динява; омразата води до коравосърдечност, любовта води до съчувствие; омразата е спирачка, любовта е подтик ...”

Мета не трябва да се бърка с физическата или сексуалната любов. Пос­ледната като чувство е израз на себичност и проява на сетивна привърза­ност, когато не е контролирана и когато има идентификация с нея, тя води до умст­вено разстройство, страдание, бъдещи скърби и мъки. Мета е много чисто, върховно състояние на ума. Много е трудно за обикновения човек дори да си представи възможността да се обича безпристрастно, без никакво вкопч­ване в другия, без никаква идея за себичност, без присъствието на каквато и да е идея за “Аз”, за “Мое”. За обикновения човек изглежда, че е невъзможно да се обича без да се прави разлика между това и не-това, между мое и не-мое, между аз и не-аз, без да се поставят прегради между отделните личности. Идеята за “Аз-а” е доминантна в отношенията между хората, но ако се направи опит да се обича без да се служи на егото резултатите са много по-бързи и по-окуражаващи отколкото човек би могъл да очаква, човек бива възнаграден от отглеждането, отхранването на Мета и с постоянство и решителност може да стигне до крайните висини в развитието на универсалната любов.

Едно предупреждение към тези, които искрено тръгват по пътя на Мета. Те неизбежно ще се срещнат с груби и себични хора, които ще се опи­тат да ги използват и злоупотребяват с тях. Това обаче не трябва да се допус­ка. Необходимо е да се прояви твърдост и безкомпромисност и да не им се по­з­волява да трупат дивиденти за сметка на проявената към тях доброта. Допу­с­кането на такава “любов – овчедушие” е вредна и за двете страни, а и за об­ще­­ството като цяло - вместо да води до генериране на доброжелателни мисли, предизвиква обратни резултати.

Състраданието не е мекушавост или слабохарактерност. Мекушавото състрадалничене прави човек апатичен, бездеен и безволеви. Истинското състрадание подтиква към съпричастност, към действие и е свързано с прак­тическа помощ.

1. Мисли на пристрастие и привързаност (Кама Санкапа)

2. Мисли на зло желание (Дяпада Санкапа)

3. Мисли на насилие (Вихимса Санкапа).

Човек може да постигне Нирвана и знание за Абсолютната Реалност само, ако неговия ум е незасегнат от неправилни мисли.


03. ПРАВИЛНО СЛОВО – Сама Вача
Правилното Слово е непосредствено зависимо от Правилната Ми­съл. Това е първият елемент от Групата на Добродетелта (или Етичността – Сила). Основните морално – етични правила на будизма са така нарече­­ните Панча Сила – Петте Добродетели (дадени в първата беседа на Дигха Никая), наричани още ПЕТТЕ ВЪЗДЪРЖАНИЯ:

1. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от уби­ва­не на всичко, което диша.

2. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от взема­не на нещо, което не ми е дадено, което не ми принадлежи.

3. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от лошо, ненормално сексуално поведение.

4. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от гово­ре­не на неистина.

5. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от опия­ня­ващи напитки, които предизвикват невнимателност.

Ако се подложат на анализ Петте Въздържания, се вижда, че те са пряко насочени към идеята за “Аз” и неговата проява - трите злини: Страст, Омраза и Заблуда.

Тези, които току що тръгват по пътя на будизма, се наричат Саманера – новаци. Те могат да станат Бхикшу не по-рано от няколко месеца или след като навършат двадесет години. Това правило е в сила само за най-традиционните течения на будизма и съвремен­ните форми на будизъм не се придържат към него. За Саманера (новаците) са добавени още пет правила за въздържание, които те трябва да спазват:

6. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от прие­ма­не на храна преди да е дошло времето за ядене.

7. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от тан­цуване, пеене, свирене на музика и неприлични представления.

8. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от из­пол­зването на гирлянди от цветя, бижута за украса, благоуханни масла, грим и други разкрася­ва­ния.

9. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от изпол­зването на луксозни колесници (превозни средства в днешно време).

10. Аз се заемам с прилагане на наставлението да се въздържам от при­­е­мане на злато и сребро.

1. Въздържане от лъжливост, тоест говорене на истината. Буда е от­давал огромно значение на придържането към истината. Говорейки на Рахула, той отбелязва, че независимо от това какви практики и какви доб­ри­­­­­­ни върши човек, ако той лъже, цялото добро, което е постигнал, ще бъде изгубено.

2. Въздържане от клевета. Това е най-лошата от всички възможни лъ­жи, защото с нея се цели да се навреди на някой друг. Така нарушите­лят извършва едновременно две нарушения - първо изрича лъжа и второ наврежда на другиго.

3. Въздържане от груб език. Това означава не само въздържане от не­при­личен език. Грубият език е също този, който показва неуваже­ние към другия събесед­ник дори и само с интонация, егоистичност, подма­з­вачество, ласкателство, подигравка и т.н. Всичко, което може да засе­гне и навреди на събеседника се окачествява като груб език. Втората майка на Буда (тази, която го е отгледала, сестрата на майка му) била подвластна на тази слабост – “груб език”. Буда не искал да я обиди и засегне като й посочи директно този неин недостатък. Един ден били излезли на разходка в градината. По пътя една много красива синя сойка изпищяла толкова пронизително и непри­ят­но, че всички си запушили ушите и побързали да се отдалечат от мяс­тото. Малко по-късно се случило така, че една друга малка, черна и невзрачна птичка сладкопойно зачуруликала. Всички се спрели, за да се насладят на чудесното пеене. Буда използвал този случай и казал: “Скъпа майко, писъкът на красивата сойка беше ужасен и ние трябва­ше да си запушим ушите. Малката сладкопойна птичка, макар и лише­на от външна красота, спечели сърцата ни. Следователно и говорът на човек трябва да бъде такъв, обуздан, приятелски, спокоен и пълен със смисъл.” След този случай майката на Буда никога повече не използвала груб език.

4. Въздържане от празнословие. Празнословието и клюкарството не носят полза за никого и никъде. Златният съвет на Буда към него­ви­те последователи е: “О, Бхикшу, когато се събирате на едно място има само две правилни неща, които могат и трябва да се вършат: или говорете за Дхама (доктрината, учението на Правдата), или пазете мълчание.” Една от думите, с които се наричат мъдреците на езика на пали, е Муни, което означава - пазещ мълчание. Има две поговорки на пали, останали от времето на Буда, едната от които е популярна и в България: “Мълча­ние­то е злато” и “Не говори, освен ако си сигурен, че можеш да подобриш мълчанието.”
04. ПРАВИЛНО ДЕЙСТВИЕ – Сама Каманта
Това е вторият член в Групата на Добродетелта или Етичността (Сила). Неговата същност се състои в спазване на първите ТРИ ВЪЗДЪРЖАНИЯ: 1. да не се убива, 2. да не се краде и 3. да не се злоупотребява сексуално.

Буда подчертава, че Правилното Действие – Сама Каманта не е нищо друго, освен Сама-Кама (санскр. Карма) - правилна Карма. Ако човек разбира четвъртият агрегат, ако той вижда как волевите формации (Самскара) опре­де­лят нашите действия (Каманта) и резултатите от нашите действия (Карма Випака), той знае какво е правилно действие. Веднъж като говорил със сина си Рахула, Учителят попитал:

- “Как мислиш Рахула, каква е целта на огледалото?

- Огледалото отразява, за да можем да се оглеждаме в него, уважаеми господине. (Смисълът е – да помислим преди да предприемем някакво действие)

- По същия начин Рахула, след отразяване и оглеждане (тоест едва след обмисляне на нашите бъдещи действия) трябва да се пристъпва към телесни, вербални или ментални, умствени действия.”

След това Буда обяснява, че след размисъл преди телесното действие човек може да определи дали то ще навреди на някого, или не. Ако то носи вреда, болка, страдание на собственото тяло, на нечие друго тяло или и на двете заедно, такова действие е нездравословно, неблаготворно и трябва да се избягва. Ако действието води до щастие, ако помага, то е здравословно и благотворно и трябва да се извършва. По същия начин той обя­­снява вербалните и менталните действия. След това Буда продължава:

“О, Рахула, който и да е аскет или брахман в далечното минало, който е успял да пречисти своите телесни, словесни или умствени действия, е успял да постигне това благодарение на повтарящо се отразяване (рефлексия или оглеждане, тоест обмисляне на действията преди да бъдат предприети); който и да е аскет или брахман в далечното бъде­ще, който ще успее да пречисти своите телесни, словесни или умстве­ни действия, ще успее да постигне това благодарение на повтарящо се отразяване; който и да е аскет или брахман в настоящето, който пречиства своите телесни, словесни или умствени действия, прави това благодарение на повтарящо се отразяване.”

1. работа, свързана с оръжие;

2. работа, свързана с животни, които са предназначени за колене;

3. работа, свързана с използване на други хора за собствена изгода;

4. работа, с опияняващи напитки;

5. работа, с отрови;

В многобройните си беседи Буда е дал препоръки за правилно поведе­ние на всяко едно от съсловията на обществото по негово време: земеделци, търгов­ци, производители, работници, царе - тоест управляващата класа и т.н.

Например за царете е посочил следните десет задължения (или препоръки) – Даса Раджа Дхама:

1. Щедрост, когато раздава – Дана. Управителят не трябва да бъде алчен или привързан към богатството си, за да може да го използва за благото на поданиците си.

2. Висок морал – Сила. Не трябва да лъже, краде, експлоатира, извърш­ва насилие, и т.н., тоест трябва да спазва петте наставления.

3. Готовност за саможертва и липса на его­изъм – Паричага. Той трябва да е готов да пожертва собственото си богатство, слава, власт и дори живота си за доброто на своите поданици.

4. Честност – Аджава. В него не трябва да има страх или пристрастие при изпълнение на личните задължения.

5. Благородство – Мадава. Благородството трябва да стане основна черта в неговия характер.

6. Да не се отдава на охолство и разточи­телство, тоест да е себеконтролиращ се, себевъздържащ се – Тапа. Да не се отдава на изкушенията на охолството и разкоша, нито пък да бъде привързан към тях. Ако се наложи, трябва да може да живее обикновен и прост живот, без това да се отразява на неговото умствено състояние.

7. Да не се поддава на гняв - Акодха, (Акродха на санскр.) Той не трябва да се поддава на настроения на враждебност, злонамереност, злопаметност (да “има зъб на някого”).

8. Да не упражнява насилие – Авихимса. Трябва да се стреми да запазва мира и да избягва войната по всички възможни начини.

9. Да бъде търпелив и лесно да влиза в съгла­сие с другите – Кханти. Да понася хладнокръвно трудности, лишения, клевети и т.н. без да губи здравия си разум.

10. Да не създава пречки, препятствия – Авиродха. Когато здравият разум и обстоятелствата налагат да се вземе решение, което е против неговите лични интереси, той трябва да стои на страната на истината и да защитава интересите на обществото като цяло.

От царя се очаква да бъде еднакво справедлив към всички без да проявява предпочитание към любимците си. Затова той трябва да избягва четирите погрешни начина на третиране на другите (Агати), тоест да не се отнася към другите с: 1. желание (Чанда), 2. гняв (Доса), 3. страх (Бхая) и 4. заблуда (Моха).
За земеделците, търговците и производителите Буда препо­ръчва да им се създават благоприятни условия и възможности да практикуват своята професия, за да може обществото да просперира като цяло.
В една от беседите си Буда обяснява ЧЕТИРИТЕ ВИДА ЩАСТИЕ, ко­ито са предназначени за обикновения човек, в които той може да открие относително спокой­ствие на ума:

1. Радост от притежание, което му осигурява икономическа стабил­ност и независимост – Атхи Сукха. Тоест да има достатъчно, за да може да свързва двата края. Тези притежания трябва да са придобити по почтен начин, честно и законно. Това е най-низшата радост, която може да изпита обикновеният човек. Останалите се степенуват в ре­да, който следват.

2. Радост от богатство – Бхога Сукха. Това е законно придобито богат­ство, което е в повече отколкото е нужно на човек, за да преживява. Той трябва разумно да го ползва за подпомагане на другите, които нямат достатъчно за себе си.

3. Радост от това, че няма дългове – Аната Сукха.

4. Радост от това, че не е обвинен в никакви правонарушения – Анаваджа Сукха. Това е най-висшата радост, която може да изпита обикновеният човек.
Думите и делата са проява и манифестация на мислите. В Будизма мотив, действие и резултат са взаимно свързани и затова трябва да се взимат под внимание. Затова, когато има опасност резултатът от действието да бъде нежела­те­лен, независимо от това, че мотивът е благороден и действието правил­но, то действието трябва да бъде изоставено. Същото се отнася и до начина на живот.

Веднъж един човек на име Дигхаджану посетил Буда и задал следния въпрос: “Уважаеми Господине, ние сме обикновени хора и водим обикновен семеен живот. Би ли благоволил Благословеният да ни поучи на учението, как да постигнем щастие сега и тук в този живот, а също и за в бъдещите животи.” И Буда дал четири правила за постигане на относително щастие в този живот, към което се стреми обикновеният човек. Постигането на това относително щастие и на материално богатство спомага за постигане на абсолютното щастие – Нирвана:

Един младеж на име Сигала имал за духовна практика (Садана), поклонение в шестте посоки: изток, юг, запад, север, долу и горе съгласно ведическите предписания без да разбира истинското значение на тази практика и Буда му я обяснил така:

1. ИЗТОК - Децата трябва да почитат своите роди­тели. Родителите се наричат Брахма – Брахмати Матапитаро. В ортодоксалните будистки семейства дори и днес родителите буквално се боготворят от децата със съответни молитви и церемонии. От децата се очаква да се грижат за родителите си, когато те са в напреднала възраст, да пазят честта на фамилията, да поддържат традициите на семейството, да умножават богатството на семейството, да изпълнят погребалния обред след смъртта на родителите. Родителите също имат задължения към децата си: те трябва да предпазват децата си да не тръгват по лош път и да ги насочват по пътя на доброто, да им осигурят добро образование, да им намерят, посочат добри партньори в живота, да им завещаят собствеността и богатството, които са натрупали през живота си, когато дойде времето за това и когато децата са достатъчно зрели и подготвени.

2. ЮГ - Отношения “учител – ученик”. Ученикът трябва да уважава учителя, да бъде послушен, да се грижи за нуждите на учителя, да учи старателно, прилежно и искрено. Учителят от своя страна трябва да дава знанието си точно и правилно като следи за това как се развива неговият ученик. Той трябва да прави това според възможностите си като влага цялото си умение и проявява отговорност и ангажираност. А когато обучението приключи, да му намери работа и му създаде сигурност и стабилност в живота.

3. ЗАПАД - Взаимоотношенията между съпруг и съпруга са също обект на духовна практика и поклонение – Садара Брахмачария. Съпругът трябва да се отнася с уважение към жена си, така че тя никога да не се оплаква и не чувства неговата “липса”. Той трябва да показва обичта си към нея и да й бъде верен. Трябва да й създава комфорт, сигурност и условия тя да се прояви като домакиня. Да й доставя радост като й прави подаръци от платове и бижута. Съпругата от своя страна трябва да контролира и се грижи за домакинската работа. Трябва да забавлява гостите, приятелите на семейството, близки, роднини или тези, които работят с тях. Трябва да бъде вярна на съпруга си, да пази неговата чест, неговия бизнес и да бъде благоразумна и енергична във всички свои начинания.

4. СЕВЕР - Отношенията между приятели, роднини и съседи трябва да бъдат основани на взаимно уважение. Съгласието, взаимопомощта, равноправието, гостоприемството, благотворителността, любезността трябва да са отличителните черти в техните взаимоотношения. Не трябва да има кавги, разправии и раздяла в момент на трудност.

5. ДОЛУ - Взаимоотношения “господар – слуга” (в днешно време “началник – под­­чинен”). Господарят трябва да дава, възлага на подчинения си такава работа, която е съобразена с неговите възможности и да му заплаща толкова колкото трябва за изпълнението на дадена задача. От време на време трябва да го поощрява и стимулира с допълнително възнаграждение. Трябва да се грижи за здравето на подчинените си. Слугата (подчинения) от своя страна трябва да бъде старателен, добросъвестен и сериозен в своята работа и да не мързелува. Качествата, нужни за слугата (подчинения), са: честност и послушание, вярност, лоялност към господаря и да не се опитва да хитрува.

6. ГОРЕ - Взаимоотношение между аскетите и брахманите (тоест хората, които се занимават с религия и религиозни обреди - религиозните служители, духовните водачи, и в конкретния случай членовете на сангха) от една страна и обикновените хора от друга. Обикновените хора трябва да се грижат за материалните нуж­ди на религиозните служители, да се отнасят към тях с любов и респект. Религиозните служители пък трябва да споделят своите знания с обикновените хора, да ги насочват по правилния път и да им показват как да избягват злото.