Програма 11 “Борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”

9.11 Програма 11 “Борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните”

Ограничаване на криминалната активност на маловръстните

Основната дейност Централната и местните комисии за БППМН е свързана с организацията на първичната превенция – съответно на национално и общинско ниво. В тази връзка, съгласно чл.10, ал. 2 от закона за БППМН към местните комисии могат да се създават помощни органи – центрове за превенция и социална адаптация, консултативни кабинети и т.н.

Центровете подпомагат работата на местните комисии по изпълнение на техните функции, произтичащи от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните: организация и координация на социално-превантивната дейност на територията на общината; привеждане в изпълнение наложени от местната комисия мерки по чл. 13 и 15 от ЗБППМН; консултиране и оказване на помощ на родители, които срещат затруднения при възпитанието на децата си; идентифициране на причините и условията за девиантно поведение и социални патологии сред децата и коригиране на асоциални поведенчески модели; превенция и противодействие на девиантното поведение на малолетните и непълнолетните и ограничаване на пораждащите го криминогенни фактори; реализацията на дейности на МКБППМН, произтичащи от национални и общински стратегии, програми и планове; проучване на състоянието и причините за противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в общината и изготвяне на предложения; изпълнение на мероприятия по програми и дейности, посочени в чл. 8, ал. 1. от ЗБППМН; оказване на съдействие на деца, родители, учители, възпитатели, педагогически съветници, училищни психолози, социални работници, инспектори от детските педагогически стаи и други специалисти, които работят по проблемите на децата; оказване на съдействие за повишаване на обществената чувствителност по отношение на престъпността и противообществените прояви сред малолетните и непълнолетните. В Центровете и кабинетите се извършва индвидуална и корекционно-възпитателна дейност, както и дейност по привеждане в изпълнение на възпитателната мярка по чл. 13, ал. 1, т. 3 и мерките по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН: срещи, разговори и беседи на консултанти, специалисти, обществени възпитатели с малолетните (непълнолетните), техните родители или лицата, които ги заместват, с цел: откриване и отстраняване на рисковите фактори, водещи до извършването на противообществените прояви или престъпления – неблагоприятна семейна и приятелска среда, бягство от дома, непосещаване на училище, наличие на вредни навици – тютюнопушене, употреба на алкохол и наркотични вещества и др.; изграждане и поощряване на позитивна ценностна ориентация и нагласи за просоциално поведение; съдействие за правилното организиране на свободното време; преодоляване на отклоненията в поведението; подпомагане на нормалното физическо и психическо развитие на детето; социална адаптация и реинтеграция; оптимизиране на отношенията между родители и деца; консултации за родителите по въпросите на възпитанието.

В изпълнение на функцията си по методическо ръководство и контрол върху дейността на местните комисии за БППМН, Централната комисия изготви стандарти за структурата и дейността на тези помощни органи. Услугите, предоставяни от специалистите от местните комисии в Центровете – психолози, педагози, юристи, лекари, социални работници - са напълно безплатни за всички – както за децата с девиантно поведение и техните родители, така и за всички останали клиенти.

Приоритет в дейността на Централната комисия е да анализира причините за девиациите в поведението на подрастващите, да дефинира актуални проблеми и да предприема инициативи за тяхното решаване.

Проблем на съвремието е агресията и насилието в училищата. Училището все по-често става арена на прояви на насилие от страна на ученици един срещу друг. В условията на разнообразие на модели на семейно поведение, задълбочаващи се процеси на деформации в ценностната система на обществото, изобилстващи психо-травмиращи отношения в социалната среда, училището и околоучилищното пространство стават арена на прояви на агресия и насилие. Всичко това формира негативно отношение на обществеността към училището, където децата се чувстват несигурни. Като отговор на обществената потребност и в изпълнение на функцията по изготвяне на програми за ограничаване на криминалната активност на маловръстните, Централната комисия даде своя принос в създаването на „Механизъм за превенция и протводействие на училищния тормоз”. Целта на механизма е предотвратяване и ефективно противодействие на проявите на „булинг” (англ. термин за училищен тормоз, възприет от работната група по изготвяне на механизма), като по този начин се осигури нормален учебен процес и бъдат снижени до минимум рисковете и опасностите за децата.

Адекватни действия за ограничаване на криминалната активност на маловръстните могат да се предприемат тогава, когато се познават причините и мотивите за тяхното асоциално поведение. Много често това поведение е функция на липсата на смислени, стойности и полезни занимания през свободното време на младите хора. В тази връзка, в изпълнение на функцията си по на координация, ръководство и контрол и функцията си по провеждане на изследвания, проучване и анализ на данни и изготвяне на предложения и управленски решения, Централната комисия изготви инструментариум и проведе анкетно проучване на потребностите на децата от полезни, смислени и интересни за тях занимания през свободното им време.

Целта на проведеното от ЦКБППМН изследване беше да проучи и анализира ролята на свободното време за личностовото развитието; да установи (според мнението на децата) съществуващите предоставяни вкъщи, в училището и общината условия за смислено прекарване на свободното време, с цел позитивно социално развитие и недопускане на девиации в поведението.

Изследването беше проведено чрез представителна извадка на средношколци от 7-ми до 10-ти клас от 94 общини и райони в страната, от различни училища. Като контролна група в извадката бяха включени деца с девиантно поведение от изследваните общини (19.4% от всички анкетирани деца).

Емпиричната информация беше събрана чрез пряка анонимна анкета. Обработката й приключи през 2013 г. Проучването показа разнообразна палитра от занимания за свободното време.

Най-висок дял от анкетираните са посочили сравнително пасивни дейности – “да слушам музика вкъщи”, “да си почивам”, “да гледам телевизия” - естествен израз на желанието за разтоварване след училище и самоподготовката вкъщи.

На следващо място е поставено стоенето вкъщи пред компютрите – дейност, типична дейност за децата в съвременното информационно общество поради лесния и бърз достъп до разнообразна информация. При децата с девиантно поведение се наблюдава значително по-нисък дял, посочили като любимо заниманието с компютър вкъщи – с 10% по-малко от съответния дял при общо анкетираните деца.

На следващо място сред предпочитанията на децата се подрежда спортът като една от най-любимите дейности. Спортът формира позитивни личностни качества - дисциплина, воля, стремеж към успех и други.

Интерес представлява отговорът “обикалянето по молове и магазини”, посочван предимно от момичетата. Анкетираните деца с асоциално поведение проявяват по-малък интерес към молове и магазини, вероятно поради по-ниските материални възможности. Силното желание да притежават някои от тези стоки довежда тези деца до извършването на кражби от тези магазини.

Ходенето по купони, дискотеки и заведения заема важно място сред предпочитанията на децата. Това е форма за контакти, за общуване с връстници, за танци и забавление. Прави впечатление, че при анкетираните деца с девиантно поведение интересът към ходенето по купони е по-голям – 29.2%. Същото се отнася и за ходенето по дискотеки и заведения – 28.3%.

В редица случаи, по време на купони, дискотеки и заведения, се стига до употреба на наркотици, алкохол в големи количества, изпадане в безпомощно състояние, сбивания и т. н. За сравнително малка група от анкетираните деца начинът на общуване с приятелите се свежда до пиене на бира в градинките през свободното време или по време на големите междучасия. Този начин на прекарване на свободното време е по-изразен при децата с девиантно поведение. В последните години това явление става все по-честа практика, което може да бъде предмет на допълнително проучване.

Особено значение за ефективното използване на свободното време имат както финансовите възможности на родителите, така и организираните и предлаганите от училището и извънучилищни институции дейности. Преобладаващата част от дейностите през свободното време са платени, което в много случаи затруднява родителите.

Данните от изследването показват, че голяма част от родителите успяват, а над 1/3 макар и трудно задоволяват желанията и интересите на децата си за дейности през свободното време. При децата с отклонения в поведението съответните дялове са: 36.8% - напълно; да, макар и трудно - 31.1%.

Около 1/7 (13.95% ) от общо анкетираните посочват, че родителите им смятат, че имат прекалено много претенции за осигуряване на техните интереси през свободното време. При „девиантните деца” този процент е малко по-голям - 15.1%.

Само 4% от анкетираните са посочили, че родителите им не се интересуват от техните интереси и желания. При децата с асоциално поведение този дял е значително по-висок - 9.4%. Тези деца са до голяма степен неглижирани от родителите си, които не проявяват особен интерес към техните желания за дейности проз свободното време.

Анкетираните деца посочват организираните от техните училища извънкласни и извънучилищни форми. Според 71.4 % от анкетираните преобладаващата част от тези дейности са в сферата на спорта. На второ място са посочени дейности по учебни предмети – 48.1%. Следват дейности по изкуствата – 35.8%; по компютри и техника – 30.6%. Неоправдано нисък интерес се наблюдава към организираните форми по правата на децата, дебати, гражданско образование – посочени само от 11.0% от анкетираните.

Ползотворното и смислено прекарване на свободното време зависи от предварителното насочване към даден вид дейност. От резултатите могат да се направят изводи за решаващите фактори, които силно повлияват детето при неговия избор.

В отговорите на анкетираните доминират самостоятелните решения и влиянието на приятелите, което е естествено за изследваната възрастова група. Сравнително значим е обаче и делът (1/4) от децата, които обсъждат този проблем в семейството и очакват съвети от родители, братя и сестри. По отношение на избора за прекарване на свободното време, педагогическите съветници и учителите практически не играят роля за ориентирането на децата.

Очакван е резултатът, че в тази възрастова група приятелите доминират като социализиращ фактор и децата предпочитат да бъдат през свободното си време с тях. Сравнително висок е и делът на тези от анкетираните, които предпочитат през свободното време да бъдат със семейството си. За разлика от общо анкетираните, този дял при децата с отклонено поведение е значително по-нисък – 23.6%, което говори за сериозни проблеми в семейното общуване, отчуждение и изтъняване на връзката „родител – дете”. Това очертава и все още незаменимата роля на семейството с неговите емоционални връзки, подкрепа и доверие.

Значителна разлика се открива при предпочитанията на децата с девиантно поведение за прекарване с приятелката (приятеля) – 41.5%, срещу 34.5% от общо анкетираните.

Преобладаващата част от анкетираните смятат, че предлаганите от общината (районът) дейности за свободното време отчасти задоволява техните желания и интереси. Според 32.1% от анкетираните предлаганите дейности напълно задоволяват техните желания и интереси. Въпреки това, почти всеки четвърти (23.1%) е на мнение, че с предлаганите дейности не задоволяват техните желания и интереси. При анкетираните деца с девиантно поведение този дял е още по висок – 27%.

Може да се направи изводът, че предлаганите от общините дейности за свободното време не отговарят изцяло на очакванията на децата. Отговорите сочат необходимостта от разширяване и обогатяване на кръга на предлаганите дейности, от подобряване на условията за свободното време. Според анкетираните са необходими повече и то достъпни спортни обекти, паркове, регламентирани места за улични спортове, създаване на младежки домове, центрове за деца, клубове по интереси, организиране на безплатни и достъпни занимания.

Негативните ефекти на последиците от прехода и световната финансова криза се отразяват пряко върху психоклимата на семейството и засягат физическото, моралното и емоционалното им развитие на децата. Криминогенното обкръжение и непълноценната семейна среда, насилието в семейството, липсата на позитивни модели на поведение, слабият родителски контрол, безотговорността, безнаказаността и некомпетентността на родителите са силно действащ фактор за социална деформация и формиране на девиантно поведение.

Много семейства не могат да изпълняват пълноценно възпитателните си функции. Ангажирани в осигуряване на базисните потребности на семейството, родителите са уморени, изнервени, стресирани, несигурни. Много често те нямат време, а и нямат физически сили за общуване с децата си. Децата страдат от липсата на емоционална топлина и подкрепа, на сигурност и одобрение, на установени близки отношения в семействата си. Дисхармонията на семейните отношения влияе много силно върху детската личност и често пъти провокира девиантпо поведение. Многостранните социални роли в семейството изискват сложна съвкупност от знания и умения, навици и качества. Родителите се нуждаят от подкрепа, от помощ за преодоляване на трудностите и грешките при осъществяване на възпитателния процес и при общуването с детето си.

Като отговор на тази потребност, както и в изпълнение на функцията си по изготвяне на програми за превенция, Централната комисия изготви тригодишна план – програма за работа с родители на деца с девиантно поведение. Освен екипа на Централната комисия, с изготвянето на програмата бяха ангажирани и преподаватели от Софийския университет.

Програмата включва средства и методи за повишаване на родителската компетентност, решаване на конфликти между родители и деца, усъвършенстване на общуването в семейната среда и други. Програмата има за цел повишаване на родителския капацитет и педагогизация (информиране за ефективни методи и подходи във възпитателния процес) на семейната среда; Засилване на обществената и правна взискателност към родителите, които се отнасят безотговорно към своите задължения по отглеждането и възпитанието на децата си; Формиране на умения за хуманно общуване с децата и решаване на конфликти; Формиране на умения за преодоляване на агресивно поведение и насилие в семейството;повишаване на информираността на родителите по отношение на сексуалното възпитание; Популяризиране на добри практики за отговорно родителство; Повишаване на квалификацията на специалисти, работещи в системата за превенция на асоциалното поведение на децата, Усъвършенстване на координацията на централно и местно ниво за реализацията на програми по превенция на асоциалното поведение на малолетни и непълнолетни, насочени към семейството.

Сред основните приоритети на системата от Централна и местни комисии е дейността по предотвратяване и противодействие да извършването на криминални деяния от ненавършили пълнолетие лица. В тази връзка през 2013 г. продължи работата върху усъвършенстването на изготвения специализиран инструмент за оценка на риска от повторно извършване на криминално деяние от малолетни и непълнолетни лица. При изработката на инструмента са взети пред вид спецификата на българските условия и специфичните криминогенни фактори, провокиращи криминално поведение на подрастващите. Проучването на чуждестранни разработки по темата показа, че те не винаги са приложими за българските условия. Това наложи по-детайлно разработване на инструмента и съответно повече време за апробиране. С инструмента се изследват различните сфери на жизнедейност на подрастващите – семейна среда, социална среда, училищна среда, физическо, ментално и психично здраве, приятелски кръг, наклонности, потребности, интереси и т.н. Всяка сфери се оценява по специално разработена за нуждите на инструмента скала. Информацията, получавана чрез инструмента е много подробна, което допринася за прецизност на оценката. В същото време обаче, подробната информация изисква повече време за обработка и набиране. Апробирането на инструмента показа необходимостта от периодизация в неговото изготвяне. В тази връзка към момента се работи върху окончателния вариант на методиката за работа с инструмента.

Методическото ръководство и контрол на дейността на местните комисии е друг основен приоритет в дейността на ЦКБППМН. Важен аспект от тази функция е повишаването на квалификацията на кадрите в системата на БППМН. Различните форми и методи за повишаване на квалификацията са и своеобразен начин за методическо ръководство и контрол върху дейността на комисиите.

В изпълнение на функцията по методическо ръководство на работата на местните комисии и в изпълнение на разпоредбите на Правило 22 от Минималните стандартни правила за правораздаване при непълнолетните, което препоръчва непрестанно повишаване на квалификацията на работещите с деца с девиантно поведение, беше проведена национална работна среща - обучение на секретарите на МКБППМН от цялата страна. Към срещата проявиха интерес и участваха и заместник кметове, председателстващи съгласно закона местните комисии и кметове на общини и райони. Участниците в срещата бяха запознати със специализирания инструмент за оценка на риска от повторно извършване на криминални деяния от малолетни и непълнолетни лица, с проведеното от ЦКБППМН репрезентативно изследване за свободното време на децата, с добри практики на местните комисии, с методики за супервизия на дейността на местните комисии и обществените възпитатели, с методика за попълване на статистически отчети и изготвяне на финансови планове и бюджет. беше направен и анализ на проблемни сфери в дейността на комисиите и обществените възпитатели.

В изпълнение на функцията по повишаване на квалификацията на специалистите от системата за БПМН, в програмата на работната среща – обучение беше включено решаване на сложни и трудни казуси от практиката на местните комисии за БППМН. Решаването на казуси също е своеобразна форма на контрол на знанията и уменията на участниците в националната среща, както и форма на оказване на методическа помощ и ръководство.

Все в изпълнение на препоръките на Правило 22 през 2013 година Центърът за квалификация към ЦКБППМН продължи да провежда обучителни семинари предимно с новоназначени секретари на МКБППМН по различни теми: оценка на специфичните нужди при малолетни и непълнолетни с асоциално поведение; правна уредба на превенцията и противодействието на детското асоциално поведение в българското и международно законодателство; подготовка и разглеждане на възпитателни дела; подготовка на проекти; решаване на конфликти; превенция на наркомании; децата като извършители и потърпевши на агресия и насилие; взаимодействие на МКБППМН с прокуратурата; актуални измерения на родителските права и задължения за преодоляване на конфликти при деца с асоциално поведение; превенция на криминализацията и виктимизацията; супервизия по индивидуални случаи, мотивационни техники за корекция на девиантно поведение и други. Интересът към занятията в Центъра е много голям и становищата на преминалите обучение е, че темите са подбрани сполучливо, занятията са на много високо ниво и придобитите знания и умения са от особена полза. За лектори в центъра се канят университетски преподаватели, действащи магистрати и висококвалифицирани специалисти от практиката.

В изпълнение на функцията по анализ на данни и координация на дейностите по предотвратяване и противодействие на детското девиантно поведение беше изготвен доклад - анализ на състоянието и тенденциите на противообществените прояви и престъпността сред малолетните и непълнолетните, факторите за детското асоциално поведение и дейността на централната и местните комисии.

<sub>С цел подобряване на междуведомственото сътрудничество по Националния план за борба с наркотиците и повишаване на ефективността на превенцията на наркоманиите и ограничаване на наркоразпространението, особенно в учебните заведения, разширяване разработването и прилагането на програми в помощ на родители, деца и рискови групи, ЦКБППМН предостави информация на МВР и Фокус центъра към Национални център по наркомании за дейностите на местните комисии по превенция на наркоманиите.

Централната комисия участва в изготвянето на новата национална стратегия за борба с наркотиците 2014 – 2018 г. Към настоящия момент комисията има многобройни ангажименти по плана за реализация на стратегията.</sub>

Продължи оказването на съдействие за създаване и укрепване на дейността на центрове за социална превенция, консултативни кабинети, горещи телефонни линии и други помощни органи на местните комисии, регламентирани в чл. 10, ал. 2 от Закона за БППМН.

В изпълнение на функцията по участие в разработване на нормативни актове, свързани с детската проблематика, ЦКБПМН продължи участието си в работните групи на ДАЗД по превенция на насилието при децата и проблемите на децата с увреждания.

В изпълнение на координиращата функция на Централната комисия беше изготвена бюджетна прогноза - предложение до МФ относно разчитането на средства по бюджетите на общините за дейността на местните комисии за БППМН за 2014 година. Беше изготвена и бюджетна прогноза за дейността на ЦКБППМН за периода 2014 – 2016 година.

В изпълнение на програмата за 2013 г. и в съответствие с Правило 22 от Минималните стандартни правила за правораздаване при непълнолетните, съгласно което държавите-членки следва да предприемат действия за непрестанно повишаване на квалификацията на специалистите, работещи с деца с девиантно поведение, продължи провеждането на обучителни сесии на обществените възпитатели по области. Бяха проведени сесиите в Пловдивска, Смолянска, Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка области. В тематичния план на обучението са включени теми, свързани с правната рамка на работата на обществените възпитатели, проблемни сфери в тяхната дейност, документацията, изготвянето на индивидуалните планове за работа с проблемните деца, както и новата тема за разпознаване и идентификация на симптоми за споделяне на радикални идеи или участие на ненавършили пълнолетие в екстремистки и радикални групи. В обучението, освен обществените възпитатели, участваха и всички секретари на местни комисии от областите, както и част от зам. кметовете – председатели на местните комисии. Обученията преминаха при изключителен интерес и активност от страна на обществените възпитатели. Всички те оценяват като особено полезни обучителните сесии и дадената им възможност да поставят и дискутират актуални проблеми в работата си. През специализирано обучение по време на сесиите преминаха над 270 обществени възпитатели от 51 общини в страната. През настоящата година предстои провеждане на обучение на обществените възпитатели от останалите области в страната, като бъде съобразено с наличния финансов ресурс на ЦКБППМН.

Една от основните функции на местните комисии е да организират социално-превантивната дейност на територията на общината. В тази връзка, като резултат от вълната сирийски бежанци, с цел предотвратяване евентуални проявления на ксенофобия и расизъм, по искане на местни комисии от София и страната беше проведено обучение на техните членове за разпознаване, идентификация и корекционно-възпитателна работа с ненавършили пълнолетие лица, споделящи идеи или принадлежащи към групи с екстремистки или радикален характер.

В изпълнение на функцията на ЦКБППМН по провеждане на изследвания и анализ на данни беше оказано и съдействие на университетски екип под ръководството на доц. Петя Кабакчиева за провеждане на изследване относно рисковите фактори при децата, чиито родители са заминали на работа в чужбина.

В изпълнение на функцията по методическо ръководство на дейността на местните комисии, функцията по координация на дейностите на институциите и функцията по анализ на данни и изготвяне на прогнози, съвместно с НСИ, както и с представители на сектор „Детска престъпност” в МВР бяха актуализирани показателите и методиката за анализ на статистическите данни.

Продължи оказването на съдействие за създаване и укрепване на дейността на центрове за социална превенция, консултативни кабинети, горещи телефонни линии и други помощни органи на местните комисии, регламентирани в чл. 10, ал. 2 от Закона за БППМН.

В изпълнение на функцията по контрол върху дейността на местните комисии бяха планирани тематични прегледи на МКБППМН в Добричка, В. Търновска, Пазарджишка и Търговищка области за оказване методическа помощ и контрол по изпълнение на законово регламентираните им функции. Поради липса на финансови средства тези прегледи не можаха да бъдат реализирани. Отново поради липсата на финансови средства за посещения на местни комисии и оказване на методическа помощ на място, организационно-методическата и консултативна помощ на местните комисии за БППМН по различни сфери на тяхната дейност бяха осъществявани само по телефона.

Липсата на средства доведе и до намаляване на тиража на печатния орган на ЦКБППМН – списание «Обществено възпитание». През изминалата година излязоха само два броя от списанието в тираж от 2000 броя вместо 5 000 броя. В списанието е спазен балансът на теоретично-изследователската и практическата част. Особен интерес читателската публика проявява към публикациите от рубриките ”Успешни практики”, ”Въпроси към секретаря на Централната комисия “ и “Светът в нас”.

Публикациите в списанието дават възможност на научни работници и специалисти от практиката да обменят свои практики, казуси, теории и методики. Публикувани са и интересни съвременни решения на проблемите, свързани с детската престъпност в страните от Европейския съюз.

Липсата на финансови средства за пълноценно изпълнение на функциите е съществен проблем в работата на ЦКБППМН.

През 2009 година бюджетът на ЦКБППМН беше драстично намален във връзка с мерките за преодоляване на световната финансова криза. Това силно затрудни пълноценното изпълнение на функциите на комисията по методическо ръководство и контрол на 298 – те местни комисии в страната, които функционират във всяка община.

За 2009 година бюджетът на ЦКБППМН първоначално беше в размер на 220 500 лева. Впоследствие, с ПМС № 196 от 2009 г. бюджетът беше намален с 34 448 лева. След намалението бюджетът възлизаше на 186 052 лева. Това възпрепятства провеждането на регионални съвещания и планови проверки на местни комисии и издаването на последните два броя на списанието.

За 2010 година бюджетът на ЦКБППМН първоначално беше 198 483 лева. Впоследствие, през м. юли беше намален на 158 000 лева, считано от 01.01.2010 г. По този начин, със стара дата средствата за издръжка на ЦКБППМН бяха намалени на 29 707 лева. Тези средства са за заплащане на отопление, (което е изцяло на ел. енергия), за издаване на печатния орган на ЦКБППМН - списание «Общественно възпитание», за вода, за телефонни разговори с 298- те местни комисии в страната, с полицейски инспектори от детските педагогически стаи към МВР, с прокуратура и т.н., за канцеларски материали и консумативи, за гориво и наем паркинг за служебния автомобил, за командировки във връзка с извършване на проверки на местни комисии и други звена от системата, оказване на методическа помощ на място, заплащане на асансьор, заплащане на СОТ (служебните помещения на ЦКБППМН са в неохраняема сграда) и т.н.

С цел ограничаване на разходите и вместване в рамките на намаления бюджет беше въведен лимит на служебните телефони. Тиражът и обемът на списанието също бяха намалени. Бяха намалени и хонорарните възнаграждения на лекторите в Центъра за квалификация към ЦКБППМН. До минимум бяха ограничени разходите за командировки, за канцеларски материали, консумативи, гориво и паркинг за служебния автомобил.

Всичко това доведе до невъзможност за пълноценно изпълнение на функциите на ЦКБППМН. Издаването само на 1 брой на списанието струва над 5 000 лева. Липсата на средства блокира изпълнението на дейността на ЦКБППМН по контрол върху дейността на местните комисии и изготвянето на програми за превенция на детското девиантно поведение. Намаляването на бюджета възпрепятства осъществяването на планираните тематични прегледи на част от местните комисии.

Отговорността е на секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните