Основният икономически избор Пазарни дефекти
Предимствата и недостатъците на количествените сравнения
Изтегляне 2.62 Mb.
|
Предимствата и недостатъците на количествените сравненияТъй като ефективността най-лесно се поддава на количествено измерване измежду другите критерии, разгледани по-рано, естествена е тенденцията да се акцентира върху нея ако се сравнява функционирането на пазарната и непазарната система. Това ни напомня приказката за този, който си търси ключа където е светло, а не където го е изпуснал. Един строг критик не без основание би казал, че съвременните обществени науки като цяло и икономическата наука в частност се занимават все повече с това, което е измеримо и количествено определимо, отколкото с това, което е важно и съществено. Макар че тази критика има известно основание, можем да й противопоставим без излишно многословие достатъчно убедителни аргументи за предимствата на количествената измеримост. Изборът между пазарната и непазарната алтернатива и различните възможни комбинации между тях изисква важни, а понякога и с решаваща тежест количествени преценки, свързани с по-трудно поддаващите се на количествено измерване критерии за справедливост, участие и отчетност. Но самите количествени преценки могат да бъдат подпомогнати и уточнени от една по-ясна оценка за това дали един или друг избор е свързан с повишение или понижение на ефективността и ако е така, колко точно е това увеличение или намаление и с кои от вариантите е свързано. Например, дори ако вариант А изглежда за предпочитане пред вариант Б от съображения за справедливост, участие или отчетност, при вземането на решения обикновено е важно да се определи размерът на евентуалната загуба на ефективност, произтичаща от избора на единия или другия вариант. В редките случаи на пълно превъзходство между или сред различните алтернативи отговорът е нула, т.е. вариант А е по-добър от Б не само от гледна точка на качествените критерии за справедливост или участие, но и поради това, че същевременно не е свързан със загуба на ефективност в сравнение с вариант Б. По-често обаче се постига компромис между тези измерения. Например увеличаването на размера на преките социални плащания или предоставянето на преки помощи за социално слаби чрез отрицателен подоходен данък може да изглежда социално привлекателно от гледна точка на справедливостта. Но ако първият вариант съкращава предлагането на работна сила с, да кажем, 3%, а вторият само с 1%, то той е може би по-добрата политика за постигане на желаната промяна в разпределението на дохода. Дори ако в основата на запазването вместо закриването на военна база на едно или друго място или на възлагането на държавна поръчка на един или друг участник в търга лежат съображения от социално или екологично естество, а не съображенията за ефективността, все пак е важно да се установи размерът на загубата в ефективността, дължаща се на действия от позициите на тези съображения, в сравнение с резултатите от варианта, избран единствено според критерия за ефективност. И така, размерът на загубата или нарастването на ефективността е от значение дори когато бремето на избора пада върху качествените, социални и оценъчни основания. В обобщение съществуват достатъчно убедителни и неоспорими аргументи за значението на загубата или нарастването на ефективността при сравнението на алтернативни политики и действия, при условие, че не се изпадне в другата крайност да се приема или претендира, че тези съображения са, или трябва да бъдат, изключителната или решаваща основа на избора между различните алтернативи. И обратно, при отстояване на позицията, че дадени алтернативи са за предпочитане от съображения, различни от тези за възможни загуби или нарастване на ефективността, не трябва да се пренебрегва значението на калкулирането на размера на този критерий. Сравнения на микро и макрониво Цитираният по-рано труд на Борхердинг, Померен и Шнайдер обобщава резултатите от 50 емпирични изследвания, свързани главно с ефективността на микроравнище - алокативната ефективност в определени сфери на производството и услугите. Изследването на Борхердинг се концентрира основно върху сравненията между частни и обществени производства (федерални, щатски и местни) в САЩ, Германия, Швейцария, Австралия и Канада по отношение на относителната им производствена ефективност (т.е. разходите за производството на повече или по-малко еднородни единици от даден продукт или услуга) в деветнадесет сфери на дейност: въздушен транспорт, банки, автобусен транспорт, хигиенни услуги, събиране на данъци, електроснабдяване, противопожарна охрана, горско стопанство, болници, жилищно строителство, застрахователни услуги, поддръжка и ремонт на океански танкери, железопътно строителство, събиране на отпадъци, спестявания и кредити, кланици, водоснабдяване и метеорологични служби.1 В четиридесет от петдесетте разгледани изследвания предлагането от частния (т.е. пазарен) сектор е по-ефективно от предлагането на държавния (непазарен) сектор. В три проучвания (свързани с електроснабдяването, болниците за ветерани и събирането на отпадъци) непазарното обслужване се оказва по-евтино от пазарното. В пет проучвания (касаещи канадските железници, събирането на отпадъци в Сейнт Луис и Минеаполис, електроснабдяването в различни райони на САЩ и продажби на застрахователни полици и военнослужещите в Западна Германия) резултатите не показват никаква разлика в производствената ефективност на обществения и частния сектор, а в две изследвания резултатите са твърде неопределени, за да се направят някакви заключения. В приложение Б под формата на таблица е представено резюме от проучванията на Борхердинг и колегите му, както и от неотдавнашните изследвания на Осбърн и Геблър (1992 г.) и на Фицджералд (1988 г.), които сравняват извършването на услуги от обществения и частния сектор в областта на здравеопазването, транспорта, събирането на отпадъци, ремонта на самолети и опазването на околната среда. Други проучвания показват подобни резултати. Например, според доклада на губернатора на окръг Лос Анджелес, в резултат от програмата за прехвърляне върху частни предприемачи на функции, изпълнявани по-рано от обществени институции, са реализирани икономии в размер на 35% за 1985 г. На основата на приватизационната програма на Лос Анджелес, обхващаща медицинските и управленските услуги, обработката на информация, паркове и почивно дело, обществени социални услуги и други, са сключени договори за извършване на услуги на стойност 43 млн. долара годишно, които се оценяват на 66 млн. долара, ако се осъществяваха от институции към местните органи на властта.2 Друг анализ, направен през 1984 г. за Министерството на жилищното строителство и градоустройство на САЩ, установява, че разходите на градски организации за улично строителство са с 96% по-високи в сравнение с тези на частни предприемачи, осъществяващи същата дейност. За други дейности тези цифри са съответно: почистване на улиците - 43%, охрана на жилища и обществени сгради - 73%, поддръжка на пътните знаци - 56%, подрязване на дърветата - 37%. Във всеки един от тези случаи се отчитат разликите в качеството на предлаганата услуга.3 Още един пример ни предоставя и анализът на 235 договора, възложени от Министерството на отбраната на САЩ за финансовите 1981 и 1982 година. Според Отдела за управление на бюджета (ОУБ) разходите по дейността на частните предприемачи са с 24 % по-ниски от офертите, представени от работещите в тези институции, още повече, че те вече са били съкратени средно със 7%. В резултат Федералният отдел за политиката по обществените поръчки към ОУБ заключава, че "вследствие от конкурентния процес са реализирани икономии, надвишаващи общо 30%". Едно изследване на Ранди Рос от 1988 г., предприето първоначално като докторска дисертация в университета РАНД, представя по-разнородни и сложни сравнения на обществения и частния сектор, отколкото цитираните дотук. Рос сравнява резултатите на държавния и частния сектор в три сфери - енергетиката, психическото здраве и училищния автобусен транспорт. Той установява, че държавният сектор разпределя електроенергията явно по-ефективно в сравнение с регулираните или нерегулирани частни фирми по причини, които според Рос са свързани с качеството на управлението на държавния сектор в тази област, свръхкапитализацията на регулираните от държавата частни фирми или пък по-високите разходи по продажбите и рекламата. За разлика от това, в сферата па психическото здраве Рос установява, че производствената и осигурителната функция се осъществяват по-ефективно от частния сектор, отколкото в държавния, макар че съображенията за справедливост, участие и отговорност дават основание да се приеме, че тази област се числи към задълженията на държавния сектор. И накрая, по отношение на училищния автобусен транспорт Рос установява, че по принцип частният сектор функционира по-ефективно, но определени институционални форми, съчетаващи дейността на частния и обществения сектор, функционират почти толкова добре, колкото и частният сектор, взет отделно. Очевидно наличието на активна частна транспортна мрежа действа като стимул за ефективността на управата на обществените училищни автобуси, който не би съществувал при отсъствието на такава конкуренция.5 Както вече споменахме, направените от Борхердинг и неговите колеги проучвания, както и другите сравнителни анализи, на които се позовахме по-рано, се концентрират върху това, което аз нарекох микроикономическа ефективност, а именно - вложените средства за производството на даден продукт или за извършване на дадена услуга в даден момент от времето. Един различен подход за сравнение на пазарните и непазарните резултати, отнасящ се до това, което аз ще определя като макроикономическа ефективност, е представен в емпиричните изследвания на Кийт Марсдън от Световната банка и от един автор от РАНД. Докато проучването на Борхердинг засяга главно определени сектори или отрасли на отделните национални икономики в даден момент от време, макроикономическият анализ се занимава със сравнения между различните държави по отношение на съответните темпове на икономически растеж във времето. Борхердинг акцентира върху алокативната ефективност, докато Марсдън и РАНД се занимават с действието на динамичната ефективност.6 Един от сериозните проблеми на макроикономическите сравнения между страните по отношение на разграничението между пазара и държавния сектор е изборът на подходящ мащаб за измерване на относителния размер на пазарния и непазарния сектор. В своите изследвания Марсдън се занимава главно с връзката между данъците и икономическите резултати, докато анализът на РАНД се концентрира предимно върху държавните разходи и данъчните приходи като показатели за относителния размер на непазарния сектор. И двата измерителя - данъците и държавните разходи - в най-добрия случай дават само представа за мащаба и обхвата на непазарния сектор. Държавните разходи може би са предпочитан показател, защото са по-всеобхватна величина: тъй като в повечето страни бюджетът е по-често дефицитен, отколкото уравновесен или с излишък, държавните разходи ще включват, но обикновено ще надхвърлят, данъчните постъпления. Въпреки това данъците и разходите могат погрешно да представят мащабите на непазарната активност и държавната намеса. Например държавните разходи като част от БВП в Германия през 1989 г. бяха малко по-ниски (46%), отколкото във Франция (49%),7 но френската икономика е много по-дирижирана - т.е. подложена на влиянието и контрола на непазарния сектор - отколкото неконкурентната и пазарно ориентирана икономика на Германия. По същия начин делът на държавните разходи в БВП на Южна Корея за 1989 г. (17%) е почти същият като този в Индия (18%), въпреки че ролята и жизнеспособността на пазарния сектор в Корея са определено по-големи, отколкото в Индия.8 Проблемът е, че държавните разходи или данъчни приходи показват само частично мащабите на непазарна намеса или контрол. Държавната, регулативна, законодателна и бюрократична намеса може да е по-силна или по-ограничена, въпреки че нито държавните разходи, нито данъчните постъпления могат вярно да отразят ролята и реалната власт на непазарния сектор.9 Овен това данните за държавните разходи в националните сметки на различните държави често включват различни пропорции на трансферните плащания, вместо единно да отразяват само или главно произведената от непазарния сектор добавена стойност към националния продукт. Въпреки това трансферните плащания са свързани с разграничението между пазарния и непазарния сектор, тъй като разкриват един аспект от влиянието на непазарния върху пазарния. Емпиричните изследвания на Марсдън са изградени върху находчиво избран модел, включващ десет двойки страни, наблюдавани за периода 1970 -1979 г. Всяка двойка страни има приблизително един и същ доход на глава от населението, но коренно различен дял на данъчните приходи в БНП. Така всяка двойка включва по една страна с ниско и една с високо равнище на данъчните приходи, като годишният доход на глава от населението за десетте двойки страни се движи в границите между 200 - 300 и 8 800 -12 000 $, по курс на долара от 1979 г.10 Марсдън съпоставя средната стойност на реалния годишен темп на растеж за всяка от 20-те страни през 70-те години с дела на данъчните приходи в БВП на съответната страна. Както вече бе отбелязано, тази пропорция е важен, макар и несъвършен показател за действителния размер и мащаб на непазарния сектор. Основният резултат от изследването на Марсдън е изведената статистически значима отрицателна зависимост между темповете на растеж и дела на данъчните приходи в БВП: средно за извадката на всеки 1% нарастване в пропорцията между данъчните приходи и БВП реалният годишен темп на растеж намалява с 0,36%. Освен това почти 45% от колебанията на средния годишен темп на растеж на всяка една от десетте страни в модела се обясняват с колебанието на съотношението между данъчните приходи и БВП за съответната страна.11 Основните резултати от изследването на Марсдън са обобщени в таблица 7.1. Таблица 7.1. Регресионен анализ на икономическия растеж и данъчните постъпления за някои държави за периода 1970 - 1979 г.
Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 2.62 Mb. Сподели с приятели:
|