23.3. Качества на учителя с решаващо значение за ефективността на педагогическата професия За реализирането на педагогическата професия много важно е наличието и формирането на определени личностни качества, които ще дадат възможност за осъществяването на ефективен учебно-възпитателен процес.
Едно от тези личностни качества, което има голямо значение за успешното реализиране на учителския труд, представлява педагогическата общителност, която се развива и формира в процеса на педагогическото общуване.
Педагогическа общителност (комуникативност). Тя включва обменна информация, взаимодействие, както и възприемане и разбиране на партньора и е насочена към разбиране на детската личност. Комуникативността на учителя включва широк кръг от компоненти. По-важни компоненти на педагогическата комуникативност са: а) потребност от общуване с деца; б) умение за съпреживяване (емпатия); в) умение да се организират учениците; г) да се съобразява с индивидуалните особености и др.
По своята същност педагогическата общителност като личностно качество е сложно по отношение на своето съдържание, като притежава и своя вътрешна структура (Ст. Жекова).
Комуникативната компетентност представлява цялостна система. Тя включва социални знания, умения и навици, но също така и социални нагласи и ценностни ориентации, изградени върху закономерностите, изискванията, съдържанието и средствата на общуването. Самата компетентност предполага личностно развитие, чиято структура (на социално-психологическата компетентност според изследванията на Ст. Жекова и колектив включва 4 основни компонента.
1) адекватна ориентация в междуличностната ситуация;
2) социално-психологическа наблюдателност (точно познаване на индивидуалните особености и състояния на партньора;
3) вярна самооценка и на тази основа;
4) саморегулация на собственото поведение.
Действителната реформа на обучение трябва да се основава на преустройството на определени личностни установки на учителя, които се реализират в процеса на неговото междуличностно взаимодействие с учащите се.
К. Роджърс разглежда три основни установки на учителя – фасилитатор; първата се описва с термина „истинност" и „откритост" и предполага откритостта на учителя по отношение на своите собствени мисли и преживявания, способността открито да се изразяват при тях учащите се; второ – „приемане", „доверие" – представляват по само себе си особена личностна увереност на учителя във възможностите и способностите на учащите се; трето –„емпатическото разбиране" – това е съпреживяването на учителя на вътрешния свят и поведение на учащия се съобразно неговата вътрешна позиция. К. Роджърс отбелязва, че всеки учител изработва на основата на тези установки свои „собствени инструментариуми за обучение".
