Пазарни дефекти Непазарни дефекти

Паралелните категории не трябва да се възприемат погрешно. Наличието на четири категории дефекти във всяка от колоните на таблицата не означава, че общите ефекти от пазарните и непазарните дефекти са равни помежду си. Нещо повече, въпреки сходството в терминологията в двете колони недостатъците на непазарния сектор не са огледални образи или "двойници" на тези на пазарния сектор. Например външните ефекти на пазара се разглеждат паралелно с вътрешните норми на непазарните организации само защото по своята същност те са основни източници на недостатъци в условията на пазарния и съответно на непазарния сектор. В действителност външните ефекти на пазара са концептуално много по-близки до вторичните външни ефекти, отколкото до която и да е друга категория, стояща в колонката за непазарния сектор в таблицата.
Фигура 4.1 обобщава дискусиите в трета и четвърта глава, като показва как определени условия на непазарното търсене и предлагане водят до определени непазарни дефекти. Обозначените клетки на фигура 4.1 показват условията, които имат частично влияние върху съответстващите непазарни дефект, а празните клетки обозначават отсъствието на тези ефекти.
Табличната форма на представяне е удобен начин да се на­правят основателни заключения и да се избегнат неоснователните.
1. Типичните неуспехи на държавния сектор са не по-малко забележими, характерни или предвидими, отколкото са неуспехите, приписвани на пазара.

2. Типологията на характерните непазарни дефекти показва, че те са застрашителни по размер, а същевременно относително се пренебрегват.

3. В някои случаи може да се установи и илюстрира дали непазарните дефекти са по-големи или по-малки от пазарните дефекти, но в други това може да се окаже спорен въпрос.

4. Изборът между пазара и държавата не е избор между съвършенството и несъвършенството, а между различни степени и разновидности на несъвършенства и дефекти в тези сектори. В много случаи това може да е просто избор между неприятното и нетърпимото.

Организации с идеална цел, функциониращи между пазарния и непазарния сектор

Настоящата книга има за цел да представи и сравни характеристиките на пазарните и непазарните организации, да разграничи конкретните видове недостатъци - т.е. неуспехи - към които те са съответно предразположени, а именно пазарния и непазарния дефект. Естествено съществуват и други начини за класификация на предприятията и организациите - например обществени и частни, държавни и недържавни, регулирани и независими, организации с идеална цел и такива, имащи за цел печалба. Тези класификации са много сходни, но все пак не са напълно еднакви. Например едно предприятие може да е обществена собственост и при все това да се подчинява на дисциплината на конкурентния пазар и да е задължено да реализира печалба, за да расте и да се поднови мандатът на настоящите му управители. Такива държавни фирми, целящи реализирането на печалба, се срещат рядко, но все пак съществуват. Конкретен пример за това са френските фирми "Аероспасиал" и "Рено".

От друга страна, предприятието може да е частна собственост от правна и формална гледна точка и въпреки това да е защитено от пазара чрез държавно регулиране или мита. Така то може да оцелее, без да е необходимо да реализира печалба, тъй като получава субсидии от държавата. Например военната индустрия в Южна Корея е частна собственост, макар че се контролира и дотира от държавата.

	Условия на непазарното търсене			Условия на непазарното предлагане
Условия на търсенето и предлагането Непазарни сривове	Нараснало съзнание/политическа организация	Политически награди/омаловажаване на времевите аспекти	Прекъсва­не на връзката връзката между печалба­та и бре­мето на разходите	Измерване на произ­водството	Монопол­но производството	Несигурност­ в техноло­гията	Отсъствие на самоизключващ­ се механизъм
Прекъсване на връзката между разходи/приходи; излишни и нарастващи разходи		Х	Х	Х	Х	Х	Х
Вътрешни норми и орга­низационни цели .			Х	Х	Х		Х
Вторични външни ефекти	Х	Х				Х	Х
Несправедливо разпределение		Х	Х		Х		Х

Фигура 4.1 Условия на търсенето и предлагането и непазарни сривове
В действителност тази индустрия е своеобразен остров на непазарния сектор в една силно ориентирана към пазара икономика. Нещо повече, за разлика от повечето частни промишлени отрасли в Южна Корея частната военна индустрия се характеризира с високи разходи и ниска натовареност на производствените мощности.
Следователно държавните предприятия могат да бъдат пазарни организации, макар че обикновено не са, а частните предприя­тия могат да са непазарни по характер, въпреки че в повечето случаи не са. Разграничението между обществени и частни организации се среща по-често, особено в Европа, отколкото разграничението между пазарни и непазарни институции.⁴⁴ Въпреки това, доколкото тези категории не са еднакви по обхват, мисля, че разгра­ничението пазарни/непазарни е от по-голяма полза, тъй като спомага да се предвидят поведението, резултатите и конкретните видове дефекти, характеризиращи отделните организации.

Макар че се случва рядко, подобно припокриване на категории показва, че те нито са взаимно изключващи се, нито еднозначни. В САЩ организациите с идеална цел обикновено заемат пространството между пазарните и непазарните институции. Възниква въпросът дали организациите с идеална цел проявяват характерните особености на пазарните и непазарните организации и дали видовете и източниците на недостатъците, типични за организации с идеална цел, съответстват повече на тези, свързвани с пазара или непазара.

Организациите с идеална цел (ОИЦ) представляват малък, но не незначителен сектор от икономиката на САЩ и включват огромно разнообразие от структури, цели и дейности. През 1980 година общите постъпления на ОИЦ от помощи, дарения, членски внос, такси, държавни плащания и други частни приходи възлизат на 160 милиарда щатски долара, което представлява 6% от БВП.⁴⁵ В този сектор са заети 10% от работната сила на САЩ.⁴⁶ Организациите с идеална цел обхващат здравни, образователни и изследователски институции, религиозни организации, социални служби, братства, граждански и социални организации и институции в сферата на изкуството, културата и благотворителността.⁴⁶ От общите постъпления на организациите с идеална цел, институциите в сферата на медицинското обслужване получават най - голям дял, възлизащ на 74 милиарда долара за 1980 година, следвани от тези в сферата на образованието и научноизследователската дейност, които са получили 37 милиарда долара, и религиозните организа­ции, чиито приходи възлизат на 18 милиарда долара⁴⁸
Класифицирането на организациите с идеална цел - към пазарната или непазарната категория или в спектъра между тях - е труден и противоречив процес. Някои от тези организации функционират в конкурентна, квазипазарна среда. Например научноизследователските институти често се конкурират помежду си. Понякога РАНД се конкурира с Института за анализ на отбраната, Мемориалния институт Батей, Станфордския изследователски институт, Института Брукингз, с различни университети и изследователски институти, а понякога и с организации, имащи за цел печалба, като Сайънс Апликейшънс Инкорпорейтид. Организациите с идеална цел от сферата на медицинското обслужване също функционират в квазипазарна среда, в която дисциплината и конкуренцията придобиват все по-голямо значение в сравнение с миналото.
Други организации с идеална цел, особено фондациите, държавните училища, религиозните организации, държавните университети и т.н., работят в среда, която се различава значително от конкурентните пазари, и поради това се вписват по-пълно в непазарната, отколкото в пазарната категория. Класифицирането им като непазарни е по-подходящо, защото специалната среда, в която те функционират, не показва класическите характеристики на пазара; точно обратното - те често се подпомагат или са обект на влияние от страна на държавата. Следователно повечето организации с идеална цел са по-скоро обект на видовете и източниците на непазарни дефекти, а именно вътрешните норми, излишните и нарастващите разходи, вторичните външни ефекти и извън пазарните форми на несправедливост, отколкото на видовете и източниците на недостатъците, свързани с пазарните организации.
Едно изследване на РАНД, посветено на специфичен вид организации с идеална цел, а именно на фондации, отпускащи безвъзмездни помощи, и обхващащо включително някои от най-големите частни фондации, както и Националната научна фондация, подкрепя до известна степен становището, че организациите с идеална цел трябва да се класифицират по-скоро към категорията непазарни организации, отколкото към пазарните, и че те са обект по-скоро на непазарни, отколкото на пазарни сривове.⁴⁹ На основата на анкети и интервюта с ръководителите на тези фондации изследването стига до няколко заключения по отношение на конкретните непазарни процеси и характеристики, наблюдавани в тях.
1. Вземането на решения обикновено не се базира на ясни и измерими критерии, тъй като целите, които те преследват, са прекалено широко формулирани (като например да се подпомогне научният прогрес, да се съдейства за подобряване на общото здравословно състояние, на просперитета и благосъстоянието на нацията, да се подкрепя развитието на научно-техническите постижения).
2. Критериите, които фондациите използват за оценка на предприетите от тях действия както по отношение на външния свят (а именно, избор на проекти и финансиране), така и по отношение на самата организация (при наемане на служители и тяхното назначение), се определят главно от гледна точка на процеса, а не на продукта, тъй като тези организации не разполагат с ориентир за оценка на своите резултати.
3. За оценка на персонала се разработват вътрешни стандарти или критерии, свързани с установени и възприети оперативни процедури, като например назначенията се основават на политическите умения на служителите, на изградените им контакти, на способността им да работят в екип и умението им да се справят с трудни и деликатни ситуации.⁵⁰
4. При отсъствието на информация, която пазарните организации получават от поведението на потребителите и продажбите, организациите с идеална цел в сферата на безвъзмездната помощ търсят ориентир за проектите и приоритетите си във външния пазар на идеи и основните обществени проблеми. Нещо повече, интерпретирането на и без това неточната информация от тези източници се влияе силно от субективните преценки на самите фондации.⁵¹
В обобщение, като цяло, макар и с някои съществени изключения, организациите с идеална цел отговарят по-пълно на характеристиките на непазарния, отколкото на пазарния сектор, и следователно са по-предразположени към дефектите и неуспехите на държавния сектор.
Връзки между пазарните и непазарните дефекти
Трета и четвърта глава представиха общата рамка за анализ на непазарните дефекти отделно от тези на пазара, за да се улесни сравнението помежду им от гледна точка на критериите за справедливост и ефективност. Въпреки това пазарните и непазарните дефекти понякога са свързани помежду си.
В широката си интерпретация на проблема във "Възходът и падението на народите" Манкър Олсън твърди, че недостатъците не са най-явни там, където картелите и лобизмът са добре укрепени благодарение на дългия период на съществуване и опит.⁵² В резултат на това те могат да окажат натиск върху правителството да предприеме мерки, като например субсидии, мита, данъчни облекчения, количествени ограничения, програми за регулиране на преките производствени разходи и други, които ще облагодетелстват всички членове на тези групи за сметка на останалата част от обществото. В хода на този процес функционирането както на държавния, така и на пазарния сектор ще бъде деформирано и като следствие резултатите им ще бъдат неефективни и несправедливи.

Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване