П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Този образ от възприятие се превръща в представа
| 8.3. Представите в обучението
Ученикът възприема в едно и също време един предмет или едно явление - толкова позволява капацитетът на неговото внимание. Само отделни хора могат да възприемат /да наблюдават, да слушат/ повече от един предмет, едно явление, една ситуация. Какво става с образа на тези предмети и явления и ситуации, когато вниманието на човека се насочи другаде? Какво става с получения образ, след като реалният предмет, явление, ситуация, престане да действа върху неговите сетива? Този образ от възприятие се превръща в представа. Тъкмо представите, а не възприятията се натрупват в съзнанието на ученика и той ги използва за формиране на понятия, фантазии образи и за творческа преобразуваща дейност. В периода на детството всъщност се натрупват впечатления, но като представи, т.е. - като цялостни образи на предмети, явления, ситуации, без непосредствено въздействие на тези предмети, явления и ситуации. Тъкмо от богатството на този фонд от представи зависи богатството на един урок, стига той да бъде добре организиран от учителя. Знае се, че по време на урока учителят може да организира възприемане само на една незначителна част от учебния материал. Останалото зависи от неговото майсторство да актуализира в съзнанието на учениците необходимите за целите на урока представи. Особено значение за обучението имат някои специфични представи, които най-трудно се изграждат у човека: за миналото, настоящето и бъдещето, т.е. представа за времето; за архитектурното, художественото, космическото, т.е. престава за пространството; за величините и множествата, т.е. представа за количество. Основното, което всеки учител трябва да знае за тези специфични представи е, че те се изграждат постепенно - клас след клас, година след година и то при практическо-действено участие на ученика в протичането на времето, в измененията на величините, в реалните и художествените превъплъщения на пространството. Представите са безспорно важно условие за успешен учебно-възпитателен процес. Но, за да изпълняват това свое предназначение, те трябва да станат и цел на обучението, да се развиват целенасочено от учителя. Какво трябва да има той предвид? 1. Непрекъснато да се сближават и уеднаквяват представите на учениците от един клас, преди те да се включат в реалния учебно-възпитателен процес. Един пример: ако една част от учениците си представят действащия вулкан като непрекъснато изригване на лава, а другата си го представят като периодично изригване, трудно може да се използва тази представа в един урок. Става дума следователно не за уеднаквяване на представите на всички ученици за всичко, а за онези, които се използват пряко в един урок или занятие. 2. Непосредствените наблюдения под ръководството на учителя непременно трябва да бъдат пълни и точни, тъй като това е гаранция за пълни и точни представи. Един пример: ако не всички ученици са наблюдавали цялостно експеримента за зависимостта на растежа на цветята от навлажняването, те няма да могат да участват пълноценно в обобщаващата беседа. Непълното възприятие обуславя непълна представа, а тя - непълното понятие. 3. Учителят следва непрекъснато да поощрява учениците към обогатяване на своите впечатления за предмети, явления, събития от природната и обществената действителност. В това отношение са особено ценни извънкласното четене, телевизионните предавания и други форми за обогатяване фонда от представи на учениците. Богатството на представите - това е богатство на сензорната /сетивната/ основа на интелектуалното развитие на учениците. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|