От този свят до онзи I част християн алегория от джон бънян
Изтегляне 1.78 Mb.
|
Девета главаПак заспах и в съня си видях двамата пътника, да слизат от планината и да тръгват по царския път към Града. Малко по-надолу от планината, от лявата страна се простираше Високоумската земя. Оттам, към пътя, по който вървяха пътниците, се присъединяваше малка крива пътечка. Тука те срещнаха един енергичен момък на име Невежко. - От коя страна идваш и накъде отиваш? - го попита Християн. Невежко. Аз съм роден в онази земя, която е вляво от този път и отивам за Небесния град. Християн. А как мислиш да влезеш през портите на Града? Там може да се сблъскаш с някакво препятствие? Невежко. Разбира се, както всички добри хора. Християн. Но какво ще кажеш при портата, за да те пуснат? Невежко. Аз познавам волята на Господаря и съм живял добре. Плащам на всеки каквото дължа. Моля се, давам десятък, правя милостини и в край на краищата напуснах отечеството си, заради мястото където отивам. Християн. А мина ли през Тясната врата, която е в началото на този път или си влязъл тука през тази странична пътека? Страхувам се, че колкото и хубаво да мислиш за себе си, когато дойде денят да се преглеждат сметките, ще те обвинят, че си крадец и разбойник и няма да те пуснат да влезеш в Града. Невежко. Господа! Вие сте ми съвършено чужди. Аз не ви познавам. Следвайте си благочестието на вашата страна, а аз ще следвам моето си. Надявам се всичко да излезе на добре. Колкото за Тясната врата, за която приказвате, целият свят знае, че тя е много далече от нашата земя. Не вярвам да се намери в нашите места човек, който да знае пътя към нея. Но защо трябва да го знае, след като, както виждате, от нашата земя започва хубава зелена пътека, която води право до този път. Виждайки, че този момък е много високоумен, Християн пошепна на Надежден: - По-голяма надежда има за безумния, отколкото за него. Когато безумният тръгне на път, мъдростта го изоставя и той казва на всички, че е безумен. Не зная да разговаряме ли още с него, или да минем напред, като го оставим сам да мисли върху това, което сме му казали и после да го изчакаме, за да се опитаме наново да му покажем истината. - Да, нека Невежко мисли за всичко, което сме му казали - каза Надежден - и дано не отхвърли добрия ни съвет, за да не остане невеж в онова, което е за негово най-голямо добро. Бог е казал, че които са безумни, макар и да има Творец, Той няма да ги спаси. Аз мисля, че не е добре сега да му кажем всичко. Да го оставим засега сам, а друг път пак ще поговорим. И така те минаха напред, а Невежко вървеше след тях. Но ето че след малко навлязоха в един тъмен дол, където видяха човек, когото седем дявола бяха вързали с много яки въжета и влачеха назад към вратата, която видяха под хълма.130 Добрият Християн и неговият приятел се уплашиха много. Спряха се, за да разгледат вързания човек. Стори им се, че може да е господин Отстъпление от град Отричане, но не можеха да видят добре лицето му, защото той вървеше с наведена глава, като крадец, уловен на местопрестъплението. Надежден забеляза, че на гърба му имаше закачена хартия с надпис: - Похотлив изповедател и проклет отстъпник. - Това ми напомня - каза Християн - нещо, което са ми разказвали за един добър човек по тези места. Наричали го Маловеров от село Искреново. Ето какво се е случило с него: От широката врата надолу се простира един дол, наречен "Долът на мъртвеца", заради многото убийства извършени там. Този господин тръгнал на дълго пътешествие като нас и като стигнал до това място, седнал да почине и заспал. Точно по това време покрай него минали трима яки злодейци, братята Слабодушко, Недоверко и Гузен. Като видели Маловеров, се спрели до него. Добрият човек се събудил от шума и ставайки сънлив на крака, тръгнал да върви, но те му заповядали строго да спре. Маловеров замръзнал на мястото си и пребледнял като платно. - Дай кесията си - извикал му Слабодушко. Маловеров не направил това, понеже не искал да загуби парите си. Тогава върху него се нахвърлил Недоверко, бръкнал в пазвата му, измъкнал кесията, пълна със сребро, и извикал: - Влъхви! Влъхви! В това време Гузен ударил Маловеров с тояга по главата, като го повалил почти мъртъв на земята. Стоящи така над него, за да видят какво ще стане, злодейците чули, че някой идва към тях и от страх да не би да е силният юнак Великоблагодатен от град Доброупование, те побягнали, оставайки добрия човек да умре. . . След малко, Маловеров се съвзел и като станал, с голяма скръб продължил пътя си. Надежден. Но всичко ли, което имал, са му взели? Християн. Не, не са успели да му вземат всичко! Защото в бързината не разбрали къде е скрил по-ценните си неща. Разказаха ми, че добрият човек е бил много наскърбен, понеже злодейците му взели всичките пари, които имал за из път, та бил принуден да проси за прехраната си. Надежден. Чудно, че не са му взели свидетелството, без което не може да влезе през Небесната порта. Християн. Наистина, много е чудно, но не са го взели. Причината за това не е била някаква негова хитрост. Не. Той е бил толкова уплашен, когато са го нападнали, че даже и наум не му е дошло да скрие нещо. Благодарение на Провидението, а не на самия него, са му оставили скъпоценните неща. Надежден. Разбира се, след всичко станало това му е била единствената утеха. Християн. Не зная, но ми казаха, че през целия си живот не е могъл да се утеши заради това, че са му взели парите. Понякога за известно време забравял случилото се и се утешавал със скъпоценните си неща, но когато се сетел за взетите пари губел утехата си. Надежден. Уви! Горкият човек, каква голяма скръб го е притискала! Християн. Наистина, голяма скръб! Но представи си как бихме се чувствали ние, ако ни бяха обрали като него и то в чуждо място? Чудно е, че не е умрял от скръб, горкият! Казаха ми още, че по целия път, колкото му оставало да върви, постоянно въздишал и плачел и на всеки, когото срещал, разказвал как го обрали, кои са го обрали и как едва е останал жив. Надежден. Интересно, че нуждата не го е накарала да продаде или да заложи някои от скъпоценните неща. Християн. Надеждене, ти си много чуден! На кого ще ги заложи? На кого да ги продаде? В страната, където са го обрали, няма никой, който да оцени неговите скъпоценни неща, а и той самият не е търсил такова утешение. Освен това той е знаел много добре, че без тези скъпоценни неща няма да може да мине през портата на Небесния град, а това би било по-лошо от злощастието, което го е сполетяло. Надежден. Защо ми отговаряш така остро, брате мой? Исав не продаде ли първородството си, и то само за едно ястие - първородството за него не беше ли по-ценно, от скъпоценни камъни? И ако той направи това, защо да не го направи и един Маловеров? Християн. Исав наистина продаде първородството си, както правят това и много други, изключвайки себе си от бащиното благословение, но съгласи се, че има голяма разлика между Исав и Маловеров. На Исав първородството беше изменчиво, а многоценните неща на Маловеров са винаги трайни. За Исав бог беше коремът, но с Маловеров не беше така. Исав имаше плътски желания, а Маловеров - духовни. Исав не можеше да вижда по-далече от своите похоти, защото той каза: - Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? Маловеров имаше малка вяра, но тя го предпазваше от такива грешки. Той ценеше много повече тези скъпоценности и никога не бе готов да ги продаде като Исав. За вярата на Исав не се казва нищо и затова съвсем не е чудно, че е продал първородството си, душата си и всичко на Дявола; защото плътта го е владеела, така както владее всеки, който няма вяра да й се противопостави. Такива са като "Ослица, която не се отвръща от похотите си". И когато похотта им поиска нещо, те жертват всичко, за да го придобият. Но характерът на Маловеров е съвсем друг. Неговият ум се владееше от божествените неща и се наслаждаваше само от небесните и духовни работи. Който има наслада в такива неща, защо ще иска да продаде скъпоценните си неща? За да изпълни сърцето си със суета ли? Би ли дал някой пари, за да се наяде със сено? Можеш ли да накараш гълъба да яде мърша както гарванът? Заради плътските неща неверниците могат да заложат или продадат всичко, което имат, дори и себе си, но онези, които имат макар и малко вяра, никога няма да направят това. Ето тука ти е грешката, мили братко. Надежден. Признавам, но искам да ти призная, че твоята строгост към мене за малко щеше да ме разсърди. Християн. Е, какво толкова направих? Аз само те сравних с тези птици, които хвърчат насам-натам, носейки още черупките на главите си. Но нека оставим настрана това и да обсъдим добре въпроса. Не забравяй, че споровете между нас са за наше добро, а не за зло. Надежден. Добре, аз съм дълбоко убеден, че тези злодейци са били страхливи, защото са побягнали само от шума, който са чули. Защо тогава Маловеров не се е насърчил поне малко? Струва ме се, че е трябвало да им се противопостави, да употреби всичките си сили и тогава да им се предаде. Християн. Че са били страхливи, това са го казвали много други, но ако се подложат на изпит, те никак не са страхливи. Колкото за Маловеров, зная, че има страхливо сърце. Уверен съм, брате мой, че ако ти беше на негово място, щеше да се съпротивляваш докрай и тогава би се предал. Добре е да знаеш, че тези злодейци са чираци. Те слугуват на царя на бездънната пропаст и във време на нужда той сам им идва на помощ. Неговият глас е страшен, реве като лъв. Веднъж аз съм се борил с него като Маловеров и зная, че е много страшен. Един път тези злодейци ме нападнаха и мене. Реших да им се противопоставя, но те извикаха към господаря си и той им се притече на помощ. В онзи момент виждах, че животът ми е в опасност, но по Божия промисъл бях облечен в желязно облекло и само така можах да се освободя от тях. Но ти казвам, че това беше много трудна работа, за която знае само онзи, който е изпадал в такава примка. Надежден. Но нали те изведнъж са избягали, като са помислили, че идва Великоблагодатен. Християн. Да така е. И те, и господарят им много пъти са бягали при появяването на Великоблагодатен, но това не е за чудене, защото той е царски поборник. Но мисля, че има голяма разлика между Маловеров и царския поборник. Не всички царски поданици са Негови поборници, нито пък могат да извършват такива велики дела като него. Можеш ли да си помислиш, че едно дете може да убие Голиат както направи Давид? Можем ли да допуснем, че едно врабче ще мери силата си с вол? Много е важно да знаем, че някои са силни, а други слаби. Някои имат голяма вяра, а други малка. Този човек явно е бил от слабите и затова са го победили. Надежден. Ех, ако вместо него срещу тях беше Великоблагодатен! Християн. И той да беше, не би се освободил лесно, защото ще ти кажа, че Великоблагодатен, колкото и да е опитен в носене на оръжията си, хване ли го веднъж Слабодушко или Недоверко или пък другарят им, трудно би се освободил от тях. Който се вгледа в лицето на Великоблагодатен и види белезите по него, ще повярва това, което казвам. Чух, че веднъж когато бил в подобна борба, той казал: - Отчаях се от живота си. Не помниш ли как тези злодейци докараха и Давид до положение да пъшка, плаче и вие като куче! И Еман131 и Езекия, макар и да бяха поборници в дните си, като ги нападнаха тези злодейци, въпреки че бяха силни и здрави, пак злодейците ги набиха добре. И Петър искаше да се опита да ги победи, и въпреки че някои го имат за най-велик между апостолите, те го надвиха и той се уплаши от една нищо и никаква слугиня. Освен това техният цар винаги е готов да им се притече на помощ, когато го повикат. Той никога не се отдалечава от тях толкова надалече, че да не може да ги чуе. За него казват: - Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи. Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. Той счита желязото като плява, медта като гнило дърво. Стрелите не са в състояние да го накарат да бяга. Камъните и прашката за него са като слама. Сопи се считат като слама и той се присмива на замаха на копието.132 - С такъв титан може ли човек да се бори? Ако имаше човек Йововия кон и неговото изкуство и смелост, за да го язди, би могъл да върши чудни неща. Защото е казано: Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. Копае с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията. Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча. Тула по страната му трещи, и лъскавото копие и сулицата. С убийство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост. Щом свири тръбата той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, гърменето на военачалниците и викането.133 Но ние като пешеходци по-добре да не пожелаваме да се срещнем с такъв враг. А когато чуем за други, че са били победени, не трябва да се хвалим, че ние на тяхно място бихме се справили по-добре. Нека не се хвалим със силата си, защото "които се хвалят, те не палят", казва пословицата. Когато чуем, че такива злодейци идват срещу нас, веднага трябва да се въоръжим, както е писано: - А освен всичко това, вземете си вярата за щит, с който ще можете да угасите всички огнени стрели на нечестивия.134 При това добре е да поискаме охрана от Царя или да Го помолим Той Сам да върви с нас. Това именно развесели Давид, когато минаваше долината на Смъртната сянка. Също и Мойсей не искаше да направи нито една стъпка без Бога.135 О, брате мой! Ако Той е с нас, от кого ще се боим? Но без Него, горделивите помощници "ще паднат под убитите".136 Ти знаеш, че аз съм бил много пъти в бой и макар поради добрината на най-добрия, както виждаш съм жив, пак не бих се похвалил със силата си. Много ще се радвам, ако повече нямаме такива боеве. Но ме е страх, че още не сме преминали цялата опасност. Надявам се обаче, че след като не ме изядоха досега лъвът и мечката, Бог ще ни опази и избави и от "Необрязания филистимец". Така те вървяха по пътя, а Невежко вървеше след тях, докато стигнаха до кръстопът и не знаеха по кой път да продължат. И двата пътя им се виждаха прави, но не смееха да тръгнат нито по единия, нито по другия. Спряха се да помислят. Неочаквано пред тях застана черен човек, облечен в бели дрехи и ги попита: - Защо стоите тук? - Отиваме за Небесния град - отговориха те. Но не знаем кой от тези два пътя води за там. - Елате след мене - каза им той, - защото и аз отивам там. Така те тръгнаха с него и без да забележат, поеха по път, който се отдалечаваше от Небесния град. Като повървяха малко, без да разберат как, изведнъж попаднаха в мрежа, в която се омотаха така, че не знаеха как да излязат от нея. Изведнъж бялото облекло падна от гърба на човека и чак тогава разбраха след кого са тръгнали и къде се намират. Паднали на земята, те плачеха и се окайваха, защото виждаха, че сами не са в състояние да си помогнат. Тогава Християн каза на приятеля си: - Сега виждам грешката си. Овчарите ни предупредиха да се пазим от Ласкателя. Постигна ни това, което е казвал мъдрецът: - Който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.137 Надежден. Нали овчарите ни дадоха ръководство -- писмо-пътеводител, за да не сбъркаме пътя, но и него забравихме да погледнем и така не можахме да се опазим от пътищата на погубителя. В това нещо Давид излезе по-умен от нас, защото казва относно човешките дела: - Чрез Словото на Твоите уста аз се опазих от пътищата на погубителя. Така продължаваха да лежат в мрежата и да се оплакват един на друг. След известно време забелязаха, че светла човешка фигура с камшик в ръка се приближава към тях. Като дойде до тях, той ги попита кои са и защо стоят там. Отговориха му, че са пътници за Сионската гора, но по пътя срещнали черен човек, облечен в бели дрехи, който им казал, че също пътува за Небесния град. Последвали го и се озовали в капана на тази мрежа. - Това е Ласкателят - каза човекът. - Той е лъжлив апостол, представил се за светъл ангел. Като каза това, той раздра мрежата и ги освободи. - Тръгнете след мене - каза той, - за да ви заведа в правия път. И той ги поведе назад към онзи път, откъдето се бяха отклонили, за да следват Ласкателя. - Къде спахте снощи - попита човекът. - При овчарите от Насладителните планини - отговориха те. - Овчарите не ви ли дадоха някакво писмо, за да ви бъде като пътеводител? - Дадоха ни. - А тогава защо като дойдохте до кръстопътя не отворихте писмото да видите в коя посока да вървите? - попита той. - Защото забравихме. - Овчарите не ви ли предупредиха да се пазите от Ласкателя? - попита ги той. - Да, предупредиха ни. Но ние не предполагахме, че той е толкова сладкодумен. Тогава в съня си видях, че той им заповяда да легнат на земята и ги наказа много строго, за да ги научи кой е правият път, в който трябваше да вървят и им каза: - Онези, които любя, Аз изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш.138 Тогава им заповяда да продължат пътя си, като спазват добре всички препоръки на овчарите. А те Му благодариха за голямата добрина и тръгнаха в правия път, като запяха тази песен:
От нас тоз урок вземете и вий. Вижте какво има да търпят Всички, що отстъпват от правия път; Как се впримчват в подлата сет, Щом не следват мъдрия съвет. Избавник за тях, ако дойде, Избавя ги, но ги наказва добре. От техният пример свестете се вий, За да ви не стигнат такива беди. След известно време те видяха, че насреща им идва човек. - Ето - каза Християн на другаря си - този човек идва от Сион да ни посрещне. Надежден. Видях го. Но нека се пазим сега добре, да не би и той да излезе някой Ласкател. Човекът стигна до тях. Името му беше Безбожников. - Къде отивате? - попита ги той.
Безбожников се изсмя. Християн. Защо се смееш? Безбожников. Смея се, защото виждам, че сте прости. Няма по-глупаво нещо от това, дето сте тръгнали по този път. Християн. Какво приказваш, човече? Ти мислиш, че няма да ни приемат там? Безбожников. Да ви приемат? Къде? Слушайте бе хора: никъде не съществува подобно място, за каквото бълнувате вие. Християн. Как да няма? Ами в онзи свят? Безбожников. Спомням си, че когато бях в отечеството си, много пъти съм слушал такива дивотии, каквито вие сега ми разказвате. Уверявам ви, че аз лично исках да се убедя дали има такова място, затова съм напуснал дома си и ето вече двадесет години откакто търся такъв град, такъв хълм, такава земя, но нищо не намерих.139 Християн. Ние сме слушали и вярваме, че има такова място. Безбожников. Ако не го бях търсил, бих вярвал, но сега, след като търсих и не намерих, как мога да вярвам? Съгласете се с мене, че аз съм ходил вече много по-далече от вас. Видях и зная много повече неща, отколкото вие знаете и следователно, след като ви казвам, че такова място няма, трябва да ми вярвате. - Истина ли е това, което казва този човек? - попита Християн своя приятел. Надежден. Казах ти, че трябва много да сме предпазливи сега и да не се доверяваме на всеки срещнат. Страхувам се, че този също е ласкател. Спомни си колко много пострадахме от такъв ласко. Как? Може ли да няма Сионски хълм? Нали видяхме от Насладителните планини градските порти? Освен това нали трябва да вървим с вяра?140 Нека да вървим, за да не ни настигне човекът с камшика. Ти сам ми каза думи, които постоянно ще ти напомням: - Престани, сине мой, да слушаш поука, а при все това да заблуждаваш от думите на знанието.141 Казвам ти, брате, престани да го слушаш и нека вървим. Има такова място.
След това те ускориха ход и се отдалечиха от Безбожник, който отново им се изсмя и продължи в противоположна посока. Видях след това, че пътешествениците стигнаха до място, където въздухът действаше приспивно. - Едвам си държа отворени очите - каза Надежден на Християн. - Ужасен сън ме налегна. Ела да легнем тука настрана и да поспим малко. - Не трябва, каза Християн. Може да заспим и никога вече да не се събудим.
- Затова не трябва да заспиваме като другите, но да бодърстваме и да сме трезви.143 Надежден. Признавам грешката си. Ако бях минал от тука сам, щях да заспя и така да изложа на опасност живота си. Виждам, че е истина това, което казва мъдрецът: - Двама е по-добре от един. Голяма милост е за мене, че си ми другар, и не се съмнявам, че ти за това ще получиш добра награда. - Слушай, брате! За да прогоним съня, докато сме на това място, нека се разговаряме. Християн. С какво да започнем? Надежден. С каквото Бог започна, когато ни призова в този път. Но, ако обичаш, ти започни пръв. Християн. Добре, позволи ми тогава да те попитам: Какво те накара да тръгнеш по този дълъг път? Надежден. Искаш да кажеш, кое и какво ме подбуди най-напред да търся доброто на душата си? Християн. Да, да. Това питам. Надежден. Дълги години аз търсех наслада в нещата, които се продават на панаира. Такива неща, които сега вярвам, ще ме заведат в погибел, ако реша да ги следвам. Християн. Какви са тези неща? Надежден. Всичките съкровища и богатства на този свят. Аз обичах разкоша, безпричинни угощения, пиянство, злословие, лъжи, нечистота, не зачитах на неделния свят ден и много подобни душегубителни неща. Но, от слушане и размишление за божествените неща, които слушах и от тебе и от любезния Верен, когото изгориха всред Суетния панаир и най-после, заради вярата и добрия му живот, аз се убедих, че сетнината на тези неща е смърт. Най-вече че заради тях Божият гняв идва върху чадата на непокорството. Християн. Веднага ли се убеди в това? Надежден. Не, не бях готов изведнъж да призная лошите последствия на греха. Когато умът ми започна да се събужда от Словото, аз се стараех да затварям очите си пред него. Християн. Но защо си се противил така на първите действия на Божия Дух в тебе? Надежден. 1. Защото не знаех, че това беше действието на Божия Дух. Не мислех, че Бог винаги така започва обръщението на грешника -- чрез пробуждането му да осъзнае греха и неговите последствия. 2. Грехът ми се виждаше много сладък и ми беше мъчно да го оставя. 3. Не знаех как да се разделя с другарите си. Тяхното отношение и обноските им към мен бяха много мили и желателни. 4. Часовете, когато мислех за греха, бяха толкова мъчителни и обезпокоителни, че не ги търсех и не исках даже да мисля за тях. Християн. И сигурно някога си успявал да се избавиш от тези душевни безпокойства. Надежден. Да, вярно е, но само за време. Християн. Какво ти напомняше отново греховете? Надежден. Много неща; например когато срещах добър човек на улицата, когато слушах някой да чете Библията или ме болеше главата. Също когато чуех, че някой от съседите ми се е разболял, или че камбаната бие за умрял, или когато си мислех за смъртта - всичко това ме караше да мисля за греха. Но най-много се страхувах за последствията от греха, когато си мислех, че рано или късно трябва да отида и да се явя пред Божието съдилище. Християн. Когато тези неща те караха да мислиш за смъртното наказание за греха, можеше ли лесно да се освободиш от тази мисъл? Надежден. Не! Напротив, това убеждение много силно беше завладяло съвестта ми и когато си помислех някога да се върна в греха, то ми навяваше двойна мъка. Християн. Тогава какво правеше? Надежден. Мислех, че трябва да се опитам да поправя живота си, защото иначе със сигурност ще бъда осъден. Християн. Правил ли си опити сам да се поправиш? Надежден. Да, много пъти и отбягвах не само греховете, които правех но и от грешните си другари, като се отдавах на духовни. Молех се, четях Словото, плачех заради греховете си и много други неща, които сега не мога да си спомня. Християн. През всичкото това време усещаше ли, че ти става по-добре? Надежден. Чувствах за определено време, но после скръбта пак ме налягаше и ми пречеше. Християн. Как така? Нали вече беше поправен? Надежден. Много са причините за това, но особено думи като тези: - Всичката наша праведност е като мръсна дреха. Чрез делата на закона никой човек няма да се оправдае. Когато извършим всички тези неща, да казваме, че сме непотребни. И много такива подобни фрази. - Ако всичката ми правда е като нечисти дрипи, ако никой човек не може да се оправдае чрез делата на закона и ако след като сме сторили всичко, което е необходимо, пак сме непотребни, тогава ще бъде голямо безумие да мисля, че мога да придобия рая само чрез закона. Ако някой задлъжнее със 100 лева пред бакалина и не се старае да изплати, а след това си плаща всичко, каквото взима, първият дълг си остава непокрит в книгите на бакалина и заради този дълг той може да го осъди и затвори. Християн. Как си разбрал, че това се отнася за тебе? Надежден. Четейки Божията книга, аз разбрах, че моите грехове са голям дълг към Бога. Също разбрах, че моето сегашно поправление няма да може да заличи нито йота от миналия ми грешен живот. Затова, като се стараех да живея праведно, аз мислех: Как ли бих могъл да се избавя от осъждението, под което съм попаднал заради миналите си грехове? Християн. Прекрасно обяснение, но моля ти се, продължавай. Надежден. Друго, което ме смущаваше даже и след поправянето ми, беше, че като вникнах и в най-доброто, което вършех, пак виждах грях, нов грях, който се преплиташе и с най-доброто, което правех. Това ме накара да съзная, че въпреки доброто мнение, което имах за себе си и своите дела, само в един ден бях извършил толкова много грехове, че бях достоен да бъда хвърлен в ада, макар да е бил непорочен целият ми предишен живот. Християн. А после какво направи? Надежден. Какво ли? Просто не знаех какво да правя, докато най-после разказах всичко на Верен. С него се бяхме опознали добре. Той ми каза, че докато не съм осветен от Един, който никога не е съгрешил, нито моята святост, нито цялата святост на света не могат да ме спасят. Християн. И ти повярва на думите му? Надежден. Ако беше ми казал това, когато се задоволявах със своите поправления, бих го нарекъл глупец; но сега, виждайки своята слабост, грехът който се преплиташе дори в най-добрите ми дела, приех, че това, което той ми казва, е цялата и самата истина. Християн. Но когато Верен ти каза това, повярва ли, че може да се намери такъв безгрешен човек? Надежден. Право да ти кажа в началото ми се видя много странно. Но след дълъг разговор и след няколко срещи с него, аз се убедих в истинността на думите му. Християн. Попита ли го кой е Този безгрешен човек и как можеш да се оправдаеш чрез Него? Надежден. Разбира се, че го попитах. Той ми каза, че Този безгрешен човек е Господ Исус Христос, който седи отдясно на Всевишния. - И така - каза ми той, - трябва да се оправдаеш чрез Него, като уповаваш на всичко, което Той Сам е направил в дните на въплъщението Си и когато е бил разпнат на кръста. Тогава го попитах как може Неговата святост да има сила за оправдание на други пред Бога? А той ми отговори: - Исус, нашият Господ, е Сам Бог; и всичко, което е направил, не го е направил за Себе Си, но за тебе. Сега, когато ти повярваш в Неговото дело, в Неговата правда и в спасителното й достойнство, тя ще се вмени за твоя.
Аз тогава помислих, че това ще бъде неприлична смелост от моя страна. - Съвсем не - отговори ми Верен. - Той Сам те кани да отидеш при Него.144 Верен ми подаде една книга, която Исус заръчал да се напише, за да ме насърчи да отида при Него. - Небето и земята ще преминат - каза той, - но нито една дума няма да се изгуби от тая книга, докато не се сбъдне всичко, което казва тя.145 А когато отида при Него - попитах го аз, - какво трябва да сторя? - Ще се молиш на колене с цялото си сърце Бог Отец да ти го открие146 - каза той. Но как трябва да Му се моля? - попитах отново аз. - Боже, ще Му кажеш, бъди милостив към мене грешника. Помогни ми да позная и повярвам в Господа Исуса Христа, защото виждам, че ако не е Неговата праведност или ако аз нямам вяра в нея, съвсем съм изгубен. Господи, чул съм, че Ти Си милостив Бог и че Си определил Твоя Син Исус Христос да бъде Спасителят на света, и още, че благоволяваш да Го подариш на грешник като мене (аз наистина много съм грешил). Сега, Господи, увеличи благодатта си над моята душа, за да намеря спасение чрез Твоя Син Исус Христос. Амин!
И тогава ми дойде наум: - Ако и да се забави, чакай Го, защото ще дойде и няма да закъснее.147 Така аз продължавах да се моля, докато Бог-Отец най-после ми откри Сина Си Исуса Христа. Християн. Как ти се откри? Надежден. Аз не Го видях с телесните си очи, но със сърдечните си очи.148 Ето как стана това: Един ден бях много наскърбен, защото отново започнах да мисля за величината и скверността на греховете си. И тогава, като не очаквах нищо друго освен пъкъла и вечно осъждение на душата си, изведнъж видях Господа Исуса, че гледаше от Небето към мене и чух глас: - Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш.149 Но аз отговорих: - Господи, аз съм много грешен. Той ми каза: - Доволно ти е Моята благодат.150 Тогава попитах: - Но, Господи, какво е вярване? А Той ми каза: - Който дойде при Мене, няма да огладнее и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога. Разбрах, че вярването и идването е едно и също и че онзи, който идва със сърцето си и чувствата си, тичайки към Христа, той наистина вярва в Него. Тогава с насълзени очи попитах: - Господи, такъв голям грешник, какъвто съм аз, може ли да бъде наистина приет от Теб и да бъде спасен чрез Тебе? Тогава Го чух да казва: - Който дойде при Мене, няма да го изпъдя.151 - Но - попитах аз - какво трябва да мисля за Тебе, Господи, когато идвам при Тебе, за да мога да вярвам правилно в Тебе? А Той ми каза: - Исус Христос дойде на света да спаси грешниците.152 Той изпълни закона, за да оправдае всеки, който вярва. Той бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни. Той ни възлюби и изми греховете ни със Своята Си кръв. Той е наш Ходатай пред Бога. Той е всякога жив и ходатайства за нас.153 От всичко това разбрах, че трябва да търся праведност само в Него и опрощение за греховете си само чрез Неговата кръв; и че това, което Той извърши за изпълнение на Бащиния Си закон, покорявайки се на наказанието, Той го стори не за Себе Си, но за онзи, който с благодарност го приема за свой Спасител. Така сърцето ми се изпълни с радост, очите ми със сълзи и душата ми се заливаше от любов към името, хората и пътищата Исус Христови.
Видях в съня си, че Надежден се обърна назад и видя Невежко, когото бяха оставили да върви доста на далече зад тях. - Виж колко далече остана онзи момък - каза Надежден на Християн.
Те се спряха, и Християн му извика: - Човече, побързай. Побързай де, защо оставаш все назад?
Християн се обърна към Надежден и му каза с тих глас: - Не ти ли казах, че той не обича нашето другарство? Но ела да се приближим до него, за да прекараме времето си в разговор, докато изминем това пусто място. Тогава Християн се отправи към Невежко и му каза: - Какво правиш? Как прекарваш сам? Какво е отношението на душата ти към Бога?
- Душата на ленивият желае и няма.154 Невежко. Но като мисля аз, всичко жертвам за тях. Християн. Само това не вярвам, защото трудно нещо е някой да пожертва всичко за него. По трудно е да жертваш, отколкото можеш да си помислиш. Но защо или от какво си убеден, че си оставил всичко за Бога и за небето? Невежко. Сърцето ми говори така. Християн. Мъдрецът е казал, че който уповава на своето си сърце, е безумен. Невежко. Да, но това се отнася за лошо сърце, а моето е добро. Християн. Как ще докажеш, че твоето е добро? Невежко. Защото ме утешава и ми дава надежда за небето. Християн. В това може да си измамен; защото сърцето на човека не може да се утешава с надеждата за нещо, в което той още няма основание да се надява. Невежко. Но моето сърце и моят живот са съгласни, което ще рече, че надеждата ми е върху добра основа. Християн. Кой ти казва, че сърцето ти и живота ти са съгласни. Невежко. Как кой? Сърцето ми. Християн. Има една пословица, която казва: "Попитай съдружника ми дали съм крадец". Твоето сърце постъпва по същия начин. Ако Словото Божие не ти свидетелствува, всички други свидетелства за тебе са пара. Невежко. Ами нали доброто сърце има добри мисли? Не е ли добър онзи живот, който е според Божиите заповеди? Християн. Моля те, кажи ми какво е твоето мнение за добрите неща и какъв е животът според Божиите заповеди. Добри неща има много: едни се отнасят за Бога, други - за Христа, трети - за нас хората и т.н. Невежко. Какво добро можем да мислим за себе си? Християн. Разбира се, че онова, което е съгласно с Божието Слово. Невежко. А кога мислите ни са съгласни с Божието Слово? Християн. Когато съдим за себе си така, както Словото съди за нас. Нека се поясня. Словото Божие казва за онези, които са светски: няма праведен нито един, няма кой да прави добро; всяка сърдечна човешка помисъл е само зло и то непрестанно.155 Ако така мислим за себе си и го съзнаваме, че е така, тогава мислите ни са добри, понеже са съгласни със Словото Божие. Невежко. Аз не мога да повярвам никога, че моето сърце е толкова лошо. Християн. Следователно в живота си не си имал нито една добра мисъл за себе си. Но нека продължим: Каквото казва Божието Слово за сърцето ни, така също говори и за пътищата ни. А когато мислите на сърцето и пътищата ни са съгласни с Божията правда, тогава са добри. Невежко. Не разбирам какво искаш да кажеш. Християн. Ето какво: Божието Слово казва, че пътищата на човека са криви, лоши, развратни пътища. То също казва, че хората по естество са вън от добрия път и че дори не Го познават. Когато един човек мисли така за пътищата си, т.е. за ходенето си, когато мисли така благоразумно и смиренодушно, само тогава има добри мисли за себе си и пътищата си, защото тогава мислите му са съгласни с Божието Слово. Невежко. Но кои мисли са добри за Бога? Християн. Точно това, което казах за нашите мисли; т.е., когато мислите ни за Него са съгласни с онова, което Неговото Слово казва за Него, когато мислим за Него и Неговия характер тъй както учи Словото Му - тогава нашите мисли са прави за Него. Имаме прави мисли за Бога, когато мислим, че Той познава нас по-добре, отколкото ние сами познаваме себе си и вижда в нас греха, когато сами ние не можем да го видим. И още, когато мислим, че цялата наша праведност вони в ноздрите Му и затова Той не може да търпи, като ни гледа как се мъчим да отидем при Него, уповавайки на собствените си дела, та ако щеш и най-добри дела. Невежко. Мислиш ли, че аз съм толкова глупав, за да мисля, че Бог не може да вижда по-далече от мене и че аз се старая да отида при Него, уповавайки на добрите си дела? Християн. Е, добре. Тогава какво мислиш по този въпрос? Невежко. Аз ли? Аз вярвам в Исуса Христа за оправдание и спасение от греховете ми. Християн. Празни думи. Как можеш да вярваш в Исуса Христа, когато не чувстваш нужда от Него? Ти не съзнаваш нито естествената, нито действителната си слабост, а мнението ти за себе си изявява, че ти никога не си чувствал подобна нужда от Исуса Христа. Как тогава можеш да кажеш: - Аз вярвам в Исуса Христа? Невежко. Въпреки всичко това аз вярвам в Него. Християн. Ама как вярваш? Невежко. Вярвам, че Исус умря за грешниците и че аз ще бъда оправдан пред Бога само чрез Неговото благодатно приемане и моята покорност на закона Му. Или с други думи, Христос представя моите благочестиви длъжности да изглеждат по-приятни пред Бога Отца и така ще бъда оправдан. Християн. Чуй моя отговор по този въпрос: 1. Твоята вяра е мечтателна, защото такава вяра не се споменава никъде в Божието Слово. 2. Твоята вяра е лъжлива, защото основава оправданието ти не върху Христовата благодат, но върху твоята праведност. 3. Твоята вяра прави Исус Христос оправдател на делото ти, а не Спасител. 4. Следователно тя е лъжлива и измамителна вяра, която те остава под гнева на Всемогъщия Бог, защото истинската оправдателна вяра кара душата, усещайки опасното си положение, да прибегне при Христовата праведност. Тази Христова праведност не е благодатно дело, чрез което се оправдаваме пред Бога, но Неговата лична покорност на закона, която Го заведе на разпятие на кръста, тя ни оправдава. Истинската вяра така приема Неговата праведност. И в това облекло и чрез тази праведност душата се представя пред Бога непорочна, приятна и свободна от осъждение.
- Добре Невежко - отговориха те. - Само едно помни: ако отхвърлиш добрия ни съвет, ще те постигне зло. С време се опомни, човече. Послушай думите ни и бъди умен. Добрият съвет ще те избави от погибел само тогава, когато го следваш. Но презреш ли думите ни, бъди сигурен, че ще си намериш бедата. - Е, Надеждене - каза Християн, - виждам, че ние пак сами ще пътуваме.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.78 Mb. Сподели с приятели:
|