Отговорен редактор: Стефка Стойчева Пловдив Редакционен съвет

Издава, отпечатва и разпространява

Фондация Християнски център за хора с увреждания "Благодат"

Брой 4 Зима 2006 г.

Стефка Стойчева - Пловдив

Илияна Киркова - Враца

Иво Фердинандов - Годеч

Негослав Събев - Трявна

Керанка Милушева и

Мария Костова
Технически редактор:

Здравко Лекишев

Издава се на брайл, аудио, електронен вариант и на шрифт, подходящ за зрително затруднени.

4006 Пловдив

Пощенска кутия 11

тел'/факс: 032/28-11-37

GSM: 0888-347-284

E-mail: grace@evrocom.net

Web:http://gracebg.org
СЪДЪРЖАНИЕ

От редакцията……………………………………….3

Истината за канарата………………………………4

Защо не трябва да греша………………………….7

С Божието слово/псалми/....................................10

По стъпките на Исус Христос и апостолите

Филипи....................................................................19

Да сме по-добри

Истинската история за Свети Николас..................22

Цената на Божията чудотворна сила....................29

Поезия......................................................................45

Свидетелства..........................................................47

Заедно в молитва....................................................51

Новини от Благодат.................................................53

Извикайте към мен

и ще ви отговоря

и ще ви кажа

велики и тайни неща,

които не знаете.

(Еремия 33:3)

От редакцията

Здравейте приятели!

И тази година отмина. Наближава един светъл празник – скъп за всички християни – Рождество Христово. Ако тази година сте предали живота си на Него, стойте твърдо, да не се поклати вярата ви и да не промените решението да следвате Пътя, Истината и Живота т.е. Исус Христос. Далеч от Него няма нито път към Божието царство, нито истина за това царство, нито вечен живот в мир с Бог. Бъдете силни и заяквайте в Господа като четете словото Му и ходите в пътя Му!

Стефка Стойчева

изтощителни дискусии за да доказвам тезите си - винаги базирани на прочетеното в Библията. Истината е, че не бяха толкова изтощителни за мен, колкото за изпотения и зачервен от усилието си да обори Божието Слово мой опонент (или опоненти). Повечето ми познати се бяха отказали изобщо да спорят, но веднъж един мой съученик, който винаги се опитваше да изкара Божието Слово глупост и да ми се присмее, ми зададе този въпрос:

“Ако Бог е толкова велик и толкова могъщ, вечен, безкраен и съвършен,както казваш, то може ли Той да направи толкова голям камък,такава голяма канара, която да не може да вдигне ?”

Случайно да ви е познат този стил на говорене, този начин на изразяване ? Припомнете си за една среща, в една пустиня преди 2000 години-“Ако си Божий Син…” и т.н. Аз веднага го познах и сериозно се замислих. Но вижте в каква клопка попаднах: ако отговорех, че – да може да я направи, то това означаваше, че не би могъл да я вдигне,значи не е толкова могъщ, а ако отговорех - не, не може, означаваше също, че не е толкова велик, защото просто не може да я направи!

Очевидно беше, че отговора не се състоеше в просто “да”, или “не”, но какъв беше той ?

Естествено отговорих, че такива въпроси са неискрени и липсата на отговор е заложена в тях. Но и сам разбирах, че това не е достатъчно.

Моят съученик ме погледна победоносно и си тръгна с походка на победил галите центурион. Аз останах да мисля, но колкото повече мислех, толкова повече се обърквах. В този момент бях забравил един важен стих от Библията, а именно Лука 21:14-15 - “И тъй решете в сърцата си да не обмисляте предварително какво ще отговаряте, защото аз ще ви дам тъй мъдро да говорите, щото всичките ви противници да бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат”. Аз се опитвах да мисля с моя си ум и не помнех това слово, Бог обаче не забравяше ! Имаше и още един стих, който бях забравил: “Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето…” /2 Послание на Петър 3:9/

И така минаха около два месеца без отговор, когато веднъж, докато пътувах с тролейбуса, в главата ми проблеснаха други два стиха от Библията - Исая 8:14 и Лука 20:17, те бяха следните: “И той ще бъде за светилище, но и за камък, в който да се спъват, и за канара, поради която да се съблазняват.” и “…Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла.” В този момент дойде и отговора. Не може да се сътвори нещо по-велико, или дори също толкова велико колкото е сътворяващия го. То обаче може да се роди. Защото роденото, за разлика от сътвореното, е произлязло от самия творец, то е част от самия него и е също толкова велико. Никой не може да вдигне себе си. И тази Канара, родена от Бога е Христос-Божия Син! Бог по-силен ли е от Бога, а не са ли те едно-Един Бог?

Веднага отидох при съученика си и му казах отговора. Беше доста сконфузен, защото нямаше какво да ми противоречи, само каза: “Не знаех, че Христос е бил раждан”.

“О, да ! Бил е”, отговорих, “Защото писано е: “Защото Бог дотолкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот !” /Ев. от Йоана 3:16/

1. Защото "малко" грях ще доведе до повече грях;

2. Защото моят грях ще предизвиква наказание от Господа;

3. Защото времето, което израсходвам за греха, е за винаги изгубено;

4. Защото моят грях никога няма да се харесва на Господа, който ме обича, а ще Го огорчи;

5. Защото моят грях ще натовари моя пастир с голям товар;

6. Защото моят грях след време винаги ще тежи на сърцето ми;

7. Защото върша, каквото не трябва да сторя (правя);

8. Защото грехът ми ме превръща в нещо по-малко, отколкото бих могла да бъда;

9. Защото, защото и други хора, включително и моето семейство ще страдат от последвията на моя грях;

10. Защото моят грях ще огорчи тези, които почитат Господа;

11. Защото моят грях ще предизвиква ликуване сред неприятелите на Господа;

12. Защото грехът ми ме лъже, като ме кара да си мисля, че съм победила, докато в действителност съм загубила;

13. Защото грехът може да отвлече вниманието ми от това, да се усъвършенствам духовно;

14. Защото предполагаемото благодеяние на моя грях никого няма да може да се мери с последствията на непослушанието;

15. Защото признаването на моя грях е болезнен процес - и въпреки това трябва да го призная;

16. Защото грехът премирен с вечната самота, е много кратко удоволствие;

17. Защото моят грях може да повлияе на други и те да грешат;

18. Защото моят грях може да попречи на други да се запознаят с Исус Христос;

19. Защото моят грях вижда в кръста, на който умря Исус, за да ме освободи от греховете, един лек кръст;

20. Защото е невъзможно да грешиш и в същото време да следваш Господа с цялото си сърце;

21. Защото Господ предпочита да не се вслушва в молитвите на онези, които таят греховете си;

22. Защото грехът разрушава доброто ми име и ми отнема силата да съм свидетел на Исус Христос;

23. Защото вече други, които са били по-сериозни във вярата от мен, са били повалени от своя грях;

24. Защото обитателите на небето и на ада ще засвиделстват за цялата глупост на този грях;

25. Защото грехът и вината могат да наранят духа и тялото;

26. Защото грехът, смесен със служение на Господа, прави делото на Господа безрезултатно;

27. Защото на страданието заради греха не е отредено ни радост, ни награда, а на страданието заради справедливостта - толкова повече;

28. Защото моят грях е прелюбодеяние със света;

29. Защото защото да грешиш означава да не обичаш Исус;

30. Защото обещах на Господа: "Ти да бъдеш господаря на моя живот".

Превод от немски език

Псалми

1.(По слав. 85). /Давидова молитва/

Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.

2.Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.

3.Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе викам цял ден.

4.Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.

5.Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И много милостив към всички, които Те призовават.

6.Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми.

7.В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.

8.Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито има дела подобни на Твоите.

9.Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.

10.Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.

11.Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце.

12.Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.

13.Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.

14.Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми; И не поставиха Тебе пред себе си.

15.Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност.

16.Обърни се към мене и смили се за мене; Дай силата Си на слугата Си, и избави сина на слугинята Си.

17.Покажи ми знак на благоволението Си, За да го видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
ПСАЛМ 87

1.(По слав. 86). /Псалом, песен за Кореевите потомци/ Основания Си на светите хълмове град.

2.Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.

3.Славни неща се говорят за тебе, Граде Божий, (Села).

4.Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия; Тоя народ, ще кажа, се е родил там.

5.Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Всевишният ще го утвърди.

6.Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).

7.Както певците, тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.

1.(По слав. 87). /Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева/

Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

2.Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;Приклони ухото Си към вика ми.

3.Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

4.Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ.

5.Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

6.Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

7.Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

8.Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

9.Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

10.На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села).

11.В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта верността Ти?

12.Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?

13.Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

14.Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?

15.От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.

16.Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

17.Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

18.Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

1.(По слав. 88). /Поучение на Етана Езраева/

Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

2.Защото рекох: Милостта Ти ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3.Ти каза: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, казвайки:

4.Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

5.И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6.Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните кой може да се уподоби Господу?

7.Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8.Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

9.Ти владееш над навдигането на морето; Когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10.Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11.Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

12.Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13.Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

14.Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

15.Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

16.В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат.

17.Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18.Понеже на Господа принадлежи да бъде наша защита, И на Светия Израилев да бъде наш Цар.

19.Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен да даде помощ, Възвисих едного избран между людете.

20.Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

21.Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

22.Неприятелят няма да го изнудва, Нито предаденият на нечестие ще го наскърби.

23.Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

24.А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

25.Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

26.Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

27.При това Аз ще го поставя в положение на първороден, По-горе от земните царе.

28.Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29.Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

30.Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми.

31.Ако престъпят повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми.

32.Тогава ще накажа с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им.

33.Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

34.Няма да наруша завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

35.За едно нещо се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида.

36.Че потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене.

37.Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села).

38.Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си му се разгневил.

39.Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил си короната му до земята.

40.Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

41.Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

42.Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

43.Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

44.Направил си да престане блясъка му, И тръшнал си престола му на земята.

45.Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села).

46.До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

47.Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

48.Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

49.Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността си?

50.Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си укор от толкова многочислени племена.

51.С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52.Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

1.(По слав. 89). /Молитва на Божия човек Мойсей/

Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род.

2.Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3.Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4.Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

5.Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства.

6.Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7.Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8.Положил си беззаконията ни пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си.

9.Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10.Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11.Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12.Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13.Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14.Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15.Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16.Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17.И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.