Отношения

на тези задължения се обезпечават от държавната власт. С една дума. националните правни системи са структурирани по вертикала. Всяка от тях действа само в пределите на съответната държавна територия и по отношение на гражданите и юридическите лица на съответната държа­ва. Тя регулира цялостно всички основни отношения на правните субек­ти, всички сфери на социалните отношения. Заедно с това никоя правна система не допуска в пределите на националната територия да действа правна система на друга държава и поради това в света съществуват толкова различни и независимо съществуващи една от друга национал­ни правни системи, на колкото възлиза и броят на държавите.

В международната среда отношенията са напълно различни. Специ­фиката на международното общество, неговият ред и естеството на от­ношенията в него правят невъзможно юридическото му регулиране да става по начина, по който това се постига от националните правни сис­теми. В него не е възможно юридическо регулиране чрез правна систе­ма, изградена по вертикала. съобразно с принципите на субординация­та. За разлика от вътрешното право, между народното право с юриди­ческа система, която е изградена по хоризонтала. При нея няма еди­нен център на власт, субектите са суверенни и са юридически независи­ми, няма законодателни органи, няма право във формата на закони, няма полиция и няма съд, пред който нарушителите на правото да бъдат заставяни да се явят и да се подчинят на неговите решения и присъди. Поради това е невъзможно с правния ред в това различно общество, социалните отношения между толкова независими субекти да се регу­лират по същия начин, както това се постига чрез националните прав­ни системи.

Последица от това фундаментално различие е, че никоя национална правна система не може да служи като правен регулатор на отношения­та върху световната сцена. Не може да урежда цялостно и пряко междуна­родните отношения, защото е съвсем непригодна за това. Тъй като е построена по вертикала, ако бъде приложена да регулира световните отношения, тя би създала държава, една единствена световна държава с общ център на власт, с парламент, притежаващ законодателна функция, с правителство и изпълнителни органи, администрация, съд, полиция и т.н. Това, както по друг повод бе вече посочено, би означавало възник­ването на формация, чиито граници биха обхванали цялата планета. Така Ще се изключи съществуването на отношения, пресичащи държавни гра-

372 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ници. Международните отношения и тяхната система незабавно биха престанали да съществуват. Необходимостта е наложила да бъде създа­дена отделна и много специфична правна система, предназначена само за международните отношения. Тази система е международното право.

Международното право радикално се различава от правото, което действа в държавите - и по предмета на правното регулиране, по начи­на, по който то се осъществява, по субектите, по структурата на негова­та система, и по начина, чрез който се използва принудата, за да се обез­печи спазването на неговите норми.

Дори и сега много юристи гледат на международното право като на един от клоновете на една и съща правна система в обществото или като една от многото дисциплини, чието изучаване подобно на граждан­ското, наказателното, процесуалното или трудовото право формира про­фесионалното им обучение. В действителност професионалната юри­дическа подготовка във всички юридически факултети в света се осно­вава на изучаването и познаването от всеки юрист на две коренно раз­лични правни системи - националната правна система и системата на международното публично право. За разлика от многобройните правни дисциплини, формиращи като цяло подготовката на юристите да разби­рат и прилагат вътрешното право, международното право е „друго право", действащо едновременно и напълно независимо от национал­ните правни системи. То взаимодейства с тях, но не е част от тях. Подобно на всяка вътрешна национална правна система, международ­ното право има цялостност, независимо от това, че и в неговите рамки, също както при вътрешното право, се формират отделни клонове. Це-лостността на тази правна система отразява целостността и обособеност­та на системата от социални отношения, за чието нормативно регулира­не е предназначена - системата на международните отношения.

Възникването на международното право, а с това и появата на меж­дународен правен ред се губи далече в историята на античния свят. Ста­нало е след образуването на държави и появилата се вследствие от това потребност да се установят правила за взаимните им отношения. Разби­ра се, това не е могло да стане преди тези отношения да са се утвърдили като постоянни и трайни. Възникването на първите държави не предпо­лага съществуване на международно право, но възникването на между­народно право предполага възникването на държави и установяване на отношения между тях. Появата на държавните формации е било неотде-

1.6. Юридическа нормативна подсистема на международните... 373

лимо свързано с установяването на вътрешен правен ред, поддържан с принуда, тъй като това е условие за тяхното съществуване. Междуна­родното право няма това качество и затова то е възникнало много по-късно. Елементите на вътрешното право вече са съществували, когато дълго след тях са започнали да се формират наченките на международ­ното право. Възникването на вътрешното право предхожда възникване­то на международното право. Поради това международното право е за­имствало от вътрешното право много от неговите форми и институти. Когато то е възниквало, те вече са съществували.

Историята на Древния Рим показва, че дори тогава, когато е съще­ствувала разгърната система на вътрешното право и нейното управле­ние и анализи са се осъществявали от правници с блестящо юридическо мислене, регулирането на външните отношения на римската държава дълго са били разглеждани като отношения, в които се прилага не друго право, а правото на Рим. Но развитието е било тласкано от обективни потребности, както вече отбелязахме, и никоя вътрешноправна система не е била в състояние да регулира пряко и цялостно възникващите и развиващите се междудържавни отношения. С възникването си между­народното право е задоволило тази потребност, като отразило и закре­пило юридически реда в тези отношения. Не правото е създало реда в международното общуване, а обратно, редът е раждал правото, отразя­ващо го в своите норми. В процеса на междудържавното общуване е възникнало, развивало се е и се е усъвършенствало международното публично право.

В рамките на държавната юрисдикция вътрешното право обхваща сферата на всички обществени отношения, действа по отношение на всички физически и юридически лица, образуващи националната и държавната общност. В международната сфера нещата са различни. Международното право не регулира пряко всички международни отно­шения, а само една, сравнително ограничена част от тях. То е предимно междудържавно право. Основните негови субекти са държавите, но те не са единствените субекти на международните отношения. А и броят им в сравнение с числеността на другите субекти не е голям. Несравни­мо по-голяма е масата на пресичащите границите отношения, страни в които са социални формации - партии, организации, движения, граж­дански съюзи, културни и други асоциации, стопански фирми и други, чиито отношения не се регулират пряко от международноправни нор-

374 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ми. Пресичащите границите икономически отношения между две фир­ми са трансгранични отношения и фирмите са субекти на международ­ни икономически отношения, но това не ги прави субекти на междуна­родното право. Отношенията им не се уреждат пряко от него. Това са субекти на международни трансгранични отношения, които никак не са маловажни. Броят им е толкова огромен, че тяхното множество изпълва преобладаващата част от мрежата на трансграничните отношения. Много от тях са малки и незначителни, но други, например отношенията между транснационадните компании (ТНК), международните банки или голе­мите икономически гиганти от класата на „Джснерал мотърс" или „Май-крософт" разполагат със средства и имат роля и влияние в международ­ната среда, несравнимо по-големи от средствата, ролята или влиянието на малки и дори на средни държави.

Аналогично е положението на субектите на международни отноше­ния и в други подсистеми, например в политическата. Политическите партии, движения и организации развиват разнообразна международна дейност, установяват и поддържат отношения, които пресичат държав­ни граници и са международни. Обединяват се в световни интернацио­нали, някои от които са много деен фактор в международното общува­не. Тези отношения също не се регулират пряко от международното право, защото субектите им не са заедно с това и негови субекти. Субекти са на международните отношения, без да са субекти на международното пра­во. С една дума, множеството на субектите на международното право не съвпада с множеството на субектите па международните отношения. То е значително по-малко и е част от него. Всички субекти на международното право са субекти и на международни отношения, но не всички субекти на международни отношения са субекти на междуна­родното право.

Положението и отношенията между субектите на международни отношения, които не са субекти на международното право се регулират пряко от множеството национални правни системи. Регулират се от вътрешно право на една или друга държава. И тъй като никое вътрешно право не може да регулира непосредствено международните отноше­ния, никоя от вътрешните правни системи не осъществява юридическо­то регулиране по друг начин, освен по начина, с който третира положе­нието и отношенията на останалите свои субекти - физическите и юри­дическите лица. Третира ги като гражланскоправни отношения с между­народен елемент.

1.6. Юридическа нормативна подсистема на .международните... 375

В нормативното регулиране на тези отношения с международен елемент най-пълно и активно се осъществява взаимодействието на международната юридическа нормативна система и националните вътрешноправни системи. Посредством норми, определяни като норми на международното частно право, международната юридическа нормативна система и националните юридически системи определят пряко, с международни договори или косвено, чрез основани главно на международния обичай правила, коя вътрешноправна система след­ва да урежда положението и отношенията между тези частноправни субекти. Така международното публично право регулира юридичес­ки международните публичноправни отношения, а международното частно право регулира международните граждански, частни по есте­ството си отношения.

Обстоятелството, че някои трансгранични отношения, главно в сфе­рата на международните икономически отношения (които нямат пуб-личноправно естество), запазват характера си на граждански, частно­правни отношения и се регулират пряко от национални правни системи, не противоречи на примата на международното право или на положени­ето, че като система вътрешното право не може да регулира междуна­родните отношения. Така е, защото самото отпращане. привързването на уреждането на тези отношения с международен елемент с национал­ните правни системи се определя пак от международно право, в този случай - от принципите и нормите на международното частно право.

Това разделение в правното регулиране, очертаващо един плавен преход, едно гъвкаво и пластично преливане в регулираните от правото социални отношения в международната и във вътрешноправната среда е естествено и необходимо. Правото не търпи вакуум. Колкото и големи да са различията между системите на вътрешното и на международното право, тези системи не могат да не си влияят, да не агрегират, да не проникват една в друга. Като феномен правото обхваща пряко или не­пряко регулирането на всички обществени отношения и колкото и да са различни международната и вътрешнодържавната социални сфери, те не могат да се отклонят от общата си същност. Това са обществени от­ношения, които независимо от различията си, имат и сходства, и цялос­тност. Съществено значение има и обстоятелството, че и вътрешноп-равните норми, и международноправните норми се създават от еднакви по същността си субекти - това са държавите, които определят както

376 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

взаимното си общуване, така и вътрешния си правен ред, като изхождат от интереси, определяни от самите тях като държавни интереси.

Свързването и взаимодействието на международното право с вътреш­ното право протича и по други канали, а и в обратна посока - от вътреш­ните правни системи към международното право. Както вече бе посоче­но, поради исторически причини международното право се обособява като особена правна система по-късно от вътрешното право и поради това е заимствало наготово много от неговите основни положения, фор­ми, доктрина и терминология. Освен това, държавите са онези, които създават международноправните норми, а тази тяхна правотворческа дейност, както и цялото им външно поведение, тяхната политика върху международната сцена се формира съобразно с нормите на вътрешното им право.

От своя страна, регулирайки междудържавните отношения, между­народното право чрез тях косвено определя съдържанието и правните рамки на трансграничните отношения. Така е, защото пряко регламен­тираните от него междудържавни отношения са основната, най-дина­мичната и най-влиятелна подсистема на международни отношения. Как­то бе посочено по друг повод, те образуват ядрото на цялата междуна­родна система. Като отразява и брани техния ред, международното пра­во оказва определящо влияние върху всички останали отношения, върху цялата система на международни отношения. Под въздействието на принципите и другите норми на международното право, както и в съот­ветствие с поеманите с договори международни юридически задълже­ния, държавите решават много от проблемите на вътрешното си право, въвеждат правилата на вътрешния си правен ред. Националните правни системи не регулират международните отношения, но се развиват така. че да спомагат за тяхното осъществяване. Участието в международното общуване, развитите международни връзки и активният материален и интелектуален обмен са свързани с твърде съществени техни интереси и те не могат да ги пренебрегват.

Като регулативна нормативна подсистема на международни отноше­ния, международното право също очертава специфична сфера на отно­шения, в които страните действат като правни субекти, поддържат отно­шенията си като страни на права и задължения, произтичащи от юриди­чески задължителни норми. Както и при другите сфери на международни отношения - политически, икономически, културни и т.н., юридическите

1.6. Юридическа нормативна подсистема на международните... 377

отношения са подсистемно обособени. Субектите ги установяват, проме­нят или прекратяват само съобразно с изискванията на правото.

В много случаи политическите, икономическите, военностратеги-ческите и другите отношения се оформят и се регулират непосредстве­но с международноправни договори и споразумения. Но съвсем не е така във всички случаи и в много от политическите, културните, икономи­ческите и други отношения. Те не се уреждат с инструментите на право­то. Трябва да съответстват на изискванията на международния правен ред, но не са юридически отношения. С една дума, юридическата под­система на международните отношения, правното регулиране проник­ва, осъществява една своеобразна дифузия и в другите подсистеми на международни отношения, без да обхваща цялата им съвкупност. Меж­дународни отношения от всякакво естество могат да бъдат и юри­дически отношения, по не всички международни отношения са юри­дически отношения.

Всяка държава суверенно създава своята вътрешноправна система. Вътрешноправните системи са толкова, колкото са държавите и между тях има различия. Понякога различията са много големи. Системата на общото международно право е само една, защото регулира отношения в цялата световна общност. Резултат от правотворчеството на всяка държава, нейното вътрешно право отразява и закрепва нейните особено­сти, традиции и интереси. Поради своята всеобщност международното право като универсално право не се гради в съответствие с нечии наци­онални интереси и затовастои най-близко до интересите на цялото човечество, израз е на общочовешки интереси и е единствената об­щочовешка правна система. Взаимодействайки, международното пра­во и Вътрешноправните системи съчетават общите, еднаквите за всички страни и народи правила за общуване с онези юридически правила, кои­то уреждат и защитават вътрешния ред в различните държави.

Регулирайки юридически социалните отношения между всички стра­ни и народи, универсалната и една за всички система на международно­то право създава и поддържа онези общоприети критерии, които позво­ляват да се съчетават толкова различаващите се държавни и национал­ни интереси.

От това произтичат съществени изводи. Редът в световното общува­не, необходим за постигане на целите, за които международното право е възникнало, може да бъде поддържан само тогава, когато се поддържа

378 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

надеждна връзка между него и отделните национални правни системи. И тъй като и в този случай едва ли е разумно да се настоява онова, което е общото, да се подчини на частното, не следва да се допуска общочо­вешкото да се подчинява на един или друг национален, съсловен, класов или какъвто и да е друг парциален интерес. Условието за надеждността и ефикасността на тази връзка е да се признае и да се спазва неотклонно примат на международното право над националните правни систе­ми. Основание за това е и общодемократично естество на международ­ното право, както и обстоятелството, че го е единствената правна сис­тема, която изцяло е основана на общото съгласие.

Всяка вътрешна правна система, в това число и в най-демократични­те страни, се формира съобразно с тяхната конституция и закони. А кон­ституцията и законите на всяка държава се приемат от нейните законо­дателни органи, съобразно с принципите за приемане на решенията с мнозинство. Така волята на мнозинството получава всеобщност и сила на закон. Вътрешният законодателен процес позволява да се пренебрег­ва волята на малцинството, което в някои случаи може да бъде почти равно на мнозинството в законодателния орган. Международното право не допуска такава възможност, то е единствената правна система, която изцяло почива на общото съгласие, то с единственото напълно кон-сепсуалпо право. В сферата на международноправните отношения не е възможно да се създаде съдържаща задължение норма, ако при нейното създаване не се включи положителната воля на правно задължения су­бект. И двата основни източника на международното право - и между­народният договор, и международният обичай - изцяло се основават на свободно изразено съгласие. В отличие от вътрешното право, в между­народните отношения няма норми, кошто да почиват на воля на някакво мнозинство, а не на съгласието на всички субекти на регулиращото ги право.

Международното право е средството за защита на независимостта и суверенитета на малките и средните държави от всесилието на голе­мите и силни държави, брани ги от възможната поради превъзходство на силата правно несъобразна принуда. Правото на световната общност е единствената сфера, в която е възможно напълно да се осъществява и да се поддържа равенството в отношенията на субекти, които във всич­ки други отношения са неравни. То ще стане напълно неспособно да изпълни тази си функция, ако всяка разполагаща със сила държава, по-

1.6. Юридическа нормативна подсистема на международните... 379

зовавайки се на своя интерес и вътрешното си право може да решава да извършва действия, нарушаващи международното право.

В член 27 на Виенската конвенция от 1969 г. за правото на междуна­родните договори категорично е посочено, че никой участник в договорите „не може да се позовава на разпоредби на вътрешното си право, за да оп­равдава неизпълнението на договор". Тази разпоредба има принципно зна­чение и затова 1рябва да се тълкува разширително. Никоя държава не може да се позовава на вътрешното си право, за да откаже да изпълнява междуна­родноправните си задължения. Смисълът е еднозначен - в случай на коли­зия между нормите на национално право и нормите на международното право, държавите са длъжни да обезпечават изпълняването на международ­ноправните норми. Уместно е да се припомни, че решението на този про­блем в конституцията на Република България е, че в случай на противоре­чие между норма на националното ни право и норма на международното право, следва да се приложи международноправната норма.

Приоритетът на международното право произтича и от основните начала и принципи на суверенитета, равенството и независимостта на всички държави, произтича от изразеното още в правото на античния Рим начало, че „pacta sunt servanda" (договорите трябва да се спазват). Тези залегнали в международния обичай и в много международни дого­вори принципи не биха могли да имат юридическата си задължаваща сила, ако тази сила бъде поставена в зависимост от вътрешното право на държавите. Това право зависи изключително и напълно само от волята на съответната държава, а не може да съществува юридическо задълже­ние, ако изпълнението му зависи само от неограничаваната воля на длъжника. Тогава международното право би изгубило юридическата си сила, щом вътрешната лравосъобразност може да бъде основателно про­тивопоставяна на международната правосъобразност.

Вторият много съществен извод е, чемеждуниродното право тряб­ва да има примат над международната политика. Създаването на правото, в тези рамки и на международното право, е винаги и непосред­ствено един от резултатите на политическия процес. Изработването и приемането на принципите и нормите на правото е политически акт и в този смисъл политиката е родна майка на правото. Но създаването на правните норми заедно с това е акт и на обвързваща юридически държав­на воля. Веднъж създадена, правната норма не може да се отменя по друг начин, освен с друга, създадена по реда на самото право норма. Полити-

380 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ката винаги остава целесъобразно прагматична, докато правото не може да се подчинява на капризната политическа или друга намираща се извън него прагматична целесъобразност. Последицата е, че политически це­лесъобразното невинаги съвпада с изразяващата реда в международната система правосъобразност. Стабилността на правото е една от основните опори за стабилността на международния ред. Естествено е всяка нацио­нална политика да служи преди всичко на националните интереси. Обаче утвърждаването на примата на международното право в международните дела крепи връзката на всяка национална политика с общочовешките на­чала, с общочовешките ценности и приоритети.

В основата на правото са заложени изискванията за ред в общество­то и взаимните зависимости на участниците в него. В основата на меж­дународното право са заложени изискванията за реда в международната общност и взаимната зависимост на съставящите я субекти. Поради това, с развитието на цивилизацията, с развитието и усложняването на международните отношения и с увеличаването на взаимозависимостта в нея растат ролята и значението на самото международно право. Израз на тази световна тенденция е промяната в съотношението между между­народното право и вътрешните процеси в отделните страни. Все повече процесите и вътрешният правен ред в отделните страни зависят от състо­янието и реда в международните отношения, а това значи че зависят от международното право.

Успоредно с ръста на ролята и значението на международното пра­во се разширява и кръгът на неговата нормираща функция. Системата му обхваща все по-нови сфери на отношения, развиват се традицион­ните му отрасли, обогатява се тяхното съдържание, възникват нови от­расли:

• Право на международните организации

• Международно административно право

• Дипломатическо право

• Международно морско право

• Международно въздушно право

• Международно космическо право

• Защита на основните права на човека

• Международно наказателно право

• Международно икономическо право и т.н.

1.6. Юридически нормативна подсистема на международните... 381

Юридическото регулиране на международните отношения има раз­личия от регулирането на социалните отношения чрез вътрешните прав­ни системи. При него липсва понятието за закон, а вследствие от това и деленето на правните норми на конституционни, законови и подзакон-ни. В международното публично право се различават две групи норми. Едната от тях са общи правила за поведение, които се приемат и призна­ват от международната общност за всеобщо задължителни. Това са пра­вила, отклоняването от които е недопустимо и които веднъж установе­ни, могат да бъдат отменявани, допълвани или видоизменяни само чрез приемането на други последващи правила, имащи същия характер. Тези общи, императивни, задължителни за всички субекти на международ­ното право норми се определят като основни качала и принципи на международното публично право, а тяхната съвокупност се определя с латинския термин jus cogens.