Отговорен редактор

Библейски личности

Пророк Самуил

За да говорим за пророк Самуил ще трябва да се спрем и на една молеща се майка. Поради нейните молитви се ражда пророкът, съдията на Израел Самуил, което означава изпросен.

Той е библейски пророк, последният и най-известен от съдиите на Израил. Живял през 11 век преди Христа, в онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, в град Рама или Ариматея. Неговият баща е един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно и живеел в частта на Ефрем, в града, наричан Рамат (Рама), разположен на една планина с име Спера. По-късно този град бил наречен Ариматея. Бащата на Самуил изпълнявал усърдно всички наредби на закона. Винаги ходел със семейството си на определените празници в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертви и молитви на Господа, където се намирал Божият ковчег. Там отивали всички Израилеви племена да се поклонят на Бог. По това време свещеник, а заедно с това и Съдия Израилев, бил един мъж, на име Илий.

В 1 царе 1:4 до 20 стихове се казва: „И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й. (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше). Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина? А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му. А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й. Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна. За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино. А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване, от скръбта си съм говорила до сега. Тогава Илий в отговор рече: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече скръбно. И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.”

Родителите твърде много се зарадвали, че си имат вече младенец. И двамата били съгласни да го посветят на Господа, затова щом Самуил навършил три години, Ана го отнесла в Силом при първосвещеника Илий.

„Аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.” (1 царе1:26-27).

Сърцето на Ана се изпълва с пламенна молитва: „Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти. Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог. Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, и от Него се претеглят делата. Лъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила. Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха да гладуват. Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя. Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада, и възвежда. Господ осиромашава човека, и обогатява; Смирява човека, и въздига. Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, за да ги направи да седнат между князете, и да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, който и постави на тях вселената. Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек. Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си.” (1 царе2:1-10).

След молитвата Ана се върнала у дома, като оставила детето на грижите на първосвещеника Илий. На всеки празник обаче тя ходела в Силом да се види със сина си и му донасяла дрешки. Майката се радвала, като чувала от Илий, че синът й е кротък, послушен и ревностно се учил на закона Господен. Радвала се, като виждала младото момче да служи на храма в сфод (ленена дрешка, каквато носели служителите на олтара). Илий твърде обикнал доброто и кротко момче и казвал на родителите му: "Да ви благослови Бог за дара, който Му поднесохте!" И Бог проявил милост към Ана: дарувал й още три сина и две дъщери.

Така детето Самуил слугувал година след година в храма пред Господа. Една вечер още преди светилникът да угасне, където е бил и Божия ковчег, Самуил си бил легнал. Писанието казва, че Господ повика детето: „Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме. И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна. А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни. Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало. И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето. Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото. И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша. Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши. В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша. Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря. За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос. И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия. А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме. И каза: Какво слово ти говори Господ? не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! И повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече Илий: Господ е; нека стори каквото Му е угодно. И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи.” (1 царе2:4-19).

Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк. В това време Израил се радвал на пълно спокойствие. Самуил мъдро управлявал народа, посещавал всички израилски градове, навсякъде съдел справедливо, без да взима никакви дарове за своя труд, и непрестанно благодарял на Господа за Неговата милост. Така Господ поразил филистимските врагове. Но народът на Израел поискал да се възцари над тях цар. Отново Самуил се помолил: „А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.” (1 царе 8:7).

Самуил, пророкът Господен, основа царство и помаза царете Саул и Давид за своя народ. Чрез молитвите му Господ посетил Божия народ; чрез своята вяра той бил истински пророк. Още пророкувал и предсказал на царя (Саул) смъртта му, и в пророчество възвисил от земята гласа си, че ще бъде изтребен беззаконният народ”. А Господ отхвърли Саул за цар, както е описано в 1 царе15:10-11: „Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза: Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ.” А в същата глава 35 стих се казва още: И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.”

Плачът на Самуил не промени твърдото намерение на Господ, защото послушанието е повече от жертвите, които цар Саул бе принесъл. Затова Господ каза на пророк Самуил: „До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.” (1 царе16:1). Когато Господ откъсне нещо няма човешка сила, която да го съедини отново. Бог има нова служба към самуил. Така Давид бе помазан за цар: „Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама.” (1 царе16:12).

Пророк Самуил завършва дните на живота си в Рама, където е погребан.

Изпросеният чрез молитвите на едно посветено майчино сърце от Бога дете е пример за нас днес. Изцяло посветен, молещ се и покорен на Господа независимо какво ще му струва. Още от дете се научил да чува Божия глас. А после прозрял една основополагаща библейска истина, която е неотменима и днес – послушанието и покорството са повече от жертвата.

Господи, ти отвори ушите на моето сърце, за да те чувам!

Господи Ти отвори очите на моето сърце, за да те виждам!