Отношения

Поведението на субектите в тази подсистема се определя от зако­номерностите и изискванията на военната стратегия. Тя винаги остава подчинена на политическата стратегия, но специфичните й цели, свърза­ни с постигане или запазване на решаващо превъзходство над въоръже­ните сили на противника, не са тъждествени с правилата, закономерностите и целите на политическата стратегия. Когато се оп­ределя, че военностратегическите отношения поначало са междудържав­ни отношения, от това съвсем не следва, че може всички междудържав­ни отношения да бъдат отнесени към военностратегическите. От това. че военностратегическите отношения всякога са изпълнени и с политиче­ски смисъл не следва, че политиката може да се осъществява само с военностратегически средства. При военните отношения военната сила е решаващ фактор, обаче в сферата на международната политика тя ос­тава само едно от нейните средства. При това не винаги най-ефективно­то и най-подходящото.

Функцията на военната сила като гарант на сигурността на държава­та, на нейната териториална цялост и политическа независимост е съще­ствена. Държавите, които имат мощни армии са желани партньори и

330 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

съюзници. Те могат уверено да защитават своите интереси. Обратно на това, слабите във военно отношение страни често са изложени на запла­хи и опасности. Все пак те не са в безизходно положение, защото в меж­дународната система има много начини и средства военностратегиче-ските отношения да бъдат управлявани и поддържани в благоприятни варианти. Най-често използваните за тази цел средства са военните съю­зи, които позволяват да се запълва недостигът на собствена военна сила с военната сила на съюзник или на съюзници. По тази линия на връзка, управлението на военностратегическите отношения на държавите ефек­тивно взаимодейства с дипломацията и с другите средства на външната политика. Умелата дипломация и успешната външна политика могат да влияят върху военностратегическите преимущества на съперниците и евентуалните противници, а дори и да ги лишааат от преимущество.

Колкото и голямо да е значението на военностратегическия потен­циал на държавите, неговите възможности не са безгранични. Употре­бата па военната сила не може да решава всички проблеми и не може да постига всички цели. Тя неизменно остава в рамките на ограниченията на възможностите па силата в .международните отношения, които по друг повод бяха вече разгледани.

Изключително голямо става значението на военностратегическите отношения в условията на международно напрежение и конфронтация. Студената война между Изтока и Запада изведе отношенията във воен-ностратегическата сфера в центъра на световните отношения. На глобал­но равнище съотношението на силите в тази сфера стана най-важен и ак­тивен фактор, определящ възможностите на политическите и дипломати­ческите комбинации. От състоянието и развитието на тези отношения за­почна в най-висока степен да зависи не само запазването на световния мир, но и съхраняването на живота върху планетата. Всичко това не озна­чаваше, че военната стратегия е престанала да бъде подчинена на поли­тическата стратегия или че войната е престанала да бъде продължение на политиката. Означавате, че военностратегическите съображения са зае­ли много важно, първостепенно място в политическите взаимодействия и че в много случаи и при много важни международни проблеми политиче­ските възможности на конфронтиращите блокове се ограничаваха от непреодолимите рамки на военностратегическите обстоятелства.

Степента на конфронтацията в международните отношения зави­си от политиката, следвана от субектите на отношенията. Политиката

1.4Подсистема па военностратегически отношения 331

е онази, която по този начин, чрез връзката „конфронтация - значе­ние па военностратегическите отношения" определя ролята на во­енния фактор в международните дела. Но установила се, конфронта­цията открива възможността военният фактор да влияе обратно върху политическото поведение. Възможността дадената страна да бъде въвлечена във военен конфликт, вероятните последици от това, както и възможността или невъзможността да го спечели поставят много твърди рамки и пред политическите цели и дипломатическите манев­ри за тяхното постигане, По линията на обратните връзки в същото време военностратегическите отношения се влияят силно от общото състояние на политическите отношения. Всяко изостряне на полити­ческите отношения незабавно отеква в сферата на военностратегичес­ките отношения.

Икономическите връзки и особено икономическият потенциал на всяка страна имат много голямо значение и за нейния военен потенциал. Поддържането му зависи непосредствено от състоянието на национал­ната икономика. Притежаването на многобройни армии и мощно въоръ­жение изисква разходи, които икономиката трябва да е в състояние да понася. Тези разходи често са не само твърде високи, но и са непроизво­дителни в смисъл, че изразходваните средства и ресурси не се връщат обратно в процеса на възпроизводството. Последицата е неблагоприят­на за националната икономика. Оръжието не служи за производство на материални блага.

Изключение от това правило е, когато оръжието е предназначено не за увеличаване на националния военностратегически потенциал, а се произвежда, за да бъде продадено на други страни и по този начин да реализира икономическа възвръщаемост. Развитата военна про­мишленост на някои държави им носи значителни печалби. Но в този случай производството и износът на въоръжение стават дейност, която се отнася към друга сфера на отношенията - към икономическата под­система на международни отношения. Оръжието става стока.

Практиката на международните икономически отношения се отна­ся към търговията с оръжие по същия начин, както към търговията с всяка друга стока. Но все пак доставката на оръжия, от една страна, винаги има определени политически и военностратегически ограниче­ния (например да не се продава оръжие на евентуални противници или на държави, които могат да са благосклонни към тях), а от друга страна

332 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

лесио поражда политически и военни зависимости. Ако тези зависимос­ти преминат разумната граница, могат да станат опасни за национална­та сигурност. Въоръжаването на националната армия само от един дос­тавчик създава необходимост само от него да се получават консума­тиви, резервни части, муниции и други обслужващи материали за доста­вените оръжейни системи. В кризисни ситуации възможностите да се прибегне към употребата на въоръжената сила може да се окаже небла­гоприятно зависима от единствения военен доставчик. По политически или други съображения той може да спре доставките. Затова при нор­мални отношения, водени от политически и военностратегически съоб­ражения, разумните правителства обикновено се стремят да разсъсре-доточават източниците на военни доставки и така да избягват еднопо­сочната обвързаност.

Международната търговия с оръжие и военни материали има още едно много неблагоприятно отражение, протичащо по линията на връзки­те между военностратегическата подсистема и политическата подсис­тема на международните отношения. Съществува връзка между търсе­нето на оръжие, покачването на неговата цена и военната и политичес­ката конфронтация в международната система. Това поражда заинтере­сованост у държави, които са големи производителки на оръжие (а това по общо правило са големи, силни и влиятелни държави J преднамерено да поддържат конфронтацията и напрежението в системата. Резултатът е покачване на печалбите от оръжейната им промишленост и обшо бла­гоприятно развитие на тяхната икономика.

Практическият опит постоянно потвърждава правилото, че когато военната сила започне да играе водеща роля в международните от­ношения и отношенията във военностратегическата сфера започ­нат да доминират, ролята па дипломацията и на приемливите компромиси бива силно ограничена. В тези случаи на дипломацията не остава друго, освен да регистрира онова, което бива налагано със сила­та. Практически отново се потвърждава положението, че което не е по­стигнато с политически средства, с помощта на разумна и добронаме­рена дипломация и посредством сполучливо съчетаване на интереси при изгоден компромис, никога не може трайно и пълно да реши проблеми­те. Тогава само се променя формата им и се залагат нови и често още по-трудни проблеми. Откъсната от взаимната изгода, от взаимния и общ интерес военната сила в по-далечна перспектива не довежда до трайни

1.4 Подсистема на военностратегически отношения 333

решения. Обратно, тъкмо в условията на най-острите военностратегиче­ски кризи след втората световна война дипломацията и здравият поли­тически разум се оказваха единствено способни да запазват световния мир и да намират приемливи и поради това трайни решения на много сложни конфликтни ситуации.

От снижаването на конфронтацията и по този начин от снижаване на ролята, която военностратегическите отношения заемат в общия ком­плекс на международните отношения са заинтересовани много страни, големи и малки. Но особено са заинтересовани малките страни, защото техните военностратегически възможности са винаги ограничени от обек­тивни обстоятелства: територия, население, материални ресурси и т.н. Уязвимостта им от ударите на военна сила е много по-висока, а при съвременните военни технологии за тях възниква драматичният въпрос за оцеляването им дори при конфликти, в които те не вземат участие. Поддържането на съответен статус в сферата на военностратегическо-то противопоставяне изисква несравнимо по-големи материални разхо­ди, отколкото във всички други сфери на международните отношения, дори взети заедно. В условията на извънредно бързото морално остаря­ване на оръжията и военните съоръжения, с които разполагат, както и главоломната цена на свързаните с тях високи технологии, необходими­те за защита на техните интереси и сигурност разходи стават непосилни. Търсейки решения в съюзи и коалиции с по-силни партньори, по-малки­те страни често заплащат висока цена и попадат в неблагоприятни за тях зависимости.

Съществува обратна зависимост между ролята на военностратеги­ческите отношения, от една страна, и ролята на малките страни, манев­реното поле на тяхната дипломация, възможността им да влияят върху международните дела, от друга страна. Справедливостта на една кауза, основателността на политическите аргументи и основателността на пра­вото, на което те биха искали да разчитат, избледняват винаги, когато централно място в международния живот заеме онази сфера на отноше­ния, в която решаващи са военностратегическите съображения. Тогава за малките страни настават тежки времена.

Изглежда, че единствено отношенията във военностратегическата подсистема напълно потвърждават много от възгледите на теоретиците от школата на политическия реализъм. Това с силовата сфера в меж­дународната система и затова борбата за сила, за реализиращо и га-

334 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

рантиращо интересите превъзходство тук изглежда естествена и е често необходима. Силата, потенциална или реално употребена, тук има ре­шаващо значение. Но също както при всички други политически или икономически отношения, относно елементите на силата и факторите, от които зависи силата, която държавите могат да използват, за да по­стигнат воешюсшювото превъзходство, нито в теорията, нито в практи­ката има единно мнение. Броят на мненията е толкова голям, че се оказ­ва невъзможно изчерпателното изброяване на тези фактори. Проблемът се усложнява още повече от обстоятелството, че при различните усло­вия, в които се намира всяка страна, силовите фактори имат различна стойност и значение.

Дори ако се окаже възможно изчерпателното предвиждане на всич­ки фактори, от които се определят силовите съотношения, няма единни критерии за точно определяне относителната тежест на всеки от тях. В зависимост от несходните условия, в които се намират държавите, от­носителното значение на всеки фактор може да е различно. За равнинна страна относителната тежест на бронетанковото превъзходство на евен­туалния противник е друга в сравнение със страна, чийто терен е силно пресечен. За континентална държава морското превъзходство на про­тивника няма същото значение, както за страна, която е островна или има голямо морско крайбрежие. Страна с голяма концентрация на инду­стрията и населението е много по-уязвима от авиацията на противника, отколкото страни, при които тази концентрация е по-ниска.

Все пак ясно е. че сред елементите на военната сила винаги са коли­чеството и качеството на войсковите части, количеството и качеството на въоръженията, способността на командния състав, организираността и готовността на армията да действа, състоянието на военната инфра­структура и много друго. Това са фактори, непосредствено отнасящи се за въоръженията и въоръжените сили. Но твърде много са елементите и факторите, които имат военностратегическо значение, без да са свърза­ни пряко с въоръженията и въоръжените сили. Сред тях са географското разположение, етническият състав на населението, стабилността на вътрешния ред, финансовият и индустриалният капацитет и много дру­го. Това затруднява преценките и често става причина за погрешни ре­шения.

Ако все пак и тази пречка бъде преодоляна, трудностите не свършват, защото веднага може да се забележи, че даже между току що спомена-

тите елементи има елементи, които не подлежат на количествена пре­ценка. Дори и да се даде ясна качествена характеристика на отделните елементи и фактори, остава почти невъзможно да им се даде количе­ствено определение. Моралното състояние на личния състав или на на­селението, стабилността на правителството, степента на подготовка на командния състав и много друго не може да се определи с количествени показатели. А без тях точността винаги остава ниска.

Броят на ракетите и техният радиус на действие имат ясен и количе­ствен, и качествен израз, но тяхната ефективност пак остава недостатъ­чно изяснена, защото зависи от способността на противната страна да им противодейства. В сила е обща закономерност, за която вече стана дума - ефективността на всяка сила не зависи пряко от нейната величи­на, а зависи от съотношението й със силата, която може да й бъде про­тивопоставена. А тук информацията за възможния противник често бива забулена от военните тайни.

Особено сложни и трудни стават военностратегическите преценки, когато се касае за сборна военна сила на съюзени държави. В този слу­чай решаващо значение добиват елементи и фактори, които изобшо са извън военностратегическата сфера - например степента на готовност на съюзника да изпълни съюзните си задължения. Военнополитически­те съюзи играят много голяма роля в сферата на тези отношения, но никой никога не е могъл предварително съвършено точно и с абсолют­на сигурност да определи възможностите на тяхната ефективност в ус­ловията на кризи и на въоръжени конфликти.

Отгоре на всичко, във военностратегическата сфера познанието, за което става дума, винаги е априорно, то съществува като познание тео­ретическо, свързано е повече с предположения, отколкото с практичес­ко сравнение. Истинската и окончателна преценка за съотношението на приблизително равни военни сили става възможна едва тогава, когато те бъдат поставени в практическо взаимодействие, т.е. в условията на война­та. Но тогава е късно да се поправят грешките. За разлика от други сфери на международните отношения, съотношението на силите във военностратегическата област много често остава разположено в широко поле на предположения и догадки, чиято точност преди практическата им проверка трудно може да се докаже. Преценките на военностратеги-ческите възможности (от които в условията на конфронтация и надвиснал въоръжен конфликт зависят много от решенията в другите сфери) доби-

336 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ват голяма доза субективност. От това неопределеностите и рисковете още повече нарастват. И макар генералните щабове да разполагат с раз­лични старателно подготвени и обосновани военностратегически преценки и прогнози, те никога не са гарантирани от служебния оптимизъм на гене­ралите. В международните отношения няма друга подсистема, в която грешките да са толкова трагични и толкова непоправими, както в подсис­темата на военностратегическите отношения.

През XX век особено се активизира още една линия на подсистем-ните взаимодействия - зависимостните между военностратегическата подсистема и подсистемата на отношенията в областта на науката и об­разованието. Развитието на науката стана толкова интензивно, открити­ята толкова фундаментални и мащабни, че изследователи и политици ги определят като научно-техническа революция. Много от големите от­крития в областта на науката и технологиите получиха непосредствено военно приложение. Така стана с отварянето на огромната енергия на атома, откриването и използването на кохерентните светлинни лъчи (ла­зера), излизането в космоса и създаването на постоянни земни спътни­ци, компютърната обработка и управление на информацията и много друго. Появиха се нови оръжия и оръжейни системи, а всяка от тях из­веждаше нови характеристики и равнища на военностратегическо про­тивопоставяне. Ако за развитието от меча и стрелата до огнестрелните оръжия бяха нужни векове, промените във военностратегическата об­становка през XX век (особено във втората му половина ) започнаха да се измерват с периоди дори no-малки от десетилетие. Възникна положе­ние, когато откриването на нови технологии в оръжейните системи може драматично да промени съотношенията на силите дори в световен ма­щаб. При това в много тесни временни рамки. Подобно не е съществу­вало в цялата предишна история на международните отношения.

Растящото значение на военностратегическата сфера се свърза с нейната увеличаваша се динамика и нестабилност. На свой ред тази не­стабилност оказа влияние върху цялата система на международни отно­шения, разпространявайки се върху всичките й основни подсистеми.

Между всички настъпили промени най-голямо, скокообразно про­явило се изменение предизвика създаването на ядрените оръжия, отна­чало като оръжия на авиацията, а след това и като самостоятелен род стратегическо оръжие. Още първата употреба на ядреното оръжие по­каза, че във военностратегическата сфера е възникнала качествено нова

L4Подсистема на военностратегически отношения 337

ситуация. Държавите се разделиха по нов начин - на ядрени и неядрени сили. Съединените щати станаха не само първата и за онова време един­ствената ядрена сила, но и единствената, която е употребила това оръ­жие за масово унищожение на хора. След успешно взривяване на военен полигон в Невада, американското политическо и военно ръководство в края на втората световна война употреби ядрено оръжие против Япо­ния. На 6 август 1945 г. беше взривена американска атомна бомба върху японския град Хирошима. Няколко дни по-късно последва нова употре­ба, този път против друг японски град - Нагазаки. Човешките и матери­алните жертви и поражения бяха потресаващи. Щастие за човечеството е, че тези две употреби и досега остават единствени.

Притежаването на апокалиптичното разрушително средство от аме­риканските въоръжени сили не можеше да не се отрази върху политичес­ките и военностратегическите доктрини, от които изхождаше американс­кото ръководство при определянето на военностратегическите отноше­ния и външнополитическия курс на страната. Първата от тях най-често е определяна като Доктрина ни атомната дипломация (1945-1950}. Ос­новната й идея се основа на преценка, че щом разполагат с изключително голяма военна мощ, опирайки се на несравнимо военно превъзходство. Съединените щати могат да играят решаваща роля при установяването на новото следвоенно устройство. Получават възможност да бъдат и главният фактор за сдържане на съветска експанзия в Европа и в другите части на света. Изключителното положение, което им създава ядреното превъзходство ще им позволява, от една страна, да водят по отношение на своите противници „политика от позицията на силата", а от друга страна ще подтиква много страни да търсят от тях защита и военностра-тегическа подкрепа. Съединените щати стават естествен защитник и лидер на свободния свят в борбата му против комунизма. Това обстоя­телство има важна последица - колкото повече се активизира и изостря тази борба, толкова повече некомуниетическите страни ще стават зави­сими от американската закрила. Първият следвоенен президент на САЩ Хари Труман изрази убеждението си. че Америка е и ще остане есте­ственият световен водач.

Порасналата военна мощ на Съветския съюз и особено разширява­нето на неговото влияние първоначално в Източна Европа, а после и в други части на света, наистина подтикна много правителства в западния свят сами да потърсят опора и закрила от САЩ, по онова време един-

338 ОСОБЕНА ЧЛСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ствената военна сила, способна да се противопостави на Съветския съюз. Развитието във военностратегическата сфера изигра много активна роля за утвърждаването на биполярната структурна конфигурация в светов­ната система на международни отношения.

Публикувани много по-късно документи позволиха да се прецени, че по онова време в декларациите на политиците е имало доста силно застъпено външнополитическо блъфиране. През средата на 1945 г. аме­риканските въоръжени сили са разполагали само с 2 атомни бомби. Че­тири години по-късно производството на ядрено оръжие в САЩ достига до 4 атомни бомби месечно, т.е. около 50 бомби годишно. Все пак, в условията на противопоставянето по време на въоръжения конфликт в Корея (1950-1953) ядреното оръжие не бе употребено, тъй като висшето ръководство на Съединените щати прецени, че в количествено отноше­ние то не ще бъде достатъчно за бърза и решителна победа над съветс­ките, китайските и севернокорейските въоръжени сили, действащи на корейския фронт.

Появата на монополно притежаваното ядрено оръжие скокообраз­но повиши ролята на военната сила в целия комплекс на глобалните от­ношения. В съответствие с новото положение особено значение беше определено за развитието на военностратегическата авиация и за дости­гането на господство във въздуха в случай на евентуален въоръжен кон­фликт.

Въпреки мерките да се запазят секретите за неговото производство дори от най-близките съюзници на САЩ, предположенията за продължи­телен монопол над ядреното оръжие не се оправдаха. През 1949 г. офи­циално бе съобщено, че в Съветския съюз успешно са произведени опи­ти с ядрено оръжие.Това означаваше, първо, че по отношение на глав­ния съперник на САЩ ядреният монопол е престанал да съществува, второ, че Доктрината на атомната дипломация е загубила много от сво­ята ефективност, трето, че ядрените сили вече са станали две, и четвър­то, че военностратегическата конфронтация в глобалните отношения е станала още по-опасна, защото се е превърнала в ядрена.

Началото на 50-те години очерта бърз преход към нова американска военностратегическа доктрина -Доктрината за масирано възмездие (1952-1960). Нейното възприемане и основното й съдържание бяха офи­циално оповестени от държавния секретар на САЩ през 1954 г. Доктри­ната се основа на разбирането, че макар ядреният монопол на САЩ да

1.4Подсистема на военпостратсгичрски отношения 339

се е разрушил, американските въоръжени сили продължават по отноше­ние на Съветския съюз да разполагат, в случай на военен конфликт, с количествено и качествено превъзходство в ядреното въоръжение, съче­тано с превъзходство в авиацията. Това им позволява да парализират съветската ядрена заплаха против тях и техните съюзници, като декла­рират предварително и категорично, че ако при въоръжен конфликт Съветският съюз употреби ядрено оръжие, американските въоръжени сили ше отговорят с масирано възмездие, т.е. ще нанесат несравнимо по-унищожителни ядрени удари без задръжки, незабавно, без ограниче­ния, с всичките си ядрени средства. Считаше се, че така успешно се блокира съветската ядрена мощ, защото в случай на предизвикан от СССР ядрен конфликт отговорът не само ше е незабавен, но няма да има никакво съответствие в мощта на разменените ядрени удари.

През следващите години положението във военностратеги ческата сфера продължи да се променя. Ядреният монопол все повече се разрушаваше, а с това и опасностите за света ставаха все по-големи. Ядрените потенциали и на двете ядрени суперсили се увеличиха до размери, многократно преви­шаващи онова, което е необходимо за пълното унищожаване на съперника. Стана ясно, че в случай на употреба на ядрено оръжие последиците за при­родната среда не ше могат да бъдат локализирани нито в рамките на фрон­товите действия, нито в границите на воюващите държави. Това означава­ше, че макар притежаването на ядрено оръжие да оставаше ограничено в кръга само на няколко държави, последиците от улопребата му са станали всеобщи. Може би това беше и първата среща на човечеството с възниква­нето на проблем, от категорията на онези проблеми, които след това започ­наха да се определят като глобални проблеми.