Остеомиелит (Osteomyelitis) Определение
Изтегляне 12.72 Kb.
|
Свързани:
Детски-церебрални-парализи (1)
- Навигация на страницата:
- Клинична картина.
| Патологоанатомия.
Началните изменения при острия хематогенен остеомиелит нямат огнищен характер. Обикновено възпалителният процес започва в костния мозък на метафизата и бързо заангажира по-големи участъци от диафизата на костта Още на 3-ия ден костният мозьк, надкостницата; хаверсовите канали и околните ткани са инфилтрирани с ексудат, богат на полинуклеари и лимфоидни елементи. Достигайки до епифизата, възпалителният процес среща препятствие от страна на растежния хрущял. Само в тежки случаи той се разрушава и възпалението засяга епифизата. Отлепването на периоста от ексудата и тромбозата на съдовете води до ранно оформяне на некротични участъци в костта (секвестри). Така гнойта преминава през увредения периост в околните меки тъкани, образувайки флегмон. Колкото по-остро протича остеомиелитът, толкова по-тежки са деструктивните промени в костта. При хронифициране на процеса се оформя фистулен ход, който се отваря върху кожата. През него периодично или трайно се елиминират некротични тъкани, вкл. от костта. Клинична картина. Заболяването може да се предшества от общо неразположение, главоболие, болки по мускулите. След това се наблюдава остро начало с висока температура, тежко общо състояние, бълнуване, ускорен пулс, симптоми на менингеално дразнене, изпотяване, зачервена кожа или, общо казано, клиничните прояви на тежко остро възпалително заболяване. Езикът е сух, диурезата е намалена. Често черният дроб и далакът могат да бъдат увеличени. През първите 1-2 дни температурата достига трайно до 39°-40°С , а след проявите на нагнояване - ремитираща с големи денонощни колебания. В този период на общи прояви все още липсват външни прояви на остеомиелит. Като ранен и важен симптом се появява строго локализирана болка, която трябва да се търси. Тя определя мястото на процеса. През следващите дни симптомите стават по-отчетливи. В първоначалното огнище се появява лек оток на меките тъкани, който се увеличава и разпространява по съседство. Появява се зачервяване на кожата и тя става лъскава и топла. Всеки допир засилва болката. Движенията на крайника са ограничени поради болката. След 7-10-ия ден в центъра на отока може да се появи флуктуация. През това време общите симптоми постепенно изчезват и доминираща остава локалната симптоматика. Регионалните лимфни възли са увеличени и болезнени. От параклиничните изследвания се установява левкоцитоза със значително олевяване и намаляване на еозинофилните клетки. СУЕ е силно ускорена. Налице е анемия. При изследване на урината се открива белтък и понякога цилиндрурия. Рентгеновият образ от начало не дава характерни промени. Налице е само остеопороза. Върху кортикалната част на засегнатия участък се появява постепенно линеарна сянка с гладък външен и леко неравен вътрешен контур, отделен от костта. След това (на 7-10-ия ден) могат да се открият деструктивни промени в мястото, където е започнал възпалителният процес. Това е сравнително късен симптом с оглед на ранната диагноза и началото на лечението. Постепенно кортикалната кост изтънява и става остеопоротична. Тя загубва нормалната си структура. Засилва се периосталната реакция. Лечение Въвеждането на антибиотичното лечение промени твърде много разбиранията, сворзани с острия хематогенен остеомиелит. При много болни то позволи да се избегне хирургичното лечение и да се постигнат много добри резултати, особено при децата. От съществено значение е моментът, когато започва терапията. Това е една от причините да се търси възможност за прецизна диагностика на заболяването още през първите 2-3 дни. Още при започване на лечението, което трябва да се осъществява само в болнична обстановка, най-добре в специализирано заведение, лекуващият лекар трябва да знае, че се отнася за много сериозно заболяване, което може да доведе не само до тежка трайна инвалидност, но носи сериозен риск за живота на болния.Ако лечението започне в първите дни от заболяването, в най-острия период се налагат реанимационни мероприятия с вливане на достатъчно количество солеви разтвори, глюкоза, витамини и аналгетици. Необходимо е да се започне спешно антибиотична терапия с широкоспектърни антибиотици, най-добре интравенозно. Крайникът се поставя в покой и под наблюдение. При подобряване на състоянието тази терапия трябва да продължи още 10-ина дни, за да не настъпи рецидив. В случай, че в рамките на 2-3 дни не настъпи подобрение, е необходимо да се прибегне до хирургично лечение. То се състои в инцизия на образувания субпериостален гнойник или до трепаниране на костта, за да се намали налягането в медуларния канал. Това предпазва от образуването на обширни секвестри. Раната се промива с антибиотичен разтвор и се дренира до стихване на възпалителния процес. Обременяването на крайника след това се определя от степента на увреждане на костта. В противен случай може да възникне патологична фрактура. Хроничен посттравматичен остеит (Osteitis posttraumatica chronica) При него липсват общи прояви на възпалителен процес. На преден план стоят локалните изменения. Честотата на това усложнение при консервативно лечение на откритите фрактури се движи в широки граници - между 4% и 30%. Това усложнение се наблюдава и след оперативно лечение на откритите фрактури с използване на остеосинтезни средства (около 10%). Много често съществуват проблеми с кожната покривка - обширни некрози, кожни дефекти, ръбци и др. Изтегляне 12.72 Kb. Сподели с приятели:
|