Отношения

246 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ето и подкрепата на по-малките партньори при решаване на много жиз­нени и важни за тях проблеми, Развитието на международния ред, растя­щата структуризация на отношенията върху световната сцена, увели­чаващите се възможности на всички участници чрез различни обедине­ния, общности и организации да съединяват усилията си за постигане на обши цели се утвърждават все повече. Глобалната сила и влияние на големите държави се крие в качества, които са присъщи само на тях, докато в голямата политика силата и влиянието на малките и средните държави се крие в тяхната множественост. Развитието на многостранна­та дипломация внася в международното общуване нови елементи и за­кономерности. Те ше се утвърждават и ще се развиват, разбира се в сте­пента, в която малките и средните страни съумеят да използват своята численост.

Расте не само демократичното съзнание на световната общност, но и в системата на международните отношения се развиват демократични процеси. Взаимната зависимост, целостността и растящото единство на съвременния свят са фактори, които не само сближават, но и свързват глобалното и регионалното международно общуване. Това не означава, че различията на равнищата постепенно се изтриват. Равнищата оста­ват. Променят се различията, връзките и съотношенията между тях.

През средата на XX век в структурата на глобалните отношения на­стъпиха промени. В продължение на столетия, както бе посочено, гло­балните отношения се осъществяваха от малко на брой. но повече или по-малко равностойни страни. На глобално равнище съществуваше трай­но установило се приблизително силово равновесие. Глобални сили бяха Англия, Франция, Германия (до 1872 г. Прусия), Австрия, Русия, Япо­ния, Съединените американски щати. Поради особеното положение на Европа в световните отношения за глобални бяха считани предимно от­ношенията между големите европейски държави. А и световните съпер­ничества за господство се развиваха преди всичко в Европа. Видоизме­няйки изказана през 1919 г. от Хелфорд Макиндер геополитическа фор­мула, проф. 36. Бжежински дори в края на XX век отново разви мисълта, че онзи, който успее да установи господство над Европа ще бъде госпо­дар на Евразия, а онзи. който стане господар на Евразия ще стане свето­вен хегемон. Старият континент отдавна се беше превърнал в център на цивилизования свят и в средище на световната политика. Според фор­мулата на Макиндер другата част на света, с някои изключения се раз-

10. Подсистемни равнища: двустранно, регионално и глобално 247

глеждаше като широко поле на по-малко цивилизован свят, което оста­ва извън голямата политика. Утвърждаването през втората половина на XIX век на биполярната структурна конфигурация в световните отноше­ния не промени съществено картината. Противопоставиха се две мощ­ни коалиции Тройният съюз и Антантата. Това бяха коалиции на прибли­зително равни партньори, без ясно очертано лидерство на някои от тях. Понятието „суперсила" още не беше влязло в употреба.

Най-определено глобалните аспекти на международните отношения се проявиха в борбата за всеобхватното разделяне на света на колонии и сфери за влияние между големите държави. Но ако се изключи войната 1914-1919 г., дори тогава, когато великите сили се заангажираха в слож­ни възли на борби и противоречия в различни части на планетата, конф­ликтите между тях общо взето носеха характер на локални конфликти и на регионални въоръжени сблъсквания.

В глобалните отношения голямата промяна настъпи след втората световна война, т.е. през втората половина на столетието. След пораже­нието им, някои от бившите велики сили не само престанаха да бъдат страни в глобалната конфронтация, но лишени от въоръжени сили, с разбита икономика и окупирана от армиите на победителите територия задълго загубиха влиянието си дори и като регионални фактори. Не ос­тана и предишната обстановка при победителите. Първа Франция тряб­ваше да се примири с невъзможността повече да играе ролята на гло­бална сила. Тя загуби почти изцяло колониалните си владения. Малко по-късно, през 50-те години и английското правителство обяви, че вече не е способно да брани интересите на Англия извън Европа и отвъд Суец и че не може да упражнява повече политиката на предишната световна империя. Повечето от бившите английски колонии придобиха полити­ческа независимост. Времето на класическия колониализъм. на големи­те световни колониални империи отмина. Заедно с това, изоставили пре­дишната си политика на неутралитет, Съединените щати се включиха активно в световната политика, изявявайки се като глобална сила. По­раснаха мощта и влиянието на Съветския съюз. Картата на глобалните отношения значително се промени.

Както по друг повод отбелязахме, възникването на ядрения моно­пол у една от великите държави, а кратко време след това у още една от тях, още повече увеличи различията върху световните отношения. Меж-ДУ великите държави настъпи диференциация, този път изцяло в рамките

248 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

на глобалното равнище. Върху международната сцена се появиха „су­персили" - Съединените щати и Съветският съюз. Две страни, които притежаваха не само несравнима военна мощ, но и огромен икономи­чески потенциал. Възникна сложна градация. Обикновените велики сили притежаваха това си качество само по отношение на останалия свят, но не и спрямо суперсилите. На свой ред суперсилите можеха да се отна­сят като велики държави и в отношенията си с останалите обикновени велики сили. Дори тогава, когато Англия, Франция и Китай създадоха свои национални ядрени сили, различието между тях и двете суперсили не се промени. Опитът показа, че изоставането в главните източници на мощ и богатство, изоставането в областта на науката и високите техно­логии се преодолява много трудно и бавно от онези, които веднъж са го допуснали. А броят на страните, които са способни да поддържат най-високото равнище в тази сфера стана още по-ограничен. Отпадна перс­пективата в близко бъдеще да се появи нова суперсила, запази се възмож­ността някоя от тях да претърпи поражение в световното противопоста­вяне. В сферата на глобалните икономически отношения промените също бяха значителни.

В условията на утвърдилата се нова глобална и регионална струк­турна конфигурация създаването на Западния съюз и НАТО в продълже­ние на десетилетия бе разглеждано като един от начините да се защити Европа от натиска от Изток. Присъствието на американски войски на континента и американското участие в НАТО бе преценявано като спо­соб да се разгъне над западноевропейския субрегион американският „яд­рен чадър". Може да се каже, че никъде в света, както в Европа, глобал­ното и регионалното в международните отношения не се преплитаха толкова плътно, че в някои отношения различието почти изчезваше. Кон­фликт в разделената и обвързана в съюзите на НАТО и ОВД Европа не­избежно означаваше световен конфликт. Противоречията в европейс­кия регион като че се бяха превърнали в световни.

След победата във втората световна война и с разпадането на анти­фашистката коалиция на победителите, на глобално равнище светът от­ново се раздели на два противоположни, враждебни и интензивно въоръ­жаващи се лагера. Практически, големите въпроси с глобално значение придобиха формата на междублокови. но в отлика от миналото този път между блокове, групирани по идеологически и социополитически при­знак. На глобалното равнище светът се раздели не само политически и

Ю. Подсистемни равнища: двустранно, регионално и глобално 249

идеологически, но различията направиха неговите враждебни една към друга части все по-трудно съчетаеми, поради структурните и материал­ните различия на системите. Едни против други се изправиха не само въоръжени до зъби армии, но различни социални и външнополитически ценностни системи, политически критерии, принципи на поведение, юридически системи, форми на сътрудничество, структури на икономи­ческа и политическа интеграция. Различието в идеологията и политика­та се материализираше в две различни организации на живота, обстоя­телство, което дълбоко усложни международните отношения, натрупа обективни пречки за обмен на материални и интелектуални продукти и затрудни функционирането на световната система на международни от­ношения. Принадлежността към социалната система, към "социалисти­ческия свят" или към „свободния свят", бе издигната като висш крите­рий за поведение във всички области на международните отношения. Насилието против собствения народ, тоталитаризмът и агресивната на-стъпателност на сталинизма не можеше да не предизвика ответна реак­ция и от западния свят. Острата конфронтация на свой ред в редица слу­чаи тласкаше външната и вътрешната политика и на западните страни в направления, отдалечаващи я твърде много от образците на справедли­востта и народовластието.

Ново явление в отношенията на глобално равнище стана и това, че те престанаха, както е било в миналото, да се осъществяват в блокове, образувани от повече или по-малко голям брой големи и равностойни партньори. Решаващо значение придобиха само двете суперсили, всяка от които бе оглавила един от блоковете. Последната дума в диалога на глобално равнище получиха само САЩ и СССР. Растящото съзнание за възникването на глобалните проблеми, за съдбовното им значение и за неотложната нужда те да бъдат решени не променяха обстановката, при която център и главен израз ш отношенията на глобалното равнище ос­таваха военностратегическите взаимодействия между Запада и Изтока, между Съединените щати и Съветския съюз. Така полето на глобалните отношения като че се сви предимно в рамките на отношенията между тези две суперсили, около които се групираха в глобална конфронтация останалите големи и малки държави

Това положение в глобалното равнище се оказа трайно. Задържа се почти през цялата втора половина на XX век. Както по друг повод вече Стана дума, напрежението в глобалните отношения варираше и няколко

250 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

пъти светът биваше изправен на ръба на трета световна война (война в Корея в 1950 г., Суецка криза в 1956 г., Карибска криза в 1962 г. и др.). Обаче взаимното сдържане, основано на съзнанието за последиците от глобален термоядрен конфликт, все пак не позволи да бъде преминат трагичния праг. Противопоставянето имаше различно действие на раз­личните равнища - взаимното сдържане блокираше суперсилите в гло­балните им противодействия, блоковата и съюзната дисциплина служе­ше на суперсилите да ограничават съперничествата и конфликтите в рамките на блоковете, макар че световните противоречия понякога се пренасяха на регионалните равнища, предизвиквайки кървави конфлик­ти, зад които стояха блоковете и техните лидери. Възникна ситуацията, която Р. Арон сполучливо определи като състояние, при което между повечето страни „войната е възможна, но не е неизбежна", а между ня­кои други страни войната е станала „възможна, но е немислима".

Промяна на глобално равнище настъпи в края на 80-те и началото на 90-те години. Рухването на Съветския съюз срути силовото равнове­сие на глобалното равнище. В международната система възникна такъв монополярен силов дисбаланс, какъвто тя никога преди не е имала. За устройството и действието на системата примери и опит поради това не могат да се черпят от миналото и много от възникващите сега проблеми на глобалното равнище са уникални. Никога досега, в цялата история на международните отношения не са се очертавали контури на толкова сил­на политическа и военностратегическа монополярност. Световната по­литика през вековете е натрупала немалък опит за отношенията в двупо­люсен и многополюсен свят, но за възникващата в началото на XXI век ситуация тя не разполага с известен й модел. В предишните периоди, още и в древността са възниквали силни и много влиятелни империи, но всички са доминирали в повече или в по-малко очертани регионални рамки. Никога не е имало глобална империя. За първи път се очерта­ват контури за възникване на световна имперска доминация в усло­вия на глобалтиран свят. И това коренно променя не само пара­метрите, по и самата същност на явлението.

Разбира се, картината на бъдещето на световната система към мо-нополярна или към многоцентрова структурна конфигурация все още не е достатъчно изяснена. Едновременно в нея се развиват и взаимодей­стват противоположни тенденции и никоя от тях все още не е взела окон­чателно връх. В Далечния изток в лицето на социалистически Китай с

Ю. Подсистсмни равнища: двустранно, регионално и глобално 251

удивителни темпове продължава да набира мощ гигант, който ако ги запази, коренно ще промени цялата силова конфигурация на глобалното равнище. Европейският съюз все по-определено се проявява като фак­тор в глобален аспект. Както по друг повод вече посочихме, в системата протичат дълбоки, тектонични процеси на формиране на повече от един силов център, което може съществено да промени нейната структурна конфигурация.

Много изследователи отново обръщат внимание на обстоятелство­то, че монополярността руши равенството и баланса в системата и че крайната организационна и политическа форма на световния хегемонизъм е създаването на световна империя. Основателно е във връзка с това наблю­дението на проф. Х. Кисинджър в публикуваното през 2001 г. много инте­ресно негово изследване „Нужна ли е на Америка външна политика?" („Does America need a Foreign Policy ?". NY. 2001). че никоя световна империя не се е задържала и че възникването й никога не е било окончателен триумф, а винаги се е оказвало начало на нейния упадък. Трудно е да не се съгласим, че „пътят към имперския статус води към загниване на са­мата страна (претендираща да бъде световен хегемон, бел. Г. Ст.). до­колкото с течение на времето претенциите за всемогъщество разруша­ват вътрешните бариери. Нито една империя досега не е избегнала воен­ната диктатура. цезаризма...В империите с дълга история всеки проблем се превръща във вътрешен проблем, тъй като външният свят за тях пре­става да им бъде противотежест (стр. 325). Струва ни се. че към това с не no-малко основание следва да се добави, че рушейки демократизма в световната система, хегемонията, а и самите претенции за хегемония, рушат общочовешките ценности и основите на вътрешната демократич­ност на превръщащата се в империя страна.

И все пак, едно от най-дълбоките нови явления в глобалното равни­ще на международната система е преодоляването на конфронтацията и ръстът на сътрудничеството и взаимното доверие между големите све­товни играчи. Ако положителните процеси продължат да се развиват, измененията в глобалното равнище на системата могат да се окажат по-радикални, по-дълбоки, по-мащабни и по-съдбоносни от промените в края на XIX век или в средата на XX век. Международната общност се изправи пред исторически шанс, който не трябва да изпусне. Откриха се и възможности през XXI век да се установят глобални международни отношения, основани не на хегемония и господство, а на принципите на

252 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

демокрацията, правото и справедливостта. Но това все още са възмож­ности, а не действителност. Върху плещите на държавните ръководите­ли, особено на големите държави, легна огромна отговорност.

Така както конфронтацията изведе военностратегическите отноше­ния в центъра на отношенията на глобалното равнище, така и нейното снижаване и пълното й преодоляване естествено и закономерно снижа­ват значението на тази сфера на международни отношения и укрепват международния мир и сигурност. На предно място с ново значение из­лизат други комплекси на отношения - икономическите, научните и кул­турните. Това променя съдържанието на глобалните отношения. Отпа­дането на единия от полюсите на двуполюсната структурна конфигура­ция на световната система може да открие път на развитие към глобално взаимодействие на множество центрове, регионални групировки и ин­теграционни обединения. Така сферата на глобалните отношения ста­билно би престанала да става генератор на смъртна заплаха за човече­ството. Открива се възможност да се внесат много по-висока устойчи­вост, организираност и съзнателно целево управление на глобалните отношения, като стихийното и твърде опасно съперничество между две силно идеологизирани и непримирими световни групировки бъде заместено от изгодно за всички сътрудничество на повече или по-малко хомогенни в социално, политическо и икономическо отношение страни. Процесът би се проявил и в рамките на световната организация. Като успешен модел на такава организация в началото и в сегашния си вид напълно би подхождала Организацията на обединените нации. Заедно с това може да се очаква радикалната промяна да направи необходими промени в организацията и в нейния устав. Ще стане възможно на първо място в отношенията да излязат проблемите, чието решение не може да се постигне по друг начин, освен чрез широко международно сътрудни­чество. А такива са на първо място глобалните проблеми.

Представата за регионалност съдържа елементи на локалност, на от­ношения с местно значение, ограничени в точно определена простран­ствена сфера - район, област, континент или част от континент. Но реги-оналността не следва да се възприема като чисто географско понятие. Групирането на отношенията в даден район в общ комплекс зависи от множество исторически, социални, икономически, политически, култур­ни, военностратегически, етнически и други фактори, сред които географ­ският фактор е само един, и то не винаги онзи, който има най-голямо

значение. От това следва, че от стабилността на физическите географски параметри не може да се прави извод за неизменност на регионалната конфигурация на света. Обратно, в зависимост от политически, икономи­чески и други фактори, тя може не само да се променя, но и да прави това неочаквано бързо. Освен това, рамките на политическите региони могат да не съвпадат напълно с конфигурацията на икономическите, военност­ратегическите, културните и други регионални отношения.

Регионалните отношения образуват относително трайни комплек­си, засягащи и свързващи пряко интересите на ограничен брои страни. Имат географска локализация, най-често изразявана чрез тяхното на­звание, обаче пространствените им очертания често не съвпадат с гео­графските представи за дадения район и може дори изобщо да не съвпа­дат с представата за икономически, политически, отбранителен или друг някакъв регионализъм.В международните отношения понятието „ре­гионалност" има предимно политическо съдържание. Като пример за това могат да бъдат посочени Балканите. Границите на много от бал­канските държави излизат далече извън пределите на Балканския полуо­стров. Румъния и предишна Югославия винаги са били считани за балкан­ски страни, но по-голямата част от тяхната повърхност е извън граници­те на Балканския полуостров. Турция съшо е считана за балканска стра­на, но само 2 % от територията й е разположена в географските очерта­ния на полуострова. Късче от повърхността на полуострова влиза в Ита­лия, но никой не твърди, че Италия е балканска държава. И тъй като често в балканските отношения държавите, отнасяни към този регион, участват в международните отношения като едно цяло и имат много общи за тях проблеми, политическите очертания на Балканския регион са много no-широки от географските му очертания.

Отношенията на регионално равнище също като глобалниге обра­зуват подсистемни структури на междудържавни, недържавни, полити­чески, икономически, военностратегически, правни и други отношения. Характерно е обаче обстоятелството,че при тях намират по-силна изява, действат много no-активно и определено факторите от гео-политическо естество.

Глобалните отношения определят средата, в която се осъществяват и с която взаимодействат комплексите на регионалните отношения. Обаче във взаимодействието на явленията на глобално и регионално равнище всяка от подсистемите запазва целостта и относителната си самостоя-

телност. Грешка би било глобалните отношения да бъдат свеждани до сумата на отношенията в различни части на света, тъй като явления та на глобално ниво не са механичен сбор от регионални явления. Състоя­нието и развитието на регионалните отношения в различните части на света имат своя динамика, особености, движещи сили и поради това не може да бъдат преценявани само като някаква умалена проекция на световните отношения. Както посочихме, отношенията на глобал­ното и на регионалните равнища често включват не само различни стра­ни, но третират различни проблеми, засягат специфични за даденото равнище интереси. Процесите в тях понякога даже и по направление са несходни. Различията на протичащите в тях процеси се проявяват както по линията на вертикалните връзки „глобално - регионално", така и по линията на хоризонтала. Промените, които се извършват и процесите, които протичат в един регион често не само взаимодействат с явления и процеси в друг регион, ио тяхното влияние в региона може да се оказва no-значително, отколкото влиянието на глобалните отношения.

Различията не нарушават целостта на общата система на междуна­родни отношения. Те също са израз на разнообразието в нейното един­ство и отразяват полиструктурността й. Никой регионален комплекс на отношения не може да бъде правдиво анализиран извън глобалния му контекст, но и без да се вземе предвид взаимодействието му с явленията в други регионални комплекси на отношения.

Сложността на взаимодействието между глобалното и регионал­ните равнища намира израз и в това, че не всички проблеми на глобал­ните отношения могат да намират решения на по-ниско ниво. така как­то и много от регионалните проблеми са толкова специфични, че за решаването им подходи и действия, определяни и предприемани на глобално равнище, не само могат да са неподходящи, но могат и да са вредни. Събитията на Балканите след разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ ) през 90-те години на XX век ще останат в историята на международните отношения като дока­зателство за това. Решаването на регионални проблеми с глобални акции е не само малко продуктивно, но в много случаи може да е опасно. Мащабите са други, средствата са различни, информацията не стига, а и обикновено е регионалните интереси да не съвпадат с инте­ресите на играчите в световната игра. Глобалната намеса често е заплашена от опасността да стане грубо действие с чук в сфера.

110. Подсистемни равнища: двустранно, регионално и глобално 255

където трябва да се действа деликатно и тънко с прецизността на медицински скалпел. Затова при анализите винаги следва да се отчита обстоятелството, че самите връзки и взаимодействия между различните равнища на сис­темата са често небалансирани, неравностойни и много подвижни:

• Небалансирани са. тъй като някои от регионалните процеси могат твърде слабо да се влияят от процеси на глобалното равнище, до­като влиянието им върху глобалното равнище да се оказва много силно. Или обратното.

• Неравностойни са, защото някои регионални процеси се влияят от

явленията на глобалното равнище много повече или много по-мал­ко, отколкото това става с аналогични процеси в други региони. Обратно, ролята и влиянието на някои регионални явления върху състоянието на глобалните отношения може да се окаже изключи­телно високо, докато в глобалните отношения влиянието на анало­гични процеси в други региони може почти да не се долавя.

• Подвижността им се изразява в това. че моментното състоя­ние на влиянието по линията „глобално - регионално" или „реги­онално - глобално" не е постоянно, а е величина, променяща се понякога драматично и внезапно. При определени ситуации „чувствителността " на регионалните отношения от състоянието на глобалната обстановка, или обратно - „чувствителността" на глобалната обстановка от онова, което става в един или друг ре­гион, може да се окаже неочаквано висока, а след известно време почти да изчезне.

Това разнообразие на взаимодействието между пропесите, развива­щи се в рамките на глобалната и регионалните подсистеми на междуна­родните отношения изисква предпазлив и често твърде диференциран подход към тях. В много случаи „обвързването" на голям брой различни глобални, регионални и субрегионални проблеми в общ пакет може трай­но и безнадеждно да блокира тяхното решаване.

Ако се анализират факторите, определящи влиянието на глобални­те процеси върху процесите, развиващи се на регионалните равнища, както и влиянията в обратната посока, ще се забележат и други особено­сти на взаимодействията. Ус гановяването на интензивни връзки в съвре-

256 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

менния свят все'по-тясно сплита в едно и процеси, които протичат в различните равнища. Както посочихме по друг повод, глобалното и регио­налното понякога се преплитат, проникват взаимно, сближават се по-тясно. Силно влияе в тази посока увеличаващата се структуризация на международната система. Възникването на интеграционни, съюзни, организационни, блокови и други структури улеснява издигането па много регионални отношения до глобалното равнище. По-лесно възник­ват ситуации, при които зад позициите на отделни страни, чието значе­ние и възможности за влияние не надхвърлят регионалните рамки, зас­тават мощни групировки. В различни части на света голямата политика все по-често започва да плете ходовете си на регионално равнище. Дву­полюсната глобална конфигурация, както показа това развитието на международните отношения през последните десетилетия, способства­ше за свързването на регионалните противоречия в общото кълбо на глобалните отношения, а заедно с това глобалните отношения по-опре­делено се проецираха в отделните регионални комплекси.

На тази тенденция в световната система обаче противостои друга тенденция в обратно направление. Ако светът след разрушаването на двуполюспостта успее да се развие към разсъсредоточаване на центровете, към многополюсност, значително ще порасне значение­то на регионалните равнища. Те едва ли ще станат основно поле на движението в световната система, но много от процесите и промените в международните отношения ще започнат да се развиват най-интензивно при тях. Важен фактор е и общото състояние на отношенията върху све­товната сцена, общият климат на международните отношения. Студе­ната война и конфронтацията между големите държави по общо прави­ло блокираха възможностите да се развива успешно и активно регионал­но сътрудничество и да се намират приемливи решения на много от ре­гионалните проблеми.

Връзката и взаимодействието между равнищата в системата преми­нават едновременно по много линии. Една от тях е свързана с обстоя­телството, за което стана дума, че големите и силни държави, чиито отношения имат глобално значение, участват едновременно и в глобал­ни, и в регионални отношения, имат интереси, които са от чисто регио­нално естество. Защитавайки регионалните си интереси, те се проявя­ват като участници в регионални отношения. Участието може да бъде непосредствено, пряко, но в много случаи то се осъществява непряко,

Ю. Подсистемш! равнища: двустранно, регионално и глобално 257

косвено, чрез трети страни. Връзката се осъществява едновременно по линиите и на вертикалните, и на хоризонталните структурни зависимости в системата - формални и фактически съюзи, коалиции, общности и дру­ги. Понякога тя е явна, очевидна, не се отрича от участниците. В други случаи обаче старателно се прикрива.Често зад отношенията между малки и дори незначителни партньори се крият противоречия на сто­ящи зад тях държави, водещи глобална политика.

От друга страна, както неведъж бе посочвано, макар интересите им да имат подчертани регионални характеристики, малките и по-слаби страни са заинтересовани от развитието на отношенията на глобално равнище. Едно сближаване на глобалното с регионалните равнища в системата под влияни­ето на растяща взаимозависимост все по-често ще ги кара да не ограничават вниманието си само в кръга на местните проблеми. Увеличаването на зависи­мостта им от общата международна ситуация ще активизира стремежа им да й оказват по-активно влияние. И тъй като ограничените им възможности не им позволяват да постигат това пряко, ще искат да го постигат по косвен път - не самостоятелно, а r-рупово. Следователно, реалистично е да се очаква, че може да се развие тенденция към участието им в групировки, съюзи, между­народни организации и други подобни структури.

Друга линия на връзката е обстоятелството, че макар това да не се отнася за всички, но много от глобалните проблеми имат отчетливо изразени региона/гни аспекти, спецификата на които е толкова сил­но изразена, че изисква едновременно съчетаване на действията, както на регионално, така и на глобално равнище.

В много случаи тази връзка се осъществява под непосредствения натиск на глобалните проблеми. Много от тези проблеми, без да губят от това самостоятелността си и нуждата да се пристъпва към решаване­то им с усилията на всички страни, могат да бъдат решавани и с регио­нални действия частично и постепенно, стъпка по стъпка и район след район. Регионалният напредък улеснява глобалното развитие, регионал­ните решения на проблемите не могат да заместят глобалните, но съдей­стват за тях.

ОСОБЕНА ЧАСТ

ПОДСИСТЕМИТЕ

Структурни и исструктурни подсистеми 261

Полиструктурността. мащабите и сложността на системата на меж­дународните отношения правят невъзможно да се обхване цялата систе­ма и да се получи представа за действието й, без да се очертаят нейните подсистеми, ако не се вземат предвид особеностите в процесите на основ­ните от тях и ако не се прецени тяхното взаимодействие. Ефективността на системата, целите и крайният резултат, за които е създадена, се по­стигат чрез едновременното взаимодействие на многобройните й под­системи. Всяка международна ситуация, пред която се изправят политиците или изследователите, представлява единство на мно­жеството намиращи се в различни състояния, променящи се по раз­лични начини и съобразно с различни закономерности подсистеми.

Всяка от подсистемите е отделна системна формация в рамките на световните отношения. Представлява система, която действа в рамките на другата, по-голямата от нея универсална система и е една от състав­ните й части. Общото между частите е това, че всички са системи на отношения, пресичащи държавни граници, т.е. също представляват от­делни системи на международни отношения. Поради общото качество, много от характеристиките на цялото, от което те са част, се отнасят и за подсистемите. Обаче заедно с това, те са достатъчно обособени, тъй като имат присъщи само на тях структури, закономерности, специфич­ни обекти и субекти. Затова следва да бъдат преценявани и като компо­нент на цялото, и като отделни обекти за изучаване и анализи. Разглеж­дането им запазва точността си само, ако бъде осъществявано в контек­ста на общите за цялата система характеристики и закономерности.

Така например в подсистемата на политическите отношения дей­стват правилата и закономерностите на политиката и определящи са политическите интереси, докато в сферата на международния бизнес действат икономически интереси и са в сила законите на световната икономика. Всеки от комплексите на политическите и на икономи­ческите взаимодействия може да се анализира отделно. Заедно с това обаче е невъзможно да се преценяват правилно политическите отно­шения, без да се вземе предвид икономическата им основа, както и Да се разбират икономически отношения, без да се имат предвид свързаните с тях политически интереси. Несъобразяването от поли­тика или изследователя със спецификата на всяка подсистема, пора-Ди незнание или поради пренебрегване, може да има неблагоприятни последици.

262 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Убедителен пример за това беше практиката на бившите страни от социалистическата общност, правителствата на които в много случаи не се съобразяваха със законите на пазара, опитваха се да подчиняват на политиката икономическите интереси на своите страни, допускаха во-лунтаристични политически решения да заместват обективната и точно преценена стопанска изгода. Практиката икономическите отношения да се подчиняват на канонизирани политически схеми и на идеологически шаблони деформираше отношенията им с много страни и причиняваше стопански вреди и загуби. Не пощади и взаимните им отношения. По същия начин в посттоталитарния период вътрешнополитическите про­тивопоставяния и борби в България нанесоха сериозни вреди на външно­икономическите й интереси. От друга страна, от подсистемите на поли­тиката или на икономиката коренно се различава подсистемата на воен­ните отношения. В тези отношения действат други фактори, нужни са други знания, преследват се специфични военни цели и затова те не се развиват само според законите на икономиката или на чистата полити­ка. На свой ред светът на правото е друг. Каквито и да са политическите или икономическите комбинации, юридическите преценки са част от друга действителност, в която правилата са различни. Светът на поли­тиката не е светът на правото и понякога съвсем не му съответства.

Резултатът от различията е, че в сферата на всяка подсистема - гло­балната или регионална - действащият субект се намира в специфична ситуация, която той трябва да познава и да се съобразява с нея. Нару­шаването на правилото е неблагоприятно. Налагането на политически решения с груба военна сила, опитите да се решават икономически про­блеми с гръмки политически декларации, подчиняването на културното взаимодействие на военностратегически или на политически съображе­ния в последна сметка не дават желаните резултати. Неслучайно прак­тиката е наложила специализиране на дейците в международните отноше­ния - политици, дипломати, юристи, икономисти, военни, бизнесмени и т.н. В сферата на международното общуване трябва да се съчетават много и различни знания и умения. Дипломатът може да бъде блестящ с уме­нието си да преговаря, но да е безпомощен, когато ще се вземат отго­ворни икономически решения. Дейността в сферата на международните отношения на толкова различни специалисти напомня изискванията към симфоничен оркестър, който никога не би бил съвършен инструмент за музика, ако не е съставен от превъзходни музиканти. Но всеки музикант,

какъвто и виртуоз да е в своята област, би произвеждал фалшиви зауци. ако не се вслушва в общото звучене на оркестъра. Разбира се, сравнени­ето би било твърде неточно, ако не се вземе предвид голямата разлика -международната система съществено се отличава от симфоничния ор­кестър по това, че при нея трябва да липсват властен диригент и дири­гентска палка, а музиката всички изпълнители следва да пишат заедно.

За системата са характерни не само структурното разнообразие, полиструктурността и огромният брой на неструктурните подсистеми, но и лекотата и бързината, с които почти всички те възникват или изчез­ват. Това прави невъзможно изчерпателното им посочване. При всяко преплитане на интересите се образуват подсистемни комплекси, както в рамките на цялата система, така в рамките на отделните подсистеми. Системата функционира чрез създаването на подсистеми при всяко по­явяване на преследвана от който и да е субект цел. Постоянното възник­ване, изменение и разпадане на подсистемите е пай-важпата фор­ма на движение в универсалната система.

Подсистемното разнообразие не е недостатък, нито отслабва сис­темата. То е предимство. Улеснява движението й, прави я по-гъвкава, спомага за приспособяването й както към средата, така и към промени­те, предизвикани от собственото й развитие и функциониране. В този вид тя най-добре може да изпълнява предизвикалите съществуването и социални потребности. Подсистемите са свързани една с друга, влияят си взаимно и частично се покриват, тъй като имат общи елементи. Това открива възможности да се постигат сходни широки цели, посредством едновременни координирани действия във всяка от подсистемите. По­литиката и дипломацията стават много по-успешни, когато се съчетаят с поведението в икономическите, културните, научните, правните или други парадипломатически сфери.

Разбира се, всички действия трябва да бъдат съобразявани с особенос­тите на отделните подсистеми. Постигането на цели в икономическите от­ношения много зависи от политическия имидж и от възможностите за по­литическо въздействие. Икономически интереси от инвестиране в друга страна може да са налице и да са значителни, но ако социалните отношения в тази страна са нестабилни, инвестиции няма да бъдат направени. Същото би станало, ако вътрешният политически живот в страната, в която ще се инвестира, се характеризира с нестабилност или ако вътрешната й правна система създава пречки. Военностратегическият капацитет зависи от състо-

264 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

янието на икономиката и от политическите възможности. Икономически развитата и силна държава е желан политически партньор. Нейната диплома­ция има много по-благоприятни условия да постига целите си, отколкото ако страната е бедна и е с неразвита икономика. Културното взаимодейст­вие зависи от политическите отношения, от състоянието на икономиката, За рухването на социалния строй в източноевропейските държави богатият вътрешен пазар и по-високото благосъстояние на населението в западния свят имаше по-голямо и активно значение от въоръженията на Запада. Съблазнителните богати каталози за дистанционна търговия с потребител­ски стоки на фирмите „Quele" или „Nekerman" въздействаха на тяхното население повече, отколкото пропагандните усилия на западните масме­дии или от красноречието на политиците. Културното влияние зависи не само от равнището на художествените образи, от литературата и изкуство­то на високоразвитата страна, но и от състоянието на нейната икономика и от възможността й, например с огромно производство на филми, телевизи­онни продукти или музикални записи да налага в други страни и дори в целия свят свои критерии в областта на културата. Дори тогава, когато по­стиженията на много други страни в тази област са несравнимо по-високи. Има ситуации, при които икономическото превъзходство на една страна може да разрушава културните предимства на други страни.

Примерите могат да се множат, всичко това е вярно - подсистемни-те връзки и взаимодействия в рамките на общата система на междуна­родни отношения са много развити и са силни. Все пак това не променя положението, че всяка от подсистемите има особености, свои фактори за изменение и развитие и свои форми и начини за управление. Поли­тическото умение и правилното и ефикасно поведение върху световната сцена изискват да се използва за постигане на значителни цели сполуч­ливото синкретично въздействие във всички подсистеми. Онова, което може да се постигне в която и да е от подсистемите, винаги е фактор, но е само един от многото фактори, определящи крайния резултат.

Сред пъстрото и много подвижно системно многообразие в систе­мата на международните отношения може да се различат два основни вида подсистеми: структурни подсистеми и неструктурни подсистеми:

• Към структурните подсистеми се отнасят сравнително него­лям брой подсистеми, които са постоянни, променят се без да прекратяват съществуването си, тъй като представляват съставни части, определящи компоненти на общата структура на светов-

Структурни и неструктурни подсистеми 265

ната система. Някои от тях, например военните или политически­те, са възникнали още с появата на международни отношения, други, например валутните, са се появили в по-късни епохи. * Към другия вид, към неструктурните подсистеми се отнасят останалите, представляващи необозримо и много подвижно мно­жество на постоянно възникващи, променящи се и разпадащи се подсистеми. На свой ред, в зависимост от основния характер на отношенията, те могат да се разделят на две основни групи: не­структурни подсистеми на сътрудничество и неструктурни под­системи на борба и конфликти. Към неструктурните подсис­теми на сътрудничество се отнасят подсистеми, възникнали в резултат на общи интереси и цели на страните, накарали ги да съединят усилията си за тяхното задоволяване и постигане. Към неструктурните подсистеми на спорове и борба се отнасят подсистеми на отношения, възникнали поради несъвместимост и противопоставяне на интересите и целите на страните. Въздей­ствието на всяка от тези две групи върху общото състояние на международната система е диаметрално противоположно. Под­системите от първата група хармонират с общите цели на уни­версалната система, спомагат за постигането на системния й ефект и я укрепват. Подсистемите от втората група могат да про­тиворечат на общите цеди на универсалната система, да внасят смущение в нейното функциониране и да пречат за постигане на системния й ефект.

В разграничението между структурни подсистеми и неструктурни подсистеми има нюанси, но те не изтриват разликата. Някои неструк­турни подсистеми след възникването си не само продължават да съще­ствуват много десетилетия, но изпълнявайки голяма и важна роля, влия­ят върху цялостното състояние на системата. В рамките на няколко по­коления се проявяват като неизменна част от структурата на световните отношения. Например НАТО, военнополитическата организация на един сключен в средата на миналия век международен съюз, не само просъще­ствува повече от половин столетие, но и трансформирайки се в направ­ление към организация за сигурност и сътрудничество, продължава да бъде важен компонент в структурата на цялата съвременна система на международни отношения. Близкоизточният конфликт между Израел и

266 ОСОБЕНА ЧЛСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

арабския свят съществува и оказва неблагоприятното си влияние и върху световните отношения съшо повече от половин столетие.

За да се отграничат структурните подсистеми и за да се очертае по-ясно тяхната специфика допринася класифицирането им. Крите­риите, съобразно с които то може да се извърши, са различни. Ако се изхожда от това какви са страните, може да се отграничат подсисте­мата на междудържавните отношения от подсистемите на отноше­ния между субекти, които не са правителствени. Ако се избере за класификационен критерий съдържанието на отношенията или тех­ният обект, може да се очертаят подсистемите на политически, дип­ломатически, културни, икономически, военни и други отношения. Особено място заемат нормативно-регулативните подсистеми - на правото, на морала, на религиите и отношенията, които възникват на основата на тяхното действие. При критерий равнище на отношения­та изпъкват други взаимодействащи подсистемни формации: подсис­тема на глобалните отношения, разнообразните регионални подси­стеми и неизчерпаемото множество на двустранните отношения. Ако се избере за критерий формата и целевото предназначение на подси­стемите, отделно ще се обособят международните съюзи, правител­ствените и неправителственитс международни организации, интегра­ционните общности, блоковете, движенията и коалициите. Всяко от тези формирования представлява отделна подсистема.

1. СТРУКТУРНИ ПОДСИСТЕМИ

1.1 МКЖДУ ДЪРЖАВНИ (МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИ) И НЕДЪРЖАВНИ (НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ) ОТНОШЕНИЯ

В международната система, както бе посочено, поддържат от­ношения два основни вида субекти. Като страни в трансгранпчни отношения, те са основни съставни нейни части. Това са от една страна държавите и групите държави, а от друга страна страна со­циалните формации, групи и общности, които не са държави, но осъществяват трансгранични отношения. Много често за разграни­чаването им се използват термините „правителствени субекти" и „неправителствени субекти".

!. I Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 267

В рамките на световната система на международни отношения, междудържавните отношения образуват обособена, цялостна подсисте­ма, която се регулира от специално предназначено за нея право. Сис­темност имат и отношенията между неправителствените субекти. Оба­че огромната маса от осъществяващите трансгранични отношения неправителствени субекти имат много по-слаба, частично проявена, пар­циална по отношение на световните отношения системност и нямат един­но юридическо нормативно регулиране. Поначало регулирането на тези отношения се осъществява едновременно от международното частно право и от националното право на отделните държави.

През различни исторически периоди броят на държавите се е про­менял значително. Най-голям е бил по времето на феодалната разпокъ-саност, макар че поради затворения характер на феодалните стопанства тогавашното трансгранично общуване е било много ограничено. Имало е време, когато само в Европа държавите са били стотици, върху терито­рията на днешна Германия са били около триста. Отношения обаче се поддържали почти само между онези, които са били непосредствени съседи. Бурните процеси на национално обединяване през XVIII и XIX век рязко намаляват броя на държавите. В наше време броят на всички държави в света е около 200, но заедно със съставните субекти, образу­вани от две или повече държави, броят на правителствените субекти в международната система е много по-голям.Тази численост на правителствените субекти обаче е нищожна, ако се сравни с огромната маса на неправителствените субекти.

Държавите стават субекти на международни отношения с тяхното възникване. За да придобият това качество не е нужно то да им бъде признато от другите държави, защото със самата си поява и започвайки активно да преследват или защитават самостоятелните си интереси, държавите неизбежно засягат интересите на съществуващите вече държави. Веднага възникват отношения с тях. Съшо така, с поява­та си държавите придобиват и международна правосубектност. Стават субекти на международното публично право.

Значението и ролята на междуправителствените отношения се оп­ределят от няколко обстоятелства:

• Държавите разполагат с несравним с неправителствените субекти силов потенциал, човешки и материални ресурси.

268 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

• Държавите ^^универсални субекти на международни отноше­ния. Тяхната активност и техните взаимодействия се осъществя­ват във всички сфери на международните отношения: политичес­ки, дипломатически, икономически, културни, съобщителни, во­енни, финансови, валутни и т.н. Няма област на международните отношения, в която държавите да не са първостепенен по значе­нието си фактор.

• Чрез международни обичаи и международни договори, правител­ствата създават и променят началата, принципите и норми­те на правото, регулиращо международните отношения. По този начин те определят юридическите рамки на отношенията на всички останали субекти, действащи върху международната сцена.

• Упражнявайки вътрешната си власт, държавите определят и вли­яят върху трансграпичната активност на нсправителствс-нитс субекти.

Поради всичко това, подсистемата на междудържавните отно­шения има водеща и структуриоопрсделяща роля в системата на международните отношения. Отношенията между държавите образу­ват мрежа, устойчив скелет, около който се вплитат всички други отно­шения в системата.

Държавите са основната форма на организираност на обществото. Съобразно с вътрешния си ред, те трансформират националните инте­реси в държавни интереси и така ги реализират или защитават в между­народните отношения. В системата на международните отношения няма по-важно и по-ефективно средство от държавната политика за реализа­ция или защита на трансгранични интереси.

От това, че националните интереси, тяхната реализация и защита върху световната сцена се осъществяват от държавите, не следва, че държавните интереси (т.е. интересите, които държавите изразяват и за­щитават в процеса на взаимодействие с други държави) и националните интереси са названия на едно и също нещо. „Държавен интерес" и „национален интерес" не са синоними. Държавните интереси и нацио­налните интереси поначало би трябвало да съвпадат, но те могат и съще­ствено да се различават.

Процесът на трансформация на националните интереси в държавни интереси е сложен и е често противоречив. Зависи от реда в държавата,

1.1 Междудържавни {междуправителствени) и недържавни... 269

от демократичния му или тоталитарния му характер, от естеството и взаимодействията на политическите сили в нея. В рамките на една и съща държава действат различни политически сили. Всяка от тях преследва свои партикуларни партийни, съсловни, класови, религиозни, икономи­чески, малцинствени и други интереси и цели. Всяка би могла да постиг­не най-висока степен на реализация и защита на такива интереси, като ги представя за национални, а оттук и като приоритетни държавни инте­реси. Когато интересите са противоречиви, всяка от вътрешните сили може да се опитва да налага своите интереси като общодържавни и на това основание да се опитва да пренебрегне интересите на другите сили. В процеса на трансформацията се проявяват и фактори от лично, субек­тивно естество. Отпечатък наслагват грешки и користни амбиции на политиците и техните партии. Тогава неизбежна последица става отклоня­ването на държавните интереси от националните интереси. По общо пра­вило, това най-силно се проявява при диктаторските и тоталитарните режими. Държавата престава да бъде инструмент на нацията. Възниква различие между държавните и националните интереси, въпреки че държавните представители винаги твърдят, че тяхната държава в меж­дународните отношения не защитавала никакви други интереси, освен националните интереси.

Вариантите на разминаването на държавните с националните инте­реси са разнообразви. Понякога поради различни причини една и съща нация се оказва разделена в две различни държави. При такава ситуа­ция, в отношенията между двете държави взаимодействат и често се противопоставят два различни държавни интереса, въпреки че интересът на разделената нация остава един - да възстанови единството си. Още по-отчетливо различието се проявява при многонационалните и феде­ративните държави. Те действат в международната среда като субекти на единни държавни интереси. Заедно с това обаче, във всяка от тези държави има повече от една нация и всяка от тях може да запазва възмож­ността си да изразява и защитава своите интереси до пълно самоопреде­ляне и дори до отделяне в самостоятелна държава. В една и съща държава могат да съществуват нюанси и противоречия между интереси на участ­ващи в нея нации. Тези противоречия не са международни и остават вътрешни противоречия. Независимо от каквито и да са вътрешни про­тиворечия държавният интерес ще се различи от тях, защото винаги тряб­ва да остава единен. Съчетаването и трансформирането на различните

270 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

интереси на нациите в многонационалните държави в единен държавен интерес изпълва съдържанието на сложен вътрешнополитически про­цес. Съществен белег за демократичност на всяка многонационална държава е наличието на справедлив обществен, политически и правен ред, позволяващ на нациите в нея свободно да търсят защита на своите интереси в рамките на оставащия единен държавен интерес, включител­но и международноправна защита.

Понятията „държавен интерес" и „национален интерес" не са рав­нозначни още и поради това, че понятията „държавен интерес" или „държавна международна сигурност" нерядко се използват с по-ограни­чено значение. В това си значение държавният интерес е специфичният интерес на самата държава да се запази, да съществува и да се развива или да увеличава възможностите си да влияе върху международната си среда, противопоставяйки се на опити да бъде разрушена. И когато една нация в многонационална държава поведе борба за самоопределяне и отделяне, между нейния национален интерес и държавния интерес възник­ва остра несъвместимост. Поради тези обстоятелства многонационал­ните държави стават толкова no-способни да формулират и защи­тават своите интереси в международната система, колкото пове­че интересите па съставящите ги нации са в хармонично cduiicrw. А когато то се разруши, многонационалните държави се оказват не само по-малко способни, или дори съвсем неспособни да защитят интереси­те си в отношенията с другите държави, но и самите те се разпадат от експлозията на вътрешни национални центробежни сили.

Възникването или разпадането на многонационалните държави вк-наги засяга интереси на другите държави и затова представлява явление. оказващо силно влияние в подсистемата на междудържавните отноше­ния. Нерядко предизвиква сътресения и кризи в цялата система на меж­дународни отношения. Величината на това въздействие се определя прели всичко от мястото и влиянието на многонационалната държава в обшия комплекс на световните и регионалните отношения.

Държавните субекти на международни отношения могат да бъдат унитарпи, с еднородно и монолитно държавно устройство, но могат да бъдат и съставни субекти на международни отношения. Съставните субекти могат да бъдат конфедерации или федерации.

Конфедерациите са обединения с международен договор на две или повече суверенни държави, за да провеждат обща политика по опреде-

1.1 Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 271

лен кръг въпроси. Особеност на този вид съставни субекти на междуна­родни отношения е, че участващите в тях държави запазват своя сувере­нитет. Не го предават на конфедерацията и затова всяка от тях запазва самостоятелната си международноправна субектност. Но тъй като в кръга на правомощията на конфедеративните органи обикновено е провеж­дането на единна външна политика, в подсистемата на политическите международни отношения конфедерациите могат да се проявяват и като единен субект. Тогава тяхната международна субектност и международ­ната им правосубектност могат да не съвпадат - в политически прегово­ри и отношения те се изявяват като единен субект, но в областта на юри­дическите отношения всяка от страните може да приема отделни права и задължения. Това не пречи участващите в конфедерацията държави да делегират на конфедеративните органи да поемат чрез договори правни задължения от името на цялата конфедерация. През определени исто­рически периоди конфедерации са били САЩ. Германия. Швейцария и други държави.

Федерациите са съюзни държави с единно държавно-правно уст­ройство. Съставните им части не притежават суверенитет. Върховната власт е в централни органи, които я упражняват, както по отношение на влизащите във федерацията съставни части (щати, съюзни републики, автономни области и др.), така и непосредствено по отношение на при­тежаващото тяхно единно гражданство население. При федерациите международната субектност и международната правосубектност съвпа­дат. Обаче федерацията може да предостави международна политиче­ска и юридическа субектност и на отделни свои части. В такъв случай частите встъпват в международни политически отношения с други държа­ви наравно с федерацията. Така например Украйна и Белорусия, заедно с бившия Съюз на съветските социалистически републики (СССР) уча­стваха като самостоятелни държави-членки на ООН, а и в много други международни организации (MOT, ФАО. ЮНЕСКО и др.) и сключваха отделни от федерацията международни договори. Практически обаче и политически, и юридически федерациите се изявяват и действат в меж­дународната система като единен субект. Техните особености и дър­жавното им устройство се уреждат от вътрешното им право, а не както при конфедерациите от международен договор. Съединените американ­ски щати са федерация. Британската обшност е no-скоро международна асоциация или движение, но не е нито федерация, нито конфедерация.

272 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Някои от субектите на международните отношения могат да имат особен политически и юридически статус, трайно закрепен с междуна­родни договори и обичаи. Такъв например е статусът на постоянно неут­ралните държави. Възприели този статус, те не трябва да участват във военни съюзи, военни коалиции или да предоставят територията си за военни бази на трети страни. Длъжни са да имат еднакво отношение към държави, които са във война или в остър международен конфликт. Такива страни са Швейцария, Швеция, Австрия, Финландия, Малта и Лаос. Друг пример за особен статус е статусът на държавите, които уча­стват в безядрена зона.

Субекти на международни отношения и на международното право могат да бъдат и нации, които водейки борба за национално освобожде­ние, са създали институционни форми, отговарящи на изискванията за международна политическа и юридическа субектност. Такъв субект е Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която има постоя­нен статус на наблюдател в ООН.

Държавите ръководят и осъществяват взаимните си отношения със система от органи, специално предназначена за тази цел. Органите пред­ставляват много важна част от държавното устройство, тъй като в отно­шенията с другите държави реализират и защитават външните интереси на държавата и на нейните граждани. На първо място сред тези интереси са националните интереси. Взети в тяхното системно единство, тези орга­ни се определят като външнополитически механизъм (апарат) на държавата. Като част от механизма на общото държавно управление, този механизъм отразява неговите устройствени особености и принципи. Утвърждава се и се променя заедно с тях. Има значение дали държавата е монархия или е република, дали републиката е парламентарна или е пре­зидентска, дали монархията е конституционна или не е конституционна монархия. Правомощията на американския президент в сферата на меж­дународните отношения и външната политика на страната не са същите, каквито са на френския иди на българския президент съшо така. както ролята и правомощията на Камарата на лордовете в Англия съществено се различават от ролята и правомощията на американския сенат.

Върху особеностите на външнополитическите механизми на различ­ните държави поставят силен отпечатък националната им специфика, историческото им развитие и утвърдените им традиции. Заедно с това обаче, колкото и големи да са в някои случаи различията, практиката е

1.1 Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 273

наложила универсално сходство в неговото устройство и функции. Тази световна унификация улеснява междудържавните отношения. НаЙ-оп-ределено тя се проявява в начина на действието, организацията и структурите на дипломацията. Допринася и това, че за разлика от оста­налата част от външнополитическия механизъм, чиито устройство и фун­кции се определят изключително от вътрешното право на всяка страна, устройството и функциите на външните дипломатически органи се регу­лират непосредствено не само от националните правни системи, но и от международни обичаи и споразумения.

Най-разпространено е деленето на органите за осъществяване на междудържавните отношения аавътрешни и външни (задгранични) органи. Вътрешни са онези, които постоянно се намират върху тери­торията на дадената държава, а задграничните се намират и действат извън нейните граници. Това почти общоприето делене винаги е из­глеждало много основателно и ясно, но въпреки че е общоприето, в условията на сегашния етап в развитието на международните отно­шения започва да страда от едностранчивост и непълнота. Съвре­менната международна практика все повече го задминава. Съществу­ват и органи, които осъществяват междудържавни отношения, тъй като са органи на съставни субекти на повече от една държави и кои­то не са външни органи на никоя отделна държава, макар да се нами­рат постоянно върху нечия държавна територия. Растящата взимоза-висимост на отделните страни и народи, утвърждаващата се полити­ческа и социална хомогенност на международното общество, увели­чаването на общочовешките интереси и свързаните с тях глобални проблеми, разширяването ролята на многостранната дипломация, въз­никването на все по-голям брой междудържавни институции, струк­тури и организации - всичко това поражда тенденцията бързо да рас­тат значението и числеността на органи, осъществяващи външнопо­литически, междудържавни отношения, които не са нито задг­ранични, нито са вътрешнодържавни. Такива са например органи­те на междуправителствените международни организации, на международните съюзи, на интеграционни общности и други.

Към вътрешните органи на държавите за ръководене и осъществя­ване на междудържавните отношения се отнасят държавните глави, пар­ламентите, правителствата и техните ръководители, специализирани прак­тически да осъществяват външните отношения изцяло или в отделни об-

274 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ласти министерства (в Република България наред с Министерството на външните работи през 2002 г. бе създадено и Министерство по европейс­ките въпроси J. Тези органи концентрират и обработват постъпващата ин­формация, разработват и приемат решения в сферата на междудържавни­те отношения, осъществяват ги или контролират тяхното осъществяване.

Основните външни органи за междудържавни отношения са дип­ломатическите представителства. Както посочихме, за разлика от вътрешните органи, тяхното положение и начини на функционирането им се определят не само от вътрешното право на всяка страна, но от международното публично право и от правния ред на страната, в която се намират. Това е много рядък случай, когато върху съществуването и начина на функциониране на един и същ държавен орган се наслагва едновременно действие на три различни правни системи.

На свой ред дипломатическите представителства бивагпостпл/ши дип­ломатически представителства, в страните, с които се поддържат дип­ломатически отношения. Видът им се определя от техния клас. Те биват:

• Посолства, ръководени от посланик

• Легации, ръководени от пълномощен министър

• Постоянни мисии, ръководени от лица с по-нисък дипломатичес­ки ранг.

Постоянни представителства могат да съществуват и към междуна­родни организации. В този случай между тях не се установяват различия по клас и тяхното положение се определя от устава и решенията на са­мата организация.

Временните дипломатически представителства са свързани с изпълнение на мисии ad hoc. Те се създават с оглед на изпълнението на определена задача и се разпускат след нейното изпълнение: участие в международни конференции, конгреси, срещи, преговори и други. Най-често се назовават делегации. Понякога става така. че органи, създаде­ни ad hoc решават не само въпроси с изключително значение, но слож­ността и продължителността на тяхната дейност превръща съществува­нето им в процес, продължаваш много години, даже десетилетия.

Според естеството на дейността им, органите биват ръководещи и изпълнителни. Поначало всички ръководещи органи са вътрешни орга­ни, докато всички външни органи са изпълнителни.

/. / Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 275

Ако се изхожда от начина на вземане на решенията, органите във външнополитическите механизми на държавите могат да бъдат едно­лични или колегиални. При колегиалните, за да се вземе решение, е нужно съвпадането на волята на повече от едно лице.

Унификацията в световната практика е довела до възприемането на две закономерности, следвани от всички държави:

• Правомощията да отговорят на въпроса каква да бъде външната политика на държавата и основните стратегически решения най-често са поверени на колегиални органи.

• Правомощията да отговорят на въпроса как да се осъществява външната политика, както и практическото й осъществяване по общо правило се възлагат на еднолични органи.

Съществува много ясно изразена разграничителна линия между колегиал­ността и единоначалието във външнополитическите механизми на държа­вите. Почти всички органи, стоящи по-високо от равнище на министерство са колегиални (изключение са едноличните държавни глави и премиерите), докато във всички органи на равнище на министерство и по-ниско безус­ловно цари единоначалие, най-строга служебна дисциплина и йерархия. Всич­ки външни държавни органи за осъществяване на междудържавните отноше­ния, и постоянни, и временни, са еднолични органи. В правилно органи­зираната и добре функционираща дипломатическа служба йерархията и бе­зусловното подчиняване на решението на ръководителя в никой случай не трябва да стои по-ниско от йерархията и дисциплината в армията.

Работата на външнополитическия механизъм, разработващ, вземащ и осъществяващ външнополитически решения, наред с другото се ха­рактеризира и с висока степен на юридическо нормативно регулиране. Голяма част от устройсгвото, компетенциите и принципите за действие се определят на конституционно равнище или със специални закони.

На тези положения съответства и външнополитическият меха­низъм на Република България

Още в началото на демократичните реформи в България след 1989 г. бе извършено преустройство в управлението и функциите на външно­политическия механизъм на държавата. Основна роля имаше приемане­то на Конституцията от 1991 г. С нея бе премахнато съсредоточаването на ръководенето на националната външна политика у най-еисшия ръко­воден орган на политическа партия, чиито решения да стоят по-високо

276 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

от решенията на парламента. При подобна конституционна уредба ос­новните решения за съдържанието на външната политика на страната биват вземани от орган, който е извън самата Държава. Органът, който трябва да изразява интересите на нацията, Народното събрание, се под­чинява на решения на политическа структура, която и формално, и фак­тически не може да включва цялата нация. Конституционната промяна възстанови правата на българския парламент в областта на външната политика и на международните отношения.

В основата на новото държавно устройство на България бе поставен принципът на разделение на властите. Съответно с това функциите в обла­стта на отношенията на републиката с другите държави разделиха законо­дателната и изпълнителната власт. Поради специфичните си задачи, и по­ради това, че съдебната власт не трябва да бъде свързана с политика, тя не трябва да упражнява и функции в областта на ръководенето и осъществява­нето на външната политика. Важни функции в областта на външната поли­тика бяха възложени на държавния глава - Президента на република Бълга­рия, чиито място и роля в новото държавно устройство на страната не го отнасят към някоя от трите власти. Без да бъде орган на власт, президентът обаче участва в тяхното взаимодействие. Той изразява единството на наци­ята и представлява републиката в международните отношения.

Нормалното протичане на външнополитическия процес изисква стриктно да се спазва не само разделението на функциите между влас­тите, но и да се осъществява целесъобразно сътрудничество между тях. Външната политика, следваният от държавата курс на отношения с дру­гите държави не може да е изключителна прерогатива на никоя от влас­тите, а следва да е резултат от тяхното взаимодействие, при което никоя от тях не трябва да игнорира или да си присвоява функции, които кон­ституцията и законите на страната не й предоставят. Важно значение има взаимодействието между властите и държавния глава.

Смисълът, основанието и предназначението на това разделение е да се обезпечи максимално съответствие на следвания курс в международ­ните дела с националните интереси и да не се допусне да вземат връх при неговото определяне и осъществяване частни, партикуларни, групови ин­тереси. То представлява една от гаранциите за демократичното начало на държавната политика в сферата на международните отношения.

Народното събрание е най-високият държавен орган, чиято основ­на функция е да изразява интересите и волята на цялата нация. В него се

/. / Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 277

обсъждат всички въпроси на вътрешната и външната политика. Това ще рече, че няма основание който и да е външнополитически въпрос да не може да е предмет на обсъждане в българския парламент и той да не може да приеме решение по него. Международните отношения на ре­публиката трябва да отразяват и да защитават националните интереси, а Парламентът е органът, който ги определя и формулира като външнопо­литически държавни интереси. Решенията на Народното събрание, вклю­чително и по въпросите за външната политика са задължителни за всич­ки държавни органи, обществени организации и граждани. Като избира Министерския съвет и в неговия състав министъра на външните работи, Парламентът определя насоката за следвания курс на страната в между­народните дела. Той упражнява парламентарен контрол над изпълни­телната власт. Народните представители имат правото да отправят пи­тания и да поставят въпроси, на които премиерът, министърът на външни­те работи и другите министри са длъжни да отговорят. При несъгласие с водената от тях политика Народното събрание може да гласува недове­рие на кабинета.

По силата на конституционните разпоредби по определен кръг от въпроси на Народното събрание са дадени изключителни компетенции. Единствено то може да решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир. Без негово разрешение не се допуска изпращането и използването на българските въоръжени сили извън пределите на стра­ната, както и преминаването и пребиваването на чужди войски върху нейната територия. По предложение на Президента или на Министерс­кия съвет то може да обявява военно положение върху цялата територия или върху част от нея. За да влязат в сила определени от конституцията международни договори, които имат най-голямо значение за отношени­ята на България с другите държави, се нуждаят от ратифицирането им от българския Парламент. Такива са договорите, които имат:

• политически или военен характер

• отнасят се за участие на Република България в международни организации

• предвиждат коригиране на държавните граници

• съдържат финансови задължения за страната

• предвиждат нейно участие в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове

278 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

• отнасят се за основните права на българските граждани

• отнасят се за действието на законите или изискват мерки от зако­нодателно естество, за да бъдат изпълнявани

• самите те предвиждат ратификация, за да могат да влязат в сила Така в Конституцията на Република България е закрепена демокра­тичната тенденция в съвременния международен живот парламентите да играят все по-активна роля в международните дела. Народното събра­ние може да се обръща непосредствено с декларации и обръщения към други страни и парламенти, както и да установява непосредствени пар­ламентарни връзки.

Решавайки каква да бъде политиката на страната към другите държа­ви, в съответствие с разделението на властите, Парламентът не може непосредствено и практически да я ръководи и да я осъществява Той не може да отменя решения на изпълнителната власт. Има и други въпро­си, които Народното събрание не може да решава. Такива са въпросите, които се отнасят до териториалната цялост на страната. Всички въпро­си, свързани с изменение на държавната територия могат да бъдат ре­шавани само от Велико народно събрание. Също така единствено то има правото да ратифицира международните договори, предвиждащи подобни промени.

В качеството си на държавен глава, върховен главнокомандващ на българската армия и олицетворявайки единството на нацията, Прези­дентът на Република България представлява републиката в междуна­родните отношения. В това си качество той приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните представители в страната. Ръко­водителите на дипломатическите ни представителства в другите държа­ви и в международните правителствени организации по предложение на Министерския съвет се назначават и се отзовават с укази на Президен­та. В случай на въоръжено нападение или при необходимост да бъдат неотложно изпълнени военни задължения, които България е поела с под­писани от нея международни договори, Президентът в качеството си и на върховен главнокомандващ на армията може да обяви положение на война и да предприеме нужните мерки. Но дори в този отговорен мо­мент той няма право да обяви война ( по смисъла на конституцията „по­ложение на война" не означава „състояние на война"), нито да решава да бъде сключен мир. По тези въпроси, както и по взетите от президен-

1.1 Междудържавни (маждуправитс./ствени) ч ш държавни... 279

та мерки се произнася свиканото незабавно от него Народно събрание. Президентът свиква и председателства Консултативния съвет за нацио­нална сигурност. В кръга на неговите правомощия е да поиска да бъде изслушан от Народното събрание, както и да отправя обръщения и по­слания, както към народа, така и към народите и държавните ръковод­ства на други страни. В определени от закона случаи той може да сключва от името на България международни договори, чиято ратификация оба­че се осъществява по установения общ ред.

Ръководството и осъществяването на външната политика е право­мощие на Министерския съвет. На него е възложено да обезпечава националната сигурност, в тези рамки и нейните международни аспек­ти. Той също може, ако Парламентът със закон реши това, да сключва, да утвърждава и да денонсира международни договори. Най-висок орган на изпълнителната власт, съветът има правото да отменя актовете на министрите, в това число и на Министъра на външните работи, ако сче­те, че тези актове са незаконосъобразни или са нецелесъобразни.

Това, че общото ръководство на външната политика е съсредоточено в Министерския съвет и че правомощията на съвета са конституционно зак­репени има голямо значение. Външнополитическите и междудържавните отношения засягат много и важни интереси на страната. Влияят върху раз­лични сфери на вътрешното й развитие - право, икономика, финанси, кул­тура и т.н. Обсъждането на основните външнополитически въпроси в Ми­нистерския съвет позволява съображения по тях да изразяват и ръководите­ли на министерства и ведомства, които по предмет на дейност не са вклю­чени в системата на външнополитическия апарат. Позволява външнополи­тическите въпроси да се обсъждат комплексно. С други думи, на равнище на най-високия орган на изпълнителната власт става основната, общодър­жавната координация в активностите на всички държавни органи, която е абсолютна предпоставка за успешна външна политика. Подценяването на тази функция, а още повече пренебрегването й от другите, невлизащи във външнополитическия механизъм държавни органи винаги би водило към неблагоприятни последствия за страната. Тази конституционна уредба не ограничава функциите на Министерството на външните работи, обаче обез­печава и гарантира всестранно надведомствено обсъждане и преценяване на основните външнополитически решения.

Особено място заемаМинистър-председателят . Съветът се изби­ра, променя състава си или подава оставка по негово предложение. Пре-

280 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

миерът ръководи цялостната му работа и контролира работата на мини­стрите. Ръководи държавни делегации за преговори на високо равнище и подписва международни договори. Назначава заместник-министрите, в това число и заместник-министрите на външните работи. Той, заедно с ръководения от него министерски екип, отговаря пред Народното събра­ние за цялата вътрешна и външна политика на страната и в случай, че загуби доверието на мнозинството народни представители подава ос­тавката на кабинета.

Ведомството, което непосредствено осъществява външнополитичес­ките отношения на Република България ^Министерството на външни­те работи. То представлява републиката в отношенията с другите държа­ви, защитава нейните права и интереси, разработва и практически про­вежда външнополитическия курс.Това постига, от една страна като ръко­води системата от задгранични представителства (дипломатическите и консулските представителства в държавите, с които страната поддържа дипломатически отношения, както и в международни правителствени организации, в които страната членува) и от друга страна, като поддържа постоянните и непосредствени връзки с чуждите дипломатически и кон­сулски представителства, акредитирани в България. Министерството поддържа официалните връзки с дипломатическия корпус, провежда съответните протоколни мероприятия и съдейства при подготовката на официални посещения на български правителствени делегации в чужби­на. Чрез своите външни служби следи и реагира на възникващите про­блеми в отношенията на Република Българин с другите страни, органи­зира и осъществява преговори за тяхното решаване. То подготвя проек­тите и организира сключването на междудържавните политически дого­вори, консулските конвенции, визовите и културните спогодби и други международни договори, а след сключването им следи за тяхното из­пълнение.

Министерството изпълнява важни функции не само в областта на политическите международни отношения. То включва в своите структури в страната съответни икономически звена, а в задграничния си апарат служ­бите на търговско-ико комически представители. Следи и съдейства за провеждането на външноикономическата политика на страната, непос­редствено я осъществява в международните икономически организации. Министерството и неговите задгранични служби защитават правата и ин­тересите на българските граждани и юридически лица в чужбина.

1.1 Междудържавни /междуправителствени) и недържавни... 281

За да осъществява функциите си и за да подпомага всички други поддържащи трансгранични връзки на държавата органи, министерството е центърът, в който се съсредоточава, съхранява, обработва и анализира външнополитическата информация. Тази информация постъпва от задг­раничните представителства, от чуждите представителства в страната, от службите на външнополитическото разузнаване, от масмедиите и от други източници. То е центърът, където се съхраняват оригиналните тек­стове на двустранните и заверените копия на многостранните междуна­родни договори, на които България е страна. Получава и събира инфор­мацията за външноикономическата политика на отделни страни, регио­ни, международни икономически организации, групировки и общности. Наблюдава и анализира процесите и тенденциите в развитието на българ­ските колонии в чужбина, за да съдейства за защита на техните интереси и права. В страната поддържа постоянни контакти с Народното събра­ние, с политическите сили, с обществеността и средствата за масова информация, предоставяйки информацията, необходима за гласността на външнополитическите мероприятия.

Тъй като външните връзки на страната се осъществяват и от мно­жество ведомства и звена на държавния и обществения апарат, мини­стерството координира тяхната дейност в тази област. Осъществява междуведомствената координация в областта на външните отноше­ния, организира и координира работата на българските части на дву­странните комисии за икономическо, научно-техническо и търговско сътрудничество с други страни и международни икономически орга­низации и групировки. Представители на министерството участват в преговорите, които се водят от други ведомства в кръга на тяхната компетентност, за сключването на двустранни междудържавни и меж­дуведомствени договори.

Част от звената на министерството на външните работи, организи­рани в управления, отдели и служби са специализирани по функциона­лен признак, а друга част - по териториален признак. Дейността им се подпомага от техническо-административни звена. Целият апарат на министерството се оглавява и ръководи еднолично от министъра на външните работи, подпомаган от колегиум. Министерството организи­ра подбора на дипломатически кадри и повишаването на професионал­ната им квалификация, определя и ръководи състава на дипломатичес­ките представителства на републиката в чужбина.

282 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Много съществена част от външнополитическия механизъм пред­ставляват органите, които са разположени извън територията на страна­та. Това са постоянните представителства на Република България ъ чуждите държави и в международните организации. Те представляват страната в двустранните и многостранните отношения, защитават със законните средства в съответната страна интересите на държавата и на българските граждани, следят за възникващите проблеми и водят прего­вори за тяхното уреждане и събират необходимата за правилното опре­деляне на външнополитическите отношения информация за събитията в съответната организация или държава.

Голямото значение, което има за България присъединяването й към евроатлантическите структури наложи създаването на специално Мини­стерство по европейските въпроси. В кръга на неговите компетенции е поддържането и осъществяването на връзките с органите на Европейс­кия съюз, организирането и воденето на преговорите за присъединява­нето, както и следенето и насочването на огромната и много сложна подготвителна работа за постигането на тези цели.

Отново ще отбележим, че са много изследователите в областта на Теорията на международните отношения, които свеждат международ­ните отношения само до сферата на политическите борби и сътрудниче­ството върху международната сцена, в които субекти са държавите. По същество така те свеждат системата на международните отношения само до кръга на междудържавните отношения. Ако се възприеме това гледи­ще, държавите остават единствените субекти в системата. Така извън полезрението остава огромен комплекс на пресичащи държавни грани­ци отношения, страни в които не са държавите. Други, макар да отбе­лязват, че наред с междудържавните отношения съществува една об­ширна област на международни отношения, субекти на които не са държавите, считат, че на тези отношения липсвала обща системна връзка. Поради това те не ги отнасят към системата на международните отно­шения.

Международните отношения и тяхната система не трябва да се свеж­дат само до междудържавните отношения, тъй като никоя държава никога не е могла да обхване всички актове на международно общуване. Меж­дудържавните отношения са само част, представляват само една от подси­стемите на универсалната система. Наред с тях съществува необозримото множество на трансгранични отношения, чиито субекти не са държави. Товя

/. 1 Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 283

е сферата на неправителствените международни отношения. Вярно е. че общо взето редът в общуването върху световната сцена и общият климат върху нея се определят преди всичко от отношенията между държавите. Но не бива да се забравя, че трансгранични отношения осъществяват иконо­мически групи, партии и политически движения, международни концерни, международни фондове и банки. Значението и ролята в международната система на някои от тях е много голяма. Между тези отношения също има системни връзки, макар те да са разпокъсани, сепаратни, по-малко форма­лизирани и структурирани в сравнение с междудържавните.

Политически са не само междудържавните отношения. Такива от­ношения могат да съществуват и между субекти, които не са държави. Подобни субекти са различни политически партии, национални и меж­дународни политически организации и движения. Някои от тях, като например Социалистическият интернационал или Организацията за аф­риканско единство се ползват с общопризнат външнополитически меж­дународен статус и действат като активен субект в системата на между­народните политически отношения. Международното право признава не само политически статус, но и международна правосубектност на национални движения, които водят борба за национална независимост.

Предметът на дейността на неправителствените международни от­ношения е извънредно разнообразен. Освен в политиката и икономика­та, те развиват дейности в областта на културата, науката, образование­то, спорта и в много други области. През последните години много бързо се увеличават онези, които действат в хуманитарната сфера, защитавайки правата и свободите на човешката личност. Най-многобройни и разнообразни са отношенията в икономическата сфера.

В теорията няма единно мнение относно съдържанието на понятие­то „неправителствени субекти на международни отношения" и на тяхна­та класификация, но всеобщо е убеждението, че ролята им е голяма и че тя постоянно се увеличава. Някои от тях оказват много силно влияние върху общественото мнение в отделни страни и в света, а чрез това и върху решенията на правителствата. Сред тях са Пагуошкото движение на учените. Амнести интернешънъл, Грийнпис. Международният чер­вен кръст, Социалистическият интернационал, Международната феде­рация за правата на човека и др.

Много изследователи отнасят към тази група субекти и такива спе­цифични икономически субекти, каквито са транснационалните компа-

284 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

нии (ТНК). Под това название се обединяват структури, чиято цел е по­лучаване на икономическа печалба и които, макар да имат основното си седалище в една определена страна, чрез филиалите си развиват дейно­стта си в много държави. Това са субекти, чиято активност по същност­та си е трансгранична. Най-големите от тях разполагат с капитали и с икономически ресурси, които им дават предимство не само пред малки­те държави, но и пред средни и дори големи страни. Предполага се, че техният брой се движи между 8 - 10 хиляди и че те разполагат с повече от 35 000 филиала в различни части на света. Икономическият потенци­ал на някои от тях е такъв, че им позволява да действат самостоятелно като много влиятелни субекти в международните икономически отно­шения. Под техен контрол са почти всички основни източници на суро­вини и световни пазари.

За сферата на неправителствените субекти е характерно не само разнообразието в обектите на отношенията, но и са много различни ро­лите, влиянието, начините на поведение, формата на организация и много друго. Само ограничена част от недържавните субекти на международни отношения развиват политическа дейност. Преобладаващата част от осъществяваните от тези субекти отношения салукративни, т.е. свърза­ни са с дейности, целящи извличане на материална изгода, на печалба. Но също така много от тях са с идеална цел.

В отлика от междудържавните, съществена особеност на тези отно­шения е обстоятелството, че с немного изключения те не се регулират пряко от международното публично право. Регулират се от вътрешно право на държавите. Все пак значението на това обстоятелство не бива да се преувеличава, тъй като регулирайки с международното частно право и с националното си законодателство тези отношения, насърчавайки и подкрепяйки тяхното развитие или създавайки за тях различни ограни­чения и пречки, държавите могат да влияят върху тях. определяйки об­щия правен режим и на техните отношения, съобразно с общите прин­ципи и норми на международното публично право.

Държавите като субекти на международни отношения създават и поддържат международния политически и правен ред, защитавайки го и с военна сила.Ето защо, когато в международната система се утвържда­ва военнополитическа конфронтация и вследствие на това расте значе­нието на военната сила, силен отпечатък върху цялостното състояние на световната система налагат междудържавните политически отноше-

/. / Междудържавни (междуправителствени) и недържавни... 285

ния. Но когато равнището на конфронтацията се снижи, и още повече когато изчезне, намира израз обратната тенденция - уве­личава се и расте ролята на недържавните отношения върху све­товната сцена.

Две са основните форми, в които се осъществява активността на неправителствените субекти на международни отношения. В едната от тях те действат като национални формации (партии, движения, органи­зации, търговски и транспортни предприятия, фирми и др.). В тези слу­чаи те гъвкаво преодоляват националните и държавните рамки, като създават свои филиали в чужбина. Другата форма са.мултинациоиал-нитс формации, които създават и свои международни структури.

Недържавните субекти в много отношения осъществяват взаимо­действията си по-гъвкаво от държавите. Те не притежават и не са свърза­ни с държавните атрибути. Лесно се съчетават, сливат се, разделят се. възникват или прекратяват съществуването си. Това дава повод на ня­кои изследователи да считат, че докато структурите на международ­ните неправителствени формации са изградени в най-висока степен според изискванията на съвремието, националните държави и техните правителствени отношения имат наследена от минали времена тежка и старомодна структура и начини за действие. Затова те са по-слабо пригодени да обслужват интересите на сегашния толкова динамичен, разнообразен, но взаимозависим и все по-глобален свят. Недържавни­те формапии по-разковано и по-сполучливо, според тези автори, пре­одоляват едно от големите противоречия на съвременното развитие -противоречието между егоцентричния национализъм и геоцентрична-та технология на материалното и нематериалното производство. От една страна, мощни икономически сили създават модерна и интегри­рана транснационална икономика, а от друга страна, националните държави все още остават център на сепаратни политически решения, вдъхновявани често от представяния за национален интерес неоснова­телен и опасен национален егоизъм.

Осъществявайки пресичащи държавните и националните граници дейности, участвайки като страни в неправителствени международни отношения, неправителствените формации, колкото и самостоятелни и независими да са те, не могат да избягват влиянието на държавната по­литика и определяния от правителствата политически и правен ред. За­едно с това обаче, техните интереси не винаги съвпадат с интересите на

286 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

правителствата. Авторитетът, икономическата мощ и политическите връзки на много от тях им позволяват от своя страна осезателно да вли­яят върху политиката на държавите и чрез тях върху междудържавните отношения. Това е още едно обстоятелство, поради което неправител-ствените международни отношения да не могат да бъдат пренебрегва­ни. Все по-малко поведенията на държавите, дори и на най-големите и влиятелните от тях, могат да не се съобразяват с интересите и поведени­ето на неправителствените формации. Без те да бъдат вземани предвид, без да се отчита тяхната роля и значението им в общата, в глобалната международна система, нейните промени и развитие не могат да бъдат разбирани и обяснявани. И което е много по-лошо - вече не могат да бъдат и предвиждани. Взаимните влияния между правителствените и не­правителствените международни отношения понякога са така силни, че се наблюдава своеобразно преплитане и дори сливане между тях.

Взаимодействията между образуваните от правителствени и непра-вителствени субекти подсистеми не са еднозначни и ролята им е неед­наква. В огромния брой случаи те взаимодействат в хармония с общите характеристики и целевите направления в универсалната система. Но не винаги е така. В края на XX век и в началото на XXI век в световната система се появиха и разрастнаха неблагоприятни и извънредно тревож­ни тенденции, свързани с развитие на международната престъпност, с прането на пари, с разпространяването, контрабандата и търговията с наркотици, с проституцията и нелегалната икономическа миграция. Възникнаха мошни нелегални неправителствени структури и организа­ции, които осъществяват трансгранични дейности и отношения, но са в конфликт с националните правни системи и с международното публич­но право.

Много голяма опасност поражда международният тероризъм. Раз­витието му бързо го превърна в един от най-опасните и тревожни гло­бални проблеми. Активността на тези невидими, но много мощни и ак­тивни неправителствени субекти на международни отношения внася без­порядък в световната система и предизвиква противоречия и конфлик­ти. В отделни случаи, когато международната престъпност и тероризмът се свържат с политиката и икономиката на отделни държави, те проник­ват почти във всички структурни подсистеми на международните отно­шения. Тогава влиянието им нараства до степен да предизвиква мащаб­ни междудържавни конфликти и дори международни войни.

12Пплитика и политически отношения 287

Водещата и решаваща роля на държавите в системата прави сътруд­ничеството между тях най-ефикасното средство за противодействие на новата тенденция. Сътрудничеството между правителствата и световно­то коалиране против всички форми и прояви на международната пре­стъпност става жизнено необходимо. Но заедно с това ускоряващият се процес на глобализация в световната система, ограничаването на суве­ренността и независимия държавен контрол, повишаващата се неконт­ролирана проходимост на границите за движението на пари, продукти и хора. както и бързото увеличаване на ролята на неправителствените су­бекти никак не е в полза на успешното противодействие. Не може да се отрече, че една от неблагоприятните последици от процеса на глобали-зацията е създаването на по-удобни условия за развитието на междуна­родния тероризъм и затрудняването на борбата с него. В световните от­ношения се появяват противоречия и напрежения, които могат да при­добият изключително големи размери и да предизвикат много небла­гоприятни последици.

Налагани обективно от съвременното развитие, интегративните про­цеси все повече преместват акцентите в посока към недържавните меж­дународни отношения. Особено в Западна Европа, където Европейският съюз показва тенденции към конфедеративни, а в далечна.макар и неяс­на, но възможна перспектива - защо не и към федеративни структури. Едно подобно развитие би открило нови възможности за трансгранично общуване на недържавни структури и формации.