П. Николов Н. Александрова
о При индивидуално взаимодействие на педагога с ученика, което предполага диадическо общуване. о
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| о При индивидуално взаимодействие на педагога с ученика, което предполага диадическо общуване.
о Подсистемата "учител - ученик - ученик", която предполага фронтално общуване на педагога с целия клас или група учащи се. Необходимо е да подчертаем, че педагогическото общуване представлява: първо, средство за решаването на учебните задачи; второ, система на социално - психологическото осигуряване на възпитателния процес; трето, начин за организиране на определена система на взаимоотношения между педагога и децата, които осигуряват успешност в обучението и възпитанието; четвърто, цялостна категория, вън от която формирането на личността е невъзможно. Към този тип задачи трябва да отнесем и изследванията в областта на общителността, която в педагогическата дейност представлява не само личностно, но и професионално качество на педагога. Предложените по-горе психологически характеристики на общуването позволява да се диагностицира нивото на организиране на общуването, а също така и да се организира професионално - психологическо обучение в съответствие с характера на процеса общуване. Това обучение се формира като се опира в началния етап на познаването на младите педагози на собствените индивидуални типологически особености, формирането на професионално - педагогически умения, които се осъществяват на основата на цялостното развитие на емоционално - комуникативните качества на бъдещия педагог. От особено значение е и провеждането на система от специализирано емоционално - комуникативно обучение, което е свързано с включването на бъдещите педагози в разнообразни видове комуникативна дейност, имитираща по съдържание и форма на бъдещата професионална работа. Примерно могат да се предложат система от упражнения, която включва: о Упражнения, които са насочени към овладяване на умения за педагогическа комуникация, които способстват за развитието на комуникативните способности. Тук се придобиват навиците за управление на общуването, на умение последователно и пълноценно да се действа в обстановка сред много хора, на развитието на проява на внимателност, наблюдателност и съсредоточеност в общуването. Необходимо е да се обърне внимание на развитието на навиците за общуване, на развитие управлението на инициативата в общуването, на развитие мимиката и пантомимата, на саморегулиране на преживяванията, на реализирането на външно - речевото и вътрешно - речевото общуване и др. о Упражнения за цялостно действие - общуване в дадена педагогическа ситуация. Във връзка с това е необходимо изучаването на съответни методи за въздействие върху личността на подрастващите и класа, упражнения за развитието на въображението, интуицията, навиците за педагогическа импровизация в общуването. Упражняване на действия в ситуации, които имитират(сходни) с реалния процес на училищната практика. Упражнения, свързани с търсенето на собствен стил за общуване и формиране основните особености на индивидуалния стил заобщуване. о За развитието на общуването с възрастните и връстниците са полезни тренировката, отработването на навиците за поведение в разнообразни конкретни ситуации и конфликти. Това може да се осъществи, както в ежедневното общуване, така и при специално организирани знания, като например да се разиграят игри на конфликт, кавга и да се обсъди поведението на участниците в конфликта. След което да се предложи още веднъж да се изиграе сценката, където се сменят ролите и др. Разбирането на себе си, знанието за себе си, в тях се разкриват емоциите, оценките, които стават предмет на неговото самоотношение. В афективната подструктура (Аз-отношение) се отделят две нива: глобално и диференциално самоотношение, т.е. интегрално чувство „за" и „против" собственото Аз и по-специфичното измерване: Самоуважение, самоинтерес и др. Подструктурата на самоотношението е свързано с поведенческата подструктура, чийто основен психологически механизъм е удовлетвореността на учителя от себе си и своята професионална дейност. Професионалното самосъзнание на учителя в голяма степен се изгражда от отношенията между учителя и учащите се. Учениците ценят учителя: 1) за неговата компетентност, отлично знаещ своя предмет и умеещ да гопреподава пред учащите се; 2) за способността му да бъде пред тях честен и справедлив, да умее да ги разбира и да установява между тях делови и емоционални контакти; 3) за неговата емоционална зрялост, оптимизъм, оперативност, жизнеспособност. Взаимодействията са функционалната същност и конструкция на всички форми на учителския труд, което определя професионално-пе-дагогическото взаимодействие. Така се формират и всичките му подсистеми – учител – деца, учител – вътрешна среда, учител – външна среда. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|