П. Николов Н. Александрова
Стресова ситуация и емоционална устойчивост
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 17.3. Стресова ситуация и емоционална устойчивост
Емоционалната устойчивост е цялостна характеристика на личността осигуряваща нейната издръжливост към стресогенни въздействия, психично напрежение, интензивни и необичайни стимули. В основата на това определение стои отделянето на различните аспекти на стресовите ситуации и тяхното въздействие върху психичната регулация на поведението, саморегулацията на дейността и развитието на личността. Емоционалната устойчивост се формира в процеса на психичното развитие и зависи от типа нервна система от индивидуалния опит, придобит в социалната среда от усвоените навици и равнището на основните познавателни структури на личността. Възрастовите изменения не оказват пряко влияние върху качествата на емоционалната устойчивост. Могат да се отбележат твърде големи индивидуални различия в нивото, обема и степента на проявената устойчивост към отделни стресови натоварвания. Например емоционално неустойчивите ученици не използват напълно своите възможности в учебната дейност, слабо се адаптират към изискванията на училищното обучение и са по-склонни към стресови състояния и различни отклонения в своето поведение. Решаващата роля за формиране на емоционалната устойчивост вероятно принадлежи на познавателното отношение на личността и нейната оценка за различни стресови ситуации. Всяка ситуация представлява система от отношения на човека с обкръжаващия го свят значими от гледна точка на развитието и дейността на конкретната личност, животът и дейността на човека се осъществяват в създадената от него система от отношения със заобикалящия го свят, а неговото поведение се явява функция на цялостната обективна психическа ситуация. Стресовата ситуация представлява особен случай на психическа ситуация. За стресова ситуация може да се говори тогава, когато системата от отношения на личността с нейното социално и материално обкръжение се характеризира с неуравновесеност или несъответствие между стремежите, ценностите, целите и възможностите за тяхната реализация. Личността, намираща се в стресова ситуация, получава информация за различните нейни елементи, за външните условия, за своето вътрешно състояние, за хода и резултата от собствените си действия. Обработката на тази информация се осъществява посредством познавателните, оценъчните и емоционалните процеси. Резултатите от обработката на информацията в тези три аспекта влияят на по-нататъшното поведение на личността в дадената стресова ситуация. Осъзнаването на нарушението за равновесието между отделните елементи на ситуацията се класифицира като възприемане на стресора, което винаги означава определено ниво на заплаха- за стремежите на личността. Когато в тези стремежи е включена самооценката на личността, то заплахата се възприема като личностна заплаха. Сигналите за заплаха водят до нарастване на активността, която в резултат на разшифровката за значението на тази информация за ученика приема форма на отрицателни емоции в различна модалност и сила. Ролята на емоциите в психологическия механизъм на поведението в стресови ситуации може да се определи в следните насоки: а) детектор за трудността; б) оценка на значението на ситуацията за личността; в) фактор водещ към изменение на действията в ситуацията. Стресовата ситуация оказва влияние върху поведението на личността главно чрез отражение (перцептивно, понятийно и емоционално) на съотношенията между различните нейни елементи и тяхното значение от гледна точка на стремежите, ценностите, целите и плановете на ученика. Личността реагира на ситуацията и регулира своето поведение в зависимост от това, как тя възприема дадената ситуация и интерпретира нейното значение. Емоционалната устойчивост в своите параметри зависи от способността на личността към адекватно отражение на ситуацията, въпреки преживяването на трудности. Именно по този начин стресовите ситуации, даже когато са обективно аналогични, по различен начин въздействат на отделните ученици, намиращи се в различен стадий на психическо и личностно развитие. Способността да се справя с отрицателните въздействия на стресовите ситуации в значителна степен зависи от нивото на психическо развитие на ученика главно от познавателната оценка и индивидуалните особености на личността. Стресовите ситуации се срещат често в живота и дейността на човека в различните стадии от неговото развитие и не винаги имат травматизиращ характер. Понякога те оказват благоприятно въздействие върху развитието. Това става в случаите, когато под действието на стреса, настъпват изменения в характера, осигуряващи възможност да се достигнат нови по-висши форми на адаптация към условията на външната среда. Стресовите ситуации в училище възникват не само във връзка с учебните задачи и действия в процеса на обучение, но и в сферата на взаимоотношенията между ученик-учител и в класния колектив. В учебно-възпитателния процес учениците са длъжни постоянно да изпълняват нови учебни задачи и действия, както и различни изисквания поставени от учителя, което е свързано с редица трудности. Вероятно това е главната причина, под въздействието на която се извършват определени изменения в структурата на дейността. Те се наблюдават в удължената фаза за ориентиране в учебната задача и времето, необходимо за вземане на решение, в многократно връщане към анализ на условието на задачата и др. Всички тези изменения имат определено значение за преодоляване на трудностите. Много често поставените задачи превишават оптималното равнище на трудност и усилията на ученика не водят до определен резултат или очакван успех в учебната дейност. Тогава може да възникне силно стресово състояние, впоследствие на което да се появят отрицателни емоции или агресия насочена срещу учителя, по отношение на задачата, срещу самия себе си или отказ от по-нататъшни действия и чувство за вина. При положение, че мислено пренебрегнем дидактическите изисквания, учебните задачи поставени на учениците не са еднакво трудни за тях поради различията в способностите, в достигнатото равнище на познавателното развитие, интелектуалното ниво и т.н. Учениците още с постъпването си в училище имат положителен или отрицателен опит при решаване на задачи от различен тип, върху основата на който се формират различни становища и успоредно с това — емоционална устойчивост към трудностите, възникващи при решаването им. Следователно, при поставяне на учебни задачи и педагогически изисквания трябва да се обръща внимание на тяхното задължително съответствие на възможностите и способностите на учениците или да се намират в зоната на най-близко развитие на личността. Прекалено леките задачи не предизвикват участие, а прекалено трудните — водят до стрес или до отказ от решение. Често повтарящия се неуспех отслабва психическата устойчивост и формира отрицателни емоции но отношение на учебния предмет. Редица изследвания показват, че такива емоции често водят до понижаване равнището на интелектуалната дейност и даже към блокиране на развитието в дадена област. В учебно-възпитателния процес се използват не само положителни оценки (похвала, поощрение, награда), но и отрицателни (мъмрене, забележка, наказание) когато възниква необходимост да се елиминират нежелателни форми на поведение и нагласа. Емоционалните реакции на учениците спрямо наказанието са различни и се определят от много фактори (темпераментови различия, характерови особености, интелектуално развитие, мотивация, самооценка). Особено важни са възрастовите особености –например подрастващите са изключително чувствителни към отрицателната оценка, когато протичат интензивни процеси при формирането на личността. Понякога отрицателната оценка или наказанието се приема от ученика като причина за конфликтна ситуация с учителя. В основата на тези конфликти могат да бъдат нетактичността на учителя, присмиване, издаване на лични тайни или формализмът и необоснованата строгост при изпълнение на своите учебни задължения и в отношенията с учениците. Конфликтните ситуации между учителя и ученика са крайно неблагоприятни от педагогическа и психологическа гледна точка. Почти винаги ученикът не може да разреши открито конфликта, което води до поява на ясно изразени стресови състояния. Те рязко снижават мотивацията на учебната дейност и водят до формиране на отрицателно отношение към учителя. В съвременното училище учениците се оценяват публично. Проверките, изпитите и контролните работи се оказват изключително трудна ситуации и предизвикват силен стрес точно за това, че се осъществяват пред класния колектив. Много често именно съзнанието за възможна грешка или неуспех блокира умствената дейност насочена към възпроизвеждане на усвоения учебен материал. Изпитвания ученик трябва да извлече от дълбочината на своята памет точно тази информация, която е нужна в момента и която се очаква от учителя, да се оформи в синтактични конструкции като се подберат необходимите думи. Целия този процес на изключително напрежение се осъществява без предварителна подготовка, за броени секунди. Да не забравяме, че даже на изпит пред студентите в това отношение е по-лесно, защото там е предоставено продължително време за обмисляне на отговора. Учениците се различават, както по устойчивостта си към възможен неуспех, така и към ситуацията на „публично поведение". Сред тях има такива, които се мобилизират, но има и такива, при които се наблюдава дезорганизация на психичната дейност. При изпитна ситуация преживяванията и поведението на двата типа са напълно различни. Необходимо е да се вземат под внимание индивидуалните различия в реакциите на учениците като се диференцират начините за проверка и оценка на знанията, и се използват такива форми, които позволяват на дадения ученик най-пълно да прояви своите умения и способности. Голямо значение има и спокойното, доброжелателно отношение към личността на детето. По същия начин стоят нещата и с оценката на учениците. Вероятно самият факт на публично оценяване е не по-неприятен отколкото самата отрицателна оценка. Свързаното с него унижение демонстрирано пред членовете на ученическия колектив лесно предизвиква стресови състояния, агресивност или депресия. Този факт е добре известен на специалистите в областта на педагогическата психология, които използват индивидуални методики за оценяване на учениците и съдействат на техните опити за самонаблюдение. Психологическият анализ на особеностите в поведението на учениците в стресови ситуации ни помага да разкрием основните причини за емоционалната устойчивост или неустойчивост. Поведението на психически устойчивата личност се проявява по следната схема: задача; актуализиране на мотива; осъществяване на действието водещо за неговата реализация; осъзнаване на трудностите; негативна емоционална реакция; способност за преодоляване на трудностите; понижаване силата на отрицателната емоция; подобряване на функционирането и оптимизация на равнището на активация. Тази схема на поведение при емоционално неустойчивите личности е друга: задача; мотив; осъществяване на действието, водещо към неговата реализация; осъзнаване на трудностите; негативна емоционална реакция и хаотично търсене на изход; вглъбяване при осъзнаване на трудността; нарастване на силата на негативната емоция; влошаване на функционирането; понижаване на мотивацията или отбранителна реакция. Основната причина за дезорганизация на поведението при емоционално неустойчивите ученици се състои в липсата на ефективен начин за преодоляване на стреса и в преживяване на личностна заплаха. При неустойчивите личности понякога се наблюдава поява на самоиндукция на отрицателно емоционално напрежение — дезорганизацията усилва стресовото състояние, което още повече дезорганизира поведението. Емоционално неустойчивия ученик се чувства напълно безпомощен — както по отношение на трудните за него учебни задачи, така и по отношение на своето поведение в стресови ситуации. В резултат от този процес се формира така наречения „синдром на заучената безпомощност", означаващ крайна степен на неустойчивост към стресови ситуации. Този синдром възниква при преживяване на силен стрес, който личността не може да преодолее самостоятелно. Една от важните задачи на съвременната психопрофилактика е да не се допуска формирането на подобни деструктивни нагласи в поведението на учащите се. Едва ли е възможно стресовите ситуации да се изключат напълно в процеса на социализация или от дейността на ученика в училище. Подобни опити не са целесъобразни, защото стреса винаги съпътства живота на човека. Целта на съвременния педагогически процес трябва да бъде насочена към формирането на нагласа за емоционална устойчивост на ученика към стресовите ситуации възникващи както при социалните взаимодействия, така и в различните дейности. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|