История на човечеството на Земята

В предишните глави периодично се спирах на този въпрос и се позовавах на различни източници: религията, данните на Посвете­ните (Е. Блаватская, Л. Рампа и др.), сведенията, получени от ла­ми и свами и т.н. Затова читателят вероятно вече е добил опреде­лени представи за възникването и развитието на човечеството на Земята и не може да не е забелязал, че тези представи коренно се различават от историята, преподавана в училищата. От всички из­точници, които анализирахме, е очевидно, че човекът е създаден чрез уплътняване на духа, че на Земята е имало пет раси (ние сме петата), че следващата раса се появява в недрата на предишната и постепенно я заменя.

Целта на тази глава не е да се анализира вечният спор между материализма и идеализма по въпроса за възникването на човече­ството. Съвременната наука вече достигна равнището на научно­то осъзнаване на религията и на разбирането, че Дарвиновата те­ория за произхода на човека от маймуната е твърде примитивна, но религията все пак е само алегорично отражение на знанията на древните цивилизации.

В тази глава бих искал да проведа кратък (без позовавания) хронологичен обзор на възникването и развитието на човечество­то на Земята, като започна от проблемите на мирозданието и стиг­на до ден-днешен. Очевидно в нещо ще греша, в нещо ще бъда прав, но такава е съдбата на историческите изследвания, базиращи се на сбор от откъслечни факти.

Мироздание и антропогенезис

Древните са считали, че материята е възникнала от пустотата. Така смята и гениалният руски физик Генадий Шипов, който изведе уравнение (това не се удава на А. Айнщайн), характеризиращо физическия вакуум, т.е. Абсолютното нищо, или Абсолюта. На същото мнение е и участникът в нашата експедиция, специалистът по физика на полето, кандидатът на техническите науки Валери Лобанков.

С Лобанков дълго разсъждавахме на темата. Искам в концент­риран вид да ви представя тези разсъждения.

Какво е Абсолютът? Той не е просто Нищо, а е пустота, напълнена с Нещо, Засега не е известно на науката с какво. Спо­ред Г. Шипов атомът и антиатомът винаги възникват от Абсолюта. Образуват се, сблъскват се и се самоунищожават Така Абсолютът поддържа равновесието и съществуването си. Веднъж обаче на много милиарди години настъпва момент, когато образувалите се атоми и антиатоми в пространството се разминават. Така от Абсо­люта възниква физическа материя.

Пак от Абсолюта се появяват торзионните (усуканите) и анти-торзионните (усуканите различно) полета на свръхвисоките често­ти, които също взаимно се унищожават и поддържат Абсолюта. До момента, когато унищожаващите се взаимно торзионни полета се разминат. Така от Абсолюта възниква финият свят.

Според хипотезата на Шипов между торзионните полета на финия свят и съзнанието съществува пряка връзка, тъй като тор­зионните полета са материалните носители на душата и духа. От­тук следва, че от Абсолюта възникват два свята - физически и фин.

Физическият свят постепенно се усложнява. Появяват се звез­ди, планети,галактики и т.н.

Финият свят, състоящ се от различни торзионни полета, също се усложнява. Трудно е да се каже по какъв път върви усложнява­нето и усъвършенстването му. Но може да се предположи, че по­летата на усукване на пространство-време (торзионните полета) стават все по-информационно запълнени, т.е. включват все пове­че и повече информация. Може би се появяват все по-многослой­ни торзионни полета (ако се подходи от геометрична гледна точ­ка), а може би усложняването им е от друг характер. Постепенно в хода на еволюцията във финия свят се появява духът - концентрат на психична енергия под формата на торзионни полета, който мо­же вечно (безсмъртно) да съхранява голям обем информация.

Множество духове създават помежду си информационни връзки и Всеобщо информационно пространство, т.е. Онзи свят, център за управление, който ние наричаме Бог.

По този начин възниква животът във финия свят. По същото време, когато в него върви процес на усъвършенстване, съхраня­ване и пренасяне на информация, паралелно съществуващият фи­зически свят остава мъртъв и безличен.

Известно е, че новопоявилият се живот се старае да се разпро­страни, като завладява нови сфери на обитаване. Усвояването на живота във физическия свят би могло да стане чрез уплътняване­то на жизнената материя на торзионните полета на финия свят до равнището, присъщо на физическия свят. Така започва уплътнява­нето на духа, резултат от който е създаването на човешкото тяло във физическия свят.

Във възникването на каквато и да е форма на живот основопо­лагаща роля играят запазването и пренасянето на информация от поколение към поколение. При човека във физическия свят този процес се осъществява с помощта на генетичния апарат, а вероят­но и чрез водата в тъканите. Струва ми се, че генетичният апарат (и водата?) възниква като резултат от уплътняването на информа­ционно най-наситените части на духа, когато торзионните му по­лета успяват да организират атомите в молекули ДНК, способни да съхраняват и предават информация за строежа на човешкото тяло от поколение към поколение.

Можем да си представим невероятната сложност на духа, успял в процеса на уплътняването да създаде генетичен апарат, когато в една-единствена яйцеклетка и в един-единствен сперматозоид се съдържа информация за строежа на целия човешки организъм, включително за всяка негова молекула и клетка. Можем да си представим колко съвършена е формата на живот във финия свят (Онзи свят) и колко по-древна е еволюционно, за да бъдат създа­дени с неговата енергия генетичният апарат и цялото човешко тя­ло. Неслучайно древните казват, че човекът е микрокосмос на ма­крокосмоса.

Наред със създаването на човека посредством усилията на фи­ния свят (Онзи свят) се създават и по-прости форми на живот във физическия свят - животни, насекоми, растения и т.н. Но прин­ципът на създаването на растителния и животинския свят е един и същ - чрез уплътняване на по-прости форми на торзионните поле­та на Онзи свят.

Може ли човек във физическия свят да живее без Онзи свят? Духът, създал генетичния апарат и с негова помощ задействал процеса на възпроизводство на човека (раждането на дете), запаз­ва главните мисловни функции за себе си. Както става ясно от ре­лигията, след раждането на човека в него влита духът, който и оп­ределя основните мисловни способности на човека. Тоест ние мис­лим главно с помощта на духа, живеещ във финия свят, използвай­ки енергията на този свят. Човешкият мозък, който ползва енерги­ята на физическия свят (храната), е способен да усуква торзионни­те полета на финия свят, като така помага на духа в процеса на мисленето. Освен това мозъкът генерира допълнителни торзионни полета, като формира душата (биополето) във вид на астрално, ефирно, ментално и други „тела", помагащи на човешкия орга­низъм в процеса на функционирането му. След смъртта на човеш­кото тяло се разрушават и много съставни части на душата (аст­рално тяло, ментално тяло и др.), а духът отлита на Онзи свят и продължава да живее във финия свят, за да влети някога отново в друго физическо тяло. Така човекът, създаден във физическия свят чрез „усилията" на финия свят, представлява комбинация от фор­ми на живот във физическия и финия свят.

На всички е добре известно понятието „карма", т.е. „следи", ос­таващи в духа от минали животи. Преминавайки през земния етап на живот във физическия свят, духът може да се усъвършенства, но и да деградира. Добрите мисли, научните постижения и изобре­тения усъвършенстват духа, а злите мисли, тщеславието и безде­лието съдействат за деградирането му. Човек се отличава от жи­вотните по това, че мисловният му апарат е призван да усъвършенства духа (да влага в него повече съзидателна информа­ция) и така да подобрява формата на живот във финия свят. С дру­ги думи, човекът, физическата рожба на финия свят, е призван чрез физическия свят да спомага за прогреса във финия свят. Точ­но затова е и създаден.

Без съмнение, равнището на живот във финия свят (Онзи свят) е значително по-високо в сравнение с живота във физическия свят. Потвърждение е дори и само това, че духът е безсмъртен. Ако чо­вешкото тяло би могло да живее не 70-80, а 1000-2000 години и повече, биха възникнали повече възможности за усъвършенства­нето на духа посредством физическия свят, тъй като процесът на напускане на едно тяло и преминаването в друго е свързан с продължителен слабо активен мисловен период (детство, старост). Затова развитието във физическия свят явно върви и ще върви по пътя на увеличаване продължителността на човешкия живот. И на­истина, преди няколко века средната продължителност е била 30-40, а сега е 70-80 години.

Как да се постигне увеличаване продължителността на живота? Отговорът може да ви се стори странен - чрез култ към доброто, любовта и знанията. Между другото всички религии пропаганди­рат точно това. На пръв поглед безкрайните разговори за любов и доброта нямат принципна значимост, но в това е заложен велик смисъл. Онзи свят е организиран така, че добрите мисли и знания съдействат за развитието на торзионните полета на финия свят, а злите мисли и празнодумието водят към деградиране. Честата смя­на на живота и смъртта е необходима, за да се смени по-бързо то­зи егоистичен и тщеславен човек с друг, като надеждата е, че след „наказването" на духа на Онзи свят следващото превъплъщение ще бъде по-сполучливо и човекът ще бъде по-добър. Затова явно имат основания сказанията за ад и рай.

Очевидно е, че преди няколко века в масовите общочовешки от­ношения злото е било повече (безкрайни войни, изгаряния на кла­ди и др.), отколкото сега (войните са по-малко и т.н.). Това законо­мерно се отразява върху средната продължителност на живота, която се е повишила. Играят роля обаче не отделни добри индиви­ди, а масовата психология на доброто или злото - такива за зако­ните на Онзи свят. Чрез бързата смяна на живота и смъртта с по­следващо „наказване на злия дух" той се защитава от разрушител­ното влияние на отрицателната психична енергия. Създава се впе­чатлението, че в света върви процес на увеличаване на „масовото добро", във връзка с което нараства и средната продължителност на живота. Онзи свят внимателно реагира на баланса към по-доб­ро и увеличава тази продължителност.

Мисля, че най-развитата цивилизация на Земята - лемурийската, която е с дълъг период на развитие, върви по пътя на прогреса преди всичко защото в недрата й преобладават доброто и знания­та. Затова според мен средната продължителност на живота при лемурийците достига 1000, 2000 и повече години. „Масовата чис­тота и доброта" на лемурийците позволяват на Онзи свят да уве­личи продължителността на живота им, което е целесъобразно, тъй като по-дългият живот по-добре може да усъвършенства духът.

Както вече знаем, пълното освобождаване от отрицателната психична енергия е главното условие за изпадане в дълбоко сома-ти, при което човек практически става безсмъртен. При пасивното сомати (каменно-неподвижното състояние) не се извършва интен­зивно усъвършенстване на духа, тъй като тялото не е активно. При активното сомати (адепти, живеещи 200, 300, 1000 и повече години, при които според нас се обновяват клетките на организма) очевидно става по-интензивно усъвършенстване на духа, но все пак вероятно в по-малка степен, отколкото при лемурийците.

Нашето мнение е, че връх на атропогенезиса са техногенните лемурийци в Шамбала и Агарти, почти достигнали до безсмъртие­то преди всичко поради чистотата на помислите си и високата ак­тивност на добиване на знания. Те, водейки активен живот на най-високо равнище във физическия свят, дават огромен принос за усъвършенстването на духа и изобщо на целия Отвъден свят. Не-случайно Шамбала и Агарти са организирани от най-добрите пред­ставители на лемурийската цивилизация - най-високоразвитата на Земята. Сякаш Висшият разум е предвидил, че следващите циви­лизации няма да достигнат равнището на лемурийците и затова е спомогнал за създаването на паралелен подземен живот, за да съхрани и развие постиженията на лемурийската цивилизация.

Според мен идеал и цел на антропогенезиса е цялото човечест­во на Земята да постигне равнището на Шамбала.

Ще си позволя накратко да се спра на хронологията на развити­ето на човечеството на нашата планета. Могат да се обособят ня­колко периода - на ангело- и призракоподобните хора, на лему­рийците, на атлантите и на хората от нашата цивилизация.

Периодът на ангело- и призракоподобните хора

Преди милиони години вследствие на уплътняването на духа на Земята се появяват ангелоподобни създания с ръст около 60 метра. Тези хора са толкова неплътни, че свободно преминават през стени и други препятствия. Природата (растения, животни) също не е плътна. При тях обаче вече е формиран неплътен генетичен апарат, който им позволява да се възпроизвеждат чрез пъпкуване и делене.

Ангелоподобните хора все още живеят по законите на финия свят и са свързани пряко с Онзи свят. Още им е трудно да проме­нят и да вършат каквото и да било в значително по-плътния физи­чески свят. Затова в малка степен се усъвършенства духът, което е пряко свързано с активността на човека. Периодът на ангелопо-добните може да се нарече младенчески за човечеството, когато Онзи свят и духът поддържат появилите се на Земята хора, като в замяна практически нищо не получават.

В процеса на еволюцията се осъществява постепенно уплътня­ване и намаляване размерите на физическото тяло на човека и от ангелоподобни (първата раса) хората се превръщат в призракоподобни (втората раса). Те имат едно „циклопично" око, виждащо във финия свят, размножават се чрез пъпкуване и делене, преми­нават през стени, но вече са в състояние и да извършват известни дейности във физическия свят, като за това все още използват са­мо енергията на финия свят (въздействие върху гравитацията за пренасяне на тежести и др.). Началото на активната дейност на призракоподобните хора във физическия свят започва да дава първите плодове по отношение на усъвършенстването на духа на Онзи свят. Човечеството от младенческия си период преминава в детския⁸.

Цивилизацията на лемурийците

След още по-голямото уплътняване на телата на призракоподоб­ните хора се появяват ранните лемурийци, с ръст около 20 метра, с четири ръце и две лица. Двете ръце отпред обслужват двете очи, виждащи във физическия свят, а двете ръце отзад - окото, вижда­що във финия свят. Ранните лемурийци вече не могат да преминават през стени, но с помощта на четирите си ръце са в състояние да действат активно във физическия свят. Те пълноценно използват енергията на финия свят (влияние върху гравитацията, психовъздействие върху животни и т.н.), но вече и енергията на физи­ческия свят (мускулна сила, огън, вода и др.). Генетичният апарат при тях достига такова съвършенство, че се разделят на мъже и же­ни, а децата започват да се раждат. Създава се впечатлението, че ранните лемуриици живеят по времето на динозаврите.

Процесът на уплътняване на тялото продължава, във връзка с което късните лемуриици (лемуро-атлантите) са по-ниски (около 10 метра). Третото задно око се скрива в черепната кутия, но за­пазва функциите си на орган за настройване на вълните на Онзи свят. Двете задни ръце, обслужващи третото око, изчезват. Късни­те лемуриици водят полуводен начин на живот, като малки хриле им помагат да дишат под водата. Те изграждат огромни градове, достигат изключително високо равнище в техниката (летателни апарати, усвояване на Космоса и т.н.), създават първокласна на­ука, лекуват телата си с вътрешна енергия. Продължителността на живота им достига 1000-2000 и повече години.

Късните лемуриици използват всестранно енергията на физиче­ския свят, но технологиите им се базират преди всичко върху за­коните на финия свят. Всеки лемуриец има връзка с Онзи свят, ползва знания оттам, а дейността му (наука, добри деяния) попълва Отвъдното с нови знания. Те могат сравнително лесно да изпадат в състояние на сомати. Най-напредничавите от късните лемуриици успяват да постигнат дематериализация и материализация. Те усвояват левитацията (преодоляване на гравитацията и из­дигане на собственото тяло над повърхността) и мигновеното пре­насяне в пространството. Постигнати са дори дематериализация и материализация на летателни и други апарати.

Има с какво да се гордее Онзи свят, създал човека. В периода на лемурийската цивилизация той не само усвоява физическия свят и утвърждава физическата форма на живот, но с изследвани­ята и добрите си деяния обогатява с нова информация торзионните полета на Всеобщото информационно пространство. Постигна­та е целта за създаването на високо жизнено равнище във физиче­ския свят, което да спомага за усъвършенстването и прогреса на живота във финия свят.

Лемурийският период е най-дългият и прогресивен в човешка­та история. В продължение на милиони години тържествува култът към доброто и знанията, които водят към прогрес и заради които Онзи свят създава човечеството.

Въпреки всичко в недрата на тази цивилизация култът към зна­нията постепенно се измества от култа към властта, поради което се нарушава великият култ към доброто и се появява злото. Стига се до производство на оръжие, лемурийците се разделят на групи и си отправят взаимни заплахи. Над Земята надвисва негативна психична аура. От лемурийците във Всеобщото информационно пространство вече постъпват не само знания и положителна пси­хична енергия от добри съзидателни дейния, но и отрицателна пси­хична енергия, която действа разрушително върху торзионните полета на Онзи свят. „Базата от данни" за живота на Земята, създадена за целия период на еволюция на човека и затворена в торзионните полета на Онзи свят, започва да се разрушава.

Защо все пак култът към знанията при лемурийците се сменя от култа към властта? Трудно е да се каже. Можем само да предпола­гаме, че те, достигнали невиждани висоти и до съвършенство по­знаващи законите на физическия и финия свят, започват да се из­живяват като пълновластни господари на природата. С други ду­ми, извършват огромен грях - чувстват се богове, като забравят, че Бог и управляваният от него Отвъден свят са ги създали. А тъй като от всички лемуриици „Бог" може да бъде само един, започва борба за власт.

Най-развитите сред лемурийците (владеещите дематериализацията и материализацията, левитацията и пренасянето в простран­ството) разбират, че Бог няма дълго да допуска разрушителното въздействие на отрицателната психична енергия, която „изтрива базата от данни" за живота на Земята в торзионните полета на Он­зи свят. Те са наясно, че финият и физическият свят възникват от едно начало - Абсолюта, че финият свят прогресира преди физи­ческия и затова може да окаже голямо влияние върху Абсолюта, чийто резултат ще бъде промяна в положението на космическите обекти (планети, астероиди и др.) с последваща глобална катастро­фа на Земята.

След като схващат неизбежността на катастрофата, мнозина от лемурийците отиват в пещери, изпадат в състояние на сомати и организират Генофонда на човечеството. Най-развитите сред тях, ка­то използват феномена „дематериализация-материализация", също слизат под земята и организират Шамбала и Агарти, за да съхранят и развият технологиите на лемурийската цивилизация и да пазят Генофонда на човечеството.

Космическата катастрофа не се забавя, в резултат на което хо­рата на земната повърхност загиват. Такава е цената на смяната на култа към знанията с този към властта. Висшият разум не може да допусне пълното разрушаване на „базата от данни" за живота на Земята в торзионните полета на Онзи свят. И само Шамбала и Агарти остават като демонстрация на великата лемурийска циви­лизация и досега продължават да попълват със знания Онзи свят.

Още преди катастрофата започват да се раждат хора с по-нисък ръст и по-различна външност. Броят им постепенно нараства. То­ва са първите представители на следващата раса - атлантите. Част от тях оцеляват на земната повърхност⁹ след катастрофата.

Цивилизацията на атлантите

Атлантите по време на лемурийската цивилизация във всичко се опират на знанията и технологиите на „по-големите братя", ко­ито смятат за Синове на Боговете. На тях им е трудно да си пред­ставят самостоятелен живот.

След гибелта на лемурийската цивилизация те попадат в труд­ни условия за оцеляване: непривично се променят условията на живот, липсват и „по-големите братя". От оцелелите след катаст­рофата атланти малцина преминават към натурален полудив начин на съществуване. Атлантите, както и лемурииците имат добре раз­вито „трето око", чрез което могат да се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространство и да получават знания. Но лемурийската цивилизация не бърза да разкрива пред тях зна­нията, „записани" в торзионните полета на Онзи свят. Затова по­лудивият етап на Атлантида продължава твърде дълго.

Защо все пак атлантите не са могли да се възползват от знани­ята на Всеобщото информационно пространство? Съществуват две предположения. Първото е, че мозъкът им е по-слабо развит, отколкото на лемурииците. Затова, дори и включили се към поле­то на знания, не могат да разберат за какво става дума. Продължи­телният еволюционен навик за всичко да разчитат на лемурииците не им дава възможност сами да анализират знанията и да ги из­ползват за прогрес в живота. Второто предположение е, че Висши­ят разум прекъсва връзката на атлантите с Всеобщото информаци­онно пространство (Онзи свят), т.е. въвежда принципа SoHm - ре­ализирай се сам. По-скоро обаче той е въведен още по време на лемурийската цивилизация, когато процъфтяват конфликти и култ към властта, за да се предпазят информационните пространства на Онзи свят от разрушителната отрицателна психична енергия, ид­ваща от Земята. А в началния период на атлантическата цивилиза­ция предпазващият принцип SoHm не е премахнат, защото не съществува увереност, че атлантите ще бъдат източник на поло­жителна психична енергия. Само Шамбала и Агарти, опиращи се на култа към знанията и добрите помисли, остават извън действи­ето на принципа SoHm, блокиращ достъпа до знанията на Онзи свят.

Кое от двете предположения е вярно? Мисля, че е второто, тъй като Висшият разум е трябвало да реагира на отрицателната пси­хична енергия, постъпваща в информационните структури на Он­зи свят. Очевидно блокиращият принцип SoHm е не само индиви­дуален атрибут на нашата цивилизация, но и универсално „оръ­жие" на Висшия разум, за да не се разрушават информационните пространства на Онзи свят. В условията на принципа SoHm чове­чеството остава „само със себе си", т.е. без знанията на Онзи свят. Той пази преди всичко знанията, получени (и записани в торзион­ните полета) в прогресивния период на цивилизацията на лемурии­ците. И само за Шамбала и Агарти те винаги са достъпни.

В религията съществува понятието „Златен век", когато пред хората ще се открият древните знания. С други думи, това е вре­мето, когато за човечеството ще отпадне блокиращият принцип SoHm и хората ще получат достъп до древните знания на лемурии­ците.

Цивилизацията на атлантите, която е в условията на „реализи­рай се сам", се развива твърде бавно. Хората усвояват някои фи­зически видове енергия (мускулна сила, огън, вода), строят къщи, добиват храната си предимно от морето, водят основно полуводен начин на живот. Шамбала и Агарти, които незабележимо наблюда­ват атлантите, започват да пускат от Генофонда на човечеството лемурийци в качеството им на пророци. „Синовете на боговете се върнаха!" - навярно са викали атлантите, в чиято памет все още са запазени легендите за могъщите великани от лемурийския период. Но пророците не бързат да им предават своите технологии и зна­ния, а пропагандират любов и доброта като основа за прогреса на човечеството.

Постепенно с техни усилия добротата и любовта възтържест­вуват. Започва прогрес. Усвоени са и други видове физическа енергия, градовете стават по-добри и приветливи, популацията се увеличава. Енергията на финия свят обаче все още не е подвласт­на на атлантите. Шамбала и Агарти, отбелязвайки този прогрес, информират центъра за управление на Всеобщото информацион­но пространство за възможността да се премахне принципът SoHm, за да се съдейства (чрез овладяване силите на финия свят) за още по-голям напредък. Със знанието на Онзи свят това дейст­вително е сторено и за атлантите настъпва „Златен век". Усвоени са телепатията, психовъздействието върху гравитацията, силата на мантрите (заклинанията) и други видове енергия на финия свят. Градовете започват да се строят, като тежестите се пренасят с по­глед, лечението става чрез вътрешна енергия, въздухоплаването се осъществява чрез силата на мантрите. Създадени са огромни гра­дове, над земята се реят летателни апарати - вимана, под водата са създадени прекрасни плантации, огромни монументи (достигнали и до нас) свидетелстват за могъществото на тогавашната цивили­зация. Светът живее в червено-пурпурни тонове.

През този период култът към доброто и любовта е основно пра­вило. Култът към знанията обаче не получава пълното си утвърждаване, тъй като атлантите с помощта на „третото око" се настройват на вълните на Всеобщото информационно пространст­во и лесно получават по телепатичен път знанията на предишната цивилизация - на лемурийците. Децата на атлантите не учат в учи­лища и институти, а с развитието на мозъка им знанията сами вли­зат в него.

Знанията на лемурийската цивилизация, записани в торзионните полета на Онзи свят, са толкова необятни, че атлантите не изпитват необходимост интензивно да развиват някаква наука, тъй като и без друго ползват само малка част от лемурийските позна­ния. Настъпва „научна празнота".

Известно е, че науката е страхотен къртовски труд, упорство на личността за преодоляване на научните трудности и закостенялостта на колегите, самопожертвователност заради знанията, чис­тота на помислите и духовно възвисяване. Точно така лемурийци­те постигат невиждани висоти в науката и създават култ към зна­нията, стимулиращ изследванията. При тях няма готови знания, които биха могли да вземат по телепатичен път от Онзи свят. Об­ратно, атлантите разполагат с готовия пакет от знания, създаден някога от лемурийците.

„Научната празнота" на атлантите не може да утвърди култа към знанията, толкова необходим за информационните полета на Онзи свят. В живота на човечеството най-трудно е добиването на нови знания и това е призванието на най-способните и прогресив­ни хора. При атлантите знания може да получи всеки настроил се на вълните на Всеобщото информационно пространство. Затова те попадат при късогледи тщеславни хора, които не устояват на съблазънта да властват.

Така вместо култът към знанията идва култът към властта. Култът към доброто не може да противостои на отрицателните властолюбиви стремежи. Човешките стремежи са изключително мощна сила, те не могат да се спрат, по-добре е да се насочат по друг път - например към знанията. Ако атлантите са имали култ към знанията, всички човешки стремежи щяха да са насочени към безбрежната и вечна област на познанието, а не към властолюби­вите апетити.

Човекът (независимо дали е лемуриец, атлант или съвремен­ник) е организиран така, че винаги да се стреми към нещо. Той е създаден като саморазвиваща се субстанция. Затова стремежите му трябва да се насочват нанякъде. Накъде? Отговорът е прост -към знания и добрини. Култът към доброто плюс култът към зна­нията е главната ос в прогреса на човечеството. В противен случай ще дойде култът към властта, заедно с него и злото, а след това и гибелта.

Появилият се култ към властта при атлантите прогресира. Те се разделят на враждуващи групи. Знанията на Онзи свят, получени навремето от лемурииците, се използват за създаване на оръжия. Започват безкрайни войни. В торзионните полета на Онзи свят постъпва огромна отрицателна психична енергия.

Предвиждайки настъпването на глобалната катастрофа, най-на­предничавите сред атлантите отиват в пещери и изпадат в състоя­ние на сомати, като попълват Генофонда на човечеството. Изпада­нето в сомати при атлантите изглежда е имало сравнително масов характер и затова дори и сега основната част на Генофонда е от тях.

Шамбала и Агарти не могат да попречат на глобалната катаст­рофа, тъй като силата на пророците лемурийци не е достатъчна, а Шамбала не може да приложи военни средства поради утвърдени­те в нея култове към доброто и знанията.

Съмнявам се, че атлантите са попълнили подземната техногенна цивилизация на лемурииците. По-вероятно е те да не са достиг­нали равнището на феномена „дематериализация-материализация" на човешкото тяло, толкова необходимо за живот в Шамбала и Агарти.

Катастрофата се разразява преди 850 000 години. Оста на Зе­мята измества положението си, полюсите се разместват, настъпва Всемирен потоп. Отново е въведен блокиращият принцип SoHm.

Цивилизацията на атлантите не загива моментално. Част от тях (жълти атланти) с въздушните си кораби (вимана) успяват да отлетят в района на Хималаите, Тибет и пустинята Гоби - най-ви­соките области на Земята, които преди Всемирния потоп са били северен полюс. Те се настаняват по бреговете и островите на вътрешното море, разположено на мястото на пустинята Гоби, и преживяват още няколко десетки хиляди години. Но изолацията, малката численост и главно липсата на „вълшебната пръчица", т.е. знанията от Всеобщото информационно пространство, водят до деградация на обществото, подивяване и гибел. Превърналата се в навик „научна празнота" не позволява на атлантите да оцеле­ят.

Друга част от атлантите (черните атланти) остават по високите участъци на африканския континент. Твърде бързо обаче поради споменатите причини с тях се случва същото. Според една хипо­теза те дават своята лепта за формирането на съвременните негри.

Трета част от атлантите оцеляват на т.нар. остров на Платон, който се намира в Атлантическия океан¹⁰. Тази група се оказва най-прогресиращата, успява да запази знанията си въпреки невъзможността да контактува с Всеобщото информационно про­странство, организира научни изследвания, съхранява технологи­ите и подтиква хората да се усъвършенстват в духовно отношение без пряката поддръжка на Онзи свят.

Атлантите от острова на Платон успяват да се утвърдят в нови­те условия и да преживеят през дългия период от случилото се преди 850 000 години допреди 11 000 години. През това време во­дата, заляла Земята след Всемирния потоп, постепенно отстъпва, открива се нова суша, на която се разселват хората от петата раса (нашата цивилизация).

Тези нови хора изглеждат на атлантите дребни (само 2-3 мет­ра), агресивни и глупави. С някои от тях воюват, а с други контак­туват и са в приятелски връзки. Те обучават древните египтяни на много от технологиите си и заедно с тях построяват пирамидите, използвайки за пренасяне на тежестите (каменните блокове) пси-хоенергийното въздействие върху гравитацията. Пирамидите са изградени пред 75 000-80 000 години. След приключване на стро­ителството част от атлантите, а и някои египтяни слизат в подзем­ните жилища под пирамидите, изпадат в състояние на дълбоко со­мати и попълват Генофонда на човечеството.

Преди 11 000 години обаче астрономите на атлантите от остро­ва на Платон предсказват, че върху Земята ще се стовари комета­та Тифон. Тя действително пада в Атлантическия океан. Последна­та обител на атлантите загива, като изчезва в океанските глъбини. Цивилизацията им престава да съществува. Тя е с по-малък пери­од в сравнение с лемурийската и не достига дори и малка част от нейното равнище. „Научната празнота" погубва атлантите.

Периодът на арийците (хората от нашата цивилизация)

Кой знае защо е прието арийци да се наричат германците. Това не е правилно, тъй като всички древни източници определят хора­та от нашата цивилизация като арийци.

Арийците се появяват в недрата на атлантическата цивилизация приблизително преди един милион години. В средата на атлантите започват да се раждат хора с по-нисък ръст, без ципи, с големи носове и стъпала. Те са по-приспособени към земния на­чин на живот, поради което имат някои предимства пред атлантите. Тези необичайни на вид хора са активни й работоспособни, но в духовно отношение и особено в умението да оказват психоенергийно въздействие са много по-слаби от тях. Все пак обаче рав­нището на духовното им развитие е доста по-високо от това на съвременния човек. Първите арийци се научават от прародители­те си атланти да владеят някои видове енергия на финия свят, мо­гат да изпадат в състояние на сомати и да предизвикват телепа­тични и телекинетични ефекти. Те са гиганти в сравнение с днеш­ните хора и достигат два-три метра височина, но за атлантите са доста дребни.

В крайния етап от цивилизацията на атлантите, когато първите арийци вече са налице, блокиращият принцип SoHm още не дейст­ва. Затова и те като атлантите ползват знанията на Онзи свят. Де­цата на първите арийци също не ходят на училище, тъй като зна­нията им постъпват от Всеобщото информационно пространство. „Третото око" на първите арийци е по-добре развито в сравнение със съвременния човек, но е с по-ограничени функционални спо­собности, отколкото при атлантите. Те са и по-материализирани и свързани със сушата.

Началният период в живота на първите арийци съвпада с раз­дорите, войните и култа към властта при атлантите. От тях при­емат култа към властта, който се съхранява и досега в нашата арийска цивилизация. Заедно с атлантите първите арийци участват във войните. Те са по-издръжливи и непретенциозни.

Арийците също осъзнават приближаването на глобалната ката­строфа, но култът към властта е по-силен. Малко преди нея мно­зина отиват в пещери, изпадат в дълбоко сомати и попълват Гено-фонда на човечеството. Мисля, че арийската част от него се състои предимно от тези първи арийци (преди Всемирния потоп), които преди изпадането в сомати живеят без блокиращия принцип SoHm и затова владеят основните знания на Онзи свят, както и ня­кои психоенергийни ефекти (оживяване, избавяне от болести и т.н.). Пророците с обичайната за нас външност (Исус Христос, Мохамед, Мойсей и др.) според мен са първите арийци, изпаднали в сомати още преди Всемирния потоп. Струва ми се, че те са зна­ели за Шамбала и Агарти и са почитали лемурийците - Синовете на Боговете.

В навечерието на глобалната катастрофа много от тях изпадат в състояние на сомати не толкова за да попълнят Генофонда на чо­вечеството, а no-скоро за да оцелеят. По време на Всемирния по­топ (преди 850 000 години) повечето от първите арийци загиват (също като атлантите). Малцина оцеляват на останалите незалети участъци. Настъпват тежки времена: жилищата, технологиите и апаратите са загубени. Най-тежкото обаче е, че поради въведения блокиращ принцип SoHm хората са отрязани от знанията на Онзи свят. Започват да подивяват, настъпва постепенния преход към по-примитивен начин на живот.

В тези условия арийците водят постоянни войни с останалите атланти. Те се оказват по-приспособени към суровите условия и на много участъци от сушата изтласкват атлантите. Бързо овладяват освобождаващите се от водата участъци и изграждат свои градове и села. Атлантите пък живеят в изолирани колонии и тъй като са малобройни и поради родствените бракове постепенно се израж­дат.

Обществото на арийците не осъществява прогрес стотици хи­ляди години. За това има обективни причини: сушата след Всемир­ния потоп представлява отделни каменисти острови, а изолираността и родствените бракове способстват за деградацията и вло­шаването на наследствените параметри. Има отделни сведения, че в този период от Генофонда се появяват немалко пророци, но дей­ността им очевидно не води до успех - дегенеративните процеси при арийците се оказват по-силни. Ръстът им намалява и става около метър и половина, те все повече и повече се превръщат в ди­ви племена.

Създава се впечатлението, че преди 100 000-200 000 години живеят три основни групи арийци - в районите на Тибет, Южна Африка и Средиземно море. Но първите две групи деградират и подивяват и само средиземноморската група бавно тръгва по пътя на прогреса и в крайна сметка се формира древноегипетската ци­вилизация, за което явно съдействат не само пророците, но и тес­ните контакти с атлантите от острова на Платон. Египетската ци­вилизация достига високо равнище на развитие. Очевидно строителството на пирамидите й принадлежи, но съвместно с атлантите от острова на Платон. Кога и защо загива тя? Трудно ми е да кажа. Може да се предположи, че древните египтяни не са преживели по­следиците от катастрофата след сблъсъка на Земята с кометата Ти-фон (преди 11 000 години) и гибелта на атлантите, чиито знания и умения са ползвали.

Преди 18013 години в Тибет и Хималаите се появява нов про­рок. Едни го наричат Ману, други - Рама, а трети - Бонпо-Буда. Той е с огромен ръст и необичайна външност. Мисля, че именно неговите очи са изобразени на всички тибетски храмове. Както ве­че отбелязахме, при анализа на тези очи направихме извода, че те са принадлежали на лемуриец.

Впечатлението ми е, че през целия период на арийската раса, като се започне от времето на Всемирния потоп (преди 850 000 го­дини), като пророци от Генофонда на човечеството са излизали са­мо атланти и ранни арийци. Сред тях не е имало лемурийци. Дей­ността им не води до сериозни успехи, арийската раса все повече и повече деградира. Около периода преди 18 000 години човечест­вото се състои предимно от диви и полудиви племена, перспекти­вите за развитие рязко намаляват. Само египетската цивилизация изпъква на този фон, но и при нея се проявяват сериозни призна­ци на регрес.

Шамбала и Агарти най-после решават да използват като пророк лемуриец. Така преди 18013 години на Земята се появява Бонпо-Буда (Рама, Ману). Той започва да действа в района на Тибет, ка­то подбира най-добрите мъже и жени сред арийците, изолира ги от полудивите племена, започва да ги учи как да живеят и съдейства за размножаването и разселването им по земното кълбо. Точно те­зи хора според нас са имали и имат „средностатистическите очи" (тибетската раса). Точно те се разпространяват, като изтласкват полудивите племена. Проследихме миграцията им по офталмогео-метричната схема, а съхранилите се полудиви племена, невмества-щи се в тази схема, са си останали на същото равнище. Именно те­зи хора, осветени от пророка лемуриец, осъществяват постепенен прогрес.

Като по-развити, те печелят конкурентната борба за територии срещу полудивите племена и на повечето места успяват да заменят полудивите арийци. Някъде се смесват с тях (Африка, Индонезия, Австралия), но другаде успяват да съхранят чистотата на расата, тръгнала от Тибет (Европа, Азия), като външността им се проме­ня в зависимост от условията на обитаване. Полудиви изолирани племена се запазват на някои острови от Тихоокеанския регион, джунглите на Амазонка и в Африка. Трябва също да се отбележи, че по данни от офталмогеометричната схема някои групи арийци, потеглили от Тибет, все пак са подивели (Южна Америка, остро­вите на Полинезия).

Независимо от смесването с полудивите племена и отделни случаи на регионално подивяване, арийците, тръгнали от Тибет, успяват да осъществят постепенен прогрес за нашата цивилиза­ция. Пророкът лемуриец преустановява деградиращия път на раз­витие на арийската раса и затова завинаги остава в паметта на хо­рата, а очите му красят всеки тибетски храм като символ на про­греса.

Арийската раса обаче я очаква сериозно изпитание. След пада­нето на кометата Тифон в Атлантическия океан (преди 11 000 го­дини) Земята е обвита в мъгла, предизвикана от изхвърлянето на огромни маси прах в атмосферата. Някои автори пишат, че тъмни­ната продължава 1000-2000 години, други назовават значително по-къс срок. Трудно ми е да кажа какви са били условията за жи­вот след катастрофата, но може да се предполага, че са били твърде сурови. В условията на оцеляване предимство имат арий­ците, излезли от Тибет, тъй като са по-напредничави и способни да строят къщи, да ги отопляват, да шият дрехи, да отглеждат до­машни животни, да се занимават със селско стопанство. Много по­лудиви и диви племена не оцеляват и сякаш очистват Земята и чо­вечеството от регресивното настъпление на дивашината, макар че някои от тях не само оцеляват, но и остават и досега на същото равнище.

След катастрофата, свързана с падането на кометата Тифон, ус­ловията на живот на Земята постепенно се нормализират. Но про­гресът в развитието "на обществото постоянно е възпиран, тъй ка­то разцъфтява култът към властта, а култовете към доброто и зна­нията отстъпват на заден план. Безкрайните войни водят дори до това, че се създава идеал за човека като воин защитник или воин завоевател.

Трябва веднага да се каже, че блокиращият принцип SoHm, който не позволява да се ползват знанията на Онзи свят, не спома­га за развитието на култа към знанията. В резултат хората започ­ват да забравят религията и само „шепотът на кармата" им под­сказва за тяхната духовност. Затова се развиват езичеството, вя­рата в идоли и т.н. На човечеството явно не му достигат божестве­ни знания.

Шамбала и Агарти не остават безучастни в тази ситуация. Пре­ди 2000 години се появяват група пророци (Буда, Исус Христос, Мохамед, Мойсей, Озоастър и др.), които започват да насаждат на човечеството елементи от знанията на Онзи свят. Успехите са на­лице - създадени са религиите: будистка, индуистка, християнска, мюсюлманска, юдейска и т.н. Култовете към доброто и знанията се засилват, но не могат да се преборят с култа към властта. Междуособните войни се сменят от религиозни. Започва преразпреде­ляне на териториите по религиозен принцип. Човечеството отново се отклонява от истинската линия на развитие и причината е в култът към властта. Дори и дума не може да става пред арийската цивилизация да се разкриват древните знания на лемурийците.

През XVIII-XIX век обаче в някои части на света (главно в Ев­ропа) се появява необичаен култ към знанията, който се основава на изучаването на физическия свят (технически прогрес, дарвинизъм и т.н.), без опити да се осмислят божествените знания. Про­гресът тръгва с бързи темпове, независимо от блокиращия прин­цип SoHm. Арийците сякаш показват, че може да съществува тех­нически прогрес и без знанията на Онзи свят. Но подобен култ към знанията крие последици, тъй като те се придобиват преди всичко в угода на властта. Назрява катастрофа, която не закъснява и се изразява в две световни войни.

След Втората световна война човечеството е под влиянието на разрушителната сила на оръжието, създадено на основата на нови­те знания. То започва да се замисля над това, че култът към знани­ята и култът към властта са несъвместими. Броят на войните на планетата намалява.

При все това трябва да се признае, че различните религии, създадени преди около 2000 години, вече са спирачка, тъй като създават прецедент на войни за сфери на религиозно влияние. До­сега процъфтяващият култ към властта прави опасно наличието на различни религиозни течения. Хората дори не се замислят, че коренът на религиите е един и същ. Настъпва времето те да се обе­динят и да се създаде Единна религия. Дали този процес ще мине без войни и катаклизми? Не мога да кажа.

Годината 1999 е край на Кали Юга и начало на Сатия Юга¹¹. Много пророчества свидетелстват за края на света. Нострадамус, Вира Брахмандра и някои други дори писаха, че на 11 август 1999 г. ще има безпрецедентно пълно слънчево затъмнение. Светът ще потъне в тъмнина. Ще последват катастрофални явле­ния, най-страшното от които ще бъде падането на комета или ме­теорит (кометата „Обущар"). Тя ще се стовари в Атлантическия океан. Огромни вълни ще залеят източното крайбрежие на САЩ и много райони в Европа. Ще има земетресения, урагани и торнадо. Предсказват, че ще загинат две трети от човечеството и едва една трета ще оцелее. Ще дойдат нови пророци (управляващият Шамба­ла и др.), които ще обединят религиите и ще създадат Единна ре­лигия на основата на доброто и любовта. Ще се появят и лъжепророци, изпратени от Антихриста. Постепенно ще настъпва „векът на истината" и пред човечеството ще се разкриват древните зна­ния.

Някои хора обаче, например Сатия Саи Баба, казват, че са до­волни от развитието на човечеството, че няма да настъпи краят на света, а ще се върви непрекъснато към обединяването на всички религии и създаването на Единна религия.

Ще настъпи ли краят на света?

Трудно е да се отговори еднозначно. Хората, които предсказват бъдещето, очевидно се опират на знанията на Всеобщото инфор­мационно пространство, където имат способността да влизат. Струва ми се обаче, че бъдещето не е определено като неизбежна верига от предстоящи събития, тъй като би противоречало на ос­новния принцип пресъздаването на човека като саморазвиващо се начало. Мнението ми е, че бъдещето във Всеобщото информаци­онно пространство е представено като положителна и отрицател­на прогноза за развитието на човечеството.

Коя от тях ще се окаже вярна? До голяма степен зависи от нас самите. Трябва да помним, че доброто и знанията ще спомагат за положителната прогноза, докато злото и властолюбието могат до доведат до глобални катаклизми, включително и до края на света, или да създадат условия за регресивния фактор на еволюция, во­дещ до подивяване.