П. Николов Н. Александрова
Ориентиране в учебната дейност
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 9.2. Учебни задачи и умствени действия за тяхното решаване
- разбирането
| 9.1. Ориентиране в учебната дейност
Ориентирането е дейност, насочена към обследване на условията за решаване на практически или теоретически мисловни задачи. То обхваща обследването на външни и вътрешни характеристики на предметите и явленията, насочването към съществени и несъществени правила за действие, за учене, за решаване на задачи и т.н. Ориентирането изпреварващо моделира целия мисловен процес, осъществяван в учебната дейност на ученика. То доминира в началните етапи на мисловния процес, но присъства във всички негови етапи. Ориентирането винаги избягва напред и изпреварва изпълнението. С ориентирането започва всеки процес на познание, т.е. на възприемане, осмисляне, приложение на знанията, автоматизирането на действия. Ето защо то е основна характеристика на учебната дейност, която в своята същност е познавателен процес. То е неин атрибут, защото изясняването на ситуацията, това е общата задача на ориентировъчната дейност. Същевременно ще бъде невярно да се отъждествява ориентирането с познавателната или с учебната дейност. Проникването в същността на явленията и в същността на начините на действие, е процес на непрекъснато взаимодействие на ориентация и решения, а не само на ориентация. Ориентировката е задължителна основа на целия мисловен процес, но тя не изчерпва този процес, не се свежда само до него. Обобщението, абстракцията, съкращението, синтезът, интеграцията, рефлексията са собствено умствени действия, чрез които са осъществява теоретично мислене. Те не са просто ориентировка, те са самото мислене. Следователно, ориентацията не покрива познавателната или учебната дейност, но тя е тяхна иманентна характеристика. Тя присъства във всички етапи и на всички равнища на учебната дейност: сензорно, мисловно и фантазно равнище. На сензорното равнище на учебна дейност съответства сензорно равнище на ориентация. По същество това е непосредствен, сензорен контакт на ученика с елементите на учебната ситуация. Ориентацията се осъществява чрез усещанията, възприятията и представите за елементите на учебната задача, върху основата на елементарен анализ, сравнение и синтез. И на това равнище на познавателна дейност обаче сензорната ориентация се влияе силно от опита, установките и интересите на личността, осъществява се под влияние на аперцепции, изразяващи единството и взаимната зависимост между сензорното и абстрактно-логическото познание. На мисловното равнище на учебната дейност съответствува мисловно равнище на ориентацията. Това ориентиране присъства във всички етапи на учебната дейност, тъй като без него тя не може да се осъществява в умствен план. Чрез мисловна ориентация се проектира всяка ситуация, където трябва да се постигне абстрактно-логическо или практическо решение. Сензорното и мисловното равнище на ориентация фактически се различават само по своята форма: сензорното е сетивно-логическо, а мисловното е логическо-сетивно. Тази диалектика на взаимоотношенията на едното с другото отразява динамиката на мисловния процес, без която не може да се проникне в същността на предметите и явленията, в същността на техните връзки и взаимоотношения, не може да се стигне до равнище на мисловни и практически задачи. Мисловната ориентация се опира на словото, на вътрешно-речевото обозначение на действията, но при нужда се връща към сензорното равнище на ориентация, т.е. до непосредствен контакт с качествата и свойствата на предметите и явленията. На фантазното равнище на учебната дейност съответства фантазно равнище на ориентация. Главното основание за нуждата от такова ориентиране е възможността чрез фантазния образ да се осъществи предварителна, изпреварваща ориентация за следващата мисловна и практическа дейност. Следователно, чрез фантазиите образи не само се получава ново познание, но се осъществява и изпреварваща ориентация за по-нататъшната познавателна дейност. Това обстоятелство има особено значение при творческата дейност на хората във всички области на живота. Фантазната ориентация е особено необходима в онези моменти на учебния процес, когато няма условия за осъществяване на сензорна ориентация. Разбира се, фантазното ориентиране не бива да се отъждествява със самата фантазна дейност. Чрез фантазната дейност се конструира образът, който става инструмент за ориентация. Като съществена страна на познавателната дейност, ориентирането има голямо значение за нейните резултати. От това, дали ориентирането ще бъде бързо или бавно, правилно или погрешно, широко или тясно, отчетливо или смътно, внезапно или постепенно, непосредствено или опосредствано, зависят резултатите, продуктивността на познавателната дейност на човека. Ярко е показана ролята на ориентирането в теорията на П. Я. Галперин за поетапното формиране на умствените действия. Там не само е обоснована целесъобразността от частично или пълно ориентиране, от ориентиране по емпирични или съществени признаци, но и значението на самоориентирането на ученика в учебната задача, както и пътищата за формирането на тази висша човешка способност. Психолого-педагогическите условия, от които зависи формирането у учениците на способност за ориентиране, могат да се формулират накратко по следния начин: правилно дозиране на ориентировката в зависимост от опита на учениците, от техните знания, умения и навици. В зависимост от това учителят насочва учениците към частично, пълно, широко, тясно, алгоритмично, евристично и т.н. ориентиране; упражняване на учениците в самостоятелно откриване на съществени признаци за ориентиране: за предмети и явления, за техните връзки и взаимоотношения, за ситуации, изискващи мисловно и практическо решение. Такива системни упражнения неминуемо водят учениците към най-висшата степен на тази способност - способността за самоориентиране, която има решаващо значение при самостоятелната учебна дейност; стимулиране на преноса на правилата за ориентиране от мисловни в други проблемни ситуации - нравствени, естетически и т.н. Разбира се, всяка ситуация се изяснява чрез мисловна ориентация, но съществуват и ситуации, в които мисловната ориентация изпълнява помощна функция, в която на преден план излизат ценностни ориентации и задачи, които изискват специфични решения и практическо изпълнение. 9.2. Учебни задачи и умствени действия за тяхното решаване Учебни задачи са онези, които изискват от ученика общи начини и принципи за решаване на широк кръг проблеми. Чрез учебните задачи се осъществява мисловен процес в условията на учебната дейност. Учебната задача включва ориентиране, разбиране, проникване в същността на ситуации, изграждане на план и програма за тяхното решаване. Откриването на общи начини за решаване на широк кръг от проблеми, прави учебната задача специфична форма на мислене в процеса на учебната дейност на ученика. Като решава учебна задача, той извършва мисловна познавателна дейност и едновременно усвоява начини за решаване на проблеми, развива качествата на своето мислене. Има обаче и друго становище - учебни или учебно-познавателни са всички задачи, предвидени в програмите по всички учебни дисциплини - умствени, творчески, художествено-технически и др., които учениците трябва да усвоят. В решаването на учебните задачи участвуват различни „видове” мислене. В зависимост от характера на учебната задача доминираща функция може да придобият образното /визуалното/, дискурсивното /разсъдъчното/, емпиричното или теоретичното, творческото или репродуктивното, нагледно-действеното или интуитивното мислене. Нагледно-образното /визуалното/ мислене изпълнява доминираща функция при решаването на онези учебни задачи, при които представата за крайния продукт трябва да бъде ярка, жива, а решението им изисква образно представяне на различни гледни точки, увеличаване или намаляване на модели, реализиране на модели в реални предмети и т.н. С една дума, този вид мислене доминира главно при решаването на технически и художествено-творчески учебни задачи и ситуации. Дискурсивното /разсъдъчното/ мислене доминира в решаването на онези учебни задачи, при които се изискват логически разсъждения, абстрактно-логически умозаключения, основани на висш синтез, сравнение и обобщение, на вътрешно-речева опора на мисловния процес. Нагледно-действеното мислене изпълнява водеща функция при решаването на такива учебни задачи, при които се изисква физическо преобразуване на ситуации, при които действието е опора на мисленето, на възхождането от абстрактното към конкретното. В педагогическата психология е установено, че всъщност това не са обособени видове мислене, а характерни негови черти и форми на протичане. Ето защо е напълно логично в решаването на всяка учебна задача мисленето да участвува с всички свои форми, независимо от доминиращата функция на някои от тях. Тъкмо от тази постановка произтичат някои изисквания към процеса на обучението - да се съблюдават някои психолого-педагогически условия, които да осигуряват единство и цялостност на мисловния процес при решаването на учебните задачи. Ето кои са тези условия: Решаването на учебната задача да става чрез словесно насочване към формите на мисловния процес, съобразно спецификата на задачата; Единството на формите на мисловната дейност да се осигурява независимо от характера на учебните задачи. Така например, при задачите с художествено-технически характер това означава да се издига относителният дял на дискурсивното мислене, а при тези с абстрактно-логически характер - да се издига делът на нагледно-образното мислене; Да се прилагат разнообразни подходи: индуктивни, дедуктивни, традуктивни, аналитико-синтетични, като единна основа на различни форми на мислене. Тезата за взаимодействието на различните видове мислене в процеса на решаването на учебните задачи не противоречи, а подкрепя характеристиката на учебната дейност като сложна познавателна дейност. Решаването на всяка учебна задача изисква не просто обработка на сензорния материал, установяване на факти /емпирично мислене/, но и проникване в същността на ситуацията, на връзките между тях чрез специфични за теоретичното мислене сложни умствени действия. При решаването на учебната задача вземат участие следните сложни учебни действия: преобразуване на ситуации с цел да се открият всеобщи отношения в изучаваната система; моделиране на тези отношения в графически и знакови форми с цел да бъдат изучени в чист вид; построяване на серия от задачи с общ начин на решаване; контролиране и оценяване на начина за решаване на учебната задача. Важно значение за решаването на учебната задача има разбирането. То е активна многопластова познавателна дейност, насочена към установяване смислови връзки между новите и базисните налични знания на ученика. Когато учебната задача е свързана с разбирането на текст, тя включва следните умствени действия: конкретизация, съкращаване, реконструкция, обединяване на части, отделяне на смислови опори, отделяне на ключови думи. Към тези умствени действия могат да се добавят и други: вербализация, висш анализ и синтез, доказателства и т.н. Според Ст. Пеев24 разбирането е информационен процес, при който учащите се усвояват учебното съдържание чрез декодиране на чуждия за тях код и чрез определени уясняващи процедури достигат до естествения ход, до състояние на яснота. Прекодирането, кодирането и редица други умствени действия водят, не само до изясняването, но и до решаването на учебната задача Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|