Открий радостта от това да се

народите. Съветът на ГОСПОДА пребъдва до века, мислите на

сърцето Му – от поколение в поколение. Блажена онази нация ,

чийто Бог е ГОСПОД, народът, който Той е избрал за Свое

наследство.

-Псалм 33:10-12

ГОСПОДА ще устои.

-Притчи 19:21
Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА. Конят

се приготвя за деня на битката, но победата е от ГОСПОДА.

-Притчи 21:30-31
Който от началото изявявам края и от древността – не станалите

още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще

направя всичко, което Ми е угодно.

-Исая 46:10

Нищо не е по-безсмислено от това хората да се противопоставят на намерението на Бог. Спърджън казва, ”Техните преследвания, клевети, лъжи, са като кълбета дим хвърлени срещу гранитна скала.” Каузата на Бог никога не е в опасност. Дори в този единствен случай в историята когато изглеждаше, че Божието намерение беше в опасност, Той имаше всичко в ръката Си.

предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на

беззаконници.

Деяния 2:23

Когато Джони Ериксон Тада посети Оклахома Сити, Оклахома, за да говори на конференция за инвалидност и църквата, тя обясни как нейната първоначална перспектива за “нещастния случай,” който я оставил инвалид се променила. В началото тя си представяла, че Бог Си е обърнал гърба мигновено за да се погрижи за някой проблем в далечна земя. Сатана, завзема момента, поставя крака си на кръста й и я блъска в плитките води на залива Cheasapeake.

Бог потресен от нейния вик, се втурва…но твърде късно. Той е оставил да се съединят заедно разбитите останки на нейния живот. Не! И отново тя казва, не!

Джони не твърди, че разбира всичките сложности на Божия суверенитет, но нито пък е свободна да Го освободи от някаква роля в нейния “инцидент.” Можем да Му се доверим, дори когато Неговото намерение за нас не е еднакво с нашето.

От мястото на обиталището Си Той гледа всички земни

жители. Този, който е създал сърцата на всички тях, внимава

на всичките им дела.

-Псалм 33:13-15
За няколко години аз бях сезонен наемател на всички университетски футболни игри в Оклахома. Рядко пропусках някоя. Играчите от Университета на Оклахома често чуваха споменаване на “Окото в Небето,” стратегически поставена камера за да документира всичко на полето. ”Окото в небето не е лъжа,” както казват те. Но понякога е. Понякога един играч може да се размине с разправия или наказание. Понякога той може да се скрие.

Но има едно друго “Око в Небето,” което никога не пропуска която и да е сърдечна пулсация. Дори твоите неизговорени мнения за това, което си прочел в тази книга са знайни за Бог преди да са помислени. Както Давид казва другаде, ”ГОСПОД е в святия Си храм, ГОСПОДНИЯТ престол е в небесата, очите Му гледат, утринните Му лъчи изпитват човешките синове” (Псалм 11:4).

Бог вижда всичко това, едновременно и изцяло. От Северния Полюс до Южния Полюс, без значение дали е в Русия или в полето Рио Гранде, на върховете на хълмите и в речните корита, в пещерите и в палатите.
Божията непроменима страст
Царят не побеждава с много войска, силният не се избавя с

голямо юначество. Конят е напразна надежда за спасение и

не отървава с голямата си сила. Ето, окото на ГОСПОДА е

върху онези, които Му се боят, върху онези, които се надяват на

Неговата милост, за да избави душата им от смърт, в глад

да ги запази живи. Душата ни чака ГОСПОДА, Той е наша

помощ и наш щит. Защото в него ще се радва сърцето ни,

понеже се уповавахме на неговото свято Име. Милостта Ти,

ГОСПОДИ, нека бъде с нас, както на Теб се надявахме.

-Псалм 33:16-22

Така че къде трябва да бъде поставено нашето доверие? В кого или в какво трябва да сложим надеждата си? В Божията непроваляща се любов! За израилтяните неотдавна освободени от Египет, Мойсей каза, ”С Твоята [Божията] непроваляща се любов Ти води народа, който си изкупил (Изход 15:13, курсивът е добавен).

И защо Бог не се удоволства в коне и колесници и в силата на хората? Не е ли Той, който ги е направил всички? Да, но това, което не се харесва на Господа е тези, които се надяват на такива земни опори. Джон Пипър обяснява:
Той е разочарован от хора, които поставят своята надежда,

например, в реактивни снаряди или в измислици, в танкове или

кабинети, в бомби или в сгради. Бог не се удоволства в обща

продуктивност или в балансирани бюджети или в системи за

благополучие или в нови ваксини или красноречие или в

артистично превъзходство или в правни процеси, когато

тези неща са съкровището, на което ние се надяваме, или

постижението, в което ние се хвалим. Защо? Защото когато

поставяме надеждата си в коне и опори, тогава конете и

опорите получават славата, не Бог.

подобава на праведните. Хвалете ГОСПОДА с арфа, правете

музика за Него с десетострунна лира. Пейте Му нова песен,

свирете изкусно с радостно възклицание.

-Псалм 33:1-3
Това, което сега знаем за Бога и за Неговата непроваляща се любов ни призовава към силно и тържествуващо ликуване, не защото Бог трудно чува, но защото псалмиста знае, че е естествено за мъжете и жените да се радват силно в това, което са открили възхитително.

Ние трябва да пеем на Бог “нова песен.” Защо? Защото всеки път когато се събираме за да се покланяме като тялото на Христос ние имаме нови и пресни причини да пеем! “Няма да повярвате какво направи Бог за мен вчера!” “О, да, аз ще го правя. Но първо нека да ви кажа какво научих за Божия характер от Римляни!”

От известно време рекламата се появява редовно по телевизията, рекламирайки определено алкохолно питие. Добри момчета са обрисувани седящи около лагерен огън или на плажа, тъпчейки своята любима бира, когато един от тях казва, ”Да знам, не мога да получа нещо по-добро от това!”

Християнинът никога не може да каже това! Не защото има по-добра напитка, която той все още не е опитал, но защото с Бог винаги има свежо излагане на доброта и благодат. Всеки ден носи ново и мощно изявяване на Неговото величие и милост. Самият Бог създава нуждата за нови песни давайки ново прозрение в Неговите дела и пътища. Той постоянно върши нови и свежи неща, за които ние се нуждаем от ново и свежо деклариране в песен!

Дентон бил подложен на многократно мъчение докато престоявал в затвора. В едно интервю, той описва едно сложно изобретение, което удряло тъп метал в сухожилията му и лост, който се управлявал от краката му. Ръцете му били държани здраво от болезнено заострени белезници наречени “вещици.”

За пет дена и пет нощи Дентон не ял нищо и спал много малко. След като издържал повтарящото се биене, той чувствал, че бил близо до смъртта.

Аз ще му позволя да каже какво се е случило след това:

можех да се сетя… Това беше в края на второто поставяне

в петдневно мъчение. Аз казах на Бог, “Господи, Аз нямам

воля, никакви средства не са останали, с които да се съпротивя.

Ти каза, ’Искай и ще получиш.’ Аз поисках; но не получих.

Аз съм напълно безпомощен…така че аз се обръщам изцяло

към Теб. Всичко. Изцяло във Теб е да ме изкараш от това или

нека да умра тука.”

Аз бях издържал студ когато направих това действие

на пълно себепредаване. В момента, в който свърших тази

молитва – аз спрях да треперя; не чувствах никаква болка.

Беше като одеало, като топъл въздух…нещо осезаемо, което

дойде върху мен…не ми беше студено повече. Не чувствах

никаква болка. Никакво безпокойство. Никакъв страх.

Еремия Дентон бил все още в затвора. Но там бил и неговия Бог. И това било достатъчно за този човек за да намери волята да надживее това.

Можеш ли да ми се довериш? Е, поне едно нещо можеш. Довери ми се когато казвам, че винаги можеш да се довериш на Божията непроваляща се любов. Когато всичко друго се проваля, когато всички други се провалят, Бог все още ще бъде там пеещ за теб.

11

Здравата хватка на любовта!

АЗ ПРАВЕХ хамбургери в един грил с дървени въглища когато това дойде до мен.

”Да! Това е точно начина, по който повечето хора мислят за Божията любов!” Нека да ви обясня какво се случи.

Аз не съм много търпелив когато идва време да хващам горящи дървени въглища. Аз съм склонен малко да се разочаровам след което минавам през цялата пачка кибрит и канче с лесно запалима течност. Би било толкова лошо, ако чувала дървени въглища не обещаваше, че само един кибрит и никаква запалима течност ще свърши номера. Не вярвайте на всичко, което четете.

Ако не беше за нашите гладни приятели, аз щях да се предам. Но аз исках да бъде добра тълпа. Така че аз намокрях брикетите с много течност и хвърлях същински пожар от кибрити върху купчината (противно на инструкциите и на обикновения здрав разум). Накрая, блясване на надежда. Пламъка постепенно се усилваше и жаравата постепенно ставаше бяло гореща. Топлината изглеждаше добре. Хамбургерите много вкусни.

След малко, обаче, огънят отслабваше. Жаравата изстиваше и топлината се разпръскваше. Всичко, което оставаше беше пепелива мръсотия. Ние често сме склонни да разглеждаме Божията любов като огъня в моя грил. Ние трябва да работим усилено за да я раздвижим. Добри дела – или поне добри намерения –десятък, посещение на църква, плащане на нашите данъци, доброта, и други такива усилия са преследвани в надежда, че те ще запалят огъня на Божията обич.

За малко това изглежда да работи. Ние усещаме топлината на Неговата страст, виждаме светлината на Неговото усмихващо се одобрение, и преживяваме благословенията на Неговата благосклонност. Нищо не се усеща толкова вкусно както аромата на Божията любов.

Но след известно време, няма значение колко здраво опитваме, Неговата любов към нас изстива. Пламъците затихват. Топлината на Неговото присъствие изчезва, и всичко, което е останало е пепелта от объркан живот.

Това ли е начина. По който ти мислиш за Божията любов? Живееш ли сякаш Неговата любов към теб някак си е зависима от твоята любов към Него? Живееш ли в страх, че някой ден всичко това ще свърши и ти ще останеш навън в студа, глада и самотата? Отвратен и уморен ли си от това да работиш да раздухваш пламъците на Неговата любов, отчаяно уплашен, че огъня на Неговата обич някой ден ще угасне?

Аз искам да поставя сърцето ти в почивка. Аз искам да те убедя, че твоите страхове са неоснователни, че те са лъжа на врага, който иска да те изпълни с осакатяващо безпокойство за състоянието на твоята душа. Аз искам да ти демонстрирам от Писанието, от Божието Слово, че Неговата любов към децата Му никога няма да умре. Аз искам да знаеш с непоклатима увереност, че Неговата любов ще те запази невредим и спасен завинаги и винаги.

Христос умря за безбожните. Защото едва ли някой ще умре даже

за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за

добрия. Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме

още грешници, Христос умря за нас.

-Римляни 5:6-8

За кого умря Христос? Павел осигурява четворно описание.

Исус умря за немощни хора, хора “без сила” (KJV), безпомощни хора (NAS), духовно грохнали хора. Исус умря за хора, които бяха неспособни да приготвят себе си за нещо духовно и неспособни да извършат нещо духовно. Той умря за хора, които бяха безсилни да направят, да извършат или да кажат нещо, което можеше да накара Татко да даде Своя Син за тях.

Ако Бог помага единствено на тези, които помагат на себе си, Той ще бъде по-безпомощен от нас. Бог помага на тези, които са напълно и абсолютно безпомощни.

Исус също така умря за безбожните хора. Той не умря само за един набожен мъж или жена. Той умря за тези, които не просто не приличаха на Бог, но хора, които бяха враждебни на Него. Това не е толкова, че ние сме различни от Него. Ние Го презираме. Все пак за такива хора Той изпрати Своя Син да умре!

Има и по-лошо. Исус също умря за грешници. Има две класи хора в света: благочестиви хора, които не грешат и неблагочестиви, които грешат. Всички са неблагочестиви грешници. За такива умря Христос.

Накрая, Той умря за врагове (ст.10). Христос умря за бунтовни, нахални, надменни, арогантни, себеправедни, себедостатъчни, отблъскващи, непокорни, във война с Бог грешници.

Защо подчертавам тази отличителна черта? Защото иначе ние ще вземем Божията любов за даденост. Докато виждаме себе си като имащи право на любов Неговата любов никога няма да хване нашите сърца като поразителното и неразбираемо нещо, каквото е наистина. Ние мислим за Божията любов и казваме, “Несъмнено, тя изглежда разумна за мен. Защо да не ме обича? Това създава съвършено разумно и логично чувство.”

Ние мислим по този начин защото представяме себе си не безпомощни, а способни, не безбожни, а богоподобни, не грешници, а светии, не врагове, а съюзници. Същността е, че ние никога няма да разберем любовта на Бог, която не заслужаваме, докато не разберем Божия гняв, който ние без съмнение заслужаваме.

Забележете внимателно аргумента на Павел. Когато той говори за “праведен” човек и за “добър” човек, той говори в човешки термини. Ако се съмнявате за това, вижте Римляни 3:10.

Така нареченият “праведен” човек е този, който изпълнява своето задължение в живота. Той посреща своите ангажименти. Той е законен, но не непременно вежлив. Той е непоколебим, но не винаги приятелски настроен. Павел казва, че ние можем да почитаме някой такъв, ние вероятно няма да отидем толкова далече като да умрем за него.

“Добрият” човек, от друга страна, има допълнителните качества на добротата и състраданието. Той поражда нашето възхищение и обич. За такъв човек вие може би ще поискате да умрете. Шансовете са малко повече в негова полза отколкото за праведния човек.

Но погледнете какво направи Бог! Бог демонстрира Своята любов към нас като изпрати Сина Си да умре за безсилните, безбожните, грешните, враждебните мъже и жени. Не за праведния, не за добрия, но за неописуемо лошия. Това, което ти и аз само неохотно правим за някой когото смятаме за “добър,” Бог радостно и непринудено го направи за хора, които се считат от всички за лоши! Божията любов прави напречен разрез на структурата на всяко познато или скрито правило за човешко поведение. Това е защото Той е Бог!

Майко, чуй ме. Аз знам, че ти с готовност би умряла заради твоята дъщеря. Но били умряла заради перверзния човек, който я е изнасилил и удушил?

Татко, чуй ме. Знам, че ти би дал живота си за твоя син. Но какво би направил за бруталния човек, който го е отвлякъл и го е убил?

Това е, което Бог направи. Той не изпрати Исус да умре за тези, които Го обичаха или Го търсеха или Му помагаха и служеха на Него. Той изпрати Своя Син да умре за Своите убийци, за тези, които плюеха в лицето Му и Го презираха. Това е природата на Божията любов към нас!

Правителства често са бързи да плащат пари за случаен заложник уловен от вражеска нация. Но колко пари изхарчват търсейки освобождението на вражески затворници държани затворени в други страни?

По-рано ви разказах историята на Ах Пинг, малолетен гангстер, чийто криминален живот в Хонг Конг бил драматично променен когато чул за Божията прощаваща любов. Ах Пинг бил също така член на Тройките. Той бил дълбоко пристрастен към хероина и финансирал своята наркомания чрез доходите на една 14 годишна проститутка, която продал веднъж във живо секс шоу.

В опит да запазят живота на приятел от бандата, Ах Пинг бил свирепо пребит от няколко мъже с ножове и водопроводни тръби. Той чудотворно оцелял.

Няколко години след нападението, Ах Пинг се скитал в младежкия клуб на Джаки Пулинджър в сърцето на Оградения Град, отчаян за помощ да изрита своето пристрастяване към хероина.

Джаки сграбчила възможността. “Ах Пинг, какво мислиш за това да умреш за някой от другата банда? ” попитала тя.

“Хъм!” Съскане се изстреляло от неговата уста докато гледал злобно мисионерката от Англия. “Ти трябва да се шегуваш! Твоя брат е едно нещо, но никой не умира за своите врагове!”

“Исус го направи,” казала Джаки, и с това тя се опитала да му каже за любовта, която той никога не е мечтал, че съществува. Ах Пинг бил първоначално зашеметен и шокиран, но накрая спасен чрез тази неестествена любов. Той прибавил Ах Пинг като член на една нова “банда,” църквата на Исус Христос.

Какво е това, което е привлякло Бог към този свят и неговите обитатели? Какво е това, което го е подтикнало да направи жертвата на Своя Син за хора като Ах Пинг? Хора като теб и мен? Беше ли това в отговор на някакъв апел от човечеството за помощ? Погледна ли Бог надолу от небето към морето от издигнати ръце апелиращи за помощ? Не! Той видя само стиснати юмруци на подло съпротивление. Беше ли задвижен той от нашата хубава външност? Или видяли Той божествена “искра” мъждукаща в нашите души? Не!

Единственото обяснение защо Бог ни възлюби толкова, че да даде Своя Син е, че Той ни възлюби толкова, че да даде Своя Син. Не, това не е многословно. Бог ни възлюби защото Бог избра да ни обича защото Бог е Бог, който обича.

Надявам се, че съм направил ясно това. Исус не умря за теб когато или защото обичаше Бог, но въпреки факта, че ти и аз бяхме Негови горчиво установени врагове. Ако разбираш това, ти си готов Павел да направи своето най-трогателно посочване.

кръв, ще се спасим от гняв чрез Него. Защото, ако бяхме

примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме

неприятели, колко повече сега, като сме примирени ще се

избавим чрез Неговия живот.

Римляни 5:9-10

Защо това е много по-сигурно? Защото, ако Христос умря за Своите врагове ти можеш да се обзаложиш на последния си долар, Той ще спаси Своите приятели! Ако Бог направи най-великото нещо изпращайки Своя Син да умре за нас докато бяхме Негови неприятели, колко по-лесно ще бъде за Него да ни спаси сега когато сме Негово семейство!

Ако Христос умря за теб когато беше чужд, колко повече Той ще живее за теб сега когато си съюзник! Ако Бог ни възлюби когато бяхме все още безпомощно грешни, безбожни врагове, няма ли да ни обича сега когато чрез Неговата благодат сме оправдани и праведни в Христос?

Ще обърне ли Богът, който ни възлюби и ни спаси когато бяхме сираци Своя гръб и ще ни остави ли сега когато сме Негови деца? Разбира се, че не! Посочването на Павел е, че ако Бог е направил най-великото нещо за нас Той напълно сигурно ще направи и последното.

Ако някога е имало време когато Бог е можел да не те обича, това би трябвало да е било докато си бил враг и чужденец, бездомник и сирак, враждебен и не свят. Но дори тогава Той те възлюби с вечна любов и направи най-великата жертва, която можеш да си представиш давайки единствения Си възлюбен Син за твоята грешна душа. Сега, обаче, ти вече не си чужденец, а член на Божието домочадие; вече не си не примирен, а си дете на Татко; не си вече определен на гняв, а си в любов с Господа на твоя живот.

По-късно в Римляни, Павел прави посочването още веднъж:

бъде против нас? Той, който не пощади Своя Собствен Син,

а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с

Него и всичко?

-Римляни 8:31-32
Ако Павел просто беше попитал, “Ще ни даде ли Бог всичко?” ние можехме да се чудим. Ние можехме да си кажем, Е, знаеш, аз се нуждая от толкова много неща. Как мога да бъда сигурен, че Бог ще ги снабди? Но това не е въпроса на Павел. Бога за когото Павел говори е Бога “който не пощади Собствения Си Син, но Го даде заради всички нас!” Бога за когото питаме дали ще ни даде всичко е Бога, който вече ни даде Собствения Си Син!

Представете си, че един човек притежава всичките пари на света. Той свободно и любящо ти написва чек със сумата от 5 билиона долара. Въодушевен, ти го молиш за 25 цента за да можеш да се обадиш на жена си и да разпръснеш добрите новини. Но той стиснато отказва. Абсурдно? Да. Но далеч по-абсурдно е да предположиш, че добрият и вечно благосклонен Бог, който ти даде Своя Син някой ден ще откаже да ти даде това, от което се нуждаеш за да предпази твоята душа.

Както Дж. У. Александър изразява това:

Ако един цар, който е обрал със силната си ръка робите дава

на своята годеница, всичките си притежания, и споделя

цялото си царство, със сигурност тя може да разчита на него

за парче хляб или глътка вода.
Аз не казвам, че ти винаги ще се чувстваш уверен в Божията любов. Бог иска ти да се чувстваш така, както показвам в следващата глава. Понякога бурността на твоя емоционален живот подкопава основите на твоето чувство за сигурност. Но Божията любов към теб e обект действително независещ от личното ти състояние на ума. Бог обича дори тези, които се съмняват, че Той ги обича.

“Но какво да кажа за моя грях? Не се ли насища Бог някога от моите неуспехи така че да оттегли Своята любов? “ Дж. И. Пакър отговаря на твоя въпрос:

от любовта на Бог? В основен смисъл, отговора е не, защото

християнина, който е оправдан чрез вяра е бил приет от Бог за

цялата вечност в божественото семейство. Така че, ако той

съгреши, той не спира да бъде дете на Бог; той просто започва

да се държи като лошо дете вместо като добро. Неговото

взаимоотношение с баща му не е разрушено, но е повредено

докато грешката е осъзната, простена, и оправдана. Лошите деца

пропускат добрите неща, които родителите им планират за тях

и те трябва да бъдат дисциплинирани така че да могат да се

научат да бъдат по-добри деца. Така е и с Божиите деца. Но християните

блудници, се окайват когато правят себе си, да престават да бъдат

деца на Бога или да бъдат обичани от Него.
Аз знам защо се безпокоите за оставащата сила на Божията любов. Вероятно ти си стоял пред един олтар преди много години и си слушал когато човека когото обичаш със цялото си сърце да обещава своята неумираща страст към теб. Сега той обича някой друг.

Вероятно ти си спомняш обещанието на твоя баща, че той винаги ще бъде там да те завива през нощта и да те гледа като играеш на училище. Тогава една студена сутрин той си е заминал, и ти никога не си го виждал и не си го чувал през годините.

Трудно е да се повярва, че Божията любов е някак различна от любовта на другите, които накрая се оказват необичащи. Ние сме били опарени от празните обещания на други хора и се страхуваме, че Бог е като всеки друг.

Джордж Матесън е роден в Глазгоу, Шотландия, на 27-ми март, 1842 г. От 18 годишна възраст той бил напълно сляп. Въпреки тази недъгавост, той успял да стане блестящ библейски учен, пастор, и проповедник.

Матесън поел ангажимента да бъде женен докато неговата годеница научила за неговата неизбежна слепота. Тя го напуснала. Ненужно е да казвам, че Матесън бил опустошен. Страданието причинено от такава променлива обич има потенциала да огорчи и нашите души за Божията любов.

Но не и Джордж Матесън. След тази трагедия, той написва един от най-покъртителните химни на 19-ти в. Първия стих казва всичко това:

Аз облягам моята изтощена душа на Теб;

Аз Ти давам обратно живота, който дължа,

Така в Твоите океански дълбини нейния поток

Може да бъде по-богат, по-пълен.