Отношения

Гарантирането на мира и сигурността чрез разоръжаване обаче има особеност - за разлика от въоръжаването,разоръжаването не може да се постига едностранно, постига се чрез едновременно двустранно

350 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

или многостранно балансирано снижаване равнището на въоръженията и въоръжените сили. Освен това, като продукт на конфронтацията, въоръжаването е едностранен процес, който предизвиква аналогична реакция у съперниците и противниците. Съперникът може да бъде принуден да се въоръжава, но той без употреба на оръжието не може да бъде заставен да се разоръжава. Обратното на въоръжава­нето развитие не е възможно да се предизвика като едностранен акт. дори при най-добра воля. Едностранното разоръжаване може да дебалансира военното равновесие и да изправи неблагоразумията стра­на пред заплахите на непреодолима сила.

Една от най-сериозните последици от развитието на международ­ните отношения във военностратегическата им сфера след втората све­товна война стана надпреварата във въоръжаването. В продълже­ние на близо половин столетие опитите да се спре този процес и да се постигнат договорености за разоръжаване натрупаха толкова много ини­циативи и предложения, че с тях започнаха трудно да се справят дори експертите, а идеологизацията на международните отношения и външната политика преместваше тази активност на правителствата от сферата на практическата дейност в сферата на външнополитическата пропаганда. Твърдението на Ханс Моргентау, че разоръжаването е хи­мера, като че намери многократни и убедителни потвърждения. Мно­го изследователи и на Запад, и на Изток изразиха становището, че в условията на социално и идеологически разделен свят въоръженият мир е неблагоприятно и опасно, но неизбежно състояние. Надпревара­та във въоръжаването е станала постоянен и неизбежен елемент на следвоенния период.

Надпреварата във въоръжаването изостря политическите отноше­ния и създава препятствия за намиране на взаимноприемливи решения на международните проблеми, дестабилизира военностратегическата обстановка, подкопава взаимното доверие, възлага тежко бреме върху икономиката и забавя нейното развитие, предизвиква структурни соци­ални, политически и икономически деформации. Създава условия в сфе­рата на международните икономически отношения на предна позиция да излезе носещата големи печалби международна търговия с оръжия, която пък на свой ред още повече деформира структурната конфигура­ция на международната система и открива големи възможности за възник­ване на трайни огнища на регионални въоръжени конфликти.

1.4Подсистема па военнострчшг^нчепи отношения 351

Всяка международна надпревара във въоръжаването разкрива тре­вожни и опасни закономерности. Повишаването на въоръженията и въоръжените сили на всяка от страните неизбежно води към аналогично поведение у другата или другите страни, а това на свой ред подтиква първата страна да полага нови усилия в тази посока. Така лесно възник­ва порочен кръг, при който надпреварата във въоръжаването започ­ва да получава сама от себе си импулси за ускоряващо се развитие. Затварянето на кръга от положителни преки и обратни връзки превръща надпреварата в една своеобразна подсистема от взаимоотношения с подчертана специфика и относително самостоятелна динамика. Тъй като включилите се в оръжейната надпревара съперници никога не са напълно сигурни, че противникът не ще ги изпревари, те се стремят да се „преза-пасят" с въоръжение. Започнала, надпреварата няма краен предел.

Така процесът на неспирно въоръжаване започва да се откъсва от прякото влияние на политическите отношения, а върху вземане­то на отговорни външнополитически решения на противостоящите стра­ни постепенно доминиращо влияние започват да оказват военните, а не политическите ръководства. Дипломацията облича военна униформа. Вместо политическата стратегия да доминира над военната стра­тегия, нещата противоестествено започват да се обръщат и воен­ната стратегия се лишава от политическа мъдрост.

С развитието на високите военни технологии дистанцията между развитите научно и икономически страни, които са основните достав­чици на въоръжения и страните-потребителки се увеличава. Проекти­рането и производството на най-ефективните, а и все по-скъпи оръжия става достъпно за бързо свиващ се кръг от държави. Ще припомним, че обезпечаването на огромни печалби от военните доставки прави страните-производителки заинтересовани от съществуването на про­тиворечия и конфликти между техните клиенти. Тази надпревара се отразява зле върху стопанското развитие на последните и още повече отваря ножицата на неравностойностите в икономическите равнища. Това не импулсира, а спъва световната търговия и затруднява решава­нето на социалните, продоволствените, здравните и други проблеми у страните-потребителки. Увеличаването на дистанцията между разви­тите и неразвитите страни, между световния Север и Юг, между бога­тите и бедните още повече усложнява проблемите, като създава нови огнища на противоречия и конфликти. Така се предизвиква затваряне

352 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

на други порочни кръгове, тъй като конфликтността на свой ред им-пулсира надпреварата във въоръжаването.

Въпреки че след като се появят в областта на военното производ­ство, много технически новости успешно преминават в гражданската промишленост, оръжейната надпревара силно вреди на научния и тех­ническия прогрес. Заангажира голям научен и производствен потенциал за продукция, предназначена да убива или разрушава. Върху научноизс­ледователската сфера се разпростира свързаната с военното противо­поставяне секретност на научните изследвания и техните резултати. За­почват да се свиват и отношенията в научната и образователната сфера.

И все пак, може би най-зловредната последица от надпреварата във въоръжаването е появата на нови и нови ефикасни средства за масово унищожение в условия на растяща нестабилност на международния ред. Надпреварата увеличава способността на човечеството да се самоуни­щожи. При топа. техническият прогрес постепенно сближава ефектив­ността на класическите оръжия с ефективността на ядрените и другите средства за масово унищожение.

Научният прогрес и особено ускоряващият се напредък в областта на военната техника води към поява в международните отношения на още един порочен кръг, при който прогресът в сферата на военната тех­ника започва сам да разрушава собствените си постижения. Утвърждава се тенденция към бързо морално остаряване на въоръженията. Възниква нужда все по-често те да бъдат заменяни с нови, по-съвършени, но и по общо правило и по-скъпи въоръжения. За разлика от международните отношения през XIX век и началото на XX век, когато главният потре­бител на натрупаните в арсеналите запаси от оръжия е била самата вой­на, надпреварата във въоръжаването след втората световна война пре­стана да чувства императивно нуждата от такъв потребите;]. Употребе­на или неупотребена, все по-бързо остаряващата военна техника започ­на да се подменя всеки 5-10 години. Правителствата се оказват принуде­ни и без война да отделят нарастващи бюджетни средства за поддържа­нето на въоръжението на армията, за сметка на цивилното потребление, а военната промишленост на богатите и развити държави и в мирно вре­ме започна да получава източници за обилни доходи.

Развитието и внедряването на автоматиката в сферата на въоръже­нията, особено след 80-те години на XX век. очерта реална перспектива твърде бавната човешка реакция да става недостатъчна за управлението

1.4Подсистема па военнастратсгически отношения 353

на модерните оръжейни системи и поради това поставянето в действие на оръжията започна да се поверява все по-често на автоматизирани ус­тройства. Ако през вековете военното нападение имаше прост и ясен израз - откриването на стрелба и преминаването на границите от войс­кови части, сега временната дистанция между първата атака и унищо­жителните й последици се ограничиха до броените минути на полета на стратегическите бомбардировачи и на интерконтиненталиите ракети. Получената информация за атаката не може да се проверява и затова съдбоносните ответни действия трябва да се предприемат почти мигно­вено. Всичко това многократно увеличава опасността от катастрофални технически грешки и започна тревожно да ограничава ролята на човеш­кия разум при вземането на съдбоносни военностратегически и външно­политически решения.

След втората световна война и създаването на ООН на въпросите за спиране на надпреварата във въоръжаването и за договарянето на стъпки за реално разоръжаване бе отделяно значително внимание, както в рам­ките на организацията, така и извън нея. Като възложи на Генералната асамблея на ООН разглеждането на общите принципи за сътрудниче­ството за поддържането на международния мир и сигурност, Уставът на ООН специално отбеляза сред тях принципите относно разоръжаването и регулирането на въоръженията. Значителен напредък до началото на 80-те години обаче не можа да бъде постигнат. А и темповете на ограни­чения и твърде муден напредък далече не съответстваха на темповете на ефективната надпревара във въоръжаването- Възникна тревожна си­туация, при която темповете на дипломацията започнаха катастрофално да изостават след темповете на въоръжаването и развитието на унищо­жителните военни технологии. В тези условия ставаше така, че дори не­големите успехи да се постигне известен напредък в областта на регули­рането на въоръженията практически се анулираха от постиженията в развитието на военните технологии.

Като известен успех да се ограничи надпреварата във въоръжаване­то през тези години следва все пак специално да се отбележи договор­ното ограничаване на разпространението на ядреното оръжие и създа­ването на безядрени зони в някои части на света. В зоните бе забранено разполагането, притежаването и употребата на ядрено оръжие (Латинс­ка Америка, Космоса, Луната и другите небесни тела, моретата, океани­те и техните недра, Антарктика и др.). Мярка за всеобщо, реално и пълно

354 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

разоръжаване през тези години бе договорена и осъществена само за такова опасно оръжие, каквото е бактериологическото оръжие.

Голямата опасност от употребата на ядреното оръжие и обстоятел­ството, че то е притежавано от ограничен брой държави очерта две пара­лелни линии на усилията, насочени към постигане на разоръжаването:

• от една страна, ядрено разоръжаване

• от друга страна, разоръжаване в сферата на другите, наричани най-често „класически", „обикновени" или „традиционни" въоръ­жения.

Това допълнително усложни процеса и забави неговото развитие.

През средата на 70-те години се оформи още едно направление на усилията да се намали остротата на военностратегическата конфронта­ция и така да се съдейства за ограничаване на надпреварата във въоръ­жаването - договорното въвеждане на мерки за укрепване на доверието (например раздалечаване на въоръжените сили, взаимна информация за военни маневри, размяна на военни наблюдатели и др.).

Преговорите за разоръжаване през тези години очертаха характер­ните за тях трудности в няколко направления:

• Едни от тях бяха свързани с липса на съгласие по въпроса как да се процедира - дали да се пристъпва към пълно и всеобщо или към частично разоръжаване. Привържениците на частичното ра­зоръжаване посочваха трудностите да се постига напредък и за­това настояваха да се върви стъпка по стъпка. Онези, които под­държаха идеята да се извърши едновременно и отведнъж пълно и всеобщо разоръжаване изтъкваха, че при такъв подход с един за­мах мотат да се решат широк комплекс от проблеми за всеобща сигурност, за надежден контрол и още много други, които иначе е почти невъзможно да се решат.

• Извънредно трудни се оказаха въпросите, свързани с взаимния контрол. Всяка от страните държеше да разполага с начини да контролира въоръжаването на другата, без да бъде склонна да позволява това на своя противник, поне в степента, в която той би искал да може.

• Различната структура на въоръжените сили, различията във въоръ­женията и асиметрията на въоръженията и въоръжените сили зат-

1.4 Подсистема на воекноипратс^ически отношения 355

рудняваха намирането па общи показатели, според които да може да се осъществяват стъпките към разоръжаването, без да се получават едностранни предимства.

• Проблемите ставаха още по-сложни поради недостатък на инфор­мация и прозрачност, налагана отвоенната секретност.

• Много спорове предизвикваше въпросът за онзи предел, до който едно или друго намаляване на въоръжените сили не би увреж­дало на отбранителната способност на някоя от страните.

• Нелесни се оказваха въпросите за темповете и етапите на мер­ките, които следваше последователно да бъдат осъществявани. Впрочем, и самата тази последователност ставаше предмет на раз­личия.

• Трудни за преодоляване проблеми пораждаше обстоятелството, че при въпросите на разоръжаването често се налага едновременно участие и съгласие на много широк кръг страни, а някои от тях изразяваха резерви.

И все пак, основните причини за неуспехите на преговорите за разоръ­жаване през онези години не се състояха толкова в сложността и отговор­ността на проблемите или в несъгласията относно технологията на проце­са. Главните причини бяха политически. Конфронтацията и идеологизи-рането на външната политика превръщаха преговорите в политически те­атър, в който страните отиват да преговарят, не защото вярват, че може да се постигне споразумение, а дори и не защото желаят такова споразумение, а за да утвърдят външнополитическия си имидж, неискрено да покажат добра воля, да получат идеологически дивиденти и когато успех не бъде постиг­нат, да прехвърлят политическата отговорност за неуспеха върху другата страна. Не беше без значение и обстоятелството, че всеки неуспех на пре­говорите за разоръжаване откриваше нови равнища на безкрайната спира­ла на въоръжаването, като обезпечаваше и получаването на обществена и парламентарна подкрепа за нови военни кредити. Прояви се парадоксален ефект в международната система, при който поредни неуспехи на прего­ворите за разоръжаване даваха нов тласък на въоръжаването. Възникна си­туация, при която провалянето на преговорите за разоръжаване ползваше военно-промишленитс комплекси, тъй като откриваше възможност за обо­сноваване на нуждата от нови военни кредити и така слагаше началото на

356 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

нов кръг във военната надпревара. Значение имаше и обстоятелството, че надпреварата във въоръжаването и произтичащата от това заплаха спома­гаха хегемоните в противопоставените военнополитически съюзи и блоко­ве по-успешно да поддържат в тях съюзната и блоковата дисциплина.

Препятствия за по-значителни стъпки към разоръжаване и от двете страни на желязната завеса между Изтока и Запада произтичаха не само от инерцията на конфронтационното мислене, основано на убеждение­то, че като се постигне решително военно превъзходство може да се вземе връх над противника, на натрупаното недоверие, на идеологичес­ките схеми, при които страните взаимно се гледаха като „империи на злото" или „царство на разбойническия империализъм". Незрими преч­ки поставяше военнопромишленият комплекс, образувал се от сливане­то на промишлената и военната върхушка от двете страни на желязната завеса. А и за някои страни нелеки се оказваха процесите на скъпо стру­ващата и свързана с известни стопански затруднения конверсия на воен­ното производство.

И все пак, военностратегическата подсистема на международ­ните отношения, която е съществувала през вековете не може да бъде ликвидирана. Тя ще продължи да съществува, защото е необходи­ма. Както вече посочихме, би било твърде опростено и в много отноше­ния невярно убеждението, че военностратегическите отношения са една сфера, където непрекъснато и изключително се подготвят насилието и войната, че те са отношения, от които произтичат само заплахи и нега­тивни влияния. Полезно е отново да се припомни, че военната сила може да бъде предназначена и за отбрана, за борба против агресията, за от­блъскване на въоръжено нападение, за борба за национална независи­мост, за защита на международното право и на справедливостта.

Международното право безусловно признава тези възможности. Това категорично е изразено и в Устава на ООН. Член 51 на устава определя като неотменимо правото на всяка държава да прибягва към индивидуална и колективна самоотбрана срещу въоръжено нападе­ние. Глава VIII на устава посочва, че няма пречки страните-членки на ООН да сключват помежду си регионални споразумения или да създават регионални органи за поддържане на международния мир и сигурност, които да са подходящи за действия, в това число и дей­ствия от принудително естество. За такива действия военната сила може да се оказва необходима.

1.4 Подсистема на военностратсгичсски отношения 357

В лицето на ООН международната общност също разполага с възмож­ността да прибягва към въоръжената сила за защита на международния мир и сигурност и за противодействие на агресията и тероризма. За тази цел международната организация разполага не само с правомощия (гла­ви VII и VIII на устава на ООН), но и с възможността да създава необхо­димите структури (военнощабен комитет, съответни регионални воен-нощабни подкомитети, обединено командване, система от военни споразумения и др.). Организацията може да възлага на членуващи в нея държави да прибягват към действия от военно естество, ако обста­новката изисква това. За да бъде способна организацията да предприема спешни военн остратегически действия от името на световната общност Б защита на мира, членуващи в нея държави трябва да поддържат в състо­яние на незабавна готовност национални контингенти от военновъздуш­ни сили за съвместни принудителни действия.

Действията, които ООН предприе през 1991 г., за да се противопостави на агресия на Ирак против Кувейт бяха пример за способността на организацията да защитава ефективно международния ред, мир и сигур­ност. Но те, както и цялото предишно развитие на отношенията във воен-ностратегическата сфера показаха, че за да бъде световната организация способна да защити интересите на международната общност, са необходи­ми съгласие и сътрудничество между нейните членове, особено между ве­ликите държави, постоянни членки на Съвета за сигурност. Каквито и да са критиките, отправяни към ООН, трябва да се признае, че тя е единственото демократично и приемливо за всички страни средство да се постави пре­града против разгула на военната сила в съвременния свят. Да се повери тази задача на една единствена държава, като се изхожда от нейното военно могъщество винаги ще бъде ненадеждно и опасено, тъй като няма гаран­ции против прояви на военносилов произвол от страна на самата нея.

Стремежът в условията на растяща взаимозависимост да се установи надежден , основан на правото и справедливостта международен ред, за първи път в края на 80-те години откри възможности и за реално разоръжа­ване. Постигнато бе известно съкращаване на въоръженията, в това число и на стратегически ядрени и ракетни арсенали на САЩ и Русия. Натрупа­ните през толкова десетилетия предубеждения и стереотипи, а и деликат­ността на проблемите, изискват упорита и продължителна работа на дип­ломацията на бившите противници за създаването на международен свят, в който въоръженията и въоръжените сили на държавите да бъдат поддържа-

358 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ни само в пределите на една незаплашваща другите разумна достатъчност. За съжаление обаче това все още са възможности, но не и реалности. Све­денията за производството на оръжия и оръжейни системи в света, въпреки разпадането на биполярното противопоставяне, не само не показва тенден­ция към снижаване на това производство, но свидетелства за неговото уве­личаване. Извърши се само преструктуриране и преразпределяне на паза­рите за военна продукция в полза на САЩ и някои други големи държави.

1.5. ПОДСИСТЕМИ НА ОТНОШЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Международното сътрудничество в областта на културата, науката и образованието е свързано с международното разделение на творчес­кия интелектуален труд. Налага се и поради естествените различия, свързани с развитието на страни и народи.

През хилядолетия знанието и културното творчество са се предава­ли от човек на човек, от поколение на поколение. Взаимните връзки и съобщенията между обширни райони на света са били напълно или по­чти неразвити. Различията в условията на живот, на бита. на религиоз­ните убеждения, на историческите традиции са се утвърждавали и раз­вивали. Липсата на писменост, езиковите несходства, както и различия­та в писмеността, несъвършенството в начините и средствата за преда­ване на информацията допълнително са издигали трудно преодолими бариери. Почти до края на XIX век в различни части на света са съще­ствували непознати за пътешествениците и географите области на пла-нетата.Паралелно, почти без да общуват, са се развивали самобитни ци­вилизации и култури, центрове на знанието за хората и природата.

Новото време свали съществуващите пречки. Процесите на глоба-лизацията на отношенията, развитието на комуникациите и на средства­та за предаване на информация откриха възможности за бързо разширя­ващо се взаимно опознаване между страни и народи. Свързвайки се едни с други, опознавайки се взаимно, участниците в международното обшу-ване разменят или по различни начини придобиват не само материални, но и нематериални блага. Разнообразните интереси на страните, умения­та, знанията и талантите на народите надхвърлят далече националните

/.5. Подсистеми на отношения в областта на културата... 359

рамки и държавните граници. Отношенията в областта на културата, науката и образованието, в сферата на изкуствата и интелекта са есте­ствена, обективна, исторически обусловена социална потребност, а с навлизането в новото столетие стават една от на й-значителните подси­стеми на международни отношения.

Основателно е мнението на изследователите и теоретиците, че про­мените в тази сфера имат много силно въздействие върху състояни­ето на обществото, върху целия комплекс на социалните отноше­ния, в това число и върху онези, които са трапсгранични и че то много бързо ще се увеличава. Като едно от убедителните доказателства се посочва изобретяването на книгопечатането, произвело гигантска революция в религиозната, философската и научната сфера. Епохално­то откритие на Йохан Гутенберг направи научната информация широко достъпна и така откри огромни простори за разпространение на знания­та. Църквата загуби монопола си над информацията. Книгопечатането изигра роля за разпада на вселенската църква, допринесе за утвърждава­нето на националните държави, разпространи принципите на рациона­лизма и възвести настъпването на епохата на великите научни открития. Последваха две столетия на огромни промени, които, утвърждавайки се в съзнанието на обществото, намираха все по-силно отражение в соци­алните, политическите и религиозните институции.

На границата между XX и XXI век се разгърна нова иптелектуал -на и научна революция, която по мащаби и последствия несравнимо превишава ефекта от книгопечатането. Нито едно от предишните поколения не би могло да си представи такъв обем на информация, до какъвто има почти мигновен достъп съвременният човек. Книгата съхра­нява и пренася информацията, но затворената в нея информация остава „мъртва". Информацията можеше да оживява и да се раздвижва само в човешкото съзнание. Изобретяването на компютъра представлява епо­хален скок, преминаване на културата, науката и образованието в каче­ствено ново състояние, зашото позволи не само да се съхраняват коло­сални количества информация и да се борави с нея, но и позволи на информацията да „оживее". Компютрите могат, обработвайки инфор­мацията, да произвеждат вторична информация извън и независимо от човешкото съзнание. За първи път информацията получи живот и дви­жение извън биологичния компютър на човека и така стана възможно без непосредствено участие на човешкото мислене да се произвежда

360 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

нова и нова вторична информация. Това е интелектуална революция, която няма равна и чиито последици засега дори не е възможно да се предвидят.

Ако изобретяването на компютъра изведе движението на информа­цията извън непосредственото участие на човешкото мислене, връзката между компютрите чрез Интернет отново за първи път в историята на човечеството изведе информацията от затвора на библиотеките и така й обезпечи неограничените простори на универсалното й движение. Ста­на така, че в новите условия възможността да се възприема, усвоява и обработва информацията започна да става по-труден проблем от нейно­то придобиване, както за отделните индивиди, така и за страни и нации.