ПОЛИТИКА И IЮЛИТИЧКСКИ ОТНОШЕНИЯ

Политическите международни отношения и тяхната подсистема за­емат централно място в общата световна система на международни от­ношения. Политиката е неразделно свързана с държавите, а те са уни­версални субекти на международни отношения. Поради това им каче­ство активността им прониква във всички други сфери на социалния живот, включително и в международния. Както вече бе посочено, между­народните икономически отношения образуват отделна подсистема, с присъщи само на нея условия, динамика, закономерности, субекти. Така е и с отношенията в областта на военната стратегия, културата или ре­лигиите. Но държавите като субекти и на тези отношения следват своя

288 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

международна икономическа политика, която има най-голямо значение за определяне на световния икономически климат. По същия начин върху световната сцена държавите осъществяват международна културна по­литика, международна финансова и валутна политика, международна правна политика, политика в областта на религията и т.н. Проявява се плътно проникване на политиката във всички други подсистеми т общата система. Активността на държавите, която неизменно е поли­тическа, регламентира юридически пялата активност във всички оста­нали области на отношенията. Държавната външна политика е най-ефек­тивното средство за управленско въздействие върху международните отношения, тъй като влиянието на държавите върху тях е най-голямо. Интересите на нациите, на гражданите и на образуваните от тях различ-ни социални групи ( партии, движения, организации, икономически и други структури и т.н.) най-успешно се защитават с универсалните сред­ства на държавната политика. От състоянието на международните поли­тически отношения в най-висока степен зависи общото състояние на меж­дународния свят. Политическата международна конфронтация е в състо­яние да блокира или да благоприятства отношенията във всички остана­ли сфери на трансграничните отношения. Заедно с това и състоянието на отношенията във всички друти сфери оказва силно влияние върху раз­витието на политическите отношения.

Тази роля на политическите отношения ги прави пресечна точка ш разнообразните интереси, своеобразен център, в който се препли­тат специфичните интереси от другите сфери. Съчетаването на това обстоятелство с мощното влияние на държавната политика позволява да се управляват, модифицират и балансират процеси, развиващи се в другите подсистеми. Това обяснява ролята на политическите решения при сложни многоаспектни въпроси. Когато особените икономически, културни, юридически, военни или други някакви интереси на страните са почти несъвместими и постигането на компромис изглежда невъзмож­но, търсенето и намирането на политическо решение често открива не­подозирани възможности. Поради своята многообразност, поради проникването й във всички други подсистсмни отношения, полити­ката дава възможности да се разширява маневреното поле на дип­ломацията и позволява да се свързват за компромисни отстъпка отношения в различни подсистеми, каквито иначе не биха били възможни.

Политическите отношения не са винаги междудържавни, обаче меж­дудържавните отношения винаги са политически отношения. В най-ши­рокия житейски смисъл терминът „политика" се отнася за всяко поведе­ние, което преследва определена цел и следва някаква стратегия и так­тика за нейното постигане. Обаче същинското значение на термина, в смисъла, в който ще си послужим, е по-ограничено.

Терминът е дошъл в съвременните езици от старогръцки. В онова далечно време той е означавал изкуство да се управлява гръцкия град -държава, умението да се управлява „полиса". В по-късни времена, кога­то държавата престанала да бъде само един град, терминът се е запазил. И тъй като в процеса на управлението на държавите са взаимодействали различни социални групи, той е разширил смисъла си. Започнал да оз­начава не само умение да се упражнява държавната власт, но и социално поведение на отделни лица или групи от лица, което е насочено към придобиване или запазване на възможността да се управлява държавата. С други думи, ако трябва да се даде съвременното определение на тер­мина, би трябвало то да бъде следното: „Политиката е поведение, което се състои в упражняване на власт, в действия за нейното получаване или в действия за нейното запазване."

Нужно е да се прави много ясна разлика между онова, което се оп­ределя като външна политика и онова, което се определя като междуна­родни отношения. Ще припомним, че външната политика е определено целево поведение в международните отношения. Осъществява се върху международната сцена. Но далече не всички международни отношения са политически отношения. Външнополитическите отношения са само вид международни отношения. Затова колкото и тясна да е връзката, касае се за много съществено различаващи се явления. „Външнополи­тически отношения" и „международни отношения" не означават едно и също явление. Отнасят се за различни неща :

• Както отбелязахме,«е всички отношения върху световната сце­на са външнополитически отношения. Много отношения в рам­ките на общата система на международни отношения изобщо ня­мат политически характер. Те могат да са икономически, култур­ни, спортни или други.

• Още по-съществено е, че самата външна политика се формира в социална и политическа среда, която коренно се различава от

290 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

онова, което се определя като система на международни от­ношения. Ако се потърси по-образен израз, би могло да се каже, че външната политика е явление „с двоен корен". От една страна, тя се реализира в сферата на международните отношения, но от друга страна се определя, формира и се ръководи от вътрешнопо­литическите взаимодействия. Външната политика е резултат на вътрешнополитически процес. Международните отношения са резултат от поведението, от действията, от взаимодействието на интересите на два или повече субекта, докато външната политика винаги остава израз на интересите и поведението на един един­ствен (самостоятелен или съставен) субект на международните отношения.

• Вътрешнополитическите процеси, определящи външната по­литика, имат закономерности и форми, различни от онези, които действат е международните отношения. Въздействат им други фактори. В частност много no-голяма и различна е роля­та на субективния фактор. Регулират се не от международното право, което урежда международните отношения, а от национал­ното право на съответната страна. Международната обстановка им влияе, но те се ръководят преди всичко от вътрешнополити­ческите реалности на отделната държава. В основата на възникването на международните отношения са обшосоциални потребности и интереси, докато външната политика, макар да не може да пренебрегва интересите на другите, на съперниците или на партньорите, винаги остава национална по своя характер.

• Международни отношения възникват поради съчетаването на трансгранични интереси, а външната политика се проявява като усилия да се управлява развитието на международните от­ношения в посока, благоприятна за нейния субект.

Националният характер на външната политика се признава от меж­дународната общност и от международноправния ред. Като формули­ра принципите на суверенитета, ненамесата, неупотребата на сила, пра­вото на самоопределение и другите основни и задължително важащи за всички страни принципи, международното право защитава и само­стоятелността и независимостта на вьншната политика, защитава не­зависимото протичане на външнополитическия процес във всяка държа-

1.2. Политика и политически отношения 291

ва, голяма или малка. Макар тези фундаментални принципи на между­народното право да се прилагат само в особената среда на меж­дудържавните отношения, те целят не само да обезпечават нормално­то функциониране на системата на международните отношения. В оп­ределен смисъл действието им. техният ефект е насочен и „навътре" към оптималното действие на националните, вътрешнополитическите процеси на отделните страни.

Политиката е неразделно свързана с понятието „власт". Ако поня­тието се схване в най-широкия му смисъл, че притежаването на власт означава разполагане с възможност да се накара някой или някои да из­вършат нещо независимо от техните желания, ще се забележи, че в обществените отношения съществуват много видове власт: има роди­телска, има власт на ръководителя, има власт на работодателя и т.н. Обаче когато се употребява понятието „политика", винаги се има пред­вид политическа власт, има се предвид публична власт, упражнявана от правомощни лица и от името на организираното в държава общество.

Много от водещите и авторитетни теоретици, дори и теоретици с изключително висок авторитет като проф. Х. Моргентау, не влагат раз­личие в понятието „власт" (power). Ho съдържанието на това понятие в двата толкова различни вида на социални отношения, каквито са отно­шенията в границите на отделните държави и отношенията в междуна­родната среда, налага да се прави това различие. В рамките на вътреш­ните отношения властта е правомощие на държавни органи, осъществя­вано от единен властен център, който единствен определя поддържания от властта ред в отношенията. Тази власт предимно във формата на за­кон се упражнява по отношение на отделните индивиди, граждани на държавата. Нейната ефективност се обезпечава със специална система от органи за принудително въдействие: полиция, армия. съд. прокурату­ра и т.н. В международните отношения понятието „власт" придобива друг смисъл, тъй като при тях няма единен център на власт, а създаване­то итюддържането на реда не може да става по същия начин, както е във всяка държава. В международните отношения понятието означава спо­собност да се осъществява ефективно влияние върху поведението на другите, за реализиране и защита на собствените интереси и за постига­нето на преследваните цели. Принудата, която винаги е един от атрибу­тите на властта, също не се осъществява така, както това става в рамки­те на всеки вътрешен, национален социален и правов ред.

292 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Общоприето е политиката да се дели навьншна политика и вътреш­на политика. Основанието е, че политическите отношения в единия или в другия случай се осъществяват в много различни социални среди. Вътрешнополитическите отношения се развиват в условията на вътре­шен държавен ред, при наличието на единен център на върховна власт и правна и политическа субординация. Всяка държава суверенно определя вътрешния си ред и го защитава с принудителните си действия. При външнополитическите отношения тези условия липсват.

Строго погледнато, тъкмо поради това външнополитическите отно­шения не следва да се разглеждат само като борба за постигане, запазва­не или упражняване на властническа функция, в смисъла, който се влага в този термин, когато се има предвид вътрешната политика. Трябва да се приеме различието между вътрешнодържавна власт и съдържанието на термина, прилаган към международните отношения. Международното сътрудничество се основава на поведение, предизвикано от съвпадане или противопоставяне на интереси и на цели. Установяването на доми-нация, наподобяваща формата на държавната власт, разрушава основа­нието на международната система и лишава международните отноше­ния от онова, което ги отличава от вътрешните отношения. В условия на отношения подобни на вътрешните, те вече не биха били трансгранич-ни, а биха били много сходни с вътрешнополитическите отношения. И ако би станало така, както вече бе посочено, международните отноше­ния биха престанали да съществуват. Защото би възникнала една един­ствена световна държава. Международни отношения в смисъла, който се влага в този термин, предполагат отношения между два или повече независими субекта, над които не стои висша власт. Между тях може да възникват различни отношения на влияния и сила, да се развиват разно­образни съчетания на борби и сътрудничество, но това само размества центровете на сила и влияние, без да създава един единствен център на държавна власт за цялата система. Върху световната сцена също има ред, но този ред се създава, упражнява и защитава по съвършено разли­чен начин. Държавите и другите субекти на отношенията могат да създа­ват структури, които могат да изискват от тях едно или друго поведение, но това те правят доброволно и могат да вземат друго решение.

По друг повод вече стана дума,че това гледище за международните отношения не е общоприето. Много изследователи, теоретици и държав­ници изразяват други мнения, хвърляйки своеобразен теоретичен мост

1.2Политика и политически отношения 293

между вътрешна и външна политика. Водеща роля за това има възникна­лата и най-силно изразената в САЩ, но оказваща силно влияние върху политическите и научните среди в Западна Европа и в целия свят школа на „политическия реализъм". Ще припомним, че споделящите възгледи­те, характерни за тази школа считат, че международните отношения се свеждат до непрестанна борба за власт и надмощие в световните дела.

Много тясна е връзката между вътрешната и външната поли­тика на една и съща държава. Поради това поначало между тях съще­ствува определено съответствие, въпреки че едната и другата се осъще­ствяват в толкова различни социални среди и при много различни усло­вия. В основата на съответствието стои единството на субекта - касае се за вътрешна и външна политика на една и съща държава, на една и съща социална общност. Касае се за политическо поведение в различни сре­ди, но предизвикано от единен комплекс на интереси, ценностни крите­рии и приоритети. Поради това е неправилно вътрешната и външната политика да се противопоставят или да се изучават така, че да се пре­небрегне връзката между тях. Познаването на вътрешните процеси в една страна може много да обясни и да помогне да се предвидят вариантите на нейното външно поведение, както и нейното вътрешнополитическо поведение разкрива особеностите и закономерностите на процеси, раз­виващи се в международната среда.

Сведенията за вътрешното състояние, вътрешния ред и вътрешната политика на всяка държава са много нужни, за да се прецени правилно външната й политика - минала, текуща или бъдеща. Основните цели на вътрешната и външната политика са обикновено повече или по-малко сходни. От своя страна външната политика винаги се стреми да осигуря­ва максимално благоприятни условия за политическото, икономическо­то, културното и въобще за социалното развитие на съответната страна. При равни други условия вътрешнополитическите съображения преоб­ладават над външнополитическите. Външнополитическият курс на Държавата се определя в условията на вътрешнополитическите реалнос­ти и от органи, които са елемент на вътрешната структура на държавите. Какви ще бъдат външнополитическите принципи, критерии и приорите­ти, как ще бъдат преценявани и определяни националните интереси, това са въпроси, които несъмнено засягат другите страни, имат значение за международната общност, обаче винаги и преди всичко остават вътреш­ни въпроси, които всяка страна трябва да може да решава самостоятел-

294 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

но и суверенно. Външната политика на всяка държава се ражда в резул­тат от вътрешнополитически процес.

Зависимостите между вътрешната и външната политика правят меж­дународната общност силно заинтересована от вътрешните процеси на отделните страни, въпреки че няма правото да се намесва по начин, чрез който да ги определя. Тя може обаче винаги да изрази своето отноше­ние към тях и да реагира по начин да може да защити интересите си. Като изхождат от отношението си към характеристиката на вътрешния ред на своите партньори или съперници, правителствата могат да си влияят, променяйки естеството на взаимните си отношения. Но не и да определят насилствено какъв да бъде този ред. Подобно поведение пред­ставлява намеса във вътрешните работи и нарушава международното право. Единственото правосъобразно изключение се съдържа в чл. 2 на Устава на ООН, в който се определя правото на Съвета за сигурност при прилагане на правилата на глава VII от устава да приема мерки, засяга­щи вътрешните компетенции на страна, която е нарушила международ­ния мир и сигурност или с извършила акт на агресия. Но подобно право не може да си присвоява никоя държава или правителство.

Много и различни са изискванията на обществото към външната политика. Нейната успешност в много висока степен зависи от обще­ствената подкрепа за следвания от нея курс. Отново ше напомним, че демократична външна политика е възможно да се формира само от сво­бодно общество, в демократични държави. Не би могло да се очакват демократични, зачитащи свободата, правото и справедливостта меж­дудържавни отношения от недемократични държави. Недемократична­та вътрешна политика налага своя отпечатък и в следваната от държава­та външна политика. Демократичността в междудържавните отношения, в международното общество, може да има солидно основание в демок­ратичността на вътрешното устройство и политическите процеси в от­делните негови участници. Трагичните събития от 30-те и 40-те години, свързани с историята на фашизма и неговата външнополитическа докт­рина и практика, съдбата на Австрия, Чехословакия, Полша и на много други страни през втората световна война са убедителен пример за това, След втората световна война намесата в Унгария и Чехословакия, из­вършена от техните съюзници от Варшавския договор, отново потвърди правилото. Когато правителството на една държава извърши акт на аг­ресия против друга държава, едва ли може да има основания да твърди.

че ръководи демократична страна. Ако се проследи цялата история на международните отношения, може да се установи, че в определени пе­риоди са съществували лидери, които са били демократични държави, но никога демократични хегемони.

Върху външнополитическото поведение на всяка държава влияят множество фактори. Но то само тогава може да бъде правилно и ефек­тивно насочвано, когато изхожда от реалистични и ясно осъзнавани ин­тереси. Външната политика не следва да бъде друго, освен поведение, целящо да защити интересите на държавата и нейните граждани в отно­шенията с другите страни. Тя се стреми така да влияе върху междуна­родната среда, че средата да бъде максимално благоприятна за страна­та. Интересите и само интересите следва да бъдат нейният ръководен мотив. Тъканта на политиката, нейното единствено съдържание са интересите. Лошо е, когато при вземането на външнополитически­те решения, и още повече при определянето на външнополитическия курс, връх започнат да вземат лични интереси на политиците, различни емоции и едностранчиви предпочитания или когато външната политика загърби заради партийни или други парциални, групови интереси, оно­ва, което е нужно на нацията. Недопустимо е външната политика да се основава на чувства към „големия брат" или към „братската страна". „Филиите" и „фобиит е" често се използват от политиците за манипули­ране на общественото мнение, но те не са присъщи на правилно водена външна политика. Политиците и дипломатите не бива за миг да забра­вят, че интересите не зависят от чувствата също така, както чувствата не променят интересите. Пе трябва да се пренебрегва обстоятелството, че политическите чувства и политическите интереси се пораждат и се про­менят от фактори, които са много различни. Те могат да съвпадат, но могат да са противоположни и несъвместими.

В същото време опитните държавници и политици добре знаят, че когато обхванат масите, емоциите се превръщат в материална сила и че тази сила може да бъде много полезно средство за подкрепа в постигане­то на външнополитически цели, за активно и решително подкрепяне на следвания външнополитически курс. За тази цел те нерядко манипулират общественото мнение, насърчават и култивират емоционалните нагласи в него, като се стремят да получават от това желаните от тях политически дивиденти. Понякога националните емоции могат ла сплотяват напийте много повече, отколкото съзнанието за националните им интереси. Дори

296 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

и в този случай обаче емоциите на нациите служат само като средство Hi политиката и в никой случай не трябва да стават неин владетел. Външни та политика никога и при никакви обстоятелства не трябва да & позволява да бъде сантиментална. При нея дори приятелството е недо пустимо да бъде емоционално, както е при индивидите. Външната полк-тика трябва неизменно да бъде лишена от чувства, а ако все пак се допус­не някакво чувство, то единственото може да бъде любовта към собстве ната страна и нейния народ.В&е външнополитическите отношения при­ятелството не е емоционална категория, а се основава само на интс реси. В този смисъл приятелството означава само трайно съвпадане нз интересите, както и не приятелството не е друго, освен трайно несъвпадй-не и противопоставяне на несъвместими интереси. Съперниците не са не­приятели, а неприятелите могат и да си сътрудничат. Във външната поли­тика и международните отношения няма и не може да има постоянни при­ятели и постоянни неприятели. Чувствата често са по-стабилни от инте ресите. Понеже интересите в международната среда се променят под вли янието на много фактори и обстоятелства, кръговете на приятелите и т противниците не остават постоянни. Понякога се променят драстичнс бързо. В международната среда никое правителство не може да иска или да очаква от партньорите си неща, които да излизат извън кръга на техни­те интереси. Единственият мотиватор на външнополитическото поведе­ние трябва да бъдат интересите. Разбира се интереси, които са съвмести­ми с изискванията на правото, справедливостта и на международната об1 щност.

Външната политика на всяка държава защитава едновременно мно­го интереси - национални, интернационални, групови, индивидуални Но между различните интереси, които тя защитава в отношенията с дру гите държави, трябва да има ясни приоритетни разграничения. Основни те интереси, интересите, които имат абсолютен приоритет nai1 всички други външнополитически интереси, трябва неизменно да са интересите на нацията.

Необходимо условие за подкрепата на външната политика от обще­ството е ясното разбиране на националните интереси, последователна­та, активна и мъдра тяхна защита и непрестанната грижа да се обезпеча­ва външната сигурност. Това не би било възможно без правилна прецен­ка за възможното и невъзможното, без здрав политически реализъм, Както при всяка политика, и външната политика остава винаги „изку-

1.2Политика и политически отношения 297

ство за възможното". В нея са опасни емоциите, идеологическите и дру­ги пристрастия, които неизбежно снижават възможностите й да прави реалистични преценки.

Има изследователи, които изразяват мнение, че националните инте­реси не следвало да се определят като ръководни начала на външната политика. Основават мнението си на това, че тези интереси не могли да бъдат определяни достатъчно ясно и че по същество интерпретацията им била винаги разнообразна и разнопосочна. Затова външната полити­ка трябвало просто да изхожда от разумен прагматизъм. На това гледи­ще може основателно да се възрази. Прагматизмът се лишава от смисъл и съдържание, ако в основата му не са поставени ясно осъзнавани цели и интереси. Той става движение без посока и без цел, определяно от без-порядъчното духане на политическите ветрове. Външнополитическият прагматизъм винаги трябва да остава целенасочено поведение.

Не е вярно, че националните интереси не могли да бъдат ясно определяни и интерпретирани. Едно от достойнствата на големите политици и дипломати е тъкмо способността им вярно да разбират интересите на нацията и заедно с това да долавят всички нюанси и промени в тях. Основен белег за политическата зрялост на всяка на­ция са нейната способност да осъзнава вярно и навреме своите инте­реси и способността й върху тази основа да се обединява за тяхното постигане. Никоя нация не би могла да защити в отношенията си с другите нации интересите си, ако сама не ги съзнава и не под­крепя в тази насока външнополитическия курс на държавата си. А външната политика е призвана да защитава със законни средства тези интереси, да търси разумното и приемливото им съчетаване с интересите на другите нации. Реална основа за това съществува, за­щото по своя смисъл и съдържание националните интереси са винаги много по-близко до общочовешките, отколкото всички други интере­си - партийни, класови, съсловни, етнически, религиозни или други партикуларни интереси.

Необходимо е обаче да се направи ясно разграничение и между са­мите национални интереси. Има съществена разлика, защото едни от тях са вътрешнополитически, а друга част са външнополитически инте­реси. Например борбата с престъпността и корупцията в страната, за­пазването на реда в държавата или запазването единството на нацията са вътрешни национални интереси. Отличителен белег на вътрешните