Кметът, облечен в костюм с вратовръзка, се потеше обилно, докато представяше групата ни в претъпкания културен дом. "Имаме удоволствието днес да свири за нас съставът "No Longer Music" от Амстердам. Тяхното намерение е да ни гостуват всяка година." Това бе изненадващо за мен, тъй като никога не бях поемал такъв ангажимент. "И тъй, нека приветстваме No Longer Music"!", продължи той и публиката отговори с бурни аплодисменти.
Това беше първият ни концерт в "покрайнините" на Прага. Евангелизаторски дейности тук се бяха провеждали рядко поради факта, че покрайнините са квартал с високи блокове и ниски доходи. Тъй като този район е известен като зона с голяма престъпност, повечето мисионерски групи бяха предпочели красивия градски център.
Борис, нашата чешка връзка и един от лидерите на малката църква в многоетажните сгради, ни покани да свирим, тъй като хората там бяха напълно пренебрегнати и недостигнати.
Първият ни концерт щеше да бъде в "невидимия парк." Наричаха го така, защото съветът бил обещал да построи там парк за децата, но така и не го направил. Щяхме да свирим на един фестивал с кънтри вечер, фолк вечер и рок вечер. Бяхме съставът, определен за рок вечерта, и единствената християнска група на фестивала. Целия онзи ден валя, така че концертът бе преместен на закрито в културния център.
"Бог не е енергия или сила, а Баща. Заради Исус можем да имаме приятелство с Бога," казах аз. Двадесет човека си проправиха път напред, за да предадат живота си на Исус. Докато слушах нашия барабанист да обяснява на отзовалите се как да имат приятелство с Исус, Борис ме потупа по рамото. "Кметът иска да говори с теб," каза той.
"Концертът беше чудесен," каза кметът, като стисна ръката ми.
"Благодаря ви," отвърнах. Той ми даде адреса си. Личеше си, че бе трогнат от видяното.
Докато прибирахме нещата си, изведнъж ми дойде наум, че трябваше да се моля с кмета. Докато размишлявах за това, стигнах до извода, че колебанието ми се е породило от факта,че той е важна личност. Помолих Бог да ми прости и казах, че няма да пропусна друг подобен шанс, ако той ми го даде.
Едно нещо, за което често дори не мислим, е колко могъща е молитвата. Защото, ако го разбирахме това, щяхме да я използваме много повече.
Веднъж бяхме с Джоди в малко градче в Европа и там някакъв мъж, чакаше жена си да напазарува от бакалията. Аз си проврях главата в колата му и го поканих на събиране, което щеше да се проведе в една църква. Той ме погледна, сякаш си мислеше, че думите ми звучат оригинално, и обясни, че със съпругата си не се интересуват от християнство. По поведението му личеше как ме счита за малко глуповат. Попитах го дали има нещо против да се помоля за него преди да си тръгна. Неговата реакция ми показа, че той си мисли: "Ами, добре, помоли се, като искаш, все едно." И тъй, аз сложих ръка на рамото му и поисках Бог да се открие на този човек.
Докато правех това, аз го гледах. Той се разплака и точно там и тогава, се помоли и покани Исус да дойде в живота му. Междувременно съпругата му бе излязла от магазина и Джоди разговаряше с нея. Накрая тя се молеше да приеме Исус. И двамата дойдоха в църквата онази вечер.
Няма нищо по-мощно от молитвата. В Яков 4:2 се казва: "Нямате, защото не искате от Бога." Проблемът ни е, че молим всички други, но не и Бога, или използваме молитвата като формула, или пък се молим за нечия полза.
Веднъж провеждахме концерт в Германия и пънк групата, която свири преди нас, се казваше: "Падащите пъпеши." Те не бяха християни, но аз ги попитах дали можем да се помолим с тях преди изпълнението им. Погледнаха ме така, сякаш бях луд, но вдигнаха рамене и казаха: "Става." Моят състав се събра около тях и се помолихме това да е най-добрият концерт в живота им.
След като "Падащите пъпеши" изсвириха своите парчета, певецът се приближи до мен, докато ние се подготвяхме за изпълнение. Той бе наистина развълнуван и целият се бе ухилил. Каза: "Знаеш ли, никога по-рано не съм се молил, но това беше най- добрият концерт, който някога сме правили."
"Ще говорим повече, след като свършим нашето изпълнение," отвърнах аз.
Когато свършихме изпълнението си, поканих всички, които вземат решение да следват Исус да излязат на сцената пред приятелите си. Всичките членове на "Падащите пъпеши" дойдоха на подиума и поканиха Исус в живота си. Всъщност, често се е случвало един или повече от членовете на светските състави, с които сме свирили, да вземат такова решение, след като сме ги попитали дали можем да се молим с тях.
Когато, обаче, казвам, че сме се молили за тях, аз нямам предвид, че сме се държали особено, че сме затваряли очи, че сме подскачали и по някакъв начин сме ги смутили пред приятелите им. Но по един простичък, естествен начин аз само съм слагал ръката си на някое рамо, държал съм си очите отворени и съм се молел: "Благодаря ти за тази група и че можем заедно да участваме в този концерт. Помогни им да имат добро представяне. Покажи им, че си реален и че ги обичаш." Това е всичко, което казвам в молитвата си. За мен е изумително как Бог я е употребявал да отвори нечие сърце.
В Евреи 11:6 се казва, че ние трябва да вярваме в Божието съществуване и възнаграждаване на онези, които го търсят. Един човек с Бога може да преобърне цялата страна. Тогава защо не виждаме Господ да върши големи неща около нас?
Мисля, че е необходимо да се запитаме - за какво молим Бога? В началото когато станем християни, много от молитвите ни са ето такива: "Мили Боже, помогни ми да не се напия тази седмица. Мили Боже, помогни ми да си намеря симпатична приятелка. Мили Боже, помогни ми да си взема изпита." Молитвите ни се въртят около нас самите и всички те се базират на личните ни нужди. Бог не иска да отиваме при него за такта неща.
Когато синът ми Аарон беше тригодишен, той излизаше от тоалетната и казваше: "Виж, тате, сам си вдигам панталона." И аз отговарях: "Чудесно, Аарон, благодаря ти, че сам си вдигаш панталона." Но ако беше на осемнадесет и ми кажеше същото, щях да се позагрижа.
Трябва да има момент във взаимоотношението ни с Бога, когато молбите ни вече не се въртят само около нас самите и нашите лични нужди. Това, от което светът се нуждае сега, е ради- кално искане.
За един баща е наистина много ценно, когато детето му го запита как се чувства. Спомням си историята за някакъв студент, който искал да бъде мисионер. Той сложил картата на света на пода в стаята си и казал: "Боже, няма да изляза от тази стая, докато не ми покажеш къде искаш да отида." Ето с такава радикална молитва Бог копнее да се молим.
В Йоан 14:12-14 се казва: "Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; за-щото Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, това ще сторя."
Бог иска да съзреем до онова ниво във взаимоотношението си с него, когато нашето искане ще включва вяра.
Бизоните са по-различни от другите животни. Когато е студено, много животни стоят сгушени, навели глави, за да ги защитят, и обърнати с гръб към дъжда и вятъра. Но не и бизонът. Когато е студено и дъждовно, бизоните стоят лице в лице с вятъра и дъжда. Издигат брадичките си нагоре, сякаш казвайки: "Хайде, давай, духай и вали върху мен, колкото си искаш. Не ми пука."
Бизонската вяра, ето вярата, която Бог иска да имаме в молитвите си. Това е вярата, която казва: "Боже, за мен това е невъзможно, затова моля теб да го извършиш, защото, когато то стане, всички ще знаят, че ти си го направил, а не аз."
МЪЖЪТ ОТ ОСТРОВ "ВАНКУВЪР"
Намирах се във Виктория на остров "Ванкувър" Канада, с моя приятел Ренди Ларсън. Беше около 2 ч. през нощта, Ренди беше отишъл да разговаря с някаква жена, с която се бе запознал на дискотека, а аз висях сам в едно кафе. Забелязах как две момчета свидетелстваха на един по-възрастен индианец.
Всеки път, когато се опитваха да отговорят на някой негов въпрос, един друг мъж, седящ срещу тях в будката, подхвърляше свой коментар, за да ги обърка. Беше едър и приличаше на дървар - от ония, които носеха фланелени ризи преди тези ризи да бъдат счетени за "грънч."
Реших да отида там и да разговарям с него, за да помогна на двамата младежи, които приказваха с индианеца.
Седнах до "дърваря" и казах: "Чух, че говорите на онези две деца и забелязах, че имате някои въпроси относно Бога."
Започнахме да разговаряме и той задаваше различни въпроси за Библията и за това какво означава да имаш взаимоотношение с Бога. Опитвах се да отговоря на въпросите му. След като бяхме разговаряли може би половин час, той каза: "Знаеш ли, наистина ми е интересно това, което казваш, но трябва да се прибирам, защото се грижа за котарака на един мой приятел и трябва да го пусна навън. Искаш ли да дойдеш с мен?"
Беше станало вече почти 3 ч. и аз казах: "Да, защо не." Качихме се в пикала му и той ме откара на голямо разстояние извън Виктория, може би на час от града. Когато излизате от Виктория, много скоро навлизате в пустош. Най-накрая пристигнахме в някаква отдалечена колиба на края на географията. Аз все още не се чувствах несигурен или притеснен, но си мислех, че съм някъде на края на географията с този дървар.
Когато слязохме от камионетката, той отиде до вратата и я отключи. Когато влязох, бързо я затвори и заключи. В същото време светна лампите, изключи ги и пак ги светна. Помислих си, че това е малко странно, но не бях прекалено обезпокоен.
Влязохме в кухнята и седнахме на масата. Той все ми предлагаше уиски, а аз все му отказвах, но той продължаваше да се опитва да ми даде. Най-накрая каза: "Ще ти кажа нещо, което ще те шокира." Помислих си, че съм чувал какво ли не - нищо няма да ме шокира. Попитах го какво е то, но не бях прекалено загрижен, защото не мислех, че може да каже нещо, което наистина да ме шокира.
Той ме погледна и каза: "Вярвам, че Исус е бил хомосексуалист и аз съм хомосексуалист."
Трябва да си призная, че бях малко шокиран. Намирах се в едно пусто място, наникъде, никой не знаеше къде съм, а се оказах заключен в тази колиба с някакъв луд дървар и си помислих, че може да ме убие или нещо по- лошо.
В този момент вече аз се помолих: "Боже, знаеш защо съм тук. Може би постъпих глупаво, но съм тук, защото исках да кажа на този човек за теб. Трябва да ме защитиш." Станах и казах: "Тръгвам си."
Къде ще отидеш? Не можеш да се оправиш обратно до града," отвърна той.
"Не ми пука - ще си тръгна," отговорих аз.
Изведнъж той каза: "Добре, ще те закарам обратно в града."
Той се изкиска ексцентрично, когато се качих в пикапа. Опита се да ми сграбчи крака, но аз го отблъснах. Закара ме обратно в града. Остави ме пред сградата на парламента, където трябваше да се срещна с моя приятел в 5 ч. и ме предупреди да внимавам в този квартал, защото имало много луди в него, особено по това време на нощта. И пак се изкиска ексцентрично.
Скочих от камиона с чувството, че Бог буквално бе пощадил живота ми. Докато чаках, към мен се приближи друг хомосексуалист, който ми предложи цигара от марихуана. Точно тогава, моят приятел Ренди дойде с колата. Качих се и отпътувахме.
ЕВРЕИ 11:6
А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
Сподели с приятели: |