От дейвид пиърс илюстрации тон снелърд худ оформление стийв найт

ТОН - НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ИЛЮСТРАТОРА

Тъй като бях хомосексуалист и малко артистична натура, предпочитах да живея в свой собствен фантантазиен свят. Разбира се, имах герои, на които подражавах: Лу Рийд; Иги Поп и най-вече: Дейвид Боуи. Полагах големи усилия да изглеждам като тях. Тези рок звезди пееха за секс, наркотици, любов и унищожение. И живе­еха според това, което проповядваха. Започнах да вървя по стъпките им и да вземам стимулант (метил-амфетамин), като си го инжектирах във вените. Превърнах се в извънземно на вид същество, мършав, бледен, със светло оранжева коса и си­лен грим, обут в ботуши с дебела подметка.

Станах известен наркодилър веднага, щом заживях самостоя­телно, и къщата ми се превърна в "дупка за водопой" на нарко­маните в квартала. Там се осъществяваше оживена търговия с дрога, защото живеех близо до границата с Германия и Белгия. Немските клиенти пълнеха хероин в кондоми и ги поставяха в телата си, докато някъде другаде в стаята хората си биеха амфетамин, кокаин, хероин или нещо друго. Не продавах от ко­мерсиална гледна точка, просто смятах, че наркотиците са су­пер, затова всеки трябва да ги използва.

Един ден, полицай в цивилни дрехи арестува мен и прияте­ля ми Фред, докато вървяхме по улицата. В чантата си имах голямо количество амфетамин, пушка и нещо като подвижна лаборатория от стъклени спринцовки с игли във всички разме­ри, които се съхраняваха в цилиндри, пълни с метилов алко­хол. Бях обвинен в кражба с взлом на поне четиринадесет къ­щи, а лабораторното ми оборудване идвало от грабеж на аптека някъде в Австрия. Що се отнася до кражбите с взлом, аз нямах нищо общо, но Фред имаше. Стъклените спринцовки бяха цената, която ми платиха веднъж, за да си купят дрога, така че трябваше да разочаровам австрийските детективи, а пък пуш­ката, е, нея я носех просто за кеф. Тъй или иначе, нямах кур­шуми.

Добрият стар Фред бе опандизен за два месеца. Мен ме освобо­диха. По-късно той ме преследва известно време с нож и се опитваше да ме убие, но аз предотвратих това, като му предло­жих повече хероин. Предполагам, че Фред е вече мъртъв, по­добно на много "приятели" от онези дни.

Къщата, в която живеех, бе разрушена по време на отсъствието ми, и разграбена. И тъй, заживях на улицата, като си биех нар­котици в тъмни тесни улички или в обществените тоалетни. Чувствах се наистина зле. Нуждаех се от толкова много стиму­лант, за да продължа да съществувам, докато един ден не се сгромолясах на улицата. Помислих, че умирам. Бях вече на двадесет години и на края на силите си. По-късно един лекар откри, че съм имал хепатит Б в продължение на около три ме­сеца без да знам, навярно инфектиран с мръсна игла.

През това време се запознах с един млад и много интересен мъж. Беше доста талантлив пианист и интелектуалец. Започ­нах връзка с него. Той ми помогна да се откажа от наркотици­те, но сексът стана заместител. Намерих си работа в една пе­чатница. (Това беше професията ми. В моя луд живот бях учил някои неща, а също бях посещавал художествена академия.) Живеехме заедно в хубава малка къща в белгийската провин­ция.

Много обичах Роб, но станах прекалено зависим от него емоци­онално. Връзката ни продължи три щастливи години и една ужасна. Дотогава бях станал толкова ревнив, че се поболявах. Когато Роб отсъстваше някоя нощ, аз се изнервях толкова мно­го, че на следващата сутрин, когато се връщаше, правех сцена. Ревността беше личният ми демон и той ме караше да беснея и почти да полудявам. Връзката ни завърши с това, че всички чувства на любов и симпатия бяха унищожени от интервалите на жестоко пиянство и сбивания. Реших да отида в Амстердам.

Пристигнах в Амстердам с един добър приятел на име Ханс. Като влязохме в пределите на града, се блъснахме в едни пътни знаци. "Добре дошли в Амстердам," помислих си аз. На задната седалка в колата ни имаше каса бира, а между нашите седалки - шише уиски, празно, разбира се. По това време бях отчаян алкохолик и пушех хашиша като цигари.

В търсенето на къща се оказахме въвлечени в живота на неза­конните обитатели на сгради. Тези хора, които се настаняват в празни здания, са много добре организирани в Амстердам. То­ва наистина не беше моята среда, защото си мислех, че те всичките без друго са фашисти. Станах много язвителен, пиех постоянно силен алкохол, а по нощите се навъртах в баровете за обратни. Имах много сексуални връзки и повече не можех да овладея положението. Този живот бе като някакъв сън.

Тогава стана нещо трагично. Моят приятел Ханс се самоуби, като скочи с главата надолу от една сграда. Изпитах болка, ко­ято никога преди и след това не съм изпитвал. Чувствах се та­ка, сякаш сърцето ми буквално бе разбито. Това беше физичес­ка и психическа болка, която не бих могъл да изтърпя втори път. Спомням си как виках към Бога за помощ.

В продължение на две години само пиех, като се напивах по три пъти на ден. Седях в един местен бар от сутрин до вечер, облечен в сиво с черна шапка, нахлузена чак до очите ми. Бях огорчен и не се сприятелявах с никого истински. Никога не се бях чувствал толкова самотен.

Срещнах Рати, друг стар приятел, който все още употребяваше хероин. Той изглеждаше доста добре, което е възможно, ако се взема често висококачествен хероин. Помислих си: "Защо да не използвам пак наркотици?" Онази нощ отново взех иглата и се върнах към първата си любов - амфетамина.

Беше като скок във времето, само че на друго място - Амстер­дам. Пак приличах на извънземен, екстравагантно облечен, хермафродит, полумомче, полумомиче.

Къщата ми беше галерия, в която си слагаха дрога всички нар­комани в квартала. Аз съм художник, затова разпределях вре­мето си между рисуването и търговията с опиати. Започнах да експериментирам с лизергинова киселина (LSD) и хероин. Ли- зергиновата киселина предизвикваше халюцинации. Носех се в космоса със скоростта на светлината. На едно от астралните си пътувания видях цялата вселена. Когато се завръщах на пла­нетата Земя, рисувах преживяванията си на платно, дърво или стомана, на всичко, до което можех да се докопам. Станах вма­ниачен художник, спях по две къси нощи в седмицата, тъпчех се с всякакъв наличен наркотик и повече не забелязвах стран­ните хора в дома си - освен Мария.

Мария беше ниска, дребна женица от Ибиза, Испания. Тя при­личаше на циганка, обличаше се в цветовете на дъгата и носе­ше всичките си принадлежности със себе си в много чанти. Бе­ше изпратена с мисия от Бога, съобщаваше Мария на висок глас. Всички трябваше да я слушат, защото й бе дадена власт да убива.

Познавах я повече от две години от десетте, през които живях в Амстердам. Тя все ме предупреждаваше, че Исус ще се върне и аз трябва да съм готов за преминаването, каквото и да значе­ше това. Исус щеше да се върне с войската си, възседнала бели коне, и това щеше да е някъде в Атлантическия океан. Тя иска­ше да отида с нея. Родителите й притежавали огромен диа­мант, скрит под пода. Аз трябваше да открадна този диамант, да го продам и заедно с Мария да купя лодка и да излезем в океана. Обаче трябваше да съм чист, трезвен и да не нося със себе си наркотици.

В онези дни имах много духовни срещи. Вършех всяка­къв вид окултни експерименти. Имах дарбите ясновидство, изцеление чрез хипноза, телекинеза (местене на предмети без докосването им) и много други призрачни неща. Немалко "приятели" умираха от свръхдози, убийства, СПИН. Сякаш някаква зла сила унищожава­ше живота им с бясна скорост.

След всичките тези години на злоупотреба с наркотици и алкохол - почти седемнадесет - аз се чувствах в края на живота си. Приличах на концлагерист. Знаех, че не ми остава много време да живея.

Съзнавах, че има духовен свят, усещах демоните около мен. Понякога ги чувах, понякога се плъзгаха по тялото ми. Изпаднах в отчаяние, понеже разбирах, че съм из­губен. Кой беше този Исус, за когото Мария все говоре­ше така пламенно.

Реших да я попитам как мога да намеря Божието царст­во. Тъй като Мария беше пророчица на Новата Епоха, тя използваше странни начини за водителство в живота си. За да завие по улицата или да вземе каквото и да било решение, тя хвърляше зарове. Те се състояха от четири малки сгънати бележки. На две от тях пишеше: "Исус Христос Да", а на другите - "Исус Христос Не." Тя използваше тези зарове, за да се консултира с някакъв дух във въздуха, който, според нея, беше Святият Дух.

След като смотолеви някаква формула, тя попита дали е възможно аз да намеря Божието царство. Подхвърли заровете на­горе и първите две бележчици, които вдигна, гласяха: "Исус Христос Не." Тя ги хвърли отново и те пак се оказаха: "Исус Христос Не." Десет пъти Мария повтори това и десет пъти резултатите бяха все същите: Исус Христос Не. Тя ме погледна и каза: "Невъзможно е за теб да влезеш в Божието царство. Мо­же би в следващия си живот."

Представете си ме там, бледен, мършав, зашеметен, изгубил всякаква надежда. Но в същото време усетих да се връща в мен някаква сила. Чувствах се така, сякаш тя ме беше ограби­ла и лишила от нещо ценно, затова ме обзе твърда решимост да намеря Божието царство.

Останал сам, аз се помолих на Бога: "Ако има Бог, моля те, чуй ме и моля те, помогни ми."

На следващия ден дойде някакво момче да купи малко амфе- тамин и единственото, с което можеше да плати, бе една Биб­лия. "Чудесно," помислих си аз, "точно от каквото имам нуж­да." Дадох му дрогата, малко отгоре, той го заслужаваше, казах "Бог да те благослови" и започнах да чета Откровението. След това прочетох евангелията.

В този момент вече сериозно търсех Бога. Както е писано:
"Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене."

- Откровение 3:20

Един ден Улф дойде в къщата ми и каза: "Случи се нещо наис­тина странно и само ти ще го повярваш. След радио предаване­то снощи се поети един огромен ангел, спусна се направо през стените и застана пред мен. Разговаряхме за моя сарказъм и за глупавите шеги. Изведнъж сякаш мисленето ми бе обнове­но. Вместо вманиаченост в смъртта, в душата ми започна да се надига страстно желание за живот. Това не е ли налудничаво?

Да, беше налудничаво, затова му разказах за моите приключения с малката Библия и за нещата, които бях прочел. Решихме в бъдеще да изучаваме Библията заедно. Това беше не краят началото.

Но моята къща продължаваше да бъде лудница и нещата се развиваха по същия начин или дори по-зле. Още повече хора умираха и ме обгръщаше тъмнина. Бях стигнал на дъното на ямата.

Един ден, след като излязох от къщи, за да се разходя с двете си кучета сред природата, аз не издържах психически. Извиках към Бога да спаси живота ми, да ме избави от този ад. Бях на края на силите си. Лежах по лице и Бог се намеси.

На следващия ден Еспен, един добър приятел и художник, дой­де да ме покани да направя изложба на космическото си изкус­тво. Тя щеше да бъде в тяхната сграда извън града в горите на Амстердам. Същия ден аз напуснах града с всичките си карти­ни.

Никой не разбираше какво всъщност виси на стените. Когато поглеждаха нарисуваното, хората се питаха какво е това. В края на триседмичната изложба, свалиха картините ми и ока­чиха торби с боклук на празните места. Предполагам, че са ис­кали да кажат нещо. Както и да е, никой не разбира истински великия художник.

В една от сградите имаше мазе дълго шестдесет метра, пос­троено като тунел с дванадесет квадратни помещения, подреде­ни в редица. В края на този тунел започнах да приготвям своя нов дом. Направих си легло високо над земята, за да не ме изя­дат плъховете и се проснах на него. Бях физически довършен. Бях развалина. Лежах на дюшека си три месеца и оттогава не съм се докосвал до никакви силни наркотици. Исус беше там и ми помагаше. Очаквах го всеки ден. Трябваше да съм готов за грабването.

Улф идваше при мен всяка неделя да изучаваме Библията за­едно, да разговаряме за нещата, които бяхме научили през сед­мицата. Разбира се, малко прекалявахме в някои отношения. Оставихме брадите си да растат. Мислехме, че е небиблейско да подрязваме върховете им. Започнах да нося дълги мантии като свещеник вместо екипа си тип "Зиги Стардъст". В случай, че Исус се върнеше да ме вземе, бях написал с големи букви на стената, че съм отишъл с Господ Исус, за да разберат хипитата, които живееха в другите сгради, че всичко това е истина, когато замина. А между другото, кой щеше се грижи за кучета­та ми?

Живях в тази пещера четири години. Исус ми се откриваше и ми помагаше в моите борби. Той ме изпълни с духа си. Библи­ята беше като лекарство, като мляко за бебе. Преживях проме­нящата сила на Божието слово и започнах да разбирам, че Бог е като баща спрямо мен и че взаимоотношението с Исус е реал­ност.

Известно време посещавах баптистка църква, после отидох на кораба на Стайгър зад Централна гара в Амстердам. Там се запознах с Дейвид Пиърс и "No Longer Music". Това беше през 1993 г. Оттогава пътувам с групата, занимавам се със специал­ните ефекти и съм актьор.

В сърцето ми се породи желание да достигна угнетяваните, бед­ните, тънещите в мизерия, отхвърлените, наркоманите, хули­ганите, проститутките и т.н. Особено обикнах хората, които ви­дях в Индия.

Бог ми даде видение да започна дом за рехабилитация на крайно бедни хора и наркомани. Представях си дом за мизерст­ващите, безимотните, болните и пристрастените към наркотици жители на Делхи, в който да се грижим за техните медицински, физически и духовни нужди.

През март 1997 г. домът бе открит. Там възстановяваме здра­вето на крайно нуждаещи се мъже, които намираме по улиците на Делхи, храним ги и ги обличаме, помагаме на тези, които могат да придобият умения да си намерят работа. И, което е най-важното, разкриваме им истинския Исус. Започнахме съ­що църква с един индийски пастор, така че те да могат да имат и духовен дом в Стайгър Делхи. Освен това подпомагаме постоянно хората в града.

Веднага щом Бог позволи, ще се разширим и ще включим же­ни и деца, техническо училище и строителство на къщи, сиро­питалище, старчески дом и училище за последователи.

- Исая 58:6-12