Глава 13 - Две дълбоки основи

Глава 13 - Две дълбоки основи

Покаянието е първата стъпка за получаване на помазание, независимо на какво ниво си.

В този момент много от вас могат да се опитат да протестират: “Но аз съм се покаял, аз съм новороден!”

Що се отнася до факта за това, че си новороден, казвам: “Алелуя!”, но мисълта, че покаянието е нещо, останало зад теб, към което няма нужда повече да се връщаш, казвам: “Това не е така!”

Нека да започна с Деяния 2:38, където е записана забележителната проповед на Петър, която той изговори към невярващите, събрани в Ерусалим на деня на Петдесятница. Силата на Святия Дух се беше изляла върху 120 последователи на Исус и това чудо имаше различни проявления. Едно от тях беше изпълването на Петър със сила да проповядва.

Библията казва, че слушателите бяха “ужилени в сърцата си” от посланието и попитаха: “Какво можем да направим?” Петър отговори:

И така, ние имаме обещанието за сила, след като Святият Дух дойде върху нас. Дух. Помазание. Сила. И те идват след покаянието.

С каква цел? За да бъдете “свидетели за Мен”. Това е важно. Ти получаваш силата, за да говориш на хората за Исус Христос. Не за да говориш на света какъв си ти, какъв ужасен грешник си бил някога и колко си супер сега. Не, ти трябва да им говориш за своя Велик Първосвещеник, Славния Цар, Чудесния Спасител, чието име е Исус. Ти ще говориш за това, какво може да направи Той с един празен живот.

Чувам как някои отново роптаят: “Какво искаш да кажеш? Нима силата не ми е дадена, за да мога да разкривам на хората моето свидетелство, моите преживявания?”

Сам аз съм правил всички тези глупави грешки, скъпи хора. Аз не говоря само за другите. Преди моята среща с истинския живот и истинската сила в Питсбърг преди 18 години, аз посещавах църкви, които бяха толкова шумни и диви, че те явно си мислеха, че силата е в шума. Всеки ден непременно трябваше да се свири с дайре. Явно смятаха, че дайрето е това, което довежда Святия Дух. Но това, което открих, бе, че “умирам на лозата” – в мен нямаше живот. Аз можех да стоя в църквата и да стискам облегалката на предния стол толкова силно, че да ми побелеят пръстите, но от това в мен не идваше живот. Всяка неделя излизах пред олтара и плачех, и молех Бог за сила-та, за която бях чел, че е обещана от Господ. Аз отивах при всеки, който полагаше ръце, за да се моли за мен. Затварях се в стаята си, свирех на дайре, опитвах всяка формула, четях всяка книга и гледах всяко предаване.

Аз знаех, че има обещание за сила, чувствах, че непременно трябва да я имам. Бях уверен, че тези обещания са за мен. Днес знам, че те не са само за мен, но и за децата ми.

И ключът е покаяние. То се поставя на път, който води към голям огън и ти ще изпълниш съдбата, която Бог ти е определил.

Покаянието е ежедневно преживяване. Освен това то е нещо свръхестествено, което не можеш да постигнеш с човешки усилия. То е дар на Святия Дух. Покаянието почива върху стиха: “А който изповядва престъпленията си и ги оставя, ще намери милост” (Притчи 28:13). Това е истинското значение на покаянието – не само да изповядаш греховете си, но и да ги оставиш.

Да оставиш греха и никога повече да не се върнеш към него. Ти падаш на колене и казваш: “Господи, никога повече” и не се изправяш, докато не приключиш с това нещо.

Докато не се справиш с този проблем, ти няма да получиш Святия Дух и ще изсъхнеш на лозата. Има много християни, които започват да изсъхват поради липсата на живот и сила. Те казват: “Ама аз имам вяра.” Вяра? Когато Божият дар - Духът - дойде, Той ще даде живот на тази вяра.

Освен това предметът “вяра” е много дискутиран и въпреки това няма разбира-не и често се злоупотребява с него. Хората са викали за вяра, вяра, вяра, но поради погрешно тълкуване и човешки усилия така са се оплели, че накрая не са знаели какво да правят – а заедно със себе си са оплели и хиляди други християни. Вярата, както казах, е дар, който Бог щедро раздава, и тя се поддържа жива чрез Святия Дух.

А относно покаянието, което е първата стъпка към помазанието, то трябва да следва след всяко действие на грях в живота ти, дори и за най-простички неща. Неща като това, че не си се молил, че не си чел Словото, че си пренебрегнал Господ, че не си зачел достатъчно дара на Божието присъствие в живота ти, че си престанал да говориш за Исус.

Всеки от тези грехове казва, че ти си празен и изсъхнал или най-малкото си на път да станеш такъв. А има и още по-лоши грехове – и ти и аз ги знаем. Те са съвсем явен бунт срещу Божието Слово. Те нараняват Този, който най-малко заслужава това. Ние трябва бързо да се справяме с греховете в живота си и да не разочароваме Исус.

Какво можем да направим? Трябва да идем при Бог и да кажем: “Господи, дай ми покаяно сърце.” Кажи: “Прости ми, Господи, че съм изоставил първата си любов.” Кажи: “Прости ми, Господи, за това, че съм станал толкова хладен и равнодушен.” Кажи: “Не отнемай Святия Си Дух от мен.”

Ти се нуждаеш да получаваш силата на Духа ежедневно, за да се преборваш с плътта в покаяние. Нашата ежедневна битка е: “Не, не, не” на врага и “Да, да, да” на Бог.

Скъпи приятели, ние трябва да кажем на църквата и на себе си: “Върни се, върни се към покаянието с искрено сърце.” Ние трябва да започнем да живеем такъв живот, в който се разпъваме ежедневно с Христос. Ако го направим, нищо няма да може да държи Святия Дух далеч от нас. Дори няма да има нужда да Го молим да ни изпълва.

Сега чуйте още нещо, което е важно. Бог не иска Неговите хора да седнат и през цялото време да плачат. Това не е покаяние. Той иска да бъдем чувствителни, да разпознаваме греха, да се справяме с него незабавно и да продължаваме живота си на радост и сила в Бог.

Покаяние. Присъствие. Помазание. Служение. Радост.

Има стих в книгата на пророк Захарий, който се отнася за първото идване на Месия, и той гласи: “А колкото за тебе, Израилю, по причина на сторения от теб завет с Мен, Аз ще изведа затворниците ти из безводния ров” (9:11).

Тук Бог говори, че кръвта на Новия Завет ще освободи Неговите хора. Тъжен факт е, че много хора нямат представа как могат да получават свободата, покаянието и всички други истини на вярата.

Много хора са все още вързани. Демоните ги тормозят, болестите поразяват тях и техните деца, объркване краде мира им.

Това не трябва да е така. Библията ни учи, че кръвта на Исус се проля, за да дойдат шест неща в нашия живот и да разчупят хомота върху църквата.
В Ефесяни 1:7 се казва: “В когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му.” Изкупление от какво? От царството на тъмнината, царството на сатана, който сега владее този свят. Исус проля кръвта Си с една определена цел, а не случайно. Той го направи, за да ни “изкупи” (дума, която се използва в търговията).

Ти можеш да погледнеш сатана в очите и да му кажеш, че няма власт над теб, защото ти законно си бил откупен. И Бог, и Сатана знаят, че ти си бил откупен, но въпросът е дали ти го знаеш. Когато врагът те атакува, няма нужда да викаш: “О, Господи, помогни ми”! Ти имаш законното право да кажеш: “Дяволе, махни мръсните си ръце от мен!”

Ефесяни 1:7 продължава така: “В Когото имаме прощение на греховете си…” Нашите грехове са простени чрез кръвта на Исус. Прощенито не е свързано с откупване на неща, но то се справя с това, което си правил като грешник. Бог те изкупва и след това забравя всичко, което си вършил, което означава, че гледа на теб като на такъв, който никога не е съгрешавал. Той забравя “греховете” ти (това, което си мислил) и “прегрешенията” ти (делата на тези мисли).

В Исая се казва, че Бог буквално е хвърлил греховете ни зад гърба Си. А когато Бог хвърли нещо, то полита и повече не може да се върне. І Йоан 1:7 казва, че ако ходим в светлината, “кръвта на Исус Христос... ни очиства от всеки грях”. Обърнете внимание, че действието “очиства” е в сегашно време. Това е преживяване в настоящето. “Прощението” се справя с нещата, които си правил в миналото; “очистването” се справя с нещата, които правиш сега.

Помислете за това. Кръвта на Исус те изкупва, спасява те в даден момент, прощава всичко, което си извършил в миналите години, часове, минути и очиства помислите и делата ти точно сега. Ако се покаеш, в същия миг това, което мислиш, се очиства. Има велика слава в кръвта.

Римляни 5:9 казва: “Сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.” Оправданието, което получаваме чрез кръвта Му, се грижи за нашето бъдеще - избавяне от идващия гняв. Това може да ви изглежда учудващо, но ако си оправдан всичко, което ще извършиш в бъдеще, ще бъде покрито. Явно тук е нужно малко пояснение, защото някой може да каже: “Е, ами, тогава аз мога да си правя колкото си искам грехове и да съм спокоен, че Бог няма да ми държи сметка за тях”, но истината е, че ако ти решиш съзнателно - това е ключовата фраза - ако ти решиш съзнателно да съгрешиш, твоето оправдание излита през прозореца. Ако ти съгрешаваш по собствената си воля, въпреки че имаш пълното съзнание, че това е грях, тогава няма място за покаяние. Бог няма да те слуша. Или с други думи, твоето постоянно оправдание зависи от покорство и пак покорство. Спомнете си, че това беше условието за получаване на помазание. Грях, извършен поради немощ, невежество или по случайност е нещо различно от съзнателния грях.

Колосяни 1:20 казва: “И чрез Него да примири всичко със Себе Си... като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст.” Бог те е примирил със Себе Си и сега между теб и Него има мир. Той те е върнал при Себе Си и сега общението ти с Отец, Сина и Святия Дух е възстановено. В пълния смисъл на думата тук, “примирение” означава да бъдеш “едно с Бог.”

Ти можеш да кажеш: “Въобще не виждам това да е така.” Имай търпение! Библията казва, че ние се променяме от слава в слава; ти ще стигнеш до това място. Понастоящем ти си там чрез вяра, но едновременно с това вървиш към него и един ден реално ще го преживееш. В І Петрово 1:2 се казва: “До пришълците, избрани по предузнанието на Бог Отец чрез освещението на Духа, за да сте послушни и да бъдете поръсени с кръвта Исус Христова.” Макар и да е трудно да си го представим, Библията казва, че ние сме осветени чрез кръвта.

Спомнете си какво е записано в Левит 14 глава за прокажения, който стои извън стана. Казва се, че свещеникът излиза извън стана. Взема кръв, потапя исоп в кръвта, поръсва прокажения седем пъти и той е очистен от проказата. След това очистеният прокажен влиза в лагера и свещеника взема кръв, същата кръв, с която го е поръсил преди, и поставя от нея върху ухото, палеца на ръката и палеца на крака му. Вижте това: ухото – мисловния живот, ръката – труда, палецът на крака – ходенето. След като помазва ухото, палеца на ръката и палеца на крака на очистения прокажен, свещеникът излива на главата му цяла шепа от мирото. Това е пълнотата на помазването – върху мислите ти, труда ти и ходенето ти.

Значението на това е, че много от нас дори и след като са очистени и са допуснати в стана, все още не разпознават допълнителната протекция, която е върху целия ни живот, а не само върху “църковния” ни живот. Дяволът може да удря и удря нашите мисли, труда ни и нашето ежедневно ходене в живота. Аз например поставям кръвта на Исус върху жена ми, децата ми, дома ми, колата – всичко.

Когато поставяме кръвта върху всяка област от нашия живот, кръвта я защитава. А мирото е това, което освещава всички области от живота ни.

Сега чуйте това: Кръвта предшества мирото. Господ никога няма да те помаже със Святия Дух, преди да си поставил кръвта Му върху живота си – върху всичко в живота си.

Една голяма евангелизаторка на име Мария Удуърт-Етер поставяше кръвта на Исус върху цели събрания и Божията сила се освобождаваше по чудесен начин. Духът отговаря на кръвта.

Първият ключ е знание. Ние трябва да знаем какво е направила кръвта. Как може някой да постави кръвта, ако не знае за нея? Ние трябва да изучаваме и да имаме знание за кръвта. Какво е направила кръвта и какво може да прави сега?

Вторият ключ е вяра в това, което знаем. Нека дойде вяра в нашите сърца! Как можем да приложим кръвта, ако не вярваме в това, което казваме?

Третият ключ е деклариране чрез вяра на това, което знаем. Да декларираш означава да заявиш гласно. Ако аз го знам и го вярвам, тогава ще го говоря – не като че ли правя магия или заклинание, но чрез вяра в Бог, който никога не лъже.

Става много лесно: “Писано е, че чрез кръвта на Исус аз имам прощение на греховете си. Простено ми е. Писано е, че съм изкупен чрез кръвта на Исус. Аз съм откупен. Писано е, че аз мога да поставям кръвта на Христос върху мислите си, труда си и всекидневното си ходене. Аз поставям кръвта на Исус върху живота си и всяка една област от живота ми е защитена.”
Тя докосва всичко
Силата на кръвта е наистина безкрайна. Ние откриваме, че дори само в една от 66-те книги на Библията, кръвта на Исус е:

• 
  унищожила сатана – Евреи 2:14
  
• 
  унищожила страха от смъртта – Евреи 2:15
  
• 
  очистила е съвестта ни – Евреи 9:14
  
• 
  очистила небесните неща – Евреи 9:23
  
• 
  дала дръзновение – Евреи 10:19
  
• 
  обещала съвършенство – Евреи 13:20
  
• 
  гарантирала второто пришествие – Евреи 9:28
  

А сега, приятели, трябва да се научите как да задържите и да поддържате помазанието, което ви е дадено или ще ви бъде дадено.