По стъпките на Исус Христос и апостолите

ЦЕНАТА НА БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА

Колко дълго съм стоял тук, в този килер? Дни, или просто часове? Струва ми се, че бяха изминали дни, откакто бях помолил жена ми да заключи вратата от външната страна… Какво ли си мислеше тя сега за мен, след като толкова време бях сам в килера…

Наистина ли бяха минали дни, или просто часове? Наистина ли нещо се променяше във взаимоотношенията ми с Бога? Щеше ли Бог да ми отговори? Щеше ли да задоволи този глад в душата ми, или отново трябваше да се примиря като победен, както толкова пъти досега? Не! Щях да стоя точно тук на колене, докато Бог не ми отговори, или щях да умра при този опит. Не е ли казал Бог: “…Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят…” (Исая 40:31)

Жена ми ли отвори вратата? Не! Все още е затворена! Но светлината, откъде идваше тази светлина? Тогава започнах да разбирам, че светлината, която изпълваше моя молитвен килер беше Божията слава! Не вратата на килера се беше отворила, а небесната врата! Божието присъствие беше толкова реално и силно, че аз имах чувството, че бих умрял точно там, на коленете си. Струваше ми се, че ако Бог дойде по-близо, аз не бих могъл да устоя. Би все пак, аз го исках и бях твърдо решен да го имам.

Не е за учудване, че при подобни обстоятелства Павел “…падна на земята…” (Деяния 9:4). Също така не е чудно, че Йоан “…падна при нозете Му като мъртъв” (Откровение 1:17).

Това ли беше моят отговор? Щеше ли Бог да ми говори? Щеше ли да задоволи моето копнеещо сърце, след толкова много години? Струваше ми се, че губя представа за всичко останало, освен за мощното присъствие на Бога. Потръпнах… Опитах се да Го видя, но после се уплаших и осъзнах, че ако това стане, ще умра (виж Изход 33:20). Само славното Му присъствие беше достатъчно! След това чух гласа Му като вихрушка. Беше Бог! Той говореше на мен! Това беше славният отговор, който търсих толкова старателно. Бях го чакал още от обръщението си към Бога на 23 годишна възраст. За това плачеше копнеещата ми душа, когато Бог ме призова в служение.

Призванието беше дошло с такава сила и яснота, че никога нищо не можеше да ме накара да се усъмня, че бе от Бога. Въпреки че изминалият ми живот не ме бе подготвил за служение, знаех, че Бог ме призовава.

Още от обръщането ми към Бога, аз бях осъзнал нуждата от задълбочено изучаване на Словото, ако имах намерение да изпълня добре своето призвание. Прекарвах часове наред в четене на Библията и в опити да разбера посланието и значението й. За моята обикновена, неука душа, Бог беше точно това, което казваше и като че ли го казваше лично на мен чрез Словото Си:

“…И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи. БОЛНИ ИЗЦЕЛЯВАЙТЕ, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте, даром сте приели, даром давайте…” (Матей 10:7-8).

Всичко това изглеждаше като призив за служение, но все пак аз не го виждах да се е случило. Самият аз бях безсилен да изпълня тези заповеди на Христа. Исус не би дал заповед, която не би могла да бъде изпълнена и аз знаех, че трябва да го направя.

Преди обръщението си към Бога, аз знаех толкова малко за Него и Словото Му, че не знаех нито стиха в Йоан 3:16, нито дори имената на четирите Евангелия.

В Методистката църква, в която приех Бога, не бях обучаван да искам кръщение със Святия Дух, каквото апостолите получиха на Петдесятница. Не ми беше казано да очаквам знаменията да ме следват, като вярващ в Бога, споменати в Марка 16:17-18. Бях обучаван да вярвам в Господ Исус Христос, за да получа спасение. И така, аз бях славно спасен и освободен от тежестта на греха. След това, докато изследвах Писанията, молех Бог да ме насочва към пасажите, които биха били най-полезни за мен. Господ започна да ми разкрива истината за кръщението в Святия Дух, за знаменията, които следват повярвалите, за дарбите на Духа и за Божиите свръхестествени неща.

Не след дълго Бог ме заведе в Петдесятна църква. Там започнах да виждам Божиите благословения, а също и някои проявления на Духа. По време на тези събрания, аз се убедих в необходимостта да бъда кръстен в Святия Дух. Започнах да се моля и ревностно да искам от Бога това преживяване.

Тридесет дни след моето обръщение към Бога, присъствах на един християнски лагер в Маями, Оклахома. Там бях мощно изпълнен със Святия Дух и говорих чужди езици, според както Духа ми даваше.

Бях прочел: “Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух” (Деяния 1:8) и аз наистина очаквах изведнъж да получа силата да изцелявам болни и да върша чудеса. Не след дълго време разбрах, че ми беше необходимо нещо много повече от кръщението в Святия Дух, за да мога непрестанно да виждам как се случват тези неща. Кръщението в Духа предоставя достъпа до тази сила, но дарбите на Духа са средствата, чрез които тя се управлява. Веднага започнах да се моля и да искам дарбите на Духа. Имах чувството, че би трябвало да имам силата да изцелявам болните, защото знаех, че Бог никога не е призвал някой да проповядва Евангелието, без да го е упълномощил и да изцелява болни.

Силата на Святия Дух може да се оприличи на електрическата сила. Когато някой е изпълнен с Духа, той е като оборудвана къща, която е свързана с електрическата мрежа. Много хора години наред използват електричеството само, за да си доставят светлина по този начин, но те никога не се възползват от удобствата на различните приспособления и уреди, задвижвани от електричеството.

Дарбите на Духа приличат на тези уреди. Колкото повече дарби се прибавят, толкова повече работа може да се извърши с по-голяма лекота. Силата не се променя, тя става просто по-ефективна. Бог никога не е възнамерявал хората Му да останат на нивото, на което се изпълват с Духа. Това е само началото. Казано ни е: “…да копнеем за по-големите дарби…” (І Коринтяни 12:31). Това е пътят и към по-големите победи, които ще имаме в Божието име.

Две години след обръщането ми към Бога, аз се ожених и започнах служението си. Повече от година жена ми и аз проповядвахме мощното евангелие на спасението, кръщението със Святия Дух, второто пришествие Христово и Божественото изцеление. На всяко съживително събрание аз винаги планирах най-малко две вечери, всяка седмица да проповядвам Божествено изцеление и да се моля за болни. През това време видяхме много чудни изцеления, с които Бог потвърди проповядването на Словото Си. Аз обаче знаех, че в Божия план за мен се включваха и по-велики неща. Вярвах, че ще дойде време, когато те щяха да станат реалност в моя живот.

Често пъти жена ми и аз заедно изследвахме Писанията и все повече се убеждавахме, че Божиите обещания относно дарбите на Духа, знаменията, които следват вярващите, изцеленията и чудесата, са валидни за нас днес. Също така ни беше ясно, че не притежаваме тази сила в пълнотата, в която Бог е обещал. Знаехме, че за това би трябвало да има някаква причина, която да е показана в Писанието. Тъй като Бог не лъже, проблемът сигурно беше в нас!

Докато пастирувах в първата си църква в Колорадо, аз стигнах до извода, че трябва да чуя от Бога и да разбера причината, поради която моето служение не бе потвърждавано от знамения и чудеса. Бях сигурен, че ако постя и се моля, Бог щеше да ми открие това, което стоеше между мен и Неговата чудотворна сила в моето служение. Бях толкова гладен за Божията сила в живота си, имах чувството, че не мога да застана да проповядвам от амвона, докато не Го чуя. Казах на жена си за моето решение да чакам отговор от Бога. Точно тогава започна най-ожесточената битка в живота ми. Сатана беше решен да ми попречи да постя и да чакам отговора от Бога. Много пъти той ме побеждаваше, като ме измъкваше с триковете си от молитвения ми килер. Знаеше, че ако аз действително общувах лице в лице с Бога, това би попречило на злите му намерения. Той си беше поставил за цел да направи всичко, което бе в неговите възможности, за да ми попречи да имам общение с Бога. Ден след ден аз отивах в молитвения си килер, твърдо решен да остана, докато Бог не ми проговори. Отново и отново аз излизах от там без отговор. Отново и отново чувах жена ми да ми казва: “Мислех, че този път ще стоиш там, докато не получиш отговор.” След това тя се усмихваше по нейния сладък начин, съзнавайки че “…духът е бодър, а тялото - немощно.” (Матей 26:41).

Отново и отново аз й отговарях: “Скъпа, аз наистина исках да издържа в молитвата и този път, но…!” Изглежда винаги имаше някаква причина, поради която аз не оставах в килера, за да получа отговор. Винаги се оправдавах, че на следващия ден ще устоя в молитва и обстоятелствата ще са по-благоприятни.

Господ укрепваше сърцето ми, окуражаваше ме, като ми даваше за пример Данаил, който устоя в поста и молитвата. Той получи отговор, въпреки трите седмици, които му бяха необходими в борбата със сатана (виж Данаил 10:1-12).

На следващия ден аз отново бях в килера на колене. Бях казал на жена си, че няма да изляза, докато не чуя гласа на Бога и наистина го исках. Няколко часа по-късно обаче, когато усетих мириса на приготвената храна, аз излязох от килера, отидох в кухнята и попитах: “На какво мирише така вкусно, скъпа?” Няколко минути по-късно, докато сядах на масата, Бог проговори в сърцето ми. Едва бях поел един залък и спрях да се храня. Бог ми беше проговорил. В този момент осъзнах, че докато не пожелая да чуя Божия глас повече от всичко друго на света, повече от храната и задоволяването на плътта, аз никога нямаше да получа моя отговор от Бога. Бързо станах от масата и казах: “Скъпа, този път наистина работата между мен и Бога става сериозна! Отново отивам в килера и искам да ме заключиш вътре. Ще стоя там, докато не чуя Бог да ми говори.” Толкова пъти бях казвал това, че тя вече се питаше дали наистина можех да покоря плътта достатъчно дълго време, за да победя дявола.

“О-о-о - възкликна тя - след около час ще почукаш, за да ти отворя.” Тя затвори вратата с думите: “Ще ти отворя веднага, щом почукаш!”

Аз казах: “Няма да почукам, докато не получа отговора, който търся толкова отдавна.” Най-сетне бях твърдо решен да остана там, докато не чуя Божия глас, независимо какво ще ми струва.

Час след час аз се борех с дявола и с плътта си в този килер. Много пъти почти се предавах. Струваше ми се, че минават дни, а аз имах толкова малък напредък. Много пъти бях изкушаван да зарежа всичко и да се примиря, без да съм получил отговор. Просто да направя това, което бях правил до тогава. Но дълбоко в душата си знаех, че ако постъпя така, никога няма да бъда удовлетворен. От опит знаех, че не беше достатъчно. И продължих да чакам.

И ето, сега нещо се случваше!

Не знам колко време бях прекарал в килера, а и няма значение. Просто знам, че се молих, докато това не се случи!

Божието присъствие беше толкова реално… толкова прекрасно… и толкова мощно! В Неговото присъствие се чувствах като едно малко камъче в полите на извисените скалисти планини. Почувствах се недостоен дори да чуя гласа Му. Но Той не ми отговаряше заради това, че съм достоен, а за това, защото съм нуждаещ се. Още от древността Той беше обещал да снабди тази нужда и това беше изпълнението на обещанието Му.

Струваше ми се, че Бог ми говори по-бързо от което и да е човешко същество, по-бързо, отколкото можех да следя мисълта Му. Сърцето ми извика: “Говори ми малко по-бавно! Искам да запомня всичко!” Въпреки това знаех, че няма никога да го забравя. Бог ми показваше различни неща, които стояха между мен и Неговата сила. След като всяко едно от тези неща се прибавеше към списъка в ума ми, следваше кратко разяснение на неговото значение и важност. Ако знаех, че нещата за запомняне бяха толкова много, щях да си донеса молив и лист. Аз не очаквах Бог да ми говори толкова конкретно и да ми даде такъв дълъг списък. Аз никога не съм си представял, че бих могъл да се доближа толкова до Божията слава. Не бях осъзнавал, че има толкова много неща в живота ми, които бяха източници на съмнение и пречеха на вярата ми. Докато Бог продължаваше да ми говори, аз започнах да търся молив по джобовете си. Накрая намерих един, потърсих лист хартия, но уви. Изведнъж си спомних за картонената кутия за зимни дрехи, която използвах като олтар. Щях да пиша на нея. Сега вече бях готов!

Помолих Господ да ми каже отново всички тези неща, така че да мога да ги запиша едно по едно. Помолих Го да говори бавно, така че да запиша всичко.

Бог започна отначало и повтори всички тези неща, които вече ми беше открил. Докато Той говореше, аз записвах думите Му. След като записах и последното изискване, Бог отново ми проговори. Той ми каза: “Това е отговорът! Когато положиш на олтара на освещението и покорството и последното от тези неща, ти не само ще изцеляваш болните, но в Мое име ще изгонваш демони, ще видиш големи чудеса, докато проповядваш Словото в името Ми. И ето, давам ти власт над цялата сила на врага.”

След това Бог ми разкри нещата, които бяха спънки за моето служение - тези, които Му пречеха да работи с мен и да потвърждава Словото Си със знамения. Това са същите неща, които спъват и много други хора.

В този момент започна да се смрачава в килера. Почувствах, че мощната Му сила започва да се оттегля. За още няколко минути усещах присъствието Му и след това останах сам. И все пак, не бях сам. Потръпнах под мощното, оттеглящо се присъствие. В тъмното напипах дъното на картонената кутия и откъснах мястото, където бях направил списъка. Там беше цената, която трябваше да платя, за да имам Божията сила в живота си и в служението си - цената за чудотворната Божия сила. Като обезумял започнах да бръскам по заключената врата. Накрая чух жена ми да идва. Тя отключи вратата и в момента, в който ме видя, разбра, че съм бил с Бога. Първите й думи бяха: “Ти имаш отговора!”

“Да, скъпа. Бог ме посети от небето и ето го отговора.” В ръката си държах старото кафяво парче картон с отговора, което струваше толкова много часове в пост, молитва, очакване и разбира се - вяра!

Жена ми и аз седнахме на масата със списъка пред нас. Докато го разглеждахме, аз й разказвах историята и двамата плакахме. Списъкът съдържаше тринайсет точки, но преди да го покажа на жена ми, аз изтрих последните две. Те бяха прекалено лични и дори тя не трябваше да ги знае. Тя никога не ме попита за тях, защото осъзна, че те трябва да останат между мен и Бога.

Останалите единадесет точки са съдържанието на тази книга. Всяко изискване е отразено в отделна глава. Ако и ти също копнееш за проявленията на мощната сила на Бога в твоя живот и служение, аз се надявам, че тези мисли ще те вдъхновят. Нека Бог ти говори, както на мен и да те води в нова победа и в по-голяма плодотворност чрез тази книга. След този паметен за мен ден, когато Бог ми говори в килера, от календара бяха откъснати много страници. Всъщност и много календари бяха сменени с нови. С течение на времето, аз отбелязвах как се изпълняват едно по едно изискванията от списъка. Той все намаляше и намаляше, а аз възгласявах победата над сатана, като ги задрасквах едно след друго! Накрая останаха две изисквания. Сатана ми каза: “Вече задраска единадесет. Остават още две, но тях никога няма да изпълниш. Сега те хванах!” Чрез Божията благодат обаче, аз му казах, че е лъжец. Щом Бог беше казал, че мога да ги изпълня всичките, Той щеше да ми помогне да сторя това. Все пак мина доста време преди да успея да изпълня последните две.

Никога няма да забравя деня, в който, преглеждайки списъка, установих, че има само още едно неизпълнено условие! Слава Богу! Ако успеех да изпълня и него, вече можех да претендирам за обещанието, което Бог ми даде.

АЗ ТРЯБВАШЕ да изискам това обещание! Имаше милиони страдащи и болни хора, на които медицината безуспешно се опитваше да помогне. Някой ТРЯБВАШЕ да им донесе освобождение. Бог ме беше призовал да донеса освобождение на хората, също както е призовал и всеки един служител на Евангелието! (Езекил 34:1-4).

Много пъти, докато пътувах из Щатите, Бог изливаше Духа Си върху хората по време на събранията. Знаех, че когато изпълня и последното условие от списъка, ще видя чудеса, каквито не съм виждал никога. Междувременно щях търпеливо да се стремя към победата, уповавайки Бог да ми помага, докато не я постигна. Знаех, че когато я получа, Бог щеше да се прослави, а също така и други хора щяха да бъдат насърчени да търсят силата Му.

Докато пишех тази книга, водих едно съживление, наречено “Завръщане към Божественото изцеление” в Окланд, Калифорния. Много хора казваха, че това е най-голямото съживление в историята на Окланд. Стотици хора споделяха, че никога не са били свидетели на такова динамично движение на Божията сила. Нощ след нощ вълните на Божествената слава се носеха над събранието. Много хора свидетелстваха, че са били изцелени, както са си седяли на местата. Отново и отново чувствахме мощната сила на Бога да почива върху събранието. Хората ставаха да свидетелстват за моменталните им изцеления. Чудесата бяха явни. Изчезваха видими тумори и сакати се изцеляваха. Веднъж, когато положих ръце в името на Исус, усетих да изчезва гуша. Имаше радостни възгласи на победа, когато слепите проглеждаха. Една жена каза: “Беше като излизане от тъмнина на слънце.”

Молехме се за жена с проблеми в гърлото. След малко тя се забърза към дамската тоалетна. След връщането си в събранието, тя свидетелства, че след молитвата нещо е освободило гърлото й, излизайки през устата й и тя е отишла да го махне. Това било някакъв вид израстък (вероятно рак), белезникаво оранжев на цвят.

За една нощ изчезваха хернии, големи колкото човешки юмрук. Щом полагахме ръце на болните в името на Исус, изчезваха много непознати и всякакви познати болести - рак, глухота, отоци, гуша, диабет. В много случаи изцеренията бяха потвърждавани от лекарските доклади и от ренгеновите снимки.

Ние стояхме с благоговение и възторг пред чудотворната сила на Бога. От самото начало на тези събрания, вечер след вечер, тази сила се изявяваше постоянно. Стотици бяха освобождавани от силата на врага - спасени, изцелени, или изпълнени с Духа. На тези събрания не беше възможно да се оформи “молитвена редица”. Най-малко деветдесет процента от тези, на които полагахме ръце, биваха незабавно поваляни от мощната сила на Бога. Някои танцуваха, или се движеха като замаяни от силата на Духа преди да паднат (Еремия 23:9). При тези обстоятелства беше невъзможно хората да се върнат по местата си след молитва. Мощната сила на Бога се движеше. Това беше същата тази сила, под която Йоан “падна на нозете си като мъртъв” (виж Откровение 1:17). Голяма част от хората казваха, че най-впечатляващото нещо в тези събрания било изцелението на толкова много хора и получаването на чудни освобождения. Би било скромно да кажем, че деветдесет процента и дори повече от тези, за които се молехме, биваха чудотворно изцелени.

Една вечер службата бе наречена “Вечер на Святия Дух”. Сградата беше претъпкана, до вратите имаше хора, които бяха насядали навсякъде. Никой не можеше да определи броя на хората, които се изпълваха с Духа. Бяхме съобщили, че на тази служба ще се полагат ръце на тези, които искат да бъдат изпълнени със Святия Дух, както е според Деяния 8:17. След проповедта всички, които не бяха изпълнени с Духа по време на службата, излязоха напред за молитва. С малки изключения всички, които докосвахме в името на Исус, падаха на земята. Каква необикновена гледка се откриваше, докато стоях на подиума и гледах всички тези, които бяха посетени от Бога. Нямаше свободно място около олтара, дори и по пътеките към него. Все по-нежни бяха и звуците на небесната музика, която излизаше от гласовете на хората, съединени в едно за хваление на Бога. Святият Дух изпълваше покорилите се вярващи и те започваха да говорят чужди езици и да величаят Бога (Марко 16:17; Деяния 10:46).

Въпреки, че не претендирах да притежавам изцелителната дарба, стотици хора бяха изцелени по чудотворен начин на тези наши събирания. Не претендирах да притежавам която и да е от дарбите на Духа, нито пък да имам власт да предавам тези дарби на другите, и все пак всичките дарби на Духа действаха нощ след нощ. Бог потвърждаваше Словото Си със знамения! Защо видях такава промяна в резултатите от моето служение? Ти питаш ЗАЩО? Не се ли досещаш?

Най-накрая и последното условие от списъка беше задраскано! Алелуя!

Много пъти почти бях оставил всякаква надежда, че ще успея някога да го изпълня. Но най-накрая това стана. С Божията благодат то се МАХНА ЗАВИНАГИ!

С изпълнението на последното условие дойде и изпълнението на Божието обещание. Болните биваха изцелявани, демони излизаха и ставаха големи чудеса в името на Исус, докато се проповядваше Словото Му!

Следващите глави са посветени на тези, които копнеят за БОЖИЯТА ЧУДОТВОРНА СИЛА.