1.1. Нормативниизисквания Собственият капитал на бюджетните предприятия се отразява в раздел „А” „Капитал в бюджетните предприятия”, в пасива на баланса към 31 декември и включва:
разполагаем капитал на бюджетното предприятие (шифър 0401 по пасива на баланса), който се отразява по сметките от група 10„Разполагаем капитал в бюджетните предприятия”. Същият се предоставя от държавата при създаването на бюджетното предприятие. С влизането в сила на СБП се счита, че това е 2001 г. след трансформацията на счетоводните сметки от Националния сметкоплан към СБП;
акумулиран прираст/ намаление на нетните активи от предходни години (шифър 0402 по пасива на баланса) - отразява се по счетоводните сметки от група 11„Акумулиран прираст/намаление на нетните активи от предходни години”;
изменения в нетните активи за периода, произтичащи от дейността (шифър 0403 по пасива на баланса) – отразява се по счетоводните сметки от група 12„Изменения в нетните активи за периода, произтичащи от дейността”;
други изменения в нетните активи за периода - отразява се по счетоводните сметки от група 13„Други изменения в нетните активи за периода”.
Едни от факторите, оказващи влияние върху размера на капитала на бюджетното предприятие е обезценката на дълготрайните материални и нематериални активи и прекласифицирането на дълготрайните материални активи в краткотрайните активи при промяна на техния стойностен праг.
Съгласно т. 36.1 от писмо ДДС № 20 от 2004 г. на МФ за нефинансовите дълготрайни активи се извършва преглед за обезценка веднъж на две години, доколкото министерството не е определило по-кратък срок, при спазване на следните отчетни процедури:
- при прегледа на активите се съпоставя тяхната отчетна стойност с текущата възстановима стойност. За текуща възстановима стойност на тези активи се приема справедливата им стойност, като за нейна индикация може да се ползва и текущата покупна цена на сходен актив със същия потенциал на икономическа изгода. За уникални активи, които нямат пазарен аналог, може да се извърши експертна оценка на очаквания размер на разходите по придобиване, ако такъв актив би бил придобит към датата на прегледа за обезценка (например като изходен ориентир могат да се ползват разходите за основен ремонт на актива, които да коригират тази оценка) – т. 36.1.1;
- при прегледа за обезценка на нефинансовите дълготрайни активи, обезценка се отчита, когато е налице траен спад в цените на съответните активи. Временни спадове и флуктуации в цените не се вземат предвид. При прегледа за обезценка на сгради се вземат предвид освен пазарните цени за жилища в съответния район, и текущата оценка на подобренията – т. 36.1.2;
- предвид двегодишния период, допуска се стъпаловидно прилагане на процедурите за обезценка на нефинансовите дълготрайни активи. Например през първата година могат да бъдат подложени на тест за обезценка някои класове активи, а през следващата година – останалите. При избор на такъв подход, той следва да се прилага последователно за отделните класове активи – т. 36.1.3;
- доколкото практически е възможно, извършва се и обезценка на активите, отчитани по сметките от подгрупа 990„Земи, инфраструктурни обекти и други активи в употреба, изписани като разход” (с изключение на сметка 9909„Други активи в употреба, изписани като разход”) – т. 36.1.4;
- не се извършва тест за обезценка на активи, които са в процес на придобиване/ строителство със срок под една година – т. 36.1.5;
- ако отчетната стойност на балансово признат нефинансов дълготраен актив е по-висока, тя се коригира до размера на текущата възстановима стойност, чрез използването на сметка 7802„Отрицателни преоценки на активи”. При извършване на обезценка на задбалансов нефинансов актив, сумата се отразява по кредита на съответната задбалансова сметка срещу дебитиране на сметка 9981„Кореспондираща сметка за задбалансови активи”– т. 36.1.6.
От дадените указания от МФ става ясно, че се извършва задължително преглед за обезценка на нефинансовите активи, но не и задължително обезценяване на всеки придобит дълготраен материален актив. Обезценката се начислява по дебита на сметка 7802„Отрицателни преоценки на активи” срещу кредитиране на счетоводните сметки от група 20 „Дълготрайни материални активи” за активите, за които при прегледа (съпоставянето на тяхната отчетна стойност със справедливата им стойност) е установено, че отчетната стойност, по която са заприходени е по-висока от справедливата им стойност и този спад в цените не е временен.
Коя стойност на активите е справедлива?
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводство „справедлива цена" е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.