От кого сме произлезли

В края на книгата планирах да обобщя изложените факти и ло­гически построения. Но неочаквано и за мен самия осъзнах, че в основата на тези удивителни природни явления (законсервирани хора в пещери, Шамбала, последното послание и др.) са единство­то и борбата между простите и добре известни понятия - добро, любов и зло. Колкото повече мислех като на учен на тази тема, толкова по-значим и дълбок смисъл придобиваха тези думи, присъстващи във всички световни религии.

В състояние сме да дадем само битово определение на поняти­ята, като се позоваваме на примери от живота. За добрия човек съдим по намерението му да помогне в беда, по топлите думи, по безкористността и по много други хубави качества. Злия човек асоциираме със завистливия, кариериста, престъпника, изменника и други подобни отрицателни типове. А любовта е чувство на ду­шевен полет, прилив на енергия, обожествяване на другия човек и сладки безсънни нощи.

Ако внимателно се съсредоточим в понятията добро, любов и зло, ще забележим, че тези чувствени категории не е възможно да бъдат измерени или анализирани с материални способи. Те са на подсъзнателно равнище и само скритият интуитивен шепот ни подсказва решението на чувствената главоблъсканица. Но силата му понякога е толкова значима, че изцяло попадаме във властта на чувствата и се подчиняваме на желанието да решим душевния про­блем. Заради любовта са разрушавани цели страни, загивали са на­роди, стигало се е до световни открития. Завистта и властолюбие-то пък са водили до репресии и гибел на милиони хора.

Къде са източниците на този интуитивен шепот, насочващ ни към доброто, любовта или злото? За да се постараем да отговорим на въпроса, ще разгледаме основните моменти на мирозданието и антропогенезиса, изложени в книгата.

Материята, възникнала от Абсолюта, се разделя на два свята — фин и физически. Физическият постепенно се изменя чрез форми­рането на галактики, звезди, планети и междупланетни газове. Фи­ният свят, т.е. на свръхвисоките честоти, също се променя, но по друг път. В него започват да се появяват усуканите полета, които постепенно се усложняват. Финият свят еволюира чрез развитие­то на усуканите торзионни полета на свръхвисоките честоти. Спо­ред нас точно тези полета са източниците на нашите основни чув­ства - добро, любов и зло, чийто интуитивен шепот дочуваме еже­минутно.

Поява на доброто, знанията и злото

Торзионният ефект, т.е. усукването на полетата със свръхвисока честота, има голям еволюционен смисъл - във вътрешността им се съхранява инфор­мацията. Тя има и об­ратно въздействие върху торзионните полета, като съдейст­ва за усложняването им и за още по-добро­то съхраняване на ин­формацията. Полеви­ят пренос и съхраня­ването на информа­ция не са нещо свръхестествено, ако си представим телеви­зията и радиото.

Едни сили, бушу­ващи във финия свят, водят до усукване на свръхвисокочестотните полета, а други -до обратния ефект. Първите са полезни (положителни), т.е. вършат добро деяние, тъй като позволяват да се съхрани инфор­мацията. Силите с обратен ефект са вредни (отрицателни), т.е. вършат зло деяние, тъй като изтриват информацията.

Психичната енергия (мислене, чувства, интуиция и др.) според физиците е в диапазона на свръхвисоките честоти и има пряко от­ношение към финия свят. С други думи, в процеса на мисленето използваме енергията на финия, свят, а мозъкът ни съдейства за усукването на торзионните полета на душата. Затова много физи­ци (например Г Шипов, В. Лобанков) правят пряка аналогия меж­ду финия свят и този на психичната енергия, а за души (дух) на хо­рата смятат концентрата от енергия на финия свят във вид на усукани (торзионни) полета. Оттук и изводът, че процесът на усуква­не на полетата във финия свят, който съхранява информацията, асоциираме с доброто, а обратният процес, изтриващ информаци­ята - със злото. Изпитваме добро и зло, защото сме продукт не са­мо на физическия, но и на финия свят.

Доброто и злото са фундаментални категории на финия свят, които са основата на развитието и еволюцията му. Ако побеждава доброто, в торзионните полета на финия свят се съхранява инфор­мация и възниква знание. Ако побеждава злото, знанието се раз­рушава. Знанието, в чиято основа е информацията за опита в бор­бата на доброто със злото, спомага за победата на доброто и за еволюционния процес. Затова може да се говори за единство на доброто и знанията, които да се представят като единна категория - добро плюс знания.

Първични, вторични, третични... добро и зло

В началния период от еволюцията на финия свят съществуват само първично добро и първично зло. Борбата между тях се води „не на живот", а „на смърт": ако побеждава злото, унищожава до­брото. В тази безкомпромисна борба все пак побеждава доброто, тъй като действа съвместно със знанията. Злото започва да изчез­ва. Но успоредно започва да се забавя и прогресът в еволюцион­ното развитие на финия свят, тъй като знанията са преди всичко информация за опита от борбата на доброто със злото.

Злото също има еволюционен процес, за да противодейства на доброто, създало знанията и ползващо ги за борба със злото. Възниква вторичното зло. Ако първичното зло представлява енер­гия на финия свят, която поврежда торзионните полета и изтрива записаната в тях информация (знанията), вторичното зло е енер­гия, усукваща свръхвисоките честоти на финия свят в обратна по­сока, противоположна на доброто. Такива „зли" или негативни торзионни полета също могат да съхраняват информация (знания), която е опит за борбата на злото с доброто и се използва за тази цел.

В отговор на появата на вторичното зло идва и вторичното до­бро - като сложни позитивно усукани торзионни полета, запазва­щи информация от опита в борбата с вторичното зло. Появява се противоборство на позитивните и негативните знания.

В отговор на появата на вторичното добро идва третичното зло - като още по-сложно усукани негативни торзионни полета, съхраняващи информация от опита за борба с вторичното добро. След третичното зло се появява и третичното добро - като силно усукани позитивни торзионни полета, запазващи информация от опита за борба с третичното зло. По-нататък се появяват четвъртичното зло и добро и т.н. Постепенно възникват изключи­телно сложни (образно казано, многослойни) торзионни полета на финия свят, които съдържат едновременно огромна позитивна и негативна информация. Вече си противоборстват не само доброто и злото, но и позитивните и негативните знания.

Оттук следва, че злото е неизкореним атрибут на еволюция­та, без който ще спрат прогресът и развитието на торзионните полета на финия свят. Защо тогава не говорим за равенство на приоритети на доброто и злото? Защо отдаваме предпочитание на доброто и точно с него свързваме прогреса и развитието? Отговор можем да получим, ако си припомним за първичното добро и зло, които си противоборстват на принципа на безком­промисното пълно взаимно унищожение. Борбата между доб­рото и злото спомага за прогреса, ако преминава на десетерич-ни, деветерични или... третични равнища. Но не дай боже бор­бата да достигне първичното равнище! В случай на победа на злото на това равнище ще се изтрие цялата информация от тор­зионните полета на финия свят и ще настъпи информационен крах! Природата ще трябва да започва отначало! Затова силите на доброто не бива да допускат победа на злото на едно, второ, трето и други равнища, защото злото може да достигне първич­ното равнище и там също да победи. Тъй че не трябва да се примиряваме със злото и да помним, че равнодушието към него е нещо страшно.

Какво е любовта?

В еволюционната борба между доброто и злото - и в двата слу­чая присъстват знания - има един момент, който съдейства везни­те да се наклонят към доброто. Той се нарича любов.

Какво е любовта от гледна точка на хипотезата за торзионните полета на финния свят? Тя е ускоряване и усилване на позитив­ното усукване на по­летата на финия свят под въздействието на други позитивни торзионни полета. Две положителни, или „добри", торзионни полета при контакт са в състояние да усилят степента на взаимно­то си усукване, пора­ди което се подобрява противодействието на негативно усуканите торзионни полета, по-добре се запазва ин­формацията (знания­та) и се появява възможност за възприемане на нови знания.

Негативните, или „злите", торзионни полета не могат при взаимен контакт да усилват степента си на усукване. Затова злото няма любов. То има само самолюбие, тъй като вторичното, третичното и другите равнища на негатив­но усуканите торзионни полета в рамките на един комплект тор­зионни полета (една душа) са в състояние взаимно да се усил­ват.

Любовта действа преди всичко върху първичното, главното равнище на торзионните полета, като го предпазва от проникване на злото, което може да изтрие цялата информация и да разруши душата. При паритет на знанията, които имат доброто и злото, лю­бовта е способна да спаси душата. Поради любовта доброто в крайна сметка винаги побеждава. Точно тя е гарант за запазването и получаването на знания в усуканите полета на финия свят, тя е една от основите на вълновата форма на живот.

Как е организиран Онзи свят?

В тази книга, опирайки се на данните от съвременната физика и религиозните писания, стигнахме до извода, че Онзи свят е вълнова космическа форма на живот във финия свят. Когато ана­лизирахме понятията добро и любов, знания и зло от гледна точка на физиката на финия свят, предположихме, че те са в основата на функционирането на Онзи свят.

Вълнова космическа форма на живот! Трудно е да си предста­вим, че може да съществува. Всъщност какво е животът? Той е преди всичко способността на материалния субстрат да запазва и предава (наследява) информация, както и да се само-усъвършенства, т.е. да върви по пътя на прогреса. Ако в основа­та на земния живот са запазването и наследяването на информа­ция посредством генетичния апарат, в основата на вълновата форма на живот са съхраняването и предаването на информация в торзионните полета на финия свят, а прогресът на вълновата жизнена форма се осъществява чрез единството и борбата на до­брото (положителната психична енергия) и злото (отрицателната психична енергия).

Появата (след първичните добро и зло) на вторични, третични, четвъртични и т.н. (стотици, хиляди и повече) добро и зло, както и взаимното усукване на „добрите" торзионни полета при контакт (любов), водят до формирането в Онзи свят на изклю­чително сложни полеви структури, способни не само да запаз­ват и предават информация (знания), но и прогресивно да се самоусъвършенстват. Тези изключително сложни концентрирани енергии на финия свят (психична енергия), които образно може да се представят като многослойни усукани (торзионни) полета, са душите. Главната, част на душата, съхраняваща основната ин­формация, е духът. Той, както е известно, е безсмъртен. Тоест главната информация (главното знание), еволюционно създаде­на и съхраняваща се в торзионните полета на финия свят, е безсмъртна. Торзионните полета на душата (ефирното тяло и др.) могат да изчезнат, т.е. записаната в тях информация може да се изтрие. Но главните торзионни полета на душата, т.е. духът, в който е записана основната информация, остават веч­ни.

В религията има понятия добър и зъл дух. Очевидно това наи­стина е така - единият дух държи главната информация, състояща се предимно в позитивни (добри) торзионни полета, а другият -предимно в негативни (зли) торзионни полета. Еволюционният процес на Онзи свят е заложен като борба на доброто и злото и об­ратно. Затова всеки дух има и добро, и зло начало, но в единия случай преобладава доброто, а в другия - злото. Добрият дух оба­че има повече шансове да се самоусъвършенства, защото е спосо­бен да усили усукването на позитивните си торзионни полета чрез въздействието на друго торзионно поле (любов). Затова религия­та постоянно пропагандира любовта като основа на прогреса и жи­вота.

Ролята на любовта като усилвател на добрите помисли при кон­такт на душите (духовете) се състои и в това, че в процеса на ево­люцията на Онзи свят духовете започват да контактуват помежду си и постепенно се обединяват във Всеобщо информационно про­странство. Появява се общност на духовете, свързани с нещо като компютърна мрежа, което води до създаването на информация с общ характер за всички духове. Значението й с усложняването на всеки дух в процеса на еволюцията става все по-голямо, тъй като прогресът, заложен като борба между доброто и злото, трябва не само, да се саморегулира в рамките на всеки отделен дух, но и да се подлага на общо коригиране в рамките на цялото Всеобщо ин­формационно пространство. Общите функции започват да се пре­дават на групата на най-развитите духове, при които постепенно се появяват общи торзионни полета със записана в тях информа­ция с общ характер.

Ръководните функции на това пространство спрямо всички с цялото многообразие на обединените в него духове водят до ус­корено развитие и усложняване на тези общи торзионни полета. В тях се съсредоточава огромна информация, която се използва за управляване на целия вълнов живот на Онзи свят. Този изклю­чително мощен по информационен капацитет и мисловни способ­ности концентрат от енергия на финия свят, който може да се представи като супермногослойни торзионни полета, наричаме Бог.

Той е центърът на управление на вълновата космическа форма на живот или Онзи свят. Всъщност Бог е Космическият разум.

В религиозната литература често се напомня за Великия дух на злото, който противоборства на Бог и ръководи всички зли дея­ния. Във връзка с това може да се предполага, че съществуват два центъра за управление на вълновата космическа форма на живот -позитивен център за управление (Бог) и негативен център за уп­равление (Великият дух на злото). Дали това е така?

Трудно ми е да съдя, тъй като разумът ми е нищожно слаб в сравнение с Космическия разум. Мисля обаче, че два бога няма -на доброто и злото, а има само единен Бог. От вече изложените размишления е очевидно, че борбата между доброто и злото е ос­нова на еволюционния прогрес на Онзи свят, че всеки дух включ­ва в себе си както добри, така и зли елементи, за да има постоянен стимул за самоусъвършенстване. Бог като централен супермощен Дух включва и положителни (добро), и отрицателни (зло) елемен­ти на психична енергия. Бог не може да бъде толкова добър, тъй като управлението на живота изисква както добродетели, така и наказания, а борбата между злото и любовта са основа на прогре­са във вечната космическа форма на живот.

Божествената добродетел трябва да възприемаме като височай­ша похвала за борбата със злото, а божественото „зло" деяние -като наказание за отказа ни от борба със злото и извършване на унищожително зло деяние. Бог никога няма да се откаже от необ­ходимото присъствие на елементи на злото, тъй като само в борба със злото ще се постигне знанието - основата на мирозданието. Затова в обичайното „Бог е един" се влага не само смисълът за единството на всички видове религии, но и смисълът за единство­то на добрите и наказващите деяния.

Бог има колосален потенциал за любов, защото е създаден в ре­зултат на любов (т.е. на взаимните контакти на духовете, усилва­щи доброто начало и .запазването на знанието). И добродетелта, и наказанието, идващи от Бога, във всички случаи ще бъдат свиде­телство за истинската велика любов. Бог е преди всичко добро на­чало, тъй като е резултат от победата на доброто и любовта над злото.

Не трябва да се забравя, че знанията са преди всичко опитът от борбата на доброто със злото. А запазването им и получаването на нови знания са основата на живота, защото точно по това живата материя се различава от мъртвата.

Логично е Бог също да има противодействащо начало, за да се развива. Противоречието е в самия него - добро и зло. Може би има и външни противоречия под формата на други „богове" в дру­ги пространствени измерения или светове. Но това е областта, в която слабият човешки разум няма възможност да проникне. Онзи свят според нас има следните основни принципи на функционира­не:

- Възникнал като единство и борба на положителна и отрица­телна психична енергия, той еволюционно се развива чрез съхра­няване на информация (знания) за опита от борбата между добро­то (положителната енергия) и злото (отрицателната енергия) в торзионните полета на финия свят. Получаването на нова инфор­мация (знания) дава превес в борбата между доброто и злото.

- При пълна победа на злото ще се изтрие цялата информация (знания) и ще настъпи информационна смърт. Затова във вечната борба между доброто, и злото предимство има доброто. То се реа­лизира чрез любовта - способността на позитивните (добрите) торзионни полета да усилват степента на усукването си (съответ­но да се противоборства на негативните торзионни полета) при взаимен контакт.

- Любовта способства за обединяване на концентрираните пси­хични енергии, съхраняващи главната информация (духове), в единна система (Всеобщо информационно пространство) и за оформянето на център за управление на информационното прост­ранство под формата на супермощен Дух (Бог). Любовта създава Бога.

Онзи свят и земният живот

Като се развива в съответствие с тези принципи, Онзи свят до­стига изключително високото еволюционно равнище на вълновата космическа форма на живот и се появява необходимостта да се ус­воят и други видове материи, в частност физическият свят.

Абсолютно съм убеден, че физическият живот на Земята е създаден чрез уплътняване на духа. Всички теории за възникване­то му чрез самозараждане на сложни молекули и концентрирането им в живи организми не издържат на сериозна критика както от гледна точка на религиозните, така на съвременните физични и хи­мични познания.

Основното, което не могат да обяснят тези теории, е самовъзникването на генетичния апарат, чиято невероятна сложност не се поддава дори на частично научно разбиране. И наистина е трудно реално да се възприеме как група молекули на ДНК само на една клетка могат да съдържат и наследяват информация за жи­вота на целия човешки организъм, включително на всяка негова клетка и молекула. Но още по-трудно е да се осъзнае как се е самосформирал този удивителен информационен капацитет на моле­кулите на ДНК.

Ако се изходи от хипотезата за създаването на живота чрез уплътняването на духа, обяснение може да се намери значително по-лесно. Еволюционният процес на Онзи свят, преминал през единството и борбата на доброто и злото и натрупването на ин­формация в торзионните полета на финия свят, води до формира­нето на сложни и високоорганизирани структури на финия свят -духовете. С централния супермощен Дух — Бог — е намерен начин за пространствени изменения и уплътняване на духовете с влиза­не в материята на физическия свят.

Все още недобре разбираме организацията на финия свят и само предполагаме за същността на материалния му субстрат. Но в източните религии е добре известна материализацията на мисълта, т.е. преминаването на материята на финия свят във фи­зическа субстанция. Затова предполагам, че генетичният апарат на земните организми е създаден чрез физическа материализация на фината субстанция на духовете. С други думи, земният генетичен апарат е физически отпечатък на фината структура на духа. Той обаче е значително по-примитивен в сравнение с духа и представлява само негов частичен отпечатък — мисловните и много други способности остават все пак при духа, който незримо присъства у всеки човек. Онзи свят с уплътняване и материализация на духа създава добра самовъзпроизвеждаща се „ма­шина" - човешкият организъм, чрез който човекът (духът) живее във физическия свят, както и околният свят - растения, жи­вотни и т.н.

Хипотезата за възникване живота на Земята чрез материализация на елементите на вълновия космически живот (духовете) може да изглежда принципно нова, а може да се смята и за един от вари­антите на религиозната представа за уплътняването на духа. Същността обаче не е в това. Главното е, че тя дава възможност да се обяснят много неразбираеми факти и по друг начин да се по­гледне на човешката история.

Еволюционният процес на материализация на духа върви в продължение на милиони години. Хората от първата раса (ангело-подобните) са повече дух, отколкото материя, но у тях вече е фор­миран първичният генетичен апарат, който дава възможност чрез пъпкуване и делене да се наследява все още рехавото физическо тяло. Тези хора все още не са отделени от Онзи свят, живеят по за­коните и принципите на вълновия космически живот, но вече имат земна физическа обвивка. Чувстват се повече представители на Онзи свят, отколкото земни жители. Понятията добро, любов и зло за тях са значително по-важни, отколкото материалните проблеми на Земята.

Хората от втората раса (призракоподобните) живеят основно като тези от първата, макар че земната им обвивка става по-плътна, а генетичният им механизъм на физическото тяло — по-съвършен.

Хората от третата раса (лемурийците) вече имат достатъчно плътно физическо тяло, представено в ранния период от огромно четириръко или двулико същество, а в късния период - от двурък и еднолик гигант. Духът, вселил се в тялото на лемуриеца, напълно запазва връзката с Онзи свят. Принципът SoHm не дей­ства. Лемуриецът живее повече по законите и принципите на зна­чително по-високоорганизирания Онзи свят, но активната му дей­ност във физическия свят го кара да не бъде равнодушен към зем­ните грижи.

Хората от четвъртата раса (атлантите) също запазват връзката на духа си с Онзи свят, но земните материални грижи вече им ста­ват по-близки. Понятията добро, любов и други категории на Он­зи свят постепенно отстъпват, като започват да преобладават ин­тересите на физическото тяло (да хапнат, да пийнат и т.н.).

Хората от петата раса (арийците) могат да се нарекат роби на физическото тяло. Духът, отрязан от Онзи свят чрез принципа SoHm, започва да изпълнява не функции за връзка и единство с Онзи свят, а за обслужване'на физическото тяло. Основните кате­гории на Онзи свят - добро, любов и зло - напомнят за себе си са­мо като интуитивен шепот.

Материализацията на фината материя на духа води до създава­нето на самозараждащите се физически човешки тела и околния жив свят. Но животът на човека не е възможен без участието на Онзи свят; във всеки човек има дух, който живее на планетата в „красива машина" - човешкото тяло. Ние, земните хора, сме про­дукт на усвояването на Земята, на приспособяването на вълновия космически живот към физическите условия. Затова земният жи­вот е дух плюс физическо тяло.

По аналогия може да се приеме, че вълновият космически жи­вот (Онзи свят) е създал (също по пътя на материализацията) фи­зически живот и на други планети във Вселената. Навярно за материализация на духа са използвани други химически елементи и молекули, характерни за всяка конкретна планета. Навярно усло­вията на планетата (атмосферен състав, температура, сила на при­вличане и т.н.) налагат своя отпечатък върху размерите на физи­ческото тяло и строежа на органите на тези хората. Но те по прин­цип трябва да приличат на нас, тъй като също са продукт на мате­риализацията на духа и на единната съзидателна дейност на Онзи свят. Могат да изпитват добро, любов и зло, тъй като са единни ка­тегории за целия вълнов космически живот и Космическия разум. Създадени са на принципа дух плюс физическо тяло. Затова, кога­то усвоим телепатичния език (предаването на мисли), ще можем да общуваме с нашите братя от другите планети по начина на общу­ване на духовете помежду им, заложен в основополагащия Онзи свят.

Много Посветени пишат, че някога земните жители са били ли­дери сред всички видове физически живот на различните планети, тъй като са постигнали най-голям прогрес. Този период очевидно обхваща живота на лемурийците.

Лемурийският феномен

Лемурийската цивилизация достига невероятно високо равни­ще на развитие. Тя владее енергията на финия свят, посещава дру­ги планети със своите безшумни летателни апарати, общува по ме­тода на предаване на мисли и т.н. Знанията на Онзи свят са откри­ти за лемурийците и в същото време придобиваните от тях знания от живота им на Земята попълват запасите на Онзи свят. Точно лемурийската цивилизация успява да попълни информационния за­пас на Онзи свят с най-ценните знания за живота на Земята и до­сега е еталон за земни постижения. Следващите цивилизации (атлантите и арийците) не успяват да достигнат дори и малка част от равнището на лемурийците.