Отношения

1.3 Икономически отношения 319

изискват да се внасят промени и в свързаната с тях материална структура, а това не може да става нито лесно, нито бързо.

• От горната особеност произтича още една, чието практическо значение е много голямо. В сравнение с отношенията в други под­системи динамиката на подсистемата на международните икономически отношения е no-ниска. Силите на инерцията в нея са значително по-големи. Поради това промените тук много по-бавно и трудно могат да следват зигзазите, завоите и капризите на политическите и другите отношения. Задържа ги главно инертно­стта на материалната им база, на икономическата им структура. Политическите отношения могат бързо да се променят за броени месеци или дори за дни, но икономическите връзки не могат да правят същото - те зависят от установени пазарни връзки, източ­ници на суровини и енергия, влияят се силно от географските ус­ловия, от установените транспортни и други съобщения и от мно­го друго. Предприемайки решителни действия, политиците са длъжни винаги да помнят, че политически завои се правят много по-лесно, отколкото завоите в икономическите отношения и ко­гато те се правят без необходимата икономическа подготовка, последствията в сферата на икономиката могат да бъдат много сериозни.

Има автори, които съзнателно пренебрегват или неволно подценя­ват връзките и взаимните влияния между трансграничните икономичес­ки отношения и другите подсистемни отношения. Склонни са да раз­глеждат икономическите отношения върху международната сцена като нещо напълно самостоятелно. Склонни са да считат, че икономическа­та сфера е толкова особена и обособена, че трябва да се разглежда съвсем самостоятелно. Към това ги подтиква различието от другите трансгра­нични отношения, кара ги да мислят така спецификата, за която вече стана дума no-rope. Други споделят тези възгледи, като изхождат от до­ведени до крайност възгледи за либералната пазарна икономика, при която според тях държавата и политиката по никакъв начин не следвало се намесват. за да ограничат или направляват стихийното пазарно раз­витие. Поради това в свободната игра на икономическите отношения, за разлика от политическите, военностратегическите, правните и други отношения, царяла неуправляема стихийност.

320 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Обратно на това, привържениците на крайния етатизъм в икономи­ката са склонни да виждат в международните икономически отношения сфера, в която държавата трябва да господства напълно. Тя няма право да пренебрегва управлението на трансграничните икономически връзки, тъй като се касае за национални интереси, които тя е длъжна да защита­ва. Намирайки се под строг държавен контрол, икономическите отноше­ния според тях са малко способни да се влияят от развитието на другите отношения, щом са подчинени на суверенната държавна власт.

Най-после има и автори, които изхождайки от възгледите на т.нар. „вулгарен материализъм" са убедени, че развиващата се по своите зако­ни икономика е единствената база, която еднозначно определя всички социални явления. Склонни са поради това да търсят причините за вся­ка промяна в социалната сфера въобще, и в международната в частност, в непосредствено въздействие на икономическите фактори. Зад сложна­та игра на политическите и дипломатическите взаимоотношения търсят конкретна и пряка икономическа обусловеност.

Все пак. преобладаващо е разбирането, че нито самостоятелността в развитието на икономическите процеси е безгранична, нито е безгра­нично нейното влияние. Икономическото развитие се намира в сложно я разнообразно взаимодействие с всички други социални вътрешни и международни отношения. Самостоятелността на международните ико­номически отношения е относителна, тъй като те са само част от обща­та система на международното общуване и затова тази обща универсал­на система поставя определени изисквания и към тях. Международните икономически отношения не мотат да бъдат разбирани, обяснявани или прогнозирани по друг начин, освен в рамките на общите световни сис­темни международни връзки.

Други са въпросите за относителната роля и мястото на междуна­родните икономически отношения или за степента на тяхното влияние в общата система. Особеното място, което подсистемата на икономичес­ките отношения заема сред различните трансгранични отношения се определя от нейното фундаментално значение. Изходна точка при оп­ределянето на това значение е обстоятелството, че материалните усло­вия на живота на обществото и отношенията, в които хората неизбежно встъпват в процеса на създаването и възпроизвеждането на тези усло­вия, в последна сметка определят и формата, и главното направление на историческия процес. Хората общуват преди всичко, за да обезпечават

1.3 Икономически'отношения 321

материалните условия на своето съществуване. Производството и възпроизводството са най-съществените двигатели на обществените процеси в действителния живот. А международните отношения, какви­то и да са техните характеристики, форми и съдържание, са само част от общия исторически процес. Поради това жизнените интереси на обще­ството в своята най-първична форма най-напред се проявяват като ико­номически интереси, като интереси, формирани и реализирани преди всичко в областта на икономическите връзки и взаимодействия, а след това и във формата на друг някакъв социален интерес.

При общите преценки за ролята на икономическите фактори за раз­витието на явленията върху световната сцена, при анализите на конкрет­ни международни ситуации, както и при прогнозирането на възможно външнополитическо поведение на партньори или съперници неизменно трябва да се има предвид, че в своето първично, водещо значение основ­ният международен икономически интерес на всяка страна се изразя­ва в най-обща форма. Поради това той често също може да е далече от конкретните икономически цели и интереси, чието проявление и реали­зация се осъществяват практически. Поначало съвпада, но може и да не съвпада напълно с тях. В своята най-обща форма основният икономи­чески интерес определя само общото направление в развитието на меж­дународните икономически отношения, но не и конкретните явления в тя\. Заедно с това този интерес определя само най-общо съдържанието и главното направление на външната политика на отделните страни, получава политическия си израз, има решаваща направляваща роля, но не служи като непосредствена причина за конкретните политически, во-енностратегически или други действия или бездействия. Би било съвсем наивно да се правят опити винаги да се обяснява едно или друго полити­ческо събитие само с непосредствена икономическа причина. В огром­ния брой случаи такава причина изобщо липсва, тъй като от принципно­то, фундаменталното положение, че в икономическите ситуации трябва да се търсят фундаменталните, първичните импулси за всички други социални феномени в никакъв случай не следва, че бидейки такъв първи­чен фактор само те са активни, определящи, докато всичко останало е пасивно следствие. Тъкмо поради своята най-обща форма основният икономически интерес най-лесно се съчетава с политиката, преобразува се на нейния език, трансформира се в политически интерес, определящ главното съдържание на политическите пели и направлението на целия

322 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

външнополитически курс. В този процес на преобразуване, а в опреде­лена степен и като следствие от него, външнополитическата активност често пъти играе ролята на важно средство за задоволяване и на съвсем конкретни икономически интереси и цели. И обратното.

Това фундаментално, направляващо въздействие на основния иконо­мически интерес върху политиката и другите сфери на международните отношения не изчерпва въпроса за сложното им взаимодействие. Целена­сочената и съобразена с икономическите закони външна политика може да насочва в едно или в друго направление икономическото развитие, а с това с течение на времето да променя съдържанието и на фундаменталния икономически интерес. Политиката може да променя и материалните структури, с които той е свързан, макар този процес да е бавен. Полити­ката, следвана от държавите, от различните политически сили вътре в от­делната държава или в международните отношения може значително да ускорява икономическото развитие, но може със съшия успех да постига и обратното - да го забавя, да причинява огромни щети, разпиляване на сили и на материални ценности. В тези случаи политическият фактор е не само активната страна, но и като се води от целите на политиката и от механизмите на нейното формиране и осъществяване, при определени обстоятелства може да стане и водещ, и направляващ.

В това двупосочно взаимодействие се очертават особеностите на международните политически процеси, поради което в огромния брой случаи те изпреварват основното икономическо развитие. Това обстоя­телство винаги следва да се има предвид при външнополитическите ана­лизи, при търсенето на оптимални и ефективни решения, както и при външнополитическото прогнозиране и планиране. Някои от тези особе­ности се състоят в следното:

• Както бе вече изтъкнато, на политическите процеси е присъща по-голяма подвижност. При тях са възможни много бързи и ко­ренни промени. Под влияние на вътрешни процеси и събития външната политика на всяка страна може внезапно, категорично и диаметрално да променя своя курс и цели, да превръща вчераш­ните си приятели в съперници и дори в противници. Връзката й с материалните условия на живота, а и със съществуващите иконо­мически реалности, не е непосредствена, а преминава през много звена, гъвкава е и е подвижна. Обратно, икономическото разви­тие, а с това и отношенията в икономическата сфера са по-тясно и

I3 Икономически отношения 323

по-здраво свързани с материалните условия, с достигнатата сте­пен на материално производство и с формите на неговата органи­зация. Външнополитически приятели често се намират много по-бързо, отколкото нови пазари и източници за суровини и енергия, когато по политически причини са загубени предишните. Вече стана дума, че крутите завои във външнополитическия курс могат да откъсват политиката от икономическата й основа и да предизвикват много сериозни неблагоприятни последствия.

• Географските и природните условия много no-непосредствено ц много по-силпо влияят върху националната икономика и върху международните икономически отношения на всяка страна, от­колкото върху направлението, формите и съдържанието на нейното политическо общуване. В някои случаи това нееднакво въздействие също предизвиква разминаване на политическите с икономическите интереси. Когато те не съответстват, не са в хармония, а още повече когато си противоречат, вземането на отговорните, дългосрочните, стратегическите решения и в политическата, и в икономическата сфера става деликатно, трудно и много отговорно.

• На политическото развитие е присъща no-голяма роля на субек­тивния фактор. В политическите отношения управлението пре­обладава над самоуправленските реакции на системата. Обратно на това, ролята на саморегулирането, на самоуправлението на икономическите процеси е по-силно изразена, отколкото при политическите процеси. Поради това ролята на стихийността в тях обикновено играе по-голяма роля. Ограниченията, рамките на възможното и невъзможното в областта на външнополитическите отношения са много по-гъвкави, отколкото при икономическите отношения.

• В рамките на своята самостоятелност политическият процес има своя вътрешна логика, която невинаги съвпада с логиката на ико­номическите изисквания. Външнополитическата, а в нейните рамки и дипломатическата игра имат свои правила, чието пренебрегва­не се заплаща тежко с поражението на непредвидливия играч. Икономически задължителното невинаги е политически необхо­димо и икономическата логика може никак да не съвпада с логиката на политиката.

324 ' ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

В заключение може да са направи извод, че между подсистемата на международните икономически отношения и подсистемата на междуна­родните политически отношения съществуват множество прави и об­ратни връзки. Подобно е положението и с другите подсистеми на транс-граничното общуване. Анализирането, прогнозирането, планирането и вземането на решения във всяка от тях изисква комплексни преценки, отчитащи спецификата на взаимните влияния. И още нещо, което не е по-малко важно - тези връзки са непостоянни, подвижни са и са гъвкави. В някои случаи водещо, активно влияние могат да имат политическите фактори и съображения, но в други случаи нещата се обръщат. Така е, защото се отнася не за просто и неизменно взаимодействие между уп­равляваща и управлявана система, а до много сложно и непостоянно взаимодействие, при което често става размяна на ролите. Но при едно много съществено изключение - когато става въпрос за първичните, фундаменталните, задвижващите, направляващите основни импулси, икономическото развитие, икономическите интереси и съответно фор­мираните с тях отношения имат определящо, решаващо значение. Политическите отношения винаги трябва да имат надеждна и со­лидна икономическа основа. Когато политиката подцени или пре­небрегне икономиката, последствията обикновено са no-сериозни и дългосрочни, отколкото в случаите, когато икономиката допусне дисонанс с политически интереси. Все лак и това правило би трябвало да се приема no-скоро като една статистическа вероятност, а не като непоколебимо и еднозначно действащ закон.

1.4 ПОДСИСТЕМА НА ВОЕННОСТРАТЕГИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Точността изисква този вид подсистемни отношения да се опреде­лят не като „военни отношения", а като „военностратегически отноше­ния". Военни са отношенията между воюващи страни. Войната е състо­яние на международни отношения, което също формира между воюва­щите страни подсистемно обособени отношения, но то е различно от онова, което се определя като военностратегически отношения. Военностратегическите отношения са отношения в условията на мир. Определящ при тях е стремежът да се постигат стратегически полити-

1.4 Подсистема на военностратегически отношения 325

чески цели, като се търси опора във възможностите на военната сила, без тя непосредствено да се употребява. Такова поведение невинаги е израз на агресивност или на друга проява, нарушаваща международно­правния и политическия ред, тъй като активността в тази сфера на трансграничните отношения може да се определя и от желанието да не се допусне злонамерено използване на военна сила от евентуален съпер­ник или противник или да се води от склонност да се търсят допълни­телни гаранции за международна сигурност. Развиването на отбранителен потенциал от всяка страна е в съответствие с естественото и неотмени­мо нейно право на индивидуална и колективна самоотбрана против на­падение или друго въоръжено посегателство на териториалната й ця­лост или политическата й независимост.

Тази сфера на отношенията е една от най-чувствителните към про­мените в международната система. Раймон Арон с основание сравнява международното общество с общество, съставено от субекти, всеки от които ревниво следи някой реален или потенциален съперник да не по­лучи над него силово превъзходство. Нарушаването на военното равно­весие дава едностранни предимства, а когато е в полза на голяма и сил­на държава открива възможности за установяването на нейната хегемо­ния в регионален или в световен мащаб. Заплахите за сигурността на другите може да изхождат само от големи и силни партньори, малките и слабите не създават такива проблеми.

Всъщност, всеки голям военносилов, а и всеки друг силов дисба-ланс в международната система, открива възможности и с това събужда опасения от прояви на доминация и хетемонизъм. Дали те са основател­ни или не са, зависи от много фактори, но при всички случаи потенциал­ният хегемон използва качества, които другите не притежават. Ще посо­чим отново, че срещу неговите претенции онези, които не притежават тези качества имат винаги много ефективно средство - тяхната множе-ственост. В процеса на силовото международно общуване количеството може да компенсира липсата на качеството, но само в степента, в която множеството на малките и слабите се окаже способно, като се обедини, да го превърне в средство за защита на заплашените си интереси. Тази възможност расте в степента, в която във функционирането, управлени­ето и самоуправлението на международната система се увеличава роля­та на институционните й структури. Международните правителствени организации откриват най-големите възможности на страните, които не

326 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

могат да бъдат отнесени към групата на големите и силните, да защита­ват успешно своите интереси.

Въоръжените сили са предназначени да зашитават националните интереси и да гарантират международната сигурност на държавата, също както дипломацията и другите средства на външната политика. Разлика­та не е в целите, а е в начините, чрез които това се постига. По същество въоръжените сили също са предназначени да служат за постигане на външнополитически цели. Военните структури на държавите поначало са предназначени за действия в сферата на международните отношения. И тук, както в областта на междудържавните политически отношения, стратегическите решения се вземат на най-високото равнище на държав­ното ръководство.

Тези отношения имат силно изразена специфика, структура, дина­мика, закономерности, приоритети и фактори, които определят разви­тието им. При тях резултатите не се постигат нито чрез външнополити­чески съображения, нито с помощта на сръчни дипломатически комби­нации. Решаващото значение и последната дума имат военните фактори -брой и качество на дивизиите, ракетите, авиационните и морските фло-тилии и другите компоненти на военните възможности на държавите. Наред с политическата, икономическата и другите подсистеми, военно-стратегическите отношения образуват обособена и относително само­стоятелна структурна подсистема на международни отношения.

Тези отношения възникват и се формират в съответствие с различ­ните възможности на страните в случай на употреба на въоръжено наси­лие да постигат военно превъзходство. Те са винаги политически и по­чти всякога са междудържавни. Политически са, защото военното превъзходство, потенциално или постигнато реално в току що завър­шил въоръжен конфликт, никога не е самоцелно. Само по себе си то не обезпечава преимущества и придобивки. Военното превъзходство вся­кога е средство за постигане на цели, които са извън рамките на чистата военна стратегия. То е средство за постигане на политически цели и това означава, че войната неизменно остава разновидност на политическите отношения. Войните не избухват заради капризи на военните, нито вне­запно, без съответно предхождащо ги развитие. Те не са начало, а вина­ги са трагичен завършек на политически процес, който е навлязъл в осо­бена и много остра кризисна форма.

1.4 Подсистема ни воепностратсгнчсски отношения 327

Непосредствената употреба на въоръженото насилие в междуна­родните отношения, каквато е войната, според класическата формули­ровка на Клаузевиц не е друго, освен „продължение на политиката с други средства". Воюващите преследват същите цели. които са пре­следвали преди началото на враждебните въоръжени действия. От това следва,че различието между мира и войната не е различие в целите, а е различие в средствата за постигането им. Следва също така, че организа­цията, подготовката и ръководенето на дейностите за поддържане или увеличаване на военния потенциал на всяка страна също са неделимо свързани с политически цели.

Поначало военностратегическите отношения са междудържавни отношения, тъй като поотделно или съвместно държавите са, които раз­полагат със средствата за воденето на войни. Въоръжените им сили са важна част от тяхното устройство. Сравнително редки са случаите, ко­гато нации, надигнали се в борба за национално самоопределение, сфор­мират въоръжени сили, способни да предприемат действия с характер и мащаби на военните действия. Но дори когато това стане, те вече са в началната фаза на формиране на държава.

И все пак. въпреки обстоятелството, че състоянието на война е фор­ма на политически отношения, военностратегическата сфера на между­народни отношения запазва обособеността и относителната си само­стоятелност. В сферата на тези отношения предназначените за военни действия въоръжени сили и в условията на мир нерядко се използват като фактор за управление на взаимодействията.

Отношенията във военностратегическата подсистема на междуна­родни отношения са в тясна връзка и много активно взаимодействат и с другите подсистемни отношения, особено с отношенията на конфликти и войни. Но не бива да се смесват. Свързани са, но са различни. Подси­стемата на военностратегическите отношения е структурна подсисте­ма, тя е постоянно съществуваш елемент в международните отношения, докато международните конфликти и войни спорадично формират под­системи на отношения, които нямат структурно естество. Подсистеми­те на съперничества и конфликти възникват и изчезват, но армиите съще­ствуват постоянно и в спокойно, и в размирно време. Войната не е есте­ствено състояние на международната система и затова конфликтите и войните дълбоко я разстройват. Обратно на това, съществуването на

328 ОСОБЕНА ЧЛСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

военностратегячески отношения не противоречи на движението, функционирането и развитието на универсалната система на междуна­родни отношения. Поддържането на военностратегическите отношения не предполага непременно конфликтност и в тях международното сътруд­ничество може също да намира естествено и полезно развитие, докато международните конфликти и войните напълно разрушават сътрудниче­ството. Те са негово категорично и пълно отрицание.

Поради относителната самостоятелност и подсистемна обособеност на военностратегическите отношения, и в тях, подобно на други някои подсистеми, субектите на отношенията могат да имат положение и роля, коренно различаващи се от значението и ролята, които могат да имат в другите подсистеми. Бихме могли да припомним примерите, които по друг повод посочвахме. Мястото, ролята и възможностите на Швейца­рия в сферата на валутно-финансовите международни отношения твърде съществено се различава от нейната роля, място или възможности като воешюстратегически фактор. През втората половина на XX век Феде­рална република Германия се издигна до равнище на първостепенен, водещ субект на икономическите международни отношения при несрав­нимо по-малки възможности и роля в световните военностратегически отношения. След поражението и през втората световна война Япония дълго време практически бе лишена от национални въоръжени сили, но с нейното положение й влияние като субект в международните иконо­мически отношения само няколко десетилетия по-късно можеха да се сравняват твърде ограничен брой държави. В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век ролята на Русия в международните икономи­чески отношения драматично се промени в неблагоприятно за нея на­правление, но като субект на военностратегически отношения тя продължава да бъде първостепенна, дори световна сила.

След втората световна война, през цялата втора половина на XX век в тази сфера се разви структуризация на отношенията, каквато система­та на международните отношения от миналото никога не е имала. Нико­га преди не са съществували едновременно толкова голям брой военно­политически съюзи, блокове, коалиции и групировки. Резултатите на войната коренно промениха разположението на военностратегическите сили върху световната сцена. Някои страни като Германия и Япония, лишени от национални въоръжени сили, загубиха дори предишното си положение на велики държави. Други, като Англия и Франция, запазиха

1.4Подсистема ни военностратегически отношения 329

положението си на големи сили, но значително отстъпиха пред решава­щото военно превъзходство на двете суперсили - Съединените щати и Съветския съюз.

Вследствие от това и под влияние на общата конфронтация цялата подсистема на военностратегическите отношения се групира около две­те суперсили. Главно под тяхно влияние следвоенните отношения се ха­рактеризираха със значително повишаване на влиянието на военностратегическия фактор, с често използване на силата непосред­ствено или чрез заплаха тя да бъде употребена. Най-често прибягването към военна сила беше дело на големите и мощни във военностратеги-ческо отношение държави (САЩ във Виетнам, Панама, Гренада, Ирак и другаде, Съветският съюз в Унгария, Чехословакия, Афганистан и дру­гаде, Англия и Франция в Близкия Изток. Африка и другаде ), при което светът нерядко се оказваше изправен на ръба на термоядрена катастро­фа. Извънредно тежки и напрегнати мигове светът изживя през 1962 г. по време на Карибската криза. С една дума, промените във военнострате-гическата сфера имат развитие, разположение и структура, които могат да не съвпадат с развитието в другите подсистеми на международни от­ношения - например в политическата или в икономическата.