Основният икономически избор Пазарни дефекти
Изтегляне 2.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- http://easibulgaria.org/books/charles/mks.bmp Таблица 7.2
- Обяснителни бележки
- Заключение: изборът между пазара и държавата
|
Източник: Кийт Марсдън, "Връзки между данъците и икономическия растеж: някои емпирични доказателства", вътрешен работен документ N 605 на Световната банка, Вашингтон, О.С, 1983 г. а. Икономическият растеж е измерен като средногодишен темп на изменение на реалния БВП за периода 1970 - 1979 г. По-рано разгледахме справедливото разпределение като критерий за сравненията между пазарния и непазарния сектор. Марсдън също достига до извода, че за двойките страни с ниски и високи приходи от данъци връзката между високия растеж и ниския относителен дял на данъчни приходи не е за сметка на справедливостта в разпределението на доходите, нито пък за сметка на растежа на потреблението, подобряването на държавните услуги или за сметка на повишаването на общественото благосъстояние (изразено чрез промените в равнището на детската смъртност и продължителността на човешкия живот).12 Макар че изследването на Марсдън има голямо значение, трябва да се направят някои уговорки при тълкуването на неговите резултати. Първо, както самият Марсдън изтъква, към данните, свързани с международни сравнения на доходите, изразени в долари, както и към темповете на растеж, трябва да се подхожда внимателно. Използването на доларовия стандарт за страни с различна икономическа структура, различни относителни цени, различно участие в международната търговия и различна степен на надценяване на националната валута може да доведе до съмнителни резултати. Второ, макар че той използва данни от най-добрите налични източници, това е сфера, в която и най-добрите данни не са достатъчно благонадеждни. И накрая, постиженията на дадена държава в сферата на икономиката - особено тези на по-малко развитите страни - зависят освен от данъчните приходи или относителния размер на пазарния и непазарния сектор и от много други фактори. Например икономическият растеж зависи в най-голяма степен от политическата стабилност, образованието, квалификацията и качеството на работната сила. Върху него също така влияят монетарната, валутната и външнотърговската политика на дадената държава. Очевидно тези важни политически измерения не се отразяват нито в дела на приходите от данъци в БВП като мярка за размера на непазарния сектор, нито в държавните разходи, използвани в изследването на РАНД като измерител, което ще разгледаме по-нататък. Както и проучването на Световната банка, емпиричният анализ, направен в РАНД се концентрира върху сравненията между отделни страни за по-дълги периоди от време.13 И тук, както в изследването на Марсдън, мерната единица при оценката на икономическите резултати е годишният темп на растеж на реалния БВП. Основните различия между проучванията на РАНД и Марсдън са следните: 1. Извадката на РАНД е малко по-голяма - 27 вместо 20 страни. При тяхната селекция ние изхождахме главно от наличието на сравнително благонадеждни и съпоставими данни, докато Марсдън използва двойковия метод на подбор. Страните от нашата извадка имат широк диапазон на различия в размера на дохода на глава от населението и равнището на развитие, но ние не групирахме така внимателно страните с еднакво равнище на дохода, както Марсдън. 2. Нашата извадка включва тринадесет държави с по-висок национален доход (Австралия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Великобритания, САЩ и Западна Германия), девет държави със среден размер на националния доход (Аржентина, Бразилия, Чили, Коста Рика, Доминиканската република, Мексико, Парагвай, Южна Корея и Тунис) и пет страни с нисък национален доход (Индонезия, Кения, Малави, Тайланд и Заир).14 В първата група попадат страни с доход на глава от населението над 2600 долара, във втората - между 1300 и 2600 долара, а в третата - под 1300 долара годишно. 3. Първоначалното проучване на РАНД покрива периода 1972 - 1982 г., а това на Марсдън - от 1970 до 1979 г. Изследването на РАНД беше осъвременено, като бе включен и периодът 1983-1987 г. 4. В регресионния анализ сме използвали общите държавни разходи и данъчните приходи като независими променливи, за разлика от Марсдън, който си служи за тази цел само с данъчните постъпления. И в двата случая, променливите на държавните разходи и данъчните приходи са представени като компонент на БВП. Интересно е да се отбележи, че корелацията между брутните съвкупни държавни разходи и данъчни приходи за 27-те страни в извадката е висока, съответно - 0,96 за периода 1972 - 1982 г. и 0,93 за годините от 1983 до 1987 г., така че в това отношение резултатите няма да се различават съществено. От гледна точка на акцента на тази книга върху пазара и държавата използването на съвкупните разходи изглеждат по-подходящ за нашата цел.
Регресионен анализ на икономическия растеж, държавните разходи и данъчните постъпления за някои страни за периода 1972 - 1982 г.
Източници: Международен валутен фонд, "Международна финансова статистика", 1984 г., и "Държавен финансов статистически годишник", 1984 г. а. Икономическият растеж е изчислен като средногодишното процентно изменение на реалния БВП за периода 1972 - 1982 г. В скоби е показана Т-статистика. б. R2 е коригиран така, че да позволи използването на малки извадки.
Във връзка с интерпретацията на тези резултати трябва да бъдат направени някои възражения и уговорки подобно на тези, засягащи резултатите на Марсдън. На първо място, има още много да се желае по отношение на данните за отделните държави и различните периоди, използвани в регресионния анализ, затова и резултатите трябва да се възприемат по-скоро като предполагаеми, а не като окончателни. Второ, резултатите на РАНД и Световната банка се основават на изключително опростени модели, които не отчитат различията в степента на държавно регулиране между отделните държави; в монетарната, фискалната, валутната и търговската политика, в технологиите, равнището на капитала, в качеството на работната сила или съществуващите условия на политическа стабилност и сигурност. Както бе описано по-рано, в изследванията си Марсдън отчита разликите в равнището на дохода на глава от населението, като групира страните с приблизително еднакъв доход по двойки, а в проучванията на РАНД това не е взето предвид. (Всъщност и по двете страни на въпроса могат предварително да се приведат аргументи - за това дали държавите с по-висок доход се развиват по-бързо или по-бавно от държавите с по-нисък доход - така че да не се жертва голяма част от убедителността на модела, използващ извадка от страни с висок, среден и нисък доход, ако се изпусне променливата за дохода на глава от населението.) Трето, като се има предвид несъвършенството на модела на РАНД не е учудващо, че само една умерена част от колебанията между темповете на растеж на различните страни се обяснява с колебанието в относителния дял на държавните разходи за страните, включени в извадката: 32% от различията за цялата извадка, 30% за страните от ОИСР и страните със среден доход и 77% за страните с нисък доход. Що се отнася до ОИСР и държавите със среден доход, този процент за периода 1983 -1987 г. е чувствително по-малък, отколкото за годините от 1972 до 1982 г. Като изключим влиянието на размера на непазарния сектор, изразен чрез правителствените разходи, голяма част от различията в темповете на растеж между страните се дължат на другите фактори, споменати по-рано.16 (По-учудващо е наистина, че този опростен модел обяснява толкова голяма част от колебанията, а не това, че тази част не е по-голяма.) Таблица 7.3 Регресионен анализ на икономическия растеж, държавните разходи и данъчните постъпления за някои страни за периода 1983 - 1987 г.
Източник: Международен валутен фонд, "Държавен финансово-статистически годишник", 1991 г. * Няма данни за държавните разходи на Заир. И накрая, трябва да се отбележи, че зависимостите, описани в проучванията на РАНД и Световната банка са предмет на продължителни изследвания и дискусии. Например разработките на Манкър Олсън за дългосрочния растеж не намират надеждна връзка между размера на държавния сектор и икономическия ръст, макар че признават наличието на слаба обратна зависимост от 70-те години насам.17 След като отчита влиянието на други фактори освен системните различия в ролята на държавата при сравнението на темповете на растеж на страните от ОИСР и източноевропейските държави от СИВ, Фредерик Прайър не открива разлика между темповете на реален растеж за периода 1950 - 1980 г. на съответните страни.18 Противно на получените от Прайър резултати изследването на Даниъл Ландо за връзката между държавните разходи за потреблението и икономическия растеж на глава от населението за годините от 1961 г. до 1976 г. достига до резултати, подобни на получените от РАНД и Световната банка.19 Въпреки това като приблизителна мярка за динамичната ефективност на функционирането на икономическите системи резултатите от проучванията на РАНД и Марсдън са последователни, взаимно подкрепящи се и значими. Независимо от факта, че съществуват редица други влияния - някои под контрола на отделните държави и тяхната политика, а други, като цените на петрола и международните условия на търговия, до голяма степен извън него - по принцип по - големият и нарастващ непазарен сектор се свързва с по - нисък темп на икономически растеж. Както бе отбелязано по-рано, икономическият растеж не е единственото важно съображение, което трябва да се отчита при оценката на икономическата и социалната система. Все пак той със сигурност е едно от важните измерения на основния икономически.избор, свързан с желаните мащаби на държавния сектор и пазара. Обяснителни бележки 1. Вж. Борхердинг, Померен и Шнайдер (1982 г.). 2. Меморандум на Джеймс К. Ханкла, губернатор на окръг Лос Анджелес, представен на Окръжния надзорен съвет ("Доклад за възложените от Съвета договори", 2.08.1985 г). 3. Вж. Стивънс (1984 г.). За тази справка, както и за следващата, съм задължен наЕ.С.Савас. 4. Отдел за управление на бюджета (1984 г.). 5. Този случай подкрепя предишните ни разсъждения за влиянието на изключителността на непазарното предлагане за изкуствено нарастване на разходите. Вж. Рос (1988 г.). 6. Вж. Марсдън (1983 г.). 7. Вж. ОИСР (1992 г.). Делът на Германия за 1989 г. вероятно се е повишил след обединението на Източна и Западна Германия през 1990 г. 8. МВФ (1991 г.). 9. За подобно мнение по въпроса вж. Шмит във Форте и Пийкок (1985 г.). 10. Вж. Марсдън (1983 г., таблица 2, с. 3). Десетте двойки държави на Марсдън, подредени по възходящ ред според дохода на глава от населението, са Малави (ниски данъчни приходи) и Заир (високи данъчни приходи), Камерун (ниски данъчни приходи) и Либерия (високи данъчни приходи), Тайланд и Замбия, Парагвай и Перу, Мавриций и Ямайка, Южна Корея и Чили, Бразилия и Уругвай, Сингапур и Нова Зеландия, Испания и Великобритания, Япония и Швеция. 11. Пак там. 12. Пак там/ страници 4 и 5. Марсдън оценява справедливостта в разпределението на дохода според дела от съвкупния доход, който получават 40-те процента най-бедни домакинства. 13. Това изследване е проведено от автора и Ранди Рос, възпитаник на университета РАНД. 14. Извадките на РАНД и Марсдън не включват страните/ изцяло зависими от износа на петрол, с изключение единствено на Великобритания. 15. За страните с нисък доход таблица 7.3 показва наличието на чувствителна обратна зависимост между дела на държавните разходи и средния растеж на БНП и отсъствието на зависимост между дела на данъчните постъпления и растежа на БНП. Този изненадващ резултат се дължи на относително ниската корелация (0,71) между дела на данъчните приходи и дела на държавните разходи за същите страни през периода 1983-1987 г. 16. Относително скромните стойности на R2 не са изненадващи и по друга причина. Като правило слабо развитите страни с нисък доход - някои от които са включени в извадката - обикновено имат нисък дял на държавните разходи в БВП поради характерния за тези страни относително висок дял на селскостопанско производство, което често остава извън вниманието на държавата. Интересното е, че тази структурна разлика намалява стойностите на К за страните с нисък доход в сравнение с тези, получени за цялата извадка. 17. Прайър (1985). В действителност системната променлива, използвана от Прайър за модел, показва отрицателен ефект за страните от СИВ с централнопланирани системи, което отговаря на резултатите, получени от РАНД и Марсдън. Но съответстващият коефициент в горната системна променлива е значим само при стойност от 15 %. Вж. Таблица 2 на Прайър (1985/ 213). Уточненията в неговия модел, включващи БВП на глава от населението като независима променлива, също може да притъпи част от ефекта на системната променлива. 18. Олсън (1982). 19. Ландо (1983). Заключение: изборът между пазара и държавата Каталог: books books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето books -> В обятията на шамбала books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год books -> Книга 2 щастие и успех предисловие books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга books -> Тантриското преобразяване Изтегляне 2.62 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||