П. Николов Н. Александрова
Въпроси и учебно-научни задачи
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- 20. Формиране на характера в учебно-възпитателния процес 20.1. Характер и личност
| Въпроси и учебно-научни задачи
1. Кои от условията за формиране на волята и кои нейни качества бихте поставили на първо място? 2. Покажете каква функция на волята /регулираща, стимулираща, задържаща/ се проявява в определена ситуация? 3. Коментирайте взаимодействието между мотивацията и волята на човека? 20. Формиране на характера в учебно-възпитателния процес 20.1. Характер и личност Характерът се дефинира като свойственото, отличителното, същественото в съзнанието, самосъзнанието и поведението на даден индивид. Това своеобразие в поведението на един индивид се проявява към обществото, към природата и продуктите на труда, към другите хора и към себе си. Различието между хората се обуславя от три главни фактора: 1. От разнообразието в природния капацитет на всекиго - темперамент, емоционална конституция, чувствителност на анализаторите, наследявани заболявания, пластичност на мозъчната кора и др. 2. От разнообразието на социалните условия, при които израства всеки човек. 3. От непрекъснато нарастващите волеви възможности за саморазвитие на личността. При формирането на личността, тези три групи фактори имат равностойно значение в съвременната научна психология. Темпераментът се поставя в основата на характерите, а светогледът и нравствените ценности се надграждат, насочват и обогатяват характера на човека, определят неговата основна насоченост - просоциална или антисоциална. Понятието характер е тясно свързано с понятието личност. Въпреки частичното покритие на тези две понятия, те значително се различават. Понятието личност е значително по-широко - освен светогледната и социално-нравствената насоченост, то включва още и естетическата, техническата, икономическата, екологическата и т.н. култура на човека. И двете понятия включват типични и индивидуални черти, но тези на характера се определят главно от темперамента и другите съставки на природния капацитет на индивида. При една и съща насоченост - социална или антисоциална, при дадена ситуация субектът ще постъпи еднакво, но по различен начин, в зависимост от своя характер. Социално-психологическото течение в психологията, вкл. и марксическото, търсят типичните черти в характерите на големи групи от хора, с цел да покажат превеса на социалното влияние за тяхното формиране. Този възглед отразява стремежа да се унифицират хората върху основата на илюзорното съответствие на техния характер със същността на икономическите отношения. Очевидно, нито само индивидуалното съчетание на светогледното и нравствените черти на личността, нито само биопсихичните черти на природния капацитет, определят характера на човека. Двете крайни концепции са несъстоятелни. Научно обоснована е друга концепция: характерът е индивидуалното съчетание на едните и другите черти в устойчиви характеристики на съзнанието, самосьзнанието и поведението на човека към другите хора, към предметите на културата и към себе си. Без съмнение, природният капацитет и особено темпераментът пряко определя своеобразието на волята и характера, а социалните влияния определят насочеността /положителна или отрицателна/ на този характер. Уникалното социално поведение на индивида се определя не само от доминирането на отделни свойства на светогледа и морала на личността, но и от доминирането на отделни свойства на неговия природен капацитет, на темперамента му. Ако в индивидуалния живот на човека преобладават ситуации, които упражняват системно определени качества на характера - сила, устойчивост, уравновесеност, просоциална или антисоциална насоченост, те стават доминиращи и определят структурата и уникалността на характера. Приоритетът на природния капацитет пред социалните влияния в никакъв случай не означава подценяване на последните. Напротив, социалните влияния и преди всичко възпитанието в училището, определят моралните и светогледните вътрешни подсистеми, които обуславят саморегулацията на поведението на ученика в различните ситуации. Мнозина автори обръщат внимание върху многофакторната обусловеност на формирането на характера, което обуславя елементите на случайност и произволност в последствията от учебно-възпитателния процес. Ето защо и обхватът на целите за формиране на характера е твърде широк: 1. Чрез конкретизация на абстрактния модел за светоглед, нравственост, ценностна ориентация, които подбуждат и мобилизират собствените сили на субекта. 2. Абстракция на съдържащите се в практическото поведение на субекта морал, светоглед и ценностни норми. Характерите на различните ученици могат да се групират по четири показатели: богатство, насоченост, сила и уникалност. Между двата полюса на всеки показател – богатство - ограниченост, просоциален - антисоциален, силен - слаб, уникален –безличен, се помества безкрайното многообразие на характерите на учениците. Цялостната учебно-възпитателна работа на учениците е ориентирана към по-нататъшното обогатяване – положителна, социална насоченост, по-голяма сила и по-изявена уникалност на характерите. Системата на учебно-възпитателната работа, постоянството на ситуациите, упражняващи характера, ще доведат до устойчивост на тези показатели и до възможности за прогнозиране на поведението на всеки отделен субект. Високата степен на покритие между подсистемите на характера и личността, ни дава основание да търсим единна обяснителна основа на двете интегрални системи. Без никакво съмнение тази основа са общите структурни единици на двете системи. След като в структурата на личността сме приели природните, социалните и волевите структурни единици, то напълно естествено при структурирането на характера да формулираме същите структурни единици. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|