П. Николов Н. Александрова
Въпроси и учебно – научни задачи
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- ГЛАВА ПЕТА. ПСИХОЛОГИЯ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ 18. Психологически основи на индивидуалния подход
| Въпроси и учебно – научни задачи:
1.Защо се понижава умствената работоспособност на учениците в учебно-възпитателния процес? 2.Какво е влиянието на стресовите състояния върху ефективността на учебно-възпитателния процес? 3.Дискусия: положителни и отрицателни страни на психичното напрежение в учебно-възпитателния процес? ГЛАВА ПЕТА. ПСИХОЛОГИЯ НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ РАЗЛИЧИЯ 18. Психологически основи на индивидуалния подход 18.1. Индивидуални различия и индивидуализация на развитието на учащите се Индивидуалните различия между хората са предмет на изучаване от диференциалната психология. Различията между хората обаче са факт, който може да се установи и без специални изследвания. Те се пораждат от различието на природните и социалните условия, при които се развива всеки индивид. Различни, неповторими и уникални личности ли са необходими за обществото? Трябва или не трябва да се тушират различията, с оглед сближаване на индивидуалностите върху основата на възпитателния идеал на обществото? Добро или лошо е това, че хората се раждат и се развиват различни помежду си? Всестранното или многостранното развитие в еднаква степен на всички учащи се, е нереална цел на възпитанието. Такова нивелиране, както на ниско, така и на високо равнище, е невъзможно, защото то противоречи на диалектико-материалистическата концепция за човека като многофакторен био-социален продукт. Равнището на развитие на личността като биосоциално същество зависи от природните заложби, с които се ражда индивидът и от актуалните възможности на обществото да осигури условия за развитие на тези заложби. Различни са обаче и природните, и социалните условия, поради което уеднаквяването на хората е невъзможно. Това положение отдавна е признато за знанията на човека, но не и за неговото развитие. „По нещо за всичко и всичко за нещо” е сентенция, която приблизително вярно отразява ситуацията, създавана в резултат на лавинообразното нарастване на информацията. В тази област обаче дойде на помощ изкуствената памет. Човекът с компютър вече „знае” всичко за всичко, стига да притежава информационна култура, т.е. да владее методи за търсене на информация в изкуствените средства за нейното съхраняване и преработване. Време е обаче тази сентенция да се модифицира и да се приложи и към развитието на човека: „Да знае и да може необходимото за всяка и максималното в една област”. Еднаквото всестранно или многостранно развитие на хората е не само невъзможно, но и ненужно за обществото. За функционирането на обществото като цивилизована формация е необходимо всестранно или многостранно развитие на всички качества на хората на обществено необходимо за етапа равнище. Но за обществото е нужно всяка отделна личност да развива върховите си постижения в една област, над това обществено необходимо равнище, т.е. тя да се развива като индивидуалност. Защото тъкмо съвкупността от индивидуалните върхови постижения на хората, образува „най-ценния капитал” на обществото - неговите всестранно развити способности. Следователно, на обществото е необходимо относително равенство в развитието на всички способности на необходимото равнище и различие в развитието на онези способности, за които личността има най-богати заложби, където тя има най-големи постижения и шансове за принос към обществото.36 Поради тези съображения научното схващане за развитието на личността включва приоритетно внимание към тази доминираща сфера, в която са най-богати потенциалните възможности на личността, да прояви творчество при решаването на задачи в различни области на живота. Обща основа за изясняване на проблема за формиране на личността са теоретическите и методологическите постановки на научната философия и психология за природните и социалните условия за тяхното взаимодействие като фактор за развитие на човека. За съжаление, в практиката не се оценява достатъчно фактът, че главната цел на обществото не изключва, а предполага лична цел пред всеки ученик, че личната цел е конкретното проявление на общата цел, с оглед на индивидуалните, неповторимите заложби и възможности на всеки индивид. Тъкмо конкретното развитие на отделния индивид, се явява форма на цялостното развитие на личността. С термина “цялостно развита личност” се означава онова общо, което е типично и съществено за милиони хора, за милиони индивидуалности. Извън тези милиони частни случаи, общото е виртуална реалност. Сега цялостният учебно-възпитателен процес и особено равнището на учебната дейност, е ориентирано към средно равнище на обученост и развитие, към средни темпове на учебна дейност, поради което учениците, намиращи се далече над или под тези средни критерии, участват непълноценно в учебно-възпитателния процес и следователно непълноценно реализират достигнатите си възможности. Именно несъответствието между равнището на учебната дейност и възможностите на учениците е основното противоречие, което се решава с индивидуалния подход в педагогическата дейност. Чрез него се динамизира равнището на учебната дейност така, че то да включи „зоната на близкото развитие” не само на онази част от учениците, чието равнище съвпада със средните мерки за обученост и възпитаност, но и на тези, които са над и под това равнище. Индивидуалният подход е ключово понятие за педагогиката, психологията и образователната практика. То отразява и покрива значителна част от учебно-възпитателния процес в училището и семейството. Но то е празно откъм смисъл и съдържание, ако не се съпровожда от задълбочено изучаване на знанията, уменията и психичните особености на учениците. Изучаването и типизирането на индивидуалните различия на учениците се извършва върху основата на системния анализ и на личностния подход. Всяко различие може да бъде диагностицирано и обяснено само в контекста на цялостната личност. То може да се съвмести с цялостното развитие само при условие, че се третира като част от цялото, като структурна градивна единица на личността като система. Както беше посочено по-горе, в този учебник е възприета като психологически обоснована структурата на личността, предложена от К. К. Платонов. Ето защо и индивидуалните различия ще бъдат осмислени и класифицирани в съответствие с тази структура. Различия в подструктурата насоченост: в диапазона на алтруистичната и егоистичната насоченост; в ценностните системи; в доминиращите потребности и мотиви; в общите умствени способности на различните ученици; в посоката на насочеността - навън /екстраверти/ и навътре /интроверти/; многообразие в характера на различните ученици /нравствени, естетически, познавателни, волеви черти на характера/. Индивидуални различия в подструктура опит: в количеството и качеството на знанията по различните учебни дисциплини в рамките на училищните програми и извън тях; в количеството и качеството на уменията да се използуват тези знания в практиката и да се прилагат усвоените норми в поведението; в количеството и качеството на автоматизираните действия, навици и привички и включването им в контекста на цялостното поведение на личността. Индивидуални различия в подструктура психически особености: в интелектуалната сфера - различия в способностите за усвояване на учебен материал, темп за усвояване, гъвкавост на мисловните процеси, способност за приспособяване към нови и нестандартни задачи, дълбочина, критичност, обобщеност на мисленето; различия в качествата на паметта и въображението и т.н.; във волевата сфера - различия в деловитостта, целенасочеността, организираността, дисциплинираността, упоритостта, настойчивостта, смелостта, решителността и т.н.; в емоционалната сфера - различия в силата, устойчивостта, дълбочината, действеността на чувствата и емоциите. Индивидуалните различия в подструктурата биопсихични особености: типологически различия върху основата на психодинамичните свойства на нервната система; дееспособност, здравословно състояние и физическа сила, различия в двигателната и жестовата култура, във фармакологичната поносимост и т.н. Индивидуалният подход има за задача да съвмести тези индивидуални различия в глобалните характеристики на развитата личност, без да ощети и да накърни уникалността, индивидуалността на всяко отделно дете и юноша. Чрез индивидуалния подход временно се снижават или завишават програмните изисквания с оглед да се уплътнят възможностите на отделните ученици, да се издигнат те до и над общото равнище на учебните програми. Без такъв подход не може да има цялостна ефективност на учебно-възпитателната работа в училище. За да се осъществи индивидуален подход, е необходимо непрекъснато да се изучават индивидуалните различия на учениците. Тази диалектическа зависимост между изучаването и въздействието е основното условие за ефективност на индивидуалния подход. Ето върху какви принципи трябва да се основава изучаването на индивидуалните различия на учениците: Индивидуалните различия следва да се изучават във и чрез дейността, защото в нея учениците показват своите достижения, степента на обучаемост, формираните интелектуални, волеви и емоционални качества; Индивидуалните различия на учениците следва да се изучават в клас, защото в процеса на общуването се разкриват различията в насочеността на всеки ученик, социалните качества на личността, които за човека имат определящо значение; Индивидуалните различия следва да се изучават и генетично, защото всяко от тях е обусловено причинно от природни или социални фактори. Ето защо биографичното проучване е един от основните методи за изучаване и за интерпретация на индивидуалните различия; Индивидуалните различия следва да се изучават чрез съпоставка с възрастовите особености, защото по този начин по-точно се диагностицира степента на различието и по-вярно се прогнозира неговото понататъшно развитие в структурата на личността. Колкото и динамични да са границите на възрастовите особености, в този случай те имат важна ориентираща функция; Индивидуалните различия следва да се изучават чрез съпоставка с патологичните отклонения в съответната сфера на личността. Внимателно третиране на граничните състояния е, колкото научно-педагогическа, толкова и нравствено-политическа задача на онези, които изучават индивидуалните различия на учениците. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|