П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Либерален стил
- условията
| Авторитарен стил практикува властната и нетърпяща възражения фигура на ръководителя - учител. Такъв ръководител взема еднолични решения като елиминира инициативата на учениците. Ръководи класа твърдо и безкомпромисно, с безапелационни указания и изисквания. Не допуска критика и запазва далечна дистанция от учениците, разпорежда се със заповеди, с резки бележки, които предизвикват страх и отчуждение у тях. Какво постига педагогът с авторитарния стил? Послушание, покорност, но същевременно агресивност, враждебност и всички отрицателни характеристики на психологическия дискомфорт, изброени по-горе. В тези условия не е възможно да се изгради обществено мнение на класа, което да изпълнява психокорекционна функция.
Либерален стил практикува учител, който фактически се самоотстранява от активно ръководство и управление. Той предоставя пълна свобода на избор на дейност от учениците, като се намесва само в крайни случаи. Надценява ролята на индивида и абсолютизира неформалното общуване. Дистанция между него и учениците фактически не съществува. Какво постига този стил? Нехайство и безотговорност, безпорядък, стихийност, отсъствие на сплотеност и всички останали негативни характеристики на психологическия дискомфорт. Все пак свободата, която учениците притежават, макар и по-трудно, води до формиране на обществено мнение. С какво се характеризира демократичният стил на ръководство? С пълноценно участие на учениците в обсъждането, вземането на решение и в изпълнението им, със стимулиране на участието им в близките, средните и далечни перспективи на класа, с делово и неформално общуване помежду си, като в този процес цари внимание, разбиране, търпение, доверие, сдържаност и т.н. Демократичният ръководител стимулира личната инициатива и творчеството на учениците, възлага им отговорности и при нужда упражнява основателна критика. В класа се работи спокойно, без излишно напрежение , при съблюдаване принципите на самоуправление. Резултатите обикновено са: подчертано желание за участие в живота на класа, съзнателна дисциплина, организираност, готовност за преодоляване на трудности, високо качество и ефективност на учебно възпитателния процес, както и всички положителни характеристики на психологическия комфорт, изтъкнати по-горе.Този стил за най-кратко време води до формиране на силно обществено мнение с висока ефективност върху съзнанието и самосъзнанието на учениците. Специалистите в областта на образованието са единодушни, че основният проблем на възпитанието на младото поколение, „тясното място” за повишаване ефективността на възпитателната система, е несъответствието между знанията, съзнанието и самосъзнанието, от една страна, и поведението на учениците, от друга. Единството на съзнание и поведение не може да се осъществи само чрез обучението. Тъкмо преходът от съзнание към поведение, осигуряването на пълна адекватност между едното и другото, се осъществява в цялостен педагогически, процес чрез единството на обучението и възпитанието във всички елементи на учебно-възпитателния процес. Обучението в неговите традиционни организационни форми не предоставя достатъчни възможности за превръщане съзнанието в съответно поведение. Установките, съзнанието, самосъзнанието, които обучението формира, получават реализация в цялостния живот на училището, който включва както урочната, така и извънурочната дейност, както училищните, така и извънучилищните форми на дейност и поведение. В една от предходните теми беше представен психологическият механизъм, чрез който отделният поведенчески акт се превръща в качество на личността, а качеството - в цялостно поведение. Ето защо тук този механизъм няма да бъде разглеждан. Ще бъдат формулирани само условията, които осигуряват единство на съзнанието, самосъзнанието и поведението на учениците. Ето кои са главно тези условия: Необходимо е на учениците да се осигури система от знания за нормите на поведение: нравствени, естетически, правни и т.н. Това изисква създаването на система от конкретни педагогически цели, които да заемат подходящо място във всеки урок и извънурочно занимание. Това „външно” целеобразуване е първото условие, за да могат учениците да усвоят нормативните системи, да ги преживеят като ценност, т.е. да се извърши „вътрешното” целеобразуване. В този смисъл Държавните изисквания се нуждаят от усъвършенстване; Необходимо е да се осигурят условия за „практикуване” на усвоените норми на поведение. Онова, което А. С. Макаренко нарича „гимнастика на поведението”, се явява абсолютна предпоставка, за да се свърже знанието с поведението, да се породят чувства, стремежи, идеали, които да станат мотиви за поведение на учащите; Необходим е комплексен подход към целите и задачите, които се поставят при образователните и възпитателните форми на работа. Целесъобразно е да се формулират цели и задачи на обучението и възпитанието в съответствие със структурата на личността. Както вече беше показано в една от темите, подходяща структура за прилагане системен подход са подструктурите по модела, предложен от К. К. Платонов; Необходимо е да се поставят такива изисквания към учениците, които да уплътняват достигнатите им възможности в интелектуалната, нравствената, естетическата и т.н. дейност, да ги натоварват в „зоната на близкото им развитие”. Ситуациите, изискващи преодоляване на трудности, сумиране на същностните сили на учениците, имат формираща стойност, а „олекотените”, които не изискват нито морален избор, нито идейна твърдост срещу пречки от най-различен характер, нямат такава стойност; Необходимо е да се осигурят условия за оценка и самооценка, за самонаблюдение и самопознание, за достигане до самосъзнание за равнището и степента на усвоените норми. Тази рефлексивна оценка осигурява среща на знанието със съзнанието, стимулира личността към единство на едното с другото, към самовъзпитание и саморазвитие. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|