Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Поезия

Сняг се сипе на звездички,

зима бяла е навън,

слушай как звънят звънчета,

пеят ясно: зън-зън-зън.
Те разказват песен чудна,

преди двайсет века как

в мъничко градче Юдейско

се родил Спасител благ.

като царските деца,

но в обора Той родил се,

приел образ на слуга.

нито даже пелена;

Ти, Създател на всемира

дойде в бедност, нищета.

толкова любов побра!

Никога не ще забравим

Твойта смърт на Голгота.

АВВА ОТЧЕ

Захвърлена в света се лутах дълго,

връхлитаха ме унижения отвред,

обидите натрупани преглъщах мълком,

въртях се в омагьосан кръг.

каквото правех беше прах,

извършвах винаги неправилната стъпка,

отново хлъзвах се назад.

живот неустановен,

заключена с веригите на земните тревоги,

не знаех, че ключът е в мен.

без да знам къде е тя,

заливаше ме мрак необозримо

и в бездната пропадах пак.

насочих се към него и видях -

Звездата витлеемска благодатна,

пред мене пътеводно засия.

издигнала молитвено ръце,

духът ми вика: - Авва Отче! Устремена

съм към твоето божествено сърце!

изпълнена съм с вечна светлина,

скоро ще отида там, където

е моя дом в небесните места.

Стефка Стойчева


Свидетелства

Свидетелства на Емануил Бозов

Ще ви разкажа неща, които са в основата на моя живот и са променили моя живот. Казвам се Емануил Бозов и съм пастор на ЕПЦ3 София „Божий мир”.

Моят съзнателен избор и предаване на живота ми на Исус стана през 1975 г. Тогава още учех в Казанлък в художественото училище, но моето желание е да споделя с вас на кратко две опитности. Това са две конкретни неща, които могат да бъдат основа на поведение. Духовно поведение, което има за цел да подобри качествата на нашите взаимоотношения с човека до нас и с нашия Бог.

Роден съм през 1961 г. На моята майка й умират две деца. Ражда се първото момче и умира на 1 годинка и 6 месеца. Ражда се второто и то умира на 6 месеца. По това време майка ми не е била вярваща. Аз съм от Варна. Баща ми беше моряк, пътуваше с кораби и го нямаше за дълго време в къщи. Когато се раждам, съм бил с изкривено лице. Лицето ми и челото ми се разминават. За да не ме види баща ми, майка ми е слагала шапки една върху друга, които са закривали половината ми лице. А нейната идея е била такава, че като порасна, ще се оправя и баща ми ще може да ме види в нормално състояние. Него го е нямало по година, година и половина. Когато се е връщал, не се е интересувал от нас. Той обичаше да пие, стоеше за по два три дни на брега и отново заминаваше.

Да, но аз раста и положението не става по-добро, а по-лошо и една вечер, когато майка ми ме съблякла, за да ме изкъпе, аз съм изревал, а по това време баща ми е спял. Тогава той се събужда и ме вижда с изкривеното лице. По това време майка ми е била новоповярвала и от шест месеца е била започнала да ходи на църква. До тогава все е отказвала на многобройните покани. След като баща ми ме видял, изревал на майка ми думите: „Какво е това чудовище с крива глава?!” Той предложил на майка ми да размачква черепа ми и да ме оформи – нещо, което видял някъде по Индия. Между другото има източни учения, които имат такава практика, която за мене е абсурдна. Но, майка ми му казала, че няма да му разреши да направи подобно нещо, а ще се моли на Бог и вярвала, че Той ще чуе нейната молитва. Отворила Библията на Псалм 50:15 и там се казва: „Призови Ме в ден на напаст, и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.”

Вечерта в 8 и половина застава на молитва. Тя ми каза, че всичко под нея е било мокро от сълзи, като се е молила до 3 и половина през ноща. Тогава се случило нещо необичайно. Майка ми чува глас в стаята, както чувате моя глас, който й казва: „Стани, защото главата на детето е оправена и то започва да се развива нормално.” И тогава тя скача и ме взема, както съм спял, и вижда, че в миг на око лицето ми е било изправено.

Втората опитност е с майка ми. През 1972 г. й оперират щитовидната жлеза. Десет години тя се поддържаше с лекарства, които баща ми внасяше от Щатите. Според епикризата щитовидната жлеза хирургически е махната, като е останало малък дял от нея и именно поради това тя вземаше лекарства, за да заместят премахнатата част. Общото й състояние се влошаваше, като разрушаване на костите, и това беше до 1982 година. И сега, когато ви разказвам това, си давам ясна сметка за някои неща, които стават изведнъж, и ни въодушевяват, а нещата, които са разтеглени във времето не са неща, които ни въодушевяват. И до сега нямам отговор на въпроса, защо трябваше да минат 10 години, или защо при някои трябваше да минат 15 години. Един ден през 1982 година, когато е чела Божието Слово – Посланието към Римляни 4 глава, че Бог вика в действително съществуване онова, което не съществува, и когато се е молила, е получила едно вътрешно уверение, и е чула един вътрешен глас: „Иди, защото утре ще преживееш голяма радост.” А в случая тя е трябвало да отиде на поредното изследване на щитовидната жлеза, като е приемала радиоактивен йод и са я гледали на ренгеновия апарат. Така тя не могла да разбере за какво става дума и си помислила, че ще й увеличат пенсията. И като отива на следващия ден на преглед, лекарката й казва: „Мария, става нещо необичайно. Апаратът отчита, че ти имаш цяла щитовидна жлеза!” Майка ми й казала: „Ами, да не би да ви е развален апарата?” И лекарката й казала: „Да минат няколко часа, и пак ще вземеш радиоактивен йод, и пак ще гледаме.” И когато отново се гледа, апаратът отчита отново цяла щитовидна жлеза.

На мен винаги ми е било интересно да мога да видя изражението на лекарите, които установили промяната. И си спомняте, че когато Исус изцели прокажените, Той ги изпрати да се явят пред свещениците, защото свещеникът беше оторизиран от закона да установи, да направи заключение, че този човек е здрав и може да бъде сред останалите или обратното. И така, майка ми разбира за какво й е говорил Господ предния ден, и отива при лекуващия лекар, и му е казва: „Сега искам да ми обясните как е станало това, от нищо нещо?” Той гледал, гледал и казал: „Чудо на природата.” И тя му казала, че това не е чудо на природата, а е чудо на Бога. Тогава той казал, че е възможно постепенно щитовидната жлеза да нарасне, но когато тя е ходила на контролни прегледи, никой не й е казал, че жлезата и се променя. Както я няма, сега я има.

С това искам да кажа, че много пъти сме губили надежда и сме били гневни и на Бог, и на себе си, и на околните, и всеки ни е бил крив. Даже си казваме, че и слънцето не свети както трябва, но има Бог. Незнайно защо някои неща се случват по даден начин, но в крайна сметка за крайния изход думата има Бог. Времето може да тече, но Бог ще даде изходен път, затова дръжте надеждата си в Господа!

Емануил Бозов

Пак за Северна Корея

Публична екзекуция за притежаване на Библия

Обвинени са, че са предали нацията на водача Ким Йонг.

Една сутрин двамата са заведени на пазара на площада близо до река Сеонг-Хеон, където има събрани ученици, учители,продавачи и други хора от градчето. Тум и баща й са вързани здраво за колове. От няколко метра разстояние седем милиционери прострелват всеки от тях с по три куршума.

Гледката от публичната екзекуция била толкова жестока, че някои от наблюдателите и досега са измъчвани от спомена и имат кошмари.

Новини от «Благодат»

***

***

***

Бог ще ви възнагради богато.