От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

-20- ВИКАНЕТО Е ДУХОВНА ДЕЙНОСТ

Единственото сигурно място е Божието царство. Нужно е да познавам тази реалност, за да търся реалността на Бога в моя живот. Господ иска всеки да има неговото действително присъс­твие в живота си. Но единственият начин, по който ще получи­те реалността на присъствието му, е като викате.

Има няколко библейски примера, които доказват тезата ми. Към тях спада един сляп старец. Той вика и поради викането си получава духовна реалност в живота си. Можете да го про­четете в Марк 10:46.

Исус отива в Ерихон с учениците си и с него има множество хо­ра. Един сляп просяк на име Вартоломей седи на пътя. Исус е много важна личност и върши всякакви невероятни неща. Той прави чудеса, поучава и всички важни особи в онзи град искат да бъ­дат близо до Него.

Изведнъж слепият старец се развиква: "Сине Давидов, смили се за мене!" Навярно не е викал твърде силно и Исус не го е чул, защото е бил седнал сред навалица от хора от другата страна на улицата.

"Сине Давидов, смили се за мене!" извиква човекът отново. То­зи път - по-силно, но все още не привлича особено вниманието на хората, нито пък дразни някого с шума, който вдига.

Защо крещял този сляп просяк, първо на първо? Защото бил изчерпан. Не харесвал живота си и му било писнало от всичко. Може да си помислите: "Разбира се, това е очевидно. В края на краищата, той е сляп просяк, нали?" Но нека ви кажа, аз съм виждал някои просяци в Амстердам, които са най-гордите хора на света. Познавам такива, които наистина си мислят, че са су­пер и са алтернативни, защото просят по улицата. И тъй, това, че си сляп просяк не означава, че си смирен. Но този сляп про­сяк бил смирен. Той започнал да вика: "Сине Давидов, смили се за мене!"

В стих 48 хората около него строго му нареждат да млъкне. Те казват: "Ей, човече, млъкни! Не знаеш ли кой е този? За какъв се мислиш? Не се ли притесняваш? Виж се как се държиш. Въ­обще не си супер, щом постъпваш така."

Тогава е записано, че той се развиква още по-силно. Мисля, че това е велико. Те му казват да млъкне, а той започва да крещи още по-силно!

Третия път, когато извиква, него повече не го е грижа. Паднал е по лице и знае, че Исус е единственият му отговор. Не му е останала повече гордост. До гуша му е дошло от живота му. Стигнал е до момента, когато може да вика към Бога.

Ако искаме да опитаме Исус, трябва да стигнем до момента, в който ни е писнало от нашата ситуация, не ни е грижа какво мислят другите, не ни е останала гордост.

Тогава, в стих 48, Исус го чува и спира. Може би е разговарял с някоя наистина важна религиозна личност, когато вижда сле­пия просяк да се прави на глупак. Хората навярно са му се смеели и са го вземали на подбив. Исус казва: "Повикайте го." Ако ние отчаяно зовем Исус, той ще ни повика при себе си.

Но трябва да забележите тук нещо за този сляп просяк. Той не шепне. Не се обажда отсред тълпата съвсем тихо. Този човек не го е грижа. Готов е да се направи на глупак. Знае, че хората ще му се смеят, но му е писнало от неговия начин на живот и знае, че Исус е отговорът.

Господ ни чува, когато викаме към него. Той казва на слепия просяк да се приближи до него и го пита: "Какво искаш?"

Бог желае да извикаме към Исус какво искаме, точно както очаквал и от този сляп просяк да излее на висок глас нуждите си пред Исус. Човекът трябвало да не слуша хората, които му казват: "Как се осмеляваш да искаш такова нещо? Погледни се, кой си ти, че да молиш Исус за това?" Той не можел да слуша хората, които му заявявали, че не е достоен. Той трябвало да бъде готов да остане напълно без глас. "Учителю, да прогле­дам. Учителю, искам да се възстанови зрението ми."

"Върви си, вярата ти те изцели," му казва Исус. Незабавно човекът получава зрение и тръгва по пътя след Исус.

Важно е да разберем към кого вика този сляп просяк. Той не вика към църквата. "Църкво, искам да виждам." Не вика към хвалението. "Хваление, искам да виждам." Не вика към няка­къв неясен бог като оня, на който рок звездите благодарят в края на концертите си или когато получават награди. Той не вика към онзи дружелюбен бог, на който можеш да благода­риш, когато нещата вървят добре. Не вика към някаква жизне­на сила. Не призовава вътрешния си бог да му даде зрение. Той вика към личността Исус.

Има хора, които са изгубили чувството си за неотложност. Кога­то вървят по улицата не се усеща да имат чувство за неотлож­ност. Изгубили са състраданието си. Изгубили са омразата си към греха. Повече не се боят, а са привличани от него, защото не викат към Исус. Вместо това те шепнат на Исус, защото в действителност нямат предвид нещата, които казват.

Спомням си много пъти, когато съм се чувствал ядосан и в бе­зизходица за нещо и е настъпвал пробив, след като съм извик­вал към Бога. Повече не можех да си играя игрички с всичко, което е вътре в мен, и казвах: "Втръсна ми от тази ситуация, Исусе, и се нуждая да я промениш."

Когато правех това, идваше пробивът. Докато шепнех на Бога в ума си, но без да викам към него с емоциите си, победата не настъпваше. Исус иска да направи пробив в сърцата ни. Той иска реалност и сила в живота ни.

Веднъж ме критикуваха за думите ми, че следването на Исус е толкова радикално. "Нямаш право да налагаш своята предста­ва за Бога на другите. Бог е такъв с теб, но не е необходимо да е такъв с всички останали."

Е, не мисля, че това е вярно. Убеден съм, че посланието на Исус е радикално послание. Можем или да го приемем, или да го отхвърлим. Но трябва да се освободим от гордостта си и да извикаме към Бога, ако искаме да опитаме неговата сила.

Някой е казал: "Дайте ми човек, който мрази греха и иска да угоди на Бога повече от всичко друго, и аз ще ви покажа човек, който ще преобърне света с главата надолу."

Трябва да спрем да шепнем. Нужно е да бъдем като слепия просяк. Да забравим какво ни казват хората, да забравим гор­достта си. Нужно е да извикаме: "Сине Давидов, смили се за мен."
МАРК 10:46-52
Дохождат в Ерихон; и когато излизаше из Ерихон с учениците Си и едно голямо мно­жество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя. И като чу, че бил Исус Назарянинът, почна да вика, казвай­ки: Исусе, сине Дави­дов, смили се за мене!
И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
И тъй, Исус се спря и рече: Повикайте го. Викат слепеца и му казват: Дързай, стани, вика те. И той си хвърли дреха­та и скокна и дойде при Исуса.
И проговори Исус и му каза: Какво искаш да ти сторя?
Слепецът му рече: Учителю, да прогле­дам.
А Исус му рече: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогле­да, и тръгна подир Не­го по пътя.