ТРЕТАТА БЛАГОРОДНА ИСТИНА

Решението на този проблем се състои в постигането на Нибана (на Санскрит Нирвана - това е много по-популярно от оригиналната дума на Пали и затова ще употребяваме предимно нея). Това е третата благородна истина.

За да се премахне Дукха (болката, страданието), е необходимо да се премахне коренът, онова което я причинява, тоест Танха (жажда, ламтене, копнеж). Затова Нирвана се нарича още Танха-кхая – погасяване на Танха.

Етимологично Нирвана има две значения: 1. Първото значение е от Ни+Вана, което се превежда като “свобода от желание”; 2. Второто значение е от Нир-ва, което се превежда като “да се погаси”, “да се изгаси”, така както пламъкът на кандило може да бъде изгасен с леко подухване като се маха с ръката. (В Индия огънят се смята за свещен и духването пламъка на кандилото не трябва да се прави с устата. Според вярванията това води до злополучие.)

Какво представлява Нирвана? Едва ли има друга такава дума, за която да са написани толкова томове литература без да се каже по същество нищо за нея. Нирвана е Абсолютната Истина, Висшата Реалност и, както и при Веданта, нейното изразяване с думите на обикновения език е невъзможно. Думите са означения на опитности, които са изпитани от сетивните органи. Когато обаче няма съответствие между думи и техните съответни опитности, е възможно с помощта на сравнения да се постигне приблизително познание за обект, който все още не е бил изпитан от сетивата. Но нирвана е такава опитност, която е отвъд всякакви сетивни сравнения, затова е невъзможно да бъде предадена на какъвто и да е език.

Костенурката, която току-що се върнала във водата от разходка по брега, се опитвала да обясни на своята приятелка рибата какво е това да се ходи по сушата. “Това не е плуване назад, нито пък е плуване настрани, нито е плуване нагоре, нито е плуване надолу, нито е стоене на едно място, ... и т.н., и т.н.” Но рибата не могла да разбере какво е това да се ходи по сушата.

По същия начин Нирвана може да бъде обяснена само посредством негативни определения, може да се каже само “какво не е Нирвана”. И така Нирвана се определя като: Танха-кхая (унищожаване на жаждата), Асамкхата (необусловена или несъставна), Вирага (липса на желание), Ниродха (спиране), Нибана (изгасяване) и т.н.. Буда казва за Нирвана: “О Бхикшу (сподвижници), там (в нирвана) е нероденото, неподлежащото на растеж, необусловеното ... Там четирите елемента на твърдост, течност, топлина и движение не съществуват. Там не можете да намерите идеите за дължина и широчина, за фино и грубо, добро и зло, име и форма - всичко това е разрушено; нито този свят е там, нито отвъдните светове са там; нито има пристигане, нито заминаване, нито пък стоене на едно място; нито има смърт, нито има раждане, нито обектите на осезание могат да бъдат намерени там.”

Когато се говори все с негативни думи, не трябва да се заключава, че това състояние е също така негативно. То не е нито позитивно, нито негативно, тъй като е отвъд двой­ките противоположности.

Може ли да се каже, че нирвана е себеунищожение? Не, тъй като “себе” не съществува. Аз-ът или Ата (Атман на санскр.) е една илюзорност, създадена от петте агрегата, и онова, което бива унищожено, е само погрешната идея, която имаме за съществуването на някакъв фиктивен Аз. Тук трябва да се отклоним малко от третата благородна истина и да кажем няколко думи за дългия спор, воден в пандитските среди. Според някои изследователи Буда напълно отрича съществуването на Атман, тоест на Аз. Според други (последователи на Веданта и Йога) обаче се твърди, че има такова Аз, което преминава и се преражда от един живот в друг. Например професор Радхакришнан твърди, че Буда отрича само съществуването на Егото. Според него Буда не отрича съществуването на Атман. Атман и Брахман във Веданта философията са две тъждествени неща. С тях се означава Абсолютната Необусловена Реалност. Съществуването на Абсолютната Реалност не се отрича от Буда, напротив - цялото учение е насочено към по­стигане на знание за тази Реалност. Според други пандити, професор Уолпола Рахула, разликата е в това, че докато във веданта се твърди, че Абсолютната Реалност Брахман е непроменлива, то в будизма се отрича съществуването на каквато и да е непроменлива субстанция. В Будизма се признава съществуването на Непознаваема Реалност, която се определя като недвойствена, точно както в Адвайта Веданта. Все пак за помиряване на двете становища трябва да се подчертае, че и в двата случая се говори за качествата на нещо, което е отвъд всякакви качества. Поради това споровете дали Реалността е промен­лива или непроменлива са безсмислени. Нещо повече - безсмислено е да се спори за нещо, което не подлежи на определение.

Но да се върнем отново към Нирвана. Буда казва в една от беседите си: “О, Бхикшу, това, което е нереално (Моса-дхама), е неистина. Това, което е реално (А-Моса-дхама), тоест Нирвана, то е Истина (Сача).” Но какво трябва да се разбира под Абсолютна Истина? Защото според будизма няма нищо вечно и нищо непроменливо на този свят. Именно това твърдение е Абсолютната Истина. Постигането на тази Истина става като се развие Мъдростта (Пана), с която виждаме “нещата такива, каквито са”, виждаме тяхната истинската същност – Ятхабхутам, без да сме под влиянието на невежеството – Авидя, и когато има спиране на желанието – Танкхакая, пораждащо и спиране на страданието – Ниродха Дукха. Това е Нирвана.

Според Махаяна Будистите Светът на Прераждането – Самсара и Нирвана са ед­но и също нещо! Това твърдение се приема почти единодушно също и от последователите на Хинаяна (ще се спрем по-подробно на това в превода на Хридая Сутра – сутрата на сърцевината, т.е. на същността на учението на Буда).

Не е правилно да се мисли, че Нирвана е следствие от прекратяване на Танха (жаж­да, ламтене, копнеж). Нирвана не може да бъде резултат от каквото и да е било. Тя не е Самкхата (санскр. Самскара), тоест нещо произведено и обусловено. Тя е извън закона за причина и следствие и така тя не е резултат от никаква практика, никаква медитация, никакво Самадхи, никакви мистични или духовни процедури и техники. ИСТИНАТА Е, НИРВАНА Е. Просто трябва да се види, да се осъзнае, да се разбере. Има път, който води към Нирвана, но Нирвана не е резултат от този път! Така както има път, който води към планината, но планината не е резултат от този път, нито пък планината е резултат от това, че някой си е извървял пътя.

Често задаван въпрос е: Какво има след Нирвана? Този въпрос е некоректен, защото Нирвана е “крайната” Истина. Ако има нещо друго след това, то означава, че Нирвана не е “крайната” Истина. Освен това Нирвана е състоянието, в което няма въпроси, няма проблеми, а има пълно приемане на Абсолютната Реалност. Един от учениците, Радха, попитал: “Каква е целта на Нирвана?” Този въпрос предполага съществуването на нещо, което ще настъпи след постигането на това състояние. Буда отговорил: “О Радха, този въпрос е извън темата. Човек живее благочестив живот като гледа на Нирвана като на крайна цел.” Има една много популярна фраза, която е навлязла дълбоко в преводната будистка литература. Казва се, че Буда “влязъл в Нирвана” след смъртта си. Така се създава погрешното впечатление, че Нирвана е някакъв стадий, ниво, след което продължава някакво друго “съществуване”. Според Уолпола Рахула в цялата будистка литература няма такъв израз, който да е еквивалентен на “влязъл в Нирвана”. Има други думи като например Паринибхуто – “напълно погасен”, с която се означава смъртта на Буда или на Арахат. Но в нея няма дори и намек за някакво “продължаване на съществуването”. Нирвана се сравнява с изгасването на огън, който никога не е горял, тоест това е прекратяването на илюзията за съществуването на “Аз”.

Друг популярен въпрос е: Какво става с Буда или с Арахат след физическата му смърт? (Не е правилно да се пита: Какво става с Буда след Нирвана? Такъв въпрос няма смисъл, и подобен израз не се среща в оригиналните писания. Правилно е да се употреби Паринирвана!) Това спада към категорията на така наречените “въпроси без отговор”– Авякта. Буда или Арахат след тяхната смърт се срав­­няват с огън, който е изгаснал, понеже дървата са изгорели, или се сравняват с изгасване пламъка на кандило, когато фитилът и олиото в него са свършили. При това сравнение огънят се сравнява с петте агрегата (Панча-скханда), от които са изградени тялото и ума на Арахата.

Друг популярен въпрос е: Ако няма “Аз”, кой тогава постига Нирвана? Този въпрос възниква поради силната илюзия, че съществува някакво “Аз”. Преди да отговорим на този въпрос нека предположим, че сме се убедили, че няма “Аз” или его, или по-точно егото е една непостоянна илюзорност, която се променя непрекъснато. Това е факт, с който се съгласяват единодушно и Веданта, и Йога. Тогава нека попитаме: Кой казва, кой мисли, на кого принадлежи това твърдение, че “его не съществува”? То също е мисъл, твърдение и тази мисъл принадлежи на петте агрегата. Няма друг мислител, освен самата мисъл, няма друг аз освен едно съчетание от съждения, които твърдят, че “АЗ” не съществува, че егото е една илюзорност. Тоест самият аз, самото его може да отрече себе си, може да отрича своето съществуване като нещо вечно и непроменливо. Нека се върнем на въпроса: Кой постига Нирвана? Отговорът е същият. Мъдростта (Пана) е тази комбинация от съждения и мисли, които изследват и постигат Нирвана. Няма друг “Аз” в себепознанието. С развитието на мъдростта (Пана) изчезва невежеството (Авидя), спира страстната жажда и желание (Танха), слага се край на болката (Дукха). Всички те принадлежат на петте агрегата. Пана – мъдростта, това са самите агрегати взети и анализирани от една по-висша мисловност, свободна от всякакво пристрастие. Тоест светът на Нирвана е светът на Самсара, но без невежеството (Авидя), без желанието (Танха), без болката (Дукха). Така на въпроса “Кой постига нирвана?”, отговорът е - Реалността, която посредством мъдростта постига сама себе си.

В Будизма се приема, че постигането на Нирвана може да стане преди смъртта на физическото тяло. Буда казва: “О, Бхикшу, има два вида болести. Кои са тези два вида болести? Това са болест на тялото и болест на ума. Има хора, които се радват на добро здраве на тялото за година или две ... или дори за сто и повече години. Но о, Бхикшу, рядко са тези, които се радват на умствено здраве дори за един-единствен момент с изключение на тези, които нямат умствени замърсявания (тоест Арахат-тите).” Само когато се постигне Нирвана, може да се каже, че такъв човек не страда от умствена болест.

И все пак какво се казва за Нирвана в писанията? Когато се постигне Арахатство и бъдат изкоренени напълно трите отрови: 1. Страстта, 2. Омразата и 3. Заблудата, човек постига пълна свобода от оковите на Самсара. Той постига пълна, безусловна свобода. Незасегнат от комплекси, неговия ум не е подвластен на чувства, настроения, желания, тревоги, съмнения. Не се отдава на съжаление за миналото или на празни мечтания за бъдещето. Живее напълно адекватен на настоящето, тук в този момент и сега на това място. Така може истински да оцени реалността, да откликне на страданията на другите или да се наслади на красотата на мига и да изпита истинско щастие. Изпълнен с радост, той ликува и се наслаждава на всичко, което животът му предлага. Свободен от всякакви умствени тревоги, той е винаги ведър и спокоен. И тъй като е свободен от умствени замърсявания като себични желания, омраза, невежество, измама, гордост, и т.н. универсалната любов, благородството, толерантността и добротата се изявяват в своята пълнота. Той служи на другите без да е подтикван от никакъв егоистичен мотив, защото в него няма идея за “Аз”, нито жажда (Танха) за приспособяване (Бхава). Така неговите действия не са плодоносни, не водят до реакция и последствия в бъдеще, тоест те са свободни от влиянието на закона за причина и следствие, закона за Карма. За него няма нещо, което трябва да постигне или да спечели, нито пък нещо, което да загуби, било то материално или духовно. Така той живее в пълна хармония и безметежност, в пълно щас­тие. Но какво представлява това “щастие”?

Пътят, който подготвя ученика, е посочен в четвъртата благородна истина.

1. Правилно Разбиране – Сама Дитхи.

2. Правилна Мисъл – Сама Санкапа.

Групата на Добродетелта (или Етичността) (Сила)

3. Правилно Слово – Сама Вача.

4. Правилно Действие – Сама Каманта.

5. Правилен Начин на живот – Сама Аджива.

6. Правилно Усилие – Сама Ваяма.

7. Правилно Внимание, (Правилно Схващане на обекта, Правилна Будност по отношение на обект) – Сама Сати.

8. Правилна концентрация – Сама Самадхи.

Тук отново можем да открием и направим паралели между Веданта, Йога и Будизъм. Групата на Мъдростта (Пана) съответствува на Бхакти Йога. Правилното разбиране и правилната Мисъл водят до формиране на без­условната любов към всички живи същес­тва, водят към състрадание. Това е подобряване на качеството на мисълта, формиране на мисли с неегоистичен характер, отстраняване на мотиви, които служат на “аз-а”.

Групата на Добродетелта (Сила) съответствува на Карма Йога. Пра­вилното Действие води до изразходване на старите Кармични натрупвания – Самскарите, и предотвратява образуването на нови. Правилното Слово и Пра­вилният Начин на Живот подпомагат за извършването на Правилни Дейс­твия и предотвратяват извършването на неправилни действия, които биха довели до нови и нежелани кармични задължения.

Групата на Медитацията (Самадхи) съответствува на Джнана Йога. Правилното Уси­лие, правилното Внимание и правилната Концентрация про­менят посоката на умствените потоци в желаната насока.

Осморният път има за предназначение да премахне ТРИТЕ ЗЛИНИ:

1. Силното желание - страст или похот, алчност.

2. Омразата, завистта, злобата, ревността.

3. Заблудата, невежеството, илюзията.

Има ДВЕ УСЛОВИЯ, които подпомагат Правилното Разбиране.

1. Слушане на Закона за Доброто (тоест учението на Буда) от тези, които са по-нап­реднали в духовното развитие – Паратогхоша.

2. 
   Систематично внимание – Йонисо Манасикара.
   

Правилното Разбиране е от ДВА ВИДА:

1.ЗЕМНО (или обикновено) – Локя. Това е разбирането на обикновения човек, знанието му за света и по-специално за неговото морално-етично (нравст­вено) измерение. За това как законът на карма се отнася към нашите действия и към резултатите от нашите действия. Това е така наречената мо­рална каузалност – Камасаката Нана. Тук е включено разбирането за де­сет­те благотворни кармични действия – Кусалакама, водещи до добро прераж­дане и освобождение от страдание, и десетте неблаготворни кармични дейс­т­вия – Акусалакама, които водят към прераждане, изпълнено с нови страда­ния. Тук е включено също разбирането и интерпретацията на обикновения човек за Четирите Благород­ни Истини. Нарича се “обикновено”, защото е следствие от интелектуален анализ и защо­то е замърсено от нечистотиите на ума.

2.НАДЗЕМНО (над обикновено) – Локутара. Това разбиране е извест­но още под името Пативедха – Проникване, защото това не е обикновено ин­телектуално разбиране основано на логически съждения. Това е виждане на нещата такива, каквито са, схващане на тяхната истинска природа. По­ради неразбиране обикновения човек е сляп по отноше­ние истинската при­рода на Живота и не вижда фактическата истина, която съпровожда Жи­во­та във всяка една негова проява – Дукха, страданието, неудовлетвореността. Дори и да разбере интелектуално тази истина, човек продължава да живее ка­то се привързва към сетивните удоволствия. Едва след постигането на Нир­ва­на човек може да проникне и схване Четирите Благородни Истини в тяхната същинска дълбочина.

Ключът за разбирането на Четирите Благородни Истини се състои в разбиране на природата на Дукха, а Дукха може да се разбере само, когато се разберат петте Агрегата. Буда обяснява илюзорността на петте агрегата по следния начин. Материалното тяло се уподобява на пяна, усещанията - на въз­душно мехурче във водата, възприятията - на мираж, менталните формации се сравняват със стеблото на вид бананово дърво, (което на практика няма стеб­ло, а само стари листа, скрепени едно над друго) и съзнанието се сравнява с илюзия (идея, лишена от всякакво реално основание – например, Пегас - кон с крила).

Буда говори за три вида илюзии – Випаласа (санскр. Випаряса), които възпрепятствуват Правилното Разбиране:

1. Илюзия във възприятието - Сана Випаласа

2. Илюзия в мисленето - Чита Випаласа

3. Илюзия в светогледа - Дитхи Випаласа

Когато човек е под влиянието на тези три илюзии, той възприема, мисли и изгражда погрешни възгледи по следната схема:

(а) Вижда постоянното и вечното в това, което е променливо и преходно.

(б) Търси задоволяване в неща, които не могат да го задоволят, търси щастие там, където има само нещастие.

(в) Вижда някакъв “Аз” в това, в което няма “Аз”.

(г) Вижда красиво в това, което е отблъскващо и грозно.

От всичко, казано дотук е ясно, че това, което ние наричаме его, лич­ност, Аз, и т.н. не е нещо статично, постоянно и непроменливо, а е нещо кинетично - един постоянен поток от промени. Това, което ние нари­чаме “Живот”, “Свят” и т.н. е една верига от причинно-следствените промени на петте агрегата. Правилното разбиране е, че цялото феноменално съществу­ва­не е “причинно зависимо” (Патича Самупада), всяко едно нещо е обусло­вено от нещо друго, а то самото става условие за съществуване на нещо трето. Всичко е в състояние на постоянна промяна и няма нищо вечно на този свят. Учението на Хераклит, че не можем да влезем два пъти в една и съща ре­­ка, защото водата вече е изтекла и не е вече същата, е напълно подходящо за обяснение на Будистката концепция за променливостта. Панта Рей – Всичко Тече! (Едва ли е възможно Хераклит да е знаел за учението на Буда. Той е ро­ден само десетина години след смъртта на Буда, а будизмът достига до Гърция няколкостотин години след смъртта на Буда по времето на цар Ашока.) Търсе­нето и намирането на вечен Аз в живота и в личността е обречено на неуспех. Детето не е това, което е юношата, и юношата не е това, което е възрастният. Те не са същите, но те не са и съвсем различни помежду си (На ча со, на ча ано). В тях няма свързващо звено, което да е постоянно и непроменливо, свър­зващо звено наречено Аз. Те са свързани само от закона за причина и след­ст­вие, в един непрекъснат поток от физически и умствени процеси.