ДРУГА ИСТОРИЯ С БРАЙЪН
Един пастор дойде в Амстердам, за да види какво представлява служението ни. Това беше по времето, когато Брайън изглеждаше като Фестус: обръснатата глава, дългата офицерска мушама, плътният син молив около очите и военните ботуши.
Когато пасторът се появи и видя Брайън, аз бях обезпокоен, че ще изгубим цялата си поддръжка от тази църква заради външността на Брайън. Но всъщност пасторът хареса още повече дейността ни, защото си помисли, че Брайън е безнадеждно болен и го съжали. Той се върна у дома с представата, че имаме изключително служение сред бедните и нуждаещите се.
ДРУГИ ИСТОРИИ С ФОЙ
След едно от християнските песнопения ние с Фой се връщахме при колата си. Минахме покрай паркирал автобус, пълен с футболисти от една местна гимназия.
"Не прави това, Фой!" казах аз, когато той извади друг фишек от джоба си.
"Трябва да го направя!" отвърна той.
"Недей!" казах, когато Фой запали фишека и го хвърли под автобуса. Скоро двамата с него тичахме през игрището за голф, следвани от 50 футболисти, които искаха да ни убият. За щастие беше тъмно и можахме да се измъкнем.
Веднъж, по време на следването си в университета, Фой решил да отиде на летището с няколко свои приятели. Било им скучно и се опитвали да измислят нещо забавно. Той седнал в инвалидна количка и се преструвал на умствено недоразвит, докато двама от неговите приятели го блъскали в стената и му се присмивали, за да шокират минувачите. Било много забавно, докато не кацнал самолет, пълен с морски пехотинци. Когато видели Фой, горкото слабоумно момче, което блъскали в стената и му се присмивали, те се втурнали и започнали да бият приятелите му. Той изпаднал в паника, скочил от инвалидната количка и хукнал из летището с шестима пехотинци плътно по петите му.
Нашите родители винаги ни караха да ходим на църква в неделя вечер. Затова аз, Фой и другите ни приятели си обличахме старите дрехи и сядахме в дъното на църквата. Неделя вечер беше времето, когато можеш да предложиш своя любим химн. И тъй, ние поглеждахме в края на песнарката и намирахме възможно най-невзрачната песен, като например "Земьо Бюла, о сладка земьо Бюла." Настоявахме, че това е любимата ни песен и всички трябваше да я пеят. Никой не знаеше какво означава "земьо Бюла"8 или къде се намира тя и аз и до днес не знам.
ИСТОРИИ ОТ ТУРНЕТАТА
Преди падането на комунизма бяхме поканени да свирим в комунистически младежки клуб, ако не се лъжа, в Унгария. Отидохме там да поставим апаратурата, но управителят на клуба каза: "Няма да стане, не можете да свирите тук. В никакъв случай няма да пуснем състава ви да свири в този клуб. Вървете си, забравете за това."
И тъй, ние паркирахме двата си микробуса пред клуба и просто седнахме там, защото аз имах странното чувство, че не трябва да си тръгваме. Нямахме какво да правим, затова просто седяхме там. Дори не се молехме, някои от членовете на състава разказваха глупави вицове, но мисля, че някои от момичетата може да са се молили.
Тогава, два часа по-късно, управителят излиза навън и казва: "Добре, може да свирите."
Въпросът е защо той си промени решението? Дали поради глупавите вицове или защото момичетата се молиха? Вие преценете.
Провеждахме пънк концерт в Брушалския затвор в Германия. Представяхме сцена с разпятието и използвахме капсули с кръв, които се нахлузват на главата ми като венец. Когато венецът бе нахлузен на главата ми, кръвта отиде по целия подиум и той стана плъзгав. Хейдън се подхлъзна, падна върху китарата, поряза си лицето и от него потече истинска кръв. Кен падна отгоре му и си поряза крака, така че навсякъде имаше истинска кръв.
Уреждах пътуване до Виетнам. Бях го организирал и бях уговорил много различни богослужения. Носех и малко Библии за нелегалната църква. Приятелят ми Антъни реши да дойде с мен в последния момент. Когато ни видяха двамата, на мен не ми обърнаха внимание, а говореха само с Антъни. Мислеха, че той прилича на християнин, а пък аз - не, затова не искаха да говорят с мен. Когато накрая установиха, че и аз съм християнин, казаха, че групата ни става за контрабанда на Библии, защото не приличаме на християни.
На един от концертите в Германия започнахме изпълнението си с Тон облечен като вампир и барабаниста Кен, появяващ се в клетка. Бързо премигващата светлина ги правеше да изглеждат още по-неземни, докато се промъкваха всред тълпата. Кен бе целият обсипан с брашно и приличаше на абсолютно невменяем. Той застана зад барабаните, започна да удря и всичко вървеше добре. Но по едно време се втурна напред иззад барабаните и когато се връщаше, изведнъж изчезна от ръба на сцената. Всичко, което видяхме, бяха краката му, които летяха нагоре във въздуха. После една електрическа китара, която бе точно на ръба на сцената, също изчезна оттам, приземявайки се право върху лицето му. Кен отскочи нагоре, върна се при барабаните си и продължи, сякаш нищо не се бе случило.
Нийл Ледърбароу, предишният ни барабанист, говореше след един концерт, който направихме с дет метъл състав. Той обясняваше факта, че макар баща му да бе извършил насилие спрямо него като дете, Нийл беше успял да му прости поради онова, което Бог бе сторил в живота му. Но преводачът не разбра и вместо това каза: "Убих майка си, но й простих."
Немският ни спонсор ме попита от какво се нуждая за концертите ни. Обясних му, че едно от необходимите неща са 50 пухени животни за песента "Правата на животните." Това, което по принцип правехме, бе да хвърляме пухени животни всред публиката, докато пеехме, и то обикновено се превръщаше в гигантска битка с пухени играчки между състава и слушателите. Но за съжаление организаторът не чу думата "пухени", когато му казах, че имаме нужда от животни.
Той ме попита: "Откъде да ги взема?"
"Всеки си има такива в къщи, нали?"
Той отвърна със загрижен тон: "Какво имаш пред вид?"
"Ами, нали знаеш, такива като кучета, котки и други."
Още по-загрижен той попита: "Какво ще правите с тях?"
Казах: "Хвърляме ги всред публиката."
За ваша информация
Ако желаете повече информация за служението на "Стайгър",
можете да я получите на адрес:
Открийте повече за това международно служение на Интернет-
страниците на "Steiger":
www.steiger.org
Сподели с приятели: |