Отношения

В християнските страни, където преобладава католицизмът, влияние­то на Ватикана и на Папата е значителен политически и обществен фак­тор. Съвременна мини-държава с население, което едва достига 1 000 души. но която разполага с духовно влияние, огромни финансови ресурси и развито дипломатическо представителство в много страни на света, Ва­тикана заема значително място в политическия живот на някои европей­ски и американски държави и следва ясно изразена външнополитическа линия. Според протоколната практика в някои страни, папският нунции неизменно е най-старшият сред равните и затова винаги е доайен на дипломатическия корпус.

Въпреки, че поначало религии ге призовават към смирение, послуша­ние и добродетелен живот, отношението към неверниците и друговерците при някои от тях понякога създава сложни вътрешни и международни про-

1.8. Регулативно действие на религиите 411

блеми. Религиозни различия между части от населението на една и съща държава стават опасни, когато се използват от политиката за конфронтаци-онна активност. Още по опасни биват, когато се използват за целите на външнополитическа конфронтация. Превърнали се в силен инструмент за управляване на външнополитическото поведение и съединили се с държав­на външна политика, те предизвикват трайни и понякога жестоки и кръвоп-ролитни вътрешни и международни конфликти и войни. Особено когато в тях бъдат въвлечени големи маси на вярващи хора. Противопоставянето на религиозна основа, религиозният фундаментализъм и екстремизъм са едни от действените източници на международния тероризъм.

Някои изследователи като Самюел Хънгтингтьн считат, че религиоз­ните убеждения и ценности са толкова влиятелни съществени елементи на цивилизацията, че религиозната несъвместимост и неизбежният сблъсък върху тази основа и сега. и в бъдеще ще бъдат източник на разрушително и много опасно международно напрежение и на международни конфликти.

За разлика от правото, влиянието на религиозните поведенски пра­вила не се учредява с държавно-волеви актове, а нарушаването им по­чти в целия свят не води след себе си държавни принудителни санк­ции. Подобно на морала, религията е форма на общественото съзна­ние. Но за разлика от него, влиянието й се основава на вяра в съще­ствуването на бог и в неговото всесилие. Основава се на подчинението на неговата воля и на убеждението, че той приживе или след смъртта им ще накаже грешниците. Затова колкото по-разпространена и по-дълбока е тази вяра, толкова по голямо е религиозното влияние в междудържавните и другите трансгранични отношения. Но както от­белязахме, в някои държави нарушаването на религиозните догми и правила за поведение води след себе си политически и дори юриди­чески последиии, включително и държавна принуда. Така, признало приоритета на религията в тези страни, правото действа като един от инструментите за налагане на нейните поведенчески норми. Но в пре­обладаващия брой случаи нещата не стоят така.

Стана дума, че създавано и променяно съобразно човешката воля, правното регулиране е най-гъвкаво и подлежащо на изменения регули­ране. Моралните норми също се променят, но несравнимо по-бавно от юридическите. Религиозните догми и свързаните с тях поведенчески норми са най-консервативната и устойчива на времето форма на соци­ално регулиране.

412 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Снижаването на нормативната функция на религиозните убеждения и на ролята на църковните институции е трайна, макар и бавна тенден­ция в съвременния свят. В международните отношения също. Влияят редица обстоятелства. Международното право и основните норми на общочовешкия морал са единни за цялата система на международни отношения, докато религиите са множество и между тях има значител­ни различия. Последователите на някои от тях са враждебни едни към други. Църковните крамоли снижават ролята на религиозните вярвания. Не е без значение и обстоятелството, че религиите се крепят на вярата, а верующи са далече не всички хора. Много хора са атеисти. Да вярваш или да не вярваш, да си религиозен или да не си религиозен е един от изразите на свободата на съвестта, а защитата на тази свобода пред­ставлява един от основните елементи на демокрацията и свободното гражданско общество. Моралът няма религиозна принадлежност. Ин­дивидите не стават морални или неморални поради едно или друго тях­но вероизповедание или от това, че са атеисти.

Международното право категорично забранява всички форми на религиозната дискриминация, независимо от това дали тя е насочена от вярващите против атеистите или от атеистите против вярващите. Опре­деляйки целите на организацията, Уставът на ООН посочва, че едната от тях е да развива международното сътрудничество при разрешаването на международните проблеми, при зачитане и насърчаване на зачитането на правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на ве­роизповедание. И в международните отношения за моралния индивид, както и за общностите от индивиди, нарушаването на фундаменталните и общочовешки по същността си морални норми е недопустимо в съща­та степен, в която всички субекти на международното право са длъжни да спазват юридическите правила, регулиращи международния ред. Зна­чението на това правило е голямо поради това, че то е една от основите, върху които се градят стабилността на международната система, меж­дународният мир и световната сигурност.

2.1. Ситуационни подсистеми 413

2. НЕСТРУКТУРНИ ПОДСИСТЕМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО

2.1. СИТУАЦИОННИ ПОДСИСТЕМИ

Най-активни, неочаквани, трудно предвидими и разнообразни са промените в ситуационните подсистеми на международни отношения. Това са постоянно възникващи и разпадащи се, протичащи с различ­на интензивност подсистемни отношения, изразяващи се в сътруд­ничество за реализиране или защита на сходни или общи интереси, както и на противопоставяне и борба, поради противоположност и несъвместимост на интересите. Тук са най-ниските, но и най-актив­ните равнища в движението на световната система. Главно при тях се разгръща дейността на политиците и дипломатите, на финансистите, на стопанските дейци и на лидерите на обществените движения и групи. Предизвикват се при възникването на проблеми и свързани с тях ситуа­ции от международно естество.

Стремейки се да решават проблемите си, действайки или въздържай­ки се от действие, субектите на международните отношения засягат ин­тересите на други субекти и така предизвикват у тях едни или други ре­акции. Реакциите, в зависимост от начина, по който се засягат интереси­те, могат да бъдат положителни, т.е. да са израз на пряка или косвена подкрепа, но могат да са отрицателни, т.е. да се изразят в пряко или косвено противодействие. Възникващите между страните преки и об­ратни връзки, появяващото се между тях взаимодействие по повод на проблемите предизвикват възникването на ситуационните подсистеми. Според ангажираните интереси и начините за решаването на проблеми­те, те могат да бъдат политически, икономически, финансови, военни и т.н. Могат да бъдат на световно или на регионално равнище. Умението да се направляват международните отношения практически се състои предимно в това да се предвиждат, създават и направляват проблемните ситуации.

В различни периоди на развитието на отношенията върху световна­та сцена съотношението между ситуациите на сътрудничество и ситуа­циите на вражда, противопоставяне и борба се променя. Но като цяло в рамките на системата сътрудничеството преобладава. Без него ие би мог­ло да се поддържа общата система на световните отношения, нито да се

414 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

установи и поддържа вътрешният й ред. В неговата основа са общи цен­ности и интереси.

Понятието ^международно сътрудничество" може да се определи като координирано и мотивирано от общи интереси поведение на два или повече субекта на международни отношения, чрез което те се стремят да реализират или да защитят интересите си по най-благоприятен за тях начин. Като установяват общото си поведение и взаимните си връзки, сътрудничещите си субекти изграждат комплекс на отношения, на които са присъщи системни характеристики. Съеди­нявайки усилията на страните и подчинявайки го на обши цели, сътруд­ничеството не само увеличава начините, средствата и ресурсите, с кои­то те могат да разполагат, но им позволява да преодоляват препятствия, които не биха могли да превъзмогнат или поне не биха могли да превъзмогнат толкова успешно. Създавайки ситуационен системен ком­плекс на отношения, сътрудничеството позволява на участващите в него страни да получат повече от обшия сбор на онова, с което поотделно разполагат, поради възникването на системен ефект. Най-общата цел на всяко сътрудничество в последна сметка е постигането на този ефект.

Прави са изследователите, които посочват, че ясното дефиниране на онова, което трябва да бъде съдържание на понятието „международ­но сътрудничество" е потребно, за да се разграничи сътрудничеството or състоянието на „нссътрудничество", т.е. на едностранното пове­дение, при което субектите не се съобразяват с последиците за другите субекти от техните действия или бездействия. Несътрудничеството не съдържа противопоставяне или конфликтност. Само по себе си то не излиза извън рамките на допустимото поведение, освен когато поведе­нието на някой от субектите не наруши международното право и не за­сегне съществено справедливи и законни интереси на другите субекти или на международната общност. По съществото си то в много отноше­ния е сходно с т.н. асоциално поведение на индивида в обществото.

Развитието на взаимозависимостта в международната система ог­раничава възможностите за такова поведение, тъй като то предполага определена степен на независимост от другите. По-малките и по-слаби­те външнополитически субекти могат да си го позволят в много по-ред-ки случаи от големите и силни страни. Последните, съобразявайки се с егоистичните си интереси и независейки от останалите, често са склон­ни да го възприемат.

2.1. Ситуационни подсистеми 415

Разграничаването на типа и вида на международното сътрудниче­ство позволява по-добре да се видят характеризиращите го особености. Може да се очертаят два основни типа международно сътрудниче­ство. При единия от тях страните се стремят да постигнат системния ефект само в рамките на техните отношения и без да засягат интересите на трети страни. При него резултатите са взаимно удовлетворяване на техните потребности и интереси.Този тип сътрудничество, определян от някои като „вътрешнонасочено сътрудничество", следва да се разли­чава от другия тип сътрудничество - външнонасоченото сътрудниче­ство", при което ефектът е насочен навън, към трети страни. В повечето случаи вторият вид сътрудничество цели да попречи на трети страни да реализират едни или други техни цели.

Когато сътрудничеството престане да бъде свързано с конкретна ситуация и придобие устойчива трайност, то става предпоставка за възникване на организации, съюзи, коалиции, системи за колективна сигурност, интеграционни общности и т.н.

Основните видове международно сътрудничество могат да бъдат разграничени по следния начин :

• Първичният, най-елементарен, но и най-често използван вид сътрудничество сз, международните преговори, при които стра­ните взаимодействат, с цел да определят формата и начините да решават общ проблем или да разпределят функциите си и изгоди­те от тяхното упражняване.

• Сътрудничеството може да бъде формално регламентирано чрез политически или юридически инструменти. В този случай стра­ните предварително определят възможностите и поведението си. установявайки взаимни права и задължения. Но може да бъде фак­тическо сътрудничество, при което липсват предварителни фор­мални споразумения, но въпреки това всяка от страните следва

. поведение, извършва действия или се въздържа от действия, кои­то за другата страна са полезни и тя ги очаква.

• Сътрудничеството може да бъде ограничено с оглед решаването на определен, свързан с общ интерес проблем, но може да бъде а широки рамки, обикновено изразявани в политическите споразу­мения и международните договори като „отношения на дружба и приятелство".

416 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

• В преобладаващия брой случаи сътрудничеството е резултат от вътрешна мотивация на страните, основана на общите им инте­реси. Но в международните отношения се среща и сътрудниче­ство, което теоретиците определят като,,наложено (принудител­но) сътрудничество", при което по-силната страна налага на дру­гата (или на другите страни) определено кооперативно поведе­ние, едновременно съобразявайки се и с техните интереси. Пос­ледното условие е съществено, защото ако то липсва, ще липсва и сътрудничество.

• В зависимост от броя на участващите страни сътрудничеството може да бъц&двустранно, но в него могат да участват повече от две страни -многостранно сътрудничество. С развитието на вза­имозависимостта върху световната сцена многостранното сътруд­ничество увеличава значението и мащабите си в сравнение с дву­странното сътрудничество.

• Сътрудничеството поначало се изразява в мирни и неконфликтни отношения между страните. Поради това някои изследователи го дефинират като „процес на взаимодействие на два или повече су­бекти, в което се изключва въоръженото насилие и доминират съвме­стни усилия да се реализират общи интереси". Дефиниции, подоб­ни на тази, не съдържат неистина, но от тях не следва, че запазвай­ки това свое естество, сътрудничеството не може да бъде форма и на съчетаване на поведение на страните с конфронтационна насо­ченост, включваща и въоръжено насилие по отношение на трети страни. Пример за това са военните коалиции. В условията на бло­ковото противопоставяне през годините на студената война също могат да се посочат многобройни примери.

• В зависимост от отношението към международното право сътруд­ничеството може да бъде правомерно, но може да бъде и проти-воправпо. Само по себе си обаче то съответства на функциите и същността на международната система и на нейния утвърждаван и защитаван от правото ред. Затова международното публично право установява юридическите правила за международно сътруд­ничество между всички държави. Но сътрудничеството между су­бектите на международните отношения и международното право се определя не само от формата и съдържанието на взаимните им

2.2. Международни съюзи 417

отношения, но преди всичко и от целите, които те преследват. Поради това страните, без да нарушават във взаимните си отно­шения международноправния ред, могат да развиват сътрудниче­ство за реализиране на цели и интереси, които са недопустими от принципите и нормите на международното право. В този случай сътрудничеството им ще бъде противоправно. Юридически е не­допустимо международно сътрудничество за постигане на проти-воправни цели.

• Според субектите сътрудничеството може да &ъ&&междудържав­но (междуправителствено) сътрудничество. Може да бъде и недържавно (пеправителствено) сътрудничество. Ролята, зна­чението и възможностите на универсалните субекти на междуна­родни отношения, каквито са държавите, определят изключител­ното значение и влияние на сътрудничеството между тях. Заедно с това върху световната сцена се развива разнообразно сътрудниче­ство между недържавни (неправителствени) субекти. С голя­мо основание, както по друг повод отбелязахме, в теорията се на­лага извод, че се очертава засилваща се тенденция за преместване на акцента от междудържавното сътрудничество към сътрудниче­ството между неправителствените субекти от рода на ТНК, между­народните банки, финансовите групировки, неправителствените международни организации, етническите, професионалните и дру­ги обединения и т.н. Проява на тенденцията е все по-голяма авто­номия на неправителствените субекти и възможността им с явни и с невидими средства да диктуват поведението на правителствата. Не са лишени от основание предвижданията, че процесът на меж­дународната глобализация, „размивайки" все повече държавните граници и снижавайки равнището на суверенността на национални­те държави представлява едновременно израз на тази тенденция и фактор, който все повече я утвърждава и засилва.

2.2. МЕЖДУНАРОДНИ СЪЮЗИ

Действащите върху международната сцена субекти изграждат по­между си и трайни, и често юридически оформени отношения. Тези меж­дународни формации притежават подсистемна обособеност, но за раз-

418 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

лика от структурните подсистеми те не са постоянно присъщи на меж­дународната система. За разлика от структурните, тези подсистемни образувания не са стихийно възникнали, а са формации, които субектите на международни отношения създават, за да реализират определени свои общи интереси. От друга страна, възникването им не е свързано само с конкретна проблемна ситуация. Страните ги преценяват като средства, полезни за постигане на по-трайни и далечни цели. В политическата сфера международни формации са съюзите, блоковете, коалициите, организа­циите, движенията и т.н. В икономическите, военните и другите сфери на международните отношения също действат подобни формации, как­то правителствени,така и неправителствени.

Най-голямо е значението я най-силно е влиянието на онези подсис­темни формации, които са образувани от държави. Като субекти на меж­дународни отношения държавите се проявяват по два начина - индиви­дуално, поотделно, самостоятелно или като участници, част от групи, които действат заедно като единно цяло. Във втория случай, притежа­вайки самостоятелна международна правосубектност, пялото е способ­но да се проявява като отделен, различен от съставните му части субект. Следва да се вземе предвид, че участвайки в подобни формации, държа­вите не губят своята суверенност и продължават да участват като само­стоятелни субекти, наравно с образувания от тях съставел субект.

Организационната форма на тези съставни субекти на международни­те отношения е разнообразна. Всеки път в тях се проявява специфика, която изисква конкретно изучаване. И в този случай онова, което в най-висока степен ги разграничава и обособява като самостоятелни подсистеми на от­ношения, е способността на участниците им да вземат съгласувани реше­ния и да встъпват като единна страна в отношения със субекти, които са извън формацията.

Тези подсистеми разкриват висока степен на институционализация. За постигане на целите си обикновено формират постоянни структури, трайни механизми за връзка не само, за да се осъществи обмен на ин­формация и за подготовка и вземане на общи решения, но и за предпри­емане на единни действия. Голяма роля при тях играят структурите, пред­назначени за външнополитическо съгласуване, но диапазонът на функ­циите им обикновено е по-широк. Започва от елементарния обмен на информация, минава през различни форми и степени на координация, за да се стигне до съгласувано съвместно поведение. В тези международни

2.2. Международни съюзи 419

формации много по-често от другите подсистеми на международни от­ношения, наред с хоризонталните връзки се формират и вертикални, в това число и субординационни зависимости.

За единството и ефективността на съставните формации голямо зна­чение има начинът на тяхното организиране. Но все пак, той не е най-главното. Решаващото е трайното съвпадане на интересите на уча­стващите страни, както и степента, в конто подсистемата удов­летворява техните интереси.

Формирането на вътрешни, подсистемни отношения в рамките на международните политически, икономически, военностратегически и други съставни формации, както и встъпването им като цяло. като само­стоятелен субект в отношения с онези, които остават извън тях, пораж­дат нови отношения и връзки върху световната сцена, усложняват обща­та система на международните отношения, развиват нейната структури-зация и повишават равнището на вътрешния й ред.

От това не следва, че значението и ролята на тези международни образувания могат да се преценяват еднозначно. В условията на криза в глобалната система и при наличието на остри конфликтни отношения в нея блоковете, съюзите, някои военнополитически организации и общ­ности са способни да действат като много активни средства за конфрон­тация и източници на опасности за международния мир и сигурност. Дейността на други среща затруднения. Така беше почти през цялата втора половина на XX век. Международната система бе в криза и нор­малното й функциониране бе дълбоко смутено. Структурите и активно­стта на съюзите, блоковете и военнополитическите организации създа­ваха постоянна опасност от прерастване на регионалните конфликти в световна военна катастрофа. Ефективността на универсалната междуна­родна организация, върху която след втората световна война бе възло­жена главната отговорност за международния мир, бе значително сни­жена. В други случаи някои от тези формации имаха различна роля. Ре­гулирайки отношенията и стимулирайки взаимноизгодно сътрудничество между участващите в тях страни, те бяха полезни, за да се поддържа световното равновесие, регулираха и балансираха съотношението на си­лите и в условията на взаимните заплахи и враждебните действия гаран­тираха сигурността на участващите в тях страни.

Промяната в международните отношения в края на столетието и в началото на новия век не чертае перспектива към снижаване ролята и

420 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

значението на тези формации. Напротив, може да се очаква, че с нови функции, цели и роля, те ще могат да допринасят за по-ефективно дей­ствие на международната система. Ролята на военнополитическите бло­кове, съюзи и коалиции ще се ограничи, общата потребност от тях ще намалее, но вероятно е интензивно да расте ролята на международните организации и общности, в рамките на които ще се развива многостран­ното сътрудничество.

Сред тези формации най-разпространена, широко използвана фор­ма винаги са били международните съюзи. Съюзи са възниквали и възникват навсякъде и всякога, когато има борба и сътрудничество на различни сили. Те са една от най-древните форми на международни от­ношения. Най-старият известен на науката международен договор е до­говор за междудържавен съюз. Сключен е в 1278 г. преди началото на нашето летоброене. Забележително е, че той съдържа всички основни елементи на съвременните международни договори за съюз.

Съюзяването не е явление, присъщо само на международните отно­шения. Характерно е за всички области на социалните отношения. Но международните съюзи имат особености поради техните субекти, цели­те, които преследват и средата, в която действат.

Международният съюз може да се определи като трайна форма на съединяване на поведението и силите на участващите в него субекти на международни отношения за постигане па общи цели, чрез съвместни координирани действия и взаимно оказване на по­мощ в случаи на нужда.

Особеностите на международното развитие през втората половина на XX век, студената война, конфронтацията и идеологизацията на външнополитическите отношения предизвикаха нови явления в сфера­та и на международните съюзи:

• В миналото международните съюзи неизменно оставаха средство, което външната политика на държавите не използваше толкова често. След втората световна война съюзите, особено военнопо­литическите съюзи, заеха централно място сред средствата на външната политика.

• Възникна разгърната мрежа от съюзи, отношенията между кои­то започнаха да определят общото състояние на международните отношения.

2.2. Международни съюзи 421

• В миналото страните най-често поставяха пред съюзите си ограни­чени цели, даже когато се касаеше за съюзи, имащи глобални ма­щаби, подобно на Антантата или на Тройния съюз. След втората световна война по общо правило делите па съюзите биваха ши­роко формулирани и уреждаха много широка гама на отноше­ния. Обхванаха не само задължения за военнополитическо сътруд­ничество и взаимопомощ между членуващите в тях страни, но се превърнаха в инструменти за комплексно и цялостно регулиране.

• Настъпиха промени в момента на възникването на съюзите. Пре­ди, те се формираха непосредствено преди избухването на конф­ликтите. След втората световна война съюзите възникваха не преди, а почти непосредствено след войната.

• За разлика от миналото, през втората половина на XX вексъюзи-те имат много no-трайно съществуване, което ги превърна в постоянен елемент на международната система. Утвърди се прак­тика съюзните договори да се сключват не за няколко години, а със срок от 20, 30, 50 и повече години.