Основният икономически избор Пазарни дефекти
Изтегляне 2.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Държавни организации Съответни бизнесорганизации
- Непазарни дефекти и анализ на обществената политика
- Сравнение на пазарната и непазарната алтернатива: общи съображения
Обяснителни бележки1. Еластичността на търсенето на преразпределение по отношение на дохода е обект на противоречиви влияния. От една страна, склонността на "средностатистическия гласоподавател" към преразпределение показва тенденция към намаление, когато броят на хората под границата на бедността е по-малък. От друга страна, ако пределната полезност от потреблението на този гласоподавател намалее с нарастването на дохода му, относителната му склонност към преразпределение може да спадне. Предполагам, че първата тенденция по всяка вероятност ще е по-силна от втората. 2. Парадоксално, но възможно, е монополът в непазарния сектор да води до увеличение на производството (т.е. на разходите) до равнището на максимизиране на бюджета или на влиянието на организацията, докато монополът в пазарния сектор води до съкращаване на производството до равнището на максимизиране на печалбата. 3. За по-подробна дискусия върху проблема за равновесието между непазарното търсене и предлагане вж. приложение А. 4. Тук терминът излишни разходи има по-различно значение от използваното по-рано. Очевидно един от източниците на излишните разходи е поддържането на ниска производителност, за да се поддържа излишната заетост, както е в цитирания по-горе пример за британските държавни железници. 5. По думите на един наблюдател, чието изказване е още по-показателно, като се има предвид, че предшестваше значителната му роля като секретар на Министерството на енергетиката на САЩ: "Новите институции, от които могат да се желаят по-добри неща, са подложени на непрекъснат натиск да изготвят нови и атрактивни програми, преди да са извършени необходимите анализи" (Шлезинджър, 1968 г.). 6. В действителност функциите на търсенето и предлагането могат да не се пресичат и въпреки това търсенето на непазарни дейности да е политически "ефективно". На диаграмата непазарното производство - да кажем q*- ще бъде политически подкрепяно, ако тези, които получават ползите са политически по-ефективни (въпреки че не плащат нищо, или най-малкото плащат по-малко, отколкото са ползите) в сравнение с тези, които плащат пълните разходи 8. Следователно функциите на разходите за непазарните дейности вероятно ще се изместят нагоре заради действието на частните цели (вътрешни норми). Това движение нагоре аз наричам нарастващи разходи. Под излишни разходи аз разбирам тенденцията непазарните дейности да се извършват под, а не на границата на производствените възможности във всеки един момент. Така двете тенденции се свързват съответно с динамичната ефективност и Х-ефективността. Възможно е да се провери изложената тук хипотеза, че (а) нарастващите разходи и (б) излишните разходи са свързвани по-скоро с непазарни дейности, отколкото с пазарните. За тази цел могат да се използват данните от дадена държава за разходите в сектори, където производството се осъществява както по пазарен, така и по непазарен начин (например образованието, пожарната защита, жилищното строителство), или чрез сравнения между пазарния и непазарния начин на производство в различни страни (например здравеопазването във Великобритания и САЩ).
Емпирични изследвания на производството на пазарни и непазарни организации (например пожарната отбрана и събирането на отпадъци в частния и държавния сектор) показват, че пазарното производство е по-ефективно и че излишните разходи обикновено се свързват с непазарните организации. Вж. Албрант (1973 г.) и Спан (1977 г.). Резултати от това и други подобни проучвания се разгледани в седма глава. 9.International Herald Tribune, April 26, 1976 г. 10. Вж. Рич и Дюс (1986 г.) и Мероу и колектив (1979 г.). 11. По-голяма част от литературата за поведението на организациите през последните две десетилетия лансира подобни становища. Вж. например, Марч и Саймън (1958 г.), Саймън (1960 г.), Сайърт и Марч (1963 г.), Даунс (1965 г.), Алисън (1971 г.), Шулце (1977 г.), Пийкок (1980 г.) и Нисканен (1983 г.). 12. Ероу (1974 г.). 13. Припомняйки си условието за оптимум, споменато по - рано (вж. втора глава, девета бележка), ако  е положителна, j-тите единици, произведени при пазарни условия ще са по - малко, отколкото е обществено оптимално, а ако е отрицателна, те ще надхвърлят обществено оптималното ниво.
14. Ако условието за оптимум е изпълнено, при отсъствието на вътрешни норми производството на j единици продукция ще бъде по-ниско, отколкото е обществено оптимално, защото 15. По принцип 16. В духа на тази хипотеза е и опитът на Макфадън да отгатне какво се стреми да максимизира една държавна организация (а именно Калифорнийското държавно управление на пътищата). За тази цел той изследва и нейното предишно поведение (например по отношение на подбора на проекти и маршрути, в сравнение с оптималния избор). Вж. Макфадън (1975 г.). 17. Вж. Нисканен (1971 г., първа глава) и Стокфиш (1976 г.). В общата форма, представена в текста, втората хипотеза повдига такива въпроси, отговорите на които тя вече е приела за дадени. Тези въпроси са следните: кои са основните членове на дадена организация; на основата на чии времеви хоризонти е изградено максимизирането на дохода; коя е най-подходящата връзка между дохода, който получава един член на организацията, и този, който той или тя биха получили в частния сектор. В някои случаи първата и втората хипотеза водят до сходни предвиждания. Например и двете постигат съгласие относно установяването като вътрешна норма на принципа за максимизирането на бюджета. В други случаи, предвижданията им изглежда се разминават - например първата хипотеза и вътрешната норма за придобиване и контрол на информацията (вж. по-долу) трудно биха могли да бъдат съчетани. 18. Тази хипотеза е развита от Стиглър (1971 г.) и емпирично приложена в транспорта и професионалното лицензиране. Тя се съдържа и в направения по-нататък в тази глава коментар по надзорните организации и избирателите, върху които те влияят най-пряко. 19. Съветът за научни изследвания в областта на отбраната е цитиран от Нимиц(1975г.). 20. Пак там. 21. Като използва възможните функции на търсенето и разходите, Нисканен (1983 г.) показва как вътрешните бюджетни норми водят до равнище на производството, което е по-високо от обществено ефективното. 22. За този пример съм задължен на Джеймс Рос. 23. Вж. "Отдел за административен контрол" (1990 г.). 24. Не е тук мястото да се опитвам да дефинирам какво точно означава "висока технология" - предмет на много противоречиви тълкувания както в професионалната, така и в популярната литература. Ако се впуснем да обясняваме дали този термин се отнася или трябва да се отнася към процесите или продуктите, нововъведенията или ефективността, разходите и/или ефикасността, ще се отдалечим твърде много от темата. За настоящите цели ще приема за удобство, че подобно на камила високата технология се разпознава лесно, но се описва трудно. 25. Нюхаус (1970 г.) формално показва как въвеждането на аргумента за качество към ръководните принципи на болниците, нямащи за цел печалба, води до неправилно насочване на ресурсите в здравеопазването. Налице е непазарен дефект, тъй като ръководителите заменят качеството за количество, произвеждайки продукт, различен от този, който потребителите биха избрали, ако те можеха да изразходват средствата, получавани от болниците чрез обществени или благотворителни организации. В модела на Нюхаус неправилното насочване е ограничено, защото се приема, че изборът на високо качество от страна на здравно заведение, нямащо за цел печалба, ще измести потребителското търсене нагоре и по този начин ще повиши пазарната стойност на продукцията. Това обаче може и да не се случи. Докато едно такова заведение получава субсидия (от държавата или от благотворителна организация), основаваща се на предполагаем пазарен дефект (например външни ефекти), който тя трябва да коригира, болничното заведение може да определя цените си на по-ниско от разходите си равнище и така да удовлетвори предпочитанието на своите лекари към качество. По този начин първоначалният източник на пазарен дефект не се преодолява. 26. Фелдстайн (1968 г.). 27. Хед и Рок (1973 г.). Добре известно е каква притегателна сила има технологичният процес като организационна вътрешна норма във Военновъздушните сили на САЩ. Процесът на приложението му вероятно е пример за хипотезата за първоначално валидни заместители, чиято валидност намалява, след като заместителят се приеме и се впише в оперативната рутинна дейност. на организацията. Например, когато през 1947 г. Военновъздушните сили се обособяват като отделна институция, две обстоятелства я принудиха да акцентира върху технологичния прогрес като съществена вътрешна норма: (а) двадесетгодишната борба с американската армия за приемането на нова авиационна технология независимо от артилерията и пехотата и (б) най-големите технологични постижения, направени през Втората световна война (например радарите и ядрените оръжия) и произтичащото от това убеждение, че резултатът от една евентуална война в бъдеще "ще се определя единствено от технологичния потенциал на оръжията, който противникът може да удържи в началната фаза". (Саполски, 1972 г.). 28. Александър (1972 г.) 29. Закон за Американското управление за аеронавтика и космически изследвания от 1958 г., "Държавни закони" 85568, раздел 102, алинея 5. 30. За по-общо разглеждане на значението на достъпа и контрола на информацията в постиндустриалните общества вж. Бел (1973 г.). 31. Разбира се, тази вътрешна норма не се отнася само за непазарните организации, макар че за тях тя може да е от особено значение. Например във вътрешната борба за висшата изпълнителна власт в слялата се "Тайм-Уорнър Корпорейшън" триумфът на победителя се дължи отчасти на разбирането му, че "контролът над информацията е контрол над властта". (Брък, 1992 г.). 32. Съществуването на вътрешни норми в организациите, произвеждащи непазарна продукция, може да се свърже с условието за определяне на оптималното (ефективно) ниво на производство чрез въздействието на тези норми върху производствените разходи. Като си припомним използваните обозначения във втора глава, условието 
където Това описание е тясно свързано с "позитивната" теория за регулирането на Стиглър, според която облагите за някои избиратели се превръщат в цел и съществена част от ръководните принципи на организацията. Все пак Стиглър греши като отрича едно общовалидно според мен становище за намесата на обществената политика: въпреки че много често, след като една регулативна агенция започне да функционира, се прави кооптация на надзорна агенция, рядко се предприема непазарна дейност без предварително нормативно регламентиране на основата на пазарен дефект или справедливото разпределение. (Стиглър, 1971 г.). Вж. също Познър (1974т.). 33. Вж. дискусията върху теорията за пазарните дефекти във втора глава. 34. Подробен опит да се представят външните дефекти като вътрешни норми, както и открито признание на ограниченията пред анализа на приходите и разходите да направи това се съдържат в трудовете на Хършлайфър, ДеХавен и Милиман (1960 г.). Споменавайки "невидимата ръка", Хършман поставя акцента върху ползите, а не върху разходите от непредвидените последствия на избрани проекти за развитие, предприети от държавата. Дали тази ръка крие ползите или разходите, зависи, разбира се, от това кои проекти са били избрани за ретроспективен анализ. (Хършман, 1967 г.). 35. Авърч и Джонсън (1962 г.). 36. Вж. Гьолер и колектив (1977 г.). 37. Доколкото един по-добър анализ може да предвиди и да определи вторичните външни ефекти, свързани с непазарното производство, те стават аналитично идентични на външните ефекти, свързани с пазарното производство. Следователно условието за оптимум при непазарното производство с вторични външни ефекти е същото, като определеното по-рано условие за пазарното производство с външни ефекти. Предварителното определяне на 38. Вж. (1971г., с. 1303): "Всички първични обществени блага - свобода и възможности, доход и богатство, и основите на самоуважението трябва да бъдат разпределени справедливо, освен ако несправедливото разпределение... не е в полза на най-необлагодетелстваните." 39. Например Валери Бюнс включва разпределението на дохода и властта при оценката на "обществената несправедливост" в комунистическите страни. Вж. Бюнс(1983 г.). 40. Въвеждането на недиверсифицирано данъчно облагане, което обхваща и тези икономически ползи, е спорно в теорията и трудно осъществимо на практика. 41. Бившият изпълнителен директор на "Дженерал електрик къмпъни" предложи следното съответствие между някои държавни организации и сфери от политиката, от една страна, и техните делови и професионални избиратели - от друга: Държавни организации Съответни бизнесорганизации Министерство на отбраната на САЩ, НАСА Министерство на селското стопанство на САЩ Агенция за опазване на околната среда Комисия по ценните книжа и борсите Комисия по междущатската търговия Федерална комисия по съобщенията Комисия по митата Администрация за хранителен и лекарствен контрол Федерална комисия по енергетиката Комисия по регулирането на атомната енергетика Фермери; мандри, месарници Автомобилостроители, електроснабдяване Брокери; поематели; емитенти Железопътни линии, шофьори на камиони Радио- и телевизионни станции и мрежи; кабелна и абонатна телевизия Профсъюзи; бизнес дейности, засегнати от конкуренцията на вноса Фармацевтична промишленост; хранително-вкусовата промишленост Електроснабдяване; производители на природен газ Производители на съоръжения за атомната енергетика Бележка: Вж. Бърдзел (1975 г.). 42. Преразпределителният вид непазарен дефект е в сърцевината на теорията на Стиглър за икономическото регулиране. Емпирични доказателства в подкрепа на тази хипотеза Стиглър намира в различията в регулирането на тежкотоварния автомобилен транспорт и издаването на разрешения за работа между отделните щати. Вж. Стиглър (1971 г.). 43. За една поразителна илюстрация на качеството на живот на управляващата класа в Съветския Съюз и огромния контраст с живота на средния съветски гражданин вж. Вселенски (1984 г.) и Вишневская (1984 г.). Относно несправедливостта в Източна Европа и СССР вж. Бюнс (1983 г.). 44. Например френското списание "Ревю политик е менъжмон пюблик" проведе през 1986 г. в Лион симпозиум на тема "Обществени и частни организации: обхват на действие и мениджмънт". Симпозиумът се занимаваше основно с различията и сходствата между пазарните и непазарните организации и структури, въпреки че използваната терминология в голяма степен се отнася до обществените и частните предприятия и организации. 45. Повечето, но не всички, приходи на организациите с идеална цел представляват по-скоро трансфери на доход, отколкото спечелен доход. Следователно, тази част от техните приходи не представлява новосъздадена стойност и не е част от брутния национален продукт. (Ходжкинсън и Вайцман, 1984 г., с.45). 46. Бен-Нер и Ван Хумисен (1991 г.). 47. Ходжкинсън и Вайцман, в цитирания труд. От 1979 г. професор Джон Саймън от Университета по Право в Иейл посвети подробно изследване на мащабите и ефективността на ОИЦ. 48. Пак там. 49. Вж. Еби (1982 г.) и Волф (1982 г.) 50. Вж. Еби, същия труд, с. 31-32. 51. Волф (1982 г., с. 10). За по-подробно разглеждане на сектора на организациите с идеална цел, вж. Бен-Нер и Ван Хумисен (1990 г.). 52. Вж. Олсън (1982 г.). 5. Непазарни дефекти и анализ на обществената политика Теорията за пазарния срив, представена в трета и четвърта глава, е от съществено значение за появата и развитието на нова академична и професионална сфера на анализа на обществената политика. Настоящата глава внася разнообразие в темпото и тематиката в сравнение с досегашните, като изследва връзката между теорията за непазарните несъвършенства и практиката на политическия анализ. Един кратък преглед на произхода и развитието на този анализ дава основата на дискусията. От 1970 година насам в САЩ са въведени около четиридесет програми в сферата на висшето професионално образование за подготовка на кадрите в нововъзникналите области на обществено – политическия анализ и общественото управление. Сред най-големите учебни заведения, предлагащи академични програми в тази сфера, са Калифорнийският университет Бъркли, Харвард, Йейл, Карнеги Мелън, Колумбийскят университет, Дюк, Мичиган, Пенсилвания, Минесота, Принстън, Рочестър, Тексас и университетът за икономически науки РАНД. В рамките на тези програми се присъждат степени “магистър” и “доктор” на около 1500 студенти годишно.17 В момента повече от 10 000 длъжности във федералното, щатското и местното управление носят служебната характеристика политолог. Частният сектор, особено в големите многонационални компании или конгломерати, които често си взаимодействат с обществения сектор, проявяват все по-голям интерес към наемането на завършили тези специалности служители. Уменията им се разглеждат като конкурентно предизвикателство или като допълнение към уменията и професионалната подготовка, които те са получили в бизнес университетите.18 Нещо повече, областта на политическия анализ достига такова равнище на развитие, че през 1979 г. се създава професионално сдружение – Асоциация за обществено-политически анализ и управление – а през 1980 г. се основава и официалното списание на асоциацията – “ Списание за политически анализ и управление”. Обществено-политическият анализ може да бъде дефиниран като практическо приложение на научните методи към проблемите на политическия избор и провеждането му във вътрешните и външни работи и в националната сигурност. Казано по-точно, тази област води началото си от прилагането на методите на микроикономиката в анализа на проблемите на националната сигурност през 50–те и началото на 60–те години. Приложението на тези методи беше разширено по-нататък в развитието на планирането, програмирането, и системите на бюджетите (ППСБ), насочено към въпросите на политиката в такива сфери на вътрешния живот като здравеопазване, енергетика и образование, в началото и края на 60-те години.19 Какво отношение има политическият анализ, който на пръв поглед се отклонява от темата на тази книга – пазар и правителство? Отговорът е, че за непазарните несъвършенства, развита в предходните глави е полезно допълнение към стандартните методи, свързани с политическия анализ. Политическият анализ – така, както обикновено се прилага, преминава през следните етапи:
Това, което тази стандартна последователност пропуска, е внимателното отчитане на капризите и предвидимите провали в действията на правителството, които неминуемо изникват, когато на не безгрешни агенции с присъщите на всички непазарни организации структури и поведение се възложи отговорността за превръщането на избраната политика в реални действия. Това, което липсва в стандартната аналитична последователност на повечето политически анализи, обикновено се нарича “липсващият раздел”, а именно разделът, посветен на осъществяването на избраната политика.20 Точно тук теорията за непазарните дефекти може да помогне за усъвършенстването и разширяването на политическия анализ. Дори и сложният и съвършен политически анализ обикновено пренебрегва въпроса за практическото осъществяване. Политическите изследвания рядко повдигат и почти никога не отговарят на такива въпроси като “кой” “какво” трябва да направи и “кога” да го направи, при каква прогнозируема съпротива, модификации и компромиси, в зависимост от това дали е избран вариант А пред Б и В. Що се отнася до практическото осъществяване, негласно се приемат думите на Наполеон: “On s’engage et puis on voit” (“Направи и после чакай и виж”). Следователно аналитиците безусловно приемат, че разходите и приходите – такива, каквито са моделирани в анализа – няма да бъдат променяни в процеса на практическото осъществяване. В действителност това, което обикновено става, се отклонява драстично от приетото. Програмите и начините за действие често се променят радикално в процеса на практическото им осъществяване. Например много изследвания, свързани с развитието и овладяването на нови оръжейни системи, илюстрират как трудности в практическото им осъществяване водят до драстични изменения в първоначалните очакваните резултати. Пример в това отношение са ex post анализите на десетки оръжейни системи, разработени във САЩ, които показаха, че разходите за една система нарастват средно три пъти (след като се отчетат различията в технологиите, изпълнението, мащабите на разпространението и т.н.), за времето от началото на нейното разработване до инсталирането на готовата система.21 Нашата досегашна дискусия върху проблема за непазарните дефекти ни дава възможност да се обърнем към въпроса за това как изучаването на обществената политика може по-успешно да предвижда и преодолява трудностите при практическото и осъществяване. Типичното за стандартните политически изследвания избягване на проблемите на практическото прилагане на държавната политика с право се нарича “липсващият раздел”. Феноменът непазарен дефект предвижда по-голямата част от трудностите и провалите, които този раздел би трябвало да разгледа. Интересът към въпросите на практическото осъществяване нараства съществено с развитието на политическия анализ и намери израз в няколко наскоро излезли книги и изследвания, както и в учебните програми на университетите.22 Настоящата дискусия акцентира върху големите различия между първоначалната идея на програмата и начина, по който те се осъществяват, отсъствието на подходящи методи за прогнозирането и отчитането на тези несъответствия, а оттук и неуспеха на практически всички политически анализи да се занимаят систематично с въпросите за практическото осъществяване. Преходът от тези оправдани критики към усъвършенстването на анализа на практическото осъществяване изисква една приемлива парадигма. Начинът на разглеждане на пазарните дефекти в третата и четвъртата глава може да бъде тази парадигма, а именно един начин за анализиране на това как усилията на обществената политика (т.е. непазарния сектор) да компенсира пазарните дефекти могат да не успеят да постигнат преследваните цели, и при това по предвидими начини. Предвиждането на непазарните дефекти може да бъде изключително полезно за условията да тяхното избягване, както и за разработването на смесени пазарни и непазарни алтернативи, които ще отслабнат най-нежеланите последици от всяка една от тях. Анализът на обществената политика може да реши по-ефективно въпросите за практическото й осъществяване, като допълни споменатите по-горе традиционни аналитични процедури с теорията за непазарните дефекти, дискутирана в предишните глави. Причините за неуспехите (нарастване на разходите и по-ниска от очакваната ефективност) при осъществяването на държавната политика, насочени към коригиране на пазарните несъответствия, са заложени в предсказуемите несъответствия на самите непазарни дейности. Следователно анализът на практическото осъществяване като допълнение към традиционно следваните процедури в политическите изследвания може да спечели, ако се приложи теорията на непазарните дефекти, изложена в тази книга. Целта на приложението на тази теория е да се подобрят сравненията на разходите и ефективността на алтернативни държавни подходи и програми, както и между тях и пазарните решения, или между комбинация от пазарни и непазарни варианти. Теорията и типологията на непазарния дефект може да послужи като ръководство за прогнозиране на пътищата, по които разходите на непазарните програми могат да нараснат или ефективността да се намали по причини, които често се пренебрегват в повечето изследвания на държавната политика. Като резултат от това могат да се направят по-полезни сравнения на разходите и ефективността при избора на пазарни или непазарни решения. За тази цел трябва да се разграничат два аспекта на анализа на практическото осъществяване: (1) описателен и (2) нормативно-творчески.
А. Ако се възприеме политика А, В или С, какви точно задължения трябва да се възложат и на кои държавни ведомства, организации и служби? Б. Доколкото тези организации вече съществуват и не се налага да се създават наново, кои са вътрешните норми и частни цели, които ги мотивират, и как това влияе върху поведението на организацията? (Ако се разгледа начинът на функциониране на тези организации, изникват следните въпроси: как на практика се измерва тяхното производство и как се оценяват успехът и ефективността на тяхната дейност? Дали служителите се възнаграждават за увеличаване, оправдаване или съкращаване на разходите, за създаването или противопоставянето на нови технологии или за противопоставяне за такава, че обективно оценяване на технологичните варианти, за свързването на институцията с нови информационни източници и в същото време ограничаване на достъпа на външни лица или за улесняването на информационните потоци от и към други институции?). Ако разглежданата политика изисква създаването на нови административни звена, могат ли съответните вътрешни норми и начинът, по който те ще влияят на поведението на звената, да бъдат предвидени (чрез видимата връзка между дадени политически решения и подкрепящите ги групи от интереси, например между управлението “Стратегическа отбранителна инициатива” и авиационната индустрия)? Могат ли вътрешните норми на институцията да бъдат променени като се преработи програмата – например чрез договори с фиксиран размер на разходите или разпределение на риска, които насърчават ефективността на правителствените участници в договора и на административните агенции? Как тези процедури ще повлияят върху поведението на организациите и за какъв период от време? В. Какви външни ефекти ще се появят в резултат от алтернативните политики – в какви срокове и с каква вероятност – може би в сфери, които са отдалечени от определената в разгледаните програми цел? Например, очевидно цената на усилията за налагане на “доброволни” квоти върху южнокорейския и бразилския експорт на стомана и японския износ на коли за САЩ е да се даде глътка въздух на задавящата се стоманена и автомобилна промишленост. От друга страна, не се отчиташе систематично влиянието на тези рестриктивни мерки върху способността на Южна Корея и Бразилия да обслужват огромните си задължения към американски търговски банки (в средата на 80-те години възлизат на 90 милиарда долара за Бразилия и над 40 милиарда долара за Южна Корея). В случая с Япония не беше прогнозирано, че “доброволните” квоти ще предизвикат японските производители да се ориентират към по-високо качество, по-висши технологии и по-високи цени на износа на коли за САЩ. Тези неочаквани странични ефекти бяха предсказуеми, но непредсказани и неосъзнати последствия от наложените по-рано квоти. От гледна точка на аналитика допускането на подобни неочаквани външни ефекти е упражнение в предвиждане на това, което в противен случай би било пренебрегнато. То е пример на вторичен външен ефект в смисъла на типовете непазарен дефект, описани в трета глава, но такъв, който би могъл да бъде отчетен в политическите анализи, а не игнориран. Г. Може ли на основата на данните от дейността на съответната агенция и внимателното изследване на алтернативните политически варианти за възможно наличие на непоследователни или невключени в точка (б), да се прецени перспективата за поява на излишни или нарастващи разходи, свързани с възлагането на отговорност на тази агенция? Могат ли да се изчислят свързаните с оценката на разходите взаимовръзки (както в примера с оръжейната система, на който се позовахме по-горе), за да се изрази изместването на разходните функции нагоре, което вероятно ще се прояви с времето? В случая на разработването и разпространяването на оръжейни системи такива преценки на възможното нарастване на разходите могат да послужат за по-реалистична база за вземане на решението кога и дали да се продължи работата по дадена система. Д. И накрая, в съответствие с начина, по който всеки от разгледаните подходи в политиката или програми се очаква да действа, какви правомощия да бъдат представени и на кого? Според различните алтернативи какви промени ще настъпят не само в разпределението на доходите, но и на властта, която може да бъде упражнявана в някои части на обществения сектор върху други, както и върху частния сектор и отделните членове на обществото? (Една от безусловните предпоставки за т. нар. “нов федерализъм” е, че той може да доведе до намаляване на прекомерната концентрация на властта във федералното правителство чрез известно делегиране на отговорностите на щатско и местно равнище или на частния сектор.) Ясно е, че на много от гореспоменатите въпроси не може да се даде еднозначен и точен отговор. Вместо това отговорите по всяка вероятност ще са под формата на преценки и мнения, предмет на критични оценки от страна на трезвомислещите хора, дори след извършване на емпирична работа по събирането на обективна информация. Въпреки това даже и нееднозначните отговори, отразяващи различните оценки, биха били ценни допълнения към нормативните измерения на анализа на практическата осъществимост.
Втората цел е да се улеснят сравненията между действителните несъответствия, свързани с пазара, и потенциалните несъответствия, свързани с осъществяването на разглежданите непазарни действия за тяхното преодоляване. Съпоставянето на пазарните дефекти, които трябва да бъдат компенсирани, с очакваните непазарни дефекти от самите произтичащи мерки, ще позволи да се направи оценка, каквато рядко се среща в предишните политически анализи и която сега вече трудно ще бъде избегната в бъдещите изследвания. Това сравнение е подобно на това, което нарекохме “нулев бюджет” в дискусията върху планирането, програмирането и бюджетирането на системите. Несъответствието при даден пазарен резултат при слаба държавна намеса или без държавна намеса (т.е. нулев бюджет) може да бъде за предпочитане пред несъответствието на компенсиращите непазарни действия. Третата цел на използването на парадигмата за непазарния дефект е да стимулира въображението: нови идеи за политики и програми или комбинации между разглежданите варианти на части от тях или между напълно различни подходи към проблема. Системната съпоставка между пазарните и непазарните дефекти в дадена проблемна област (втората цел) и между потенциалните непазарни дефекти, свързани с различни алтернативни политически варианти (първата цел), би довела до резултат, който доктор Самюел Джонсън свързва с перспективата да бъдеш обесен – т.е. пълна концентрация на вниманието. Така може да се стимулира намирането на нови варианти или откриването на пътища за усъвършенстване на съществуващите. Ако преди бяха нужни непазарни решения като противодействие на пазарните дефекти, сега се нуждаем от разработването на контрамерки срещу непазарните дефекти (т.е., “контра – контрамерки” срещу пазарните дефекти). Освен оценка на съществуващия комплекс от възможности нормотворческата част на анализа на практическото осъществяване трябва да се насочи и към следната група въпроси, които са също толкова важни и трудни за решаване, колкото и предишните: А. Съществуват ли относително прости и лесно управляеми и приемливи готови решения на проблемите във функционирането на пазарите, които могат значително да облекчат осъзнатия пазарен дефект? Б. Могат ли да се намерят политически решения, които, признавайки необходимостта от непазарна намеса поради огромните несъответствия на пазара (например в случая с големите външни ефекти), да се опитат да запазят определени ценни характеристики на пазарните равнища (например конкуренцията между няколко производители, осезаемо и прозрачно измерване на резултатите от дейността, изгодни такси за ползването на някои обществени услуги и приложение на еквивалент на модела “център за печалба” в управлението на правителствените организации)? По-специално могат да се изберат механизми за “реприватизация” на определени обществени услуги, например чрез използването на държавно финансирани ваучъри за “покупка” на образование или чрез открити търгове за частни контракти за изхвърляне на отпадъци или извършване на пощенски услуги.24 В. Могат ли да се усъвършенстват измерителите на непазарното производство, така че да се ограничат непазарните дефекти, дължащи се на липсата на подходяща измерителна единица? Например, може ли качеството на преподаване в училищата са бъде измерено по-точно чрез отчетения със стандартните тестове успех на учениците, отколкото чрез завършените от учителите квалификационни курсове по педагогика? Могат ли да се разработят тестове за връзките или тяхното отсъствие между междинните резултати, които често се отразяват във вътрешните норми, и очакваните или преследвани от агенцията крайни резултати? Г. Могат ли вътрешните норми (критерии, цели), определящи стимулите за поведението на организациите и индивидите, да бъдат ревизирани по такъв начин, че да се обвържат по-тясно с очаквания краен резултат?25 (Например може ли да се оцени по-ефективно дейността на ведомствата, упражняващи контрол върху въоръженията, като се сравни по-скоро вероятността от дестабилизиращи промени във въоръжените сили на противника, с или без договор, а не чрез това дали е подписан договор или не? Д. Може ли в новите програми и политики да се вградят системи за по-точна информация, за обратна връзка и оценка на резултатите, за да се намали риска от кооптация от група клиенти или да стане обществено достояние, ако се направи. (Например публикуването на някои случаи и инциденти, свързани с въздушния транспорт в района на големите летища би помогнало на пътниците да решат кога и къде да пътуват.) Нормативните въпроси на анализа на практическото осъществяване са не по-малко съществени от въпросите, свързани с описателните аспекти, които разгледахме по-рано. В най-добрия случай резултатът от опитите да се отговори систематично на въпросите на осъществяването, произтичащи от парадигмата на непазарния дефект, вероятно ще бъдат неопределени отговори. Но дори и без категорични и изчерпателни отговори, пък и без каквито и да било отговори, от подобни занимания има немалка полза. Разглеждането на въпросите в специфичния контекст на политиката изисква те да бъдат преформулирани прецизно, съобразно този контекст. При всяка политическа алтернатива основните въпроси за практическото й осъществяване (кой, как, кога и какво трябва да направи) не могат да бъдат избегнати. Трябва да се обърне изключително внимание на това, което се пропуска от практически всички политически изследвания, и на онова, което е допринесло значително за неуспеха на много провеждани политики. В обобщение, предпоставката за анализа за практическото осъществяване е, че предупреденият е по-малко уязвим. От прехода от анализ към избор и прилагане на алтернативите на държавната политика познаването или способността да се предвиждат видове, източниците и механизмите на непазарните дефекти могат да спомагат ако не те да бъдат избегнати, то поне значително да се смекчат. Анализът и предвиждането на проблемите при осъществяването на обществената политика има обща цел с редица други подходи за анализ. Например компютърните симулации и ръчните или човешки “игри” се опитват да проследят разнообразните последици, произтичащи от първоначално приетите условия, когато тези условия се усложняват от намесата на държавната политика и от избора на конкретни практически действия от страна на участниците. В хода на тези симулации и игри ще се проявят различните източници и видове пазарни дефекти. По-доброто и по-пълно предвиждане на вероятните недостатъци може да подпомогне разработването на измерители или предприемането на превантивни мерки, които да предотвратят непазарните дефекти. Дори ако останалите дефекти са все още значителни, това все пак е по-добре от нищо.
Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 2.62 Mb. Сподели с приятели:
|
, 
или поне поемат разликата между пълните разлика между пълните разходи и сумата, платена от първата група. q* вероятно ще попадне в точката, в която пределната ефективност на политическата подкрепа е равна на тази на политическото противодействие. За да се избегне тавтологията, е необходимо елементите на политическата ефективност (например организационното умение, натискът от средствата за масова информация), отнасящи се за печелещата и губещата част от обществото, да могат да се оценяват отделно от резултатите на непазарната дейност.
са изкуствено завишени от вътрешните норми на производителите в непазарния сектор. Ако нарастването на разходите, предизвикано от използването на вътрешните норми, бъде премахнато, тогава те ще са по-малки, а оптималното равнище на реалното производството в непазарния сектор ще е по-високо, при условие, разбира се, че приемем оценките за j-тата единица за верни (вж. втора глава, девета бележка).
са пределните разходи за вътрешната норма р, свързана с производството на j-тата единица от s-тото обществено благо. Точно както поради наличието на външни ефекти пазарът не разполага с пряк механизъм за достигане на оптимум, така и държавният сектор не разполага с какъвто и да е механизъм за постигането на оптимума поради действието на вътрешните норми, описани по-горе.