Основната дейност на мвф се отнася до макроикономическата политика и политиката по отношение на финансовия сектор


МВФ дава на България виртуални милиони



страница4/6
Дата17.11.2017
Размер0.85 Mb.
#34821
1   2   3   4   5   6

МВФ дава на България виртуални милиони


  • Финансовият срив - краят на една епоха

    • На зелено през 2011

    • Ненужно затягане на коланите

    • България още не е ударила дъното

    • Еврото - жертва на собствения си успех

    • Изтокът може да повлече цяла Европа надолу

    • Кризата свършва, но добрите времена няма да се върнат

    • МВФ: Затегнете коланите

    • Който забрави, ще бъде наказан

    • Без паника!

    • Алчността май надделява

    • Източна Европа може да потъне още веднъж

    • Една година криза, но никакви поуки

    • България ще удари дъното на кризата през есента

    • Да очакваме ли взрив след срива?

    • България ще има нужда от помощ

    • МВФ дава на България виртуални милиони

    • Фантомът на икономическото възстановяване

    • Май ще се пука още един балон

    • Българската икономика ще се възстановява с по-бавен темп

    • Икономическият спад продължава

    • Догодина България може да изплува нагоре

    • Лондонските банкери не са се поучили от кризата

    • Българската икономика пред шоков спад

    • България няма да е сред най-затъналите

    • България не може да се оправи сама

    • Най-големите финансови скандали в света

    • Кризата още не е достигнала връхната си точка

    • По-малко инвестиции = по-дълга криза

    • Америка започва да излиза от кризата

    • В омагьосания кръг на кризата

    • България страда от проблемите на другите

    • Европа в мътните води на кризата

    • Българин е предвидил финансовата криза

    • "България има достатъчно пари"

    • Примката на рецесията се затяга още повече

    • Нивото на лихвите достигна рекордни низини

    • Настъплението на рецесията продължава

    • Кризата ще промени света

    • Кризата оставя дълбоки следи

    • Трудовият пазар в САЩ - тежко засегнат от кризата

Тази седмица МВФ ще инжектира еквивалента на 250 милиарда долара в световната икономика чрез един рядко използван финансов инструмент – алокация на капитал. България трябва да получи дял от около 950 милиона долара.
СПТ - валутата на МВФ

На 28 август МВФ ще „издаде” 250 милиарда долара в СПТ (съкращение за „специални права на тираж”) - специалната валутна единица, използвана от институцията. Сумата ще бъде разпределена пропорционално между държавите-членки на фонда. Алокацията на тези средства не е заем, а глобален опит за противодействие на икономическата криза чрез увеличаване на ликвидността. Мярката беше одобрена на срещата на Г20 през април. МВФ е прибягвал до подобна мярка само два пъти в историята си, но сумите са били незначителни в сравнение с предвидените за сегашната операция (общата сума на предишните две алокации е около 33 милиарда долара).

България е член на МВФ от септември 1990 година

От виртуална в твърда валута

100 милиарда долара от одобрената сума ще бъдат насочени към развиващите се и формиращи се пазари. България трябва да получи алокация от 474 милиона СПТ, или около 740 милиона долара. Дяловете на всяка държава-членка на МВФ са пропорционални на относителния дял на техните стопанства в световната икономика. Румъния например ще получи над 1.1 милиарда долара.

Много държави ще получат и допълнителна специална алокация през септември. България е една от тези страни, повечето от които са главно в Източна Европа, Българският дял от специалната алокация ще е около 210 милиона долара. МВФ ще разпредели в тази алокация общо 33 милиарда долара.

Парите от планираните алокации са виртуални, но могат да се използват по различни начини. Една от възможностите е продажба на целия кредит или на част от него, което ще превърне алокацията на СПТ в твърда валута. Сумите могат да се използват за плащания на лихви по заеми. Всички трансакции се извършват чрез МВФ.



Пари, които не може да се пипнат

СПТ специални права на тираж (на английски SDR), е условна парична единица, използвана от МВФ. Тя е въведена през 1969 година и представлява „кошница” от валути, в която участват американският долар, еврото, йената и британската лира. СПТ няма монети или банкноти – всъщност става дума за виртуална валута. Бившият главен икономист на МВФ Саймън Джонсън обяснява: „Това са особени пари, не можеш да ги пипнеш, не можеш да си купиш нещо с тях в магазина. Това са пари, използвани за трансакции между централните банки. Така че, ако една държава иска да купи нещо от друга държава, тя може да си плати сметката като използва СПТ чрез трансфер, направен от МВФ”.



Въпрос №1 Същностна характеристика на управлението.

Управлинието възниква и се развива като потребност от съгласувани действия.

Управлението е процес на въздействие от страна на управляващите върху управляваните, за да могат да се постигнат предварително набелязани цели, като така се съгласува съвместната дейност на хората.

Не може да съществува система без управление.

Управление и мениджмънт-тъждествени ли се?

Мениджмънта е разновидност на стопанското управление при пазарни условия .Мениджмънт означава да управляваш или да бъдеш управляван.Свързва се с дейности , в името на които се правят разходи и се получават приходи.Мениджмънте според Питър Дракър е



  • система от функции изпълнявани от дадена организация;

  • съвкупност от управленски дейности;

  • група от управляващи;

  • съвкупност от знания и умения;

  • учебна дисциплина за първи път въведена в САЩ през 1881 г.;

Характеристики на управлението:

  • Обективно необходим процес;

  • Вид въздействие от страна на субекта върху обекта на управление.

  • Управлението е осъзнат процес;

  • Управлението еактивен процес;

  • Винаги е свързано с постигането на цели;

  • Планомерен процес свързан с бъдещето;

  • Типично човешка дейност-сложна и творческа;

  • Управлението е конкретен процес;

  • Процес на информационно въздействие върху обекта.

Управлението съществува в различни видове и форми:

  1. В зависимост от месторазположението на органите за управление

  • Външно-има управляваща и управлявана система;

  • Вътрешно-формира се отвътре.

  1. Според йерархията

  • Стратегическо-определа главната цел.;

  • Текущо-решава текущи задачи;

  • Оперативно-конкретизация на управлението в пространството и времето.

  1. В зависимост от реакцията на субектите

  • Управляеми;

  • Неупраляеми.

  1. Според начина на управление

  • По отклонение-обратна връзка за допуснати отклонения;

  • Ситуационно;

  • Твърдо управление-определящи се властническите правомощия;

  • Либерално-всички участват при взимане на решения.

  1. Райзберг структурира управлението така:

  • Индивидуално-власт на едно лице;

  • Колективно-управляващ субект колективния орган;

  • Международно-оторизирани международни организации;

  • Държавно;

  • Муниципално- местни органи на власт общини;

  • Ведомствено-управление на отделни сектори;

  • Собственическо-собственика на фирмата;

  • Упълномощаващо-управляващия не е собственик. Това управление се свързва с мениджмънта.

  1. В зависимост от типа управленско въздействие

  • Централицирано-управление на висше управленско равнище;

  • Децентрализирано-участват изпълнителите при разработване варианти за решения.

Оптимално е това управление, което води до преминаване на управленската система от изходно състояние в желано,като несе допускат нежелани отклонения.

Въпрос №2 Еволюция на управленската практика и наука.

Първоначалните сведения за развитието на управлението трябва да се търсят в първобитнообщинния строй. Тогава хората са се подчинявали на волята на други лица доброволно.Управляващите през този период са се наричали ЛИДЕРИ. Процеса при ,който хората се подчиняват на други лица доброволно се нарича Самоуправление. С натрупването на управленски знания се създават предпоставки към края на този периодза разделяне на изпълнителския от управленския труд. По-късно в Рим се използва понятието владеене,разпореждане,ползване. През вековете отпечатък върху развитието на управленската практикапоставя военното дело. По късно самото обществено-икономическо развитие задълбочава нуждата от управленски знания.Предпоставки за това са:



  • Промишлената революция;

  • Концентрацията ня капитали;

  • Уедряване на производството;

  • Разширяване на пазарите;

  • Научно-техническите открития;

  • Развитие на комуникациите.

Робърт Оуен разбира високата социална цена на промишлената революция в Англия. Той :

  • Издига значението на човешкия фактор;

  • Подкрепя система за стимулиране;

  • Увеличава минималната работна възраст на 10 г.и забранява нощния труд;

  • Намалява работния ден на 10,5 часа;

  • Подобрява условията на труд;

  • Въвежда всекидневно оценяване на работниците;

Към края на XIX век се оформя инженерско съсловие, което започва да работи по управленски проблеми,това дава тласък на управлението.Във връзка с обособяване на управленския тру и отделянето му от изпълнителския се посочват следните етапи:

  • Първи – изпълнителските и управленските функции се изпълняват от едно лице;

  • Втори етап – има управляващ субект и управляван обект;

  • Трети – има функционално разделение на труда.Част от управленските функции са дадени на лица близки до собствениците;

  • Четвърти –етапът на мениджмънта. Започва в края на XIX и началото на XX век. Управление от мениджъри със специална подготовка.

В развитието на управленската наука се оформят управленски школи.

    1. Школа на научното управление –Фредерик Тейлър (1856-1915). Той поставя основите на управленски функции.Фожрмулира принципи за рационална организация на труда.

Друг представител на тази школа е Харисън Емерсън(1853-1931). Поставя акцент върху производителността. За първи път въвежда сделната система на заплащане.

    1. Класическа школа- Основоположник Анри Файол (1841-1825). Според него да управляваш означава да предвиждаш. Принципи на Файол са: разделение на труда, пълномощия и отговорност, дисциплина, единоначалие, единство и ръководство, вътрешна йерархия, справедливост, инициатива, корпоративен дух и др. Основна част от неговото творчество е посветена на администрацията.

    2. Движение „Човешки отношения” – Предвестници са Робърт Оуен, Уолтър Скот, Мери Фолет. Тя обосновава за първи път необходимостта от психологически аспекти в управлението.Фолет се занимава с мотивацията, ценностите и развитието на хората. Основните положения в доктрината „Човешки отношения” са формулирани от Елтън Мейо(1880-1949). Той достига до извода ,че поведението на хората се управлява от груповата атмосфера.

ауката за управление съществува от около 100 години. Американският специалист по управление Херберт Хикс/ Hicks Н Management of Organisation/ обособява няколко периода в развитието на управленската наука, приемливи и за някои български автори/2/:


1. донаучен период до 1880 година.
2. период,   известен   като   "движение   на   научната организация на труда" - от 1880 до 1930 година.
3. период на "human relations" - от 1930 до 1950 година.
4. съвременен етап на развитие - от 1950 година до наши
дни.

1. Донаучен период
С Фредерик Уинслоу Тейлър /1856 - 1915/ работят съвместно Томпсон, Хатауей, Барт и др. За безспорен баща на управленската наука обаче се счита Фредерик Тейлър. Негови фундаментални трудове остават: Управление на предприятието I част Заплащане на труда и II част Администрация/, Основи на научното управление, Система на сделната заплата и др.
В "Управление на предприятието" Тейлър обосновава принципа "високата работна заплата осигурява евтина продукция". Този принцип той разглежда свързан с друг формулиран също от него принцип, а именно: "подходящ човек за подходяща работа". Други основополагащи принципи на научното управление, разработени от Тейлър в други произведения са:

1. Работната заплата трябва да се плаща на човека, а не на заеманото място.


2. Установяването на разценка трябва да бъде основано на точни знания, а не на догадки.
3. Разценките да са еднообразни и справедливи.
4. Благодарение на такива разценки се постига общност на интересите между собственици и работници.
Тейлър   предвижда   тези   принципи   да   доведат   до понижаване   на   разходите   за   сметка   на   подобряване   на организацията на производството  и труда,  подобряване  на заплащането на работниците и печалбата на собствениците. Важен принос е въвеждането на редица научни методи в изследване на живия труд - статистически, математически и др.
Хронометража се използва от Тейлър преди всичко за определяне на
нормите. Взема се предвид заработката на най-бързия и най-сръчния работник и по такъв начин се определят нормите като пределно високи и напрегнати. Тейлър предлага онези  работници,   които  не  изпълняват  нормата  да  бъдат глобявани,  а онези които я преизпълняват - да получават премия, но в низходяща градация за всяко следващо изделие. Така      системата     води     скрито     до      повишаване      на интензификацията   на   труда   и   не   среща   подкрепата   на работниците. По отношение на печалбата разбиранията на Тейлър са следните: 3/4 - в полза на собственика и 1/4 - на работниците. По тези причини системата на Тейлър си спечелва името "потосмукачна система" и днес се разбира като система за повишаване на нормите и интензифициране на труда.
Най-голямата полза от метода на хронометража е, че чрез неговото използване могат да се установят тесните места в производството, степента на уплътняване на работното време, престоите и причините за тях и т.н. За създаване на научна  организация на труда според Тейлър е необходимо още унифициране на всички детайли, елементи и нормативи, въвеждане на диференцирано заплащане за всяка работа.
По отношение на управленския труд, Тейлър критикува прилаганата по негово време линейна система за управление. Той доказва необходимостта от отделяне на функционалната власт от йерархичната и от обособяване на специализирани звена /отдели/, занимаващи се с една или няколко управленски функции, свързани помежду си. Идеята за функционално управление за времето си е била изключително прогресивна.
Тейлър обосновава идеята за йерархичност на информацията - до върховото равнище да се изпраща минимум информация и то в концентриран вид. Тейлър формулира и принципите на управление и с това полага основите на един от най-важните раздели в управленската наука - за функциите на управлението.

2. Период на научна организация на труда


Харингтон Емерсон /1853 - 1930 г./ е представител на движението за научната организация на труда. Известен е особено с изучаването на елементите на трудовите операции. Той въвежда в редица фирми сделната работна заплата и реорганизира управлението на около 200 предприятия. Най-известна книга на Емерсон е "Дванадесет принципа на производителността" - 1912г. Тези принципи малко се отличават от Тейлъровите:
1. ясна цел
2. здрав смисъл
3. съвет от професионалисти
4.дисциплина
5. справедливост
6. постоянни проучвания
7. ред в работата
8. въвеждане на подходящи норми ;
9. създаване на подходящи условия
10. образцови методи на работа
11. писани наставления
12. възнаграждения за всяка работа.
Хенри Гант /1861 - 1919 г./ е известен с т.н. “Гантови диаграми /графици/", които служат за календарно планиране и контрол на   производството   и   на   други   дейности.  Гант разглежда производствения процес като цяло. Той изследва тесните места при комбинацията на операциите и стига до извода, че причините за това са недостатъците в планирането. Намира изход във формализацията на календарното планиране. Гант има заслуга за разработването на системата за сделната заплата. За развитието на съвременната теория на управлението, голямо   значение   има   неговата   теза   за   трите   фази   на управлението - планиране, предвиждане на мерки във времето, контрол.
По-известни трудове на Хенри Гант са:
1. "Работа, заплати и печалби" -1910 г.
2. "Индустриално ръководство" - 1916 г.
3. "Организация на работата" - 1919 г.
Анри Файол /1841 - 1925 г./ - наричан от някои автори "истинският баща на модерната теория на управлението", формулира редица основни дейности, функции и принципи на управлението. В "Промишлено и общо управление" - 1916 г., Файол развива идеята, че общите положения на теорията на управлението, могат да се прилагат не само в производството, но и в други области, например държавните учреждения и институти.
Файол полага основите на научната организация на администрацията, на управленския труд извън сферата на производството, на държавното управление.
Анри Файол разглежда шест дейности в предприятието: техническа, търговска, финансова, операции за сигурност, счетоводство и административна дейност. Административната дейност включва в себе си:

  • -                      предвиждане;

  • -                      организация;

  • -                      заповядване;

  • -                      съгласуване;

  • -                      контрол.

Под принципи на управление Файол разбира правилата на управленската дейност:
1. разделение на работата;
2. дисциплина;
3. единство в командването;
4. авторитет и отговорност на ръководителя;
5. подчинение на индивидуалните интереси на общите интереси на организацията;
6. справедливо възнаграждение;
7. централизация на властта;
8. вътрешна йерархия;
9.ред и порядък;
10. равенство в третирането на хората;
11. стабилност на личния състав;
12. единство на персонала;
13. инициатива
и др.
Анри Файол има принос и по отношение на формулирането на най-важните изисквания към управленския персонал.
Макс Вебер /1864 - 1920 г./ през този период развива т.нар. “теория на социалната и икономическа организация" и "теория на бюрокрацията". Под "бюрокрация" той разбира - порядък, принципи в работата, организация на канцеларския труд.
Обща слабост на Тейлъровата школа е създаването на съвършена организация, но като че ли без хора, т.е. на човека като основен фактор на производството не се обръща достатъчно внимание. Абсолютизирането на организацията и техниката като фактори на производствения процес и пренебрегването на живия човек е най-уязвимият момент в тейлъризма като концепция.

3. Период на "human relations"


Доктрината на "човешките отношения" е противоположност на разгледаната no-горе школа. Дъглас Макгрегори смята, че с "доктрината на човешките отношения" капиталът е спечелил стократно повече,    отколкото с тейлъровата система и конвейера на Форд.
Привържениците й приемат, че най-важният фактор в производствения процес са хората, а не организацията. Усилията им са насочени към изследване психологическите характеристики взаимоотношенията и ролята на фактори върху тяхното поведение.
За основоположник на движението на "човешките отношения" се приема американският професор Елтьн Мейо /1868- 1949 г./.
Елтън Мейо за пръв път доказва значението на ролята на междуличностните отношения за повишаване производителността на труда чрез серия научни експерименти. В Уестьр Илектрик, заедно със свои сътрудници, социолози и психолози, Мейо обяснява вариациите в производителността на труда във фабриката и доказва, че междуличностните отношения са решаващи за повишаване на производителността на труда.
Представители на това движение са още:
- Оливер Шелдън и Мери Паркър Фолет - основни принципи на координацията;
- Курт Левин - принципи за организиране на груповите връзки и разрешаване на социалните конфликти;
- Джейкъб Морено - използване на математически и графически средства за изучаване на социалните групи, социограми;
и др.

4. Съвременен етап в развитието на управленската наука
През този етап възниква и се развива кибернетиката като   основа   на   всички   управленски   науки   и   теории, изследването на операциите, системният анализ и др.
Появата на кибернетиката като наука се свързва с публикуването през 1948 г. на книгата на американския учен Норберт Винер "Кибернетика или управление и връзка на животното и машината". Предпоставки за възникването на кибернетиката са първите открития, свързани с информационните процеси, създаването на електронните машини, развитието на алгоритмите, теорията на игрите, учението за висшата нервна дейност на И. П. Павлов и др. Норберт Винер за пръв път доказва, че управлението като процес се подчинява на общи закономерности, независимо от| характера на средата, т.е. независимо от това, дали става дума за управление в живата природа, в неживата природа или обществото.   Тази   идея   се   оказва   революционна,   защото позволява  да   се  търсят  аналогии в трите   класа   системи /биологични,   технически    и    социални/. Винер доказва универсалния характер на управлението, това че неговите най-общи   закономерности   се   проявяват   във   всички   системи, независимо от техния произход.
Кибернетиката е наука за най-общите закономерности на управлението, независимо от материално-веществения субстрат на системите, в които протичат управленските процеси /2/.
Съществуват три подхода при определяне на предмета на кибернетиката:
- Системен - според неговите привърженици кибернетиката е наука за управление на сложни, динамични системи /акад. Берг и др./.
- Информационен - привържениците на този подход смятат, че предмет на кибернетиката са информационните аспекти на управлението /акад. Колмогоров/.
- Математически - неговите привърженици разглеждат кибернетиката като математическа дисциплина /акад. Марков - кибернетиката е наука за причинните мрежи/.
Повечето учени са единодушни, че съвременната кибернетика се   развива   в   три   направления:   теоретична   кибернетика, приложна кибернетика и експериментална кибернетика.

Икономическата кибернетика е приложение на теорията и методите на кибернетиката и използване на създадените в кибернетиката системи за решаване задачите на икономическата наука.


Основни направления в икономическата кибернетика са:
1.  Изучаване на икономическите системи, структури и регулиращи механизми с помощта на инструментариума на кибернетиката.
2. Прилагане на кибернетичния метод за моделиране към изследването на икономическите явления и процеси.
3. Изследване на икономическата информация и изграждане на автоматизирани системи за управление.
4.   Оптимизация  на  макроикономическите  системи  и процеси.
Съвременният  етап  е  свързан  с  имената  на:   Хенри Денисън, Джеймс Муней, Честър Бърнард, Херберт Саймон и др. Някои   основни   съвременни   школи   в   теорията на управлението в САЩ са:
1. традиционна /класическа/ школа;
2. емпирическа /прагматична/ школа;
3. операционна школа;
4. школа на човешкото поведение в управлението;
5. директивна школа;
6. школа на участието;
7. социологична школа;
8. школа, основана на теорията на решението;
9. математическа школа;
10. икономическа школа;
11.   школа,   основана   на   теорията на системите и кибернетиката
12. формалистическа школа;
13. школа на спонтанното действие;
и др.

В края   на   60-те   години   си   появяват  две   крайни противоположни теории - Теория "Х" и Теория "Y".


Теория "Х"   представлява   съвременно   изражение и развитие на основните идеи на научната организация на труда.
Теория "Y" доразвиват идеите на представителите на движението на човешките отношения.
Теория "Х" е ориентирана към точните методи и се основава   на   строгото   подчинение   на   изпълнителите   на решенията,  вземани с научни методи от професионалисти, технократи. Основни положения при нея са:

  • ·         твърди регламенти;

  • ·         писани правила;

  • ·         ограничено делегиране на властта;

  • ·         строго нормиране на управленския труд;

  • ·         тясна специализация на персонала;

  • ·         йерархичност на информацията;

  • ·         създаване на подходящи условия на работа;  

  • ·         максимално пестене на времето на персонала;

  • ·         диференцирано възнаграждение за всяка работа;

  • ·         справедливост;                                                                  

  • ·         образцови методи на работа;                                          

  • ·         постоянни проучвания на организацията;

и др.
Теория  "Y" - привържениците й отхвърлят подобен технократизъм   и   препоръчват   организационен   хуманизъм, характерен   с внимание към човека, колективизъм в работата, допускане     на     по-голяма     самостоятелност,     участие     в изработването    на    управленски    решения.    Основните    й постижения през последните години са свързани с развитието на такива научни направления като: индустриална психология, организационно поведение, организационно развитие, както и с прилагането в практиката на нови методи като изследване на мотивацията на човешкото поведение в организацията, изследване на поведението на човека в малки групи и др.
Историята на науката за управление илюстрира периоди на смяна на тези две теории.
Освен тези два подхода от 1981 г. насам се говори за т. н. "Теория Z", основана на японския опит в управлението. Уилям Оучи, американски специалист от японски произход, има принос за оформянето на основните идеи на тази теория.
Кое е най-типичното за японския модел на управление?
1. пожизнено наемане на персонала;
2. постепенна, бавна оценка и движение по йерархичната стълба;
3. неспециализирана дейност през първите години от кариерата;
4. повишено внимание към подчинените;
5. създаване на рационална система на труд и отдих с цел максимално използване на енергията на човека и възможностите на техниката;
6. демократичен стил на работа;         
7. колективно приемане на най-важните решения;         
8. колективна отговорност;
9. функциониране   на   фирмата   като   едно   голямо семейство;
10. отношения на взаимно уважение на персонала;
11. принцип   на   равенство   във   всички   равнища   на управление;
12. формиране на чувство  за  съпричастност с компанията; 
13.  протекционистична   политика   по   отношение на собствения персонал;
14. оригинални системи да се заплаща на човека, а не на заеманото място /50% от работната заплата се дава на база способности, а не по показатели като прослужено време, степени и др./;
15. неформални, тънки механизми за контрол основаващи се на вътрешното чувство за дълг и отговорност, на чувството за самоконтрол и взаимен контрол / философия на фирмата/;
16. изключителен     акцент     върху     дисциплината    и организацията на работата;
и др.

 

 



 

Тази лекция е посветена на средата вътре в една организация, в която мениджмънтът изпълнява своите функции. Основни въпроси, които се разглеждат са: трите равнища на управление в една организация, типовете мениджъри и равнища на мениджмънт, качествата на мениджърите и ролите на мениджърите в процеса на управление.



1. Три равнища на управление
Повечето организации функционират най-малко на три равнища, които се различават едно от друго, но се застъпват, като всяко едно от тях предполага различен аспект на управление. Това са: производственото равнище, тоест равнището на управление на операциите, техническото равнище и стратегическото равнище.
1.1. Равнище на управление на производството
Една от функциите на всяка организация, независимо дали произвежда продукт или предлага услуга, е свързана с управление на операциите. За да се произведе един продукт например е необходимо да се поддържа движението на суровините и да се осъществява контрол на производствените операции. Примери: мебелна фирма, университет/или колеж/, банка и др. Функцията управление на производствените операции е в сърцевината на всяка организация. Задача на мениджмънта е да се направи най-добро разпределение на ресурсите, което да доведе до желания производствен резултат.
1.2. Техническо равнище
Координирането на дейността на равнище производствени операции и решаването на това кои продукти или услуги да се произвеждат е в центъра на вниманието на управлението на техническо равнище.
На това равнище задачата на управляващите е двояка първо да управляват производствените операции и второ да бъдат връзка между тези, които произвеждат и тези, които употребяват /използват готовата продукция/.
С други думи, мениджърите трябва да се погрижат за необходимите материали /количество, качество, ритмичност на доставките и т.нУ, управление на производствените операции /организация, планиране, контрол/ и да осигурят продажбата или използването на готовата продукция.
 1.3. Стратегическо равнище
Всяка организация оперира в широка обществена среда /други организации и институции, индивиди и т.н./. Най-общо задача на управлението на стратегическо равнище е да съобрази техническото равнище на управление с изискванията и ограниченията на факторите на външната среда. Стратегическото равнище определя дългосрочните цели, насоки и приоритети на организацията или с други думи казано как организацията взаимодейства със средата.

2.Типове мениджъри и равнища на мениджмънт


Разграничаването на трите равнища на управление подпомага определянето на основните задачи на мениджърите на различните нива на организацията. В съвременните организации широко се използват термини катовисш мениджмънт, средно равнище на мениджмънт и първо /основно/ равнище на мениджмънт. Както се вижда от следващата схема,   висшият   мениджмънт   съответства   на етическото    ниво,    средното    ниво    на    мениджмънт на техническото равнище, а основното равнище на мениджмънт - на нивото на производствените операции.

 

Основната задача в дейността на всеки мениджър зависи неговото равнище в организацията. На практика организациите използват различна названия, с които определят мениджърите от различни равнища на управление.



Схема   2.   Мениджърите   на   различни   равнища   на организацията в три типа организации
 

тип организация

равнище                 
на управление


Стопанска

Образователна

Правителствена

Най-високо

Изпълнителен директор

Председател

Правителствен секретар

Средно

Директор / управител

Зам. Директор / декан

Директор подразделение

Основно

Началник цех

Ръководител катедра

Програмен координатор

 

Между работата на мениджърите на определено равнище, което заемат в различните типове организации съществуват определени сходства. Същевременно съществуват и различия, породени от уникалността на организацията и взаимодействието й със средата, в която тя съществува.



Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница