П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| Въпроси и задачи
1. Как ще подредите учениците с по-слаба чувствителност на анализаторите, когато се извършва наблюдение в клас или извън клас? 2. Обсъждане: коментирайте твърдението „Наблюдението е ефективно, когато участват всички анализатори”. 3. Какви похвати за съсредоточаване на вниманието си използвате при наблюдението? 9. Психологически закономерности на логическото познание в учебно-възпитателния процес Мисленето е процес на проникване в същността на предметите и явленията, в същността на техните връзки и взаимоотношения. То е процес на сложна преработка на сензорния познавателен материал, придобит чрез усещанията, възприятията и представите в идеални образи, понятия, съждения и умозаключения. Трансформирането на тези образи в абстракции е процес на опосредствано, на обобщено отражение на обкръжаващата човека природна и обществена действителност. Чрез този процес, осъществяван чрез мисловните операции анализ, сравнение, синтез, обобщение и абстракции, систематизиране, класифициране, конкретизация, интеграция, диференциация, антиципация, транслация, интерполация, вербализация, структуриране на сензорния материал, се прониква в същността на предметите и явленията, в същността на техните взаимоотношения. Онова, което човек не може да получи чрез сетивно познание, той го получава чрез логическото познание. Отдавна е установено, че мисловната дейност на човека е диалектически процес на взаимодействие между сензорно и абстрактно логическо познание. Познанието само условно се разделя на две степени - сетивно и логическо. Всъщност то е единен процес, в едната част на който преобладава сетивното, а в другата - логическото познание. Като единен процес по-правилно е той да се анализира от гледна точка на типа мислене, което се осъществява в различните негови етапи. Тъкмо типът мислене - емпирично и теоретично, има значение за равнището на познавателния процес в обучението, за ролята на обучението за развитието на мисленето на учащите се. Емпиричното мислене отразява свойствата на предметите, които непосредствено въздействат върху анализаторния апарат на човека. По емпиричен път човек отразява в елементарни познавателни форми, в усещания, възприятия и представи свойствата на предметите и явленията. По емпиричен път се установяват факти, данни, които още в етапа на сетивното познание се подлагат на обработка чрез елементарен анализ, сравнение, синтез. Емпиричното познание обаче не може да отрази вътрешните закономерности, същността на предметите и явленията, на връзките между тях, без качествен логически анализ. Ето защо, емпиричното познание, откъснато и изолирано от теоретичното, дава ограничени познания за природната и обществената действителност, а като образователна практика ограничава развитието на мисленето на учащите се. Теоретическото мислене е опосредствано отражение на предметите и явленията, проникване в тяхната същност и висш анализ, сравнение, синтез на емпиричния познавателен материал. Теоретическото мислене е обобщено отражение на свойствата и качествата на предметите, което коригира, а понякога и подобрява качествено картината на света, представена чрез сетивното познание. Процесът на обучение включва както емпирично, така и теоретично мислене, защото то е цялостен познавателен процес, чрез който учащите се усвояват обществено-историческия опит на човечеството. Обстоятелството, че в обучението учениците усвояват този опит съкратено, обобщено, структурирано, систематизирано, поставя проблема за относителния дял на емпиричното и теоретичното мислене в ученето, чрез което може да се изпълни тази основна задача на училището. Системният анализ показва, че обучението може да изпълни това предназначение, ако осъществява диалектически двупосочен преход между емпиричното и теоретичното мислене, между конкретното и абстрактното мислене. В това отношение в образованието е създадено остро противоречие между съществуващата практика за развитие на емпиричното мислене от една страна, и изискванията на научно-техническата революция за развитие на теоретическото мислене у младо поколение, от друга. Назряла е необходимостта училището да се освободи от пристрастието си към емпиричното мислене. Според В. Давидов23 емпиричното мислене, основано на елементарен анализ, равнение и синтез на сензорен материал, действително достига до някои общи и съществени свойства на околната действителност, до формиране понятия, обозначени с думи. То достига дори до систематизиране и класифициране на факти и по този начин се създава впечатление за мисловна активност у учащите се. В действителност обаче, емпиричното мислене остава в рамките на традиционната формална логика, а понятията, които формира и с които борави, се различават съществено от научно-теоретичните понятия. Доминирането на емпиричното мислене в обучението води до абсолютизиране на емпиричния опит на учениците и до преувеличаване ролята на илюстративната нагледност в обучението, на обстоятелствените сравнения на предметите, явленията и отношенията. Доминирането на емпиричното мислене забавя формирането у учащите се на важни за съвременната развита личност компоненти на теоретичното мислене, без които тя не може да участвува активно в научно-техническия прогрес на обществото. Става дума за такива компоненти като рефлексия, т.е. способността да се осмислят собствените действия и тяхното съответствие с условията на проблемната ситуация; за способността да се анализира съдържанието на ситуацията с оглед извеждане на всеобщи начини за нейното решаване; за формиране вътрешен план на действието, т.е. за способността да се формулират и решават задачи в умствен план. Изискванията на времето, разбира се, не изключват емпиричното познание, т.е. обстоятелственото изучаване на фактите, но те изискват по-дълбоко изясняване и на връзките между тях. Нещо повече, емпиричните знания, които сега преобладават в учебните програми на училището, трябва да се поставят в оптимално съотношение с теоретическите знания. Учебните програми следва да се усъвършенстват върху основата на единна система на емпирично и теоретично знание в такова съотношение, в каквото те осигуряват интелектуално развитие на младото поколение и максимални възможности то да участвува в научно-техническия прогрес на обществото. Изискванията на съвременния етап от научно-техническата революция към подготовката на младото поколение налагат да се посочат някои принципи и изисквания към обучението, формиращо теоретично мислене. Ето кои са тези изисквания : Усвояването на абстрактното знание да предшества запознаването с конкретното и частното. Теоретичното мислене да протича съгласно принципа за „възхождане от абстрактното към конкретното”; Основните понятия по всички учебни дисциплини да се усвояват не в застинал вид, а в процес на развитие; Да се изучават генетичните и всеобщи връзки, определящи съдържанието и структурата на понятията. Тези връзки между отделните понятия да се изучават чрез знакови модели, в които те са представени в чист вид; Постепенно и своевременно да се осъществява преход от предметни в умствени действия. Изтъкването на предимствата на теоретичното мислене като средство и цел на учебно-възпитателния процес не бива да ни отведе до другата крайност - до подценяване на емпиричната система на мислене като задължителен елемент на познавателната дейност. Преодоляването на съществуващото противоречие между фактическото фаворизиране на емпиричното мислене и изискванията на общественото развитие за повишаване на относителния дял на теоретичното мислене, не може да се реализира чрез крайни решения. Всъщност, създаденото противоречие е един от примерите за нарушено равновесие между диференциацията и интеграцията в съдържанието на образованието и в мисленето на учащите се. В този смисъл, повишаването относителния дял на теоретичното мислене и на синтезното знание в съдържанието на този процес, ще осигури системност и системен подход в образованието и подготовката на кадрите. Следователно, изходът от противоречието изисква в обучението да се осъществява диалектически и двупосочен преход между емпиричното и теоретичното, конкретното и абстрактното мислене. Този диалектически подход трябва да обхване както обучението като двустранен процес, така и учебната дейност като познавателна дейност, протичаща в съзнанието на ученика. В този смисъл, посочените по-горе изисквания са една хипотеза, поставена като позиция за дискусия. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|