От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

-21- БИЗОНСКА ВЯРА

Това беше първият ни концерт в "покрайнините" на Прага. Евангелизаторски дейности тук се бяха провеждали рядко по­ради факта, че покрайнините са квартал с високи блокове и ниски доходи. Тъй като този район е известен като зона с голя­ма престъпност, повечето мисионерски групи бяха предпочели красивия градски център.

Борис, нашата чешка връзка и един от лидерите на малката църква в многоетажните сгради, ни покани да свирим, тъй ка­то хората там бяха напълно пренебрегнати и недостигнати.

Първият ни концерт щеше да бъде в "невидимия парк." Нари­чаха го така, защото съветът бил обещал да построи там парк за децата, но така и не го направил. Щяхме да свирим на един фестивал с кънтри вечер, фолк вечер и рок вечер. Бяхме със­тавът, определен за рок вечерта, и единствената християнска група на фестивала. Целия онзи ден валя, така че концертът бе преместен на закрито в културния център.

"Бог не е енергия или сила, а Баща. Заради Исус можем да имаме приятелство с Бога," казах аз. Двадесет човека си проп­равиха път напред, за да предадат живота си на Исус. Докато слушах нашия барабанист да обяснява на отзовалите се как да имат приятелство с Исус, Борис ме потупа по рамото. "Кметът иска да говори с теб," каза той.

"Концертът беше чудесен," каза кметът, като стисна ръката ми.

"Благодаря ви," отвърнах. Той ми даде адреса си. Личеше си, че бе трогнат от видяното.

Докато прибирахме нещата си, изведнъж ми дойде наум, че трябваше да се моля с кмета. Докато раз­мишлявах за това, стигнах до извода, че колебание­то ми се е породило от факта,че той е важна лич­ност. Помолих Бог да ми прости и казах, че няма да пропусна друг подобен шанс, ако той ми го даде.

Веднъж бяхме с Джоди в малко градче в Европа и там някакъв мъж, чакаше жена си да напазарува от бакалията. Аз си проврях главата в колата му и го поканих на събиране, което щеше да се проведе в една църква. Той ме погледна, сякаш си мислеше, че думите ми звучат оригинално, и обясни, че със съпруга­та си не се интересуват от християнство. По поведението му личеше как ме счита за малко глуповат. Попитах го дали има нещо против да се помоля за него преди да си тръгна. Неговата реакция ми показа, че той си мисли: "Ами, добре, помоли се, като искаш, все едно." И тъй, аз сложих ръка на рамото му и поисках Бог да се открие на този човек.

Докато правех това, аз го гледах. Той се разплака и точно там и тогава, се помоли и покани Исус да дойде в живота му. Меж­дувременно съпругата му бе излязла от магазина и Джоди раз­говаряше с нея. Накрая тя се молеше да приеме Исус. И два­мата дойдоха в църквата онази вечер.

Няма нищо по-мощно от молитвата. В Яков 4:2 се казва: "Ня­мате, защото не искате от Бога." Проблемът ни е, че молим всички други, но не и Бога, или използваме молитвата като формула, или пък се молим за нечия полза.

Веднъж провеждахме концерт в Германия и пънк групата, коя­то свири преди нас, се казваше: "Падащите пъпеши." Те не бя­ха християни, но аз ги попитах дали можем да се помолим с тях преди изпълнението им. Погледнаха ме така, сякаш бях луд, но вдигнаха рамене и казаха: "Става." Моят състав се съб­ра около тях и се помолихме това да е най-добрият концерт в живота им.

След като "Падащите пъпеши" изсвириха своите парчета, певе­цът се приближи до мен, докато ние се подготвяхме за изпълне­ние. Той бе наистина развълнуван и целият се бе ухилил. Каза: "Знаеш ли, никога по-рано не съм се молил, но това беше най- добрият концерт, който някога сме правили."

"Ще говорим повече, след като свършим нашето изпълнение," отвърнах аз.

Когато свършихме изпълнението си, поканих всички, които вземат решение да следват Исус да излязат на сцената пред приятелите си. Всичките членове на "Падащите пъпеши" дой­доха на подиума и поканиха Исус в живота си. Всъщност, често се е случвало един или повече от членовете на светските съста­ви, с които сме свирили, да вземат такова решение, след като сме ги попитали дали можем да се молим с тях.

Когато, обаче, казвам, че сме се молили за тях, аз нямам пред­вид, че сме се държали особено, че сме затваряли очи, че сме подскачали и по някакъв начин сме ги смутили пред приятели­те им. Но по един простичък, естествен начин аз само съм сла­гал ръката си на някое рамо, държал съм си очите отворени и съм се молел: "Благодаря ти за тази група и че можем заедно да участваме в този концерт. Помогни им да имат добро предс­тавяне. Покажи им, че си реален и че ги обичаш." Това е всич­ко, което казвам в молитвата си. За мен е изумително как Бог я е употребявал да отвори нечие сърце.

В Евреи 11:6 се казва, че ние трябва да вярваме в Божието съществуване и възнаграждаване на онези, които го търсят. Един човек с Бога може да преобърне цялата страна. Тогава защо не виждаме Господ да върши големи неща около нас?

Мисля, че е необходимо да се запитаме - за какво молим Бога? В началото когато станем християни, много от молитвите ни са ето такива: "Мили Боже, помогни ми да не се напия тази сед­мица. Мили Боже, помогни ми да си намеря симпатична прия­телка. Мили Боже, помогни ми да си взема изпита." Молитвите ни се въртят около нас самите и всички те се базират на лични­те ни нужди. Бог не иска да отиваме при него за такта неща.

Когато синът ми Аарон беше тригодишен, той излизаше от тоа­летната и казваше: "Виж, тате, сам си вдигам панталона." И аз отговарях: "Чудесно, Аарон, благодаря ти, че сам си вдигаш панталона." Но ако беше на осемнадесет и ми кажеше същото, щях да се позагрижа.

Трябва да има момент във взаимоотношението ни с Бога, кога­то молбите ни вече не се въртят само около нас самите и наши­те лични нужди. Това, от което светът се нуждае сега, е ради- кално искане.

За един баща е наистина много ценно, когато детето му го за­пита как се чувства. Спомням си историята за някакъв сту­дент, който искал да бъде мисионер. Той сложил картата на света на пода в стаята си и казал: "Боже, няма да изляза от та­зи стая, докато не ми покажеш къде искаш да отида." Ето с та­кава радикална молитва Бог копнее да се молим.

В Йоан 14:12-14 се казва: "Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; за-щото Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поиска­те нещо в Мое име, това ще сторя."

Бог иска да съзреем до онова ниво във взаимоотношението си с него, когато нашето искане ще включва вяра.

Бизоните са по-различни от другите животни. Когато е студено, много животни стоят сгушени, навели глави, за да ги защитят, и обърнати с гръб към дъжда и вятъра. Но не и бизо­нът. Когато е студено и дъждовно, бизоните стоят лице в лице с вятъра и дъжда. Издигат брадичките си нагоре, сякаш казвай­ки: "Хайде, давай, духай и вали върху мен, колкото си искаш. Не ми пука."

Бизонската вяра, ето вярата, която Бог иска да имаме в молит­вите си. Това е вярата, която казва: "Боже, за мен това е невъз­можно, затова моля теб да го извършиш, защото, когато то ста­не, всички ще знаят, че ти си го направил, а не аз."