Отговори на въпроси по процедура bg16rfop001 001-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, получени в периода 10. 02. 2017 – 25. 07. 2018

Съгласно публикуваните отговори по поставени въпроси по процедура BG16RFOP001-1.001-039 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020”, индикаторът за продукт „Население, ползващо подобрените социални услуги” представя броя на преките индивидуални ползватели на съответната услуга, изчислени кумулативно за целия период на отчитане, от въвеждането на обекта в експлоатация до момента на отчитане на индикатора. Обръщаме внимание, че в индикатора не се включва броят на служителите (персонала), ангажирани с предоставяне на услугата.

В допълнение, съгласно официално становище на Министерство на труда и социалната политика, действащото социално законодателство допуска възможността дневните форми на социални услуги в общността, с изключение на социалните услуги от резидентен тип и специализираните институции, да предоставят еднократни и почасови консултативни услуги на нуждаещи се лица над определения капацитет, при условие, че не се влошава качеството на предлаганата услуга и не се утежнява бюджета й над предвидените по Закона за държавния бюджет средства. Ползвателите на тези видове услуги се вписват в регистъра на потребителите и респективно могат да бъдат отчетени като реални ползватели по посочения индикатор. В тази връзка, целевата стойност на индикатора „Население, ползващо подобрени социални услуги (лица)“ следва да представя, освен броя на преките индивидуални ползватели (Реалните потребители, съгласно ППЗСП), така и броя на ползвателите, ползващи еднократни и почасови консултантски услуги, съгласно регистъра на потребителите (където е приложимо).
Въпрос №14.2:

Възможна ли е промяна в Инвестиционната програма по отношение на обектите от ИП "Социална инфраструктура", група дейности "Социална инфраструктура"? В ИП на Общината са заложени проекти "Ремонт, оборудване и обзавеждане на приют за временно настаняване на бездомни и социално слаби лица", и "Изграждане на 10 социални жилища за хора в неравностойно положение". Предвид това, че стойността на проекта за изграждане на социални жилища се оказва недостатъчна, ще се приеме ли актуализация на Инвестиционната програма, с която да се намали стойността, обема, респективно капацитета на приюта за временно настаняване на бездомни и социално слаби лица за сметка на увеличение на стойността на Проекта за изграждане на социални жилища? Възможно ли е кандидатстването с проект за Приют с намален капацитет да стане преди да е одобрена актуализация на Инвестиционната програма? Поради липса на обществена подкрепа за изграждане на социални жилища в района, в който са планирани в ИПГВР, допустимо ли е социалните жилища да бъдат изградени на нов терен, находящ се в Зоната с преобладаващ социален характер?

Индивидуалните стойности на двата отделни проекта за социална инфраструктура биха могли да бъдат променени на етап подготовка и подаване на проектни предложения.

Следва да се има предвид, че УО на ОПРР е предприел стъпки за адаптиране на подхода за изпълнение на Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, чрез които да се осигури по-гъвкав механизъм за изготвяне и изпълнение на инвестиционните програми на общините и съответните проектни предложения. Новият подход е представен пред Комитета за наблюдение на ОПРР на проведено заседание на 7-ми ноември 2017 г., на което са одобрени адаптирани критерии за селекция и оценка. Взетото решение е основа за изменение на публикуваните Насоки за кандидатстване по процедура „Изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020“, в което ще бъдат интегрирани одобрените критерии за оценка и съответно ще бъдат адаптирани текстове, свързани с по-ясен модел и подход за селекция на проекти.

Един от ключовите елементи в предложения подход е свързан именно с избора на проектни идеи за включване в списъка с индикативни проектни идеи и обекти в инвестиционната програма, който ще позволи включване на обекти, които не са конкретно посочени в програмата за реализация (матрицата-бюджет) на ИПГВР. Същевременно, обаче, се предлагат нови критерии за оценка на административното съответствие, допустимостта и качеството на проектните идеи, които да бъдат разгледани от Работните групи за избор на обекти за включване в инвестиционните програми. В тази връзка е допустимо да бъде предложен нов проект за социални жилища в Зоната с преобладаващ социален характер, който би могъл да бъде включен в инвестиционната програма, но при спазване на съответните условия в изменените Насоки за кандидатстване по процедурата.

Периодът на изпълнение на съответните проекти, посочен в Колона „Период на изпълнение на проекта - месец/година“ от Таблица 1 „Списък индикативни основни проекти“ в инвестиционната програма е индикативен. В тази връзка не е необходимо общината да уведомява УО на ОПРР, в случаи на неспазване/забавяне на посочените срокове.

Към настоящия момент, в Община Варна, със Заповед на Кмета е сформиран Екип на Инвестиционната програма (ЕИП), както и работна група (РГ) за наблюдение на изпълнението й. ЕИП изготвя ежемесечни доклади за напредъка, а РГ - годишен доклад, който се предоставя на Кмета на Общината. Във връзка с това, моля да ни информирате, УО на ОПРР ще публикува ли указания за работа на ЕИП по наблюдение изпълнението на ИП, както и ще се публикува ли информация в ИСУН за напредъка й?

Екипът на инвестиционната програма следва да работи, съгласно разписаните дейности, функции и отговорности на членовете във формуляра за инвестиционна програма (Раздел 7 „План за изпълнение“, Раздел 9 „Екип“, както и Раздел 11 „Допълнителна информация“, т. „Механизъм за проследяване и мониторинг на заложените индикатори“). В тази връзка, УО на ОПРР не планира да публикува допълнителни указания за екипите на инвестиционните програми. В допълнение, УО на ОПРР няма изискване за публикуване от страна на общината в ИСУН2020 на информация за напредъка в изпълнението на инвестиционната програма.

В стойността на индивидуалната етапна цел на верифицираните от УО средства до 30.06.2018 г., влиза ли размера на авансовите плащания по договорите сключени с изпълнителите на дейностите по проектите?

В стойността на индивидуалната етапна цел на верифицираните от УО средства влизат стойностите на отчетените верифицирани разходи по междинни и окончателни плащания по сключените административни договори за БФП. В случай, че авансови плащания по договорите с изпълнителите на дейностите по проектите са верифицирани в рамките на искане за междинно или за окончателно плащане към УО по сключените административни договори за БФП, то тяхната стойност ще бъде отчетена като част от етапната цел на верифицираните от УО средства до 30.06.2018 г.

Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, обн. ДВ. Бр. 79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., на общинските училища е предоставена възможност за организиране и осъществяване на извънкласни дейности като образователна услуга, извън държавните образователни стандарти. Съгласно Насоките за кандидатстване за проекти, генериращи нетни приходи, безвъзмездната финансова помощ по ОПРР (100%) е до размера на сумата по решението съгласно представения финансов анализ, но не повече от общия индикативен размер на средствата за всеки конкретен бенефициент. В този случай бенефициентът следва да осигури собствен принос в размер на разликата между общата стойност на проекта и размера на безвъзмездната финансова помощ по ОПРР (100%).

Въз основа на чл.17, ал.1, т.2 от ПМС № 189/28.07.2016 г., в случай че общият размер на допустимите разходи по даден проект не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 евро, не се представя финансов анализ.

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕС) № 1303/ 2013 г. „нетни приходи“ означава паричните потоци, заплащани директно от потребителите за стоки и услуги, предоставени с операцията, като такси, заплащани директно от потребителите за използването на инфраструктура, продажбата или отдаването под наем на земя или сгради или плащанията за услуги минус всички оперативни разходи и разходи за подмяна на недълготрайно оборудване за съответния период. Генерираните от операцията икономии от оперативните разходи се разглеждат като нетни приходи, освен ако не са компенсирани от равностойно намаляване на субсидиите за дейността.

В тази връзка от значение е да се определи:

• 
  Дали проектът генерира приходи
  
• 
  Размерът на допустимите разходи по проекта
  
• 
  Могат ли приходите да бъдат директно свързани с проекта – дали се очаква нарастване на генерираните от инфраструктурата приходи или възникване на допълнителни приходи в резултат от изпълнението на проекта.
  

Относно реализацията на проект за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по Приоритетна ос 1 на ОПРР 2014-2020 имаме следното питане:

В обследването за енергийна ефективност на многофамилна жилищна сграда в гр. Добрич, ул.„Каменица“ №8 са предвидени следните задължителни енергоспестяващи мерки: В1. Подмяна на дограма, В2. Толинно изолиране на покрив, В3. Топлинно изолиране на външни стени, В4. Топлинно изолитане на под. В две от мерките е записано, цитирам: „При ремонт на фасадата следва да се изготви проект за хармонизиране и максимално унифициране на фасадните дограми и елементи.“, без да е уточнено кои балкони да бъдат остъклени и кои – не. Съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата и Указанията за изпълнение на проекти за енергийна ефективност част от допустимите за финансиране дейности са:

• Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност;

Следва ли да разбираме, че спазвайки дадените насоки и като изпълнители на работния проект за енергийно обновяване на многофамилна жилищна сграда в гр. Добрич, ул.„Каменица“ №8, можем да предвидим за остъкляване една част от балконите. В поткрепа на това наше желание можем да изтъкнем и следните аргументи:

• естетически съображения с оглед еднаквост на всички етажи по вертикала;

• от финансови съображения - когато не са остъклени всички балкони се изпълняват топлоизолационни пластове от всички страни на парапета, по пода на терасата и по всички фасадни стени към съответната тераса. Това приравнено към изцяло остъкления балкон е значително по-скъпо като решение. В случай, че не се остъклява балконът, по неговия под се изпълнява топлоизолация и всички останали пластове, вкл. и нова настилка. при изпълнението на новите пластове, поради увеличаване на дебелината им, съществуващият парапет остава недостатъчен като височина и се налага неговото доизграждане, докато се постигне нормативната му височина от готов под ( 105 или 120 см, в зависимост от етажността);

• от експлоатационна гледна точка - неостъклената тераса, която граничи с остъклена такава, винаги създава проблеми с конденза, оформянето на бордовите елементи с мазилка, течове от отводняване и др. ;

• от конструктивна гледна точка - надграждането на парапета с нова конструкция и натоварването на плочата на терасата с нови пластове и настилка, води до недоказани конструктивни изменения.

Молим за компетентното Ви становище по възникналия казус.

Допустима за финансиране дейност съгласно Насоките за кандидатстване по процедурата е: Изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност.

В конкретния случай, в обследването за енергийна ефективност на сградата като енергоспестяваща мярка е заложено подмяна на дограма и топлинно изолиране за постигането на клас на енергопотребление на сградата C и определен процент спестена енергия. Отговорност на проектанта е при разработката на съответната част на инвестиционния проект да изготви проект, с който да определи точното количество, спецификацията, вид и изпълнение на подлежащата на смяна дограма и топлоизолация в зависимост от текущото състояние, вкл. да предвиди хармонизиране и унифициране на фасадните дограми и елементи.

Цитираните от вас разходи, свързани с остъкляване на част от балконите, биха били допустими за финансиране с БФП в случай че разходите са свързани с изпълнение на задължителна мярка за енергийна ефективност съгласно обследването за енергийна ефективност за сградата.

По време на ценообразуването през 1967г., с което са определени процентите на всеки самостоятелен обект, са били в сила други разпоредби и закони.

Сега, в един от отговорите Ви по подобен казус, се споменава чл.1 от Допълнителните разпоредби на ЗУЕС, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, т.е. този ТП е „енергиен обект“ и не би трябвало да се счита за самостоятелен обект. Обаче помещението притежава процент идеални част от общите части на сградата (съгл. ценообразуването), има идентификатор, записан в Агенцията по кадастър и ТП участва в отопляемия обем и РЗП на сградата. Тези данни присъстват във всички удостоверения, издадени от компетентните органи. Една от външните стени на ТП е част от фасадата на блока. Една от вътрешните стени граничи с апартамент от блока.

При проверка в Регистъра за минимални помощи, за ЕВН България няма данни за получени минимални помощи по Регламенти (ЕС) 1407/2013 и (ЕС) 360/2012.

В същото време ЕВН отказват да попълнят каквито и да са декларации, изискуеми за подаване на ЗИФП и така възпрепятстват кандидатстването на СС по ОПРР 2014-2020г.

1.    Дори и да се пристъпи към спазване на сега действащите нормативи, упоменати по-горе и бъдат преизчислени процентите съгл. чл. 17, ал. 4, 5 и 6 от ЗУЕС, как ще се подходи при определяне на РЗП на сградата и как впоследствие ще се реши изпълнението на ЕСМ и фасадата.

2.    ЕВН ще трябва ли да заплащат своя дял от дейностите по сградата и кой компонент от режима за предоставяне на средства трябва да приложим?

 

Въпрос №17.2: В многофамилна жилищна сграда, състояща се от 3 входа, единия вход е обновен по проект „Обновяване на българските домове“ по ОПРР 2007-2013г. Другите два входа са направили отделно сдружение и кандидатстват по ОПРР 2014-2020г.

Как трябва да се подаде ЗИФП и попълни прил.10 – от двете сдружения (т.е. от целия блок) или само от новото СС?

Въпрос №17.3: Относно минимални и държавни помощи:

1. Наемодател / собственик на помещение със стопанско предназначение е физическо лице, което не фигурира в регистъра за минимални помощи на МФ – попълва ли декларация de minimis и/или поема ангажимент за заплащане на разходите Приложение № 2 към договора между общината и СС (приложение № 11)

2. Наемодател / собственик на помещение със стопанско предназначение е юридическо лице, което не фигурира в регистъра за минимални помощи на МФ – попълва ли декларация de minimis и/или поема ангажимент за заплащане на разходите Приложение № 2 към договора между общината и СС (приложение № 11)

3.    Наемодател / собственик на помещение със стопанско предназначение е юридическо лице, което фигурира в регистъра за минимални помощи на МФ – попълва ли декларация de minimis и/или поема ангажимент за заплащане на разходите Приложение № 2 към договора между общината и СС (приложение № 11)

4.    Физическо или юридическо лице, собственик на помещение със стопанско предназначение, в което не се извършва никаква дейност - попълва ли декларация de minimis и/или поема ангажимент за заплащане на разходите Приложение № 2 към договора между общината и СС (приложение № 11)

 

Въпрос №17.4: Общината е собственик на следните обекти в многофамилна жилищна сграда: 1).апартамент, който отдава под наем за общинско жилище, 2).пенсионерски клуб, който е предоставен за безвъзмездно ползване и 3).клуб на дейците на културата, който е предоставен за безвъзмездно ползване.

Във всеки от тези случаи какви ангажименти произтичат за общината - попълва ли декларация de minimis и/или поема ангажимент за заплащане на разходите Приложение № 2 към договора между общината и СС (приложение № 11).

Отговор №17.1

Трансформаторните постове (ТП), собственост на електроразпределителните дружества, намиращи се в многофамилните жилищни сгради представляват енергийни обекти по смисъла на т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и техническа инфраструктура по смисъла на ЗУТ. Макар и архитектурно обособен като архитектурен обект, ТП в многофамилна жилищна сграда има специфично обслужващо функционално предназначение и служи за снабдяване с електроенергия на сградата. В тази връзка, макар и да притежава процент идеални части от сградата, същият се третира отделно от останалата етажна собственост, тъй като не представлява нито жилищен, нито стопански обект, а част от обслужващата инфраструктура. Въпреки това, ТП е обособим архитектурен обект и в тази връзка при определяне на РЗП на сградата следва да се подходи аналогично на останалите самостоятелни обекти, участващи в етажната собственост.

По отношение на изпълнение на ЕСМ и фасадата на сградата следва да се има предвид, че изискването е за постигане на цялостна визия и клас на енергопотребление най-малко „C“ общо за сградата. В тази връзка е въпрос на проектантско решение как да бъде постигнато това.

Що се касае до въпроса трябва ли електроразпределителното дружество да заплаща своя дял от дейностите по сградата и кой компонент от режима на предоставяне на средства следва да се приложи следва да се има предвид, че обектът е собственост на икономически оператор и служи за изпълнението на неговата икономическа дейност. С оглед на посоченото, ако върху конкретния обект бъдат изпълнявани ЕСМ, същите могат да бъдат финансирани с БФП само в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 1407/2013, а за целите на проверката на съответствието с приложимия режим е необходима декларация за минимални и държавни помощи. Доколкото конкретният ТП има специален статут и не е част от етажната собственост, липсата на декларация за минимални и държавни помощи не е пречка за финансиране на цялата сграда, но следва да се има предвид, че в този случай разходите за интервенции върху ТП, ако има предвидени такива, следва да бъдат поети като собствен принос. Общите части на сградата са допустими за финансиране с БФП.

Съгласно Приложение Н Указания за изпълнение на проекти за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по програмата могат да бъдат обновени единствено цели сгради. Сдружението/сдруженията на собствениците подава/т заявление/я за обновяване на цялата сграда. Целта, заради която се създава сдружението на собствениците обаче е да кандидатства за безвъзмездна финансова помощ и изпълнение на енергийно обновяване на сградата по ОПРР 2014 – 2020 г. Предвид че това не е обосновано за входа, който вече е обновен по ОПРР 2007-2013, и с цел избягване на риска от двойно финансиране, за целите на кандидатстването е необходимо ЗИФП и приложимите образци да се подадат само от новосъздаденото сдружение, което ще кандидатства по ОПРР 2014-2020 г.

При условие че част от сградата вече е енергийно обновена по проект „Обновяване на българските домове“ по ОПРР 2007-2013 г. и периодът на устойчивост не е изтекъл, следва да се приеме, че изискването за цялостно обновяване на сградата е изпълнено и сградата отговаря на условието за допустимост. При изпълнение на интервенциите следва да се постигне обща визия на цялата сграда.

Отговор №17.3

Всеки от собствениците на самостоятелни обекти в сградите, независимо от техния статут или правна форма, би следвало да е попълнил декларация за минимални и държавни помощи, от която да става ясно дали извършва стопанска дейност или не.

В регистъра на минималните помощи фигурират само лицата, които вече са получавали минимални помощи през последните 3 години.

Когато собственикът не извършва стопанска дейност, декларацията се попълва само до т. 4. Когато в конкретен самостоятелен обект се извършва стопанска дейност, собственикът попълва цялата декларация. За собствениците на самостоятелни обекти, в които се осъществява стопанска дейност, администраторът на помощ (в случая Община Смолян) извършва проверка за съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта de minimis в съответствие с изискванията на Приложение 1 към Приложение Н от Насоките за кандидатстване по процедурата. За улеснение на проверката в т. 5.1 от Приложение О2 „Указания за оценка на съответствието на проектните предложения с правилата за държавни помощи“ са дадени контролни въпроси. В случай че собственикът отговаря на изискванията на регламента, размерът на разходите за обновяване на притежавания от него обект и съответна част от общите части на сградата се отпуска по формата на минимална помощ (безвъзмездна финансова помощ в режим „де минимис“). Ако собственикът не отговаря на изискванията на регламента, той следва да поеме за своя сметка разходите за обновяването на притежавания от него обект, включително съответната част от общите части на сградата.

Отдаването под наем на общински жилища в общия случай се третира като извършване на стопанска дейност и за общината възниква задължение да попълни декларацията и да я представи заедно с проектното предложение. В този случай, Междинното звено извършва проверка за съответствие с изискванията на Регламент ЕС 1407/2013 и безвъзмездна финансова помощ за конкретния самостоятелен обект може да се отпусне само в режим „де минимис“, като администратор е УО на ОПРР. В случай че не изпълнява всички изисквания на регламента или не желае да бъде получател на минимална помощ общината може да поеме съответните разходи като собствен принос.

По отношение на помещенията, ползвани безвъзмездно от пенсионерски клуб и клуб на дейците на културата, предвид че собственикът на помещенията (общината) не извършва стопанска дейност в тях и не ги отдава под наем, същите попадат в режим „непомощ“.