П р а в н о и с т о р и ч е с к и ф а к у л т е т катедра «социология»

Република Македония

Законът за религиозните общности и религиозните групи, публикуван в бр. 35 на Служебен вестник на Република Македония от 23 юли 1997 г.⁸ “регулира положението на религиозните общности, тяхното създаване и дейност, религиозното обучение и религиозните училища като форма на реализация на религиозната свобода и на изразяването на вярата” /член 1/.Вече регистрираните религиозни общности и религиозни групи от Комисията за отношенията с верските общнoсти и религиозните групи в Република Македония са 5⁹, като статут на религиозни общности имат: Македонската православна църква, Евангелско-методистката църква, Еврейската общност, Римокатолическата църква, Ислямската общност.

Според С. Николовски-Катин (1999) това деление на общности и групи е в зависимост от няколко критерия: 1/ брой на привържениците на съответното вероизповедание /по данни от представително социологическо проучване на населението от 1994 г. , осъществено с финансовата подкрепа на Европейския съюз вярващите православни са 66,3%, мюсюлманите – 30%, католиците – 0.4%, протестантите - 0.1%; 2/ историческото присъствие и дълготрайност на регистрацията /Еврейската общност, Евангелско-методистката църква/.

Социално-политическата среда, в която действа законът, е усложнена и от ясно забележимата в последното десетилетие на ХХ век /особено в периода на междуетническите конфликти – от 1991 до 1995 г./ и началото на ХХI век тенденция, особено за страните от бивша Югославия, към етнико-конфесионален синтез. Особено силна и със значими социални последствия е тази връзка между етническо и конфесионално при македонския етнос / 98.03% православни/ и при албанския етнос – 97.36% мюсюлмани, установена в социологическо проучване от 1999 г.( Nikolovski-Katin. 1999:75) Социалната тежест на този факт се увеличава и от регионализацията на етнико-конфесионалния комплекс.В източна и южна Македония преобладава православно население / съответно 98.40 и 98.42%/, в западна преобладава мюсюлманско население /57.78%/, а в северна последното има също сериозно присъствие – 27.69%. Същевременно социалната тенденция към “създаване на доверие на основата на междурелигиозен диалог”(Mojzes, 2002) напоследък се подкрепя от религиозни общности, неправителствени организации, държавни структури.

В този смисъл ролята на политическите партии, особено на представените в парламента, е голяма. Нещо повече, самото актуално и практическо действие на Закона за религиозните общности и религиозните групи зависи пряко от политическия климат. По време на предишния парламентарен мандат, в който управляваща партия е била македонско-националистическата ВМРО – ДПМНЕ, Македонската православна църква и православният въпрос са били включени активно в националистическата й партийно-политическа програма, даваща й преференции от различен характер.

Всичко това свидетелства за “несигурната основа, на която стоят Македонската държава, църква и етническа идентичност”.(Djurovic, 2004) Едно от измеренията на тази “несигурна основа” е и междуцърковното положение на Македонската православна църква, чиято борба за автокефалност още не е получила потвърждение от Сръбската православна църква. Обвързването на автокефалност и македонска етническа идентичност е процес на политическа употреба на този въпрос, счита македонският социолог С.Съсъйковски. Така МПЦ става политическа трансмисия на управляващите партии вместо да стане автономна и авторитетна институция. Канонът, според който народ, който има независима държава трябва да има и независима църква е основан на византийско-православния теократичен модел за държавно-църковна симфония.Този принцип е неприложим и неадекватен в условията на секуларизъм, на отделеност на църквата и държавата – какъвто е европейският модел, според Съсъйковски. Според Конституцията на Република Македония православната църква няма статус на държавна църква.

Във Втората част на закона се третират особено деликатните въпроси за условията за придобиване на правен статус и извършване на религиозна дейност от страна на верските общности и групи. Тяхната значимост и спорност се доказва от неколкократното им обсъждане в Конституционния съд на Република Македония и обезсилването на някои от тях, и по-специално на свързаните с условията за придобиване на юридически статус от страна на религиозните общности и групи. Сред тях са член 3, 10, 11, 13, 14 и член 22, които изцяло или отчасти са обезсилени на заседания на Конституционния съд от 23 и 24 декември 1998 г. Конституционният съд е сезиран от Християнската баптистка църква, Евангелската църква, Евангелистко-конгрегационалистката църква и Християнската пентекостна църква.

Член 3, ал. 1 гласи, че “Религиозни ритуали и религиозни обреди в Република Македония може да извършва само регистрирана религиозна общност, съответно религиозна група”, а член 10 поставя изискване от минимум 50 члена, необходими за основаването на религиозна група. Изискванията за 50 члена, нужни за регистрирането на религиозна общност или група, явно поставят под съмнение възможността за придобиване на правен статус от страна на голяма част от Протестантските църкви, чийто брой варира от 5 да 50 човека. (Nikolovski-Katin, 1999)

По много от тези дискутирани и анулирани членове и алинеи вървят обсъждания и контестации и в други централноевропейски и източноевропейски страни (W.Cole Durham, Jr., Natalie J. Peterson and Elizabeth A. Sewell, 2004)

По всичко личи, че след Решенията на Конституционния съд Законът за отношенията с религиозните общности и групи нe би могъл да бъде пълноценен регулативен инструмент на тази сложна и деликатна материя. Обществеността и органите, отговорни за законодателството в тази област обмислят и обсъждат различни варианти относно философията на един нов, по-добър и по-модерен закон. Според него един от основните въпроси ще бъде правният статус на религиозните общности и групи, който в настоящия закон не е съвсем ясен.