П. Николов Н. Александрова

Психични съсотяния на учениците в учебно-възпитателния процес

Изтегляне 1.94 Mb. страница 76/107 Дата 06.02.2024 Размер 1.94 Mb. #120227 Тип Учебник

17. Психични съсотяния на учениците в учебно-възпитателния процес 17.1. Работоспособност и умора в училище Работоспособността се определя като потенциална възможност на личността да изпълнява целесъобразна дейност при дадено равнище на ефективност в продължение на определено време. На проблема за динамиката в работоспособността на учениците са посветени голям брой експериментални изследвания. Независимо от натрупаните данни и разнообразните теоретически концепции все още остават неизяснени някои важни въпроси. Може да се приеме, че равнището на работоспособността се отразява обективно в продуктивността на извършената дейност при изпълнение на поставените учебни задачи. Изключително трудно е да се определи точно понятието умора. В една от класическите монографии, посветени на този въпрос се предлагат около сто определения за умората. При направения анализ в това голямо множество могат да се отделят няколко основни подхода. С най-широка популярност се ползва приложният аспект, за който специфичните изменения в работоспособността довеждат до развитие на състоянието умора. В този смисъл най-често се среща схващането за умората като временно понижаване на работоспособността под влияние на продължително умствено или физическо натоварване. Проведените експериментални изследвания ни позволяват да отделим три близки, но нетъждествени състояния, които водят до спадане на работоспособността в учебната дейност – умора, монотония и психическо пресищане. Различията между тези състояния се появяват на различни равнища (физиологическо, психологическо). За монотониятa са характерни понижаването на двигателната активност, засилване на скуката, сънливостта и апатията към учебната дейност. Състоянието психическо пресищане е свързано с развитие на афективно-емоционален комплекс и опити за внасяне на разнообразие в привичния стереотип с изпълняваните учебни действия. Появата на умора се съпровожда с увеличаване на грешките, понижаване на точността и скоростта при решаване на учебните задачи, появява се разсеяност и симптоми, показващи изтощаване резервите на организма. За състоянието монотония е свойствено общото снижаване на активността при осигуряващите учебната дейност физиологични и психични процеси. Умората се характеризира с дисоциацията на тези процеси, което се проявява в нарастване на несъгласуваността между отделните показатели. На физиологично равнище развитието на умората довежда до изтощаване на вътрешните енергетични резерви и преминаване на по-малко изгодни за организма способи при функциониране на различните системи. Поддържането на минутния обем в кръвния поток се осъществява за сметка на увеличената честота в сърдечните съкращения вместо увеличаване на ударния обем; двигателните реакции се осъществяват с голям брой на функционалните мускулни единици при намалена сила в свиването на отделни мускулни влакна и т.н. Всичко това намира отражение в нарушената устойчивост на вегетативните функции, понижената сила и скорост на мускулните съкращения, дискоординацията при регулирането на отделни условно-рефлекторни актове. Посочените изменения довеждат до забавяне темпа на учбната работа и нарушаване на точността, ритмичността и координацията на извършваните учебни действия. При настъпване на умора в учебната дейност се наблюдават значителни промени в протичането на различни психични процеси. Увеличават се абсолютните и диференциални прагове на сензорната чувствителност и нараства яркостта и продължителността на последователните образи. Развитието на умората намалява бързо скоростта в реагирането, увеличава се латентното време при простата и сложната сензомоторна реакция. Понякога се забелязва парадоксално увеличаване в скоростта на отговорите, съпроводено винаги с голямо нарастване на допуснатите грешки. Най-често изразените и съществени признаци за състоянието умора се отнасят до нарушаване на вниманието при учениците. Стеснява се неговия обем и се влошават функциите за превключване и разпределение на вниманието. При процесите, осигуряващи запомнянето и съхраняването на учебната информация умората довежда главно до значителни затруднения при актуализиране на информацията от дълготрайната памет. Понижаването на показателите, отразяващи кратковременното запомняне е свързано с влошеното съхранение на информацията в системата на краткотрайната памет и операциите за семантично кодиране. Ефективността на мисловните процеси съществено намалява при настъпване на умора. Това става за сметка на преобладаващите в това състояние стереотипни способи при решаването на учебните задачи. Появяват се нарушения в целенасочеността на интелектуалната дейност при учебни ситуации, изискващи търсенето на нови настандартни начини за тяхното осъществяване. При увеличаване на умората се извършва ново структуриране в мотивацията на учебната дейност. В началните етапи се съхранява адекватната познавателна мотивация, която в последните стадии се заменя от негативни мотиви за прекратяване на учебните действия и формиране на отрицателни емоционални преживявания. На психологическо равнище умората може да се характеризира като личностно-когнитивен синдром. В неговото развитие се отделят различни стадии, които разкриват своето съдържание и адаптивни функции при анализа на общите закономерности в динамиката и работоспособността. По традиция в това направление се разглежда „кривата на работоспособността”, отразяваща зависимостта между ефективността на дейността и времето за нейното изпълнение. Независимо от първите опити да се характеризира работоспособността само въз основа на външните прояви от резултата на извършените действия, в съвременните изследвания се отделя специално място на адаптационните възможности на организма и личностно-мотивационните фактори. Широко известни са следните най-общи и типични стадии в динамиката на работоспособността: период на вработване, фаза на оптимална работоспособност, умора и краен подем. Тяхната продължителност, редуване и степен на изява се определят от множество фактори, под въздействието на които се наблюдават разнообразни вариации, стигащи дори до отпадане на отделни периоди. Интерес представлява експерименталното изследване, посветено на проблема за психологическите фактори, определящи динамиката в работоспособността на учениците. Анализира се ролята на отношението към работата, степента на проявена активност, емоционалните състояния, стил на работа и особеностите на висшата нервна дейност, като фактори, определящи работоспособността в учебната и трудовата дейност. Разглеждат се такива важни въпроси като мотивация и работоспособност, характеристика на състоянието умора при повишено напрежение, особености на работоспособността в зависимост от интересите и мотивите за дейност, от участието на учениците в учебната работа и тяхната комплексна реактивност. Във възрастов аспект се разкриват редица закономерности на психологическите фактори за работоспособност при учебна и трудова дейност в цялата сложност и разнопосочност на настъпващите изменения в психиатричните процеси и състояния при изпълнението на различни трудови и учебни задачи. Работоспособността и умората на учениците се изучават във възрастов аспект с цел да се подобри организацията на учебно-възпитателния процес при различно учебно натоварване, във връзка с въвеждане на нови учебни програми, съчетани с правилен режим на труд и почивка. У нас редица автори изучават влиянието на режима и учебната натовареност върху работоспособността на учениците (Б. Янев, З. Иванова, Р. Дудулова, Д. Илиев). Използва се комплексен подход за изследване на поставените въпроси едновременно от психологически, физиологически и педагогически позиции. Проучени са спецефичните особености в динамиката на работоспособността на учениците от начална, средна и горна учлилищна възраст и са установени някои важни закономерности в изменението на показателите, отразяващи познавателните психични процеси. Преумората и нейната отрицателна роля в съвременното училище представляват един от важните проблеми на учлищната хигиена. В своето изследване, посветено на проблема за умствената преумора, Д. Батоева разлгежда значението на дневния режим, дневната и седмична динамика в работоспособността на учениците, техните индивидуално-психични особености и различното натоварване с учебна информация. Посочени са някои психолого-педагогически условия и се установява ролята на тези фактори в учлище, които довеждат до преумора на учениците. В резултат на получените данни се обуславя извода, че „границата между умора и преумора понякога трудно може да се долови и тази граница лесно се преминава, защото системната умора води до намаляване на съпротивителните сили срещу въздействията на средата и натоварването, тя изчерпва неговите запаси и нарушава равновесието и функционалната стабилност на всички процеси”. Характерни промени на включените в учебната дейност психо-физиологически системи позволяват да се установят много по-прецизно стадиите в динамиката на работоспособността. Например в периода на вработвае се отделят фазите на мобилизация, първична реакция и хиперкомпенсация. Оптималното изпълнение на учебната дейност се характеризира с фазата на компенсация, докато за състоянието умора са свойствени фазите субкомпенсация, декомпенсация и срив. Симптомите на умората свидетелствуват за недостига на използваните компенсационни средства при подържане ефективността на учебната дейност на оптимално равнище. Възстановяването на работоспособността изисква прекратяване на учебните действия за определен период от време, който може да включва елементи, както на пасивен, така и на активен отдих. В тези случаи когато времето за почивка е недостатъчно се получава натрупване на умората или преумора. Провежданите изследвания върху различните форми и степени на хроничната умора при учениците решават редица приложни задачи. Особената актуалност на този проблем се свързва с необходимостта от анализ на изходното равнище или фона, на който се формира функционалното състояние на умора. Не по-малко важен е въпроса за предотвратяване развитието на преумората като недопустимо състояние. Първите симптоми на хроничната умора са разнообразни субективни усещания – повишена уморяемост, сънливост и т.н. Поставя се задачата за обективна диагностика на хроничната умора, особено в началните стадии на нейното развитие. Необходимо е да се установят надеждни показатели за първите етапи от възникването й, което е особено важно за предотвратяване на преумората в учебната дейност. Заедно със субективната симптоматика, особено информативен се оказва анализът на съотношенията в продължителността на отделните стадии в динамиката на работоспособността, главно стадиите на вработване и оптимална работоспособност. Развитието на състоянието умора трябва да се смята за естествена реакция на организма, която има приспособителен характер и изпълнява редица полезни функции. Разбира се появата на хронична умора при учениците в учебната дейност и особено на преумората представляват сериозна опасност и напълно се отнасят в областта на недопустимите функционални състояния. Необходимо е усилията на преподавателите да бъдат насочени към максимално удължаване на оптималната работоспособност и установяване на правилен режим за обучение и почивка В психологическата литература се срещат редица теоретични и експериментални изследвания, в които се описват някои характерни особености на състоянията монотония и психическо пресищане в учебната дейност. Повечето автори, занимаващи се с тези въпроси, главно лекари-хигиенисти отнасят неправилно получените от тях резултати към умората на учениците. Без да си поставяме задача да правим критична оценка на тези автори, ще посочим само, че наред с умствената умора в училище съществуват и състоянията монотония и психическо пресищане, които проявяват външни белези почти идентични с умората и същевременно качествено се различават от нея. Характерно за учениците в състояние на монотония е проявеното от тях безразличие към учебната работа и пълната липса на познавателни интереси към съответната научна дисциплина. За разлика от учениците в състояние на психическо пресищане, които пречат на учебната работа и създават проблеми на учителя със своето поведение, то учениците в състояние на монотония не смущават дисциплината в учебния час. Те сякаш се самоизключват от учебния процес, без да привличат вниманието на околните. Много често учителите казват за тези ученици, че присъствуват в учебния час само физически, а мислено “са някъде другаде". Тази констатация отразява само външната картина в поведението и не е съобразена с механизмите на състоянието монотония. Учителите, които не са започнати с особеностите на това състояние предполагат, че наблюдаваните ученици са твърде изморени или просто не са си доспали. Наистина външните прояви на монотонията са доста сходни с тези на психическата умора или постоянното недоспиване. Състоянието монотония се появява не само в последните учебни часове, много често то се появява още в началото на учебните занятия. Когато наблюдават характерните белези на монотонията в първите часове на учебния ден, учителите са склонни да предполагат, че учениците не са в добро здравословно състояние. Отпуснатата поза, забавените ответни реакции, неучастието в учебната работа наистина навеждат на мисълта за някакво неразположение. Случайното наблюдение на същите тези ученици в междучасието или друг учебен час би озадачило учителите. Всички описани реакции сякаш внезапно са изчезнали и на тяхно място са се появили съвсем други. Сега наблюдаваните ученици са бодри и жизнерадостно участват активно в живота на класа, проявяват високо равнище на умствена и физическа активност, цялото им поведение е коренно преобразено. Учителите биха си помислили, че е на лице преструване или симулация. Всъщност тези особености са типични за описаното функционално състояние. Една важна особеност на монотонията е тази, че при смяна на дейността всички симптоми, характерни за това състояние изчезват. По това можем да различаваме състоянието монотония от умствената умора. При положение, че учениците са уморени, смяната на дейността не премахва умората и нейните външни прояви остават да съществуват в поведението като се засилват все повече, защото настъпва преумора. За разлика от умората, състоянието монотония напълно изчезва ако премахнем фактора, който го предизвиква и включим учениците в друга, нова за тях дейност. За учениците в състояние на психическо пресищане е характерна повишена говорна активност. Тя се изразява в страничните разговори, отговорите без разрешение на учителя и въпросите, задавани във връзка с учебния материал. Главна особеност в поведението на тези ученици се състои в смяната на афективните реакции с временни периоди на затихване на емоционалната възбуда. Типични за състоянието пресищане са двете фази - на превъзбуда, изразяваща се външно в афективно поведение и последващо разтоварване и за кратко време успокояване, които се наблюдават при всички изследвани ученици. За състоянието психическо пресищане в учебната дейност е свойствена и повишената двигателна активност. Често най-неспокойни и недисциплинирани в учебния час са именно ученици в състояние на пресищане. Проявяваните от тях излишни движения, невнимание в урока или заниманията със странични неща, са израз на тяхното отрицателно отношение към изучавания предмет. При учениците в състояние на психическо пресищане учебно-познавателните мотиви и интереси са с ясно изразена отрицателна насоченост. Възникващите в дейността на ученика състояния монотония и психическо пресищане се различават по своите психологически и физиологически показатели. Монотонията е пасивно състояние, което довежда до скука, сънливост или апатия и се характеризира с физиологическите процеси на задържане. Психическото пресищане може да се определи като активно, възбудно състояние. При него нараства психичното напрежение, появява се безпокойство и раздразнителност. В този смисъл можем да направим следното разграничаване на тези състояния от умствената умора: 1. Умората преминава постепенно в период на отдих докато монотонията и психическото пресищане изчезват бързо при смяна на дейността. 2. Увеличаването на работния темп довежда до ускорено развитие на умората, но премахва монотонията и психическото пресищане. 3. Субективното усещане за умора, съпровождащо в повечето случаи монотонията и психическото пресищане не е идентично с истинската умора. 4. Физиологическите показатели, регистрирани и доказващи наличието на умора или монотония и психическо пресищане са с различна насоченост. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели: