Oснови на будизма

От друга страна във Веданта и Будизма “истината” се опре­деля като нещо, което е отвъд всяко възприятие, отвъд всяко логическо определение. Тяхното разбиране е, че единствената “истина” това е Абсолют­ната Трансцедентална Реалност. Всичко друго във видимия или умствените светове е една илюзорност. Това, което се определя от съвременната наука като “истина”, е илюзорност, фикция на ума, според тези учения. Така въпросът дали тези свръхестествени състояния и чудеса са истина за тях не е валиден. Това е все едно човек да заспи и да сънува, че живее своя някакъв живот, но на друго място и в друго време, под друго име и във друго измерение. Ако този човек в съня си се срещне с един “чудо­творец” и види някакви чудеса или свръхестествени неща, в него може да въз­никне въпрос дали тези неща са истина или не. Той може да се опита да про­ве­ри и по “научен” път да докаже, че тези чудеса не са истина. Може да се опита да подложи на проверка тези чудеса и да установи, че те противоречат на основни закони. Може да отиде в съня си в един университет, където да помоли учените да изследват истинността на тези чудеса. И учените в този университет да докажат, че тези чудеса не се истина. Докато “чудотворецът” в съня му ще се опитва да докаже обратното - че те са истина. Кой от двамата е прав? Когато човекът се събуди лесно се вижда, че такъв въпрос е неосновате­лен. Целият свят на спящия човек - университета, учените-изследователи в него, чудотвореца и неговите свръхестествени способности - всичко това е един сън, една илюзия. По същия начин въпросът дали е истина, че такива свръхестест­вени състояния и способности съществуват или не, във видимия свят е нелеги­ти­мен от гледна точка на Абсолютната Реалност. Защото така нареченият ви­дим свят, реалност и т.н според съвременната наука и чудесата на йогите, техните свръхестествени способности са също илюзорност, когато се разглеж­дат от гледна точка на този, който е постигнал Нирвана.

Но да се върнем на темата за Самата медитация. Тя е предназначена за постигане еднонасоченост на ума. За да се постигне една продължителна концентрация върху даден обект на медитация, е нужно да се спре възникването на странични мисли, тоест да се успокои ума. Възникването на мисли в неспо­койния ум е резултат от Страстта, Омразата и Заблудата или, както поетично ги наричат тройната армия на желанието и смъртта – Мара. Успокояването на ума е предмет на Самата медитация.

Какво е концентрация (Самата или Самадхи)? Кои са нейните отли­чи­телни белези? Кои са необходимите съставки? Какво е това развиване на концентрация? Буда отговаря: “Всичко онова, каквото и да е то, което уед­нак­вява ума, е концентрация. Четирите основни фондации на Правилното Внима­ние са отличителните белези. Четирите усилия са необходимите съставки. Всичко онова, каквото и да е то, което ни кара, подтиква да упражняваме, да развиваме и да увеличаваме така споменатите неща се нарича развитие на концентрацията.” Самадхи води до тези свръхестествени състояния на ума, до развитието на свръхестествени сили – Сидхи. Но както видяхме, те не са същественото, нужно е и нещо друго. Буда е учил всичко това при своите учители и е успял да постигне ЧЕТИРИТЕ СТЕПЕНИ – Джхана, на медитация. Но то­ва не го е задоволило, защото това не му е донесло очакваното освобождение от страданията, не му е донесло мира и спокойствието, за които копнеел. Накрая се оттеглил в медитация под дървото Бодхи в местността Гая. Там започва да практикува Ана Апана Сати – наблюдаване на вдишването и издиш­ването. След като по този начин постига перфектно успокояване на ума, той разви­ва Проницателността – Випасана, която е изява на истинска­та мъдрост. Това е вторият вид медитация. Чрез нея могат да се видят нещата такива каквито са, могат да се видят непречупени през призмата на обуслове­ностите, да се види истинската им природа, Суня, т.е. да се види празнотата или илюзорността им. Думата Випасана означава “да се вижда по необикновен начин”, от Ви – необикновен и Пасати – виждам. (тоест нещата да се виждат не по начина, по който ги възприема обикновеният човек). Когато Йоги­нът е пречистил ума си от всякакви желания, когато умът е успокоен и концен­триран, той може да схване Абсолютната Реалност – Нирвана, която е скрита за обикновения човек.

Успокоението на ума и Проницателността, Самата и Випасана, вървят ръка за ръ­ка. Не е възможно да се развие Випасана без Самата. Нито пък те могат да бъдат отделени от останалата част на учението. Осморният път трябва да се практикува като едно неделимо цяло.

Има много фактори, които възпрепятствуват йогина да постигне Самадхи и Випасана, но пет от тях са най-важните и на тях трябва да се обърне особено внимание. Това са така наречените ПЕТ ПРЕЧКИ – Панча Ниваранани:

1. “И така сподвижници, ето ви (обяснение за) Бхикшу (сподвижник), кой­то стои настрани от сетивни желания, държи надалеч от себе си неправилни мисли, постига и пребивава в първата Джхана; тя е родена от липса на при­вър­­­заност и е придружена от Вичара (размишление върху истинността на уче­нието на Буда), от Витака (размишление върху това как да се приложи уче­ние­то на Буда), от радост и от екстаз.

2. Чрез успокояване на мислите, Вичара и Витака, той постига и пре­бивава във втората Джхана, която е вътрешно равновесие и уеднаквяване на ума; тя е лишена от Вичара и Витака и в нея присъстват само радост и екс­таз.

3. Чрез безпристрастие и към радостта той постига умствено равновесие. С Правилно Внимание (Сама Сати) и Правилно Разбиране (Сама Дитхи), изпитвайки радост и екстаз в тялото си, той постига и пребивава в тре­тата Джхана, която се нарича от Благородните (от Арахатите): “Пребива­ване в умствено равновесие, Правилно Внимание и екстаз.”

4. Отново отхвърляйки блаженство и страдание, посредством изчезването на радост и мъка, той постига и пребивава в четвъртата Джхана, която е нито страдание, нито блаженство и която е най-чистото състояние на умствено равно­ве­сие и Правилно Внимание.”

Думата Джхана (санскрит. – Дхиана) може да се интерпретира по два различни начина. Ако се приеме, че произлиза от глагола “Джхаяти” тя означава “размишлявам”, “медитирам”. Ако се извлече от глагола “Джхапети” тя означава “да изгоря”. При всички случаи обаче в нея се влага различно значение от това с което се употребява в Сутрите на Патанджали. По-скоро може да се прави внимателен паралел с различните форми на Самадхи в гореспоменатият текст без да се търси пълно покритие и съвпадение. За постигането на различните степени на Джхана се посочват пет основни фактора, Джхана-Ангас, и всеки един от тях има определено предназначение:

1. 
   Витака се определя като “първоначалното прилагане на ума към обекта на концентрация” (Аламбане читаса абхиниропана лакхано витако). Този фактор има предназначението да подтисне мързел и леност. След като този фактор бъде постигнат, човек не позволява на ума да странствува безразборно в различни посоки.
   
2. 
   Вичара се определя като “задържане на ума върху обекта на медитация” (Аламбане читаса анумаджана лакхано вичаро). Този фактор има предназначението да подтисне скептицизма и съмнението. След като този фактор бъде постигнат, човек може да задържи ума си върху обекта на медитация.
   
3. 
   Пити се определя като “трепет от осезание на удоволствие” (Пинаяти ти пити). Този фактор има предназначението да подтисне зломислието. С този фактор се генерират надежди за постигането и задоволяването на някакво желание.
   
4. 
   Сукха се определя като “изпълване с радост (или спокойствие) на ума и тялото”. (Нама рупа абхибяпанам сукхам). Този фактор има предназначението да подтисне чувството на безпокойство и притеснение. След като този фактор бъде постигнат, човек развива в себе си спокойствие и себе владеене, и на ума и на тялото.
   
5. 
   Екагата се определя като “еднонасоченост на ума” (Читаса екодибхаво). Този фактор има предназначението да подтисне сетивното удоволствие. След като този фактор бъде постигнат, човек създава благоприятна атмосфера за медитация.
   

Така от посочените по-горе пет фактора се създава и друга осморна класификация на медитационните абсорбции, която се разделя на две групи по четири джхани: Рупа Джхана и Арупа Джхана. Компонентите на Рупа Джхана са:

1. 
   Патхама Джхана – в тази степен на Джхана присъствуват всичките пет фактора: Витака, Вичара, Пити, Сукха, Екагата. Те функционират индивидуално, а също и във взаимодействие едно с друго и така създават подходяща атмосфера за еднонасоченост на ума и концентриране.
   
2. 
   Дутия Джхана – постепенно с редовна практика, умът се тренира да бъде по спокоен, да не бяга по странични обекти, и в същото време да се концентрира върху обекта за медитация. Така в края на втората Джхана първите два фактора Витака и Вичара стават ненужни и отпадат. Така тя може да бъде постигната само с помощта на трите фактора: Пити, Сукха, Екагата.
   
3. 
   Татия Джхана – с по-нататъшна практика за ума става ненужно да се генерира “трепетна възбуда от предстоящо изпитване на удоволствие” с цел концентрация върху обекта на медитация. Така необходимостта от Пити също отпада. Така тази степен се постига само с останалите два фактора Сукха и Екагата.
   
4. 
   Чатутха Джхана - в процеса на практика се постига зрелост на медитативната абсорбция. Практикантът започва да изпитва външно и вътрешно спокойствие и ведрина. Странстването на съзнанието по външни обекти бива сведено до минимум. За да не се развие пристрастие към обекта на медитация факторът Сукха - “изпълване с радост (или спокойствие) на ума и тялото” бива заменен с Упекха – умствено равновесие, безпристрастие на ума, неутралност, еднаквост на ума към двойките противоположности.
   

След като се достигне майсторство във Рупа Джхана, тоест медитативна абсорбция върху обекти със форма и цвят, обекти на грубата материя, се преминава върху втората група от четири Джхани наречени Арупа Джхана. В тази група се медитира върху безформени обекти, за да се направи съзнанието по-фино.

1. 
   Акаса-нанчаятана – На това ниво практикантът насочва своето внимание към безкрайното пространство, което е всепроникващо и обхваща в себе си всички обекти на медитация, върху които е съсредоточавал своя ум до сега. Първоначално практикантът намира за изключително трудно да се концентрира върху такъв безформен обект, но постепенно успява да задържи вниманието си достатъчно дълго време без да позволява на ума да се отклонява.
   
2. 
   Винана-нанчаятана – в процеса на постепенно узряване на медитационната техника, практикантът разбира, че безкрайното пространство не е нищо друго освен едно проява на неговото собствено съзнание. Така той разбира че неговото съзнание – Винана, е всепроникващо и всеобхващащо на всичко и на всякъде, така както пространството. Така на тази степен на абсорбционна медитация той замества пространството като обектът на медитация, със съзнанието.
   
3. 
   Акинчанаятана Като употребява правилно усилие той успява да насочи вниманието си към съзнанието и това го окуражава да отива по-нататък и по-нататък. Той започва умствено да анализира природата на това безкрайно и всеобхващащо съзнание и разбира, че то в своята същност е празно – Суня. Тази пустота, тази празнота, тази илюзорност на съзнанието става обект на медитация в тази степен на Джхана.
   
4. 
   Невасананасанаятана – Той продължава да медитира върху празнотата на съзнанието и неговият ум става безкрайно фин. Той загубва способността да разграничава между обект и субект. Функциите на ума престават и умът се установява в своята собствена чиста природа на не-обусловеност. Съзнанието продължава да съществува само като потенциалност. Така на това ниво не може да се говори за реално медитиране върху обект на медитация, умът е крайно пречистен от всякакви замърсявания.
   

Това състояние на пълна уравновесеност на ума се сравнява с везни в рав­­­новесие. След като е постигната четвъртата Джхана йогинът може да раз­вие свръхестествени сили или способности. Тази висока степен на Самадхи не гарантира сигурност и свобода на йогина, защото в него все още съще­ст­вуват непроявени тенденции, Самскари, които са в спяща форма – Анусая (Не проявено). Те са временно потиснати и могат да се проявят отново, когато има подходящи условия, обстоятелства. Щом като шестте сетивни органа бъдат захранени със съответните на тях сетивни обекти, независимо дали те са жела­ни или нежелани, самскарите се проявяват. Това проявяване на спящите тен­ден­ции, самскарите - желани или нежелани, на умствено ниво се нарича Саму­дагата (Проявеното). Когато самскарите се събудят и се проявят като мисъл, ако йогинът не упражнява необходимата будност, внимание и контрол, те тър­сят отдушник и намират излаз през вратите на речта, на действието или на две­те - и на речта, и на действието. Това се нарича Витикама (Трансгресия, преминава­не) – отиване отвъд, преминава­не на границата.

Всички обусловени неща са преходни – (Сабе Самкхара Анича)

Всички обусловени неща са болезнени – (Сабе Самкхара Дукха)

Всички обусловени и необусловени неща са без Аз - (Саба Дхама Аната)

Всички обусловени и необусловени неща са илюзорни - (Саба Дхама Суня)

Под Самскара се разбират всички неща, които са обусловени, зависими от едно нещо и обуславящи нещо друго. Те включват съставните части на Обу­с­ловения Генезис и всичко онова, което е мимолетно и преходно. Този термин съвпада с думата Васана във Веданта. Терминът Дхама (санскр. Дхарма) е най-широкото понятие в Будизма. То се употребява в смисъл на Истина, Правда, Учението на Буда, Истинската Същност на нещата, и т.н. В случая Дхама се употребява като термин, в който се включват Самскарите, а също така и трите необусловени елемента, които не са в Обусловения Генезис. Това са Простран­ството и двата вида Нирвана. По този начин чрез Дхама се изразява всичко, ко­ето съществува във вселената и в умствения свят - трансцеденталното и проявеното.

С развитието на Випасана постепенно йогинът разчупва Десетте Окови – Даса Самйоджанани.

На първия стадий той прозира своята истинска природа, вижда илюзор­ността на своето Аз и се освобождава от първите три окови: 1. Сакая Дитхи – Себеилюзия. Това е оковата на Илюзорността за съществуването на някакво Аз, което командва петте агрегата. 2. Вичикича – Съмнение. Най-вече в истинността на учението. 3. Силабата Парамаса – себеугаждане в (неправилни) ри­ту­али и церемонии. Йогинът, който е постигнал този етап, се нарича “Влезнал в Течението” – Сотапана. Тъй като нечистотиите на неговата карма, Самс­ка­рите, не са напълно изгорели, на него му предстоят още няколко прераждания, но не повече от седем, и той никога не ще се прероди в по-низша от човек инкарнация. Негови­те думи и действия са в пълен контрол и той никога не нару­ша­ва Петте Въздържания.

На втория стадий в следствие усърдно практикуване на Випасана Бха­вана той раз­хлабва и другите две вериги: 4. Кама Рага – Сетивно Желание и 5. Вяпада – Зломислие. Втората степен е известна като Сакадагами – Веднъж възвръщащ се, защото ако той не успее да стане Арахат през този си живот, той ще трябва да се прероди само още веднъж

На третият стадий той окончателно се освобождава от тези две вериги - сетивните желания и зломислието. Тази степен е известна като “невъзвраще­нство”, защото ако не успее да постигне Арахатство през този си живот, той не може да се прероди в световете на желанията, Кама Лока, тоест той не може да се прероди повече в човешка форма. Неговото следващо раждане ще бъде във Брахма Лока, небесните божествени светове. Затова първите пет вериги се на­ричат “низши” – Орамбхагия, защото обвързват човек към низшите светове на чувствените наслади.

Вторите пет вериги се наричат “висши” Одхамбхагия, защото обвързват човек към висшите светове на възвишените чувства и мисли.

Продължавайки с Випасана Бхавана, йогинът накрая постига четвър­та­та финална фаза, при която се освобождава от останалите вериги: 6. Рупа Рага – Страстно желание за Форма. Това е желание за светове, където формата, тоест грубата физическа материя, съществува 7. Арупа Рага – Страстно жела­ние за Безформеното. Това са умствени светове, където няма груба матери­ална форма. В тези светове няма животински страсти и низши желания. Но до­ри и възвишените желания и идеали са обвързващи и трябва да бъдат отхвър­ле­ни, за да се постигне крайната цел. 8. Мана – Самонадеяност и суета. 9. Уд­ха­­ча – Неспокойство. 10. Авиджа – Невежество, незнание, заблуда. С разчуп­ва­нето на тези вериги Йогинът постига крайната цел Нирвана и става Арахат. Неговите действия не носят повече кармични задължения за него самия, въп­реки че те могат да засягат другите хора.

Но да се върнем отново на Правилната концентрация – Сама Самата. Към какво трябва да бъде насочена медитацията. В будистките писания (Вишудхи Мага и Вимути Мага например) всеки трябва да избере медитация върху обект, който съответствува на неговия темперамент. Вишудхи Мага спо­менава за шест основни вида темперамент: 1. Склонен към страстни жела­ния, за което се препоръчва медитация върху нечистотиите на ума и правилно внимание върху тялото. 2. Склонен към омраза, за което се препоръчва меди­тация върху съвършените умствени състояния. 3. Склонен към слепи увлече­ния, за което се препоръчва... 4. Склонен към силна вяра, за което се препоръчва медитация върху ми­на­­­лите животи. 5. Склонен към интелектуалност, за което се препоръчва ме­ди­­тация върху смъртта. 6. Склонен към безсистемност, за което се препо­ръч­ва ме­дитация върху дишането.

Трябва да се подчертае, че тези препоръки са от най-общ характер и не трябва да се разбира, че тези медитации могат и трябва да се правят само от съответния темперамент. В различните писания няма съгласие за броя (над 40) на различните медитации, нито пък кой е съответният им темперамент. Но ос­новните правила са едни и същи. Никой човек не е в едно и също състояние по­с­­­тоянно и темпераментът също се мени непрекъснато Най-правилното е да се наблюдава какъв е темпераментът на човека в конкретния момент и да се изсле­два какви мисли го вълнуват. След това трябва да се насочи вниманието към корените на тези мисли, да се види техния зародиш. Това е илюзорната идея за Аза и три­те умствени причини - заблуда, похот и омраза.

“Медитирай върху любвеобилността (Мета) Рахула, защото с това се пре­махва зло­мислието.

Медитирай върху състраданието (Каруна) Рахула, защото с това се пре­махва жестокостта.

Медитирай върху формирането на доброжелателна радост (Мудита) Ра­хула, защото с това се премахва чувството на антипатия и не харесване

Медитирай върху умственото равновесие (Упекха) Рахула, защото с това се премах­ва омразата.

Медитирай върху нечистотиите (Асудха) Рахула, защото с това се према­х­ва страстта.

Медитирай върху концепцията за преходността на нещата (Аничасана) Рахула, защото с това се премахва гордостта (Асми Мана).

Медитирай върху вдишване и издишване (Ана Апана Сати) Рахула, ко­гато това се прави с правилно внимание има духовно развитие, умът се успоко­ява и се натрупват много други плодове и заслуги.”

Няма нужда да се практикуват всички видове медитации. Дори само тези, които споменахме по-горе, са напълно достатъчни. Буда обръщал особено вни­мание на Ана Апана Сати медитацията. С тази медитация той започнал, ко­гато е седнал под дървото преди да постигне Нирвана. Нея продължил да прак­тику­ва и след това. Веднъж Буда казал на своите ученици, че се оттегля за три­месе­чна медитация в гората и не иска да го безпокоят за нищо. Той наредил са­мо на най-близките си ученици да идват при него и то само, за да му носят храна. Така прекарал целия период, докато траел мусона. Когато привършил, обяснил на уче­ниците си: “О Бхикшу, ако някой ви попита: Каква медитация прави Готама по време на дъждовете?, вие му кажете: Благословеният прекара дъждовния период като медитираше върху вдишването и издишването си.”

Ана Апана Сати е спомената многократно навсякъде в писанията и Буда я е препо­ръчвал най-много. Нейните принципи са универсални. Така, както чо­век се научава да наблюдава безпристрастно своето дишане, така той се науча­ва да наблюдава безпристрастно и всеки друг обект. Така както умът се успо­коява от безпристрастната концентрация върху дишането, по същият начин умът се успокоява от безпристрастната концентрация върху всеки друг обект. Основните принципи и техниката на всяка една медитация могат да се на­мерят в Ана Апана Сати.

Когато се наблюдава или медитира върху някакъв обект, независимо да­ли той е умствен или физически, не трябва да има идентификация с какъвто и да е аз. Мисъл от вида “Аз наблюдавам” или “Аз медитирам” не трябва да съ­ществуват в ума на медитира­щия. Ако възникне подобна мисъл, тогава меди­та­цията се превръща в обикновено действие на егото. Човек започва да анализи­ра, окачествява, преценява, да прави планове за бъдещето, да сравнява и т.н. от гледна точка на своето аз, на своите желания как наблюдавания обект се отна­ся към него, започва да прави разлики между добро и лошо, правилно и непра­вилно, приятно и неприятно, желано и нежелано, да критикува и поощрява, въз­никва пристрастност и това слага край на медитацията. Такова “себесъзнание” е пре­ч­ка дори и в обикновения живот. Например човек, който трябва да изнася лекция или представление пред публика. В момента, в който започ­не да наблюдава публиката от гледна точка на своето аз, в него може да възникне мисъл за евентуален провал или неуспех. Тази мисъл може да смути ума му и той наистина да не успее да се представи добре, да не успее да изложи това, което е подготвил. И само ако може да наблюдава безпристрастно публиката в салона, ще може да се концентрира върху лекцията или представ­лението. Това означава да забрави за себе си, за своето Аз, за своето его. Всяко смущение е проява на егоизъм, на себесъзнателност Най-добрите актьори са тези, които могат да забравят напълно за своето “себе” и да го заместят с “аз-а” на героя от пиесата, да се идентифицират с него като в същото време запазват безприст­ра­ст­на обективност.

Когато се наблюдават емоционалните състояния, също не трябва да има идентификация с Аз-а. В момента, в който медитиращият си каже “Аз съм не­ща­стен”, той се идентифицира с емоционалното си състояние и попада в затворен кръг, т.е. идентификаци­я­та с емоциите води до отрицателни резултати. А това самосъзнание “Аз съм нещастен”, “Аз трябва да изляза от това състояние”, и т.н. става причина чувството да се задълбочи. Човек започва да се чувства не­щастен, защото е нещастен. Така попада в затворен кръг. Когато има пра­вил­но наблюдение на някой обект за медитация, това се прави без “себе съзнание” и с нужната безпристрастност. Не се казва “Аз съм нещастен”, а само се отбе­ляз­ва “Има едно чувство на нещастност”. Не се размишлява по схемата “Аз имам чувство на ...”, а само безлично се отбелязва, че “Има наличие на чувство на ...”. Само по този начин чувството може да бъде правилно анализирано и да се видят какви са истинските при­чини за неговото възникване, какъв е неговия корен, какъв е неговия произход и как то да бъде отстранено. Само когато има безпристрастно наблюдение на обекта - с обективност, без очакване на резулта­ти, с чиста будност, напълно приемайки това, което се наблюдава, без да се отхвърля обекта като нежелан, нито пък да бъде страстно пожелан, без да има каквото и да е “себесъзнание”, само тогава наистина има медитация или ПРАВИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ.

Препоръчва се да се прави медитация върху Петте Пречки – Панча Ни­ва­­­ра­на­ни, върху Седемте Фактора на Просветление – Боджханга, върху Петте агрега­та – Панчакхан­да, върху Четирите Благородни Истини – Чатари Ария-сачани, върху четирите върховни състояния на ума - Брахма Вихара. Всички те вече бяха споменати и обяснени. Може да се медитира и върху въпроси като тези, напри­мер: Какво е това същество и съществуване? Какво е това Аз? и т.н.

1. Във самото начало на пътя се вижда как будистът трябва да пресече една река. Той трябва да мине по мост за да отиде от другата страна на реката. Това символизира, че човек който е решил да тръгне по пътя предписан от Буда, трябва да живее един вид в друг свят, трябва да се премине в друга страна, в друга сфера на съществуване Реката е символ, който разделя светът на две части, тези които живеят светски живот, и тези които са тръгнали по пътя на познанието. Мостът е символ на това, че вече други хора са минали по този път, това не е първото прекосяване на реката, тоест будистът не тръгва по неизвестен път.

Пред слона има изобразена една черна маймуна. Изглежда като че ли Слонът се опитва да следва маймуната, или поне върви след нея. Маймуната е символ на действащите в момента тенденции на ума. Във всеки един момент във ума има по една две активно действащи тенденции или желания - васани. Те се изразяват в пристрастност, обвързаност, свръх активност на ума в дадено направление. Човек е обзет от няколко мисли и желания които стават цел на цялото му съществуване. Въпреки че те са доминиращи в момента, те се сменят лесно. Човек губи интерес към дадено нещо и друго желание обзема ума му. Непостоянство, бърза самозабрава и пълна идентификация с дадена ситуация, и не след дълго нещо ново съвсем друго и различно обзема ума. Слонът, тоест тоталната сума от желания, и възможности които има човек, са в служба на едно две дребни желания.

Животните са изобразени в черен цвят. Това символизира, че желанията са още в суров вид, те са необработени, не култивирани, не са облагородени от висши идеали, всичко се извършва за егоистични цели на собственото малко „аз”.

Монахът държи в ръцете си остен и въже със окови – средства необходими да постигне укротяване на слона. Те символизират контролиращите способности на ума, вътрешната дисциплина, знанията които той е придобил от изучаване на писанията, от учителите и възможността на ума да запомня каква е посоката в която да се движи, каква е целта на медитацията. От двете страни на пътя се забелязват пламъци. Това символизира че пътят е труден, изпълнен с препятствия и неудобства, и че е нужно да се полагат големи усилия за да се върви по този път.

2. Втората степен на медитация се постига чрез развитие на кратковременната памет и се изразява във възможността да се постигне удължение на периода на непрекъсната концентрация върху даден обект. Маймуната и слонът имат по едно бяло петно на главата. Това символизира, че егоизмът във желанията започва да изчезва, макар и съвсем бегло. Липсата на егоизъм във желанията, води до успокояване на ума, и неговото по лесно подчинение. Тук се вижда, че вече слонът не е „лудо бягащ напред” а по-скоро се движи в един ускорен ход и може по-лесно да бъде доближен. Общо взето умът може да се задържи без прекъсване на мисълта върху даден обект за по-дълго време.

Върху гърба на слона има изобразен малък заек. Той символизира онези мисли в ума които са породени от усилието да се държи умът в подчинение и концентриран върху избраният обект на концентрация. Тези мисли също водят до отклонение от медитация. Заекът е също с черен цвят, защото породените мисли са от вида „аз медитирам”. В резултат на това медитиращият започва да се самокритикува поради това че не е постигнал желаният резултат или се само възхвалява заради постигнат успех.

4. На четвъртата степен монахът все още използва остена и веригите, тоест все още трябва да поддържа в ума си мисълта, с помощта на кратковременната памет, върху това каква е целта на медитацията. Все още трябва да наблюдава своите умствени активности, и да прави усилие да не се идентифицира с тях, да не се оставя да се подвежда под дадена мисъл, и да отива в нежелана посока с ума си. Но тук нежеланието и мудността на ума да се концентрира, и повърхностните мисли които са господстващи в даденият момент са напълно контролирани от „остена” и „веригите”. Умът във своята цялост и повърхностните мисли които са господстващи в момента, тоест слонът и маймунката са в още по-голямо подчинение. Те са наполовина бели, тоест умът вече не е центриран върху егото. Заекът е наполовина бял, което означава, че мислите породени от усилието за концентрация не са от вида „аз медитирам” – тоест не са егоистични. Медитиращият по скоро отбелязва, че се е отклонил от медитация, без да се самокритикува, възприема това като нормално явление и продължава обратно с медитация върху обекта. На тази степен няма нужда да се връща ума върху обекта на концентрация тъй като на практика той никога не се губи. Мислите които възникват са просто съпътствуващи мисли, и се движат заедно основната идея на медитация. На тази степен мислите, които съпътствуват медитационният процес са от позитивен характер, приятни и желани. Те трябва да бъдат подтиснати по време на практиката, и да не се подава човек на изкушението да ги следва.

5. На петата степен умът като че ли автоматично се привлича от обекта на медитация. Това е изобразено на мандалата като монахът е поставен пред слона. Маймунката върви след слона, тоест повърхностните мисли са само на заден план, без да смущават общото движение на ума. Все още има възможност нещата да излязат извън контрол, затова монахът се е обърнал назад и все още използва остена и въжето с веригата. Но за това е нужно много по малко усилие, и това е показано като пламъците по пътя са значително по малки. В края на петата степен заекът изчезва напълно. Дори монахът може да се движи напред без да обръща специално внимание на слонът. Просто да се държи въжето като повод без да се правят каквито и да са усилия, слонът върви след монаха.

6. На шестата степен на медитация, маймунката се отделя напълно от слона и изчезва. Свръх-активността, емоционалната и интелектуална пристрастност вече не съществуват. На повърхността на ума няма вече странични мисли които да отклоняват медитацията. Чернотата на слона, тоест умствената мудност и инертност изчезват почти напълно. Почти не е нужно да се полагат усилия за да се държи под контрол ума.

7. На седмата последна степен на медитация, маймунката е изчезнала напълно. Няма странични мисли на повърхността на ума които да смущават медитацията. Слонът е съвършено бял, тоест умът е незасегнат от мудност, бездейност, тъпота и леност. Поради това веригите и остена са излишни, няма нужда от методи и прийоми да се контролира ума. Не е нужно да се поддържа в ума постоянно идеята за целта на медитацията. Няма нужда да се следи и внимава каква мисъл възниква в ума. Медитацията вече не се „прави”. Медитацията става спонтанно, тя се „случва” на медитиращият. Това е истинската медитация. Слонът е напълно укротен, и затова монахът е седнал и си почива. Няма нужда от каквото и да е усилие. Дори слонът е във легнало положение, тоест има пълно умствено равновесие и баланс. Това състояние на „без-мисловност” на ума е съпроводено от чувство на екстаз. Това чувство се сравнява с „лекота” и „летене” и е изобразено с летящата фигура.

Пълният контрол над ума е изобразен като монахът е изобразен яздещ слона. По този начин е възможно да се постигнат висшите степени на медитация, Випасана, при което се вижда истинската природа на нещата тяхната празнота тоест тяхната илюзорност. Това е изобразено като слонът и ездачът отиват нагоре в небето. От това пътуване към небето се получава знание. То е резултат от съзерцанието върху това което е обект на наблюдение. От разбирането на „празнотата” – суня се получава мъдрост и знание. Когато това знание трябва да се предаде на другите хора, за това се изисква отново усилие. Затова има пламъци около слона слизащ надолу. Когато слонът и ездачът слизат от небето - това символизира предаването на знанието и мъдростта на другите хора. Дори на този етап ездачът е изобразен отново с остен или с меч в ръка.